- BlueGunBlog -

Цели 12 разновидности на ловната нарезна карабина SАКО 85 се появиха на пазара тази есен.

Ловците предпочитат финландските карабини заради отличното им качество, простата експлоатация и най-вече заради изключителната им точност.

На тестови изпитания с 10 карабини от всяка разновидност са получени поразяващи резултати. На дистанция 100 м изстреляните куршуми се събират в кръг с диаметър 25 мм! Такава точност е характерна най-вече за прецизно изработваните снайперови пушки.

Кои са причините за невероятната точност на серията SАКО 85?

Първо, това, че нарезните цеви се изработват от специална стомана, добита в собствената стоманолеярна на фирмата. Второ, това, че цевите са подложени на студено коване, което ги прави много по-устойчиви на износване. Трето, специална електронна система управлява множество чукове, които изправят цевта след студеното коване. Четвърто, всички операции са подложени на прецизен контролна човешкото око.

Електрониката открива всякакви дефекти при изработката, но решаваща все пак е думата на специалисти с 20-годишен опит Нерядко те коригират неточности, които и електрониката пропуска.

Детайлите на новите карабини пък се изработват чрез серия прецизни фрезови операции и се подлагат на многостепенен контрол.

Цевите на SAKO 85 са закрепени единствено върху цевната кутия. Те нямат контакт с ложата. Това решение е заимствано от снайперовите пушки и гарантира бързото погасяване на възникналите вибрации след изстрел. Със същата цел цевите на някои модификации на карабината са набраздени надлъжно. Това решение е една от фирмените тайни за високата точност на финладските карабини.

Използването на мощни патрони обикновено е съпроводено с висок откатен импулс, който е особено неприятен за младите ловци и дамите с ловенбилет. За намаляването му върху задната част на приклада има синтетични амортизиращи накрайници.

Предпазителят на карабините е с оригинално двойно действие - заключва не само спусковия лост, но и затвора.

Специален бутон освобождава затвора за зареждане на оръжието при блокиран спусков лост. С това степента на безопасност е издигната на качествено по-високо ниво.

Затворът е проектиран с три бойни упора, които увеличават заключващата повърхност. Направляващите са изработени изключително прецизно, което пък гарантира леко и бързо презареждане и висока надеждността на останалите механизми. Усилието за задействане на спусъка може да се регулира.

За заключване на магазина е използвана наскоро патентованата система Total Control Latch. Така пълнителят може да се отдели от карабината само при едновременното натискане на ключалката нагоре и назад. Системата предотвратява самоволното изпадане на магазина от оръжието, което често се среща при някои ловни карабини. Конструкторите са осигурили възможност пълнителят да бъде зареждан и през отвора за екстрахиране на изстреляните гилзи.

На снимката горе е куршумът POWERHEAD на патрона 9,3х66. Благодарение на кухина в челната си част куршумът се разтваря гъбовидно и рязко намалява скоростта. Долу е куршумът RAMHEAD, чиято тъпа челна част осигурява рязко намаляване на скоростта и максимално отдаване на кинетичната енергия.

12-те модификации на финладската карабина SAKO 85 притежават уникални качества. Представяме ви кратки характеристики на най-предпочитаните модели.

В ОГРАНИЧЕНИСЕРИИ е пускан моделът SAFARI на SAKO 85, тъй като повечето операции при изработката му са ръчни. За сметка на това обаче качеството е изключително високо. На практика тези карабини са уникални. Обикновено са снабдени с механични мерни прибори. При украсата е използвана слонова кост. Предпазначени са за патроните 375 H & H Magnum. Карабината SAFARI е дълга 1145 мм при дължина на цевта 620 мм.

НА ПРИКЛАДА на BAVARIAN е изработен баварски тип набузник, в края на който е монтирана декоративна лента от розово дърво. От този модел се произвеждат карабини за патроните 222 REM, 223 Rem. Дълги са 1065 мм при дължина на цевта 570 мм и тегло 2,9 кг. Друг вид пушка пък използва патроните 22-250 Ren, 234 Win, 260 Rem, 7 мм-08 Rem и .308 Federal. Тя е дълга 1075 мм при цев 570 мм и тегло 3,2 кг. Карабините с обща дължина 1145 мм,, дължина на цевта 620 мм и тегло 3,5 кг използват патроните 9,3х62, 7 мм Rem Mag, 300 Win Mag, 338 Win Mag и 375 H&H Mag.

ПО-ПРЕЦИЗНАТА ОБРАБОТКА на отделните части на модела DELUXE е единственото, което го отличава от BAVARIAN. Иначе техническите данни са едни и същи. Всички метални повърхности са идеално полирани, а ореховият приклад и полуложата са допълнително обработени.

НОВИТЕ МОЩНИ ПАТРОНИ 9,3х66 са характерни за модела CLASSIC. Освен тях той използва и патроните за BAVARIAN. Общата дължина на тези карабини е 1085 мм при дължина на цевта 570 мм и тегло 3,3 кг.

ЗАРАДИ ШИРОКАТА ГАМА ПАТРОНИ, които използва HUNTER е най-търсената модификация заради широката гама патрони, за които карабината е предназначена. На практика няма съвременен ловен боеприпас, за който финландските оръжейници да не са разработили модификация. Оръжейни търговци споделят, че най-бързо се харчат карабините, обозначени с буквата М. Те използват патроните 30-06 Sprg, 9.3x62 и 9.3x66 Sako.

lKODIAK се отличава с приклад и ложа от ламинирано дърво. Предназначен е за патроните 338 Win Mag и 375 H & H Mag. Общата дължина на тази карабина е 1045 мм при дължина на цевта 540 мм и тегло 3,6 кг.

ДАМИТЕ И МЛАДИТЕ ЛОВЦИ предпочитат модела FINNLIGHT, който е сравнително по-лек от другите. Общата дължина на най-късия вариант е 1030 мм при дължина на цевта 515 мм и тегло само 2,8 кг. Олекотяването е постигнато за сметка на надлъжните канали върху външната повърхност на цевта и използването на приклад и ложа от синтетични материали.

ТЕЖКАТА ЦЕВ на модела VARMINT бързо гаси възникналите вибрации при стрелба и осигурява точен следващ изстрел. Пуушката използва патроните 204 Ruger, 222 Rem, 223 Rem, 243 Win, 338 Federal и др. Дълга е 1105 мм при дължина на цевта 600 мм и тегло 3,9 кг. (24часа)



С начална скорост от 780 до 840 м/сек излита изстреляният 18,5-грамов куршум на новия финландски патрон 9,3х66.

В зависимост от теглото дулната му енергия може да достигне до колосалните 5700 джаула! Това означава мигновено поваляне на глиган, елен, едра мечка и дори бивол.

Патронът е разработен като алтернатива на немските 9,3х62 и 9,3х64. Те имат почти същите габарити, но куршумите им излитат с начална скорост 720 м/с и дулна енергия около 4000 джаула.

При отстрел на едри животни на 300 м куршумите на немските патрони съхраняват едва 2800 джаула от дулната енергия, докато финландският патрон носи цели 3600 джаула.

При изстрел с финландския патрон възниква по-малък откатен импулс. Това се обяснява с възникващото по-ниско налягане в цевта - около 4100 bar. Докато при немския патрон то е 4400 bar. Ловци споделят, че по-ниското налягане се понася по-леко от рамото на авджията, но въпреки това дулният компенсатор е задължителен.

Новият патрон 9,3х66 върви с четири вида куршуми, които се използват за лов на различен дивеч.

Куршумът с обозначение POWERHEAD е островръх, експанзивен. Благодарение на кухина в челната си част куршумът се разтваря гъбовидно и рязко намалява скоростта, отдавайки кинетичната си енергия. Подходящ е за лов на мечки, елени, биволи и сърни.

Куршумът ARROWHEAD е с връх от полимерен материал, който подобрява балистиката. Той предизвиква по-силен шок и нанася по-големи поражения. Подходящ е за стрелба на големи разстояния.

Куршумът HAMMERHEAD има отлична спираща способност. Сърдечникът му е изработен от мек материал, който бързо се разплесква в челната си част. При попадение бързо губи скорост и отдава максимална част от кинетичната си енергия. Препоръчва при лов на елени, сърни и глигани.

Куршумът RAMHEAD е с най-висока поразяваща способност и се използва при лов на най-едрия и мощен дивеч. Тъпата му челна част осигурява рязко намаляване на скоростта и максимално отдаване на кинетичната енергия при попадение.

За дискусията по темата е характерно, че аргументите на всяка от страните в голяма степен са повлияни от най-острите ексцесии в едната или другата посока:

- полицай, убит при изпълнението на задълженията си от престъпник

- или цивилен, убит в резултат на неправомерна употреба на огнестрелно оръжие от полицай.

Още в началото (с риск да вляза в сериозен семеен спор и бъда обвинен от някои колеги в лош юридически вкус) нека посоча, че категорично одобрявам въоръжаването на полицията и използването от нея на подходящи бойни патрони. Намирам за уместно и изявлението на вътрешния министър по този повод, но само като политически жест на съпричастност, подкрепа и ясно заявена позиция на държавата за "нулева толерантност" към престъпността.

Когато обаче въпросът слезе на експертно ниво, за правилното решение обуславящи трябва да са не най-тежките ексцесии, а огромният брой случаи от всекидневието на полицая.

На преден план се очертават 3 групи сериозни проблеми: юридически, технически и психологически. По обясними причини не коментирам последните.

- Действащият в момента законов регламент за използването на огнестрелно оръжие от правоохранителните органи (в случая от полицията) е в чл. 74, ал. 1 от Закона за МВР и с едно изключение относно "неизбежната отбрана" е еднакъв с този по отменения Закон за МВР от 1997 г.
Употребата на огнестрелно оръжие се предвижда като "крайна мярка" в случаите на "въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, след предупреждение, при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга и след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер".

В това отношение сегашната уредба търпи критика. Няма пълно хармонизиране на регламента както с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, така и с други международни актове в тази област. Те предвиждат две основни категории - "абсолютна необходимост" и "пропорционалност" при употребата на огнестрелно оръжие.

Въвеждането на общото изискване за "пропорционалност" е повече от необходимо. Това е основен критерий за използването на мерки (в случая оръжие), които следва да са съизмерими и адекватни на заплахата, която представляват действията на лицето, срещу което се използват.

Нелепо е в един режим - при "престъпление от общ характер" - да се третират еднакво въоръжен похитител, който стреля срещу полицай, и касиер, който, заварен да краде от касата, след предупреждение хуква да бяга... Задължително в една нова регламентация би следвало да се уредят характеристиките на престъплението, спрямо чийто извършител може да се употреби оръжие. Дали това ще е свързано само с извършване (или заплаха от извършване) на насилие, увреждащо живота или здравето, както се препоръчва в препоръки на различни институции на ООН и в решения на Европейския съд по правата на човека. Дали ще се въведе и друг допълнителен критерий, това ще бъде суверенно решение на българския законодател.

От друга страна обаче, при всички критики към сегашната уредба, изтъкващи като неин основен дефект прекалено разширеното право на преценка от използващия оръжие полицай, има следния феномен. В обществото, а и сред самите полицаи трайно е формирано едно крайно скептично, негативно отношение към последиците от употребата на оръжие, дори тя да е била абсолютно наложителна, адекватна и законна. Досега практиката оправдава един подобен скептицизъм главно по отношение на цивилни лица, употребили оръжие. Един пресен пример - убитият ром, нападнал с вила бивш военен и нанесъл му няколко рани, въпреки предупредителните изстрели във въздуха.

Вярно е, че преценката по време на използването на оръжието може да не съвпадне с тази на прокурора или на съда ако, не дай боже, се стигне дотам. Тя се прави след време, в кабинета или залата и е много по-лесна. Но в крайна сметка това е един от рисковете на професията и той трябва да бъде поет и носен, а не в критична ситуация, вместо да използва оръжието си (дадено му именно за това), полицаят да се обърне в обратна посока и да се престори, че не забелязва случващото се. Тук решаващо е не толкова наличието на прецизен законов текст, колкото моралът и професионализмът.

Мисля, че за да се постигне максимално добрият баланс между защитата на основното право на живот и на телесна неприкосновеност на човека, срещу когото се използва оръжие, и правата на полицая, правомерно употребил оръжие, е нужен един подробен анализ на всички случаи на правомерна употреба на оръжие от полицията поне за последните 10 г.

В резултат да се конкретизират няколко основни хипотези за обоснована употреба на оръжие. Те след сериозно обсъждане и редакция, при спазване на принципите, посочени по-горе, да допълнят чл. 74 от Закона за МВР.

4Що се отнася до техническите проблеми, и по-специално до употребата на "бойни" или т.нар. стоппатрони, нещата са много по-еднозначни. В закона липсва не само дефиниция за този вид боеприпас (стоппатрони), а и самият термин.

Патронът, добил популярност под това име, по-скоро е причисляван от действащия Закон за МВР към т. нар. помощни средства по смисъла на чл. 72, ал. 2, заедно със служебните животни - кучета и коне, усмирителните ризи, палки, белезници и пр.

В най-разпространения си използван у нас вид, стоппатронът представлява контейнер от пластична материя, който е напълнен с инертен материал - най-често при пистолетните патрони за "Макаров" това е торбичка, напълнена със ситни сачми.

За съжаление точно тези патрони са крайно неудачни и в голям брой случаи предизвикват обратния резултат. Или нараняват сериозно засегнатия, или при по-голямо разстояние или реална престрелка не дават необходимия резултат, излагайки на сериозна опасност живота на използвалия ги полицай. Поначало този тип боеприпаси - с гумени, пластмасови и шокови куршуми, са създадени преди всичко за употреба при масови безредици, демонстрации и пр. Този специален патрон действа най-ефикасно при употребата му в по-големи калибри - напр. гладкоцевни пушки тип "помпа", големокалибрени револвери и др. специализирани оръжия. Там много прецизно може да се определи съотношението между снаряд и заряд.

Много по-трудно е това да се постигне при пистолетните патрони, особено за най-разпространения в полицията у нас 9 мм патрон за "Макаров". Това е един слаб и морално остарял калибър, създаден в средата на миналия век и предназначен за военни действия по онова време. При него е нужно сравнително голямо налягане при изстрел, за да може да се самозареди пистолетът.

Това ограничава възможностите за намаляване количеството барут в патрона и на практика се получава следното: на близки разстояния скоростта на изстрелвания снаряд е прекалено висока, той не се е разтворил достатъчно и нанася сериозни, вкл. смъртоносни увреждания, понякога по-тежки отколкото при използване на нормален куршум. А на по-големи дистанции, поради специфичната балистика и форма на изстрелвания снаряд, той губи рязко скорост, точност и ефективност.

Вярно е, че понякога използването му срещу неподготвен нападател или обект на задържане дава някои предимства. При първоначалния шок, докато той се чуди дали е ранен и колко тежко, е лесно да бъде "закопчан" с белезници. Въпреки това, рисковете, свързани с широката употреба на този вид патрони, съчетани с понякога отчайващата стрелкова подготовка на използващите ги полицаи, са абсолютно неоправдани.

Но съвременните технологии са създали, а законът е предвидил, достатъчно широк спектър от помощни средства с ограничено травматично и не летално въздействие. В това отношение държавата обаче е длъжник на редовия патрулиращ полицай.

Достатъчно е само да споменем лимитите за гориво или да сравним екипировката на един наш редови полицай и също наш, български, но военен полицай. Но ако за въоръжаването например със специални устройства, изстрелващи електрошокови стрели, ще са необходими значителни средства, то поне снабдяването с един подходящ спрей е напълно възможно. Той освен основното си въздействие, едновременно може и да маркира с подходящ цвят нападателя, напр. футболен хулиган, улеснявайки неговото последващо разпознаване.

В заключение считам, че използването на "стоп-патрони" в калибър 9 мм "Макаров" е неудачно и опасно. То следва максимално да се ограничи, поне докато не се осъществи цялостното превъоръжаване на полицията с подходящо, съвременно оръжие. Друг въпрос е, доколко въобще най-често използуваните "бойни" патрони за пистолет "Макаров" са подходящи за различните случаи, наложили употребата им.

Сериозна е и нуждата от провеждането на специализирано комплексно обучение на полицаите.

Най-доброто засега видео, с 1 000 000 fps (1 милион кадъра за секунда).

Може ли ловецът да се научи да стреля точно и бързо, без да гръмне и един патрон. Оказва се, че това не е непостижима мечта. Финладската компания “Ноптел” демонстрира в Министерството на отбраната тренажор за обучение по стрелба на военни и полицаи. Система всъщност е много проста, лесна за използване и надеждна. Тя е предназначена за малокалибрени оръжия - автомати, пистолети и картечници. Монтира се и на противотанкови гранатомети. Пригодена е дори за ловни карабини. Цялата система се побира в едно куфарче. С тренажора се води колективно и индивидуално обучение до взвод в закрити помещения, полигони и планински условия.

Как действа финландското устройство? Боецът използва личното си оръжие. Към него се прикачват приспособления, свързани с компютър в куфарчето. Войникът (или ловецът - бел. авт.) натиска спусъка, но оръжието не изстрелва бойни патрони, а електронни импулси. Може да върши това колкото си иска - без ограничение и съобразяване с лимита за муниции. Инструкторът може да променя условията, мишенното поле и вариантите за стрелба. Компютърът отчита попаденията. Чрез светлинна графика и цифрови данни показва за всеки изстрел как войникът е държал оръжието, как се е прицелвал и как е натискал спусъка.

Системата имитира откат и звуково истинска стрелба чрез газови пълнители, които се монтират в истинските. Така, преди да дадат бойни патрони на боеца, той се е научил да борави с автомата си. Разходите за такъв вид обучение са почти нула. Компанията е продала 10 000 тренажора в 60 държави.

Десет полицаи - десет вида кобури. Това запомних от картинката пред стадион "Васил Левски" след голям футболен мач. А какво друго имаше на колана на родното ченге? Пищов "Макаров", груби украински белезници и дълга и неудобна гумена палка. Сравнението с екипировката на американското ченге нито е справедливо, нито уместно. Просто възможностите на държавите са различни.

Нека обаче поставим до редовия българския полицай не чужденеца, а колегата му от армията. Защото и във войската има полицаи, но се оказва, че те са поне 10 пъти по-добре екипирани от тези в МВР. На колан на военното ченге са закрепени пистолет "Зиг Зауер 20-22", тактически фенер, белезници, спрей, сгъваема метална палка и резервни пълнители. И всяко нещо е в отделна чантичка, надеждно закрепена с двойнофиксиращи капси. Да речем, че въпросът с пищовите е свързан с много пари, които липсват не само в период на криза. Но нима родните полицаи не заслужават качествени тактически фенери и доста убедителни спрейове, които понякога обезсмислят и най-мощните пищови?

Лютивият газ е сериозно оръжие. Той обаче не убива, а само временно изважда от строя. Не боли и не причинява телесни повреди. Американският полицай много по-често посяга към спрея, отколкото към пищова. Най-разпространеният в Щатите професионален спрей е SABRE RED, който струва двадесетина долара. Той не предизвиква алергични реакции, защото е със 100% естествен произход. Произведен е на базата на лютиви чушки. По официални данни на нюйоркската полиция няма нито едно заведено дело за злоупотреба със спрей. Временният ефект трае 25-30 минути, ако веднага си измиеш лицето. Ако нямаш подръка вода, си извън строя поне 2 часа. Примерно срещу полицая върви разбесняла се агитка от футболни фенове. Само за броени минути той може да неутрализира лидерите - двама, трима, петима. И не само това - с оцветен газ да ги напръска в зелено или синьо и така да осигури достатъчно надеждно доказателство за съда. SABRE RED е одобрен от българското здравно министерство и вече е приет на въоръжение във военната полиция.

Българският военен полицай разполага и с метална телескопична палка. Докато колегата му от МВР се чуди къде да дене дългата и неудобна гумена палка. И като правило я оставя в колата да не му пречи. Противно на очакванията гумената палка е по-опасна. Просто защото при използването и обикновено не съществуват задръжки и нерядко ударите са смъртоносни. Затова полицаи казват: гумената палка създава убийци. Макар една от главните причини затова да е недостатъчното обучение.

Тактическият фенер е най-слабо познат. А той е невероятно ефикасно оръжие нощем. Мощният му лъч заслепява и блокира противника. Американските полицаи са разработили специална тактика за освобождаване на заложници само с помощта на тактически фенери, без нито един изстрел. Военните ни ченгета имат на колана си тактически фенер от типа "Стрийм лайт" - класика в жанра.

А патроните? Бойни и да не рикошират. За масовия "Макаров" решението е единствено американският патрон JHP 9х18. Той е с малка дупка отпред, която при удар позволява разплескване на куршума. Докато в калибър 9х19 пара има много повече варианти. Най-голямо разнообразие предлагат швейцарските оръжейници - примерно Action 5, които са уникални - те без проблем пробиват металната врата на автомобила, но улучат ли тялото, в 9/10 от случаите остават в него, съответно не рикошират.

Белезниците като че ли са най-малкият проблем.

Гранатомет, който стреля с радиоуправляеми "умни" муниции (HEAB), ще може да покосява вражеските бойци дори когато са се прикрили зад стени или са залегнали в окопи, без да нанася поражения на околната инфраструктура. Високотехнологичното оръжие ХМ25 (XM25 Airburst Weapons System) се разработва като модул на автомата XM29 за нуждите на армията на САЩ и ще помогне на бойците в сложните условия на партизанска война в градска среда. Автоматът използва експлозивни муниции, които се взривяват автоматично до врага и го поразяват чрез ударната си вълна.

Тайната на оръжието се крие в неговия мерник, който използва лазерен далекомер, за да изчислява разстоянието до целта. Войникът, въоръжен с ХМ25, може да нагласи мунициите, така че те да детонират до 3 метра пред или зад врага, като разрушат прикритието му или експлодират зад него. В 25-милиметровите миниснаряди, които използва пушката, има вграден чип, който получава радиосигнал от мерника и "запомня" разстоянието до целта и координатите, където трябва да се взриви. Ако например вражеският боец се прикрива зад стена на стая, патронът би могъл да пробие стената, без да експлодира и веднъж преминал преградата, да произведе детонация, която да порази укрилите се в помещението, без да разрушава цялата сграда. При положение, че вражеският войник се е окопал под нивото на директния огън, 25-милиметровият снаряд може да бъде програмиран да детонира над укритието и да го неутрализира чрез взривната си вълна.

Оръжието трябва да осигурява точни попадения до 600 метра в градска среда, където вражеските войници често използват жилищни или други постройки за прикритие. Предвижда се ХМ25 да използва разнообразни муниции - експлозивни, бронебойни, както и снаряди, предназначени да разбиват врати. Подобна щурмова пушка може да бъде добра алтернатива на въздушни или артилерийски удари, които причиняват много разрушения и жертви сред цивилното население в Афганистан и Ирак. Очаква се тестовете на ХМ25 да започнат скоро, а до 2012 г. оръжието да бъде въведено за употреба в армията.

Tъй като през последно време ми минаха доста муниции през ръцете, започвам да разглеждам тук по-интересните от тях.

Новият патрон на Winchester от серията SUPREME ELITE, BONDED PDX1 +P 124gr. JHP е означен за "Персонална защита" и е създаден специално по изисквания и критерии на ФБР, които симулират реални ситуации. Куршумът е разработен за максимална терминална балистика и в момента е приет на въоръжение във ФБР, като стандартен патрон под калибър .40 S&W. За цивилния пазар куршумът се продава в калибри 9mm (9x19 Para), 40 Smith & Wesson, .45 ACP и .38 Special.

Технологията на Winchester за изработката на PDX1 е по-качествена от тази на конкурентите, поради факта, че медното покритие се нанася чрез електролиза, което не разрешава на куршума да се фрагментира, както повечето известни Hollow point . Това от своя страна осигурява по-надеждно преминаване през бариери, като стъкло или дреха. При навлизане в тъканта предната част на куршума отваря шест сегмента, които увеличават фронталната площ на куршума 1.5 пъти, отдавайки по-бързо енергията си.

Ъгълът на скосяване на куршума е направен специално с идеята да бъде използван безпроблемно в повечето модерни самозарядни пистолети, а гилзата е покрита с никел, за да осигури лесно плъзгане в патронника и изхвърляне след изстрел.

Зарядът е +Р, което осигурява приблизителна енергия на куршума от 330J на около 50м.

Каталожните означения на новият патрон са както следва:
S9MMPDB 9mm Luger +P 124g JHP Bonded
S9MMPDB1 9mm Luger 147g JHP Bonded
S40SWPDB 40 S&W 165g JHP Bonded
S40SWPDB1 40 S&W 180g JHP Bonded
S45PDB 45 Auto 230g JHP Bonded
S38PDB 38 Special +P 130g JHP Bonded

PDX1 се продава в кутии от по 20 броя и струва между $23 и $30, цена за която може да се купят около 150 обикновенни патрона за стрелба по мишени.

Пистолетът бил на по-малко от година, а патронът домашно снаряден. Повече информация за фирмата и пресата за снарядяване на патрони, както и коментари с почесване по врата и благославяне на Господа, че стрелецът се е отървал без сериозни наранявания тук.

Патроните са били:
Повече информация и коментари с почесване по врата тук.

Не напразно се носи славата на това правителство, като най-корумпираното в ЕС.

Как ще се почувствате, ако играете футбол и по средата на първото полувреме дежурният съдия обяви, че всички трябва да са със сини чорапи и понеже вашият отбор е с червени, ви присъдят служебна загуба? В такова положение се озоваха чуждите фирми кандидати да унищожават български боеприпаси. Военното министерство ги отстрани, защото не са спазили изисквания, въведени след обявяването на търга. В четвъртък от Министерството на отбраната обявиха, че са били подписани договори с победителите в тръжната процедура - "Дунарит", "Терем" и консорциума между "Берета трейдинг" и "Векс". Поръчките са на обща стойност 27 721 874 лв. за утилизация (обезвреждане и унищожаване на боеприпаси) на общо 14 945 тона боеприпаси. Контрактите са подписани, въпреки че в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) има подадени жалби на три от загубилите компании срещу процедурата по избор на изпълнител. Последната от жалбите е подадена на 5 януари т.г. Конкурсът за унищожаване на излишните боеприпаси на армията беше направен спешно след взривовете на военните складове в Челопечене в началото на юли миналата година. За утилизацията на повече от 42 хил. тона излишни боеприпаси правителството отпусна допълнително 30 млн. лв. Тъй като става дума за различни боеприпаси, тръжната процедура е била разделена на четири лота. Общо 17 са компаниите, подали документи за участие в процедурата. От тях пет са били чуждестранни компании. Това са VOP-026 - Чехия, STVGroup a.s. -Чехия, IMI- Израел; ЕST Entsorgungsgesellschaft MBH - Германия, и REINMETALL - Германия.

Смяна на правилата
И петте чужди компании, някои от които с многогодишен опит в утилизацията, обаче са отстранени, тъй като са предложили унищожаването да се извършва на работни площадки извън България. Според военното министерство изнасянето на боеприпасите е в противоречие със съществуващите нормативни актове, според които боеприпаси, собственост на Българската армия, не могат да бъдат изнасяни зад граница. Три от компаниите - VOP-026, IMI, ЕST Entsorgungsgesellschaft MBH, са подали жалби в КЗК.В тръжната документация нямаше изискване към компаниите да унищожават боеприпасите само на територията на страната, твърдят представители на компаниите, загубили конкурса. По думите им това изискване е било добавено допълнително в края на ноември. Съгласно текста на обявата за обществена поръчка за унищожаване на боеприпасите участниците трябваше да притежават единствено необходимите сертификати, лицензи и разрешения в съответствие с българското законодателство. Според загубилите компании в конкурса е имало и други процесуални пропуски и законови противоречия, които са правили невъзможно участието в търга. Едно от тях е било изискването да се представи документ от "Контрол на общоопасните средства" към МВР, че компаниите имат разрешение за производство и утилизация на боеприпаси. Тази служба не издава такива разрешения, а е контролен орган, който дава становища. Разрешенията се издават от специални комисии, които включват представители и на други институции, твърдят представители на част от загубилите компании. Друг спорен момент в процедурата било изискването към фирмите да вземат документ от Министерството на околната среда и водите, че няма да извършват екологични замърсявания при унищожаването на боеприпасите. От ведомството на Джевдет Чакъров обяснили обаче, че такъв документ се издава едва след като бъде изпълнена утилизацията, а не преди това. Най-спорният момент бил изискването да се представи технологията, по която ще бъде извършено унищожаването на боеприпасите. Според загубилите конкурса този информация е секретна и изискването й от фирмите е в нарушение на Закона за защита на конкуренцията. От Министерството на отбраната не се наеха в подробности да коментират обвиненията на загубилите фирми, тъй като в момента тече процедура по обжалване на решението по избор на изпълнител. Те обаче признаха, че основното изискване, поради което са отпаднали чуждите фирми - утилизацията да се извърши в България, е било допълнено в хода на процедурата. Това станало по съвет на специалисти от вътрешното министерство, които са обяснили, че изнасянето на боеприпасите противоречи на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси.

Завода за унищожаване го няма
Унищожаването на боеприпаси на армията се превърна през последните години в печеливш бизнес за много български компании - от търговци на цветни метали до оръжейни търговци. През последните десет години бяха натрупани близо 100 хил. тона боеприпаси, които бяха излишни на армията. Част от тях бяха унищожени при взрив в Челопечене. Според доклад на Министерството на отбраната от 2004 г. прогнозната печалба от утилизацията на всички излишни боеприпаси възлиза на 30 млн. евро. Тази печалба обаче не беше реализирана, тъй като Министерството на отбраната и Народното събрание "забравиха" за проекта за построяване на завод за утилизация, който беше одобрен през март 2004 г. от правителството и внесен в парламента. Според документа за построяването на завода щяха да бъдат нужни две години и 9.85 млн. евро. Сума, много по-малка от отпуснатата от правителството за приключилия първи конкурс за утилизация.

capital.bg

В една скорошна реклама за патроните Black Cloud ято екзалтирани патици се впуска в полет през оранжево небе на фона на зловещ хеви-метъл риф. После настава мрак. Появява се слоган, в който всяка дума е подчертана с изстрел на пушка: Падат. Патици. Като. Дъжд.

Спотовете, които върти сега кабелният оператор Versus, са забележително нагли за умиращия пазар на боеприпаси. Целта за пазара на патроните Black Cloud е компанията Allaint Techsystems (ATK) да измъкне повече долари от свиващите се редици на ловците, като използва яркооцветени кутии, кресливи реклами и обещания. Накратко, АТК опитва да продаде един по-смъртоносен изстрел. "Много хора гледат на мунициите като на стока - твърди Марк ДеЙънг, президент на Armament Systems, подразделение на АТК. - Ние наистина стигнахме до високоефективни снаряди." Тази нагласа обяснява защо АТК се е превърнала в най-голямата компания за боеприпаси след близо десетилетие на пазара. През 2000 производителят на космически ракети, тротил и бойни глави си прокара път към муниции с малък калибър чрез агресивното желание да ръководи Lake City Ammunition Plant в Индипендънс, Мисури, към американската армия. Оттогава АТК се придвижи бързо в гражданската сфера, като "ухажваше" ловци и полицаи с креативен маркетинг и смели обещания за по-добро представяне. Продажбите за военните допринасят за почти 70% от приходите в Armaments System Div., подразделение на АТК, възлизащи на $1.6 млрд. Това е и едно от найбързо развиващите се подразделенияна компанията. На 7 август подразделениетодокладва за годишен прираст от 32% през последното тримесечие - до $442 млн., докато печалбата скочи с 53% до $44 млн. Търсенето на първокласни боеприпаси идва в ключов момент. Войната в Афганистан и в Ирак увеличи търсенето. Lake City сега бълва 1.4 млрд. годишно - количество, невиждано от войната във Виетнам. Но намаляването на войските би задържало подема на АТК: "Имаме усещането, че те са много обвързани с Ирак", твърди анализаторът на UBS Дейвид Строс.

ДОБРЕ ОБОРУДВАНИ
Серия патрони се прави обикновено от месинг, капсул-детонатор и куршум. Суровината, от която се произвеждат тези компоненти, особено медта и оловото, поскъпна значително в последно време, затова и производителите на муниции вдигнаха цените.

Пазарът при лова се свива, но онези, които държат на него, изразходват около $1829 годишно за хобито си. Долф Върнър от Колумбия устройва достатъчно ловни пътувания до Небраска, Луизиана и Канада. Той купува муниции Federal Premium - най-високата класа на АТК - $70 за кутия с 20 патрона. (Брандът Federal Cape Shock на АТК за големи животни струва над $200 кутията.) "Сериозните спортисти не толерират хора, неспособни на "чист лов", твърди Върнър.

Докато Remington и Winchester все още продават патроните си в обикновени кутии, за АТК се шуми непрестанно. Върху кутиите с патрони на Federal Premium има картини с животни, срещу които е предназначен всеки калибър - от катерици до елен. Кутията на Fusion на АТК е светлооранжева с пламъци, ограждащи името на бранда. На кутията с патрони за пушка Black Clout се твърди, че "предизвикват пълно опустошение при съприкосновение". Те са рекламирани по телевизията от ловеца на патици Фил "Командирът на патиците" Робъртсън, който на картинката е навлязъл до колене в блато и заплашително гримасничи, докато стиска пушката си.

Допреди няколко години АТК бе мудна, но днес нейните брандове превъзхождат Winchester и Remington. "Те са велики марки" твърди вицепрезидентът за ловни и огнестрелни оръжия за веригата Gander Mountain. АТК има и графики, показващи колко тежат куршумите им при съприкосновение с целта (колкото по-малко се чупят, толкова са по-смъртоносни).

Военните най-много търсят АТК. Производството на патрони 50-и калибър е нараснало дванадесет пъти, след като САЩ навлязоха в Ирак през 2003. Често оборудвани с експлодиращи върхове, те се зареждат в тежки картечници, монтирани върху джипове хамър. Един изстрел с патрон 50-и калибър пронизва и взривява бронирана кола. "Момчетата в Ирак просто ги обожават", признава бивш морски пехотинец, който работи в завода в Lake City.

Заедно с повечето патрони, продавани на ловци, АТК произвежда и аксесоари, включително снайпери, облекло и паласки.