- BlueGunBlog -

Младеж се врязва в гвардейците на парада навръх 3 март. Скандално, разбира се! На другия ден в един от сутрешните блокове беше повдигнат въпросът защо снайперистите гледали и се забавлявали, вместо да се намесят. Всъщност дали би било по-добре сега да разполагаме с един труп на дрогиран младеж в доказателство на това колко са ефективни българските спецслужби? Тази неделя двама напушени младежи се забиха в кортежа на вътрешния министър Цветанов.

В. “24 часа” направи елементарно проучване на опасните точки по трасе номер 1 за националната сигурност - това е шосето, по което пристигат абсолютно всички кортежи с държавни ръководители. Разбира се, предварително се допитахме до експерти в сигурността и огнестрелните оръжия, за да установим какви са изискванията за успешен атентат. Ето какво научихме. Атентатът е сложна работа, която изисква сериозно планиране и аматьори почти нямат шанс в такова начинание. (Казваме почти, защото екип на "24 часа" се озова на 3 март безпрепятствено на покрива на 18-етажен блок с детска пушка в ръка - в перфектна позиция за отстрелване на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, чийто кортеж тъкмо минаваше по моста от летището.)

Позицията е много важна. Принципно се избира такава, че снайперистът да може да стреля от упор срещу движещата се към него кола. По този начин скоростта на куршума се наслагва върху скоростта на автомобила и поразяващата сила се увеличава. По този начин беше ликвидиран Крушата - с един изключително прецизен изстрел в главата. Професионалните снайпери имат поразяваща сила от около 1000 метра. Значи е добре мястото, което ще изберем, да е по-близко. Стрелбата по бързодвижеща се цел е още по-трудна, така че може би ако скъсим с една-трета разстоянието, ще бъдем по-близо до истината.

Каква пушка? Има огромно разнообразие от подходящи модели. Всеки уважаващ себе си снайперист си избира оръжието предварително, прострелва го и т.н. За предпочитане е то да може да повтори изстрела, тоест да е самозарядно. Оръжието трябва да е и големокалибрено, тъй като държавните глави и останалите важни особи се движат обикновено с бронирани автомобили. Използват се два типа снайпери - полицейски, с по-къси цеви и точност 500-600 м и армейски, които уцелват до 1200-1300 м.

Има няколко вида, от които просто няма спасение. "Гепард" са унгарски оръжия. Те са еднозарядни снайпери, създадени да поразяват леки бронирани и небронирани автомобили от разстояние 2000 м. С ръчно зареждане са, което ги прави немного удобни за терористични цели. Снайперистът трябва да уцели мишената с един изстрел. Произвеждат се в две разновидности - с калибър 12,7х108 и 12,7х99. Друго оръжие, което е подходящо за стрелба по бронирани автомобили и в същото време е само за изключително точни стрелци, това е американският снайпер RAI 500. Той е предназначен за поразяване на бронирани и небронирани цели на разстояние 1800 м, калибър 12,7х99 (тежи 13 кг!). Тъй като е еднозаряден, снайперистът има право на един-единствен смъртоносен изстрел. Мнозина са готови да пренебрегнат руската драгуновка, но с нея също биха могли да се извършат доста зулуми. Тя е полуавтоматичен снайпер с ефективна далекобойност 1300 м., калибър 7,62х54R. Оръжието M-76 на сръбската фирма "Цървена застава" стреля точно на разстояние до 1000 м, самозарядно е и е с калибър 7,92х57 маузер.

Важна е не само далекобойността, но и оптиката на мерника. Повечето снайпери могат да се съоръжат с такава за нощно виждане. Дали убиецът ще използва заглушител? Той се отразява неблагоприятно върху поразяващата способност на оръжието. Покрай трасе №1 има достатъчно близки локации, от които може да се стреля. По-близкото разстояние вероятно би компенсирало това. В оръжейните магазини редови купувач може да се сдобие само с “Драгунов”, при това като колекционерско оръжие - с разпробита цев.

Един от алтернативните методи е с гранатомет. Бронираните автомобили са с тъмни стъкла и стрелецът често може само да предположи къде седи бъдещата му жертва. Затова гранатометът може да се окаже добра идея, ако атентаторът е решил, че двама или трима убити повече не са от значение, стига да изпълни поръчката. За този брутален подход е нужно открито пространство - поне 25-30 метра зад гърба. Гранатометът не е много добър избор, въпреки че има далекобойност до 800 м и нито една бронирана кола не може да му се опъне - все пак той е създаден да унищожава танкове. Това оръжие е с реактивни снаряди, шумно е и е по-трудно да се сдобие човек с него. Плюсовете - дори да не уцелиш, ще направиш такава дупка на пътя, че от кортежа ще остане меле от коли, мотоциклети и полицейски каски.

Още по-алтернативен подход създава конкретната ситуация на моста към летището. Точно над шосето минава далекопровод. По принцип пътят на тока би трябвало да протича под земята, когато става въпрос за преноса му в населено място. Във въздуха кабели следва да има само извън градовете. Те са на НЕК и вероятно е скъпо да се вкарат под земята. Ако се скъсат, ще паднат директно на платното. Не е нужно да си снайперист, за да направиш това, а съскащи и хвърлящи огън и жупел жици с високо напрежение са добра предпоставка за пътен инцидент. За убиеца остава само да се курдиса и да изчака автомобилите да се сблъскат едни в други. След като спрат на пътя, той спокойно може да стреля в неподвижната мишена.

Откъде да целим обекта? Оптималното местоположение е достатъчно близо, за да е в обсега на оръжието, но има и друга подробност. Много по-голяма поразяваща сила има съприкосновението, когато се стреля срещу движението на целта. Скоростта на летящия куршум и тази на движещата се кола се наслагват. Предвид това екипът на “24 часа” потегля на оглед на района. Няколко жилищни сгради и два строежа са на подходящо разстояние от шосето. Три от блоковете са ориентирани така, че от тях има отлична видимост към шосето. Убиецът може да заеме удобна позиция.

Проверяваме строежа от дясната страна по посока към летището. Сградата не е висока. За да стгигнем до нея обаче, трябва да преминем през караулка, да поискаме разрешение от шефа, който специално ни посреща и отвежда до покрива - казваме му, че искаме да направим снимка на пътя, което не е далече от истината. До строящата се сграда има друга, доста красива, която е напълно построена.

Придружителят ни обяснява, че при посещения на важни държавни глави получават предупреждение от полицията в продължение на три часа да не се отварят прозорците и да не се паркират коли под моста. Казва ни още, че тези предписания важат за всичките сгради, които тази фирма е построила покрай пътя. Те са и за жилищните блокове в съседство. От тях искат и да няма пране по просторите.

Без да се налага да прибягваме до коварство, успяваме да се качим до покрива на един от най-подходящите за прицел блокове в “Дружба”. Сградата е 18-етажна и се намира от дясната страна на пътя в посока към летището. Оттук на прицел ще бъде кола, движеща се към нас, за да спазим условията за по-голяма ударна сила на куршума.

В името на инсценировката наш човек с черна маска, ръкавици идетска пушка се цели в пътя в очакване да хване на мушка редакционната кола. Точно в това време движението по моста спира и откъм летището профучава кортежът на поляка Йежи Бузек. Въпреки че е в неподходяща за снайпериста позиция (отдалечава се, а не приближава към стрелеца), той може би би имал шанс. Като се има предвид, че разстоянието от върха на пушката до идеалното местоположение на мишената е 435 м!

Предупреждение! Следващите снимки са неприятни за гледане! Тук умишлено са разкривени. Не кликвайте върху тях, ако сте по-чувствителни.


Сезонът на неприятностите е започнал още през октомври, когато е станала неприятната случка с този  Savage 10ML II "Smokeless" Muzzleloader.
Обичайните мнения за фирмата и патроните, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал жив тук.

други страници за инцидента:
HowToBlowUpASavage10ML
hpmuzzleloading.com

Модел 700 (tm) SPS Tactical Cal.308 Win. Компактна тактическа болтова карабина от серията 700 на Remington с ергономичен приклад, съчетание на полимер с гумирано покритие (soft touch), производство на фирмата "Hogue(r)". Цевта е тежка като тактическо изпълнение с дължина 50,8 см и черно матово покритие. Възможност за монтаж на оптически прицел, ремък и двунога. Спусъкът е с регулируемо усилие тип X-Mark Pro(tm) Trigger. Фиксираният магазин побира 4 патрона. Тегло 3600 г.

Мюсюлманите в САЩ реагираха гневно на разкритията, че върху оръжията на американските войници, биещи се в Ирак и Афганистан, са гравирани кодирани препратки към Библията.

Телевизия Ей Би Си разкри, че серийните номера на 800 хил. мерника, които трябва да бъдат произведени от компанията Trijicon, съдържат скрити връзки с библейски текстове. Така например 2COR4:6 е препратка към Второто послание на Апостол Павел към коритяните, което е част от Новия завет. Указаният пасаж гласи: "Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово."

Друга кодирана препратка JN8:12 води към пасаж в Евангелието на Йоан, в който Исус Христос казва: "Аз съм светлината на света. Този, който ме следва, няма да върви в тъмнината, но той ще има светлината на живота".

От компанията производител признаха, че препратките съдържат връзки с библейски текстове, но се оправдаха, че това не е незаконно. Според говорител на Trijicon това е тяхна практика от над 2 десетилетия и досега никога не са имали оплаквания. "Докато наши сънародници, мъже и жени, са изложени на опасност, ние ще продължаваме да правим всичко, което можем, за да им осигурим както съвременни технологии, така и непрекъснатата подкрепа и молитви на една благодарна нация", посочи говорителят.

Мюсюлманите в САЩ обаче реагираха гневно на разкритията. Според базирания във Вашингтон Съвет за американско-ислямски отношения продължаващата употреба на знаци с религиозна насоченост би изпратила погрешно послание към мюсюлманския свят. „Използването на военно оборудване със скрити препратки към Библията изпраща грешно послание до мюсюлманите, че сме във война с исляма”, заяви съветникът по правните въпроси към съвета Надира ал-Халили: „Освен това тези кодове са потенциално средство за набиране на антиамерикански бойци, застрашават нашите войници и отблъскват мюсюлманските ни съюзници. Те трябва да бъдат изтеглени възможно най-скоро”. Представители на американските военни заявиха, че ще разследват дали от Trijicon са нарушили федералните правила за държавни поръчки.

За британските войници в Афганистан Министерството на отбраната е поръчало 440 снайперски пушки L129A1. Сделката е за близо 2 млн. евро (£1,5 милиона). Влизането на новото оръжие е своеобразна революция за британската армия, в чиято пехота от 20 г. не са се появявали нови модели карабини. Новите “убийци на талибани” ще пристигнат през октомври и ще отидат при снайперистите от 1-ви батальон на парашутния полк. Талибаните “работят” основно с АК различни модификации. Тези оръжия са калибър 7,62 мм. Западните бойци наблягат на 5,56 мм, чиято смъртоносност се ограничава до около 200 м. В резултат на което ефективността при водене на престрелки е на страната на талибаните. Лондон взе решение да снабди своите снайперисти с новата пушка, която е много удобна за действия в условия като тези в Ирак и Афганистан.

“Лондон се изправи пред въпроса поради постоянни запитвания от бойните части на терен, които настояват за по-мощно оръжие, което може да осигурява прицелен огън на разстояние между 500 и 900 м”. Поради което бил проведен конкурс, спечелен от американската карабина.

Пушката е с дължина 945 мм, тежи 5 кг, компактна е и върши добра работа в бойни условия. Произвежда я американската компания Lewis Machine & Tool Company, сделката с Лондон сключва Law Enforcement International (LEI).

В момента британците използват компактните SA80A2. Оръжието е добро, но не може да се сравнява с калашника. Сега НАТО се връща към спорното си решение от началото на 80-те години да премине от класическия калибър стрелково оръжие 7,62 мм на т. нар. западен стандарт 5,56 мм.

До момента в британската армия стрелците минават през специализиран курс, който им дава квалификация с една степен по-ниска от тази на снайперистите. Но в Афганистан противникът не те пита за дипломата, а ти готви куршум. Така че министерството на отбраната избра “тежка” артилерия за снайперистите си.

В сайта на моя приятел Сергей са добавени ексклузивни е-книги:

1. Х. Хескет - Притчард "Снайпинг во Франции (служба сверх-метких стрелков в мировую войну на западно-европейском фронте)", 1924 г. ; Военный вестник N34 А. Незнамов "Лучшие стрелки" (наверное первая cоветская статья по снайпингу). (rar)

2. Кельбин В. А. "Горячею пулей...: Снайперы-пограничники на Ленинградском фронте", лениздат, 1988 г. (zip)

3. Проф. К. Х. Кекчеев "Психофизиология маскировки и разведки", 1942 г. (rar)

Новини от проекта "Военен преводач" (http://perevod.vrazvedka.ru):
4. Майор Джон Пластер "Совершенный снайпер", 2-е издание, расширенное и дополненное, 2007 (на русском языке) Глава 19, Тактика и способы контрснайпинга (pdf)

Две фотографии в едър план на новият снайпер с балистичен калкулатор KAC Bullet Flight 1.0.0, който за мнозина е твърде непонятен (Снайпер с iPhone) от olegvolk.

Поздравявам мравките за статията им:

Собствениците на пушки и мобилни телефони iPhone, вече могат да бъдат спокойни по отношение на огневите възможности на техните пушкала. Фирмата KnightArmCo пусна на пазара боен компютър на основата на телефона iPhone, чиято цел е да даде “бързи решения на бойното поле”.
Както се вижда от първият screenshot, софтуерът за момента предлага решения базирани на всеизвестните американски бойни винтовки от серията M16 в три различни разновидности.
Бойният компютър всъщност си е добре познатият на всички iPhone/iPod Touch с инсталирана една програма която да прави различни измервания в хода на използването й. Нищо особенно от гледна точка на софтуер. Разбира се, като се има предвид, че основата на iPhone OS X си е чист лицензиран UNIX, това прави самата хардуерна джаджа достатъчно издържлива в реални условия...

За мравките е все едно, но, за да не заблудим някого искам да уточня, че балистичният калкулатор е поставен не на стария автомат М16 на Юджийн Стонър, а на новата (от 2007 г.) американска снайперна полуавтоматична пушка M110 SASS на Knights Armaments (7.62×51 mm - M118LR), която замени след конкурс щатната армейска снайперна система M24 на Ремингтън.
Другите два снайпера, за които калкулаторът може да прави изчисления също са производство на Knight's Armament Company (KAC) - автоматът PDW с 6x35 mm патрони 65 грейна (4.2 грама) и автоматичната пушка SR16 14.5-инчова цев с 5.56-mm патрони M855. Освен тези три заложени профила потребителят може да си добявя и свои.

Устройство, което е способно да засече местоположението на вражеските снайперисти, скоро може да влезе в арсенала на американските и британските войници, които се сражават в Ирак и Афганистан, съобщи британският в. „Дейли телеграф“.
„Ловецът на снайперисти“ се нарича EARS или Еarly Attack Reaction System (Система за бърза реакция при атака) и е проектиран от британския военен производител Qinetiq. Той се побира в дланта и тежи около 180 грама. Апаратът се прикачва към униформата и използва акустична технология, за да изчисли точната позиция, от която се стреля. За да изолира звука от изстрела, aпаратът използва четири микрофона и мощен микропроцесор. Системата разполага и с GPS.
В случай на престрелка EARS „докладва“ в слушалките на боеца разстоянието и посоката, от която идва неприятелският огън. Тази информация дава възможност да се избере оптимално прикритие от куршумите.
В условията на партизанска война умелите снайперисти могат да бъдат истински бич за редовната армия. Боецът, въоръжен с пушка с телескопичен мерник, може по всяко време да нанесе изненадващ удар от голямо разстояние и това го прави смъртоносен и често неуловим, още повече, ако битките се водят на труден терен като градската среда. Освен това поради поразяващата сила на съвременните дългобойни пушки шлемът и бронежилетката не могат да осигурят адекватна защита на рейнджърите, които патрулират пеша.
Според статистиката снайперисткият огън е отнел живота на 301 британски войници от началото на бойните действия в Афганистан и Ирак. Армейски главнокомандващи са на мнение, че EARS може да редуцира тези загуби.
Освен че предупреждава откъде идва опасността, апаратът може да изпрати данните за местоположението на вражеския снайперист на артилерийски и авиационни части, които с бърз удар да го неутрализират.
Системата е гъвкава и в разгара на битката може да разграничава вражеските изстрели от приятелските. Това е ценно качество, тъй като в объркването си боец от коалицията може да открие огън по позиция на свой боен другар. EARS може да работи и когато рейнджърите се придвижват с превозно средство със скорост до 80 км в час.
Точните възможности на апарата се пазят в тайна от съображения за сигурност, но според шефа на проекта Дон Щайнман обсегът на действие на устройството надвишава този на вражеските снайперисти.
ЕARS вече е бил тестван успешно в Афганистан.

Сръбският премиер Воислав Кощуница обвини вчера мироопазващите сили на НАТО и полицейските части на ООН, че „използваха снайперисти и забранени оръжия“ при потушаването на сръбските протести срещу едностранното обявяване на независимост на Косово. Той даде интервю за всекидневника. „Вечерне новости“, цитирано от Ройтерс. „Когато всички тези, които подкрепят независимостта на населената предимно с албанци провинция, осъзнаха, че Сърбия никога няма да я признае, те прибягнаха до брутална сила“, изтъква Кощуница. И добавя: „Очевидно ситуацията в Косово е много деликатна и има както благоразумни, така и неблагоразумни хора. Борбата за цялото Косово е факт и тече и в момента.“
Преди една седмица, на 17 март, силите на НАТО и частите на ООН щурмуваха съдебна сграда на ООН, превзета от протестиращи сърби, включително служители от сръбското вътрешно министерство, напомня агенцията. Според сърбите един човек, който в момента се намира в кома, е бил ранен тогава именно от натовски снайперист.

Искусство снайпера. Россия 1997 - 1 hr 22 min 51 sec

Снайпер против снайпера. Россия 1997 - 1 hr 5 min 50 sec

Историк Томас Флеминг\Thomas Fleming, автор книги "Свобода: Американская Революция"\Liberty: The American Revolution, приводит потрясающий пример, который показывает, как снайперы могут изменить ход истории. В 1777 году известный британский стрелок Патрик Фергюсон\Patrick Ferguson находился в дозоре и на лесной дороге столкнулся с небольшой группой кавалеристов армии североамериканских колонистов. Фергюсон нацелил свое ружье на человека, скакавшего впереди, но не выстрелил: как он объяснил, "потому, что у всадника было смелое и благородное лицо". Колонисты ускакали. Впоследствии выяснилось, что снайпер пощадил командующего американской армией и будущего первого президента США Джорджа Вашингтона\George Washington. Если бы Фергюсон выстрелил, то Вашингтон, скорее всего, был бы убит. Флеминг утверждает, что место Вашингтона занял бы генерал, долгое время бывший тайным агентом британцев. Следовательно, предполагает историк, один выстрел был способен предотвратить образование нового государства - Соединенных Штатов Америки.

Слово "снайпер" происходит от английского слова "снайп"\snipe (бекас). Бекас летит очень быстро и имеет непредсказуемую траекторию полета, поэтому он всегда был трудной добычей для охотника. Любой англичанин, который смог бы подстрелить бекаса с помощью простого кремневого ружья считался стрелком-виртуозом. "Стрельба по бекасу"\snipe shooting стала своего рода спортом. В середине 18-го века название данного вида спорта было сокращено и вместо длинного snipe shooting стало использоваться короткое "снайпинг"\sniping. Уже к концу 19-го века термин полностью вошел в обиход и употреблялся для обозначения высокоточной спортивной стрельбы.

До середины 19-го века большинство ружей были гладкоствольными, что не позволяло повысить дальность и точность стрельбы. Дальность эффективной прицельной стрельбы самого распространенного вида огнестрельного оружия - мушкета, в лучшем случае, составляла 80 ярдов (73.2 метра). Основной упор при производстве мушкетов ставился на быстроту перезарядки и обеспечение залпового огня на близких расстояниях. Хотя нарезные ружья были известны уже в 16 веке, их производство было делом долгим и дорогостоящим.

Первые случаи использования спортивных ружей в боевых условиях были зафиксированы во время гражданской войны в Англии (1642-1648 гг), когда стрелки с дальнего расстояния уничтожали офицеров армии противника. Самым известным инцидентом стало убийство командира армии парламента лорда Брука во время осады города Личфилда в марте 1643-го года. Солдат-роялист Джон Дайот\John Dyott, дежуривший на крыше кафедрального собора, был вооружен длинным охотничьим ружьем. Он выстрелил в лорда, когда тот высунулся из укрытия. Дайот попал Бруку в левый глаз. По меркам того времени, подобный выстрел, произведенный из длинного гладкоствольного мушкета с расстояния 150 ярдов (137.2 метра) считался незаурядным.

С началом промышленной революции процесс производства ружейных дул был поставлен на поток. Тем не менее, вплоть до конца 18-го века полководцы ведущих держав Европы считали ружья малоэффективным средством для ведения войны. Ситуация изменилась с началом военного противостояния между Британской Империей и североамериканскими колонистами. Британцы применяли общепринятую тактику открытого боя. Однако они столкнулись с неприятным сюрпризом: стрелки колонистов, облаченные в зеленые костюмы, отстреливали британских солдат и офицеров из невидимых укрытий. Во многих случаях британские солдаты, одетые в традиционные красные куртки и являвшиеся прекрасной мишенью, просто не могли понять, откуда ведется огонь. Американские колонисты, с детства привыкшие к стрельбе из ружей по всевозможной дичи, использовали ружья Kentucky и Pennsylvania и могли без труда "снять" противника с расстояния 200 ярдов (182.8 метров) или даже 300 ярдов (274.3 метра). В дальнем бою британские мушкеты, способные вести прицельный огонь на расстоянии менее, чем 70 ярдов (64 метра), оказались беспомощными перед американскими ружьями.

Любопытно, что британские офицеры, даже осознавая, что находятся под огнем американцев, зачастую не пытались скрыться, так как считали подобное поведение трусостью. Однако, еще большей трусостью британцы считали сам процесс стрельбы на расстоянии и из укрытия. Среди британских офицеров существовал негласный кодекс поведения, согласно которому британским солдатам, вооруженным длинными ружьями, запрещалось подстреливать офицеров армии колонистов, так как подобные действия считались "неблагородными".

Хотя, британцы считали данное занятие неблагородным, тем не менее, эффективность тактики ведения дальней стрельбы была очевидна и, в конце концов, британцы под давлением молодого и предприимчивого офицера (и изобретателя) Патрика Фергюсона организовали свой собственный отряд стрелков из 100 человек, которым были выданы длинноствольные ружья и зеленая маскировочная униформа. Последующая гибель Фергюсона и стереотипное мышление британского военного руководства отодвинули использование стрелков на задний план - вплоть до начала наполеоновских войн.

К концу 18 века стало ясно, что мушкеты абсолютно устарели. В 1798 году Великобритания заказала 5 тыс. ружей прусского производства типа Jaeger для своей пехоты. Впоследствии британцы сами наладили производство подобного оружия. Первоначально солдаты, которым предназначались данные ружья, не являлись снайперами в полном смысле этого слова, а представляли собой группу стрелков, которая могла смешиваться с остальной частью армии. Британские офицеры, привыкшие к строго иерархической системе управления армией, сначала не могли привыкнуть к тому, что бойцы новоиспеченного отряда стрелков должны были воевать независимо. Стрелки были обязаны проявлять инициативу, действуя в нестандартных боевых условиях. Они специально обучались искусству маскировки и крайне бережному использованию патронов. Особенно эффективными стали операции британских стрелков против армии наполеоновской Франции. От рук стрелков погибло множество французских офицеров, которые либо не видели, откуда шел прицельный огонь, либо просто не могли поразить снайперов огнем из обычных мушкетов. Британским снайпером Томасом Планкетом\Thomas Plunkett был убит генерал Кольбер. Любопытно, что Планкет стрелял в Кольбера из положения лежа - тогда для попадания в особо дальние цели стрелки ложились на спину, привязывали ружье к ноге, вытягивали ногу, прицеливались и только тогда производили выстрел. Хотя тогдашние британские стрелки не могут считаться снайперами в современном понимании этого слова, они впервые использовали тактику автономного слежения за передвижением противника. Именно в то время стрелками начали использоваться специальные зеленые маскировочные костюмы. Однако, до тех пор, пока ведущие державы мира использовали гладкоствольное оружие, точность которого была весьма низка, а войска соперников применяли линейную тактику открытого боя, не ощущалось надобности в применении дальнобойных ружей.

В начале 1830-х годов стал возможным массовый и дешевый выпуск мушкетов с ударным механизмом (капсюльных ружей). США стали мировым лидером в производстве высокомеханизированного оружия. Именно в это время стали известны такие компании, как Springfield, Harper's Ferry и Colt. К 1950-м годам практически все основные военные державы мира "перевели" свои армии на ружья с ударным механизмом. Новые ружья могли производить стрельбу на расстоянии, в 10 раз превышающем дальность своих гладкоствольных предшественников. Во время войны 1853 года в Южной Африке британские стрелки были в состоянии поражать живую силу противника на расстоянии 1200 ярдов (1097 метров). Это было невероятным достижением, так как всего за 20 лет до этого пехота могла чувствовать себя в полной безопасности от мушкетного огня на расстоянии в 200 ярдов (182.8 метра).

Крымская война (1853-1855) стала новым этапом в развитии дальнобойного стрелкового оружия. В траншеях противники могли обстреливать друг друга на расстоянии, которое в прошлом могли себе позволить лишь артиллеристские орудия. Во время Крымской войны обнаружилась новая проблема: хотя дальность стрельбы была впечатляющей, тем не менее, на расстоянии в 1000 и более ярдов совместить фигуру человека и мушку ружья было крайне трудно: для стрелка мушка была больше по размеру, чем вражеский солдат.

Как основной тип вооружений, дальнобойные ружья впервые начали использоваться в период Гражданской войны в США. Большинство военных заводов находились под контролем северян. Неудивительно, что уже в июне 1861 года в составе армии северян был сформирован первый стрелковый полк под руководством полковника Хирама Бердана\Hiram Berdan (впоследствии производил ружья, известные в России, как "берданки"). Для того, чтобы стать бойцом полка, солдатам нужно было доказать свою "профессиональную пригодность" и пройти сложный тест. Тестируемые должны были попасть в мишень размером в 6 дюймов (15.2 сантиметра) с расстояния 600 футов (182.9 метров). Бойцы Берданa были вооружены высококачественными по меркам того времени ружьями Sharps, которые позволяли их владельцам вести огонь на расстоянии до 1500 ярдов (1371.6 метра). Однако большинство этих ружей не были оснащены оптическими прицелами, что делало их дальнобойность бесполезной. Армия конфедератов также имела большое количество опытных стрелков, которые с детства занимаясь охотой, могли без труда подстрелить белку или бегущего оленя. Будучи более стесненными в финансах и не имея мощных заводов, конфедераты решили взять не количеством, а качеством. Для этого лучшим стрелкам армии конфедератов выдавались редкие и являющиеся верхом оружейного дела в то время элитные английские ружья Whitworth. Стандартное ружье Whitworth стоило $600, а оснащенное оптическим прицелом - $1 тыс.. Для сравнения, ружье Sharps стоило всего $42. Цены на ружья Whitworth были такими высокими не только из-за их высокого качества, но и из-за морской блокады, введенной северянами, из-за чего конфедератам было крайне трудно получать оружие из Великобритании. Всего на вооружении южан было всего 175 ружей Whitworth. Тем не менее, ставка конфедератов на качество оправдала себя. Именно из ружья Whitworth в мае 1864 года был убит генерал войск северян Джон Сэджвик\John Sedgewick. Меткий выстрел, унесший жизнь генерала Сэджвика был произведен бойцом армии южан Беном Пауэлом\Ben Powell без использования оптического прицела. Выстрел был особенно трудным, так как генерал скакал на лошади. Однако с окончанием Гражданской войны стрелковое искусство в США было вновь предано забвению.

К 1900 году армии основных держав мира получили новые магазинные винтовки. В это время существовало огромное количество производителей стрелкового оружия, таких, как Mauser, Krag, Mannlicher, Enfield, Schmidt-Rubin и Remington, которые выпускали ружья с дальностью стрельбы до 2000 ярдов (1829 метров). Первыми получили возможность проверить эффективность ружей нового поколения буры (выходцы из Нидерландов, жившие в Южной Африке) в период с 1899 по 1902 во время второй англо-бурской войны. Именно буры, впервые за всю историю продемонстрировали, что малочисленная группа рассеянных по местности искусных стрелков с высококачественными ружьями может противостоять частям регулярной армии противника. Ситуацию для британцев усугублял тот факт, что буры носили длинные бороды, которые, сливаясь с темно-зеленным кругловато-бесформенным головным убором, служили отличной маскировкой. Бурский головной убор в дальнейшем стал очень популярным среди снайперов 20-го века. Каких-либо конкретных шагов для создания своих собственных стрелковых отрядов Великобритания не предпринимала вплоть до начала Первой Мировой войны.

Траншеи Первой Мировой стали настоящим "раем" для снайперов. Немцы однозначно доминировали в области ведения дальнего прицельного огня из стрелкового оружия. Согласно свидетельствам англичан, зимой 1915-го года любое появление британского солдата за пределами окопа гарантировало мгновенную смерть. Даже ношение наручных часов представляло собой большую опасность, так как отражаемый ими свет сразу же привлекал внимание немецких снайперов. Любой предмет или часть тела, которые оставалась вне укрытия на 3 секунды, вызывали огонь немцев. Степень превосходства немцев в данной области была настолько очевидной, что, по словам очевидцев, некоторые немецкие снайперы, чувствуя свою абсолютную безнаказанность, забавляли себя стрельбой по всевозможным предметам. Превосходство немцев может быть отчасти объяснено наличием у последних огромного количества винтовок с оптическими прицелами. Кроме того, охота была национальным спортом в Германии, что облегчило немецкой армии процесс подготовки снайперов.

В 1915-ом году британское руководство организовало свою собственную школу снайперов. Длительность курсов для снайперов составляла 17 дней, в течение которых солдат обучали всем премудростям снайперского искусства. В результате обучения выяснилось, что одно лишь умение метко стрелять было недостаточным для снайпера. Многие искусные стрелки британцев привыкли воевать в открытом бою, но абсолютно не умели маскироваться, прятаться от противника и терпеливо караулить цели. Лучшим "материалом" для подготовки снайперов в британской армии стали канадские, австралийские и южноафриканские охотники. Особой меткостью при ведении стрельбы без использования оптических прицелов отличились австралийские охотники на кенгуру. Маскировочные костюмы для снайперов из легкой зеленой материи и клочьев травы, впервые примененные британцами, стали традиционной формой одежды снайперов большинства стран мира. Британские снайперы получили новые оптические прицелы десятикратного увеличения, что позволяло им не только поражать живую силу противника, но и вести постоянное наблюдение за передвижениями вражеской армии на расстоянии до 10 миль (16 километров).

С окончанием Первой Мировой войны большинство стран, включая Великобританию, США, Францию и, в несколько меньшей степени, Германию, вновь пренебрегли полученным опытом, значительно сократив или полностью расформировав свои снайперские отряды. Из основных держав лишь СССР более серьезно подошел к процессу подготовки снайперов. Советское руководство заявило, что к 1938 году 6 млн. солдат получили значки "Ворошиловского стрелка". Только до 1938 года было выпущено 53 тыс. снайперских винтовок, после 1938 года такое количество винтовок изготовлялось ежегодно. Вторая Мировая война показала, что "ворошиловские стрелки" проявили себя с наилучшей стороны: к примеру, в 1943 году за несколько часов советские снайперы убили около 100 немецких солдат из 465-го пехотного полка. Немцы, в конце концов, сами начали обучать своих снайперов по "русской программе".

В отличие от СССР, США вступили во Вторую Мировую войну не подготовленными к ведению снайперского противостояния. Американские армейские снайперы были вооружены ружьями Springfield, a к 1944-му году более совершенными - Garand. Garand использовались позднее в американских военных операциях в Корее и во Вьетнаме. На островах Тихого океана, а также в джунглях Бирмы и Новой Гвинеи американцы ввязывались в бои на расстоянии менее 50 ярдов (45.7 метров), что делало использование снайперских винтовок бессмысленным. Японцы были более подготовленными и использовали большое количество снайперов, которые стали знаменитыми, благодаря своему искусству маскировки. Тем не менее, японских снайперов можно было назвать смертниками, так как чаще всего они выбирали в качестве укрытия крону деревьев. Деревья являются одним из самых худших укрытий для снайперов, так как вычислить снайпера, находящегося на дереве для вражеской пехоты не составляет особого труда, а после обнаружения шансов выжить у снайпера практически нет. В подобных условиях американцам были не нужны высокоточные дальнобойные ружья и снайперы, так как для борьбы с японскими стрелками американские солдаты внимательно наблюдали за деревьями и в случае малейшего сомнения открывали по веткам деревьев шквальный огонь из автоматов и пулеметов.

В течение Второй Мировой войны основная часть перестрелок между снайперами происходила на расстоянии менее 600 ярдов (548.7 метров). Хотя большинство военных винтовок были оборудованы оптическими прицелами, позволяющими вести огонь на дальность до 1200 ярдов (1097 метров), в большинстве случаев стрельба на такое расстояние была пустой тратой времени.

Новой эпохой в производстве снайперских ружей стала война во Вьетнаме. Будучи на территории Вьетнама, американские солдаты и офицеры подвергались постоянным атакам со стороны снайперов партизан и Северного Вьетнама. Отсутствие оптического прицела на американской винтовке М14 не позволяло американцам стрелять на расстояние более 500 метров. А заменившая ее винтовка М16 из-за своего небольшого калибра (5.56 миллиметров) могла быть эффективно использована на расстоянии не более, чем 300 метров. Несмотря на то, что войска США стали снабжать и снайперскими винтовками Winchester, большинство стрелков американской армии заявило, что отдает свое предпочтение полуавтоматическому М14 из-за его большей практичности. Дело в том, что в лесных зонах боевые действия часто требовали не метких попаданий на дальние расстояния, а открытия быстрого шквального огня по предполагаемому противнику. В какой-то период американские снайперы достигли больших успехов, о чем свидетельствуют большие размеры наград, предлагаемых руководством армии Северного Вьетнама за каждого пленного американца, пойманного "с длинным ружьем". Отношение к снайперам среди остальной части армии США было весьма отрицательным, так как последние не разделяли тяготы службы обычных солдат, имели свободный доступ в любую зону и имели большую степень независимости.

Хотя концепция снайперских ружей не особенно изменилась за последние десятилетия, современные технологии добились немалых успехов в повышении точности стрельбы. Стандартным на сегодняшний день для большинства снайперских винтовок является оптический прицел десятикратного увеличения. Линзы оптического прицела сегодня намного более чувствительны. Современные технологии смогли свести к минимуму предательское отражение света линзами прицелов. Сегодняшним стрелкам не нужно заниматься вычислениями для измерения расстояния до цели, так как данную функцию выполняют лазерные дальномеры. Вес снайперских винтовок также неизменно уменьшается без ущерба для дальности и мощности стрельбы, так же, как и их надежность.

Снайперы ныне существуют во всех армиях мира, а также в полиции и спецслужбах. Снайперский огонь используют преступники и террористы. Так, в 2000 году столицу США - Вашингтон - несколько недель терроризировал снайпер, убивший несколько человек, чтобы получить отступные от властей. "Вашингтонский снайпер" действовал практически в одиночку (ему помогал лишь приемный сын - подросток), однако полиция и спецслужбы долгое время не могли поймать его.

Израелската фирма Rafael очаква да получи своята първа правителствена поръчка за системата за откриване на снайперисти, която, както твърдят разработчиците, може да даде необходимата информация за целта за по-малко от 10 секунди.

Системата се използва в Израел от 2005 година и е известна като Spotlite Mk2. В системата е заложен принципът „един изстрел – едно поразяване на целта”. Системата съдържа електрооптични датчици и специално разработен алгоритъм за откриване, дислокация и индентификация на вида стрелково оръжие. След откриването данните веднага се предават в подразделението за борба със снайперистите. Противников снайперист може да бъде унищожен на разстояние по-голямо от 1 км.

По време на изпитания системата е успяла да унищожи няколко снайпериста едновременно. Според специалисти ефективността на системата е близо 95%.

Системата Spotlite Mk2 е показала своите възможности и в бойни условия. Тя е била използвана по време на антитерористични операции в сектора Газа и Западния бряг, а също и против силите на Хизбула в Ливан.

Засега фирмата Rafael очаква да получи поръчка от правителството на САЩ. Системата Spotlite Mk2 може да бъде развърната като стационарно средство за поддръжка на боя на ниво взвод, рота и батальон.

Митът за Джуба – самотният багдадски снайперист, който отстрелва един по един американски военни, не спира да тормози американците в Ирак. Най-голямата военна машина в света засега дори не успява да разбере дали Джуба е измислен герой или истински иракски бунтовник. Въпреки че на два пъти беше съобщавано, че багдадският снайперист е заловен, убийствата на американски войници продължават.

Внимание: В клипа има сцени на насилие

Джуба твърди, че за година и половина е отнел живота на 634 американски войници и е ранил 206. Той разпространява в интернет клипове, които показват как един по един американски войници в пълно бойно снаряжение падат покосени от куршума му. Сглобените във филми 10-15-секундни кадри разкриват как се прицелва през мерника в своите жертви и след това стреля. Куршумът е един, за да не може да се установи мястото, от което идва, но е безпогрешен. След изстрела войникът неизменно пада на земята, а околните бягат панически. Някои завличат убития на сигурно място… Понякога отделните кадри са прекъсвани от образа на президента Буш пред десетки ковчези, покрити с американското знаме.

В един от клиповете се появява самият Джуба. Той е с черна маска, черни ръкавици, бял панталон с черен колан и светла риза. Влиза в стая с пушка в ръка. Слага я на масата, взима един молив и прави нова дебела линия в един доста дълъг списък - убит е поредният американски войник. След това Джуба започва да пише в дневника си: “Как може да ядем или да пием, и дори да спим, след като братята ни стоят в затворите на неверниците?” Мистериозният стрелец от Багдад твърди, че е член на Ислямската армия в Ирак – една от най-активните въстанически групировки в страната.

Джуба се прочу за пръв път през лятото на 2005 година. Тогава обвитият в мистерия стрелец за пръв път пусна в интернет клип, които показва как отстрелва един по един американски военни. Снимките са зловещи, придружени от ислямска музика и образите на президента Буш и други държавни лидери, също отстрелвани един по един. Гласът зад кадър съобщава, че Ислямската армия в Ирак вече има “порядъчен брой стрелци” с твърда ръка и орлов поглед.

“Идеята да се снима стрелбата е много важна, защото кадрите, които показват как войниците падат, след като са улучени, имат по-голямо въздействие върху врага, отколкото всякакво оръжие,” казва той. От клиповете става ясно, че оръжието на стрелеца е винтовка Табук, произведен в Ирак по модел на югославско оръжие. Подобно на Калашников, тя има обхват 500-600 метра и е предпочитана от безпогрешните стрелци.

Внимание: клипът започва с арабски лозунги, следват сцени на насилие


Ворият клип на багдадския снайперист се появи през 2006 година в западен Багдад и беше публикуван в Интернет в края на октомври 2006 година. В него има интервю с предполагаемия командир на багдадската снайперистка дивизия и кадри как десетки стрелци се обучават да стрелят. Филмчето коментира страха, който стрелбата на въстаниците всява у коалиционните сили и показва Джуба, който се връща от своята снайперистка мисия. В останалата част клипът показва десетки кадри, в които багдадският снайперист прострелва американски войници на фона на ислямска музика и с обясненията на командира от багдадската снайперистка дивизия за това, как хората му са вдъхновени и обучени с помощта на книгата на американския офицер Джон Плейстър The Ultimate Sniper (“Последният снайперист”). Тя може да бъде купена свободно по интернет и е учебно помагало за безпогрешна стрелба.

Днес в интернет могат да се намерят десетки клипове на Джуба, компилация от кадрите с нападенията срещу американски войници.

Кой е Джуба?

За мистериозния стрелец Джуба засега е известно, че е предполагаем снайперист от иракската съпротива и че е основен герой в няколко видеоклипа. Не е ясно дали той е реален стрелец или събирателен образ. Заради големия брой нападения и тъй като досега са заловени двама снайперисти, претендирали, че са Джуба, американците са по-склонни да мислят, че Джуба е псевдоним, използван при производството на пропагандни филми в Ирак.

Един от клиповете на Джуба започва с думите: „В пушката ми има девет куршума и подарък за Джордж Буш. Ще убия девет души. Правя го в името на зрителите. Бог е велик. Бог е велик.”
Дори и да не съществува, багдадският снайперист всява страх у американците. “Той е много добър,” каза за в. “Гардиън” преди време редник Травис Бърес. “Сигурен съм, че всеки, който излиза на улиците на Багдад, мисли за него. Той е истинска заплаха за нас.”

“Джуба е истински,” казва и “Боби” – иракски преводач, който работи с американските военни в Багдад от две години (иракските преводачи обикновено не казват истинските си имена, за да не бъдат репресирани от бунтовниците). “Той е убил много хора. Обучен е по времето на Саддам Хюсеин. Може да ме застреля докато ходя, докато бягам или докато карам кола. Много е добър.”

Слуховете за залавянето на Джуба

Първите слухове за залавянето на Джуба се появиха на 2 юни 2005 година. Иракски снайперист бил арестуван в микробус на стотина метра от мястото, където беше прострелян американецът Стифън Чайдърър. Чайдърър се отърва с леки наранявания благодарение на бронираната си жилетка. Веднага след като беше улучен, войници от 4-ти батальон на първа американска военна бригада започнаха да търсят снайпериста. Те откриха микробус, тапициран с матраци, които да заглушават звуците от куршумите. Намериха и снайперска винтовка Драгунов, с която е стреляно през малка дупка, достатъчна да бъде взет на мушка набелязаният войник. Шофьорът на микробуса беше арестуван, а раненият стрелец беше заловен от военните след кратко преследване.

На 29 ноември 2006 година мъж на име Али Назар Ал-Джубори беше арестуван от служители на иракското министерство на вътрешните работи и също беше съобщено, че това е Джуба.

Жертвите на Джуба

По данни на уебсайта www.icasualties.org, който отчита официално загиналите военни в Ирак и Афганистан, от снайперистки огън от началото на войната през март 2003 година са загинали 45 американски военни, четири от които през тази година. Починалите след обстрел с леки оръжия от началото на войната са 329. 40 от тях са загубили живота си през 2007 година. От началото на американската инвазия общият брой на американските жертви е 3503.

В средата на април тази година, след известно затишие, в багдадски квартал, населен предимно с шиити, от снайперистки огън загинаха двама американци. “Двама войници, убити от снайперист в два последователни дни – това е нечувано,” каза американски офицер от Втора пехотна дивизия. “Когато излизаме навън, трябва да танцуваме танца на пикаещия. За да не ни убият, трябва непрекъснато да се движим.” Така след относително спокойното начало на плана за сигурността в Багдад, който трябваше да помири сунити и шиити, снайперистът отново декларира решимостта да преследва американските войници до смърт.

Градски легенди

Година и половина след появата на Джуба американските военни неуверено твърдят, че той не съществува. Багдадският снайперист бил легенда, може би обобщаващ образ за няколко стрелеца. Майор Джон Плейстър, автор на The Ultimate Sniper, заяви: „Стрелецът без съмнение знае какво да прави с пушката. Той има точна преценка и отлична дисциплина, за да направи изстрела, да избере внимателно маршрута си за бягство, и незабавно да изчезне, за да не бъде заловен. Той не е фанатик, а е изпечен стрелец.” Според пенсионирания инструктор по стрелба „големият проблем е, че там някъде има школа, която може да обучи още такива хора.”

Досега американската полиция отказва да коментира кадрите, най-вероятно заради опасенията, че ако признае заплахата, ще вдъхнови десетки последователи на Джуба.

Въпреки това посланието на клиповете е кристално ясно и достига до хиляди хора – дори с бронирани жилетки, каски и бронирани машини, добрият стрелец намира слабото място и успява да убие своя враг. Като на кино.

__________
PS: Да, вече няма достъп до клипчетата, но както е казано по-горе, в Интернет има много филмчета за Джуба. Тук са някои от тях:

Българските барети от Специализирания отряд за борба с тероризма ще държат на прицел евентуални картечни гнезда рамо до рамо със снайперистите от "Сикрет сървис". Нашите командоси са едни от малкото в света, извоювали подобно доверие с авторитета си. Иначе службите за сигурност на САЩ предпочитат снайперистите с насочено оръжие към евентуалните точки на атентат да бъдат техни служители. Те не се доверяват на чужденци, след като преди години западен командос стреля по невнимание по време на масова проява. За щастие куршумът излетял във въздуха. Българските командоси обаче са изключение, казаха US експерти по сигурността.
Повечето от нашите барети са минали подготовка при американските си колеги. Командосите ни се справиха безупречно с посещението на Бил Клинтън в София през 1999 г.
Въпреки вече отработения навик баретите тренират усилено за височайшата визита през юни. В момента командосите правят сухи тренировки върху покрива на НДК, около Президентството и американското посолство.

Американските снайперисти в Афганистан изпитван ново оръжие, съобщава Defencetalk.
Самозарядната пушка XM-110 е постъпила на въоръжение в бойната група Fury ("Ярост"). Според мнението на щаб-сержанта Джонсон Терри, инструктор в снайперска школа в армията на САЩ, новата снайперна пушка има редица преимущества пред другите модели. Тя осигурява по-висока вероятност на поражение на движещи се цели в сравнение с класическите магазинни винтовки. Оръжието е оптимизирано за скрити действия. Цевта на пушката е снабдена с допълнителен пламегасител, напълно ликвидиращ пламъка при изстрел и значително намалява облака от прах, което е особено важно при използване на снайпера в пустинни условия.
XM-110 използва патрон 7,62х51 NATO. Ресурсът на цевта е пет хиляди изстрела. За стрелба се използват пълнители с вместимост от 5, 10 или 20 патрона.

През втората световна война съветските жени активно са участвали в бойните действия не само като санитарки, медицински сестри, преводачки, готвачки и работнички във военнните заводи, но и като действащи бойни единици - с пушка в ръка. Скоро ръководителите им установили интересен факт. Разузнаването докладвало, че сред немците се носи слух за ужасните жестокости, на които са способни руските снайперистки и че “да те убие снайперистка, дано!” е нещо като най-кървавото проклятие сред солдатите на Фюрера.
Естествено, имало е повече мъже-снайперисти, но понеже мъжът има прагматичен ум по природа, все гледа да си свърши работата по най-бързия начин. Като види немец той се прицелва, поема си леко дъх ( за да не му треперят ръцете от напрежението в гръдния кош), поставя мерника върху каската на врага и през следващите 30-ина секунди не диша в очакване на онова специфично усещане, с което само добрите стрелци са запознати, а именно - усещането, че ще уцелиш на всяка цена, ако стреляш СЕГА, след което натиска спусъка. Без да усети нищо швабата отлита директно в хилеристкия рай.
Съвсем различно било положението при женчите снайперистки. На бойното поле, както и в живота, жените са движени предимно от емоциите си. Представете си онази мамушка или девушка, посиняла от студ и изтръпнала от недоспиване след 8 часа, прекарани в снега. Жените много мразят да им е студено, да не говорим за ужасните бръчки под очите, които се получават от безсъние. Представете си, че същата тази изнервена девушка със снайпер в ръка е загубила брат си и мъжа си, а твърде често и двамата си синове на бойното поле. Тя има толкова много да отмъщава: БАМ един в лявото коляно за Стьопа, който пиеше от сутринта, но беше верен съпруг и добър баща, БАМ един в дясното коляно за Володя, който така и не успя да се ожени, БАМ един в ташаците за големия Серегей и ТРЯС - последния в главата, след една цигара време, за малкия Миша.
От Втората Световна идва и поверието, че трима души не трябва да палят цигара от една и съша клечка кибрит. Можете да си представите как окаляните до уши немци киризят в окопа и няма какво да правят по цяла нощ, нарядът е дълъг, дай да запалим по една цигарка, да затапим медицинския спирт с консерва за мезе. Отсреща обаче девушката не спи, напълно трезвена е и цяла вечер окулярът й щъка ту наляво, ту надясно из окопите на притвнкника. Погледът й е привлечен в посоката на първия, който драсне клечката кибрит. Всяка светлинка хваща окото отдалеч в тъмнината. Докато вторият пали от същата клечка (кибритът е бил най-голямото богатство за оръфания немски солдат - така е на война, дори клечките трябва да се пестят), та докато вторият пали цигара девушката намества окуляра и се прицелва в тъмното пространство маааалко над огънчето, за да може да отнесе тиквата на третия, който е решил да използва същата клечка.

Съветските ръководители с изненада установили, че жените стрелят по-точно от мъжете и, че са много по-дисциплинирани. Масово започнали да изпращат на фронта жени-снайперистки за ужас на своите врагове…

(Правописът на есето е без корекции.)
Струва ми се обаче, че есето е недовършено. "БАМ, БАМ в ташаците..." и това ли е всичко, което авторът Тихомир има да каже по темата...?
Пък и тази теория за тримата глупаци и кибрита ми изглежда нещо нереална. Ще чака девушката да драсне клечката първия, та да запали, да подаде на втория, и той да запали, после да подаде на третия... Ехееее...

Военното ведомство на САЩ поръча нов снайпер за Морската пехота и Силите за специални операции (US Marine Corps and US Special Operations Command).

Самозарядната щурмова пушка Mk11 Sniper Rifle System (SRS), разработена от компанията Knights Armament Company, има калибър 7,62 милиметра, пълнител с пет или двадесет патрона и оптически прицел, осигуряващ наблюдение на целите в условия на ограничена видимост. Снайперът се произвежда в няколко варианта, отличаващи се по дължината на цевта (406, 508 или 610 милиметра). Главен конструктор на Mk-11 е Юджин Стоунър (Eugene Stoner), създател на известната автоматична пушка M-16.

Теглото на оръжието в зависимост от обема на пълнителите и дължината на цевта е от 3,5 до 4,9 килограма. Използва стандартен за НАТО патрон 7,62х51 и е предназначено за поразяване на цели на разстояние до 1,5 километра. Точността на стрелбата на дистанция 100 метра е 28 милиметра.