От известно време насам туристическите босове и техните надзорници от Държавната агенция по туризъм са изпаднали в тежко недоумение и не могат да открият причините, поради които България само за десет години от рай за заможни европейски пенсионери се превърна в "любимо място за отдих" на западни тийнейджъри, студенти, безработни, преживяващи от социални помощи и на най-обикновени бачкатори.
Единият отговор, който със сигурност би погалил ушите на хотелиерите и държавните отговорници по туризма, звучи така: през последните две петилетки черноморските и високопланинските ни курорти завинаги се простиха със социалистическата представа за модерен туризъм, изразяваща се в закуска под строй в 6. 30 часа, организиране на екскурзия до сградата на най-близкия окръжен комитет на БКП или ТКЗС, две-три псевдофолклорни вечери на дружбата и бар вариете, в който "пиронът" на вечерта е "Илюзионист вади от селски калпак маймуна", а най-еротичният номер е 80-килограмова лелка "съблича" от себе си двуметров питон.
Да-а-а, в ония времена реномираните ни курорти (общо седем на брой - "Златни пясъци", "Албена", "Дружба", Слънчев бряг", "Пампорово", "Боровец" и Банско) наистина бяха рай за богатия пенсионер: в ресторантите сервираха до 22. 30 часа, прословутите капанчета удряха кепенците още преди да мръкне, а нощният живот се "прибираше" в двайсетината строго охранявани и прекрасно звукоизолирани дискотеки, с които по онова време разполагаше монополистът "Балкантурист". А пък служителите на Народната милиция... Ех, те толкова зорко и принципно бдяха за реда и спокойствието из курортите, че прибираха за "профилактика" не само за дивно пиене и пеене на обществени места, ами и за далеч по-безобидни "простъпки" - плюене, "гушене" из храсталаците по някаква "нужда", газене на тревата и т. н.
Преди петнайсетина години обаче българският елитен туризъм рязко промени облика си. Тихите и уютни курорти изведнъж се превърнаха в някакви подобия на Лас Вегас - шарени, лъскави, предлагащи развлечения за всякакви вкусове. Онова обаче, което като магнит започна да привлича по-младото население на Европа към българските курорти бе, че в тях има всичко, за което западният турист до 25-30-годишна възраст (независимо от социалния си статус) е мечтал: евтини цигари и още по-евтин алкохол, проститутки за без пари, дрога, законен и незаконен хазарт,денонощна веселба, неусетно преминаваща във вакханалия, и... свобода, която му дава "право" да пие колкото и където си иска, да пикае и повръща безнаказано дори посред бял ден насред курорта, да се търкаля дрогиран по плажове и алеи.
С две думи - българските реномирани и по-обикновени курорти се превърнаха в "онова", за което цивилизованият Запад от години не ще и да чуе: рай за т. нар. алкохолни туристи. В преобладаващото си мнозинство те са тъкмо такива - тийнейджъри, студенти, безработни и бачкатори, които по никакъв начин не могат да "начешат крастата" си (както се казва по народному) във Франция, Италия, Испания, Португалия или Гърция, защото там е прекалено скъпо, а законите и нормите на поведение са прекалено строги.
Вторият възможен отговор на въпроса "Защо в България вече не идват богати западноевропейски пенсионери?" също не е кой знае каква загадка.
От 15 години насам т. нар. елитни курорти в България въобще не са безопасно място. В смисъл такъв, че целогодишно те са пълни с най-различни "позамогнали" се субекти, решили да "изкарат" някой и друг лесен лев: мутри и мафиоти, обикновени квартални бандити, пласьори на дрога, крадци на автомобили, измамници, джебчии и... комплексари, които се чувстват добре само тогава, когато пребият поне двама-трима обикновени курортисти.
Така че западноевропейските пенсионери просто ги е страх да идват в България, докато на споменатите "алкохолни туристи" не им пука - или защото този тип преживелици винаги са били част от тяхната представа за веселба, или защото разчитат на собствените си мускули. Което също не означава, че и те трябва да бъдат бити и пребивани по улиците, алеите и в заведенията на т. нар. елитни курорти.
Мнозина сигурно отдавна са забравили, но след два месеца и две седмици ще се навършат четири години от една изключително любопитна случка. На 7 ноември 2003 г. вечерта, в елитната столична дискотека "Ескейп" бодигардовете на "висаджиите" Константин Димитров-Косьо Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна (от една страна) и на "сикаджиите" Красимир Маринов-Големия Маргин и Дмитрий Минев-Димата Руснака се сбиха.
По време на масовото меле, разиграло се в присъствието на около 2000 мирни посетители, участваха 35-40 мутри. Някои от тях решиха да "преборят" враговете си с ножове, а други - за по-сигурно - извадиха пищови и взеха да гърмят като на сватба - без да гледат къде се целят и без да ги интересува към кого са насочили дулото. За щастие сред мирните посетители нямаше нито жертви, нито ранени. Сред мутрите, също "надупчени", нямаше болнични пациенти с огнестрелни рани, а единственият по-сериозно пострадал се оказа Димата Руснака, който излезе от схватката с порязана ръка.
Връщаме се към тази случка не за друго, а защото тогавашният министър на вътрешните работи Георги Петканов се закани люто, че ще сложи в ред охранителните фирми, независимо от това какво пазят те: мафиотски босове, денонощни паркинги, офис сгради или кръчми. А поводът е ясен: едното основно задължение на охраната по заведенията е да не пускат в тях хора с оръжие, независимо дали то е лично, или служебно, а другото е да се грижат за сигурността на посетителите.
За да докаже сериозността на намеренията си, вътрешният министър дори разпореди на тогавашния полицай № 1 - ген. Васил Василев, да провери не само лицензите на всички охранителни фирми, но и "състоянието" на техните служители. Тоест - да види колко от гардовете са с присъди, с висящи дела или пък с полицейски регистрации, колко са пенсионерите, какво е физическото и психическото състояние на служителите, ходят ли на курсове по бойна техника, познават ли правилата за работа и т. н.
Месец по-късно, на 6 декември, Косьо Самоковеца бе разстрелян насред Амстердам, след още една седмица и половина ген. Васил Василев бе освободен от поста директор на Национална служба "Полиция" и... всички вкупом забравиха и за проверката на охранителните фирми, и за качествата, които трябва да притежават охранителите на местата за обществено хранене и... пиене.
По въпроса дали през следващите три години и десет месеца всичко в българските кръчми, дискотеки, нощни клубове и барове е било окей, спор няма: не е било и никога няма да бъде. Собствениците масово събират охранители от кол и въже, половината от които със сигурност заработват по някой и друг лев като пласьори на дрога и като сводници. А пък т. нар. компетентни органи все още не са запечатали дори едно заведение, в което е станало масово сбиване и в което човек може свободно да си купи каквато си пожелае дрога, предлагат се невръстни проститутки и т.н.
Нещо повече. Оказа се, че т. нар. компетентни органи ги е страх да затворят дори кръчма, чиито гардове само за половин месец са убили един посетител и са пребили друг случаен турист.
Преди десетина дни - на 17 август, в българското виртуално пространство се появи любителски видеоклип със следния сюжет: гардове на дискотека "Хелп" в Несебър бият жестоко турист, чинно чакащ на опашка за закуски. Авторът на клипа се е обозначил като Симеон Патаев, но така и не става ясно какъв точно е той: етнически руснак или жител на бивша съветска република, решил да запази характерните за бившия СССР имена.
До момента инцидентът не е огласен от РПУ-Несебър, нито от ОДП-Бургас. Вероятно защото заведението е собственост на влиятелен човек, който се казва Венелин Ташев. По принцип той си вади хляба като хотелиер и общински съветник в Несебър. В частност обаче Ташев, в продължение на десетина години, бе единственият сериозен опонент на разстреляния Митьо Янков - председател на Общинския съвет в Несебър, покровител на небезизвестния несебърски "висаджия" Димитър Желязков - Митьо Очите и един от силните на деня, който дърпа конците на туризма по Южното Черноморие.
Та пред същото това заведение малко преди това - на 16 юли през нощта, се разигра още един кървав екшън: пак охранител на "Хелп" преби до смърт 24-годишния шведски гражданин от иракски произход Барзан Ариф.
Според съобщението, разпространено от пресцентъра на МВР на 17 юли, "след възникването на скандала в дискотеката охранители от заведението се намесили и при извеждането на шведските туристи (б. р. - Барзан Ариф и Джемал), те оказали съпротива, като използвали метални боксове и нож. Гардовете използвали физическа сила и сигнализирали за инцидента служителите от РПУ-Несебър. След посещението на местопроизшествието органите на реда съдействали за откарване на пострадалите в болницата в Бургас и предприели първоначалните процесуално-следствени действия. Съгласувано с органите на прокуратурата тримата охранители от звеното за самоохрана към дискотеката са задържани, като се установява съпричастността на всеки един от тях към случая".
Още същата вечер обаче любителски видеозапис, излъчен в ефира на една национална телевизия, разби тази версия. На кадрите, направени с мобилен телефон, ясно се вижда как охранител на "Хелп" скача трупешката върху тялото и главата на Барзан Ариф. Той, естествено, не оказва никаква съпротива, а около него не се забелязват нито дълъг нож, нито бокс с шипове. Тъкмо обратното - виждат се двама-трима полицаи, които безучастно съзерцават екшъна и се чудят какво да правят: дали да се намесят, или да се уверят, че охранителят ще "освободи напрежението" докрай.
На 18 юли сутринта, по случая е образувано досъдебно производство. "Храбрият" охранител светкавично е идентифициран като Явор Минев, хвърлен е зад решетките за 72 часа с прокурорско постановление и срещу него е повдигнато обвинение по чл.124, ал.1 от Наказателния кодекс: "Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда."
На 20 юли състав на Бургаския окръжен съд остави Явор Минев зад решетките с постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража", а Васил Белчев - полицаят, който по време на екшъна е стоял най-близо до проснатия на земята Барзан и скачащия върху него Явор, е уволнен дисциплинарно.
А на 29 юли прокурорът по делото Весела Пеева съобщи, че ще поиска от телевизията, излъчила скандалните кадри, целия видеоматериал, защото... 30 минути от записа на охранителните камери в "Хелп" на 16 срещу 17 юли бил... изтрит съвсем умишлено. Тоест - твърденията за буйството на Барзан и Джемал, извеждането им навън с мирни цели, тяхната "атака с ножове и боксове" срещу охранителите и героичната самоотбрана на Явор Минев ще бъдат доказвани в съда по системата "думи срещу думи". Тоест - от едната страна ще бъдат показанията на бодигардовете, посетителите и ченгетата, а от другата - показанията на оцелелия швед от кюрдски произход Джемал.
Как ще приключи разплитането на този случай все още е рано да се гадае, защото прокурор Пеева е образувала досъдебно производство и за умишлено изтрития 30-минутен запис.
И понеже на този свят едно нещастие не идва само (този път за шефовете на полицията и за районната прокуратура в Несебър), няма и две седмици след убийството на Барзан, пред друго заведение в града бе пребит... още един шведски турист, този път - от анголски произход.
В съобщението, разпространено от пресцентъра на ОДП-Бургас, инцидентът е описан лаконично и, както е казал поетът... с думи прости: "Полицията изяснява инцидент с трима шведски туристи в "Слънчев бряг". На 2 август в РПУ-Несебър е получено съобщение от 27-годишен шведски турист от анголски произход за това, че на 31 юли заедно с двама свои приятели (също шведски граждани) са посетили дискотека "Ориндж" в комплекса. Около 03. 00 часа на 1 август тримата тръгнали по крайбрежната алея за дискотека "Лазур", но малко по-късно - в близост до бар "Джим Бим", между тях и трима неизвестни младежи е възникнал скандал, който прераснал в сбиване. До момента 27-годишният турист не е представил медицинско свидетелство за нанесени телесни повреди в резултат на сбиването. Работата по цялостно изясняване на случая продължава от служител на РПУ-Несебър".
Според материал в шведския вестник "Локал", публикуван на 2 август, обаче историята звучи по съвсем друг начин: тримата шведи от анголски произход са били нападнати не от трима неизвестни младежи, а от четирима охранители в униформи. А скандалът, възникнал в близост до бар "Джим Бим", по думите на един от битите шведи, не е бил никакъв скандал, а... най-обикновено заяждане. "Те попитаха откъде сме дошли - споделя той пред "Локал". - Аз си помислих, че те просто искат да си поговорят с нас или да ни снимат. Вместо това единият от охранителите каза: "Ние тук не обичаме африканци", след това извади палката си и ме удари по главата, докато неговите колеги започнаха да ритат и удрят двамата ми приятели..."
В публикацията на шведския вестник се казва още, че по информация на туристическия оператор на тримата - "Аполо", те не са успели да подадат жалба в полицията "поради езиковата бариера" и единствената им мечта била час по-скоро да се завърнат в родината си.
Има си хас да искат нещо друго, бихме допълнили шведските колеги. Междувременно след двата инцидента в заведението "Хелп" неговият собственик Венелин Ташев заяви пред медиите, че изцяло застава зад "момчетата".
Кой знае, ако полицията си свърши работата около побоя над тримата шведи от анголски произход и установи чие заведение охраняват четиримата бабаити, техният чорбаджия също ще "застане зад тях".
Проблемът е, че явно и ръководствата на т. нар. компетентни органи са на това мнение, защото до момента не се е чуло "някой" да е разпоредил на полицията и прокуратурата в Бургас да проверят какви точно индивиди се грижат за сигурността и за среднощния имидж на "Слънчев бряг" и Несебър. А и не само там... За елементарните съставки на понятията ред и законност няма да говорим...