- BlueGunBlog -

По неофициални данни близо 350 хиляди българи са собственици на законно регистриран пистолет или ловна пушка. Реалният брой на притежателите на огнестрелно оръжие в страната обаче е далеч по-голям. Говори се за 80-90 хиляди души с нелегално оръжие, което е сериозна предпоставка за разпространение на престъпността. Либерален или рестриктивен е режимът за притежаване на оръжие в България?

Всеки пълнолетен гражданин на България има право да притежава огнестрелно оръжие, стига да не е следствен, да не е бил осъждан и да не се води на отчет в някой психодиспансер. Ако обаче искате да се сдобиете с лъскав „патлак”, ще трябва да представите пакет от документи в МВР, откъдето ще преценят дали да ви разрешат да си купите оръжие или не. Едно от изискванията е да сте завършили успешно курс по теория и практика на безопасната стрелба в някое от лицензираните стрелбища в страната. За целта ще трябва да се преминете определен брой учебни часове и после да се явите пред изпитна комисия на МВР. След като щателно прегледат документацията ви, за всеки случай ще ви подложат и на кратка беседа с психолог. Ако преминете успешно всички споменати процедури, получавате най-сетне разрешително си за притежание на огнестрелно оръжие. Разбира се, ще трябва веднага да регистрирате закупеното от вас оръжие в МВР, където ще му бъде направена балистична експертиза. Така че, ако решите да извършите престъпление с личния си револвер, веднага ще ви хванат по предварително взетите проби от него. Затова в повечето случаи нарушителите на закона използват оръжия, придобити от контрабанден внос или кражба от домове и военни складове. В печеливш бизнес през последните години се превърна и незаконното производство или преработката на оръжие в нелегални работилници, разпръснати в страната. „Като цяло убийствата у нас стават с нерегистрирано оръжие, така че нашият бизнес е напълно почтен и регламентиран” – каза за Радио България Мирослав Пиралков – консултант в оръжеен магазин, разположен в центъра на София. Според него действащият у нас закон за притежание на лично оръжие е добър и се прилага успешно. Мирослав си спомня как в началото на 90-те години на миналия век, когато в България се появяват първите частни оръжейни магазини, хората влизали в тях като в музей, разглеждали експонатите със страхопочитание и не вярвали, че могат да станат законни притежатели на някой лъскав Макаров, например. „Сега клиентите ни знаят, че стига да се регистрират по закона, могат да си купят желания револвер или карабина” – казва Мирослав и добавя:

„В магазина влизат от пенсионерите до хлапетиите. Интересно им е, особено на момчетата! Гледали например някой екшън по телевизията и идват тук, за да разгледат въпросния револвер, разпитват ни.... Пенсионерите, които покрай пенсията си докарват допълнителна заплата като пазачи, идват, за да си купят газово оръжие. Някои мъже купуват за жените си спрейове за самозащита. Голям интерес проявяват и ловците. У нас има 150 хиляди ловци. За да се сдобият с регламентирано оръжие, те трябва да отговарят на определени критерии и да преминат през специални курсове. Другото условие е да са непременно членове на ловно дружество. Авджиите купуват най-често ловни нарезни карабини. Различните калибри револвери също са популярни сред клиентите ни. Купуват се и много газови и пневматични оръжия, за които не са необходими разрешителни от МВР. Единственото условие е купувачите да са пълнолетни и след това да ги регистрират. Особено сега, като се запролети, продажбите на въздушните пушки вървят много добре. Използват се за забавления по вилите и за турнири по пейнтбол.”

Като цяло обаче българинът не обича огнестрелното оръжие и гледа на него като на потенциална заплаха – сочи проведено преди време социологическо проучване. Голяма част от анкетираните споделят, че не биха държали огнестрелно оръжие у дома, защото е опасно за децата им. Други пък смятат, че процедурите за разрешителни са твърде усложнени и скъпи. В сравнение с други европейски държави обаче България е на опашката по брой лични оръжия на глава на население. За разлика от Германия например, у нас нямаш право да притежаваш артилерийски системи като тежки картечници. Забранени са и всякакви видове заглушители и устройства за подтискане на шума. „В България, когато стане показно убийство, а то обикновено става с нелегално оръжие, властите веднага започват да „умуват” как да затегнат контрола. Практиката обаче показва, че както и да контролираш законната търговия с оръжия, това по никакъв начин не се отразява върху нивото на престъпността” – казва Мирослав. И все пак какво налага в мирно време човек да се сдобие с револвер?

„Ами най-вече меракът – казва Мирослав. – Има и много колекционери на оръжие. Но основно го купуват за самозащита, защото хората си казват: „По-добре да си имам в къщи, отколкото да звъня на полицията и да чакам помощ!”. Други пък живеят в отдалечени вили и са им омръзнали разбойнически набези. Някои ги купуват за спорт и развлечение. Ходят по лицензирани стрелбища или си правят клубове и пр.”

Младеж се врязва в гвардейците на парада навръх 3 март. Скандално, разбира се! На другия ден в един от сутрешните блокове беше повдигнат въпросът защо снайперистите гледали и се забавлявали, вместо да се намесят. Всъщност дали би било по-добре сега да разполагаме с един труп на дрогиран младеж в доказателство на това колко са ефективни българските спецслужби? Тази неделя двама напушени младежи се забиха в кортежа на вътрешния министър Цветанов.

В. “24 часа” направи елементарно проучване на опасните точки по трасе номер 1 за националната сигурност - това е шосето, по което пристигат абсолютно всички кортежи с държавни ръководители. Разбира се, предварително се допитахме до експерти в сигурността и огнестрелните оръжия, за да установим какви са изискванията за успешен атентат. Ето какво научихме. Атентатът е сложна работа, която изисква сериозно планиране и аматьори почти нямат шанс в такова начинание. (Казваме почти, защото екип на "24 часа" се озова на 3 март безпрепятствено на покрива на 18-етажен блок с детска пушка в ръка - в перфектна позиция за отстрелване на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, чийто кортеж тъкмо минаваше по моста от летището.)

Позицията е много важна. Принципно се избира такава, че снайперистът да може да стреля от упор срещу движещата се към него кола. По този начин скоростта на куршума се наслагва върху скоростта на автомобила и поразяващата сила се увеличава. По този начин беше ликвидиран Крушата - с един изключително прецизен изстрел в главата. Професионалните снайпери имат поразяваща сила от около 1000 метра. Значи е добре мястото, което ще изберем, да е по-близко. Стрелбата по бързодвижеща се цел е още по-трудна, така че може би ако скъсим с една-трета разстоянието, ще бъдем по-близо до истината.

Каква пушка? Има огромно разнообразие от подходящи модели. Всеки уважаващ себе си снайперист си избира оръжието предварително, прострелва го и т.н. За предпочитане е то да може да повтори изстрела, тоест да е самозарядно. Оръжието трябва да е и големокалибрено, тъй като държавните глави и останалите важни особи се движат обикновено с бронирани автомобили. Използват се два типа снайпери - полицейски, с по-къси цеви и точност 500-600 м и армейски, които уцелват до 1200-1300 м.

Има няколко вида, от които просто няма спасение. "Гепард" са унгарски оръжия. Те са еднозарядни снайпери, създадени да поразяват леки бронирани и небронирани автомобили от разстояние 2000 м. С ръчно зареждане са, което ги прави немного удобни за терористични цели. Снайперистът трябва да уцели мишената с един изстрел. Произвеждат се в две разновидности - с калибър 12,7х108 и 12,7х99. Друго оръжие, което е подходящо за стрелба по бронирани автомобили и в същото време е само за изключително точни стрелци, това е американският снайпер RAI 500. Той е предназначен за поразяване на бронирани и небронирани цели на разстояние 1800 м, калибър 12,7х99 (тежи 13 кг!). Тъй като е еднозаряден, снайперистът има право на един-единствен смъртоносен изстрел. Мнозина са готови да пренебрегнат руската драгуновка, но с нея също биха могли да се извършат доста зулуми. Тя е полуавтоматичен снайпер с ефективна далекобойност 1300 м., калибър 7,62х54R. Оръжието M-76 на сръбската фирма "Цървена застава" стреля точно на разстояние до 1000 м, самозарядно е и е с калибър 7,92х57 маузер.

Важна е не само далекобойността, но и оптиката на мерника. Повечето снайпери могат да се съоръжат с такава за нощно виждане. Дали убиецът ще използва заглушител? Той се отразява неблагоприятно върху поразяващата способност на оръжието. Покрай трасе №1 има достатъчно близки локации, от които може да се стреля. По-близкото разстояние вероятно би компенсирало това. В оръжейните магазини редови купувач може да се сдобие само с “Драгунов”, при това като колекционерско оръжие - с разпробита цев.

Един от алтернативните методи е с гранатомет. Бронираните автомобили са с тъмни стъкла и стрелецът често може само да предположи къде седи бъдещата му жертва. Затова гранатометът може да се окаже добра идея, ако атентаторът е решил, че двама или трима убити повече не са от значение, стига да изпълни поръчката. За този брутален подход е нужно открито пространство - поне 25-30 метра зад гърба. Гранатометът не е много добър избор, въпреки че има далекобойност до 800 м и нито една бронирана кола не може да му се опъне - все пак той е създаден да унищожава танкове. Това оръжие е с реактивни снаряди, шумно е и е по-трудно да се сдобие човек с него. Плюсовете - дори да не уцелиш, ще направиш такава дупка на пътя, че от кортежа ще остане меле от коли, мотоциклети и полицейски каски.

Още по-алтернативен подход създава конкретната ситуация на моста към летището. Точно над шосето минава далекопровод. По принцип пътят на тока би трябвало да протича под земята, когато става въпрос за преноса му в населено място. Във въздуха кабели следва да има само извън градовете. Те са на НЕК и вероятно е скъпо да се вкарат под земята. Ако се скъсат, ще паднат директно на платното. Не е нужно да си снайперист, за да направиш това, а съскащи и хвърлящи огън и жупел жици с високо напрежение са добра предпоставка за пътен инцидент. За убиеца остава само да се курдиса и да изчака автомобилите да се сблъскат едни в други. След като спрат на пътя, той спокойно може да стреля в неподвижната мишена.

Откъде да целим обекта? Оптималното местоположение е достатъчно близо, за да е в обсега на оръжието, но има и друга подробност. Много по-голяма поразяваща сила има съприкосновението, когато се стреля срещу движението на целта. Скоростта на летящия куршум и тази на движещата се кола се наслагват. Предвид това екипът на “24 часа” потегля на оглед на района. Няколко жилищни сгради и два строежа са на подходящо разстояние от шосето. Три от блоковете са ориентирани така, че от тях има отлична видимост към шосето. Убиецът може да заеме удобна позиция.

Проверяваме строежа от дясната страна по посока към летището. Сградата не е висока. За да стгигнем до нея обаче, трябва да преминем през караулка, да поискаме разрешение от шефа, който специално ни посреща и отвежда до покрива - казваме му, че искаме да направим снимка на пътя, което не е далече от истината. До строящата се сграда има друга, доста красива, която е напълно построена.

Придружителят ни обяснява, че при посещения на важни държавни глави получават предупреждение от полицията в продължение на три часа да не се отварят прозорците и да не се паркират коли под моста. Казва ни още, че тези предписания важат за всичките сгради, които тази фирма е построила покрай пътя. Те са и за жилищните блокове в съседство. От тях искат и да няма пране по просторите.

Без да се налага да прибягваме до коварство, успяваме да се качим до покрива на един от най-подходящите за прицел блокове в “Дружба”. Сградата е 18-етажна и се намира от дясната страна на пътя в посока към летището. Оттук на прицел ще бъде кола, движеща се към нас, за да спазим условията за по-голяма ударна сила на куршума.

В името на инсценировката наш човек с черна маска, ръкавици идетска пушка се цели в пътя в очакване да хване на мушка редакционната кола. Точно в това време движението по моста спира и откъм летището профучава кортежът на поляка Йежи Бузек. Въпреки че е в неподходяща за снайпериста позиция (отдалечава се, а не приближава към стрелеца), той може би би имал шанс. Като се има предвид, че разстоянието от върха на пушката до идеалното местоположение на мишената е 435 м!

Преди няколко години, точно в един такъв февруари бях в България по работа. Заклещен обаче от снегове и студ цяла неделя, направих нещо, което не правя - прекарах вечерта пред телевизора.

Спомням се, че гледах "Всяка неделя". От една страна, имаше репортаж от болница и журналист опитваше да разговаря с лежащ и опакован в бинтове човек, който се оказа сериозно ранен полицай.

От другата страна, в студиото, Кеворк Кеворкян бе поканил тогавашния министър на вътрешните работи, не се сещам името му.

Накратко случаят, доколкото съм го запомнил, бе следният - малцинствена група от някакво сухиндолско село изтръгнали пистолета на полицая пред кръчмата и му счупили главата от бой, а неговият колега отстрани бил в дилема дали и как точно да употреби своето оръжие. Това - по време на дежурство.

Кеворкян задаваше един от друг по-безмилостни въпроси на министъра, а министърът мрънкаше, усукваше и не даваше категоричен отговор на това дали е трябвало полицаят да употреби оръжието си, или не е трябвало.

Тогава, спомням си, докато гледах полицая със счупената глава, си мислех и за теорията на счупения прозорец. Тя е позната на мнозина, но тук ще я спомена набързо.

През 1982 г., двама американци, политологът Джеймс Уилсън и социологът Джордж Келинг, публикуват в списанието "Атлантик Мънтли" статия със заглавие "Счупени прозорци"*, в която между многото примери дават и този: да си представим сграда с няколко счупени прозореца. Ако те не се поправят своевременно, някой ще счупи още няколко прозореца. По-нататък сигурно ще бъдат счупени и останалите, хора ще нахълтат в сградата, ако не е населена, ще се мотаят там, ще палят огньове, ще вандалстват и т.н. Подобен е случаят с боклука по тротоара. Ако не се почисти навреме - събира се още боклук и още, и още.

Статията е написана на достъпен език в популярно списание, адресирана към масовия читател - не е скучен доклад, четен на научен семинар. Тя е посветена на безредието и пряката му връзка с престъпността. В нея се повдигат важни въпроси за ролята на полицията, за недостига на полицейска сила, за правомощията на патрулиращите, за това как е най-добре да се обикалят кварталите - в автомобили или пеш, за доброволните отряди и участието на гражданите в борбата срещу престъпността.

Накратко, авторите лансират тезата, че успешна стратегия за борбата с престъпността е да се поправят проблемите, докато са малки. Да не се оставя безредието да ескалира в престъпност с мащаб, който не е ясно как ще бъде овладян.

Счупените прозорци, изпонадрасканите стени и замърсените тротоари са сигнал, че безредието е добре дошло, че престъпното поведение е допустимо.

Статията се превръща в манифест, а наложената от авторите метафора е повече от печеливша. Няколко години след публикуването й, единият от нейните автори е назначен за консултант към новата управа на един от най-престъпните градове в Америка - Ню Йорк Сити.

Теорията на счупения прозорец е проста. Точно затова и работи. Борбата срещу престъпността започва с акции срещу безредието, с наглед незначителни неща - с графитите по стените, в метрото, с гратисчиите от обществения транспорт, с дребните престъпници, вандалчетата по спирките и малките дилъри на дрога, дори досадните миячи на автомобили по светофарите. Предприемат се драстични мерки срещу най-ниския и най-видим криминален контингент. Започват сериозни арести.

Горе-долу по същото време, отново в Ню Йорк, един амбициозен, умен и агресивен прокурор на име Рудолф Джулиани започва и войната срещу петте клана на мафията. Води я безмилостно. Спечелва я. Когато спечелва и кметското място на изборите, Джулиани прегръща и прилага силово теорията на счупения прозорец. Деветдесетте години са времето, когато Ню Йорк се превръща от столица на престъпността в една от столиците на света, в най-желано място за живеене, в най-безопасния град, по чиито улици аз съм както замръквал, така и осъмвал многократно.

Факт е, че в един неизподраскан град с неизпочупени прозорци и неизпозамърсени с боклуци тротоари ние се чувстваме в по-голяма безопасност, отколкото в прерийно обрасли междублокови пространства, из които вият кучета.

Подчертавам “чувстваме”, защото личната ми статистика говори следното: в мрачната, “мутренска” България на деветдесетте са ми крали колата. Но и в “безопасния”, скъпичък квартал, в който живея в Калифорния, са ми крали колата. В България ми я намериха избушена и изоставена в едни русенски ниви. И тук я намериха по същия начин на един безлюден паркинг в Ел Кахон.

По начина, по който миришеха вътре и двете коли и както изглеждаха - макар на десетки хиляди мили и десетина години една от друга - имах чувството, че едни и същи мърльовци са го направили.Истината е, че са същите. Да, с различни ЕГН-та, раса и националност, но със същите номера. Няма нищо кой знае колко уникално в поведението на дребната престъпност - тя е навсякъде еднакво неприятна. Просто всеобщото усещане за безопасност в някои части на света е по-високо от други.

След Ню Йорк, теорията на счупения прозорец с годините започна да се взема под внимание и в други американски градове, а и в други държави (Холандия например), изучава се и се преподава в университети, говори се за нея. Естествено е, както всяка теория, тя да има своите опоненти - и теорията на относителността ги има. И е ясно, че с теории не можем да блиндираме апартаментите си.

Но мисля сега за пропуснатите шансове. Преди 20 г. счупените прозорци не бяха чак толкова много. Не им обърнахме внимание, не ги поправихме, както това се случи в Чехословакия или Унгария, за да продължим напред, имахме все по-важни неща.

Счупените прозорци се превърнаха в счупени крака, в счупени глави на полицаи, в счупено народно доверие.

Управляващите по това време бяха зети с политиканстване, политиците - с прекоалиране в една от друга по-неуместни комбинации, а ние, останалите - в оцеляване. Как въобще можехме да мислим на едро, като нямахме дребни да си платим закуската?

Не започнахме ремонта на прозорците и преди 10 г. Някои от нас напуснахме страната, други останаха, голяма част претръпнаха. Факт е, че политиците изоставиха народа да се оправя сам с безредието, а то прерастна в престъпност. И голяма част от управляващите от времето на Прехода ще останат в историята не с предателствата си към цветовете на тази или онази идея, а с предателствата си към България.

Вярвам, че толерантността на всеки управляващ спрямо престъпността е държавна измяна. Нямало е, няма и не може да има задача, по-важна за който и да е народен избраник от задачата да е на страната на доброто. Затова обаче се иска ясната и категорична народна воля. Ако такава не е упражнена активно, както чевръсто могат да хващат лошите, така и бързо могат да ги освобождават поради “липса на доказателства”.

Връщам се отново на полицая в болницата и на министъра в телевизионното студио. Не знам за тях, но мен ме беше срам да гледам. Никое ченге няма нужда от министър, който се страхува да застане зад гърба му. Никой данъкоплатец няма нужда от ченге, което се страхува да употреби оръжието си. Престъпността е част от нашата човешка природа, от инстинктите ни за оцеляване, от колективното ни израстване като вид. Справянето с престъпността е процес, а не крайна цел. Престъпността не може да бъде спряна, както не може да бъде спряна и ентропията, ние просто трябва да се справяме с тях.

Трагедията и красотата на това да сме човеци е именно в това - да продължаваме да се справяме с безредието в нас и извън нас, да продължаваме да поправяме прозорци.

Осмина ловци са намерили смъртта си, отстреляни вместо дивеч. Десетима са тежко ранени, половината от тях - с опасност за живота, сочи черната статистика.

По ловните полета на България жертвите са повече, отколкото във войната за Косово, където при бойни действия не загина нито един американски войник. Намаляват загиналите и във войната по пътищата ни - 900 през 2009 г. при 1050 за 2008 г.

А убитите при ловни излети са скочили 8 пъти в сравнение със сезон 2007/2008 г. Горската агенция и ловните организации трябва да сложат край на това безумие.

Ловният сезон - 8 убити, 10 ранени

Ловният сезон 2009/2010 е облян в кръв - войната по пътищата се пренася в гората, сочи черната статистика. Десетки излети в ловностопанските райони на дружините завършват с трагични инциденти, сигнализират от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Кървавата статистика сочи, че осем души са намерили смъртта си по време на лов, отстреляни от свои колеги. В живи мишени са се превърнали други 10 ловци, половината от които са с опасност за живота.

Убитите са осем пъти повече от предходния сезон, когато е отнет животът само на един, а четирима са ранени. А през 2007/2008 г. има само четирима ранени.

Защо ловците се нараняват и дори се избиват помежду си? Безотговорност, лоша дисциплина, боравене с оръжие в нетрезво състояние, лоша подготовка и неумение да се ползва оръжие, към всичко това - и тоталната агресия, събира кръвен данък по ловните полета.

Във войната в Косово не падна при бойни действия нито един американски войник. Джигитите по пътищата намаляха, а убитите от 1050 през 2008 г. намаляха на 900 лани. А ловните инциденти се множат.

Очевидно не е нормално при тези обстоятелства притежателите на пушки и карабини да се увеличават ежегодно. За 5 г. от 112 594 ловците са станали 126 829 души. Гладкоцевното оръжие от 143 538 броя се е увеличило до 160 647, а нарезното - от 19 581 е вече 30 818 дула.

Как да се спре кръвопролитието по ловните полета? На тревожния въпрос се събраха да търсят отговор ръководители на ИАГ, депутати, ловни и обществени организации, представители на прокуратурата и МВР. На поканата не се отзова единствено Съюзът на ловците и риболовците, въпреки че смъртните случаи са регистрирани в ловните дружини. (Обяснението на неговия председател е по-долу)



На 22 януари т.г. работна група ще представи на министър Мирослав Найденов предложение за иницииране на законодателни промени в Закона за лова, гарантиращи сигурността при боравене с огнестрелно оръжие.

“Такова чудо не е било. Освен изменения в закона са нужни драстични промени както в подготовката, така и в контрола на ловните излети”, заяви за “Труд” депутатът Емил Димитров, който е зам.-шеф на Комисията по земеделие и гори в парламента. “В момента в страната е пълна бъркотия. Едва ли не всеки може да организира курсове за обучение на ловци, не се следи и не се знае кой и как води подготовката, кой осъществява контрол в ловните дружини. И най-важното - доколко отговорни са ръководителите на лова за онова, което става около тях по време на лов”, твърди още депутатът. Според него нужен е много внимателен подбор на кандидатите да притежават ловен билет. Нужни са и драстични санкции и дори отнемане на ловни права за недисциплинирани ловци.



“Не можем повече да се делим, трябва да теглим каруцата в една посока. До дни ще се съберем с всички заинтересовани страни, за да умуваме какво ще предприемем”, заяви за “Труд” председателят на Съюза на ловците и риболовците Иван Петков.

Той обясни, че по обективни причини не е бил на организираната от ИАГ среща. Колкото до кървавата ситуация, тя изисквала много внимателен анализ. Две от убийствата са бракониерски, едно е станало при странни обстоятелства - при лов на патици ловец е убил сина на най-добрия си приятел. При друг случай диво прасе е наранило смъртоносно ловец, който е починал. В два случая са убити гоначи. Друг път закъснял ловец се шмугнал в храстите и бил взет за животно и отстрелян, обясни Петков.

Големият въпрос е: Тръгваме ли към писането на нов точен и радикален закон за лова и опазване на дивеча, или ще продължим да кърпим стария, заяви шефът на ловците. Според него след последните законови промени между ловните организации има ненужно противопоставяне, което трябва да бъде преодоляно в името на ловното дело.



Ръководителят на ловния излет носи отговорност за всичко, според член 59 от Закона за лова той:

* отговаря за реда, дисциплината, законността при подготовката, организацията и провеждането на ловния излет;

* преди да започне ловът, проверява дали всеки участник притежава ловен билет, членска карта, разрешително за носене на ловно оръжие;

* инструктира участниците в ловния излет за вида и количеството на дивеча, който ще се отстрелва, сигнализира за началото и края на гонката;

* инструктира участниците за правилата за безопасно боравене с ловно оръжие;

* организира излета, като определя стрелците, гоначите и ловните кучета, които ще участват в гонката, мястото и броят на гонките, местата на стрелците на стрелковата линия;

* след приключване на излета прави разбор;

* участниците в групово ловуване на дива свиня, хищници, дребен дивеч са длъжни да спазват стриктно разпореждането на ръководителя;

* при нараняване на участник в лова прекратява излета, предприема бързи мерки за оказване на помощ, урежда транспортирането му, уведомява органите на МВР и ловното сдружение;

* при смърт на участник в лова незабавно уведомява органите на МВР и прокуратурата за съдействие.

Член 60: Не се разрешава участие в лов на лице, употребило алкохол или наркотици



В землището на Варвара, община Септември, по време на лов е убит Салих Хаджиасанов.

Гоначът Исмаил Алиосман е прострелян в гърба в поле на дружина Перперек - Кърджали.

По време на лов през ноември е разстрелян Димитър Кръстев от ловна дружина Лесура - Враца.

Същия месец на лов в село Дълбоки, Старозагорско, Иван Койчинов е взет за дива свиня и е отстрелян на място.

В края на м. г. ловец от дружината в Троян е наранен смъртоносно от недоубит глиган и умира в ловно поле Бабаланско.

В Шумен един ловец е гръмнат на място, втори е наранен тежко. В Режинци, Кюстендилско, авджия е гръмнат в рамото от свой колега. А в Горна Секирна ловец от София е бил наранен в краката от свой колега от Перник.



При преобръщане на автомобил с четирима души от ловна дружина Богутево, Смолянско, един от ловците от с. Лилеково, умира на място.

В района на Варна м.г. има три инцидента. При отстрел на пъдпъдъци във Вълчи дол е прострелян ловец в гърба и в главата. По време на лов за глигани в дружина Садово е простреляно дете на 13 г.

През ноември м. г. при лов на зайци двама души от дружина Владимирово, Добричко, са простреляни в краката. Ловец е уцелен вместо дива свиня в краката от рикоширали сачми от неволен изстрел в Тополовград, а друг - в Елхово.

За дискусията по темата е характерно, че аргументите на всяка от страните в голяма степен са повлияни от най-острите ексцесии в едната или другата посока:

- полицай, убит при изпълнението на задълженията си от престъпник

- или цивилен, убит в резултат на неправомерна употреба на огнестрелно оръжие от полицай.

Още в началото (с риск да вляза в сериозен семеен спор и бъда обвинен от някои колеги в лош юридически вкус) нека посоча, че категорично одобрявам въоръжаването на полицията и използването от нея на подходящи бойни патрони. Намирам за уместно и изявлението на вътрешния министър по този повод, но само като политически жест на съпричастност, подкрепа и ясно заявена позиция на държавата за "нулева толерантност" към престъпността.

Когато обаче въпросът слезе на експертно ниво, за правилното решение обуславящи трябва да са не най-тежките ексцесии, а огромният брой случаи от всекидневието на полицая.

На преден план се очертават 3 групи сериозни проблеми: юридически, технически и психологически. По обясними причини не коментирам последните.

- Действащият в момента законов регламент за използването на огнестрелно оръжие от правоохранителните органи (в случая от полицията) е в чл. 74, ал. 1 от Закона за МВР и с едно изключение относно "неизбежната отбрана" е еднакъв с този по отменения Закон за МВР от 1997 г.
Употребата на огнестрелно оръжие се предвижда като "крайна мярка" в случаите на "въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, след предупреждение, при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга и след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер".

В това отношение сегашната уредба търпи критика. Няма пълно хармонизиране на регламента както с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, така и с други международни актове в тази област. Те предвиждат две основни категории - "абсолютна необходимост" и "пропорционалност" при употребата на огнестрелно оръжие.

Въвеждането на общото изискване за "пропорционалност" е повече от необходимо. Това е основен критерий за използването на мерки (в случая оръжие), които следва да са съизмерими и адекватни на заплахата, която представляват действията на лицето, срещу което се използват.

Нелепо е в един режим - при "престъпление от общ характер" - да се третират еднакво въоръжен похитител, който стреля срещу полицай, и касиер, който, заварен да краде от касата, след предупреждение хуква да бяга... Задължително в една нова регламентация би следвало да се уредят характеристиките на престъплението, спрямо чийто извършител може да се употреби оръжие. Дали това ще е свързано само с извършване (или заплаха от извършване) на насилие, увреждащо живота или здравето, както се препоръчва в препоръки на различни институции на ООН и в решения на Европейския съд по правата на човека. Дали ще се въведе и друг допълнителен критерий, това ще бъде суверенно решение на българския законодател.

От друга страна обаче, при всички критики към сегашната уредба, изтъкващи като неин основен дефект прекалено разширеното право на преценка от използващия оръжие полицай, има следния феномен. В обществото, а и сред самите полицаи трайно е формирано едно крайно скептично, негативно отношение към последиците от употребата на оръжие, дори тя да е била абсолютно наложителна, адекватна и законна. Досега практиката оправдава един подобен скептицизъм главно по отношение на цивилни лица, употребили оръжие. Един пресен пример - убитият ром, нападнал с вила бивш военен и нанесъл му няколко рани, въпреки предупредителните изстрели във въздуха.

Вярно е, че преценката по време на използването на оръжието може да не съвпадне с тази на прокурора или на съда ако, не дай боже, се стигне дотам. Тя се прави след време, в кабинета или залата и е много по-лесна. Но в крайна сметка това е един от рисковете на професията и той трябва да бъде поет и носен, а не в критична ситуация, вместо да използва оръжието си (дадено му именно за това), полицаят да се обърне в обратна посока и да се престори, че не забелязва случващото се. Тук решаващо е не толкова наличието на прецизен законов текст, колкото моралът и професионализмът.

Мисля, че за да се постигне максимално добрият баланс между защитата на основното право на живот и на телесна неприкосновеност на човека, срещу когото се използва оръжие, и правата на полицая, правомерно употребил оръжие, е нужен един подробен анализ на всички случаи на правомерна употреба на оръжие от полицията поне за последните 10 г.

В резултат да се конкретизират няколко основни хипотези за обоснована употреба на оръжие. Те след сериозно обсъждане и редакция, при спазване на принципите, посочени по-горе, да допълнят чл. 74 от Закона за МВР.

4Що се отнася до техническите проблеми, и по-специално до употребата на "бойни" или т.нар. стоппатрони, нещата са много по-еднозначни. В закона липсва не само дефиниция за този вид боеприпас (стоппатрони), а и самият термин.

Патронът, добил популярност под това име, по-скоро е причисляван от действащия Закон за МВР към т. нар. помощни средства по смисъла на чл. 72, ал. 2, заедно със служебните животни - кучета и коне, усмирителните ризи, палки, белезници и пр.

В най-разпространения си използван у нас вид, стоппатронът представлява контейнер от пластична материя, който е напълнен с инертен материал - най-често при пистолетните патрони за "Макаров" това е торбичка, напълнена със ситни сачми.

За съжаление точно тези патрони са крайно неудачни и в голям брой случаи предизвикват обратния резултат. Или нараняват сериозно засегнатия, или при по-голямо разстояние или реална престрелка не дават необходимия резултат, излагайки на сериозна опасност живота на използвалия ги полицай. Поначало този тип боеприпаси - с гумени, пластмасови и шокови куршуми, са създадени преди всичко за употреба при масови безредици, демонстрации и пр. Този специален патрон действа най-ефикасно при употребата му в по-големи калибри - напр. гладкоцевни пушки тип "помпа", големокалибрени револвери и др. специализирани оръжия. Там много прецизно може да се определи съотношението между снаряд и заряд.

Много по-трудно е това да се постигне при пистолетните патрони, особено за най-разпространения в полицията у нас 9 мм патрон за "Макаров". Това е един слаб и морално остарял калибър, създаден в средата на миналия век и предназначен за военни действия по онова време. При него е нужно сравнително голямо налягане при изстрел, за да може да се самозареди пистолетът.

Това ограничава възможностите за намаляване количеството барут в патрона и на практика се получава следното: на близки разстояния скоростта на изстрелвания снаряд е прекалено висока, той не се е разтворил достатъчно и нанася сериозни, вкл. смъртоносни увреждания, понякога по-тежки отколкото при използване на нормален куршум. А на по-големи дистанции, поради специфичната балистика и форма на изстрелвания снаряд, той губи рязко скорост, точност и ефективност.

Вярно е, че понякога използването му срещу неподготвен нападател или обект на задържане дава някои предимства. При първоначалния шок, докато той се чуди дали е ранен и колко тежко, е лесно да бъде "закопчан" с белезници. Въпреки това, рисковете, свързани с широката употреба на този вид патрони, съчетани с понякога отчайващата стрелкова подготовка на използващите ги полицаи, са абсолютно неоправдани.

Но съвременните технологии са създали, а законът е предвидил, достатъчно широк спектър от помощни средства с ограничено травматично и не летално въздействие. В това отношение държавата обаче е длъжник на редовия патрулиращ полицай.

Достатъчно е само да споменем лимитите за гориво или да сравним екипировката на един наш редови полицай и също наш, български, но военен полицай. Но ако за въоръжаването например със специални устройства, изстрелващи електрошокови стрели, ще са необходими значителни средства, то поне снабдяването с един подходящ спрей е напълно възможно. Той освен основното си въздействие, едновременно може и да маркира с подходящ цвят нападателя, напр. футболен хулиган, улеснявайки неговото последващо разпознаване.

В заключение считам, че използването на "стоп-патрони" в калибър 9 мм "Макаров" е неудачно и опасно. То следва максимално да се ограничи, поне докато не се осъществи цялостното превъоръжаване на полицията с подходящо, съвременно оръжие. Друг въпрос е, доколко въобще най-често използуваните "бойни" патрони за пистолет "Макаров" са подходящи за различните случаи, наложили употребата им.

Сериозна е и нуждата от провеждането на специализирано комплексно обучение на полицаите.

...Класически пример за адекватност на защитата е, когато става ясно, че е застрашен животът или телесната цялост на гражданин. Например нападение с тояга, с нож, с пистолет и т.н. дава възможност за адекватна защита - нападнатият да отвърне така, че да застраши живота или телесната цялост на нападателя. Той също може да извади нож, пистолет и т.н.

Адекватността на защитата зависи и от броя на нападателите, от това дали са въоръжени, дали се държат координирано, като група. Трудно е всичко това адекватно да се прецени в конфликтната ситуация. И стигаме до момента, в който е възможно да бъдат превишени пределите на защитата. Тогава се носи наказателна отговорност, макар и в по-лек вариант... още от pishtov.com...

Бойни куршуми да сменят стоппатроните в пистолетите на българските полицаи. Това поиска новият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. В отговор полицаите предложиха първо да се промени законът, за да имат смелост да посягат към кобура. Има колеги, които са прекалено лабилни, идеята не е добра, твърдят по-опитните им колеги. Какви патрони зареждат в чужбина - "Стандарт" направи кратка справка.
В САЩ зареждат само олово
Полицаите в САЩ обикновено носят оръжие, когато са на служба. От мнозина се изисква да носят пистолети дори когато не са на работа. В края на 80-те години на миналия век полицията се раздели с обикновените револвери и прие на въоръжение полуавтоматични пистолети. Сега най-разпространеното лично оръжие на полицаите е 40& S&W 9. Полицаите от някои служби имат право да носят в автомобилите си полуавтоматични пушки за използване при по-тежки случаи на престрелки с престъпници. Всички видове оръжия, които носят полицаите в САЩ, се зареждат с бойни патрони.
В Холандия са с по-безопасните
Патрулиращите полицаи в Холандия зареждат оръжията си със стоппатрони - метални куршуми, които обаче се спират и не рикошират, когато попаднат в целта. Те са с по-малка разрушителна сила в сравнение с други боеприпаси.
На Острова носят палки
Патрулиращите полицаи във Великобритания не са въоръжени с огнестрелно оръжие, а само с палки. С огнестрелни средства разполагат някои специализирани подразделения на Скотланд ярд. Британците залагат главно на превантивната дейност срещу престъпността и особено на охраната с камери и друга защитна техника. Традиционно силните неправителствени организации във Великобритания оказват натиск да се ограничават възможностите на полицията да употребява сила и да използва оръжие.

Прекъсвам си почивката, за да обърна внимание, не на нонсенсите на вестникаря Любчо, а на въпросa, който не се коментира: кога и как ще се промени закона и ще се дадат права наистина да се ползва оръжието за самозащита (не само за полицаите, но и за по-важните - всички български граждани), защото в момента по закон правата на престъпниците са по-важни от правата на защитаващите себе си или обществото граждани или полицаи.

...Вече се чуват гласове да се въведе специален текст с най-строги присъди за посегателство срещу органите на реда. Примерно 20 години затвор, ако извадиш оръжие на полицай, без право на обжалване или намаляване за "добро поведение".
Наследникът на Миков трябва да направи и ревизия на всички притежатели на оръжие. Който има някакви прегрешения в съдебното досие, да му се отнеме оръжието и да се потърси отговорност на тия, които са разрешили той да го ползва...

Антония Кюмюрджиева, standartnews.com

1. Не само за полицаите, законът трябва да защитава всички граждани от бандитите, заради това желание за "твърда ръка" срещу корупцията, беззаконието и престъпността избирателите докараха на власт Бойко.

2. Не се ограмотиха тези вестникари, че със законните оръжия се предотвратяват престъпления, а с незаконните се правят.
И друг път съм казвал: "ревизия на всички (законни) притежатели на оръжие" означава да биеш кучето вързано на двора, докато вълците вият в гората и да си мислиш, че пазиш стадото.

Още от създаването си (преди 7 и половина години) се опитвам да не политизирам pishtov.com и блога. Но, както казва моя приятел Мишо Шамара, "всички сме намесени в лай*ата" и ща - не ща, не мога да съм безучастен, когато се решава бъдещето на България.

Защото "Evil flourishes where good men do nothing", както казва Едмънт Бърк, което на български отдавна е казано "Докато умните се наумуват (и ходят за гъби), лудите се налудуват".

Българинът се хвана за пищова. Все повече нашенци си вадят разрешително за оръжие и купуват пистолет за самоохрана, потвърдиха и от МВР. От началото на годината службите КОС в страната са издали с 2000 разрешителни повече в сравнение със същия период на миналата година.

Кризата върна бандитите на улицата, те крадат коли и обират апартаменти, а ние трябва да си защитим имуществото, обясни 58-годишен столичанин, който избираше пистолет в оръжеен магазин в София.

От януари досега МВР е дало разрешение за оръжие на 18 167 физически лица. В това чисто влизат оръжията за самоохрана и тези за спортни цели. Общо досега пък в службите КОС в страната има регистрирани 196 377 оръжия на българи.

Малко над 2000 пък са лицензираните магазини, откъдето всеки, получил разрешително, може да си избере патлак. Те предлагат атрактивни услуги за привличане на клиенти - от 50 на сто намаление до поръчка на пушка по скайп. Доставката се извършва за цялата страна в рамките на 2 дни, а с куриер - за 24 часа. Тази оферта обаче важи само за въздушните и газови пистолети, за които не е необходимо разрешително на гражданите. Подобни услуги предлагат някои онлайн магазини за оръжия, като pushka.eu например. Така въздушна пушка излиза 200 лева, а пистолет - 91. За любителите на по-луксозните въздушни пушки е предвидена и безплатна доставка. Тя важи за скъпите артикули на цени между 580 и 630 лв. Други фирми пък предлагат процентни отстъпки. Така например "Ай Ес Ди" дава 3% отстъпка при поръчка над 100 лв., 5% при поръчка над 200 лв., а след петата поръчка всеки следващ продукт е с 5% отстъпка. Същата фирма предлага полуавтоматичен пистолет Smith & Wesson за 4320 лв. За да ви доставят обаче огнестрелно оръжие, дори то да е поръчано по интернет, е необходимо да притежавате съответното разрешително. Цените на револверите в "Ай Ес Ди" отново с марка Smith & Wesson са в рамките на 1300 - 3500 лв. "Марковите" пушки пък се предлагат на цени между 1400 и 5000 лв.

Според експерти цените на някои пистолети падат, но други държат високи нива. Най-евтиното късо пушкало в момента е пистолет ТТ, който се търгува за 165 лв. в сайта orajie.com. Той е предпочитан от ценители, но повечето непрофесионалисти не го харесват заради това, че гърми като топ. Малко по-скъп е вечният Макаров - 205 лв. По джоба на средния българин е Валтер 22 калибър - 577 лв. Зиг Зауер може да се намери на малко по-висока цена - 650 лв. Вечният Броунинг държи цена от малко под 100 лв., тази сума се надхвърля от Глок 17. Най-скъп е Берета 92 FS - 1590 лв. Револверите вървят между 400 и 600 лв.

Любителите на пистолети обаче знаят, че с купуването на оръжието разходите едва започват. Магазините са пълни с най-нови и различни аксесоари, които хич не са евтини. Кобурите започват от 35-40 лв. и могат да достигнат трицифрени суми. Да не говорим за глезотии като тритиев мерник, чиято цена надхвърля 200 лв.

Нови правила за издаване на оръжие има в МВР. Досега патлак получаваше всеки българин, който покаже нужните документи и премине успешно курса и медицинските прегледи. От началото на годината обаче контролът за издаване на оръжие е затегнат допълнително. Така освен нужните документи всеки нашенец, които иска оръжие, трябва да има основателен мотив за това. Такъв е намерила и 55-годишна тъща от столицата. Дамата е била системно тормозена от зет си. Като доказателство за това жената разполага с три медицински удостоверения за нанасян от зет си побой. Точно тази причина жената е посочила и в искането си за разрешение за ползване на оръжие за самоохрана. Мотивът към молбата за оръжие е едно от основните изисквания на служба КОС в цялата страна към хората, които искат пистолет за самоохрана.

Ако пък искате пищов за спортни цели, трябва да представите удостоверение, че членувате в даден стрелкови клуб. Това обаче не е всичко. Необходими са още удостоверение от местния психодиспансер, че не се водите на отчет, както и от Националната следствена служба, че не сте обект на съдебни производства. Личният лекар трябва да издаде медицинско свидетелство, че не пиете и не приемате наркотици.

Всички, желаещи да носят оръжие, трябва да преминат и през специален курс на обучение за боравене с него. Цената му е 112 лева. След успешното му преминаване се чака отговор от РПУ-то дали всички останали документи са изрядни. Отговорът за това идва до месец. Следващата стъпка е закупуването на оръжие от лицензирани магазини. Срокът за това е 3 месеца. След като оръжието вече е избрано, то се носи в районното управление за балистична експертиза заедно с фактурата от закупуването му.
Пистолета всеки трябва да съхранява в метална каса. Сейфът задължително трябва да е закрепен за пода и стената и лично кварталният полицай да инспектира дали е монтиран правилно.
Разрешението за носене и употреба на пистолет важи 3 години, а за бивши служители на МВР и военните - 5 години.

Оръжейната колекция на Ванко 1, конфискувана при ареста му, е била върната и разпродадена без разрешение на съда. Карабини, пистолети и боеприпаси, които по време на делото са били веществени доказателства, са предадени на адвоката на рапъра Иван Радичев, много преди произнасянето на присъдата. При ареста оръжията са били оставени на съхранение в Шесто РПУ. В Окръжна прокуратура е образувана проверка, за да се установи има ли нарушение на процедурата и кой точно е разпоредил връщането.

През май 2003 година Иван Главчев е арестуван при акция на БОП и при обиска в дома му са открити 2 бойни карабини, ловна пушка, револвер и 2 пистолета. Оръжията са от предпочитаните от колекционерите марките 4Тигър", "Хеклер и Кох", "Бенели" и класиката в жанра "Смит и Уесън". "Тигър", който е ловната модификация на карабина 4Драгунов", и 4Бенели" са били среден клас и цената им по онова време е била около 2 000 лева. Моделът на "Смит и Уесън" е дамски, познат като 4Лейди Смит". Карабината "Хеклер и Кох" е уникално изпълнение и е много скъпа. Перлата в колекцията е пистолет "Дезърт Игъл", 45-и калибър, купен за около 6 000 долара. Освен оръжията НСБОП-аджиите са открили и близо 200 патрона. За всички оръжия Главчев има надлежно извадени разрешителни. Разследващите обаче откриват нарушения при съхраняването им и ги изземат. През април 2004 година, докато Ванко е в ареста, в Шесто РПУ се явява адвокатът му Иван Радичев, който носи пълномощно от клиента си, което му позволя да продаде пушките. Води със себе си и купувач - собственик на оръжеен магазин. КОС-аджията на Шесто районно им предава оръжията. Това става с подписа на зам.-началника на районното Пламен Петков. По онова време началникът Емил Ганчев е в отпуск.

През 2007 година обаче Окръжният съд се произнася, оръжията да се предадат на служба КОС в Шесто РПУ и там да се разпоредят с тях в съответствие със закона за боеприпасите. Три години по-рано обаче те са продадени. «Две години след изпращането на разпореждането от Шесто РПУ цареше мълчание. Никой не ни отговаряше какво се е случило с оръжията и боеприпасите. След това изпратихме сигнал до Окръжна прокуратура. В интерес на истината в хода на проверката бившият началник Иван Пачеджиев ни съдейства напълно", заяви председателят на Окръжния съд Сотир Цацаров. Пътят на оръжието е проследен, но следите на боеприпасите се губят. След приключване на проверката прокуратурата ще излезе със заключение дали при освобождаването на оръжията има извършено престъпление по служба, твърди изданието.

Нямах никакъв избор. Крадецът беше замахнал към главата ми с дебела оловна тръба, дълга 80 сантиметра. Ако ме беше ударил, сега щях да съм в земята, или в болница.” Това каза вчера пред “Труд” 63-годишният Ангел Мавриков.
В нощта срещу 9 май мъжът от столичния квартал “Орландовци” простреля Митко Д. (34 г.), който се бил вмъкнал да обира гаража му. При самоотбрана Мавриков откри огън с незаконния си пистолет.
Все още не е ясна причината за смъртта на апаша, който е бил ранен в ръката. Не се изключва и версията, Митко Д. да е починал не от куршума, а от инфаркт... още от Труд...

---

„Държавата не работи. Сега тя се е задвижила преди изборите, за да могат политиците отново да влязат в парламента. – коментира Слави - Тази държава не може да ги защити. И сега какво да правят тези хора при положение, че той волно или неволно е убил ром? Знаем как се организират ромите в такива ситуации. Кой да го защити сега като държавата не може? Ами ако дойдат пак с намерение да убиват?” още от Шоуто на Слави...

...По-скандалното не е, че някой празнува рожден ден по време на национален траур. По-скандалното е откъде един полицейски шеф с 1500 лв. заплата е събрал пари за такова честване в скъпо заведение. Сметката от такова празненство е най-малко 7-8 хил. лв. Само наивник може да повярва, че този купон е спестен от заплата. Откъде шефът на служба “Контрол над опасните средства” има толкова пари?

Каква е ролята на тази служба? Тя дава разрешителните за оръжие. Благодарение на тази служба всички мутри в България имат законно притежавани пушки и пищови. Приказките, че на рождения ден организирали събиране за деца на загинали полицаи също са само за наивници. Свидетели сме как нагло полицейски шефове се държат като бизнесмени от среден и едър калибър, с които може би се равняват и по доходи... Радой Радев...

Сложна ситуация - от една страна, празнуване по време на траур е укоримо, както и да го погледнеш. От друга - трудно се отменя (отлага) празненство, планирано и организирано отпреди доста време. От трета страна обаче, ако юбилярът беше друг, да кажем шеф на частна фирма, едва ли щеше да му се обърне такова внимание. Ей тук е тънкият момент - щом си държавен служител, а шефа ти (държавата) е в траур, е противопоказно да се веселиш публично.
А откъде шефа на КОС има толкова пари и дали всички мутри в БГ имат законно притежавани пушки и пищови е друг въпрос, който не бих коментирал прибързано.

Приватизацията в държавния оръжеен сектор не е приключила, основните производства на бойна техника в България почти не работят, а администрацията не може да управлява добре или почти е изпразнила от съдържание държавните външнотърговски дружества. Въпреки това обаче чиновниците все още имат амбиции да дирижират отбранителната индустрия в България. Според някои от тях проблемите при износа на оръжие налагат да се създаде ново външнотърговско дружество, което да се ползва с подкрепата на държавата. Това ще бъде публично-частна компания, чиито акционери ще бъдат представителите на браншовите организации, бизнеса и държавата.

Предложението за създаването на новата компания обяви пред БТА заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Дружеството ще съдейства за разширяването на пазарите на българската индустрия, твърди той.

Има и вариант, при който сегашната фирма "Кинтекс" ще се влее в новата компания. По думите на Куюмджиев, ако има такова дружество, то ще съдейства за разширяването на пазарите на българската отбранителна индустрия и по-специално в страни, където преговори по оръжейни сделки се водят на държавно ниво. Подобни дружества има в Италия и Русия и по думите на директора на "Кинтекс" Антон Салджийски пред БТА "те подпомагали бизнеса".

Ура, другари!

...И това е част от продължаващия процес на девоенизация. Може би следващите седмици ще обявим за продажба зенитни картечници, минохвъргачки.
Водещ: Ще има ли кой да ги купи?
Михаил Миков: Оръжия. Ако има. Иначе ще продължим да ги пазим да не изразходваме ресурс за поддържане на отбранителни способности без МВР да е член...
Водещ: Другата седмица казвате...
Михаил Миков: Тази седмица, която предстои ще се опитаме този процес да го задвижим. Военните униформи, които имаме, които са десетки хиляди военни униформи.
Водещ: Как ще ги продавате?
Михаил Миков: Да, ще ги предложим по някакъв начин да се освободим от тях. Защото не може средствата за издръжка да не достигат за вещно удоволство на текущите нужди на министерството, а в същото време да поддържаме мобилизационни готовности и това нещо е договорено и с министър-председателя, и с министъра на отбраната да върви една плавна редукция и влизане на този параметър на министерството в някакви по-нормални рамки, което пък да освободи от своя страна средства в бюджета, които да се насочват към текущите нужди на министерството... още от разговора в „Неделя 150” по БНР...

Време е вече, да се разреши нормалното продаване на оръжие за населението! Само с лична карта, както е в развитите демокрации по света. А то сега на какво прилича?! Престъпници, ченгета и всякаква агресивна измет, разполагат с цели арсенали, с които случайно или нарочно, отстрелват обикновеният гражданин, било в делник, било в празник. Всеки ден четем по вестниците и гледаме по новините из различните телевизии, как гръмнали наркопласьор, невинен студент, или крадлив ром. А после убийците минават метър, по някакви „законови” причини. И защо престъпните личности трябва да са привелигировани, в сравнение с нормалният данъкоплатец? Защо законите в страната да служат само на бандитите?

След натрупаните гафове от страна на депутати, министри и президентство, трябва най-сетне да се направи и нещо реално за народа! След като прокуратурата и съдът не функционират в интерес на обществото, след като са корумпирани полицаите и де факто прилагане на законите в държавата няма, ред е правосъдието да се поеме от самите граждани. „Око за око – зъб за зъб” и колкото и страшно да звучи, съм сигурен, че изведнъж убийствата и насилията ще намалеят драстично, а моралът в съда и полицията отново ще се върне. Като знаеш, че и най-обикновената бабичка, може да ти продупчи кожата, заради несправедлива присъда над нейният внук, доста ще се замислиш дали да си обективен, или не в работата си. Така ще заприличаме напълно на Дивият запад, а то сега го пунтираме само в някои неща. Като сме тръгнали да ги стигаме американците, нека да е докрай! Така или иначе се унищожаваме всеки ден по пътищата, нека го правим със стил занапред и в името на някаква кауза! Нека и обикновеният българин да разбере нещо от прословутата демокрация, дето служи само на крадците и бандитите от 20 години насам.

По този начин ще се стимулира и икономиката на страната. Ще се създадат много фирми за производство на оръжие, следователно нови работни места. Братята роми ще бъдат принудени да работят за хляба, дето сега е краден, или купен с пари от социални помощи. Защото и последният болнав старец, в най-мизерното село, ще се снабди най-малко с две-три гранати и при „дружеско” посещение посред нощ, ще може да прати мургавите си гости, в един по-справедлив от тоя свят. Тогава ще се изслушваме с внимание и уважение, защото не знаеш опонента срещу теб, колко е бърз с пищова. Да не говорим пък за пътищата, където ще възцари спокойствието и сигурноста. ЖИВ полицай няма да се показва по шосетата, поради обясними причини и „Трабанта” ще е равнопоставен с „Мерцедеса”. Изобщо хармонията ще е постигната за отрицателно време и гражданите изведнъж ще могат да защитават „общественото” си мнение, по начин, на който политиците няма да могат да възразят. За някои болести скалпелът е за предпочитане пред лекарствата, затова аз предлагам, в най-скоро време да се проведе референдум, за продаването на оръжие сред населението. Като не броя черното си чувство за хумор, моля всеки да се замисли над скромното ми предложение!

Моят коментар:
Проблемът не е в свободното продаване на оръжие, а в законодателството при използването му и по-точно липсата на воля у законотворците за промени в законите към ограничаване на престъпността. Четох тези дни, че в "циганската" Румъния много ефективно са ограничили кражбите на метали, като в изкупвателните пунктове е въведен строг контрол при изкупуване - срещу лична карта и документ откъде го имаш метала - ако нямаш обяснение - в кауша. Както, когато у нас в "Пирогов" постъпи ранен от огнестрелно оръжие, докторите са длъжни да известят полицията.

Та, има 2 варианта:

1. Да се ограничат (основно циганските) обири по къщите, които в много села са станали сериозен проблем, с който гражданите не могат да се справят, а държавата нехае, със законово завишаване на правата на собствениците да охраняват "неприкосновеното" си по Конституция имущество.
Ще разясня, че по закон ловното оръжие е предназначено само за лов, но не и за самоотбрана, а личното късоцевно е разрешено за ползване само за лична самоотбрана, но не и за защита на лично имущество.
Давам пример: ако видиш, че някой е откраднал колата ти и я откарва пред теб от паркинга, дори и да си с оръжие в ръка, това което можеш да направиш по закон е единствено да му махаш за сбогом, защото отдалечавайки се от теб, той не може да ти е заплаха, за да го простреляш при законна самоотбрана.

2. Да се запази сегашното грабителско статукво.

Обяснението на законотворците, които по принцип се страхуват от силни самостоятелни въоръжени граждани, е че в първия случай "гражданите щели да се изтрепят", това на било европейско, затова остава втория вариант. Това елементарно обяснение, освен, че показва незачитане на правата на гражданите, поставя законотворците на страната на грабителите, защото те се единственито доволни от сегашния вариант - слаби и беззащитни граждани.

Убийствата, извършени с нож, в повечето случай не са планирани, случват се в момент на афект. Маниаци, които отнемат човешки живот с предварителен план с точки на действие, почти никога не използват нож, а пистолет, отрова или тежки предмети, като чук, например убийците, използвали нож, рядко успяват да прикрият следите си. Полицаите стигат сравнително лесно до извършителя. Поради липсата на плановост, ако имат защитна реакция, тя обикновено се изразява в мълчане.
Според психолозите младежите, въоръжени с нож, не изпитват сантиментална или маниакална привързаност към оръжието си. Ножът ако е малък и сгъваем, до много по-голяма степен е атрибут на страха, а не на агресията. Нещата са различни, ако ножът е голям, с инкрустации и добре поддържан. Тогава той е атрибут на агресията. Такива са боксовете и веригите. Според криминалните психолози в последните години все повече млади хора препасват ножове.
Тошко Тодоров, криминален психолог: "Това са хора, които за да тръгнат въоръжени на дискотека, на клуб, или на каквото и да било, допускат, че може да използват това оръжие. Вероятно допускат и че не могат да се справят без него. Затова смятам, че това са хора, които в младежката си възраст - ранна или по-късна - все още имат проблеми с това да могат да заявят и отстоят позицията си." още от bnt.bg...

След масовото убийство в градчето Виненден, на 11 март тази година, когато бяха застреляни 15 души, в Германия отново на дневен ред излезе дебатът за притежаването на огнестрелно оръжие. 17-годишният младеж и баща му са членували в клубове по стрелба, а баща му е имал законно право да държи петнайсетина огнестрелни оръжи в дома си. Общо около 1,5 млн души имат издадено разрешително от германската Федерация по стрелба. Броят на оръжията обаче, които членовете на тези клубове (Schützenverein) притежават се оценява на около 10 млн. След поредния инцидент с мнозина загинали вниманието на германската общественост се насочи към клубовето по стрелба, които в течение на времето са се превърнали в истинска институция. Роланд Майер от Федерацията по стрелба в провинция Баден Вюртемберг: “Клубовете по стрелба са най-старите асоциации в Германия. Отчасти те са създадени още през Средновековието и то не само за защита и самоотбрана. Още по онова време е имало състезания по стрелба. Именно тази традиция обяснява големия брой разрешителни издадени в момента. Да членуваш в клуб по стрелба е също толкова естествено, колкото и да посещаваш клуб за музика. “

В Германия стрелбата като спорт може да се практикува от 12-годишна възраст нагоре. Мнозина от членовето на клубовете по стрелба са категорични, че не може цялата вина за случилото се във Виненден да се хвърля върху тях, защото един баща е нарушил закона и е оставил на сина си достъп до съхраняваните у дома си оръжия. По принцип, законът за оръжията в Германия е много стриктен и вече беше затяган след драмата в Ерфурт от 2006, когато бяха застреляни 16 души в една гимназия. Пистолетите и пушките, съхранявани по домовете, трябва да се държат в бронирани сейфове, а мунициите – в отделен сейф. Истината е обаче, че никой не може да осигури стопроцентов контрол на начина, по който се съхраняват оръжията. В отворено писмо до канцлера Ангела Меркел семействата на жертвите от Виненден настояват за по-стриктен контрол и забрана на голямокалибрените оръжия в клубовете по стрелба. Вътрешният министър Волфганг Шойбле заяви наскоро, че Германия разполага с едно от най-стриктните законодателства в Европа и е достатъчно то да се спазва.

Така стоят нещата в Германия. В Швейцария, предстои народно допитване по въпроса за притежаването на оръжия. Интересното е, че всички швейцарци, преминали през военна служба отнасят след това у дома швейцарското си ножче, униформата и своето огнестрелно оръжие. Така то остава на тяхно разположение за ежегодните тренировъчни учения. Според последните данни, около 1,7 млн единици оръжие се съхраняват по домовете на швейцарците. Всяка година обаче от тези служебни оръжия загиват по 300 души. 1/3 от хората, решили да сложат край на живота си го правят именно със зачислените им оръжия, без да се броят домашните инциденти. Последният подобен случай бе през януари тази година, когато мъж застреля бившата си жена със стар военен пистолет. Десницата се противопоставя на по-строг ограничителен режим и единствената мярка, която бе прокарана във федералния парламент забранява раздаването на зачислените муниции на вече отслужилите швейцарци. Остава да разберем какъв ще бъде решението по време на предстоящия скоро референдум по въпроса.

Огнестрелното оръжие, притежание на физически лица в България, наброява над 600 хиляди бройки. Това в пъти повече превишава оръжието на армията и на полицията. Колко хора у нас в действителност притежават лично бойно оръжие е трудно да се каже, защото бройката на незаконните оръжия е голяма. Освен това чл. 14а от закона разпорежда, че може да се носи само 1 брой огнестрелно оръжие за самоотбрана, но няма текст, който да упоменава колко броя огнестрелно оръжие може да притежава един човек. В момента при издаването на разрешително за притежание на пистолет се изисква тест, който да докаже психическата годност на притежателя, а тя се удостоверя само с липсата на регистрация в психодиспансера. Либерализирането е стигнало до такава степен, че удостоверението за психично здраве на кандидата може да се издаде и от личния лекар. Преди десетина години придобиването на оръжие е ставало след психотест в полицейското управление и специалисти са изследвали онези, които желаят да се сдобият с оръжие. Полицейската статистика сочи, че престъпления и инциденти се извършват по правило с незаконно притежавани оръжия и боеприпаси. Поради тази причина законът даде възможност на един по-широк кръг хора законно да придобият, носят и употребяват огнестрелно оръжие. Самият контрол по носене на огнестрелно оръжие е доста строг, но инцидентите с огнестрелни оръжия не са рядкост. Не са малко и случаите, при които има пострадали в следствие на невнимателното бораване с оръжие. Заради многото инциденти бе направено предложение за промяна в закона наистина документът да отразява психическата годност, а не да е само формалност. Депутатът, вносител на предложението Раденко Йорданов, смята, че трябва да бъде защитено обществото от хора, които по спорен начин са получили разрешително и носят огнестрелно оръжие. Затова и документът за психическа годност трябва да се подновява на всеки три години. От началото на тази година "Контрол на огнестрелното оръжие" в различните областни дирекции на полицията започнаха акция за изземване на огнестрелно лично оръжие на длъжниците. Конфискуването на оръжия засяга длъжниците с над 5000 лева задължения към данъчните. Така оръжието стана част от извънредните мерки за повишаване на събираемостта на данъците. Общата сума на отнетите оръжия до средата на месец март е 20 000 лева. Оръжието се връща след като длъжниците си платят данъците.

Масова истерия за личната им сигурност е обхванала не само едрите, но и средните бизснесмени у нас след отвличането на Киро Киров. Стотици предприемачи звънели на пожар в по-големите охранителни фирми, като искали денонощна професионална лична охрана, съобщиха управители на водещите дружества в тази сфера.

Заради психозата, че всеки може да бъде отвлечен, професионални гардове търсели вече не само натрупалите 50 или 100 милиона печалба за последните години, а и бизнесмени от среден калибър, чиито авоари са под 5 млн. лв., твърдят охранители. "При нас идват много клиенти, които нормално са притеснени от ситуацията, и ни казват: "Искам 10 човека да бдят край мен, още по 10 за съпругата и децата ми", обяснява генералният мениджър на "ВИП секюрити" Атанас Симеонов. За да ги приземят, експертите в сферата на сигурността разясняват, че ако се наемат гардове на килограм, цената на охраната ще скочи в почти космически размери.

След тези преговори се стига и до по-реални изисквания в зависимост от степента на опасност за конкретния човек. Цените за добре обучен личен гард тръгват от 2 или 3 хиляди на човек. За да бъде ефективна защитата, охранителите трябва да са поне трима. "Основното е да ги вразумим и да се стигне до някакъв среден вариант. Така ще се повиши степента на сигурност на клиентите, но в същото време няма да се наложи след 2-3 месеца клиентът да се откаже да ползва хората, защото му излиза непосилно скъпо", разяснява още Симеонов.

Масовата практика сред хората с частен бизнес и до сега е да си наемат един шофьор, да му дадат оръжие и да смятат, че с това са си решили проблема със сигурността. Това обаче е опасно, защото дава едно чувство на измамна сигурност, и те изправя пред по-голям риск, казват специалистите.

Друга грешка, която правели заможните нашенци, е да се обърнат към професионалистите, едва когато се случи някакво покушение. Това обаче е безсмислено, защото гардовете не ловят бандити, а охраната на другите членове от семейството не е оправдана, защото никой не похищава втори член на семейството. Единственото изключение от това правило бе случаят със семейство Бончеви, който за експертите бил уникален за целия свят.

"Друг проблем е, че има клиенти, които наемат охрана, която се използва за всичко друго, но не и за да ги пази. Професионалните гардове не пазаруват, не носят торбите, не мият колите и т.н. Те пазят, за да са ефективни на 100%", разказва Симеонов, който е и директор за България на международната бодигард асоцияция.

Масовата истерия, настанала у нас в последния месец, довела и до ходене с огромен брой яки момчета, които създават суматоха, но реално не пазели, смятат специалистите. Някои от по-богатите фирми пък викали експерт да направи инструктаж на собствениците им как да реагира семейството при случай на отвличане.

"Съветваме клиентите да не дразнят похитителите, а да се стараят да запомнят повече техни черти. Обясняваме им още, че трябва да са подготвени за известен физически и психически тормоз", разясни шефът на "Секюрити група Алфа" Томо Борисов.

Някои предприемачи ползват лични гардове от фирма за цялото си семейство само когато се чувстват сериозно застрашени, и то до 6 месеца. Ако рискът е постоянен, те си правят сами охранителен екип, като заплатите на човек започват от 1000 лева. При стандартните лични охрани към семейството се прикрепяли трима или четирима гардове. Те дежурели на смени, пазели дома, оглеждали маршрутите и препоръчвали каква охранителна техника да се постави. "Личната охрана е най-висшата степен в нашата дейност и е много важно хората, ангажирани с нея, да са отлично подготвени.

---

- Има ли психоза сред богатите след отвличането на Киро Киров?
- Да, по принцип след всеки един такъв случай с крупен бизнесмен винаги се усеща раздвижване в тези среди, най-вече искат да си подобрят мерките за сигурност. Това не е нито първият нито последният случай, в последно време сме свидетели на няколко отвличания в България.
В другите европейски държави такъв вид престъпления стават много по-рядко. Мога да ви дам пример и с Русия, където няма нито един отвлечен олигарх, защото той е взел мерки за своята сигурност и тази на семейството.
В Гърция пък, след като бяха отвлечени двама крупни бизнесмени, и то в много по-голям мащаб от нашите, гръцкото правителство веднага промени закона за частната охранителна дейност и даде по-големи правомощия на гардовете.

- Грижат ли се добре за личната си сигурност заможните българи?
- В България започва да се променя културата на сигрността, но все още има много бизнесмени, които смятат, че като вземат един - двама души, които да играят ролята и на шофьор, и на охранител, без да почиват или да се готвят, смятат, че са си решили проблема. Реалността обаче е такава, че всеки бизнесмен, който е стигнал до определен социален статус, трябва задължително да потърси професионална охрана.

- Какво съветвате клиентите си и къде най-често бъркат?
- Всеки живее с мисълта, че на него няма да му се случи, и обикновено тичат след събитията. Необходима е една комплексна защита, освен лични гардове, трябва да има модерна техника за наблюдение около дома и офиса, където са най-рисковите места при отвличане. Тук не говорим за обикновен СОТ, както беше при последния случай, а видеонаблюдение, което постоянно да се анализира. Голяма грешка е един бизнесмен да си вземе оръжие и да мисли, че е защитен.
Пистолет ще му помогне, ако го изненадат крадци, но когато го нападне изключително добре подготвената банда за отвличане, оръжието не може да го спаси.

...“Цифрата на регистрираните въоръжени грабежи от началото на годината до сега изобщо не е нормална”, заяви зам.-директорът на Областната дирекция на МВР във Варна комисар Диян Нанов по повод поредния въоръжен грабеж в града, който е втори за първите два дни на месец парил. Общият брой на престъпленията в тази графа, само във Варна, е 5 от началото на годината до сега. Това става видно от ежедневните полицейски бюлетини. “Предпочитаните обекти за атакувание от страна на грабителите са игралните зали, известни вече като казина и по-малките бензиностанции - все обекти с малочислен персонал и клиентела в среднощните часове”, обясни комисар Нанов. По неговите думи за момента не може да се каже дали грабежите са дело на една и съща група, или не, както и дали при тях е използвано истинско оръжие или бутафорно. “Правим каквото можем за разкриването на престъпленията. Следим детайлно кримиконтингента и сме увеличили патрулно-постовата дейност, но за съжаление за момента полицията не може да стане по-голяма от сегашната”, каза още комисар Нанов. Той добави, че се извършва и превантивна дейност, чрез съветване на собствениците на рискови обекти. “Полицията е наясно със ситуацията и работи за подобряването й, така, че няма място за масова психоза”...

Той и Станишев през миналата есен разправяше, че няма криза у нас, ама...
Мен обаче най ме е страх от "няма проблеми" и "няма страшно".