- BlueGunBlog -

По неофициални данни близо 350 хиляди българи са собственици на законно регистриран пистолет или ловна пушка. Реалният брой на притежателите на огнестрелно оръжие в страната обаче е далеч по-голям. Говори се за 80-90 хиляди души с нелегално оръжие, което е сериозна предпоставка за разпространение на престъпността. Либерален или рестриктивен е режимът за притежаване на оръжие в България?

Всеки пълнолетен гражданин на България има право да притежава огнестрелно оръжие, стига да не е следствен, да не е бил осъждан и да не се води на отчет в някой психодиспансер. Ако обаче искате да се сдобиете с лъскав „патлак”, ще трябва да представите пакет от документи в МВР, откъдето ще преценят дали да ви разрешат да си купите оръжие или не. Едно от изискванията е да сте завършили успешно курс по теория и практика на безопасната стрелба в някое от лицензираните стрелбища в страната. За целта ще трябва да се преминете определен брой учебни часове и после да се явите пред изпитна комисия на МВР. След като щателно прегледат документацията ви, за всеки случай ще ви подложат и на кратка беседа с психолог. Ако преминете успешно всички споменати процедури, получавате най-сетне разрешително си за притежание на огнестрелно оръжие. Разбира се, ще трябва веднага да регистрирате закупеното от вас оръжие в МВР, където ще му бъде направена балистична експертиза. Така че, ако решите да извършите престъпление с личния си револвер, веднага ще ви хванат по предварително взетите проби от него. Затова в повечето случаи нарушителите на закона използват оръжия, придобити от контрабанден внос или кражба от домове и военни складове. В печеливш бизнес през последните години се превърна и незаконното производство или преработката на оръжие в нелегални работилници, разпръснати в страната. „Като цяло убийствата у нас стават с нерегистрирано оръжие, така че нашият бизнес е напълно почтен и регламентиран” – каза за Радио България Мирослав Пиралков – консултант в оръжеен магазин, разположен в центъра на София. Според него действащият у нас закон за притежание на лично оръжие е добър и се прилага успешно. Мирослав си спомня как в началото на 90-те години на миналия век, когато в България се появяват първите частни оръжейни магазини, хората влизали в тях като в музей, разглеждали експонатите със страхопочитание и не вярвали, че могат да станат законни притежатели на някой лъскав Макаров, например. „Сега клиентите ни знаят, че стига да се регистрират по закона, могат да си купят желания револвер или карабина” – казва Мирослав и добавя:

„В магазина влизат от пенсионерите до хлапетиите. Интересно им е, особено на момчетата! Гледали например някой екшън по телевизията и идват тук, за да разгледат въпросния револвер, разпитват ни.... Пенсионерите, които покрай пенсията си докарват допълнителна заплата като пазачи, идват, за да си купят газово оръжие. Някои мъже купуват за жените си спрейове за самозащита. Голям интерес проявяват и ловците. У нас има 150 хиляди ловци. За да се сдобият с регламентирано оръжие, те трябва да отговарят на определени критерии и да преминат през специални курсове. Другото условие е да са непременно членове на ловно дружество. Авджиите купуват най-често ловни нарезни карабини. Различните калибри револвери също са популярни сред клиентите ни. Купуват се и много газови и пневматични оръжия, за които не са необходими разрешителни от МВР. Единственото условие е купувачите да са пълнолетни и след това да ги регистрират. Особено сега, като се запролети, продажбите на въздушните пушки вървят много добре. Използват се за забавления по вилите и за турнири по пейнтбол.”

Като цяло обаче българинът не обича огнестрелното оръжие и гледа на него като на потенциална заплаха – сочи проведено преди време социологическо проучване. Голяма част от анкетираните споделят, че не биха държали огнестрелно оръжие у дома, защото е опасно за децата им. Други пък смятат, че процедурите за разрешителни са твърде усложнени и скъпи. В сравнение с други европейски държави обаче България е на опашката по брой лични оръжия на глава на население. За разлика от Германия например, у нас нямаш право да притежаваш артилерийски системи като тежки картечници. Забранени са и всякакви видове заглушители и устройства за подтискане на шума. „В България, когато стане показно убийство, а то обикновено става с нелегално оръжие, властите веднага започват да „умуват” как да затегнат контрола. Практиката обаче показва, че както и да контролираш законната търговия с оръжия, това по никакъв начин не се отразява върху нивото на престъпността” – казва Мирослав. И все пак какво налага в мирно време човек да се сдобие с револвер?

„Ами най-вече меракът – казва Мирослав. – Има и много колекционери на оръжие. Но основно го купуват за самозащита, защото хората си казват: „По-добре да си имам в къщи, отколкото да звъня на полицията и да чакам помощ!”. Други пък живеят в отдалечени вили и са им омръзнали разбойнически набези. Някои ги купуват за спорт и развлечение. Ходят по лицензирани стрелбища или си правят клубове и пр.”

Вечният каубой на българското кино Джоко Росич получи наградата "Златен век" на Министерство на културата. Вежди Рашидов му връчи отличието заради огромния му принос към родната кинематография. Росич, който след няколко дни ще навърши 78 години, се сдоби от министъра и с японски нож. Актьорът, който е популярен със страстта си към оръжията, го откупи с монета от 1 лев, както се прави според поверието. още...

Българският чадър не е плод на злия гений на КГБ и българската ДС, а е измислен в централата на врага им - ЦРУ. Разбира се, далеч не с целта да покоси дисидента Георги Марков. Убийците на българския дисидент просто са заимствали една от хватките, приготвени специално за американските разузнавачи не от екип учени на НАСА, а от един от най-добрите фокусници през 50-те години Джон Мълхолънд.

Мълхолънд е ученик на Хари Худини, гения на магическото изкуство, и посвещава живота си да измисля трикове за шпиони през студената война. Пред изобретенията му джаджите на Джеймс Бонд са детски играчки.

Убийствата с отрова изживяват разцвет сред разузнаванията през 50-те години на ХХ век. На пресконференция през 1954 г. агентът от КГБ Николай Холков демонстрира цигарена кутия, която се оказва електрически пистолет, стрелящ с отровни куршуми. През 1957 г. агентът Богдан Сташински убива дисидентите Лев Ребет и Стефан Бандера с отровен пистолет, маскиран като завит на руло вестник.

Върхът в тази серия от убийства все още е отреден за българския чадър. През 1978 г. с куршум, изпускащ бавно отровата рицин, е убит българинът Георги Марков. Куршумът е изстрелян в крака му с чадър. Марков умира три дни по-късно и отровата е открита при аутопсията.

Чадърът изстрелва сачми по схемата на цигарената кутия, показана повече от 20 години по-рано. Доколкото е известно, подобни убийства никога не са били извършвани срещу колеги от вражеската разведка, а с тях са отстранявани само собствени граждани, преминали на страната на противника.

Според някои източници по подобен начин са убити хиляди източноевропейци, вербувани от ЦРУ.

Сътрудничеството на фокусника Джон Мълхолънд с ЦРУ е сред най-странните истории на студената война. Той е адаптирал фокусническите си трикове за работата на агентите, измислял е номера, с които да се пускат или инжектират незабелязано във врага психеделични наркотици и отрови.

След повече от половин век засекретяване на работата му в края на 2009 г. наръчникът на Мълхолънд за работата на агентите в ЦРУ бе публикуван. Всички негови трикове са достояние на обществеността от ноември миналата година.

Мълхолънд е роден през 1898 г. в Чикаго, като изкуството да мами публиката е, така да се каже, заложено в кръвта му. Баща му е измамник, който успял да обере стотици лековерни с празни обещания по системата на пирамидата - трик, пожънал успех в България 100 години по-късно.

Когато ставало твърде горещо за него, Мълхолънд-старши се изпарявал, но съумявал тайно да издържа фамилията си.

Джон пораства без баща, но историите около родителя му го запалват по магическите номера. Определено е имал голям талант и успял да впечатли секретаря на гениалния магьосник Худини - Джон Уилям Сарджънт.

Мълхолънд е приет в братството на фокусниците в САЩ едва 16-годишен. Младият магьосник владее до съвършенство всички фокуси от целия спектър на изкуството си, но е най-добър в т.нар. сlose up magic, тоест във фокусничеството от най-близо разстояние. Именно тези му умения щего направят по-късно интересен за държавата. Фокусникът агент практически успява да се запознае лично с всички по-именити свои колеги в света.

През 1939 година - когато е на 41 г., той вече е обиколил 40 държави и притежава най-голямата колекция от книги за магическо изкуство. Занимава се и с история на фокусничеството.

По време на Втората световна война пише често във вестниците, предупреждавайки за триковете на вражеската пропаганда и шпионаж.

През 1953 г. внезапно обявява, че поради влошеното си здраве прекратява дейността си и се оттегля. Всъщност сега става ясно, че той просто е преминал на служба към изключително мощен господар - ЦРУ!

По това време американското външно разузнаване има отчаяна нужда от успехи. В корейската война то сътворява няколко скандала, а преценките му се оказват напълно погрешни.

При смяната на правителството новият президент Дуайт Айзенхауер прави реформа в разузнаването и настоява негова основна цел да е развиването на хватки и трикове за отстраняване на политически противници, за подслушване на врага и за париране на негови операции.

По това време цари и истерия, предизвикана от слуха, че СССР притежава психооръжие, с което може да завладява изцяло ума на противника си.

Именно сега най-нужен е Мълхолънд. Създадена е програмата MKULTRA, като ULTRA е заемка от името на програмата за дешифриране на нацисткия код - най-тайната разработка до това време. А MK е от mind control, но с К за заблуда на противника.

Мълхолънд пише два наръчника за агентите на ЦРУ, от които до днес е запазен само един. Той ги научава на фокуснически трикове и как точно функционират магьосническите измами. Акцентът в книгата му обаче се пада върху това как да се отрови или дрогира противникът незабелязано.

Той измисля различни уреди, машинки и технологии за инжектиране и изстрелване на отровни субстанции. Голяма част от триковете му се правели с помощта на цигара, също като в ранните филми на Джеймс Бонд. Нищо чудно - Мълхолънд е заклет пушач. По ирония на съдбата той трови и самия себе си с цигари - умира от рак на белите дробове.

...Ловецът неведнъж се е възхищавал на нюха и стойката на своите птичари. Свикнал е, викне ли: “Дай”, възпитаниците му да се хвърлят по плячката и тогава идва ред на неговия точен мерник. Никога не стреля повече от три пъти. Ловува във въздуха с автоматична пушка “Сайга” или с нацевка ТОЗ. Връщал се е и с 15 пъдпъдъка от излет и 5 яребици. За диви прасета пък е ловната му карабина SLR. Има трофей 18,5 сантиметра глиги. Преди 20 г. спечелил сребърен медал за сръндак.
Сега, след януари, кожата да му е яка на вредния дивеч, кани се Джамби и е приготвил патрони “Ремингтон”. Най-обича да дебне лисици, понякога с дни им прави стървище с кокали, докато ги гръмне. Пази няколко трофейни кожи на опашатки и на порове... още...

Осмина ловци са намерили смъртта си, отстреляни вместо дивеч. Десетима са тежко ранени, половината от тях - с опасност за живота, сочи черната статистика.

По ловните полета на България жертвите са повече, отколкото във войната за Косово, където при бойни действия не загина нито един американски войник. Намаляват загиналите и във войната по пътищата ни - 900 през 2009 г. при 1050 за 2008 г.

А убитите при ловни излети са скочили 8 пъти в сравнение със сезон 2007/2008 г. Горската агенция и ловните организации трябва да сложат край на това безумие.

Ловният сезон - 8 убити, 10 ранени

Ловният сезон 2009/2010 е облян в кръв - войната по пътищата се пренася в гората, сочи черната статистика. Десетки излети в ловностопанските райони на дружините завършват с трагични инциденти, сигнализират от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Кървавата статистика сочи, че осем души са намерили смъртта си по време на лов, отстреляни от свои колеги. В живи мишени са се превърнали други 10 ловци, половината от които са с опасност за живота.

Убитите са осем пъти повече от предходния сезон, когато е отнет животът само на един, а четирима са ранени. А през 2007/2008 г. има само четирима ранени.

Защо ловците се нараняват и дори се избиват помежду си? Безотговорност, лоша дисциплина, боравене с оръжие в нетрезво състояние, лоша подготовка и неумение да се ползва оръжие, към всичко това - и тоталната агресия, събира кръвен данък по ловните полета.

Във войната в Косово не падна при бойни действия нито един американски войник. Джигитите по пътищата намаляха, а убитите от 1050 през 2008 г. намаляха на 900 лани. А ловните инциденти се множат.

Очевидно не е нормално при тези обстоятелства притежателите на пушки и карабини да се увеличават ежегодно. За 5 г. от 112 594 ловците са станали 126 829 души. Гладкоцевното оръжие от 143 538 броя се е увеличило до 160 647, а нарезното - от 19 581 е вече 30 818 дула.

Как да се спре кръвопролитието по ловните полета? На тревожния въпрос се събраха да търсят отговор ръководители на ИАГ, депутати, ловни и обществени организации, представители на прокуратурата и МВР. На поканата не се отзова единствено Съюзът на ловците и риболовците, въпреки че смъртните случаи са регистрирани в ловните дружини. (Обяснението на неговия председател е по-долу)



На 22 януари т.г. работна група ще представи на министър Мирослав Найденов предложение за иницииране на законодателни промени в Закона за лова, гарантиращи сигурността при боравене с огнестрелно оръжие.

“Такова чудо не е било. Освен изменения в закона са нужни драстични промени както в подготовката, така и в контрола на ловните излети”, заяви за “Труд” депутатът Емил Димитров, който е зам.-шеф на Комисията по земеделие и гори в парламента. “В момента в страната е пълна бъркотия. Едва ли не всеки може да организира курсове за обучение на ловци, не се следи и не се знае кой и как води подготовката, кой осъществява контрол в ловните дружини. И най-важното - доколко отговорни са ръководителите на лова за онова, което става около тях по време на лов”, твърди още депутатът. Според него нужен е много внимателен подбор на кандидатите да притежават ловен билет. Нужни са и драстични санкции и дори отнемане на ловни права за недисциплинирани ловци.



“Не можем повече да се делим, трябва да теглим каруцата в една посока. До дни ще се съберем с всички заинтересовани страни, за да умуваме какво ще предприемем”, заяви за “Труд” председателят на Съюза на ловците и риболовците Иван Петков.

Той обясни, че по обективни причини не е бил на организираната от ИАГ среща. Колкото до кървавата ситуация, тя изисквала много внимателен анализ. Две от убийствата са бракониерски, едно е станало при странни обстоятелства - при лов на патици ловец е убил сина на най-добрия си приятел. При друг случай диво прасе е наранило смъртоносно ловец, който е починал. В два случая са убити гоначи. Друг път закъснял ловец се шмугнал в храстите и бил взет за животно и отстрелян, обясни Петков.

Големият въпрос е: Тръгваме ли към писането на нов точен и радикален закон за лова и опазване на дивеча, или ще продължим да кърпим стария, заяви шефът на ловците. Според него след последните законови промени между ловните организации има ненужно противопоставяне, което трябва да бъде преодоляно в името на ловното дело.



Ръководителят на ловния излет носи отговорност за всичко, според член 59 от Закона за лова той:

* отговаря за реда, дисциплината, законността при подготовката, организацията и провеждането на ловния излет;

* преди да започне ловът, проверява дали всеки участник притежава ловен билет, членска карта, разрешително за носене на ловно оръжие;

* инструктира участниците в ловния излет за вида и количеството на дивеча, който ще се отстрелва, сигнализира за началото и края на гонката;

* инструктира участниците за правилата за безопасно боравене с ловно оръжие;

* организира излета, като определя стрелците, гоначите и ловните кучета, които ще участват в гонката, мястото и броят на гонките, местата на стрелците на стрелковата линия;

* след приключване на излета прави разбор;

* участниците в групово ловуване на дива свиня, хищници, дребен дивеч са длъжни да спазват стриктно разпореждането на ръководителя;

* при нараняване на участник в лова прекратява излета, предприема бързи мерки за оказване на помощ, урежда транспортирането му, уведомява органите на МВР и ловното сдружение;

* при смърт на участник в лова незабавно уведомява органите на МВР и прокуратурата за съдействие.

Член 60: Не се разрешава участие в лов на лице, употребило алкохол или наркотици



В землището на Варвара, община Септември, по време на лов е убит Салих Хаджиасанов.

Гоначът Исмаил Алиосман е прострелян в гърба в поле на дружина Перперек - Кърджали.

По време на лов през ноември е разстрелян Димитър Кръстев от ловна дружина Лесура - Враца.

Същия месец на лов в село Дълбоки, Старозагорско, Иван Койчинов е взет за дива свиня и е отстрелян на място.

В края на м. г. ловец от дружината в Троян е наранен смъртоносно от недоубит глиган и умира в ловно поле Бабаланско.

В Шумен един ловец е гръмнат на място, втори е наранен тежко. В Режинци, Кюстендилско, авджия е гръмнат в рамото от свой колега. А в Горна Секирна ловец от София е бил наранен в краката от свой колега от Перник.



При преобръщане на автомобил с четирима души от ловна дружина Богутево, Смолянско, един от ловците от с. Лилеково, умира на място.

В района на Варна м.г. има три инцидента. При отстрел на пъдпъдъци във Вълчи дол е прострелян ловец в гърба и в главата. По време на лов за глигани в дружина Садово е простреляно дете на 13 г.

През ноември м. г. при лов на зайци двама души от дружина Владимирово, Добричко, са простреляни в краката. Ловец е уцелен вместо дива свиня в краката от рикоширали сачми от неволен изстрел в Тополовград, а друг - в Елхово.

Девинският кмет Здравко Василев, от когото бяха иззети три пушки и пистолет, е тръгнал на лов, препасан с лък. Оръжията му бяха отнети през декември след образуването на досъдебно производство срещу кмета. Той е обвинен за нарушения при възлагане на обществена поръчка за охраната на общинските училища и детските градини.

“Принудих се да си купя лък, за да ходя на лов, след като ми иззеха оръжието”, обяснява Василев, който е запален ловец. С новата придобивка вече успял да гътне една лисица. За да продължи да ловува, Василев си купил американски лък с дължина 1,80 м. “Ползвам различни видове стрели според това на какво разстояние е дивечът. За разлика от огнестрелното оръжие с лъка трябва да си по-наблизо. Лисицата отстрелях от 30-40 метра”, обяснява той.

За да се опъва тетивата, се изисквало доста усилие, въпреки че лъкът е модерен и е снабден със система за усилване на опъна. С него може да се ходи и за едър дивеч, например елени.

Елитна ловна пушка на Тодор Живков, марка “Берета”, докарва главоболия на сегашния й притежател. Майсторът на старинни хладни оръжия Александър Спасов от с. Правешка Лъкавица, Ботевградско, се сдобил с нея в началото на демокрацията, а сега се видял в чудо от полицейски проверки.

“Идват, уж по сигнал на съседи, че пускам силно музиката между 2 и 4 часа следобед, а все се озъртат къде е пушката на Тодор Живков”, обяснява Сандо Панагюреца, както е по-известен в Задругата на майсторите на художествени занаяти. Два пъти вече идвали, дори единия път видели празния калъф на бижуто. Номерът им бил да сварят двуцевката извън металния сейф или пирамида, където по закон трябва да се пази. Тогава имат право да я вземат като веществено доказателство и после иди я търси къде е - в служба КОС, в полицейския участък, при прокурора, размишлява човекът.

По този изпитан начин бяха иззети и изчезнаха оръжия реликви от Априлското въстание при обиск в дома на учителя на Сандо в занаята - майстора оръжейник бай Дянко Дянков от град Априлци. Мотивът - не съхранявал в сейф пушка капзалия и два револвера барабанлии от ХIХ в.! А с оръжия на бай Дянко са дарявали Леонид Брежнев, държавници от Япония, от Индия... Манастирът “Шаолин” в Китай покани бай Дянко и ученика му Сандо Панагюреца да открият през 2007 г. изложба на старинни български оръжия там. Но бай Дянко не замина, защото беше осъден условно за притежание на патрон от 1912 г. и така и не успя да преживее обидата - спомина се през м.г. Депутати и лично бившият министър на културата Стефан Данаилов се опитаха приживе да изчистят името на известния реставратор.

Сега неговият ученик от Правешка Лъкавица смята, че е подложен на същата участ. За “Beretta”-та на Тодор Живков новобогаташи му звънят, предлагат му до 10 000 долара, но той отказва. Не случайно в неговата ловна дружинка казват, че на Сандо пушката веднъж пука, не повтаря. С нея гътнал глиган единак само с един изстрел.

“Получих я след 10 ноември 1989 г. от дясната ръка на ген. Христо Русков, художника на Ловно-рибарския съюз Михаил Попов. Бях близък с него, имах авторитет, защото бях зъботехник към ЦК на БКП. По това време всичко се разграбваше, а аз от година имах ловен билет, но нямах пушка. И чичо Мишо, както му виках, ми я уреди. Тя беше в резервата “Воден”, Разградско”, обяснява оръжейникът.

Именно във “Воден” Тато отстрелял първите 15 трофея на благороден елен в световната класация заедно с Пенчо Кубадински и Тано Цолов.

От 1 август 1943 до 26 август 1944 г. над територията на България прелитат над 15 000 противникови самолета на т.нар. Асове на смъртта. Срещу тях се изправят пилотите на родната военна авиация. Българските “ангели” извършват над 1100 бойни полета. По време на въздушните боеве те успяват да свалят 37 тежки бомбардировача “Либърейтър” и 16 изтребителя “Лайтнинг”. И противовъздушната отбрана нанася сериозни удари върху англо-американските “асове на смъртта” - те свалят 4 тежки бомбардировача.

Българските военни също понасят значителни загуби - свалени са 27 български изтребителя и загиват 23 летци. Въпреки геройствата на пилотите, София, Дупница и Враца се оказват с много разрушения. Жертви има и сред мирното население. Над тези градове са хвърлени 8800 бомби.

В столицата са убити 836 души
и са ранени 1025. Разрушените и пострадали сгради са 12 559. В същото време българските летци водят сражения и успяват да свалят 30 самолета само в района на София.

Родната авиация по време на Втората световна война е съвсем млада. През ноември 1910 г. е осъществен първият въздушен полет над София от руския летец Б. Масленков. Следващата година военните започват да създават българската авиация. От Франция са купени 3 самолета - “Брелио”, “Воазен” и “Сомер”, от Германия - един “Райт”, а от Англия - един “Бристол”. Няколко месеца по-късно са доставени още 25 самолета. На обучение във Франция и Германия са изпратени 10 души - те усвояват знания за пилоти, механици и управление на балонни апарати. През октомври 1912 г. е осъществен първият разузнавателен полет над Одрин със самолет “Албатрос”, а месец по-късно италианският пилот доброволец Дж. Сабели и майор В. Златаров бомбардират обект в района на крепостта - първата бомбардировка в света в бойни условия.

През първата фаза на Балканската война са осъществени
15 бойни полета срещу Турция а през втората - 55.
Родният военен авиопарк продължава да се попълва и след Междусъюзническата война. През 1916 г. от Германия е доставен и първият дирижабъл.

През Първата световна война на Солунския фронт са извършени 1797 бойни полета. Във въздушен бой обаче българските летци влизат за първи път през 1916 г. край София и свалят първия противников самолет.

През 60-те години започва един спор кое оръжие е по-добро за Българската армия- карабината СКС или автомат АК. Тогава бяха внесени определени количества СКС (с такава бях първата година като курсант). Автоматът все още беше лукс и за това българските конструктори започват работа по създаването на такова оръжие. Ямаков се заема с тази задача и за кратко време прави бул-пап конструкция на хибрид между автомат и картечен пистолет на базата на 7,62 мм патрон за АК. Работи на свободен затвор и цевта му и облечена в перфориран кожух. При стрелба дава отклонения както картечен пистолет. И както всяко експериментално оръжие и той е имал своите проблеми с надеждността, които бяха се отстранили в хода на серийното производство. Прикладът му и затворнaта кутия са от щампована ламарина. Проблемът с възможността за серийно производство се свежда до бързото вземане на решение за широко внедряване на АК в българската армия. Тогава знаете за решенията по линия на Варшавския договор за унификация на стрелковото оръжие на армиите на страните-членки. При това положение и при изключителната популярност на АК ямаковата разработка просто не получава шанс.

...Във всяка държава с нормална медийна среда твърдението на едно журналистическо разследване за това, че държавният глава бракониерства с пушка на стойност минимум колкото няколко негови годишни заплати щеше да предизвика ако не сензация, то поне медийна верижна реакция. Колкото и да „ревнуват” останалите медии, че са изпреварени, обичайната реакция щеше да бъде да искат потвърждение, опровержение, подробности и коментар от засегнатата страна.
У нас в. „168 часа” написа, че Г.Първанов ходи на лов с оръжие, което струва най-малко 50 000, ако не и 100 000 лева (в зависимост от луксозността на изпълнението на тази марка пушки). И нищо. Тишина. Само една кабелна телевизия, Канал 3, се осмели да покани журналистката, автор на материала. А има „специализирани” телевизионни предавания, посветени уж на допълнителния прочит на пресата!... още от Иво Инджев за медиите и президентската пушка...

От архива: Първанов стреля с пушка за 50 бона, не казва откъде я има

Вместо коментар: Абсурдистан, сине...

В зависимост от изработката цената на оръжието достигала и космическата сума от 100 000 лв.! Това било най-продаваното оръжие в Европа и Русия за хората с много пари. Прикладът на пушката на Гоце е от най-скъпия турски орех. Само заготовката на такъв приклад струва 5000 лв. Изработката може да стигне и до 20 000 лв. Оптиката е марка "Цайс" и е с цена 3000 - 3500 лв.
"Това е карабина за сафари. В България тази пушка може да се използва само за лов на мечки. Ако стреляш дори по глиган, ще го разпориш на две. Един патрон за такава карабина струва 20 лв." - казва Атанас Тасев от ловен магазин "Сафари". Освен за мечки пушката на Гоце ставала и за стрелба по биволи и хипопотами. "Сафари". Освен за мечки пушката на Гоце ставала и за стрелба по биволи и хипопотами. още от vestnikataka.com/forum...

През 1988г в русенския Исторически музей постъпва като дарение револверна сабя, за която собственикът й, силистренския гражданин Георги Желев Георгиев, твърди, че е на войводата Стефан Караджа. Произведена е в Белгия. Фирмата “Хенри Гусенс и синове” е сочена като създател на този вид оръжие. На лявата страна на горния напречник, придържащ револвера към сабята е маркирано H.G.& F.BREVETES, а на дясната - фабричният номер 346. Револверът е тип “Лефоше”,. Тези револвери са френска система и са послужили като модел за подражание на образци, произвеждани в различни страни. Най-многочислени са белгийските имитации – толкова многобройни, че нерядко системата “Лефоше” е считана за белгийска.
Още през 1982г. на сабята е направена експертиза от специалисти криминалисти при МВР-София, с която се изследва наличието на буквени съчетания, врязани в метала. Установява се, че тя е подлагана на химическо почистване и е никелирана чрез електролиза. Поради нанесения метален слой почти не се забелязват буквите, които са били върху метала преди това. За да се даде вярна и точна оценка на слабо видимите очертания са използвани оптически уреди, позволяващи многократно увеличение на образа, ултра-виолетови лъчи, при което следите са покрити с луминисциращ прах, правят се специални восъчни отпечатъци (зелен восъчен отпечатък, негативни отпечатъци от еластична паста, черна восъчна отливка и др.). Категорично е заявено наличието на буквени означения върху гарда (лицевата и вътрешната страна), върху петлето, барабана. Забелязват се същите буквени съчетания и върху капачето за патрони, цевта, канията и някои места по сабята. Върху лицевата страна на гарда буквите СТК са били оформени във вид на монограм – съчетание на голяма буква С и следващи по-малки по размер Т и К, като буквата С е образувана от съвсем малки изображения на буквите с и к. На петлето се различават и цифри, оформени като година – 43г. Прави се съпоставка между изписаните букви и автентичния почерк на Стефан Тодоров Караджа и се установява голямо сходство. Липсват, обаче, условия за провеждане на цялостно идентификационно изследване, което да се произнесе дали надписите са направени от притежателя на оръжието.
През 1983г. в периодичния печат излизат материали коментиращи вероятността това да е оръжие на Караджата и евентуалният му път през годините. Приемливо звучи версията сабята да е била прибрана от властите. Русенският гражданин Никола Попов, син на революционера Черньо Попов, твърди, че около 1910-1920г. при разрушаване на старата постройка на бившето турско “кесаджийство” е намерена една револверна сабя, която е предадена от баща му лично на Димитър Мантов (окръжен управител на Русе в края на ХІХ век), за когото се смята, че е притежавал описвания от нас оръжеен екземпляр. Известен факт е още, че сабята на Караджата и тази на Хаджи Димитър, съхранявана в музея във Варна, са еднакви и носят поредни фабрични номера.

...“Извървях целия път и непрекъснато съм се учил от по-опитните колеги. Лов на пъдпъдъци, гургулици и гълъби, а сетне и свинските гонки наесен - всичко мина по реда си”, много държи да се знае как е “купил” авджилъка си Ути.
Първата пушка, с която се сдобива, е една вехта ижовка. С нея го “урежда” Константин Недев, навремето шеф на ЛРД - Ямбол.
“То беше радост неземна - един стар ловец ми я продаде “Иж”, 12-и калибър успоредка. Много ми беше удобна и с това чифте почнах излетите. Още си я пазя и няма да се разделя с нея”, признава Ути, който сега вече притежава и още няколко елитни оръжия.
Сред тях е и любимата му карабина Blaser R93, която тв водещият нарича свойски “бостанджийката”! После признава, че му е подарък от близък приятел полов, но откакто я има, никога не я е почиствал! Така карабината, която днес се смята за едно от най-добрите съвременни оръжия, замязала на очуканите пушки, с които някога полските пъдари са вардели бостаните и селската мера от... някои мераци в повече.
“Блазера ми го подари Иван Недков, шефът на ловното стопанство “Лъгът”, ама си взе белята с мен. Пушката е с калибър .308 Win. и така ми приляга, че не ща да чуя за друга, но хич не я пазя. На два пъти от мръсотия й блокира затворът и после я носих на Иван да ми я раздвижи с разни телове и спрейове”, признава кротко “зверското” си отношение към престижната германска марка Ути.
После, сякаш за оправдание, добавя, че хич не робува на марки оръжие, както и на джаули, енергии и подобни подробности, които са блаженство за устата и ушите на истинските оръжейни маниаци.
“Не робувам нито на техниката, нито на модата. Аз не съм ловец на трофеи, а на случки и срещи с хора”, разкрива философията си Ути и подчертава, че още не е съвсем готов за първото си сафари...

Не смея друго да си помисля, освен че "приятел полов" по-горе трябва да се чете "приятел по лов". 8)

В Несебър продават жива стръв за лов на квартири и пушки за апартаменти.

Клуб по ловна стрелба “Пиргос” беше учреден на 12.04.2007 г. от група симпатизанти на спортната ловна стрелба. Учредителите бяха обединени от идеята да се възстановят традициите на този атрактивен олимпийски спорт, които съществуваха в Бургас до неотдавна и да се запълни една празнина в спортния живот на града.
С устава на клуба бяха поставени високи цели пред клубното ръководство и всеки клубен член - цялостно развитие на спорта ловна стрелба, финансово, организационно и спортно техническо осигуряване на подготовка на състезатели от всички възрастови групи в спортните дисциплини “СКИЙТ”, “ТРАП” и “СИЛУЕТ” за участие в турнири от държавния спортен календар, а така също и повишаване спортно-стрелковите умения на своите членове и въобще на всички любители на ловната стрелба, които желаят да практикуват този спорт.
Клубът е учреден под формата на сдружение с нестопанска цел и е определен за извършване на обществено полезна дейност в областта на физическото възпитание и спорта и като такъв е вписан в Централния регистър при Министерство на правосъдието под № 20070522008. Клубът е приет като редовен член в Българската федерация по ловна стрелба и също така е вписан в Националния регистър на лицензираните спортни организации и членуващите в тях спортни клубове под № 1-043-012 при Държавната агенция за младежта и спорта.
Понастоящем клубните тимове са редовни участници в държавните турнири и държавното първенство, администрирани от БФЛС. Наред с това турнирите от клубния спортен календар добиха голяма популярност както сред клубните членове, така и сред любителите на стрелбата. Изключително атрактивни за любителите на лова са турнирите в дисциплините “СПОРТИНГ” и “БЯГАЩ ГЛИГАН”, тъй като те се доближават в максимална степен до стрелбата по време на реален лов и са добър начин за отдих и повишаване на стрелковите умения извън активния ловен сезон.

Какво ли не е готов да направи Командира за да се върне на власт: днес интервю за списание "Макс" дава, утре току виж накарал жена си да се снима за Плейбой.
Интересно Елена откъде толкова бързо е извадила пистолета? Дали не си го е носила на кръста? Ами ако е била по нощница?
От друга страна, напълно го разбирам за безсилието, което го е обхванало при мисълта, че дори крадецът да ти е задигнал нещо много ценно, не можеш да го застреляш в гръб. И въпреки, че по Конституция частната собственост е неприкосновена, не можеш да я опазваш с оръжие и може да го употребиш само при неизбежна самоотбрана, колкото и разтегливо да е това понятие.
От трета страна, щом един премиер-министър разбира, че по закон не може да се противопостави на крадците, и ако дойдат пак е по-добре направо да си свали гащите, че и на жена си, че и на дъщерите, къде са гражданските му права и докъде е западнала държавата...? Ако не беше мислил, когато беше управляващ, само за интереса на едрия бизнес, а бе обърнал внимание и на интересите на обикновените граждани, сега можеше да не така.

...Разказва и за това как е гонил крадци със съпругата си Елена, след като една вечер двама апаши се намърдали в спалнята на голямата им дъщеря:
"Скочихме, тръгнахме да ги гоним, жена ми извади пистолет" и продължава: "Единият прескочи оградата, а другият тъкмо се канеше да се покачи на нея.
Тогава тя (Елена Костова - бел. ред.) ми извика "Стреляй!" Аз не можах да го направя. Стрелях във въздуха и разбрах, че няма смисъл да нося повече пистолет", допълва той...

Освен скъп спорт, страст, хоби, престиж, релаксация ловът е преди всичко бизнес, доходоносна индустрия и място, където са взимани не едно и две важни държавни решения.

До 1990 г. печалбата от ловните стопанства в България е над 9 и половина милиона долара. Експерти от Световния съвет по лова и опазване на дивеча заявяват, че страната разполага с най-доброто ловно стопанство в Европа. Стойността му възлиза на 1.8 млрд. долара. Днес тези цифри са внушително по-големи, независимо от факта, че по време на прехода голяма част от стопанствата са занемарени, а дивечовите популации са почти унищожени.
Ловният туризъм е най-печелившият вид туризъм. Той съдържа не само всички компоненти на този бранш, но и много допълнителни скъпоструващи екстри, които се предоставят от съдържателите на стопанствата - професионални ловци, оръжие, боеприпаси, стрелбище, високопроходими джипове, кучета, коне, шейни...
Най-важното и най-доходоносното, разбира се, е отстрелването на трофея. Приблизителната стойност на трофейния елен в България е 60 хил. евро, а може и да надвиши тази сума. Никой няма право да продава под цените, които се определят от държавата всяка година...
Експерти твърдят, че ловно-стопанската дейност у нас е завладяна от сенчестия бизнес. А негов покровител е... президентът Първанов. Като ловец той е регистриран в ловната дружинка в София...

Най-новият ловен трофей на президента Първанов е див козел архар, който ще му напомня за визитата в Узбекистан.

Президентът Георги Първанов:
"Много съм запален по лова, но гледам да не го показвам."

Шепа охранени политици, срастнали се с мафията, дирижирани от новоспециализирани агенти на Държавна сигурност, ограбват и последните зрънца на народното богатство. Изгубихме спестяванията си, продадохме домовете си, натирихме децата си на ангария. Къде сте, български мъже? Защо мълчите? Докога ще търпим този хаос и това безчинство?

Мисля, че е крайно време да разголим душите си пред огледалото на Истината. Всеки мъж, всяка жена, целият народ. И трябва да го направим честно. Нека не се опитваме да прикриваме с грим и руж бръчките и петната като застаряваща кокетка, а да видим всичко с широко отворени очи. Това, което харесваме и това, което ни отблъсква.

Та, страхлив ли е българинът?

Някога, преди около две хиляди тридесет и пет години, римлянинът Пилат Понтийски задал един много страшен въпрос, въпрос, на който не знаем отговора и до днес: “Какво е истина?” Защото в човешкото съзнание, за жалост, истината има склонност да се раздвоява и дори да се разтроява. Всеки има своята истина и вярва от сърце, че тя е единствена, чиста и неоспорима.

Аз мисля, че по въпроса за страхливостта на българина има две истини и всяка от тях може да бъде доказана убедително.

Още от древни времена, от епохата, потънала в мъглата на времето, когато Аспарух повел хората си и прекосил Дунава, българите се славели като храбри и юначни войни. Битките, водени от Хан Крум, от Симеон Велики, Калоян и Иван-Асен в епохата на Първото и Второто българско царство, доказват това. Пред нас е треперела древната Византийска империя с хилядолетна традиция и сме разгромявали уж непобедимите рицари - кръстоносци. И до днес Балдуиновата кула се извисява като мълчалив свидетел на това славно събитие.

Българинът е имал силата и достойнството да отстоява себе си, своя род, език и вяра и във времена на робство, погром и гнет. Песните и легендите за хайдушките чети ни напомнят това.

Страхливец ли е бил човекът, който е възкликнал: “Море, воеводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра!?” Или оня хайдутин, пожелал, когато го бесят, ризата му да се белее? Нима е страхлива девойката от нос Калиакра, скочила в бездната, за да запази честта си? Или онова българско момиче, изпълнено с нежност и копнеж към живота, поискало да го заровят в гроб с прозорци? Нима не е смела Гергана, отказала изкушенията на турския везир и защитила смело земята си, рода си и любовта си?

Кръвта, попила в земята на Батак, не е кръв на страхливци. Не познавам по-безумна проява на смелост и мъжество от постъпката на простия, обикновен занаятчия, на име Кочо.

Възможна ли е по-дивна храброст от делото на въстаниците, тръгнали да събарят могъщата военна империя с черешови топчета и саби? Нима онова кърваво писмо е написано от ръката на страхливец? А какви други, освен безумни храбреци са онези, които, начело с воеводата си, Ботев, прекосили Дунава и дошли да мрат за Родината?

Нужно ли е да напомням за храбрите опълченци, защитили стратегическия проход без оръжие, без друго, освен несломимата си воля да устоят и издържат? Наистина орли!

В Балканската война нашите мъже, без оръжия, без снаряжение, без топли дрехи и храна, продадени от политици- гешефтари, са се сражавали и са умирали за Отечеството така, че слисали цяла Европа.

А този наш поет, писал светли стихове за народа си ден, преди да изпълнят смъртната му присъда? Малко народи са способни да излъчат син, който спокойно да заяви пред лицето на смъртта: “Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз! Какво тук значи някаква си личност?”

И в най-новата ни история, изтезавани, измъчвани и унижавани, давани за храна на свинете, в “Слънчев бряг” и Белене са умирали български мъже, но не са се отрекли от своята вяра в демокрацията и свободата.

Притежаваме и друг вид смелост, характерна за народите с тежка, драматична и трагична историческа съдба.

Това е смелостта да оцелееш, въпреки всичко, която е кръст, много по-тежък за носене. Могъщият дъб е смел и устоява на бурята и мълниите, но тревата, с крехките си и раними стръкчета, която, ако трябва, е способна да пробие и асфалт, и бетон, е по-смела от него.

Въпреки опитите на ромеите да превърнат България в протекторат на Византия, сме оцелели.

Оцелели сме и през няколкото столетия робство, с превити гърбове, със синила от бича, с непосилни данъци и ангария, с потъпкана култура и език и с натрапвана ни със сила чужда религия.

Оцелели сме от безумните идеи на фашизма и сме сред малкото народи, спасили своите евреи.

Оцелели сме през десетилетията на лудостта на социализма и сме съхранили традициите си, същността си, багрите си като народност. Не сме се превърнали в послушен придатък на Болшевишка Русия.

Оцеляваме и сега, при най-бездушните и предателски правителства в цялата ни история, в глад, унижение и геноцид. Жените ни напускат дом и челяд, за да слугуват на чужди, но оцеляваме. Децата ни всяко лято отиват на гурбет, та да могат да съберат средства, за да се учат и, все пак, не сме изчезнали, не сме се заличили.

Тогава, когато ще рухнат дворци и кули, грандомания и фалшиви идоли, надменност и нечестно придобито богатство, тревата ще остане. Тя винаги оцелява.

Мисля, че дотук успях да ви убедя, че у нас има прояви и народо-психологически черти, които заслужават дълбок поклон. Доказах, че не сме опетнили лъва върху герба на своето знаме, нито сме изгубили правото си да го носим.

Но нека обърнем сега и другата страна на монетата и да обсъдим втората истина, която също може да бъде защитена с убедителни аргументи. Според нея, българинът е страхлив, с превит гръбнак, робски покорен и неспособен да воюва за кауза и да защитава своите права и интереси. Нека видим “тъмната страна на луната”.

През изминалите векове, българинът е култивирал и една твърде пластична робска психика. Онази, която се изразява чрез поговорката: “Преклонената главичка сабя не я сече.” Изразява се, също, чрез хляба и солта. В старите хроники съм чела, че някои боляри посрещали ромеите с хляб и сол. Възможно е с хляб и сол, на места, да са били поздравявани и турските орди, въпреки че това не е отбелязано в хрониките. На 09.09.1944 г. сме посрещнали с хляб и сол съветските окупатори тогава, когато поляците се опитвали да воюват срещу танковете със саби, но не погазили националната си чест. Този страх за кожицата и за килипира ни е преследвал през цялата ни история като зловонна духовна миазма.

Заради него само в уставите на българските хайдушки чети е предвидено наказание за четник, който наруши положената клетва и се върне на село, при жената и децата. Другите поробени народи - сърби, гърци и румънци просто не са допускали, че такива случаи са възможни, за да ги отбележат в уставите на четите си.

Пак страхът е накарал раята да забрави решимостта си да воюва до последна капка кръв в Априлското въстание. Само шепа селища спазили обета си, а другите се изпокрили с преклонени глави, като плъхове.

Апостолът на свободата, Васил Левски, е бил конвоиран до София от нелепо малък брой заптиета, но никой не се е опитал да го освободи.

Когато четата на Ботев стъпила на българската земя и я целунала, сънародниците им ги посрещнали настръхнали враждебно и никой не се присъединил към тях. Съществува дори зловеща мълва, че Ботев не е загинал от турски куршум.

Особено патетични бяха този страх и нагаждачество в епохата на социализма. Сега говорим колко бунтовно сме били настроени, колко големи дисиденти сме били и как са ни репресирали за бунтовните ни идеи. Нищо подобно! Лъжа! Всички бяхме по-послушни и уплашени и от овце. Крачехме в стройни редици и възторжено поздравявахме комунистическите вождове. Едва не целувахме болшевишките ботуши и дори лудите не се осмеляваха да протестират.

Съществува един зловещ анекдот за този период от развитието ни:

Спорели способен ли е българинът да изтърпи всичко и да се преклони пред всеки по-силен. Накрая събрали хората и обявили, че на другия ден ще ги бесят. Само един вдигнал ръка за въпрос и то, за да попита сами ли трябва да си носят въжетата.

А сега? Опустошиха земята ни и я превърнаха в сметище и пепелище. Старците и децата гладуват. Младежите ни напуснаха родината. Жените ни слугуват и превиват гръб пред чужди. Изсмукаха и последната капка кръв. Шепа охранени политици, срастнали се с мафията, дирижирани от новоспециализирани агенти на Държавна сигурност, ограбват и последните зрънца на народното богатство. Изгубихме спестяванията си, продадохме домовете си, натирихме децата си на ангария. Къде сте, български мъже? Защо мълчите? Докога ще търпим този хаос и това безчинство? Докога? Простете ми, но истината е, че лицата ни все повече добиват овчи облик и се чудя как не сме се покрили с вълна! Иначе достатъчно търпим да ни доят.

Нещо повече - страхуваме се да работим, да творим, да се жертваме, да мечтаем. Една лабораторна мишка има повече мъжество. Страх ни е дали ние ще сме на далавера, да не бъдем “минати”, да не би да извършим нещо за някого, без да получим друго в замяна.

Страх, страх, страх!

Е, и? Кое е истинското ни лице? Дали сме войни - лъвове, българи - орловци, неустрашими герои или смирена рая, страхливи плъхове, овче стадо? Къде е разделната линия между двете ни същности и коя от тях ще надделее?

Ще ви кажа. В дъното на всичко грозно и зло стои егоизмът. Егоистът е страхливец по презумпция, защото за него няма нищо свято, освен собствената му драгоценна личност. Той ще осъди брата и сестра си за парче земя и ще натири майка си в старчески дом. Заради себе си, ще пожертва семейството си. Пак той ще остави дечица и старци да мрат от глад, ще мами, ще лъже и краде, та да може неговите деца да са добре, къщата му да е палат, а банковата му сметка - издута от комисионни и корупционна плячка. Заради семейството си, егоистът ще жертва народа си. Ако трябва да стори наистина нещо хубаво, светло и безкористно, дори и да няма особен риск, ще се свре в дупката си и ще бездейства.

Докато този егоизъм битува сред нас, България е застрашена от черна гибел и забрава. Ако не се преборим с тази наша черта, всички заедно ще потънем в блатото - безродни номади, слуги на други народи, нищожества.

Има, обаче, светли моменти, когато нещо в българската душа разцъфтява и ражда плодове. Мигове на вяра, мечти и идеали. Мигове на саможертва. Тогава си спомняме, че сме част от едно цяло, от една национална душа. Тогава разбираме, че има неща, за които си струва и да живеем, и да умрем. Усещаме, че всяка човешка смърт ни намалява, а всяка детска сълзица ни жигосва със срамно петно. Спомняме си думите на Кенеди: “Не питай какво може да направи за теб страната ти, а какво ти можеш да направиш за нея!” В такива мигове вярваме, че можем да изгоним от историята си тлъстите, цинични и самозабравили се нищожества, които, близо десетилетие ни управляват. После да запретнем ръкави и да заработим така, че земята ни да замирише на пот. Да възкресим националната душа и да можем да се поглеждаме в огледалото с усмивка.

И знаете ли от какво единствено се страхувам истински?

От самия страх…
Винаги ме е вълнувал повече отговорът на въпроса "Какво да се прави?" и това е било причината да публикувам pishtov.com през 2001 г.