- BlueGunBlog -

По неофициални данни близо 350 хиляди българи са собственици на законно регистриран пистолет или ловна пушка. Реалният брой на притежателите на огнестрелно оръжие в страната обаче е далеч по-голям. Говори се за 80-90 хиляди души с нелегално оръжие, което е сериозна предпоставка за разпространение на престъпността. Либерален или рестриктивен е режимът за притежаване на оръжие в България?

Всеки пълнолетен гражданин на България има право да притежава огнестрелно оръжие, стига да не е следствен, да не е бил осъждан и да не се води на отчет в някой психодиспансер. Ако обаче искате да се сдобиете с лъскав „патлак”, ще трябва да представите пакет от документи в МВР, откъдето ще преценят дали да ви разрешат да си купите оръжие или не. Едно от изискванията е да сте завършили успешно курс по теория и практика на безопасната стрелба в някое от лицензираните стрелбища в страната. За целта ще трябва да се преминете определен брой учебни часове и после да се явите пред изпитна комисия на МВР. След като щателно прегледат документацията ви, за всеки случай ще ви подложат и на кратка беседа с психолог. Ако преминете успешно всички споменати процедури, получавате най-сетне разрешително си за притежание на огнестрелно оръжие. Разбира се, ще трябва веднага да регистрирате закупеното от вас оръжие в МВР, където ще му бъде направена балистична експертиза. Така че, ако решите да извършите престъпление с личния си револвер, веднага ще ви хванат по предварително взетите проби от него. Затова в повечето случаи нарушителите на закона използват оръжия, придобити от контрабанден внос или кражба от домове и военни складове. В печеливш бизнес през последните години се превърна и незаконното производство или преработката на оръжие в нелегални работилници, разпръснати в страната. „Като цяло убийствата у нас стават с нерегистрирано оръжие, така че нашият бизнес е напълно почтен и регламентиран” – каза за Радио България Мирослав Пиралков – консултант в оръжеен магазин, разположен в центъра на София. Според него действащият у нас закон за притежание на лично оръжие е добър и се прилага успешно. Мирослав си спомня как в началото на 90-те години на миналия век, когато в България се появяват първите частни оръжейни магазини, хората влизали в тях като в музей, разглеждали експонатите със страхопочитание и не вярвали, че могат да станат законни притежатели на някой лъскав Макаров, например. „Сега клиентите ни знаят, че стига да се регистрират по закона, могат да си купят желания револвер или карабина” – казва Мирослав и добавя:

„В магазина влизат от пенсионерите до хлапетиите. Интересно им е, особено на момчетата! Гледали например някой екшън по телевизията и идват тук, за да разгледат въпросния револвер, разпитват ни.... Пенсионерите, които покрай пенсията си докарват допълнителна заплата като пазачи, идват, за да си купят газово оръжие. Някои мъже купуват за жените си спрейове за самозащита. Голям интерес проявяват и ловците. У нас има 150 хиляди ловци. За да се сдобият с регламентирано оръжие, те трябва да отговарят на определени критерии и да преминат през специални курсове. Другото условие е да са непременно членове на ловно дружество. Авджиите купуват най-често ловни нарезни карабини. Различните калибри револвери също са популярни сред клиентите ни. Купуват се и много газови и пневматични оръжия, за които не са необходими разрешителни от МВР. Единственото условие е купувачите да са пълнолетни и след това да ги регистрират. Особено сега, като се запролети, продажбите на въздушните пушки вървят много добре. Използват се за забавления по вилите и за турнири по пейнтбол.”

Като цяло обаче българинът не обича огнестрелното оръжие и гледа на него като на потенциална заплаха – сочи проведено преди време социологическо проучване. Голяма част от анкетираните споделят, че не биха държали огнестрелно оръжие у дома, защото е опасно за децата им. Други пък смятат, че процедурите за разрешителни са твърде усложнени и скъпи. В сравнение с други европейски държави обаче България е на опашката по брой лични оръжия на глава на население. За разлика от Германия например, у нас нямаш право да притежаваш артилерийски системи като тежки картечници. Забранени са и всякакви видове заглушители и устройства за подтискане на шума. „В България, когато стане показно убийство, а то обикновено става с нелегално оръжие, властите веднага започват да „умуват” как да затегнат контрола. Практиката обаче показва, че както и да контролираш законната търговия с оръжия, това по никакъв начин не се отразява върху нивото на престъпността” – казва Мирослав. И все пак какво налага в мирно време човек да се сдобие с револвер?

„Ами най-вече меракът – казва Мирослав. – Има и много колекционери на оръжие. Но основно го купуват за самозащита, защото хората си казват: „По-добре да си имам в къщи, отколкото да звъня на полицията и да чакам помощ!”. Други пък живеят в отдалечени вили и са им омръзнали разбойнически набези. Някои ги купуват за спорт и развлечение. Ходят по лицензирани стрелбища или си правят клубове и пр.”

Как новият закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия ще се отрази на над един милион българи? видео от bnt...

Сдружение „Алианс за защита срещу домашното насилие" и Фондация „Български център за джендър изследвания" направиха предложение за допълнение към Законопроекта за „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия". Вчера предложението бе разгледано и одобрено от парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм, а днес предложенията са разглеждат и от водещата комисия по този законопроект - Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Предложенията са в съответствие със законодателството и политиката за гарантиране на по-голяма сигурност на българските граждани. Те са във връзка в частност и със засилената защита срещу домашното насилие, потвърдена с последните промени в ЗЗДН от 9 декември 2009 г.

Данните в световен мащаб сочат, че 86% от притежателите на огнестрелно оръжие са мъже, като повече от 30% от жертвите на огнестрелни оръжия са жени. Повечето огнестрелни оръжия, използвани в случаите на убийство в домашна среда, са законно притежавани. В 55% от случаите на притежание или достъп до огнестрелно оръжие това се оказва основен рисков фактор за смъртност в резултат на домашно насилие.

Средно статистически, всяка трета жена, убита от съпруга си, е застреляна; повечето (88%) от тях са застреляни със законно притежавана пушка или пистолет, поради тяхната достъпност. Повечето случаи на домашно насилие не се регистрират. Средно статистически, една жена претърпява трийсет пъти насилие преди официално да подаде жалба. Огнестрелните оръжия увеличават риска едно нападение да се превърне в убийство.

В допълнение, наличието на огнестрелно оръжие и риска от причиняване на смърт, намаляват възможността на жените да противодействат. За тях травмата от заплахи, отправени от съпруг или партньор е още по-голяма, когато той размахва пистолет и опасността от убийство е реална.
Смята се, че в световен мащаб, цивилните граждани притежават почти 75% (650 милиона) от леките оръжия и лекото въоръжение. Повечето от тези оръжия са в ръцете на частни лица - предимно мъже. Насилието, включващо употребата на оръжие, е част от затворения кръг на заплахи и агресия, в който жените стават жертва на интимните си партньори.

В редица държави вече е прието законодателство, съдържащо разпоредби за отнемане правото на извършител на домашно насилие да притежава оръжие. Резултатът е значително понижаване на употребата на огнестрелни оръжия при случаи на убийство на съпрузи или интимни партньори. Проучвания показват, че ножовете не са заместител на огнестрелните оръжия при убийството на жени от техните съпрузи.

В доклада си от 2006 г., проф. Барбара Фрей, докладчик на ООН по превенцията на престъпления срещу човешките права, извършени с огнестрелни оръжия, изследва употребата на такива оръжия от цивилни и заключава следното: "Държавата има особено сериозни задължения, когато става въпрос за защита на правата на уязвимите групи, включително жертви на домашно насилие, които са най-изложени в дома си на риск от злоупотреба с оръжие. Употребата на оръжие в дома може лесно да превърне домашното насилие в убийство."

Предлаганите от организациите промени са в съответствие и с последните тенденции в международните стандарти и практика.

Преди няколко години, точно в един такъв февруари бях в България по работа. Заклещен обаче от снегове и студ цяла неделя, направих нещо, което не правя - прекарах вечерта пред телевизора.

Спомням се, че гледах "Всяка неделя". От една страна, имаше репортаж от болница и журналист опитваше да разговаря с лежащ и опакован в бинтове човек, който се оказа сериозно ранен полицай.

От другата страна, в студиото, Кеворк Кеворкян бе поканил тогавашния министър на вътрешните работи, не се сещам името му.

Накратко случаят, доколкото съм го запомнил, бе следният - малцинствена група от някакво сухиндолско село изтръгнали пистолета на полицая пред кръчмата и му счупили главата от бой, а неговият колега отстрани бил в дилема дали и как точно да употреби своето оръжие. Това - по време на дежурство.

Кеворкян задаваше един от друг по-безмилостни въпроси на министъра, а министърът мрънкаше, усукваше и не даваше категоричен отговор на това дали е трябвало полицаят да употреби оръжието си, или не е трябвало.

Тогава, спомням си, докато гледах полицая със счупената глава, си мислех и за теорията на счупения прозорец. Тя е позната на мнозина, но тук ще я спомена набързо.

През 1982 г., двама американци, политологът Джеймс Уилсън и социологът Джордж Келинг, публикуват в списанието "Атлантик Мънтли" статия със заглавие "Счупени прозорци"*, в която между многото примери дават и този: да си представим сграда с няколко счупени прозореца. Ако те не се поправят своевременно, някой ще счупи още няколко прозореца. По-нататък сигурно ще бъдат счупени и останалите, хора ще нахълтат в сградата, ако не е населена, ще се мотаят там, ще палят огньове, ще вандалстват и т.н. Подобен е случаят с боклука по тротоара. Ако не се почисти навреме - събира се още боклук и още, и още.

Статията е написана на достъпен език в популярно списание, адресирана към масовия читател - не е скучен доклад, четен на научен семинар. Тя е посветена на безредието и пряката му връзка с престъпността. В нея се повдигат важни въпроси за ролята на полицията, за недостига на полицейска сила, за правомощията на патрулиращите, за това как е най-добре да се обикалят кварталите - в автомобили или пеш, за доброволните отряди и участието на гражданите в борбата срещу престъпността.

Накратко, авторите лансират тезата, че успешна стратегия за борбата с престъпността е да се поправят проблемите, докато са малки. Да не се оставя безредието да ескалира в престъпност с мащаб, който не е ясно как ще бъде овладян.

Счупените прозорци, изпонадрасканите стени и замърсените тротоари са сигнал, че безредието е добре дошло, че престъпното поведение е допустимо.

Статията се превръща в манифест, а наложената от авторите метафора е повече от печеливша. Няколко години след публикуването й, единият от нейните автори е назначен за консултант към новата управа на един от най-престъпните градове в Америка - Ню Йорк Сити.

Теорията на счупения прозорец е проста. Точно затова и работи. Борбата срещу престъпността започва с акции срещу безредието, с наглед незначителни неща - с графитите по стените, в метрото, с гратисчиите от обществения транспорт, с дребните престъпници, вандалчетата по спирките и малките дилъри на дрога, дори досадните миячи на автомобили по светофарите. Предприемат се драстични мерки срещу най-ниския и най-видим криминален контингент. Започват сериозни арести.

Горе-долу по същото време, отново в Ню Йорк, един амбициозен, умен и агресивен прокурор на име Рудолф Джулиани започва и войната срещу петте клана на мафията. Води я безмилостно. Спечелва я. Когато спечелва и кметското място на изборите, Джулиани прегръща и прилага силово теорията на счупения прозорец. Деветдесетте години са времето, когато Ню Йорк се превръща от столица на престъпността в една от столиците на света, в най-желано място за живеене, в най-безопасния град, по чиито улици аз съм както замръквал, така и осъмвал многократно.

Факт е, че в един неизподраскан град с неизпочупени прозорци и неизпозамърсени с боклуци тротоари ние се чувстваме в по-голяма безопасност, отколкото в прерийно обрасли междублокови пространства, из които вият кучета.

Подчертавам “чувстваме”, защото личната ми статистика говори следното: в мрачната, “мутренска” България на деветдесетте са ми крали колата. Но и в “безопасния”, скъпичък квартал, в който живея в Калифорния, са ми крали колата. В България ми я намериха избушена и изоставена в едни русенски ниви. И тук я намериха по същия начин на един безлюден паркинг в Ел Кахон.

По начина, по който миришеха вътре и двете коли и както изглеждаха - макар на десетки хиляди мили и десетина години една от друга - имах чувството, че едни и същи мърльовци са го направили.Истината е, че са същите. Да, с различни ЕГН-та, раса и националност, но със същите номера. Няма нищо кой знае колко уникално в поведението на дребната престъпност - тя е навсякъде еднакво неприятна. Просто всеобщото усещане за безопасност в някои части на света е по-високо от други.

След Ню Йорк, теорията на счупения прозорец с годините започна да се взема под внимание и в други американски градове, а и в други държави (Холандия например), изучава се и се преподава в университети, говори се за нея. Естествено е, както всяка теория, тя да има своите опоненти - и теорията на относителността ги има. И е ясно, че с теории не можем да блиндираме апартаментите си.

Но мисля сега за пропуснатите шансове. Преди 20 г. счупените прозорци не бяха чак толкова много. Не им обърнахме внимание, не ги поправихме, както това се случи в Чехословакия или Унгария, за да продължим напред, имахме все по-важни неща.

Счупените прозорци се превърнаха в счупени крака, в счупени глави на полицаи, в счупено народно доверие.

Управляващите по това време бяха зети с политиканстване, политиците - с прекоалиране в една от друга по-неуместни комбинации, а ние, останалите - в оцеляване. Как въобще можехме да мислим на едро, като нямахме дребни да си платим закуската?

Не започнахме ремонта на прозорците и преди 10 г. Някои от нас напуснахме страната, други останаха, голяма част претръпнаха. Факт е, че политиците изоставиха народа да се оправя сам с безредието, а то прерастна в престъпност. И голяма част от управляващите от времето на Прехода ще останат в историята не с предателствата си към цветовете на тази или онази идея, а с предателствата си към България.

Вярвам, че толерантността на всеки управляващ спрямо престъпността е държавна измяна. Нямало е, няма и не може да има задача, по-важна за който и да е народен избраник от задачата да е на страната на доброто. Затова обаче се иска ясната и категорична народна воля. Ако такава не е упражнена активно, както чевръсто могат да хващат лошите, така и бързо могат да ги освобождават поради “липса на доказателства”.

Връщам се отново на полицая в болницата и на министъра в телевизионното студио. Не знам за тях, но мен ме беше срам да гледам. Никое ченге няма нужда от министър, който се страхува да застане зад гърба му. Никой данъкоплатец няма нужда от ченге, което се страхува да употреби оръжието си. Престъпността е част от нашата човешка природа, от инстинктите ни за оцеляване, от колективното ни израстване като вид. Справянето с престъпността е процес, а не крайна цел. Престъпността не може да бъде спряна, както не може да бъде спряна и ентропията, ние просто трябва да се справяме с тях.

Трагедията и красотата на това да сме човеци е именно в това - да продължаваме да се справяме с безредието в нас и извън нас, да продължаваме да поправяме прозорци.

ПРЕДИ 13 г. “24 часа” помогна да се поправи нескопосана наредба на МВР. Ден след публикацията “Колекционери отново ще крият безценни оръжия” тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев в писмо до “24 часа” благодари за забележките. А българските граждани получиха право да колекционират оръжия, произведени преди 1880 г., каквато е и практиката в Европа.

Според проекта за нов закон за оръжията обаче отпада постановката за свободно притежаване на исторически пушкала, произведени преди 1870г. В тази категория попадат фитилните, кремъчните и капсулните оръжия, използвани в руско-турската война от 1877-1878 г., производството на чиито патрони е спряно преди повече от век.

С какво тогава прадядовите кремъклийки са обществено опасни? Кой би нарамил кремъчна или капсулна пушка, за да обира банка или за терористичен акт? Тези оръжия отдавна са само спомен. Да не говорим, че новият закон ще насърчи по-ценните експонати да бъдат скрити, а най-ценните - изнесени зад граница!

Затова отново се обръщам за съдействие към “24 часа” снадеждата проблемите най-бързо да стигнат до вносителите на проекта.

През 1995 г. Народното събрание ратифицира Протокол срещу незаконното производство и трафик на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. В чл. 3 (а) в него от категорията “огнестрелни оръжия” се изключват антикварните, произведени преди 1899 г., или техните копия. Защо тази норма не се приложи у нас?

Проектът за нов закон задължава всички исторически оръжия да бъдат обезопасявани със заваряване на механизмите и пробиване на цевите. Това ще обезобрази и унищожи експонатите.

Абсурдно звучат и някои текстове, според които всеки куршум се смята за боеприпас независимо дали вече е изстрелян, или не. Излиза, че намерените в земята куршуми на Шипка или около Плевен се броят за боеприпаси?!

Законопроектът въвежда регистрация на пневматичните и газ-сигналните оръжия, които години наред се продаваха на свободен режим. Явно вносителите нямат и представа каква бюрокрация създават. А решението е в рязкото завишаване на санкциите за неправомерна употреба, не в забраните и ограниченията. Проектозаконът за оръжията има и други недостатъци. Те можеше да бъдат спестени, ако при разработването му бяха привлечени обществени организации като Национален съюз “Единение”, комитет “Крум Страшний”, Национално дружество “Традиция”, комитет “Родолюбие” и др. В тях членуват много и отлично подготвени оръжейни специалисти, които могат да помогнат за избягване на абсурдите.

Всички притежатели на газово, пневматично и сигнално оръжие ще трябва да го регистрират в МВР в срок до една година, иначе ги заплашва глоба от 2000 лева или имуществена санкция от 10 000 лева. Това реши правителството вчера, което одобри проектозакон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехниката. Документът тепърва ще бъде обсъждан в парламента, но почти сигурно ще бъде приет, защото прилага изискванията на три евродирективи. Едногодишният срок за регистрация ще започне да тече след обнародването на документа.

Досега държавата контролираше само притежанието и употребата на огнестрелни оръжия. Именно заради това в момента никой не знае колко българи притежават газови пистолети и въздушни пушки. Докъм 1995 г. те са се водели на отчет в полицията, но днес всеки може да влезе в оръжеен магазин и да си купи от уж несмъртоносните устройства, все едно си взема хляб.

Според Йордан Тодоров, търговец на оръжие, всяко пето семейство у нас ще трябва да се разходи до полицейските участъци. Толкова домакинства, смята той, кътат газов пистолет за самозащита. Отделно много хора притежават въздушни пушки, с които се надпреварват да стрелят по гугутки.

Последствията за онези българи, които не декларират газовите си пистолети, няма да са само финансови, решиха вчера министрите. Те предложиха на парламента и промени в Наказателния кодекс, които инкриминират употребата на неогнестрелни оръжия, нерегистрирани в полицията.

Новите поправки в НК гарантират още, че никой извършител на злодеяние, в което той използва оръжие, взривни вещества и пиротехника, няма да се измъкне само с административна санкция.

Законът въвежда и изискване всеки купувач на професионални пиротехнически ефекти да взема предварително разрешение от МВР.

Регистрацията на неогнестрелните оръжия е като обявяването на предплатените SIM карти.

Но ако в единия случай ти спират телефонните разговори, онези, които не си декларират пневматичните пушки, ще носят наказателна и административна отговорност.

Наистина някои марки газови пистолети нямат номера, но при декларирането им в районните полицейски управления ще получават идентификационен код. Засега няма да има такси за регистрацията.

Притежателите на такова оръжие вероятно ще плащат само разходите, свързани с поставянето на номер, ако той не е сложен фабрично. Въвеждаме ограниченията не само защото тези оръжия могат да се преработят в бойни, а и защото могат да бъдат лесно помислени за огнестрелни.

Разрешителният режим за пиротехниката ще е само когато тя се ползва за професионални цели.

Гражданите, които си купуват фойерверки за вкъщи, няма нужда да получават документ от МВР.

Тази година за щастие нямахме смъртни случаи при употреба на пиротехнически средства.

Почти няма и деца, пострадали покрай новогодишните празници.

Контузните и разкъсните рани бяха основно при възрастните.

Оръжейният търговец Йордан Тодоров: Не виждам как ще бъдат узаконени

Не виждам как ще бъдат узаконени газовите пистолети и пневматичните оръжия, заяви пред “Труд” търговецът Йордан Тодоров, който работи в оръжеен магазин в центъра на столицата.

Иначе той няма нищо против регистрационния режим и казва, че на продавачите няма да им тежи новото задължение да водят регистър и на купувачите на неогнестрелно оръжие.

“Продаваме между 10 и 30 пистолета всеки ден. Най-много се харчат евтините турски модели - от 25 до 65 лева. Нямат гаранция и обслужване, но могат да се поправят от оръжейните майстори. Те не са толкова качествени”, разказа Тодоров, който преди 10 г. бе шеф на отдел “Убийства” в столичната полиция.

Според него полицейският контрол върху газовите пистолети е повече от необходим, защото те лесно се преправят за работа с бойни патрони.

Обикновено това ставало по два начина.

Най-лесният е, когато не се променя конструкцията на оръжието, а само се маха разпръсквачът. Така просто се слагат бойни патрони. Проблемът е, че този “лифтинг” трябва да се прави само на пистолети, направени от качествени сплави, иначе има риск стрелецът да стане жертва на собственото си оръжие.

“Един боен патрон е по-силен и може да спука затворния блок или цевта при по-некачествените пистолети”, обяснява рисковете Йордан Тодоров.

Имало и модели, при които е необходимо да се смени цевта. Преди време хит на пазара били руските газови пистолети, които досущ имитирали пищовите ТТ, които са на въоръжение и в българската полиция. Преправянето в бойни ставало, като цевта се смени.

Тодоров разказва, че има голямо търсене и за т.нар. въздушни пушки: “Китайските са най-евтините. Те се продаваха изключително много преди 3-4 г. от 25 до 55 лв., но бяха много некачествени и повечето колеги избягват да ги внасят.”

Сега магазините зареждали основно испански пушки за около 300-400 лева. С тях се стреля главно по мишени или по врабчета.

На пазара има и въздушни пистолети, които са снабдени с патрончета със сгъстен въздух, подобни на тези, които се използваха в домашните сифони за правене на газирана вода.

За дискусията по темата е характерно, че аргументите на всяка от страните в голяма степен са повлияни от най-острите ексцесии в едната или другата посока:

- полицай, убит при изпълнението на задълженията си от престъпник

- или цивилен, убит в резултат на неправомерна употреба на огнестрелно оръжие от полицай.

Още в началото (с риск да вляза в сериозен семеен спор и бъда обвинен от някои колеги в лош юридически вкус) нека посоча, че категорично одобрявам въоръжаването на полицията и използването от нея на подходящи бойни патрони. Намирам за уместно и изявлението на вътрешния министър по този повод, но само като политически жест на съпричастност, подкрепа и ясно заявена позиция на държавата за "нулева толерантност" към престъпността.

Когато обаче въпросът слезе на експертно ниво, за правилното решение обуславящи трябва да са не най-тежките ексцесии, а огромният брой случаи от всекидневието на полицая.

На преден план се очертават 3 групи сериозни проблеми: юридически, технически и психологически. По обясними причини не коментирам последните.

- Действащият в момента законов регламент за използването на огнестрелно оръжие от правоохранителните органи (в случая от полицията) е в чл. 74, ал. 1 от Закона за МВР и с едно изключение относно "неизбежната отбрана" е еднакъв с този по отменения Закон за МВР от 1997 г.
Употребата на огнестрелно оръжие се предвижда като "крайна мярка" в случаите на "въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, след предупреждение, при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга и след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер".

В това отношение сегашната уредба търпи критика. Няма пълно хармонизиране на регламента както с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, така и с други международни актове в тази област. Те предвиждат две основни категории - "абсолютна необходимост" и "пропорционалност" при употребата на огнестрелно оръжие.

Въвеждането на общото изискване за "пропорционалност" е повече от необходимо. Това е основен критерий за използването на мерки (в случая оръжие), които следва да са съизмерими и адекватни на заплахата, която представляват действията на лицето, срещу което се използват.

Нелепо е в един режим - при "престъпление от общ характер" - да се третират еднакво въоръжен похитител, който стреля срещу полицай, и касиер, който, заварен да краде от касата, след предупреждение хуква да бяга... Задължително в една нова регламентация би следвало да се уредят характеристиките на престъплението, спрямо чийто извършител може да се употреби оръжие. Дали това ще е свързано само с извършване (или заплаха от извършване) на насилие, увреждащо живота или здравето, както се препоръчва в препоръки на различни институции на ООН и в решения на Европейския съд по правата на човека. Дали ще се въведе и друг допълнителен критерий, това ще бъде суверенно решение на българския законодател.

От друга страна обаче, при всички критики към сегашната уредба, изтъкващи като неин основен дефект прекалено разширеното право на преценка от използващия оръжие полицай, има следния феномен. В обществото, а и сред самите полицаи трайно е формирано едно крайно скептично, негативно отношение към последиците от употребата на оръжие, дори тя да е била абсолютно наложителна, адекватна и законна. Досега практиката оправдава един подобен скептицизъм главно по отношение на цивилни лица, употребили оръжие. Един пресен пример - убитият ром, нападнал с вила бивш военен и нанесъл му няколко рани, въпреки предупредителните изстрели във въздуха.

Вярно е, че преценката по време на използването на оръжието може да не съвпадне с тази на прокурора или на съда ако, не дай боже, се стигне дотам. Тя се прави след време, в кабинета или залата и е много по-лесна. Но в крайна сметка това е един от рисковете на професията и той трябва да бъде поет и носен, а не в критична ситуация, вместо да използва оръжието си (дадено му именно за това), полицаят да се обърне в обратна посока и да се престори, че не забелязва случващото се. Тук решаващо е не толкова наличието на прецизен законов текст, колкото моралът и професионализмът.

Мисля, че за да се постигне максимално добрият баланс между защитата на основното право на живот и на телесна неприкосновеност на човека, срещу когото се използва оръжие, и правата на полицая, правомерно употребил оръжие, е нужен един подробен анализ на всички случаи на правомерна употреба на оръжие от полицията поне за последните 10 г.

В резултат да се конкретизират няколко основни хипотези за обоснована употреба на оръжие. Те след сериозно обсъждане и редакция, при спазване на принципите, посочени по-горе, да допълнят чл. 74 от Закона за МВР.

4Що се отнася до техническите проблеми, и по-специално до употребата на "бойни" или т.нар. стоппатрони, нещата са много по-еднозначни. В закона липсва не само дефиниция за този вид боеприпас (стоппатрони), а и самият термин.

Патронът, добил популярност под това име, по-скоро е причисляван от действащия Закон за МВР към т. нар. помощни средства по смисъла на чл. 72, ал. 2, заедно със служебните животни - кучета и коне, усмирителните ризи, палки, белезници и пр.

В най-разпространения си използван у нас вид, стоппатронът представлява контейнер от пластична материя, който е напълнен с инертен материал - най-често при пистолетните патрони за "Макаров" това е торбичка, напълнена със ситни сачми.

За съжаление точно тези патрони са крайно неудачни и в голям брой случаи предизвикват обратния резултат. Или нараняват сериозно засегнатия, или при по-голямо разстояние или реална престрелка не дават необходимия резултат, излагайки на сериозна опасност живота на използвалия ги полицай. Поначало този тип боеприпаси - с гумени, пластмасови и шокови куршуми, са създадени преди всичко за употреба при масови безредици, демонстрации и пр. Този специален патрон действа най-ефикасно при употребата му в по-големи калибри - напр. гладкоцевни пушки тип "помпа", големокалибрени револвери и др. специализирани оръжия. Там много прецизно може да се определи съотношението между снаряд и заряд.

Много по-трудно е това да се постигне при пистолетните патрони, особено за най-разпространения в полицията у нас 9 мм патрон за "Макаров". Това е един слаб и морално остарял калибър, създаден в средата на миналия век и предназначен за военни действия по онова време. При него е нужно сравнително голямо налягане при изстрел, за да може да се самозареди пистолетът.

Това ограничава възможностите за намаляване количеството барут в патрона и на практика се получава следното: на близки разстояния скоростта на изстрелвания снаряд е прекалено висока, той не се е разтворил достатъчно и нанася сериозни, вкл. смъртоносни увреждания, понякога по-тежки отколкото при използване на нормален куршум. А на по-големи дистанции, поради специфичната балистика и форма на изстрелвания снаряд, той губи рязко скорост, точност и ефективност.

Вярно е, че понякога използването му срещу неподготвен нападател или обект на задържане дава някои предимства. При първоначалния шок, докато той се чуди дали е ранен и колко тежко, е лесно да бъде "закопчан" с белезници. Въпреки това, рисковете, свързани с широката употреба на този вид патрони, съчетани с понякога отчайващата стрелкова подготовка на използващите ги полицаи, са абсолютно неоправдани.

Но съвременните технологии са създали, а законът е предвидил, достатъчно широк спектър от помощни средства с ограничено травматично и не летално въздействие. В това отношение държавата обаче е длъжник на редовия патрулиращ полицай.

Достатъчно е само да споменем лимитите за гориво или да сравним екипировката на един наш редови полицай и също наш, български, но военен полицай. Но ако за въоръжаването например със специални устройства, изстрелващи електрошокови стрели, ще са необходими значителни средства, то поне снабдяването с един подходящ спрей е напълно възможно. Той освен основното си въздействие, едновременно може и да маркира с подходящ цвят нападателя, напр. футболен хулиган, улеснявайки неговото последващо разпознаване.

В заключение считам, че използването на "стоп-патрони" в калибър 9 мм "Макаров" е неудачно и опасно. То следва максимално да се ограничи, поне докато не се осъществи цялостното превъоръжаване на полицията с подходящо, съвременно оръжие. Друг въпрос е, доколко въобще най-често използуваните "бойни" патрони за пистолет "Макаров" са подходящи за различните случаи, наложили употребата им.

Сериозна е и нуждата от провеждането на специализирано комплексно обучение на полицаите.

...Класически пример за адекватност на защитата е, когато става ясно, че е застрашен животът или телесната цялост на гражданин. Например нападение с тояга, с нож, с пистолет и т.н. дава възможност за адекватна защита - нападнатият да отвърне така, че да застраши живота или телесната цялост на нападателя. Той също може да извади нож, пистолет и т.н.

Адекватността на защитата зависи и от броя на нападателите, от това дали са въоръжени, дали се държат координирано, като група. Трудно е всичко това адекватно да се прецени в конфликтната ситуация. И стигаме до момента, в който е възможно да бъдат превишени пределите на защитата. Тогава се носи наказателна отговорност, макар и в по-лек вариант... още от pishtov.com...

Германското правителство иска да затегне режима за притежаване на оръжие и да забрани играта пейнтбол в отговор на стрелбата през март в училище в град Виненден, където загинаха 16 души, съобщиха източници от управляващата коалиция, цитирани от Ройтерс.

Експерти от двете коалиционни партии вече са се договорили, че стрелбата с топчета, пълни с боя, трябва да бъде обявена извън закона. Според тях подобни "забавления" правели насилието да изглежда като нещо нормално и скъсявало дистанцията между играта и реалната стрелба с огнестрелно оръжие.

Мярката може да бъде прокарана преди парламентарните избори (насрочени за септември) и да включва глоби за нарушителите, достигащи до 5000 евро. Освен това властите ще получат повече права да проверяват собствениците на огнестрелни оръжия. Върви се към договореност за национален регистър на оръжията и въвеждане на биометрични катинари в магазините за пистолети и пушки. още от Дневник...

Германия обмисля нов закон за личното оръжие, предвиждащ собствениците да го съхраняват в сейфове, а достъпът им до него да става чрез пръстови отпечатъци, пише в. “Телеграф”.
В страната има 10 млн. регистрирани и още толкова нерегистрирани огнестрелни оръжия. След мартенското клане в училище в Щутгарт, както и стрелбата в баварски съд миналата седмица властите готвят въвеждането на “биометрична сигурност”. “Има интересни технически възможности”, които да ограничат достъпа до оръжието, посочва вътрешният министър Волфганг Шойбле.

Документът за психическа годност, който е необходим за издаването на разрешително за притежание на пистолет или ловна пушка, да отразява психическата годност, а не липсата на регистрация в психодиспансер. Това предложение за промяна в Закона за контрол на взривните вещества направи Раденко Йорданов от БСП и то беше прието от вътрешната комисия в парламента днес.
В момента при издаването на разрешително за притежание на пистолет се изисква тест, който да докаже психическата годност на желаещия да го има. При издаването на такова за ловна пушка е нужен само документ, доказващ, че човекът не е регистриран в психодиспансер. Според Йорданов, тестът трябва да бъде въведен при издаването и на това разрешително. Регистрацията в психодиспансер не е задължителна – можеш да бъдеш регистриран, но може и да не бъдеш, ако не си пожелал, обясни депутатът от БСП. По думите му при това положение издаваният документ не може да бъде валиден. Още от Дарик...

Като знам как досега се прилагаха подобни изисквания и рушвети и връзки по партийна линия, си мисля, че подобни напъни са само за ограничаване на правата на гражданите.

Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е пример за това как депутатите създават нескопосани актове, обслужващи интересите на определени бизнес и политически кръгове. Някои текстове звучат смехотворно, други обаче са толкова недомислени, че позволяват на един ловец да въоръжи цяла армия свои наемници със собствено нарезно и гладкоцевно оръжие.
Започваме от чл. 1: "Този закон урежда контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон." Нарочно цитирам целия текст. Защото почти всички следващи членове са в дисонанс с него, тъй като обслужват конкретни фирми. Възникват много въпроси. На първо място:

защо най-напред се споменават взривните вещества
Основно с взривни вещества и взривни дейности се занимава армията, отчасти и полицията. Но тяхната дейност е извън регламентите на този закон. На практика с взривни вещества и дейности се занимават десетина фирми. И то доста ограничено (в сравнение с тези, занимаващи се с оръжие и боеприпаси). Но очевидно те са най-важните за законодателя. Или техните собственици и управители, което е най-вероятно. В същия чл. 1 се споменава и за физически лица. "Споменава" е най-точната дума, защото по-нататък никъде в закона не се регламентират условията за придобиване, притежание, носене и използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси от физическите лица с изключение на няколко неясни препратки. Да направим една елементарна сметка.
В момента оръжието за лов, спортни дейности и самоотбрана, собственост на физически лица, е над 600 000 бр., което в пъти надхвърля всичкото останало огнестрелно оръжие в страната. Дори да включим оръжието в армията и полицията, но казахме, въпреки че те не са под юрисдикцията на този закон. Това означава, че поне половината от текстовете в закона би трябвало да се отнасят именно за физическите лица. Но за тях са отделени само няколко неясни препратки към правилника и няколко будещи недоумение словосъчетания. Ще се върнем по-късно към тях. Очевидно пак основната цел на законодателя е законово да се облагодетелстват десетина фирми: 2-3 вносители, 2-3 вериги оръжейни магазини и още толкова охранителни фирми. Същевременно в следващите членове се изгражда една стройна тенденция за ликвидиране на фирми, които са неудобни (или непослушни) на управляващите. При доста неясни условия. Дават се големи права на

службите да решават съвсем субективно коя фирма ще просперира и коя да се ликвидира.
Да се върнем към физическите лица, т.е. обикновените български граждани, които имат или желаят да имат огнестрелни оръжия. Вече споменахме, че за тях е отделено крайно малко внимание. Има огромни пропуски и недомислици в закона, но това не трябва да ни очудва. Грижата за обикновения човек е последна грижа на управляващите. За тях главното е народът да е мачкан, експлоатиран, унижаван и лишаван от права по най-безцеремонен начин. В разрез с всякакви демократични и европейски норми, които същите управляващи толкова много хвалят. Целта е хората да са наплашени, обезверени и в крайна сметка безпрекословно да се подчиняват на бюрократите. Още от Борислав НОЕВ, vestnikataka...

Практикум для членов Организации по действиям после применения гражданского оружия

Содержание.
I. Общие положения
II. Уличное нападение
III. Конфликтные ситуации
IV. Конфликт на дороге
V. Рекомендации по написанию заявления и примерное содержание.
VI. Нормативные акты, рекомендованные к изучению.

I. Общие положения
Настоящие рекомендации основаны на необходимости ПРОФЕССИОНАЛЬНОЙ юридической помощи и ее доступности непосредственно после применения оружия. Порядок самостоятельного регулирования ситуации после применения оружия является экстраординарным.

Обязательным условием является правомерность применения оружия - наличие предусмотренных Законом оснований для этого. Цель методики - способствовать надлежащей юридической и процессуальной оценки граждан, применяющих гражданское оружие на законных основаниях.
Обращаем внимание, что настоящая методика носит прикладной характер, и разработана для действия в текущей ситуации, которую характеризуют следующие негативные явления.

1.Низкая правовая культура граждан и незнание основ.
2. Коррупция, дополняющая "палочную систему" в органах.
3. Обвинительный уклон в уголовном процессе => формальное рассмотрение дела без исследования по существу. Слабость защиты перед обвинением.
4. Корпоративность милиции, прокуратуры и суда, способствующая обвинительному приговору начиная от возбуждения дела, покрывающая массовые нарушения закона.

Методика содержит примерный план последовательных действий в рамках разрешения последствий применения оружия в типичных ситуациях.
...

Тази методика се обсъжда от братушките в оръжейни форуми и е създадена от ВООВГО - Всероссийской Общественной Организации Владельцев Гражданского оружия за оптимална защита на правата на гражданите и недопускане на неоснователно наказателно преследване.
Въпросът е: всеки от нас, българските граждани, знае ли си правата и как точно трябва да постъпи в подобна кризисна ситуация?
Дали не е по-добре да има Инструкции за практически действия ПРЕДИ употреба на оръжие.

...Стратегическата визия тук е жизнено необходима, защото подходът трябва да е комплексен. В противен случай цялата система "национална сигурност" може да се дебалансира с дълготраен негативен ефект. Припокриването на функции и правомощия между отделни звена на системата не може да открои техния "профил" и да оправдае "роенето" им. Съдържателните разлики трябва априори да са обосновани, вместо впоследствие да се "доуточняват". Ето малък "нормативен" щрих.
Новата МВР дирекция ПОТП ("Противодействие на организирана и тежка престъпност") се "бори" с: използване на корупционни механизми; контрабанда на огнестрелни оръжия и подправени парични знаци; трансграничен трафик на хора; незаконен трафик на наркотични вещества; изпиране на пари; корупция в държавната, съдебната и местната администрация (чл. 79 от Правилника за прилагане на ЗМВР).
Ами ДАНС? Тя се "бори" с: участие на висши държавни служители в корупция и организирана престъпност; незаконна международна търговия с оръжие; незаконно производство и пласмент на наркотични вещества; изпиране на пари; незаконни миграционни процеси и т.н. (чл. 4 от Закона за ДАНС). Но с добавката: когато се застрашава националната сигурност! Каквото и да означава това... още от Дневник...

Поздравявам всеки, който смята, че с подобни пожелателни кампании може да се реши проблема с незаконната употреба на оръжие, с парчето "Бясно карай на червено" в изпълнение на Максим Стависки, рекламно лице на кампанията "Ако си пил - слез, искам да стигна жив".

...МВР ще прибере пищовите за Нова година. Службите КОС в цялата страна от седмица пращат писма на нашенците с разрешително за оръжие да си го предадат в полицията, ако на празниците не са вкъщи. Мярката е пожелателна, а не задължителна, уточниха от полицията. Целта е да се ограничи максимално използването на оръжие по време на празниците. Не е тайна, че когато хората пийнат, решават да изстрелят някой друг патрон през прозореца. Историята обаче помни трагични резултати от този вид празнуване, обясниха още от МВР. Всеки желаещ да остави пистолета или пушката си по празниците може да го направи в служба КОС, откъдето е получил разрешителното си.

Без оръжие обаче ще остават купонджиите, които си позволят да стрелят през балкона на Нова година. Същото ще важи и за гърмежи от ресторант или на открито. Разрешителното за оръжие ще се отнема незабавно, предупредиха още от МВР. Това са част от мерките, които полицията ще предприеме за предстоящите празници.

За срок от 1 до 5 години ще се взема тапията за притежание и използване на оръжие, ако заловеният в нарушението е бил трезвен по време на стрелбата. При употреба на алкохол обаче собственикът на оръжието ще трябва да забрави за него за цели 10 години. Наказанието е регламентирано в чл. 25 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Пистолетите и пушките могат да се ползват само по предназначение, а късото оръжие само в стрелбища, напомниха от полицията. От МВР предлагат да има и затвор за собственици, които позволяват от жилищата им да се стреля. Наказанието може да стигне до две години зад решетките. Тези хора са толкова отговорни, колкото и самите стрелци. Ако някой бъде убит или ранен, те също трябва да носят отговорност, обясниха униформените от КОС.

Причината е, че разрешението за стрелба от собственото жилище е хулиганство и виновните трябва да си понесат последствията. Въпреки забраната обаче, погълнати от празничната еуфория по Нова година, въоръжените нашенци масово гърмят от прозорците и терасите на жилищните сгради, рискувайки живота на околните. От някои апартаменти дори се чуват откоси и от автоматично оръжие. Освен взимането на разрешителното от МВР ще налагат и парични глоби. От 500 до 2 хиляди лева ще трябва да плаща всеки, който дръзне да гръмне с личното си оръжие в дискотека. Буквата на закона забранява то да се носи от 22 до 6 ч сутринта в питейно заведение или на обществено място...

Какво ли не е готов да направи Командира за да се върне на власт: днес интервю за списание "Макс" дава, утре току виж накарал жена си да се снима за Плейбой.
Интересно Елена откъде толкова бързо е извадила пистолета? Дали не си го е носила на кръста? Ами ако е била по нощница?
От друга страна, напълно го разбирам за безсилието, което го е обхванало при мисълта, че дори крадецът да ти е задигнал нещо много ценно, не можеш да го застреляш в гръб. И въпреки, че по Конституция частната собственост е неприкосновена, не можеш да я опазваш с оръжие и може да го употребиш само при неизбежна самоотбрана, колкото и разтегливо да е това понятие.
От трета страна, щом един премиер-министър разбира, че по закон не може да се противопостави на крадците, и ако дойдат пак е по-добре направо да си свали гащите, че и на жена си, че и на дъщерите, къде са гражданските му права и докъде е западнала държавата...? Ако не беше мислил, когато беше управляващ, само за интереса на едрия бизнес, а бе обърнал внимание и на интересите на обикновените граждани, сега можеше да не така.

...Разказва и за това как е гонил крадци със съпругата си Елена, след като една вечер двама апаши се намърдали в спалнята на голямата им дъщеря:
"Скочихме, тръгнахме да ги гоним, жена ми извади пистолет" и продължава: "Единият прескочи оградата, а другият тъкмо се канеше да се покачи на нея.
Тогава тя (Елена Костова - бел. ред.) ми извика "Стреляй!" Аз не можах да го направя. Стрелях във въздуха и разбрах, че няма смисъл да нося повече пистолет", допълва той...

Промените в Закона за лова бяха наложителни след влизането на страната ни в ЕС. За съжаление, по традиция станахме свидетели на сблъсък на интереси - икономически, политически и чисто личностни. Така че внасянето и разглеждането на поправките и промените се забави почти 2 години. Вследствие на споменатия сблъсък на интереси се появиха абсурдни, откровено малоумни текстове. Най-фрапиращият е чл.56 ал.1 "Ловуването се извършва с полуавтоматично огнестрелно ловно оръжие с неповече от 2 патрона в магазина." Представяте ли си последствията от приемането на такъв текст? Това означава забрана за използване на класическата ловна двуцевка и класическата ловна карабина, с каквито ловуват над 120 000 български ловци. Който иска да ловува - да си купи полуавтомат. И тъй като най-евтините /и най-долнокачествените/ са турските полуавтоматични пушки, българският ловец ще се поохарчи за хаира на турската икономика /май пак по традиция/. Няма смисъл да казвам от къде идва това предложение. Но ще подчертая, че то беше добре завоалирано като екологично, съобразено с европейските директиви и норми за защита на природата. А относно турските пушки - оръжейните специалисти са на мнение, че трябва да се продават в комплект с изкуствено око и протеза - китка.
Но да проследим хронологично развитието на ловното законодателство. До промените през 1989 г ловци ставаха само партийни величия и техните приближени. Тук-там някой човек от простолюдието /да има и обикновени хора за партийните отчети/. След 1990 г започнаха "демократични" промени в лова, в следствие на което дивечът намаля на половина. Върхът беше при управлението на СДС, когато поради приетия по това време закон почти изчезнаха благородния елен, сърната, заека, фазана, кеклика и други видове. За други като зубър, тибетски як , муфлон, алпийски козирог, елен лопатар последствията бяха трагични - днес просто ги няма. Едва 2001г се направиха някакви плахи стъпки за опазване на дивеча. Сегашните промени са под натиска на ЕС, но за съжаление се създадоха много текстове, обслужващи определени групировки, дори отделни личности като Гео Дундаров и Емил Димитров.
Но най-страшното е, че текстовете в законите /не само в ловния/, които се представят като екологични, природозащитни, демократични, в съответствие с европейските норми и т.н. всъщност защитават чисто икономически интереси и водят до унищожаването на природата, в това число и дивеча. За съжаление 90% от най-активните защитници на екологията, природата, конституцията, демокрацията, правата на човека и т.н. всъщност са добре платени глашатаи на мощни групировки и политически партии, целящи тъкмо обратното.
Поради конфликта на интереси основно между ДПС и БСП приемането на закона продължава да се протака. Очевидно им трябва доста време да изгладят противоречията и да се споразумеят. Дебатите за второ четене бяха прекалено дълги, всички парламентарни групи изчерпиха напълно времето си за изказвания. Припомням, че в последния ден преди ваканцията парламентът започна гласуването и прие първите 2 точки, но депутатите от ДПС напуснаха пленарна зала и заседанието се прекрати поради липса на кворум. В първата седмица след ваканцията гласуването беше на 7-мо място в програмата и поради липса на време не се състоя. Витаят слухове, че комисията трябва отново да се събере и преразгледа някои положения, което е недопустимо и в противоречие на парламентарната практика.
Да се върнем към слабостите на закона. Създават се две ловни стопанства със специален статут: "Воден - Ири Хисар" и "Искър".

Специалното при тях е, че са за "представителни нужди" на президента, председателя на Народното събрание и Министър-председателя.
Явно отчасти се връща славното социалистическо минало, когато имаше официален Ловец №1 на Народна Република България. Казвам отчасти, защото с този закон изобилието на дивеч никога няма да се върне, а и няма данни Станишев и Пирински да са изявени ловджии. Интересен е фактът, че в закона се отделя прекалено много място за описание на въпросните две ловни стопанства: кой и как как назначава директорите, счетоводителите и чистачките, кой как командирова служителите и т.н. ненужни подробности. Вместо 4 листа текстове, които са абсолютно безинтересни и напълно излишни за 140 000 редови ловци можеше просто да се напише, че редът във въпросните ловни стопанства се определя със специален правилник. Но тук идеята е друга: да се замажат очите на въпросните трима "велики държавни мъже" и те да нямат претенции към закона. Да оставят на мира по-дребните да си разпределят баницата на спокойствие.
Въвежда се понятието "частен дивеч", което е недопустимо в цивилизованите страни. Според международните норми животните, отглеждани във ферми и оградени площи не са дивеч и трофеите, придобити от тях нямат стойност. Явно управляващите подготвят някаква мафиотска практика за фалшифициране на ловни трофеи. Вече имахме един фал с отстрелване фермено отгледан елен, на който бе присъден и след това отнет златен медал. Тогава в ловните среди на ЕС гръмна огромен скандал, който нашите медии прикриха. Особено опасно е и въвеждането на маркировка за частния дивеч. Тази практика неминуемо ще доведе до бързото преобразуване на държавния дивеч в частен. Просто ще се залагат капани и ще се маркират всички уловени животни. И пак ще започнат обвиненията, че държавата е лош стопанин, защото държавния дивеч намалява, а частникът е добър, защото частният дивеч се увеличава.
Проектът позволява да се създават ловни сдружения, състоящи се от малък брой хора и на ограничена площ са с чисто икономическа дейност от сивата икономика, в нарушение на закона. Обикновено се създават на места, където има дивеч, интригуващ богати ловни туристи - най често бекас. Отстрелването на един бекас е около 200 евро, които италианци и французи плащат, без да се замислят. Парите естествено и /съвсем противозаконно/ се прибират в касата на сдружението и след това се разпределят между членовете на ръководството. Но бекасът е прелетен дивеч, за него не се полагат никакви грижи, а едно такова сдружение прибира средно 150 000 - 200 000 евро годишно без никакви вложения. Така че имаме незаконен ловен туризъм, ощетяващ редовите ловци и дивата природа в България.
Кусурите на закона са много, така че не могат да се коментират набързо. Все пак, подкрепихме закона на първо четене най-вече защото бяхме принудени да изберем по-малкото зло. Целта ни беше да се ликвидират стремежите на ДПС за концесии върху ловните полета на дружините и сдруженията.
За концесии особено яростно се борят Ремзи Осман и Христо Бисеров. Но представяте ли си какво ще стане ако те надделеят? Представете си една съвсем обикновена ловна дружина, която закупува и разселва дивеч, строи и поддържа хранилки, солища, калища, пази от бракониери и е постигнала отлични резултати - има си собствена хижа, база и богати на дивеч ловни полета. Изведнъж пристигат някакви юнаци, размахват концесионен договор, поставят въоръжена охрана и гонят местните ловци. Плодовете на дългогодишния труд на десетки съвестни граждани попада в ръцете на шайка престъпници, близка до властта
При концесия знаем, че ни горски, ни стражар, ни лесничей могат да припарят в района. Ако някой местен реши да ловува - тежко му /спомнете си Гео Дундаров, чиято охрана преби толкова много хора, включително горски служители и полицаи/. Ако не се приемат концесиите на ловни площи, това ще е голям успех за АТАКА. Но поради уродливата корупция в системата съществува голяма опасност да се създадат феодални владения чрез договори с ловниите стопанства.
От силното намаляване на ловната площ и членската маса на ловните сдружения се възползват главно активистите от ДПС за създаване и подготовка на въоръжени отряди. Имаме неоспорими доказателства за това. На доста места има ловни дружини, създадени на етническа основа - в тях българи не се приемат. По действащия сега закон 2-3 такива дружини се обединяват в сдружение, нечленуващо в Националния съюз. Въоръжени са с модерно скорострелно нарезно оръжие с мощна оптика и трудно може да се каже дали са на лов или провеждат бойни учения.
Ловци и горски служители, симпатизанти на АТАКА са ми показвали нещо интересно на няколко места: мишена, поставена на чакало, с пробойни от куршуми. Всеки знае, че на чакалото стои ловецът, а дивечът /или мишената/ е някъде 200-300 от него. Никой не е виждал елен или глиган, качен на чакалото, а ловецът да е долу. Очевидно става въпрос за тренировки по обезвреждане на часови на пост, наблюдател от вишка или просто снайперска стрелба по набелязан човек.

Месец преди парламентът да се заеме с детайлното разглеждане на законопроекта за културното наследство, приет на първо четене в края на лятната сесия, отпорът срещу предлаганите норми става все по-силен, но и по-гъвкав. Вчера неправителствени организации на нумизмати, колекционери и историци организираха среща, на която подписаха становище срещу проекта и поискаха депутатите да го отхвърлят.

Вчерашната акция беше втората от този характер - още веднага след внасянето на текстовете от председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова (НДСВ) и нейни колеги от различни парламентарни групи колекционери и експерти организираха среща, на която остро критикуваха авторите. Контрапроявите бяха съпътствани и от критични публикации и изявления на известни колекционери. "Не съм изненадан от това, че има такава структурирана реакция, това е акт на самозащита на собствениците на културни ценности с национално и световно значение", коментира пред "Дневник" Николай Михайлов от ДСБ, който е сред депутатите, работили по законопроекта.

Докато вчера представителите на фондациите и историци поискаха спиране на законопроекта, който обявиха за противоконституционен, собственикът на една от първите частни колекции и председател на фондация "Арете Фол" Димитър Иванов подсказа нов начин за противодействие. Опитвам се да убедя колегите да не се карат с Чилова и с парламента, а кротко и благо да ги накараме да приемат нашите предложения и да преработят закона, обясни Иванов, който до 1990 г. ръководи политическата полиция на Държавна сигурност.

И този път опонентите на проекта изложиха вече добре известни аргументи срещу него. Основният - накърнявала се гарантираната по конституция частна собственост. Текстовете предвиждат частните колекционери да доказват с документи собствеността си за ценности - национално богатство. Ако не могат да представят необходимите доказателства, те ще са само държатели на антиките, т.е. няма да могат да ги продават или оставят в наследство. Друга оспорвана разпоредба е тримесечният срок, в който трябва да бъдат декларирани частните ценности. Опонентите на разпоредбите посочват, че срокът е недостатъчен, както и че има редица частни лица, които са придобили по наследство ценности, но нямат документи за тях. Не е ясно обаче какво се случва с антиките, които не са декларирани.

"По същество се предлага експроприация на частната собственост, неоснователно се забранява движението на културни ценности между колекционерите и гражданите, като се предвижда продажбата да става само след тяхната идентификация, на търг, организиран от акционерно дружество", се казва в подписаното вчера становище. Представителите на неправителствения сектор обявиха, че така ще се стимулира укриването и изнасянето в чужбина на ценни предмети. Те попитаха дали, ако Светият синод не може да докаже собствеността си над църквите "Св. София" или "Св. Георги" например, той ще бъде само държател на обектите.

"Ще представя проблемите по по-популистичен, по-публицистичен начин и ще се опитам да подскажа на медиите някои идеи около законопроекта", обяви на пресконференцията Димитър Иванов. И отбеляза, че въпросът за собствеността над частните колекции никога и никъде не е бил решаван документално, а големи световни музеи, като Лувъра например, са създадени на основата на частни колекции, за които не са били търсени документи за произход. В този законопроект няма държавност, има връщане към понятия отпреди сега действащия закон, приет през 1969 г., той е тоталитарен, култовски прочит на възрожденските традиции по съхранение и опазване на ценностите, заяви още колекционерът. По думите му преди 1989 г. - около 1986-1987 г., политиката на държавата е довела до прекратяване на иманярството, а опазването на историческото наследство е било на много по-високо ниво.

Организаторите на подписката обявиха още, че ако проектът бъде приет в този му вид и забележките им не бъдат взети предвид, ще бъде сезиран Конституционният съд. Сред основните им искания е премахване на фигурата на държателя. Можело да се съгласят на някаква форма за ограничаване на собствеността, като например забрана за продажба на ценностите в чужбина или изнасянето им.

Вносителите на промените не останаха изненадани от вчерашните критики. Допускам, че тези, които не фигурират с имената си в подписката срещу закона, са оказали по-голямо влияние върху производството на подписката, заяви Николай Михайлов. Тук става дума за тежко заинтересувани лица, добави той и попита защо другият известен колекционер Васил Божков не е присъствал на организираната вчера пресконференция, а е пратил ръководителя на фондацията си "Тракия" - Кирил Христосков.

Единствено Конституционният съд може да се произнесе по фигурата на държателя, смята Михайлов. Той не допусна да се направят отстъпки във връзка с режима за ценностите с национално и световно значение, за които няма документи. Възможно е обаче да се вземат предвид критиките на нумизматите за малкото време за описание на сбирките им.

Димитър Иванов: Някой питал ли е Наполеон откъде е взимал ценности

Има много проблеми в законопроекта за културното наследство, но най-скандалното е фигурата на държателя, с която се ограничава правото на собственост върху археологическите ценности, заяви вчера собственикът на частни колекции и председател на фондация "Арете Фол" Димитър Иванов. Защо различни хора може да са собственици на всякакви предприятия, а аз да не мога да си имам колекция, ядосано попита Иванов. И потупа каталога от 270 страници с неговата колекция "Арес". Според предговора на книгата колекцията е "получила юридическа легализация" през 2000 г. чрез регистрацията й по закона за лицата и семейството като фондация "Частен античен музей Арес". В каталога подробно са описани над 150 експоната, но не се споменава откъде са придобити и как. На въпрос защо не е посочено откъде са предметите Иванов първо каза, че това е питане, което би било подходящо за представител на прокуратурата, а не на журналист. След това обясни, че за всеки експонат има паспорт, подписан и подпечатан от компетентните държавни институции. А това, че предприятията са собственост на частни лица на базата на документи, не можело да се прилага за археологическите ценности. Този въпрос никога и никъде не е бил решаван документално, заяви Иванов. И посочи, че големи световни музеи като Лувъра например са създадени на основата на частни колекции, на които не са били търсени документи за произход. Някой питал ли е Наполеон откъде е взимал предметите, които е заграбвал по време на войните, дори първият музей - този на Птоломей, открит през 300 г. пр.н.е., е основан на базата на частна инициатива и частни предмети, заяви още колекционерът.

Николай Михайлов: Отпорът срещу закона е самозащита на ключови фигури - колекционери

За археологическите ценности с национално и световно значение, за които няма документи за собственост, фигурата на държателя е единственият изход, заяви за "Дневник" депутатът от ДСБ Николай Михайлов, който е сред авторите на проекта за културното наследство. Според принципите на правото вещите, върху които имаш фактическа власт, се узаконяват след доказване на произхода им, посочи той. По думите му колекционерите са смятали, че чрез издаване на каталози фактически легализират собствеността си, доколкото я оповестяват пред публиката. Сега обаче всички обявени предмети няма да могат да бъдат скрити и изнесени, а ще трябва да се докаже собствеността върху тях, добави Михайлов. Според него единствено Конституционният съд е компетентен да реши спора доколко гарантираната по конституция частна собственост може да бъде пренебрегната заради друга конституционна норма, според която държавата има право и задължение да се грижи за националното богатство. Отпорът срещу законопроекта е акт на самозащита на ключови фигури - собственици на ценности с национално и световно значение, смята депутатът. Допускам, че тези, които не фигурират с имената си в подписката срещу закона, са оказали по-голямо влияние върху производството на подписката, добави той. Сред "скритите" хора той посочи Васил Божков.

След непрозрачен и скоростен процес на обсъждане в Комисията по земеделие и гори, на 10 септември в Парламента влиза за второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.

Вижте защо готвените промени са скандални и подкрепете подписка срещу тези промени!

(На снимката: Убити защитени световно застрашени червеногуши гъски след удължаване на ловния сезон, Шабла 2008)
Не е изтекъл и месец от доклада на Европейската комисия, където една от основните критики беше около „публично частните партньорства” и управляващите дадоха поредното доказателство, че не са разбрали въобще посланието на ЕК. С приемането на серия от скандални поправки управляващата коалиция бърза да узакони ловните стопанства на своите спонсори, преди правителството да е паднало. Този законопроект бе обсъден в Комисията по земеделие и гори като абсолютен приоритет и също като такъв ще бъде гласуван през септември в Парламента. И мнозинството се интересуваше повече от него отколкото от последния вот на недоверие към кабинета.

Така набързо предложените промени в Закона за лова и опазване на дивеча нарушават европейската Директива за дивите птици и българския Закон за биологичното разнообразие, създават предпоставки за корупционни практики и нарушават демократични норми.

Защо сме толкова категорични срещу предложените промени? Ето някои от най- горещите проблеми!

1. Предлага се удължаване на ловния сезон за водоплаващи птици от 31 януари на 28 февруари (или още един месец).
В края на януари започват формирането на двойките и предбрачните миграции на повечето от водоплаващите птици. Ловуването през този период води до разбиването на двойките, които след това няма как да се образуват, защото птиците вече не са на големи струпвания. Причиненото безпокойство от лова води до значителни енергетични загуби в този много труден за птиците зимен период и намалява шансовете им за оцеляване през не по-малко тежкия период на прелета към местата за гнездене. По тази причина лова в този период е забранен с чл. 7, т. 4 на европейската Директива за дивите птици и с чл. 41, ал. 1, т. 1 на българския Закон за биологичното разнообразие, както и противоречи на Бернската и Бонската конвенции, които България е подписала.

В момента лова на прелетен дивеч е свързан с масови нарушения на ловното и природозащитно законодателство – на много места се използват забранени методи за лов и се отстрелват защитени видове. Всяка година няколкостотин световно застрашени червеногуши гъски стават жертва... Държавата би трябвало първо да реши проблема с бракониерството и тогава да мисли да предлага каквото и да е удължаване на ловния сезон!


2. Председателят на Националното ловно сдружение (НЛС) ще получи изключителни права да определя площите на ловните сдружения, да ги регистрира и представлява в ДАГ. Националното ловно сдружение ще е единствената организация в България, която ще е официален партньор на ДАГ за опазване и управление на дивеча! Това поставя в дискриминационно положение всички ловни и природозащитни организации в полза на една.

В момента ловни сдружения управляват около 85% от ловните територии в България. Част от тях са независими, част от тях са членове на Сдружение «Съюз на ловците и риболовците в България». С приемането на поправките в Закона независимите дружества ще бъдат закрити, а площите им присъединени към съседните ловни сдружения. Ние приветстваме обединяването на ловните сдружения в България, но насилствено наложения монополизъм никога не е водил към добро!

Останалите 15% ловни площи са разделени на 10% като държавни ловни стопанства и 5% като държавни дивечовъдни участъци (управляващи се от държавните горски стопанства).

3. Държавните ловни стопанства, повечето от които са печеливши в момента (тоест нямат нужда от публично частно партньорство), ще сключват договори за съвместни дейности с юридически лица за ловностопански дейности. Определени лица (имащи договори, сключени на неизвестни основания) ще получат правото да сключат договори без търг и ще се окажат привилегировани, което противоречи на основни принципи на ЕС.
Целта е да се узаконят предаването на държавните ловни стопанства в ръцете на група от български олигарси, което „естествено” ще бъде субсидирано (и законно и незаконно) от държавата. Под формата на публично частно партньорство държавата ще продължи да инвестира милиони за заплати на служители и подържане на стопански бази, а „национално отговорния бизнес” (същите лица, които заменят гори на „загуба”) ще инвестира няколко десетки хиляди лева годишно и напълно законно ще получи на тепсия 10% от ловните площи в България за срок от 15 години. Всичко ще бъде напълно законно вече, както напълно законни са и замените на гори (от които държавата също „печели”). С тези „договори за съвместни дейности” практически контрола ще се поеме от юридическите лица (Тодор Батков, Гриша Ганчев и др.) и няма да има кой да осъществява политиката на ДАГ в тези територии. Очакваме да наблюдаваме подобен контрол като при заменките на гори, с които Държавната агенция по горите стана пословична! Да не говорим за това, че всичките тези територии ще бъдат отворени само за определени хора, т.е., още една част от територията на България ще бъде недостъпна за нейните граждани!

Това са само част от проблемите в Закона, които налагат той да не бъде допуснат за второ четене в Парламента!
България има нужда от промени в Закона за лова и опазване на дивеча, но промени направени по прозрачен начин и с участието на всички заинтересовани страни!

Подписката ще бъде събирана до назначаване на заседание за второ четене на Закона за лова и опазване на дивеч, което се очаква да се случи през септември. Моля разпространете за краткото врeме, което имаме, до възможно повече хора!

„Още в първите дни на септемврийската сесия да бъде приет нов закон, който да регламентира по един модерен начин развитието на ловната организация и ползването на ловните полета за утвърждаване на демократичния характер на нашето движение", призова в словото си при откриване на 11-ия национален ловен събор президентът Георги Първанов. Той припомни за периодите в ловното законодателство, когато чрез законови мерки са правени опити за посегателство върху ловната организация. „Изразявам своята благодарност на всички български ловци и риболовци за това, че много активно се включихте в кампанията „Хубава си, моя горо" в резултат, на която само на първия етап са залесени 440 000 дръвчета. Вярвам, че през есента нашите усилия ще се удвоят, за да можем да имаме нови хиляди декара млада българска гора, която няма след време да бъде харизана по така нар. заменки на този или онзи", каза още Първанов.
Президентът е почетен гост и патрон на събитието и дойде на празника придружен от съпругата си Зорка Първанова. За събора пристигнаха още Жилберт де Тюркхайм, президент на Европейската федерация на ловните организации на страните членки на ЕС, депутати, представители на ловните съюзи от Русия, Сърбия, Македония, Румъния, Германия, областни управители, кметове и др.
След приветствията на официалните гости Великотърновският митрополит Григорий освети знамената на 150-те ловно-рибарски сдружения. По-късно президентът Георги Първанов пусна на свобода бухал, излюпен и отгледан в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани". Върнати в природата бяха и шест керекенеза. След това официалните лица засадиха шест смърча.
В 12 часа започна петчасов концерт. Около 20 000 души се събраха в местността Узана на традиционния ловен събор, който тази година е посветен на 110-тата годишнина от основаването на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България".

Ловният сезон се открива с лова на пъдпъдъци, който тази година започва на 16 август. През почивните дни се очакват засилени първи гърмежи из всички краища на страната. Досега единствените пернати, по които ловците можеха да гърмят бяха враната и свраката, понеже те спадат към вредния дивеч. По тях обаче у нас традиционно не се стреля. В редки случаи някои го правят за кеф или по невнимание. От средата на август обаче ще се гърми по пъдпъдък и гургулица. Разрешени вече за отстрел са и горският бекас, обикновената бекасина, гривяка и скореца. Те се считат за масовка при сериозен лов.
Безспорният любимец на ловците е пъдпъдъкът. За него организираните дружинки излизат в ранни зори, когато росата още не се е вдигнала. Надяват се да го изненадат, а и тогава кучетата долавят миризмите най-добре. Ако времето е подходящо, ловът продължава до 10.30 - 11.00 ч. След това дружинката се събира около тежка софра, където следва голямото ядене и пиене. Втората част на ловният ден е от 18.30 до 20.00 часа, но в нея се включват само "оцелелите" от софрата ловджии. Авджиите обаче чакат с нетърпение сезонът на патките. Както си пише в книгите - той е през октомври. Тогава патките са тлъсти и готови за предстоящия хлад. Голяма част от тях обаче не го дочакват и стават част от менюто на трапезата на ловеца. Пак от месец октомври майсторите ще могат да стрелят и по фазани, ако ги намерят, разбира се. По същото време ще може да се ловува и за планински кеклик. Той се среща доста рядко в Европа, като в някои страни дори е защитен. Но у нас и той не е.
В началото на октомври започва сезонът за лов и на едрия дивеч. Става въпрос за диви прасета, елени, сърни и кошути. Тяхното гонене обаче си е майсторлък и много труд, освен в случаите на отстрел в затворени ловни стопанства с ясна бройка на единиците в тях. От СЛРБ обаче са оптимисти - те отчитат популацията на дивата свиня като много добра. При последното преброяване в страната има около 63 000 хил. глигани. Засега е нормален броя на зайците и сърните. За разлика от тях, броят на елените е критично намалял през последните няколко години. Началото на новия ловен сезон в България очакват 120 000 души, които са членове на Съюзът на ловците и риболовците в България.