- BlueGunBlog -

По неофициални данни близо 350 хиляди българи са собственици на законно регистриран пистолет или ловна пушка. Реалният брой на притежателите на огнестрелно оръжие в страната обаче е далеч по-голям. Говори се за 80-90 хиляди души с нелегално оръжие, което е сериозна предпоставка за разпространение на престъпността. Либерален или рестриктивен е режимът за притежаване на оръжие в България?

Всеки пълнолетен гражданин на България има право да притежава огнестрелно оръжие, стига да не е следствен, да не е бил осъждан и да не се води на отчет в някой психодиспансер. Ако обаче искате да се сдобиете с лъскав „патлак”, ще трябва да представите пакет от документи в МВР, откъдето ще преценят дали да ви разрешат да си купите оръжие или не. Едно от изискванията е да сте завършили успешно курс по теория и практика на безопасната стрелба в някое от лицензираните стрелбища в страната. За целта ще трябва да се преминете определен брой учебни часове и после да се явите пред изпитна комисия на МВР. След като щателно прегледат документацията ви, за всеки случай ще ви подложат и на кратка беседа с психолог. Ако преминете успешно всички споменати процедури, получавате най-сетне разрешително си за притежание на огнестрелно оръжие. Разбира се, ще трябва веднага да регистрирате закупеното от вас оръжие в МВР, където ще му бъде направена балистична експертиза. Така че, ако решите да извършите престъпление с личния си револвер, веднага ще ви хванат по предварително взетите проби от него. Затова в повечето случаи нарушителите на закона използват оръжия, придобити от контрабанден внос или кражба от домове и военни складове. В печеливш бизнес през последните години се превърна и незаконното производство или преработката на оръжие в нелегални работилници, разпръснати в страната. „Като цяло убийствата у нас стават с нерегистрирано оръжие, така че нашият бизнес е напълно почтен и регламентиран” – каза за Радио България Мирослав Пиралков – консултант в оръжеен магазин, разположен в центъра на София. Според него действащият у нас закон за притежание на лично оръжие е добър и се прилага успешно. Мирослав си спомня как в началото на 90-те години на миналия век, когато в България се появяват първите частни оръжейни магазини, хората влизали в тях като в музей, разглеждали експонатите със страхопочитание и не вярвали, че могат да станат законни притежатели на някой лъскав Макаров, например. „Сега клиентите ни знаят, че стига да се регистрират по закона, могат да си купят желания револвер или карабина” – казва Мирослав и добавя:

„В магазина влизат от пенсионерите до хлапетиите. Интересно им е, особено на момчетата! Гледали например някой екшън по телевизията и идват тук, за да разгледат въпросния револвер, разпитват ни.... Пенсионерите, които покрай пенсията си докарват допълнителна заплата като пазачи, идват, за да си купят газово оръжие. Някои мъже купуват за жените си спрейове за самозащита. Голям интерес проявяват и ловците. У нас има 150 хиляди ловци. За да се сдобият с регламентирано оръжие, те трябва да отговарят на определени критерии и да преминат през специални курсове. Другото условие е да са непременно членове на ловно дружество. Авджиите купуват най-често ловни нарезни карабини. Различните калибри револвери също са популярни сред клиентите ни. Купуват се и много газови и пневматични оръжия, за които не са необходими разрешителни от МВР. Единственото условие е купувачите да са пълнолетни и след това да ги регистрират. Особено сега, като се запролети, продажбите на въздушните пушки вървят много добре. Използват се за забавления по вилите и за турнири по пейнтбол.”

Като цяло обаче българинът не обича огнестрелното оръжие и гледа на него като на потенциална заплаха – сочи проведено преди време социологическо проучване. Голяма част от анкетираните споделят, че не биха държали огнестрелно оръжие у дома, защото е опасно за децата им. Други пък смятат, че процедурите за разрешителни са твърде усложнени и скъпи. В сравнение с други европейски държави обаче България е на опашката по брой лични оръжия на глава на население. За разлика от Германия например, у нас нямаш право да притежаваш артилерийски системи като тежки картечници. Забранени са и всякакви видове заглушители и устройства за подтискане на шума. „В България, когато стане показно убийство, а то обикновено става с нелегално оръжие, властите веднага започват да „умуват” как да затегнат контрола. Практиката обаче показва, че както и да контролираш законната търговия с оръжия, това по никакъв начин не се отразява върху нивото на престъпността” – казва Мирослав. И все пак какво налага в мирно време човек да се сдобие с револвер?

„Ами най-вече меракът – казва Мирослав. – Има и много колекционери на оръжие. Но основно го купуват за самозащита, защото хората си казват: „По-добре да си имам в къщи, отколкото да звъня на полицията и да чакам помощ!”. Други пък живеят в отдалечени вили и са им омръзнали разбойнически набези. Някои ги купуват за спорт и развлечение. Ходят по лицензирани стрелбища или си правят клубове и пр.”

Преди няколко години, точно в един такъв февруари бях в България по работа. Заклещен обаче от снегове и студ цяла неделя, направих нещо, което не правя - прекарах вечерта пред телевизора.

Спомням се, че гледах "Всяка неделя". От една страна, имаше репортаж от болница и журналист опитваше да разговаря с лежащ и опакован в бинтове човек, който се оказа сериозно ранен полицай.

От другата страна, в студиото, Кеворк Кеворкян бе поканил тогавашния министър на вътрешните работи, не се сещам името му.

Накратко случаят, доколкото съм го запомнил, бе следният - малцинствена група от някакво сухиндолско село изтръгнали пистолета на полицая пред кръчмата и му счупили главата от бой, а неговият колега отстрани бил в дилема дали и как точно да употреби своето оръжие. Това - по време на дежурство.

Кеворкян задаваше един от друг по-безмилостни въпроси на министъра, а министърът мрънкаше, усукваше и не даваше категоричен отговор на това дали е трябвало полицаят да употреби оръжието си, или не е трябвало.

Тогава, спомням си, докато гледах полицая със счупената глава, си мислех и за теорията на счупения прозорец. Тя е позната на мнозина, но тук ще я спомена набързо.

През 1982 г., двама американци, политологът Джеймс Уилсън и социологът Джордж Келинг, публикуват в списанието "Атлантик Мънтли" статия със заглавие "Счупени прозорци"*, в която между многото примери дават и този: да си представим сграда с няколко счупени прозореца. Ако те не се поправят своевременно, някой ще счупи още няколко прозореца. По-нататък сигурно ще бъдат счупени и останалите, хора ще нахълтат в сградата, ако не е населена, ще се мотаят там, ще палят огньове, ще вандалстват и т.н. Подобен е случаят с боклука по тротоара. Ако не се почисти навреме - събира се още боклук и още, и още.

Статията е написана на достъпен език в популярно списание, адресирана към масовия читател - не е скучен доклад, четен на научен семинар. Тя е посветена на безредието и пряката му връзка с престъпността. В нея се повдигат важни въпроси за ролята на полицията, за недостига на полицейска сила, за правомощията на патрулиращите, за това как е най-добре да се обикалят кварталите - в автомобили или пеш, за доброволните отряди и участието на гражданите в борбата срещу престъпността.

Накратко, авторите лансират тезата, че успешна стратегия за борбата с престъпността е да се поправят проблемите, докато са малки. Да не се оставя безредието да ескалира в престъпност с мащаб, който не е ясно как ще бъде овладян.

Счупените прозорци, изпонадрасканите стени и замърсените тротоари са сигнал, че безредието е добре дошло, че престъпното поведение е допустимо.

Статията се превръща в манифест, а наложената от авторите метафора е повече от печеливша. Няколко години след публикуването й, единият от нейните автори е назначен за консултант към новата управа на един от най-престъпните градове в Америка - Ню Йорк Сити.

Теорията на счупения прозорец е проста. Точно затова и работи. Борбата срещу престъпността започва с акции срещу безредието, с наглед незначителни неща - с графитите по стените, в метрото, с гратисчиите от обществения транспорт, с дребните престъпници, вандалчетата по спирките и малките дилъри на дрога, дори досадните миячи на автомобили по светофарите. Предприемат се драстични мерки срещу най-ниския и най-видим криминален контингент. Започват сериозни арести.

Горе-долу по същото време, отново в Ню Йорк, един амбициозен, умен и агресивен прокурор на име Рудолф Джулиани започва и войната срещу петте клана на мафията. Води я безмилостно. Спечелва я. Когато спечелва и кметското място на изборите, Джулиани прегръща и прилага силово теорията на счупения прозорец. Деветдесетте години са времето, когато Ню Йорк се превръща от столица на престъпността в една от столиците на света, в най-желано място за живеене, в най-безопасния град, по чиито улици аз съм както замръквал, така и осъмвал многократно.

Факт е, че в един неизподраскан град с неизпочупени прозорци и неизпозамърсени с боклуци тротоари ние се чувстваме в по-голяма безопасност, отколкото в прерийно обрасли междублокови пространства, из които вият кучета.

Подчертавам “чувстваме”, защото личната ми статистика говори следното: в мрачната, “мутренска” България на деветдесетте са ми крали колата. Но и в “безопасния”, скъпичък квартал, в който живея в Калифорния, са ми крали колата. В България ми я намериха избушена и изоставена в едни русенски ниви. И тук я намериха по същия начин на един безлюден паркинг в Ел Кахон.

По начина, по който миришеха вътре и двете коли и както изглеждаха - макар на десетки хиляди мили и десетина години една от друга - имах чувството, че едни и същи мърльовци са го направили.Истината е, че са същите. Да, с различни ЕГН-та, раса и националност, но със същите номера. Няма нищо кой знае колко уникално в поведението на дребната престъпност - тя е навсякъде еднакво неприятна. Просто всеобщото усещане за безопасност в някои части на света е по-високо от други.

След Ню Йорк, теорията на счупения прозорец с годините започна да се взема под внимание и в други американски градове, а и в други държави (Холандия например), изучава се и се преподава в университети, говори се за нея. Естествено е, както всяка теория, тя да има своите опоненти - и теорията на относителността ги има. И е ясно, че с теории не можем да блиндираме апартаментите си.

Но мисля сега за пропуснатите шансове. Преди 20 г. счупените прозорци не бяха чак толкова много. Не им обърнахме внимание, не ги поправихме, както това се случи в Чехословакия или Унгария, за да продължим напред, имахме все по-важни неща.

Счупените прозорци се превърнаха в счупени крака, в счупени глави на полицаи, в счупено народно доверие.

Управляващите по това време бяха зети с политиканстване, политиците - с прекоалиране в една от друга по-неуместни комбинации, а ние, останалите - в оцеляване. Как въобще можехме да мислим на едро, като нямахме дребни да си платим закуската?

Не започнахме ремонта на прозорците и преди 10 г. Някои от нас напуснахме страната, други останаха, голяма част претръпнаха. Факт е, че политиците изоставиха народа да се оправя сам с безредието, а то прерастна в престъпност. И голяма част от управляващите от времето на Прехода ще останат в историята не с предателствата си към цветовете на тази или онази идея, а с предателствата си към България.

Вярвам, че толерантността на всеки управляващ спрямо престъпността е държавна измяна. Нямало е, няма и не може да има задача, по-важна за който и да е народен избраник от задачата да е на страната на доброто. Затова обаче се иска ясната и категорична народна воля. Ако такава не е упражнена активно, както чевръсто могат да хващат лошите, така и бързо могат да ги освобождават поради “липса на доказателства”.

Връщам се отново на полицая в болницата и на министъра в телевизионното студио. Не знам за тях, но мен ме беше срам да гледам. Никое ченге няма нужда от министър, който се страхува да застане зад гърба му. Никой данъкоплатец няма нужда от ченге, което се страхува да употреби оръжието си. Престъпността е част от нашата човешка природа, от инстинктите ни за оцеляване, от колективното ни израстване като вид. Справянето с престъпността е процес, а не крайна цел. Престъпността не може да бъде спряна, както не може да бъде спряна и ентропията, ние просто трябва да се справяме с тях.

Трагедията и красотата на това да сме човеци е именно в това - да продължаваме да се справяме с безредието в нас и извън нас, да продължаваме да поправяме прозорци.

ПРЕДИ 13 г. “24 часа” помогна да се поправи нескопосана наредба на МВР. Ден след публикацията “Колекционери отново ще крият безценни оръжия” тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев в писмо до “24 часа” благодари за забележките. А българските граждани получиха право да колекционират оръжия, произведени преди 1880 г., каквато е и практиката в Европа.

Според проекта за нов закон за оръжията обаче отпада постановката за свободно притежаване на исторически пушкала, произведени преди 1870г. В тази категория попадат фитилните, кремъчните и капсулните оръжия, използвани в руско-турската война от 1877-1878 г., производството на чиито патрони е спряно преди повече от век.

С какво тогава прадядовите кремъклийки са обществено опасни? Кой би нарамил кремъчна или капсулна пушка, за да обира банка или за терористичен акт? Тези оръжия отдавна са само спомен. Да не говорим, че новият закон ще насърчи по-ценните експонати да бъдат скрити, а най-ценните - изнесени зад граница!

Затова отново се обръщам за съдействие към “24 часа” снадеждата проблемите най-бързо да стигнат до вносителите на проекта.

През 1995 г. Народното събрание ратифицира Протокол срещу незаконното производство и трафик на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. В чл. 3 (а) в него от категорията “огнестрелни оръжия” се изключват антикварните, произведени преди 1899 г., или техните копия. Защо тази норма не се приложи у нас?

Проектът за нов закон задължава всички исторически оръжия да бъдат обезопасявани със заваряване на механизмите и пробиване на цевите. Това ще обезобрази и унищожи експонатите.

Абсурдно звучат и някои текстове, според които всеки куршум се смята за боеприпас независимо дали вече е изстрелян, или не. Излиза, че намерените в земята куршуми на Шипка или около Плевен се броят за боеприпаси?!

Законопроектът въвежда регистрация на пневматичните и газ-сигналните оръжия, които години наред се продаваха на свободен режим. Явно вносителите нямат и представа каква бюрокрация създават. А решението е в рязкото завишаване на санкциите за неправомерна употреба, не в забраните и ограниченията. Проектозаконът за оръжията има и други недостатъци. Те можеше да бъдат спестени, ако при разработването му бяха привлечени обществени организации като Национален съюз “Единение”, комитет “Крум Страшний”, Национално дружество “Традиция”, комитет “Родолюбие” и др. В тях членуват много и отлично подготвени оръжейни специалисти, които могат да помогнат за избягване на абсурдите.

Всички притежатели на газово, пневматично и сигнално оръжие ще трябва да го регистрират в МВР в срок до една година, иначе ги заплашва глоба от 2000 лева или имуществена санкция от 10 000 лева. Това реши правителството вчера, което одобри проектозакон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехниката. Документът тепърва ще бъде обсъждан в парламента, но почти сигурно ще бъде приет, защото прилага изискванията на три евродирективи. Едногодишният срок за регистрация ще започне да тече след обнародването на документа.

Досега държавата контролираше само притежанието и употребата на огнестрелни оръжия. Именно заради това в момента никой не знае колко българи притежават газови пистолети и въздушни пушки. Докъм 1995 г. те са се водели на отчет в полицията, но днес всеки може да влезе в оръжеен магазин и да си купи от уж несмъртоносните устройства, все едно си взема хляб.

Според Йордан Тодоров, търговец на оръжие, всяко пето семейство у нас ще трябва да се разходи до полицейските участъци. Толкова домакинства, смята той, кътат газов пистолет за самозащита. Отделно много хора притежават въздушни пушки, с които се надпреварват да стрелят по гугутки.

Последствията за онези българи, които не декларират газовите си пистолети, няма да са само финансови, решиха вчера министрите. Те предложиха на парламента и промени в Наказателния кодекс, които инкриминират употребата на неогнестрелни оръжия, нерегистрирани в полицията.

Новите поправки в НК гарантират още, че никой извършител на злодеяние, в което той използва оръжие, взривни вещества и пиротехника, няма да се измъкне само с административна санкция.

Законът въвежда и изискване всеки купувач на професионални пиротехнически ефекти да взема предварително разрешение от МВР.

Регистрацията на неогнестрелните оръжия е като обявяването на предплатените SIM карти.

Но ако в единия случай ти спират телефонните разговори, онези, които не си декларират пневматичните пушки, ще носят наказателна и административна отговорност.

Наистина някои марки газови пистолети нямат номера, но при декларирането им в районните полицейски управления ще получават идентификационен код. Засега няма да има такси за регистрацията.

Притежателите на такова оръжие вероятно ще плащат само разходите, свързани с поставянето на номер, ако той не е сложен фабрично. Въвеждаме ограниченията не само защото тези оръжия могат да се преработят в бойни, а и защото могат да бъдат лесно помислени за огнестрелни.

Разрешителният режим за пиротехниката ще е само когато тя се ползва за професионални цели.

Гражданите, които си купуват фойерверки за вкъщи, няма нужда да получават документ от МВР.

Тази година за щастие нямахме смъртни случаи при употреба на пиротехнически средства.

Почти няма и деца, пострадали покрай новогодишните празници.

Контузните и разкъсните рани бяха основно при възрастните.

Оръжейният търговец Йордан Тодоров: Не виждам как ще бъдат узаконени

Не виждам как ще бъдат узаконени газовите пистолети и пневматичните оръжия, заяви пред “Труд” търговецът Йордан Тодоров, който работи в оръжеен магазин в центъра на столицата.

Иначе той няма нищо против регистрационния режим и казва, че на продавачите няма да им тежи новото задължение да водят регистър и на купувачите на неогнестрелно оръжие.

“Продаваме между 10 и 30 пистолета всеки ден. Най-много се харчат евтините турски модели - от 25 до 65 лева. Нямат гаранция и обслужване, но могат да се поправят от оръжейните майстори. Те не са толкова качествени”, разказа Тодоров, който преди 10 г. бе шеф на отдел “Убийства” в столичната полиция.

Според него полицейският контрол върху газовите пистолети е повече от необходим, защото те лесно се преправят за работа с бойни патрони.

Обикновено това ставало по два начина.

Най-лесният е, когато не се променя конструкцията на оръжието, а само се маха разпръсквачът. Така просто се слагат бойни патрони. Проблемът е, че този “лифтинг” трябва да се прави само на пистолети, направени от качествени сплави, иначе има риск стрелецът да стане жертва на собственото си оръжие.

“Един боен патрон е по-силен и може да спука затворния блок или цевта при по-некачествените пистолети”, обяснява рисковете Йордан Тодоров.

Имало и модели, при които е необходимо да се смени цевта. Преди време хит на пазара били руските газови пистолети, които досущ имитирали пищовите ТТ, които са на въоръжение и в българската полиция. Преправянето в бойни ставало, като цевта се смени.

Тодоров разказва, че има голямо търсене и за т.нар. въздушни пушки: “Китайските са най-евтините. Те се продаваха изключително много преди 3-4 г. от 25 до 55 лв., но бяха много некачествени и повечето колеги избягват да ги внасят.”

Сега магазините зареждали основно испански пушки за около 300-400 лева. С тях се стреля главно по мишени или по врабчета.

На пазара има и въздушни пистолети, които са снабдени с патрончета със сгъстен въздух, подобни на тези, които се използваха в домашните сифони за правене на газирана вода.

Първите оръжия вече са конфискувани. Двама бизнесмени от Велинград се простили с притежаваните от тях два пистолета, револвер и две ловни пушки, съобщиха от Националната агенция за приходите. Общата сума на отнетите оръжия е над 20 хил. лв. Ловните пушки са колекционерски и струват по 7-8 хил. лв. Целта на данъчните е не толкова да разпродава оръжията и да се напълни хазната, а да накара длъжниците да си платят. Акциите за конфискуване на оръжия са за големи дългове към бюджета в размер над 5000 лв. След като оръжието се отнеме, длъжниците могат да си платят и да си върнат колекционерските ловни пушки и пистолетите. още от Стандарт...

35 души от Сливен са без оръжие и с иззети задгранични паспорти, защото имат задължения повече от 5 хиляди лева към държавната хазна. Това съобщиха вчера от Териториалната дирекция на НАД в града под сините камъни. Сред хората с иззети паспорти са както еднолични търговци, така и шефове на големи ООД-та и АД-та. От полицията в Сливен съобщиха, че взаимодействието с данъчните е перфектно до изземване на оръжия и паспорти. Обикновено оръжието е ловно, но на някои, които имат леко стрелково оръжие с разрешително също им се изземва, обясниха от данъчното. още от sliveninfo...

Психиатри настояват за по-строг контрол върху издаването на разрешителни за оръжие. Лекарите са притеснени, че дори психично болни могат да се сдобият с медицинско, че са годни да носят оръжие и после за няколкостотин лева да си вземат пистолет или пушка. още...

Gun Control Advocacy vs. Pishtov.com

Даяна Мендоса не е богата, но за сметка на това е красива - току- що получи титлата Мис Вселена на конкурс във Виетнам. Фактът, че няма особени авоари освен дългите си крака обаче, не е попречил Мендоса да стане жертва на т.нар. флаш-отвличания в родината си Венецуела преди малко повече от година. При този тип похищения жертвите са принудени да теглят позволения максимум от наличните си банкови карти в продължение на един или няколко дни. "Това е нещо, което се случва в моята страна. Не е нужно дори да имаш пари, за да бъдеш отвлечен", констатира тъжно красавицата пред световните медии, след като разказа за случката. Венецуела е държавата, в която ръстът на похищенията с цел откуп е най-впечатляващ. По данни на глобалната организация, занимаваща се с преценка на риска "Контрол риск", през 2007 г. Венецуела е заела първо място в света по брой отвлечени. Само между януари и юни миналата година са били регистрирани 147 отвличания - 73% ръст спрямо същия период през 2006 г., а ръстът от 1999 г. е 360%. Причините за тази печална тенденция са много, сред които съседството с Колумбия далеч не е на последно място, но социалното неравенство, корупцията и ширещата се в много случаи безнаказана насилствена престъпност са други сериозни фактори. Страната на Уго Чавес не е сама в категорията "опасни" - голяма част от Латинска Америка всъщност е

В плен на похитители
В топ 10 на страните, в които стават най-много отвличания, 5 са латиноамерикански. "Има някои подобрения в Бразилия, но Сао Паолу все още бива наричан "градът на откупите", а Колумбия дълго време бе световна столица на отвличанията", коментира за "Капитал" Джак Клунан, президент на "Клейтън консултантс" и ветеран от ФБР с дългогодишен опит в сферата на сигурността. Според него колумбийският президент Алваро Урибе е свършил добра работа срещу отвличанията благодарение на армията и полицията. Статистиката на колумбийското вътрешно министерство сочи, че от 2002 г. насам, откакто Урибе въведе план "Колумбия" с активни офанзиви срещу престъпни и бунтовнически групи, отвличанията в страната са спаднали с 82% - драстичен пример за това как въвеждането на пряката сила на държавата води до намаляване на престъпленията. Бразилските власти също предприеха твърди мерки. "Но ако идеш в Централна Америка, Гватемала е все още много опасна, а Мексико е направо извън контрол. Смятам например, че пограничният мексикански район със САЩ е военна зона", казва Клунан.

Годишна статистика на отвличанията срещу откуп в света е трудно да се състави, тъй като този тип престъпления се съобщават извънредно рядко, само в около 10% от случаите. Някои застрахователни компании водят статистика заради нуждата да продават застраховки срещу отвличане (виж малкия текст), като числото на общия брой отвлечени хора за една година варира между 12 и 13 хил. души. Извън Латинска Америка такива престъпления се случват в страни като Нигерия, ЮАР, Индия и Филипините. Дори без вглеждане се вижда, че общото между страните е силно развитата организирана престъпност, високи нива на насилствени престъпления и отслабени държавни институции. "Организираните групи искат да правят пари и ако не могат да го правят, като продават оръжия и наркотици, започват да се занимават с отвличания", казва Клунан. Тенденцията в държавите, в които отвличанията са силно разпространени, е

Слизането надолу по веригата
Тъй като богатите и известните си позволяват да харчат много пари за охрана, похитителите се насочват към средната класа - там нещата са по-лесни и печалбите - по-малки, но по-сигурни. Случаят с новата Мис Вселена е само един от хилядите, в които хора с доходи около и над средните са станали жертва на отвличане. В Колумбия например според Americasnet сред жертвите са шофьори на таксита, студенти, работници, всички със заплати около средната. Миналия месец две хиляди души протестираха в столицата на Хаити срещу продължаваща вече пет години вълна на похищения с цел откуп, която е засегнала всяка област на обществото - от учениците до чужденците.

Похищенията на хора с цел откуп са особена категория престъпления, която носи след себе си значителна икономическа цена. Те са част от тази група престъпления, за които Световната банка удостовери преди време в свой доклад, че в по-големи размери намаляват вътрешните и външните инвестиции, забавят растежа и правят бизнеса много по-сложен, при това, без да се включва нематериалната цена на болката и страха. След въвеждането на плана на Урибе инвестициите в Колумбия са скочили неколкократно, а БВП-то регистрира четворно по-голям растеж. Джак Клунан твърди, че моментът такива неща да започнат да се случват в България не е случаен. "Икономическите условия в България се подобряват, т.е. известен брой български граждани ще натрупат средства. Ще се сдобият с имоти, ще се сдобият с пари и като резултат от това ще се сдобият с търговски позиции. Престъпления като отвличането обикновено се случват в условия на икономическо неравенство", уточнява експертът по рискове. Фактът, че отвличанията за откуп са се увеличили в последните години, е тревожен не само защото могат да навредят на страна, която разчита на туризма за значителна част от приходите си. Той е обезпокоителен най-вече защото хваща неподготвени силите за сигурност и държавните институции, които трябва да му противостоят. България, разбира се, е далеч от нивата на по-нестабилните райони в света, но, както показва случаят с Венецуела, липсата на инициатива за овладяване на този вид престъпления неизбежно води до увеличаването им. Опитът на латиноамериканските държави е неприложим тук, защото мащабите и условията са различни, но други държави отдавна пробват други мерки, когато изкарването на армията на улицата не е вариант. След десетилетия на развилнели се престъпни групи, отвличащи хора в различни италиански градове, парламентът на Италия прие в началото на 90-те строго законодателство, където отвличането на болни, прекалено млади или прекалено стари хора води до максимална присъда, а особено тежко отношение към жертвата, като например отрязването на части от тялото, носят допълнителни наказания. Свидетели със сведения, които не са били дадени на властите, могат да получат до три години затвор, а с цел да изкоренят финансовия мотив властите могат да замразяват авоарите на семейство, чийто член е бил отвлечен, като така попречат на похитителите да получат откуп. В може би най-успешния пример - САЩ, властите успяват да заловят почти всички извършители на такива престъпления, както и да ги осъдят, в повечето случаи - сурово. "Честотата на отвличания се намалява със силно централно управление и очевидна липса на корупция сред полицейските части", твърди Клунан. И по двата въпроса България има още доста какво да направи.
Преди малко повече от 107 години, България успява да влезе в челните страници на световните вестници. На 21 август 1901 г. по пътя между Банско и Горна Джумая (днес Благоевград) четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската мисионерка Елън Стоун. Поисканият откуп от 14 хил. златни турски лири е платен почти две години по-късно след тежки, сложни и продължителни преговори. Средствата според официалната версия са използвани за въоръжаването на ВМОРО. Освободената американка остава пленена от тегобите на македонското освободително движение и разнася из цял свят историите за храбростта на Сандански и неговите четници.Един век по-късно проблемът с отвличанията в България отново е на дневен ред, но далеч не изглежда романтично. Похищението на президента на ПФК "Литекс" Ангел Бончев (а впоследствие и на неговата съпруга Камелия) и нелепите към този момент опити на МВР да ги спаси логично повдига въпроса дали отвличането срещу откуп постепенно не започва да се превръща в потенциална заплаха за всеки, който може в една или друга степен да се определи като богат. А България да се подреди до страни, където държавата я няма, а отвличанията са нещо като национален спорт - Колумбия, Мексико, Чечения.

Противоречивата статистика
Официалната статистика не може да ни даде ясна представа има ли ръст на отвличанията срещу откуп в България. Според данни на ГДБОП (Главна дирекция "Борба с организираната престъпност") между 2004 г и 2007 г. в България са били отвлечени общо 56 души. С едно уточнение - голяма част от регистрираните отвличания в действителност са по-скоро характерната при ромите кражби на булка (двете деяния се наказват по един и същ текст от Наказателния кодекс). В действителност регистрираните похищения с цел искане на откуп между 2004 и 2007 г. са около дузина и статистиката по никакъв начин не показва тенденция за зачестяване. Реалността обаче е друга - отвличанията са част от т.нар. латентна престъпност, която често остава скрита от полицията. Това е така, защото в интересите на двете страни - извършители и пострадали, е престъплението да не се обявява пред властите (така е например с по-голямата част от подкупите). И въпреки официалните данни, които изглеждат по-скоро розово, професионалисти признават, че е налице притеснителна тенденция. "Отвличанията са проблем, трябва да сме слепи, за да не си го признаем", каза в средата на седмицата главният прокурор Борис Велчев и добави: "Имаше няколко случая през последните години, за съжаление изходът от тях не е благоприятен, не се залавят извършителите и това ги прави все по-нагли."

По наклонената плоскост
Според Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията и автор на редица изследвания на престъпността, "основният риск за страна като България е съществуващите криминални мрежи да не модифицират дейността си подобно на Латинска Америка". По думите му криминалният контингент разполага "с голям опит при откупите на крадени коли (60% от колите се връщат срещу откуп) и отвличане на момичета за проституция. Опит, който може да бъде пренасочен именно към отвличането, което комбинира техники, характерни именно за този тип престъпления (държането на момиче дълго време в апартамент с цел да бъде принудено да проституира например).

Тихомир Безлов прави паралел с Мексико, където процесът дълго време е останал скрит, а невъзможността на полицията да реагира адекватно на няколко последователни случая на отвличане буквално е мотивирала престъпния свят да се ориентира към това престъпление.

Според проф. Бойко Ганчевски, бивш директор на Института по психология към МВР, зачестилите случаи на отвличане са част от цялостната трансформация в българския подземен свят: "След като държавата притисна дребните престъпници - кражби на коли, обири, взломни кражби и т.н., дребните и средните бандити започнаха да се организират и ориентират към извършването на по-сложни престъпления, които могат да им донесат по-големи доходи - трафик на хора, проституция и в последно време - отвличания." По думите му вниманието на този тип групи е насочено именно към "все повечето българи, които живеят над средното ниво". По думите на проф. Ганчевски две неща мотивират похитителите - от една страна, самият откуп, а от друга, чистото желание на похитителите да покажат надмощие над жертвата: "анонимността, в която те действат, им позволява да достигнат до неподозирани нива на жестокост и наглост".

Липсващото МВР
Случаят "Бончеви" извади на бял свят невъзможността на полицията да бъде равностоен противник на похитителите. Липсата на техника и недобрата квалификация на служителите, участвали в операцията, доведе до безумната ситуация, при която съпругата на Ангел Бончев Камелия беше отвлечена при опит контролирано да предаде искания от похитителите откуп. Според източници на "Капитал" във вътрешното министерство една от причините за издънката е недобрата квалификация на служителите на Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ), участвали в операцията. За съжаление ДОИ заедно със съседната до нея ДОТИ (от "Оперативно-технически операции"), която има сходни функции, са известни не толкова с професионални постижения, а с произвеждането на материали (като подслушани разговори, видеозаписи и т.н.), които се използват за шантаж и изнудване.
Освен липсата на опит при подобни ситуации полицаите трябвало да работят и с изключително старо оборудване. Така например GPS-ът, с който Бончева е трябвало да бъде проследена, е тежал повече от 2.5 кг.
По време на операцията пък похитителите отрязали комуникацията на антимафиотите, като заглушили мобилните им телефони чрез специално устройство.
Според бившия директор на ГДБОП ген. Ваньо Танов многократно са правени предложения за закупуване на апаратура, но ръководството на МВР не е преминавало към конкретни действия.
"Не е тайна, че МВР не е особено подготвено да разследва подобни комплексни престъпления", коментира проф. Бойко Ганчевски. По думите му работата по отвличанията (а и на други по-сложни престъпления като финансови измами, поръчкови убийства и т.н.) изисква повече компетентност от разследването на всекидневните престъпления. И изброява: способност за водене на преговори, техническо обезпечаване, по-задълбочени познания в облата на психологията и т.н.
Източник на "Капитал" от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради чувствителността на темата, разказва, че сред правоохранителните органи има неписано правило да направят всичко възможно да убедят близките на отвлечения да плати поискания откуп. "Никога няма да има скандал, ако похитеният е освободен и откупът е платен. Положението няма да е така обаче, ако се стигне до провалена операция и/или убит заложник", разказва източникът ни, който има опит като прокурор в район, известен с многото си отвличания през последните години.За Славчо Марков, дългогодишен ръководител на различни отдели в някогашната ЦСБОП, проблемът с неадекватността на правоохранителните органи има по-просто обяснение: "Политическите назначения в МВР буквално изгониха компетентните и кадърни служители и експерти. Те просто бяха принудени да търсят реализация извън системата."

България - втора Колумбия?
Ива Пушкарова, експерт от фондация "РискМонитор" - организация, анализираща проблемите с престъпността и корупцията в България, дава далеч по-оптимистична прогноза за развитието на проблема с отвличанията. Според нея "България много трудно може да изпадне в ситуацията на южноамериканските държави". Причината?
"В България за разлика от тези държави има работеща пазарна икономика и механизми - факт - корумпирани, но които до една или друга степен работят." Според Ива Пушкарова случаят "Бончеви" може да бъде причината обществото да стане по-чувствително към този феномен. "Това ще доведе до развитието на нетърпимост, което пък ще задължи властта да насочи силите си към справянето с този проблем." Прогнозата й е, че отвличането ще остане похват на организираната престъпност: "нещо като крайно средство за преразпределение на блага". Въпреки оптимистичните заключение към този момент държавата по никакъв начин не е успяла да покаже, че може адекватно да противодейства и разбие в зародиш опитите на организираната престъпност да се преориентира към едно от най-тежките и зловещи престъпления.

...Проблем имало и с антикварните къщи, които продавали на чужденци оръжия от ХVІІІ - ХІХ век, които нямат разрешителен режим за износ. По този начин, опитвайки се да ги изнесат извън пределите на страната ни, чуждите граждани оставали неприятно изненадани, когато оръжията им бъдат конфискувани от митничарите. След това тези предмети се предоставяли на музея...

Макар и някои екземпляри да са ментета, хитър начин са измислили за финансиране на попълнението на музейните сбирки.

Промени в наредбата за издаване на разрешително за носене на оръжие поиска вътрешният министър Румен Петков във Варна по повод убийството на 15-годишната Лиляна. Момичето беше застреляно в Трън от педофила Асен Илиев със законно притежавана от него ловна пушка.
90% от отказите на МВР за издаване на разрешителни биват отхвърляни после в съда, сочи статистиката на ведомството. Следващите дни ще бъдат отново оповестени мерките, които вътрешното министерство е предложило още преди 2 години...

Хайде, пак някой друг е виновен! "Ние хи хващаме, те ги пускат." Москва не вярва на сълзи. Ако отказът на МВР е бил законно основателен, съдът законно щеше да го потвърди, а щом го отхвърля, значи МВР не си е свършила работата докрай.

От месец март догодина, МВР и службите ще могат да събират информация от всеки потребител в Интернет, като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях, както и доста други.
Оправданието за това е, че тези данни биха могли да помогнат в борбата с тероризма.

Съгласно промените в закона за частната охранителна дейност, готвени от МВР, ползването на лично оръжие за частна охранителна дейност, се забранява. Така за всеки един обект фирмите ще трябва да закупят оръжия, което ще ги натовари допълнително. Измененията предвиждат и освен в самите фирми документи за назначаване на служители да се изпращат и в МВР.
Друг проблем бил отнемането на лицензите на частните охранители, ако срещу служител на фирмата е образувано дознание. От бранша алармираха и за липса на кадри в охранителния бизнес. Затова настояха за 30-дневен срок, в който служителите да предоставят всички разрешителни преди да започнат работа.
Частните охранители се обявиха и срещу забраната за използване на кучета и коне, които се използват много често в работата им. Сега в страната работят около 1200 частни охранителни фирми и при всички тях има проблем с кадрите.

...Имаме ли избор?

Можем ли да се отбием от пътя, който ни води към катастрофа? Не можем, разбира се, да си позволим насилие. Но има неща, които задължително трябва да се направят. И още отсега. Много твърдо, решително и категорично да се предприемат мерки, за да се гарантира законността. Никаква толерантност повече! От махалата се хвърлят камъни по движещата се мотриса, отговарят всички. Как? С ново допълнение към наказателния закон, разрешаващо бързо производство и изселване на цялото гето. Металната тръба може ли да убие? А брадвата? А дебелият кол? Щом може да убие, значи всяко заплашително действие с подобно оръжие поставя заплашения в положение на законна самоотбрана. Полицаят, горският, лесничеят, жандармеристът – те са държавата, те са законът. Затова са въоръжени, за да всяват респект към правовия ред. Как е възможно властта да търпи нейни органи, при изпълнение на служебните им задължения, да биват осакатявани от освирепели бракониери, защото не са посмели да посегнат към пистолета, който им е зачислен! В юриспруденцията има такова нещо като практика на Върховния касационен съд, нали? С което после всички съдилища се съобразяват, нали? Е, нека ВКС

спешно да даде нужното тълкувание на неизбежната самоотбрана

И вече никой да не дръзва да вдига камък, тръба, дърво, брадва или манивела срещу орган на властта.
Излязла тълпа цигани, мъже и жени, от заведение, където имало сватба и нападнала полицейски патрул! Къде го има това? Кой може да си представи подобно нещо в САЩ например! Или във Франция. Или в Германия. А още по-малко в Русия. А нашите не смеят да стрелят с бойни патрони, защото знаят, че после те ще са осъдените. Сложете край на това порочно правораздаване, уважаеми магистрати. Прилагайте закона еднакво към всички, пресечете наглата липса на респект пред властта, демокрацията не значи слободия, знаете го. Това е първото, което трябва да постигнем, за да градим нататък...

Ето това, Бай Петко, го говоря от много време насам, ама не им е удобно да го чуят.

Рекордната касапница в голям американски университет безспорно поставя за пореден път въпроса за свободното притежание на оръжие. Подобни трагедии са урок, който се ползва в консервативни държави като нашата, за запазване на силно ограничителния режим.

Технологията за самозащита обаче отдавна е далеч задминала равнището на пистолетите. Вече има многобройни несмъртоносни средства, които са в състояние да обезвредят произволен нападател.

Българската държава обаче, въпреки чудовищната престъпност, не предприема нищо за да насърчи ползването на подобни устройства. Защото целта на ограничението на оръжията изобщо не е предпазване от луди. Целта е гражданите да бъдат несвободни и зависими от държавата. Те трябва да са и в по-слаба позиция спрямо престъпниците, за да е нужно единствено държавата да ги спасява от тях.

Именно в този дух е и нежеланието за законодателни промени, които да узаконят правото на безгранична неизбежна отбрана. Именно затова и държавата няма да насърчи несмъртоносните оръжия. Всяка олигархична система има интерес от слаби и потиснати хора. Защото силните и свободните са гарант за демокрацията.

За да се разбере разликата, е добре да се прочете втората поправка на американската конституция – за да се види защо там държат на оръжието: „Добре управлявана милиция е нужна за сигурността на свободната държава, и поради тази причина правото на гражданите да притежават и носят оръжия не може да бъде нарушавано”…

Граждански иск за 200 хиляди лева е предявило семейството на 68-годишния Георги Божанов, който бе убит миналото лято по невнимание от сержант Стоян Пачалов край Велинград. Това съобщи синът на загиналия Васил Божанов в петък.
Искът е предявен срещу МВР, областната дирекция на полицията в Пазарджик и бившия служител на РПУ - Велинград Стоян Пачалов.
Четиримата наследници настояват да им бъдат изплатени солидарно от трите страни по 50 хиляди лева обещетение.
Георги Божанов бе уцелен с един куршум в главата при безразборна стрелба за развлечение на двама полицаи в местността “Целина” край село Дорково. Възрастният мъж береше гъби в близост. Двамата полицаи веднага го откараха в болница, но той почина по пътя.
Военният съд в Пловдив постанови глоба 1500 лева за непредумишлено убийство на Пачалов, от чието оръжие бе изстрелян фаталният куршум, и 600 лева за другия полицай Росен Овчаров. Двамата бяха уволнени дисциплинарно от РПУ - Велинград.

Да набиеш полицай у нас се оказа по-лесно, отколкото да удариш шамар на жена си. Бандити от всякакъв калибър подпукаха с юмруци, оръжие и коли родните ченгета. Само за седмица петима служители на реда бяха бити, мушкани и газени. Никой от призваните да ни пазят обаче така и не посмя да стреля срещу нападателите, за да защити своя и на околните живот.

Следва въпросът защо родните полицаи не смеят да посегнат към оръжието си. Със сигурност не е заради това, че са по-малко мъже от западните си колеги. По-скоро защото са мачкани доста години и им е писнало все да излизат виновни.

За това има най-малко две причини. Първата е, че независимо колко е застрашен животът на униформените, всеки изстрел на месо ги вкарва автоматично в затвора. Разтегливите понятия "неизбежна самоотбрана" и "крайна необходимост" са доста условни и досега почти никой не е успял да ги употреби в своя полза. Втората, не по-малко важна причина, е, че българските ченгета просто не могат нито да стрелят, нито безопасно да си играят с оръжието. Което, колкото пъти са извадили, толкова са сгафили.

Като се почне от онзи полицай, който реши преди 12 г. да гони бандит на "Петте кьошета" и уби невинна жена, мине се през екзекутора на Елеонора насред София Калин Кьосев и се стигне до двамата любители на пушкала от Велинград, застреляли гъбар, докато гърмели из гората. Към подобни "случайни" убийства правосъдието обаче е благосклонно. Общо 1450 лв. глоба отнесоха велинградските ченгета за погубения живот на жертвата си.

Случайно нещо в тая работа обаче няма - всичко е навързано логично. За да можеш да стреляш, трябва... да стреляш. Колкото се може повече. И с колкото се може по-добър инструктор. Няма обаче такъв, който да те направи точен стрелец с 1 патрон месечно. Точно толкова пари са отпуснати в бюджета на МВР за подготовката на ченгетата, се жалват самите те. И ако законотворците наистина искат да не се червим и за това пред Европа, трябва да се бръкнат по-дълбоко за МВР. За сметка на по-малко депутатски командировки. Или лъскави коли. И въобще всякакви парламентарни глезотийки. Защото утре от точността на полицая може да зависи животът на депутатските майки, деца или на самите тях.

Една брадясала за българското наказателно законодателство дискусия пламна отново. След вечната тема за и против смъртното наказание това е вторият проблем, който често и остро се поставя. И докато за разстрела чрез присъда като че ли вече няма връщане назад, спорът около неизбежната отбрана и особено за това в кои случаи може и трябва да се прилагат нейните оневинителни норми, остава жив, но и създава възможности за постоянна промяна.
Темата пак дойде на дневен ред, след като миналата седмица в София иконописец простреля смъртоносно в блока си 25-годишен наркозависим младеж с мотива, че той идва за пореден път да краде. Трупът бе открит на стотици метри от мястото.
Инцидентът предизвика светкавично бурни реакции - основно в подкрепа на стрелеца, който е защитавал собственост, действал е при неизбежна отбрана и т.н. Мнозина ще кажат, че и на тях им е писнало - обирани са по няколко пъти, но кражбите не са разкрити и нищо не им е възстановено, няма правосъдие, хиляди са неразкритите престъпления. Дори и крадците да са хванати, се разхождат неосъдени на свобода и пак крадат. А полицията е безсилна - специално в разкриването на домовите кражби.
И хората ще са прави. Само за миналата година има 51 000 неразкрити престъпления - основно домови кражби. И така е години наред. За

5 г. са натрупани близо 250 000 неразкрити престъпления

За значителна част от тях изтичат давностни срокове. Преди това всичко отива в папка "Неизвестен извършител".
От друга страна, и разкритите трудно се докарват до присъда - има хора, основно крадци, които са на свобода с по 20-30-40, че и по 60 предварителни производства. Какво чакат полиция, прокуратура и съд?
В конкретния случай обаче тепърва ще се изяснява кой на кого какво казал, къде и с какво точно е стрелял, конкретно как е станал инцидентът. Всичко е в ръцете на разследващите и съдещите. И тук ще възникнат проблеми.
Цивилизацията предполага правораздаването да се върши от държавата чрез нейните органи - от полицията, следствието, прокуратурата и накрая съда. Но понякога същата тази държава чрез други свои институции - като парламента например, се отказва да прави това в определени случаи. Неизбежната отбрана е един от тях.
Защото според Наказателния кодекс не се считат за престъпления, каквито и да е действия, включително и причиняването на смърт, когато се защитават от "непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго". Законът казва, че нанесените вреди трябва да са в "рамките на необходимите предели". Както и че превишаване на тези предели има, "когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението".
И тук започват тълкуванията, съдебната практика, четенето по доста противоречив начин на законите и живота.
Независимо от това българският законодател е сравнително либерален и разрешава дадено лице да не бъде съдено, дори и ако тези необходими предели са надскочени. Още от 1982 г. в НК има текст, според който не се наказва лице, "когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение".
През 1997 г. депутати записаха в НК и още няколко хипотези за ненаказване. Предвидено бе, че независимо от характера и опасността на защита няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. нападението е от две или повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5. нападението е извършено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин;
С решение на Конституционния съд от същата година обаче с различни мотиви бяха обявени за противоречащи на основния закон и отменени точките 1,2,4,5, както и думите "вилен имот или стопански обект" от т. 3. И на практика останаха само случаите, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище или пък не е могло да бъде отблъснато по друг начин. Както и вече споменатите уплаха или смущение.
Ако се върнем на случая с иконописеца, трудно ще се намери норма, която да го вкара в тези хипотези. Дори проникването с насилие или с взлом в жилище, защото те ще бъдат доказани много трудно.
Може би тук трябва да се отбележи, че КС бе на път да обяви за противоречаща на основния закон и тази хипотеза - за проникването в жилището. Гласовете на 12-членния КС се разделиха точно на две - 6 на 6. А за да се вземе решение, трябват 7. Така тази норма остана и действа и в момента.
Шестима съдии защитаваха тезата, че има достатъчно варианти на проникване в жилище, включително заплахи, изтезания, които да аргументират възможност за отнемане на живот. Както и че неприкосновеността на жилището е също много силен принцип. Те даваха пример с

чл. 35 от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк,

според който "защитата е правомерна и няма явно несъответствие с нападението, ако нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност или имущество". Други 6 съдии обаче обосноваваха тезата, че необходимите предели са много важен признак и като се допуска възможността да се убива при всяко проникване в жилище, може да се стигне и до крайности. Надделя първата теза и въпросният текст остана. Той обаче важи за жилището, което е много конкретно понятие в наши условия, където огромната част от хората живеят в блокове и жилище е само апартаментът им.

Асоциацията на прокурорите през 1997 г. също се обяви срещу предлаганите промени в института на неизбежната отбрана, защото я правят "по-несправедлива и неефективна" и

"създават опасност от саморазправа и частно правосъдие"

И още - че "от една страна, промените са добри за бабаитите с много пари, които ще злоупотребяват хладнокръвно с правото на неизбежна отбрана, убивайки заради дреболии". А от друга, тези изменения са "лоши за всички онези граждани, които добросъвестно ще упражняват правото си на неизбежна отбрана" и за "тях по-често ще се оказва, че не са спазили пределите и трябва да плащат до края на живота си за това, че са се противопоставили на вагабонти". Като оставим настрана странния език за една прокурорска декларация, тя е красноречив пример за сериозен проблем по отношение на института на неизбежната отбрана. Като се добави и разделянето на КС, и много противоречивата съдебна практика, очевидно е необходим сериозен дебат за това докъде трябва да се простират пределите на неизбежната отбрана.
И всичко да е ясно и просто. Защото едно разширяване на предвижданите възможности може да се окаже с наистина сериозна превантивна функция. И кражбите драстично да намалеят. Може обаче и да започне частно правосъдие и саморазправа.
Така или иначе е ясно, че е дошъл моментът за решения и за задължително съдийско тълкуване.

Животът и съдебната практика предлагат разнообразие от казуси, свързани с неизбежната отбрана. Десетки са случаите, в които истински убийци са се опитвали да избегнат наказание, като твърдят, че са били предизвикани или нападнати от жертвата.
Практиката обаче показва, че и при действителната неизбежна отбрана има много различни варианти. Голям беше спорът дали бизнесменът Еди Минасян е действал при самоотбрана, когато през 1997 г. простреля смъртоносно младеж, опитал да открадне колата му. Прокуратурата поиска Минасян да бъде съден за убийство при афект, но съдът реши, че е действал при неизбежна отбрана.
Симптоматичен стана и случаят с пенсионера Никола Похлупков. Той беше заложил взривно устройство в къщата си в Оряхово, което избухна и откъсна ръката на ромка, опитала да проникне в дома му. Бе прието, че Похлупков е действал в условията на неизбежна отбрана. Той бе осъден за незаконно притежаване на взривни вещества.
Като превишаване пределите на неизбежната отбрана бе прието деянието на 55-годишния Андрей Гаврилов, който бе поставил огнестрелни устройства в лозето си. При задействането им бе убит 24-годишен младеж - също от ромски произход. Гаврилов бе осъден на 3 години условно.
Най-често неизбежната отбрана обаче се свързва с казуси, при които полицаи използват оръжие. Обикновено съдилищата приемат, че те действат именно в условията на такава отбрана. За тях през 1997 г. бе създаден и приет специален текст - чл.12 а, в НК, който предвижда, най-общо казано, наказателна неотговорност при задържане и предотвратяване на престъпление.

Суровите наказания възпират гражданите да се намесват

"Обобщаването на съдебната практика показа, че значението на този институт като средство в борбата с престъпността не е достатъчно оценено. В някои случаи, въпреки че е доказано пряко и непосредствено нападение, не се приема, че има неизбежна отбрана. За престъпления се третират и деяния, извършени от граждани, които са се намесили само за да предотвратят убийства, хулигански действия, телесни повреди, сбивания и др."
Това се казва в Постановление 12 от 29 ноември 1973 г. на Пленума на Върховния съд относно правото на неизбежна отбрана. Проверка на подобни дела е констатирала случаи на наложени "неоправдано строги наказания за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана". Според върховните съдии тази практика води до въздържане на гражданите, включително и длъжностните лица, да се противопоставят при нарушение на обществения ред и посегателство върху честта, здравето или живота на гражданите. Това пък би насърчило нарушителите. Затова се препоръчва съдилищата "да отчитат особеното положение, създадено от нападението, в което са се намирали подсъдимите, когато са извършили престъплението, и им налагат наказания, съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците".


Това е въпрос, който pishtov.com постави още при създаването си, преди повече от пет години.

Още когато разрешиха притежаването на оръжие от гражданите, трябваше да се разтълкува ясно докъде са пределите на неизбежната самоотбрана. Но, като и някои други закони, НК остана "мъглив и разтеглив" и върза ръцете на гражданите за противопоставяне срещу престъпниците.

Пък и на полицаите не е лесно - докато от една страна, един гърми безотговорно и убива човек, за което получава само нищожна глоба, друг се страхува да си извади оръжието, "да не го обвинят че е убиец" и луд го намушква няколко пъти, трети пък яде здрав пердах от цигани-бракониери и докато изпада в несвяст, единствената му мисъл е била, освен че го бият, циганите да не му вземат и пистолета.

На 3 февруари 25-годишният Мариан Я., когото полицията води като криминално проявен, влиза във входа на кооперацията на централната столична ул. "Чаталджа" №6. От години апартаментите в сградата, където живеят много чужденци, са източник на постоянен доход за кварталните крадци. Нито едно жилище не е останало "непреслушано" от тях. И Мариан Я., който е и наркозависим, влиза за поредния взлом. Този път в жилището на възрастен мъж. Бързо успява да вземе от антрето зимно яке с документи и вълнен шал. Излиза необезпокояван от никого. Така изглеждат събитията, разказани от снахата на окрадения.

На 5 февруари в 16.30 ч. Мариан е открит прострелян на метри от кооперацията. Умира в линейката на път към "Пирогов".

Смъртоносният куршум

го е настигнал половин час по-рано, докато се е опитвал заедно със свой приятел да претараши поредния апартамент в същата многократно ограбвана кооперация.

По крадеца с газов пистолет е стрелял Йордан О., майстор на икони с множество изложби в чужбина. При сблъсъка Мариан пада върху Йордан, при което пистолетът гръмнал, това показват данните от предварителното разследване. Това се е случило, докато Йордан заедно със свои съседи се опитва да свърши това, което от години съкооператорите чакат да направи полицията – да залови крадците рецидивисти. Днес обаче той е в ареста на Пето РПУ заедно със съучастника на загиналия обирджия.

Може да арестуват човек, който си защитава дома, а такива наркомани, които постоянно ни обират, да стоят на свобода, възропта вчера съседка на задържания. Нейният апартамент е един от първите претършувани от крадците. Близо 24 часа след инцидента иконописецът е герой за съседите си, които го оприличават на опълченец, успял да спре най-накрая наглите апаши. Никой обаче не иска да застане с името си и да разкаже какво точно се е случило в понеделник. Страх ги е, защото кварталът им е с висока престъпност, независимо че е на няколко преки от Министерския съвет и Народното събрание.

Затова и на "Чаталджа" 6 не вярват на поредния отчет на полицията представен във вторник

В него се констатира намаляване на престъпността през 2006 с 1.5 на сто спрямо предходната година. Дни по-рано столичната дирекция на полицията пък се похвали със свиване на престъпността в София с 13.9%, а при грабежите с 38%.

Статистиката им не е вярна, защото не водят на отчет всички престъпления, коментират обитателите на обираната кооперация. Нито една от кражбите там не е разкрита, макар апашкият терор да е започнал през 1997 г. В началото на 2006 г. в сградата беше обран бившият футболист на ЦСКА Мурад Хидиуед. Двама маскирани влязоха в апартамента му и след като опряха нож на гърлото на приятелката му, отмъкнаха злато, пари и дрехи. Жилището вече не е собственост на футболиста, но обирите не спират.

Според МВР "въпреки многобройните предизвикателства, пред които беше изправен съставът на полицейските структури през миналата година, общата криминогенна ситуация в страната бележи подобрение. Продължава тенденцията към устойчиво снижаване на криминалната престъпност". Според отчета, докато се е борела с престъпността, полицията успяла да изпълни успешно и изискванията на Европейския съюз, поставени в глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи". Преговорната глава е една от областите, по които Брюксел може да наложи предпазна клауза на България в следващите месеци. За живеещите на ул. "Чаталджа" присъединяването към ЕС не е променило нищо. Те

продължават да се страхуват

както и преди 1 януари. София си е София, престъпност има във всички квартали, въздъхва продавачка в близката книжарница. Тя също се бои да разказва за случилото се. А колкото до обявените във вторник от вътрешния министър Румен Петков намерения за следваща крачка в реформата на МВР – анализ на нормативната уредба и човешките ресурси в системата, то те изобщо не я интересуват.

Министърът обяви, че до април работна група ще анализира опита от прилагането на новия Закон за МВР, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети по изискване на Брюксел. Той не изключи да бъдат направени промени в законите, но това нямало да бъде достатъчно без "адаптирането на човешките ресурси и на техниката спрямо реалностите". През последните 17 години не е актуализиран съставът на областните дирекции на вътрешните работи, отбеляза Петков. По думите му това води до неправилно разпределение на хората и техниката.

По време на вчерашния отчет министър Петков не коментира случилото се на ул. "Чаталджа". Комисарите, които бяха с него, се ограничиха до техническите подробности около случая - стреляно е със стоппатрон. Не стана ясно защо нищо не е предприето от полицията, за да не се стигне до сблъсъка, при който беше отнет човешки живот.

Когато държавата, чрез органите си не може да защити гражданите, крайно време е те да вземат закона в свои ръце.

Зададеният въпрос е уместен и интересен, защото посочените от вас вещи попадат под специалния режим за съхранение и ползване, описан в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Този режим изисква за всяка от дейностите по съхранение и ползване на общоопасни средства издаването на лично поименно разрешение. До момента на смъртта на вашия баща притежаваните от него пушки са били съхранявани в дома ви на основание на издадено от органите на МВР разрешение на негово име за съхранение на ловно оръжие. То е по постоянния адрес на баща ви и е срочно (с тригодишен срок на действие). Това разрешение е лично и се отнася както само за тези две пушки, така и само за техния собственик. Но не и за наследниците му, които нямат право да съхраняват огнестрелно оръжие от негово име.

Във вашия случай вие незабавно трябва да уведомите полицейските органи за настъпилата смърт на вашия баща. Тези органи следва да организират приемането на пушките от вас на място (от дома ви) с цел тяхното съхранение. След това вие трябва да решите какво искате да правите с тях. Ако смятате да останат за вас и да продължите да ги съхранявате и ползвате (по примера на баща ви), следва да кандидатствате пред компетентните органи (службата по контрол над общоопасните средства в РПУ-то по вашия постоянен адрес). Така ще ви се разреши придобиване (по наследство, ако сте единствен наследник) на огнестрелно оръжие за ловни цели по общия ред, определен от чл. 14 от ЗКВВООБ. За да добиете такова право обаче, трябва да сте организиран ловец или да станете такъв, ако още не сте. Тогава в посочената служба ще подадете молба, към която ще представите свидетелство за съдимост, удостоверение, че срещу вас няма започнато наказателно преследване, удостоверение, че не сте психично болен и не се водите на отчет. Освен това не трябва през последните три години да сте били принудително настаняван на лечение по закона за здравето, да сте престоявали два или повече пъти в заведение за отрезвяване или три или повече пъти да сте нарушавали обществения ред, което да е санкционирано по административен ред. В такъв случай - на слука!

Ако не сте ловец или не желаете да ставате такъв, просто трябва да продадете въпросните пушки така, както намерите за добре. Разбира се, евентуалният купувач трябва да има издадено валидно разрешение за придобиване на ловно оръжие. Имате възможност и да се договорите да оставите оръжието на консигнация за продажба в оръжеен магазин. Тогава трябва да сключите договор и тази от страните, която ще пренесе пушките до магазина, трябва да получи разрешение за пренасяне.

Полицията започва от в четвъртък двумесечна проверка на всички охранители, съобщиха от вътрешното министерство. Специално внимание ще бъде обърнато на звената за самоохрана, чиито услуги използват "добре облечените бизнесмени".

Според съобщението на МВР ще се проверява личната охрана на физически лица, ценни пратки и товари, друго имущество, както и на обекти с особено значение за икономиката и сигурността на страната. Проверките ще текат на работните места, както и в офисите на звената за самоохрана и частните охранителни фирми. Полицаите ще гледат как са попълнени документите, каква е организацията и как се изпълнява охранителната дейност.

Причината за започващата инспекция са констатирани случаи на небрежно отношение на част от търговците към действащата нормативна регламентация на частната охранителна дейност, довели до многобройни нарушения и до зачестяването на случаите на инциденти, съобщава МВР. По неофициална информация причината за проверката е обирът на 40 хил. лв. от брониран автомобил в средата на месеца. Кражбата е станала заради пропуски в охраната.

По данни на МВР в момента има над 2 хил. лицензирани звена за самоохрана, докато охранителните фирми са едва 1200. Звената отдавна са проблем и за частните гардове, тъй като се лицензират по-лесно и ги конкурират нелоялно. Достатъчно е шеф на фирма да представи в местното РПУ няколко души с разрешителни за оръжие, за да бъдат лицензирани като звено. По този начин е организирана охраната на всички "добре облечени бизнесмени". Това според частни гардове позволява да се заобикаля законът, уронва престижа на професията и се занижава контрола, докато охранителните фирми са подложени на стриктни изисквания.

Миналата година полицията направи проверка на кортежите на някои от известните лица от подземния свят. Причината станаха серията престрелки, при които бодигардовете не успяха да опазят шефовете си. Другият мотив беше, че охранителите ходят демонстративно тежко въоръжени и дори си позволяват да затварят улици докато минава автомобилът на пазения. Тогава от полицията не бяха оповестени резултати.

Частните охранителни фирми отдавна протестират срещу факта, че МВР ги лицензира и проверява, а в същото време ги конкурира със собствени структури за същата дейност.