- BlueGunBlog -

ПРЕДИ 13 г. “24 часа” помогна да се поправи нескопосана наредба на МВР. Ден след публикацията “Колекционери отново ще крият безценни оръжия” тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев в писмо до “24 часа” благодари за забележките. А българските граждани получиха право да колекционират оръжия, произведени преди 1880 г., каквато е и практиката в Европа.

Според проекта за нов закон за оръжията обаче отпада постановката за свободно притежаване на исторически пушкала, произведени преди 1870г. В тази категория попадат фитилните, кремъчните и капсулните оръжия, използвани в руско-турската война от 1877-1878 г., производството на чиито патрони е спряно преди повече от век.

С какво тогава прадядовите кремъклийки са обществено опасни? Кой би нарамил кремъчна или капсулна пушка, за да обира банка или за терористичен акт? Тези оръжия отдавна са само спомен. Да не говорим, че новият закон ще насърчи по-ценните експонати да бъдат скрити, а най-ценните - изнесени зад граница!

Затова отново се обръщам за съдействие към “24 часа” снадеждата проблемите най-бързо да стигнат до вносителите на проекта.

През 1995 г. Народното събрание ратифицира Протокол срещу незаконното производство и трафик на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. В чл. 3 (а) в него от категорията “огнестрелни оръжия” се изключват антикварните, произведени преди 1899 г., или техните копия. Защо тази норма не се приложи у нас?

Проектът за нов закон задължава всички исторически оръжия да бъдат обезопасявани със заваряване на механизмите и пробиване на цевите. Това ще обезобрази и унищожи експонатите.

Абсурдно звучат и някои текстове, според които всеки куршум се смята за боеприпас независимо дали вече е изстрелян, или не. Излиза, че намерените в земята куршуми на Шипка или около Плевен се броят за боеприпаси?!

Законопроектът въвежда регистрация на пневматичните и газ-сигналните оръжия, които години наред се продаваха на свободен режим. Явно вносителите нямат и представа каква бюрокрация създават. А решението е в рязкото завишаване на санкциите за неправомерна употреба, не в забраните и ограниченията. Проектозаконът за оръжията има и други недостатъци. Те можеше да бъдат спестени, ако при разработването му бяха привлечени обществени организации като Национален съюз “Единение”, комитет “Крум Страшний”, Национално дружество “Традиция”, комитет “Родолюбие” и др. В тях членуват много и отлично подготвени оръжейни специалисти, които могат да помогнат за избягване на абсурдите.

Пистолет, тип деринджър, принадлежал на известният американски гангстер Джон Дилинджър, беше продаден на търг за 95 600 долара. Търгът беше устроен от Heritage Auction Galleries, което отбелязах неотдавна. Те очакваха да получат два пъти по-малка сума, но купувачите проявиха повишен интерес към офертата – може би заради наскоро излезлия филм за прочутия гангстер. Новият притежател на пистолета Remington е колекционер от Лос Анджелис, пожелал анонимност. По данни на Heritage Auction Galleries, именно този пистолет Дилинджър е крил в чорапа си, когато е бил арестуван от полицията на Аризона през януари 1934 година. Оръжието се съпровожда с документи, потвърждаващи, че е било иззето по време на задържането на знаменития гангстер.

За банковият обирджия Джон Дилинджър (John Herbert Dillinger) скоро ще гледаме холивудски филм по живота му "Public Enemies", където в ролята се превъплъщава самият Джони Деп. Малкият пистолет, тип деринджър, на големия гангстер Джон Дилинджър се продава на търг от Heritage Auctions в Далас, Тексас.

Пистолетът, Remington калибър .41, който се пази цели 75 години има историческа съдба. Конфискуван е от гангстера през 1934 година, когато Дилинджър и неговата банда са заловени в Тускон. Легендарния мафиот го носил скрит в чорапа си и рядко се разделял с него. Суеверно считал, че ако остане без своя Remington .41 го очаква лоша съдба. Шест месеца след като пистолетът му е отнет, Джон е застрелян в Чикаго. Цялата история ще видим в кината, но пистолетът му ще притежава само един. Стартовата цена на оръжието е 35 000 долара.

Още за Джон Дилинджър от kriminalnidosieta.com.
Още за деринджърите от pishtov.com.

С кръв и сланина закалявали стоманата на ножовете някога. Така остриетата придобивали не само твърдост, но и достатъчна еластичност, твърди известният пловдивски майстор Кирил Коликов. Неговият учител бай Димитър Димитров му разказвал легенди за това как са разсичали домашни животни с нагрят до червено дълъг нож, за да се получи добра закалка. Тайната е във високото съдържание в кръвта на белтъци (албумин, гамаглобулин и фибриноген), захариди, липиди и редица нискомолекулни органични и неорганични съединения, които при контакт с желязното острие облагородяват повърхностния му слой и подобряват неговата устойчивост. Сланината пък забавя отдаването на топлината на загрятото желязо, а при подходящо съдържание на въглерод и други легиращи добавки допринася за по-добро закаляване. Тази технология отдавна вече не се практикува, но днешните майстори-ножари не престават да правят експерименти, за да не забравят традициите на своите предшественици. Ножарството е един от най-трудоемките занаяти. За да се изработи хубав нож са необходими над 160 различни технологични операции, свързани с механична и термообработка на стомана, дърво, кост, седеф и цветни метали. В миналото ножарският занаят е наричан калъччийство или бучакчийство.

Изследователите на националните ни традиции в областта на художествените занаяти класифицират българските ножове в няколко групи в зависимост от прякото им предназначение: женски ножове, наричани кундрета или пъпни ножчета, ергенски ножове, домакински ножове, овчарски ножове, ловни ножове, ками и ятагани.

Що е то кундре? Това е сгъваемо късо ножче със закривено острие, което в задната си част има халка. Нашите прабаби ги носели вързани на шарен шнур, пуснат в страничната цепка на фустата. Служели главно за битови цели и по-рядко за самоотбрана. Наричали са ги още пъпни ножчета, защото с тях рязали пъпа на новороденото.

Ергенският нож бил най-елегантният от всички. Блестял с украсена дръжка и тънко 15-20-сантиметрово острие. Бащите купували такъв нож на синовете си, когато считали, че са навлезли въз възраст за женене. Ергенският нож придавал самочувствие и затова бил най-шарен. По острието нанасяли геометрични или други декоративни елементи. Чирените изработвали от кост или орехово дърво и върху тях нанасяли инкрустации и апликации от метал, кост и седеф.

Домакинските ножове не се украсявали богато, но майсторите държали на високото качество на материалите за острието и дръжката. Кокалената, пластмасовата и металната дръжка не били за предпочитане. При допир с мазнини и кръв те не осигурявали добро сцепление с ръката. Най-добре за тази цел пасвали дръжките от орехово дърво. Те попивали мазнините и с тях се работело надеждно.

Наричали овчарските ножове каракулаци. Приличали на ориенталските ятагани - с лека извивка напред на острието, дълго 30-50 см. Често чирените на дръжката им се разтваряли назад, образувайки уши.

Най-мъчни за изработка били ловните ножове. Освен с висока функционалност те се отличавали и с богата орнаментна украса по дръжката, острието и канията. Обикновено изработвали каниите от естествена кожа. Украсявали ги чрез щамповане с нагорещени метални форми.

Атлас "Ръчно оръжие" от Н. Цветков и К. Найденов - 1898 г.
(84.2 МБ, JPG-формат).
http://rapidshare.de/files/46046319/003.rar.html

Загледах се в снимката от публикувания материал на 3-ти Март За Празника и ми направи впечатление револвера в долния десен ъгъл. Тъй като притежавах такъв искам да драсна няколко реда за него, предимно за не-колекционерите, защото съм сигурен, че колекционерите знаят доста по въпроса. Който може - да добавя, тамън и аз да науча нещо.

Това е известният Модел 3 на Smith&Wesson, правен в Щатите от Smith&Wesson по поръчка за Царската армия на Русия. Произвеждан в последните десетилетия на 1800 год, револверът търпи две основни изменения, изискани от руската страна, докато се стигне до Модел 3, който е приет на въоръжение от офицерския състав на Царската армия.

Револверът е под калибър .44, single action, с централно възпламеняване на патрона и се "чупи" на две, за да се презарежда, като има интегриран ръчен изхвъргач на гилзите, задвижван с палеца на лявата ръка. Руската страна се е спряла на този револвер заради революционният си за времето дизайн и заради факта, че револверът е конструиран от кавалерийски полковник, което е предполагало, че в дизайна са заложени особености, характерни за кавалерията по това време. Револверът, освен че е правен за Царската армия в Русия е бил използван и в кавалерията на САЩ, отчасти благодарение на брата на полковник Скофийлд - създал дизайна и патентовал заключващото устройство на рамата, който е бил в комисията, занимавала се с въоръжението на армията.

Друга характерна особеност на револвера е надписът върху цевта, който, поне в моят случа , гласи на кирилица: "Смит и Вессон Модел Руский .44". Забележителното на надписа е, че това е първият масово произвеждан револвер, маркиращ калибъра с който стреля. По-късно това става стандарт при оръжията. След 1880 год в Русия револверът е копиран от царските оръжейници в Тула, което почти предизвиква фалит на Smith & Wesson.

Моделът Скофийлд се смята за рядък от колекционерите, поради многото имитации и историята около въвеждането в армията, а също и заради фактите свързани с калибъра на патрона, заключващото устройство и дизайна на оръжието. В днешно време наистина е трудно да се намери оригинален револвер Скофийлд, а също и Модел 3 Руски. Оригиналният Скофийлд се познава обикновено по заключващия механизъм на рамата, позволяващ да се датира револвера.

В момента този модел се произвежда от няколко производители като модел "Нов Скофийлд", като най-добро качество на репродукцията може би има Берета, която нарича копието "Ларами".

Опълченци ще гърмят с оригинални крънки в Перник в чест на 3 март. Пушките са автентични и са от Руско-турската освободителна война. Ще се стреля с халосни патрони, каквито са ползвани и при снимките на филма "Опълченците на Шипка", разказа зам.-председателят на местното дружество "Кракра Пернишки" и един от най-известните оръжейници в страната Йоцко Йоцов. Униформите са точно копие на опълченските. Шинелите са шити по поръчка във Военното интенданство. Пернишката дружинка е сред най-известните в страната. Нейни членове са областният управител Иван Димитров, бившият шеф на Първо РПУ Петър Трендафилов, бившият директор на местната служба КОС Николай Николов, който е и председател на дружеството в Перник.
Сред участниците във възстановките са още лекари, зъболекари, има и бивши кметове, както и ученици. В следващите години ще включим в състава ни и жени самарянки, каквито е имало по време на Руско-турската война, разказва Йоцко. Самият той е участвал във възстановката на боевете на Шипка през август 2005 година. Направил е копие на пушката на Раковски, което се пази в музея в Котел. Прочутият оръжейник е изковал мечовете и боздуганите за филма "Време разделно", а по събрани архиви и меча на войводата Кракра. Прославилият се в занаята майстор е възстановил и арбалет на цар Борис Трети. Оръжието е било за лов на птици и е подарък на монарха от Италия, но при бомбардировките над София изгоряло.

Произведение на Нено Грънчаров, майстор от "Занаятчийски еснафъ" гр. Сопот, от школата на Светлозар Райчанов.

PS__________
по повод на коментара от днес, 10авг09:

Благодаря Ви, Г-н Димов, че посетихте блога ми, надявам се, да Ви е харесал, още повече, че публикувам съвсем безплатна реклама на вашия труд.

Прибързано се гневите, защото:

1) неведнъж съм обяснявал на въпроси на трудещите се, че GunPorn е рубрика, в която в най-големите гън-блогове се включват красиви снимки на оръжия, целта на които е не толкова да носят информация, а повече да радват окото на ценители. Може да проверите из блоговете в десния панел. Моята идея е, тъй като блога се чете и от чужденци, в блога ми в рубриката GunPorn да се включат красиви снимки свързани по някакъв начин с България, като някакво основание за гордост пред света. (Разбира се, можеше и да не го правя.)
Обърнете внимание, че нямам рубрика като
Ugly Gun Sunday,
която, напротив, демонстрира подигравателно и отрицателно отношение към някои модели.

2. По повод на конкретната публикация - приятели ми предложиха да публикувам снимки от техния форум
http://gunbg.com/index.php/topic,633.0.html
откъдето е горната, така че, ако имате забележки към придружаващия текст, отправете ги към оригиналния автор от форума.

3. Повече от седем години и половина призовавам и предлагам, да се публикуват текстове или снимки на себе си или на оръжието си на страниците на pishtov.com, така че можеше да ме потърсите предварително с точната информация за произведенията си или за новия си оръжеен сайт.
Ако не ме известите скоро за авторството на горната снимка, за да останете удовлетворен, ще пиша "Неизвестен за мен български автор, не от школата на Светлозар Райчанов".

Бъдете здрав,
Hacko

През 1988г в русенския Исторически музей постъпва като дарение револверна сабя, за която собственикът й, силистренския гражданин Георги Желев Георгиев, твърди, че е на войводата Стефан Караджа. Произведена е в Белгия. Фирмата “Хенри Гусенс и синове” е сочена като създател на този вид оръжие. На лявата страна на горния напречник, придържащ револвера към сабята е маркирано H.G.& F.BREVETES, а на дясната - фабричният номер 346. Револверът е тип “Лефоше”,. Тези револвери са френска система и са послужили като модел за подражание на образци, произвеждани в различни страни. Най-многочислени са белгийските имитации – толкова многобройни, че нерядко системата “Лефоше” е считана за белгийска.
Още през 1982г. на сабята е направена експертиза от специалисти криминалисти при МВР-София, с която се изследва наличието на буквени съчетания, врязани в метала. Установява се, че тя е подлагана на химическо почистване и е никелирана чрез електролиза. Поради нанесения метален слой почти не се забелязват буквите, които са били върху метала преди това. За да се даде вярна и точна оценка на слабо видимите очертания са използвани оптически уреди, позволяващи многократно увеличение на образа, ултра-виолетови лъчи, при което следите са покрити с луминисциращ прах, правят се специални восъчни отпечатъци (зелен восъчен отпечатък, негативни отпечатъци от еластична паста, черна восъчна отливка и др.). Категорично е заявено наличието на буквени означения върху гарда (лицевата и вътрешната страна), върху петлето, барабана. Забелязват се същите буквени съчетания и върху капачето за патрони, цевта, канията и някои места по сабята. Върху лицевата страна на гарда буквите СТК са били оформени във вид на монограм – съчетание на голяма буква С и следващи по-малки по размер Т и К, като буквата С е образувана от съвсем малки изображения на буквите с и к. На петлето се различават и цифри, оформени като година – 43г. Прави се съпоставка между изписаните букви и автентичния почерк на Стефан Тодоров Караджа и се установява голямо сходство. Липсват, обаче, условия за провеждане на цялостно идентификационно изследване, което да се произнесе дали надписите са направени от притежателя на оръжието.
През 1983г. в периодичния печат излизат материали коментиращи вероятността това да е оръжие на Караджата и евентуалният му път през годините. Приемливо звучи версията сабята да е била прибрана от властите. Русенският гражданин Никола Попов, син на революционера Черньо Попов, твърди, че около 1910-1920г. при разрушаване на старата постройка на бившето турско “кесаджийство” е намерена една револверна сабя, която е предадена от баща му лично на Димитър Мантов (окръжен управител на Русе в края на ХІХ век), за когото се смята, че е притежавал описвания от нас оръжеен екземпляр. Известен факт е още, че сабята на Караджата и тази на Хаджи Димитър, съхранявана в музея във Варна, са еднакви и носят поредни фабрични номера.

Изложба на автентични оръжия и предмети от Руско-турската война от 1877-1878 г. бе открита днес във фоайето на общината. Експонатите са обособени в две витрини - за руски и турски оръжия. Могат да се видят използваната на въоръжение в конната сотня на опълчението карабина "Бердан-2", револвер "Гасер" - калибър 11,43, офицерска казашка шашка, револверите "Варнан" и "Лефоше". Башибозушки каракулак, ятаган, кремъчен и капсулен пищов, офицерски револвер "Смит и Весон" и други експонати биха предизвикали интереса на любителите на историята. Автентичните оръжия в експозицията са предоставени от пловдивския комитет "Родолюбие".
Сабите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа ще бъдат най-голямата атракция на честванията за Освобождението в Плевен. Оръжията на легендарните войводи ще бъдат изложени в къщата-музей "Цар Освободител Александър II" по време на честванията за трети март. Те ще са част от изложбата на уникални възрожденски предмети. Експозицията е специално събрана по повод националния празник от музеите в Плевен, Варна и Русе. още...
При залавянето на Караджата от турците сабята е взета и подарена на русенския валия Митхад паша като оръжието на баш комитата. Когато той си тръгва за Турция, отзован от правителството, на варненското пристанище е ограбен част от багажа му, в който било и оръжието. Така реликвата попада в ръцете на наши колекционери.
Сабята на Хаджи Димитър също била предадена на Митхад паша след гибелта на войводата. Това разказа уредникът на Музея на Възраждането във Варна Станка Димитрова. Именно в съкровищницата в морската ни столица се пази оръжието и на този велик българин. Има исторически сведения, които сочат, че при гостуването си при английския консул в морския град, пашата носел тази сабя и я показвал като ценен военен трофей. Запазени са и документи с описанието й. Смята се, че е била подарена и става притежание на частен колекционер. Няма обаче сведения кой и как я е предал в музея. Едно от предположенията е, че сестрата на войводата Бойка Асенова, която живее във Варна, е успяла да издири оръжието и да го предаде за съхранение на потомците. В Музея на Възраждането във Варна се пази нейният "Орден за гражданска заслуга", за който се предполага, че е получен по този повод.
През 1982 година в Института по криминология на МВР е направена експертиза на двете саби, за да се докаже автентичността им. Те били произведени от белгийската фирма "Хенри Гусен & синове", като са комбинирани с вградени в дръжката им малки френски револвери "ЛеФоше". Смята се, че Спиро Костадинов е купил и двете саби модел "Бреветс" от магазина на Ламбро хаджи Данаилов, за да имат еднакви оръжия войводите на четата.

В продажба са две "детски" пистолетчета Colt 1908 Pocket .25АКП произведени през 1927 и 1924 г. Доста по късно през 1981 и 1984 г. са майсторски гравирани в чест на годишнината от появяването на Mickey Mouse (1927) и Donald Duck (1934). Цената им е само $25,000.

Като стана дума за един Palm Pistol, тук са снимки на друг легендарен пистолет, скрит в дланта. Калибърът му е .32 за патрони с периферно възпламеняване, никелиран и украсен със седефени плочки.
Питър Финеган (Peter Finnegan) от Остин, Илиноис купува патентните права за пистолета Protector Palm pistol от Minneapolis Firearms Co през 1892 г. Създава новата компания The Chicago Firearms Co., която започва изработката на оръжието, което вече е доработено, за да е по-надеждно и функционално.
Производството спира през 1898 г., но от 1894 до 1910 г. са продадени около 13 000 бройки.
Показаният екземпляр е с ф. No 12685 и струва $3,500.

Рядък "Колт" от 40-те години на 19-ти век стана най-скъпият в историята до този момент, след като се продаде на търг за $800 хиляди. Сделката няма аналог в историята, а купувачът избра да не разкрива името си. Предишният рекорд за най-скъп револвер е друг "Колт", продаден за $480 хиляди. Вероятната причина за рекордната цена е отличното състояние на оръжието, доскоро считано за семейна реликва. Colt Walker калибър .44 е създаден специално за американските шерифи, а конкретният екземпляр е носен от прапрадядото на бившия собственик, 80-годишният Джон Макбрайд. Той планира да похарчи част от получените средства за закупуване на жилище в щата Монтана, където живее.

с участието на д-р Георги Маринов. 05.05.2008

Другите части от предаването:
(част 2)
(част 3)
(част 4)
(част 5)

Водещ доц. Пламен Павлов, гост Върбан Минев. 03.06.2005.

Другите части от предаването:
(част 2)
(част 3)
(част 4)
(част 5)
(част 6)

С възстановка на героичните събития от 1877 година днес бяха отбелязани 131 години от Шипченската епопея. Боевете на старопланинския връх предопределят победния ход на войната, донесла свободата на България след 5-вековното Османско иго.
Руските войни и българското опълчение три дни ожесточено бранят прохода Шипка от нашествието на ордите на Сюлейман паша. След превземането на прохода руските войски изграждат защитни позиции. Въпреки капризите на времето - пек, студ и мъгла, въпреки снежните бури и виелици гордо защитават прохода. "По заповед на командването на император Александър са разпоредили на генерал Радецки да дава информация какво е положението и той изпраща телеграма "На Шипка всичко е спокойно", разказва д-р Веселин Димитров.
Дните на мъжество и стоицизъм бяха пресъздадени с масова възстановка, в която участваха над 250 представители на националното дружество "Традиция". Славното минало оживя и чрез оригиналните костюми и автентичните оръжия, с които участниците пресъздадоха героичните боеве на Шипка.

Морска мина с изправен детонатор от Втората световна война бе унищожена вчера. Тя бе взривена чрез два подривни патрона от група от Военноморска база-Варна на 5 мили навътре в морето, източно от нос Галата. Цялата акция по обезвреждането й продължи с часове. Сили на Военноморските сили, Гранична полиция и областната дирекция на полицията отцепиха участъка за нормалното протичане на акцията. Тя се реализира по открит способ, съобразно мерките за физическа и екологическа безопасност.
Мината тип Е бе подготвена за обезвреждане в района, където бе открита - до прабългарското селище “Фанагория”, а с помощта на рейдови миночистач бе докарана до мястото на унищожаването й. Ударната вълна от взрива бе усетена на разстояние от над две мили. Акцията се проведе под ръководството на началника на щаба на варненската Военноморска база кап. I ранг Емил Евтимов. В нея се включи и хидрографски катер, на борда на който беше водолазна група за действие при необходимост.
На мината се натъкнаха рибари в Деня на Варна - 15 август. Тя била силно ръждясала и те помислили, че е взривена. Решили да я дадат за скрап и я дотъркаляли до брега. Мястото, на което тя престоя няколко дни, се намира на 200 метра от складовете на “Приста Ойл” и на около 500 метра от базата за горива на “Петрол”. В петъчната нощ, във “Фанагория” се състоя и приемът на кмета по случай празника на града. Котвената галвано-ударна мина е съдържала 150 килограма взривно вещество. Количеството е близо два пъти повече в сравнение с това във взривената преди време край Галата мина от периода на Първата световна война. Тогава взривяването предизвика над 80 метра воден стълб и остави дупка с диаметър 10 метра в морето. Зарядът в унищожената вчера мина е бил в долната й част, а горната била пълна с въздух.
Подводната бомба имала пробойна в горния си край, което навело специалистите от ВМС на мисълта, че може да е прострелвана. Тя била способна да потопи средно голям кораб. Била особено опасна, защото можело да се взриви и от чужда детонация. Унищоженият боеприпас, който е немско производство, е приет на въоръжение през 1917 г. След 1945 година такива мини са били на въоръжение и в българския флот.

Унищожаването на морската мина от Втората световна война е второ за тази година. В началото на юли край нос Галата бе взривен боеприпас, произведен във Франция през 1912 година. Мината се намираше на дъното на морето, на около три метра дълбочина. Тя била поставена край Варна преди години с цел да обезврежда плавателни съдове на врага при преминаването им през Черно море. Две морски мини са били унищожени през миналата година, информираха от Щаба на Военноморските сили. Едната била в района на Калиакра, а другата - на курорта Русалка. Обезвреждането на подобни боеприпаси коства много усилия, време и немалко средства, коментираха представители на флота. Освен това в акциите със свои сили се ангажират няколко институции. Очаква се по време на активното тралене на рапани да бъдат открити много морски котвени мини, заявиха още представители на Военноморските сили.
...остави дупка с диаметър 10 метра в морето... - предполагам на дъното.

Международна изложба "Воини на свободата" ще бъде открита в Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик” - Варна на 27 юли 2008 г. от 17 часа. Тя се посвещава на 130-та годишнината от Руско-турската война (1877 - 1878 г.) и освобождението на град Варна на 27 юли 1878 г. - последния ден, в който в българска крепост е имало османска войска.
Изложбата показва за първи път войната с участието на два руски музея и Националния военноисторически музей - София, който съхранява най-много културно-исторически реликви, свързани с Освободителната война.
За първи път у нас гостува Музейно обединение "Музей за история на Москва” с непоказвани досега в България реликви, а Държавният исторически музей на Русия - за втори път. Над 300 автентични експоната проследяват развоя на войната, която възстановява българската държавност.
Изложбата пристига от София, където бе открита през май 2008 г. в навечерието на Деня на славянската писменост и култура. Тази дата е избрана като знакова, защото именно славянската писменост и култура ни обединяват и запазват нашата идентичност.
Акценти в изложбата са знамената на българските опълченски дружини - Самарското знаме и знамето на Горнооряховските въстаници от 1876 г., което по време на войната става знаме на 4-та дружина на Българското опълчение и има славен боен път. Особен интерес представлява и знамето на четата на дядо Жельо, което e единственото запазено знаме на доброволческа чета в помощ на руските войски. Изложени са също пет руски и две румънски военни униформи, трофейното знаме от Софийския конак, трофейни хладни и огнестрелни оръжия.
Ценен експонат е мундирът на пленения на 9.01.1878 г. при Шипка-Шейново Вейсел Паша. Със свои лични вещи са представени 36 български опълченци.
От системите огнестрелно оръжие, участвали във войната, могат да се видят пушки и карабини: "Крнка”, "Бердана” №1 и "Бердана” №2, "Пибоди” и "Драйзе” (карабина), "Хенри-Уинчестър”, пехотна пушка "Шаспо”, револвери "Смит и Уесън”, "Галант” и "Колт”; различни образци на хладно оръжие: шашки, саби (хусарски, кирасирски, драгунски, кавказки и казашки), тесаци, улански пики, сръбски и австро-унгарски саби.
Сред експонатите са и лични вещи на княз Александър I Батенберг, поручик от 8-ми Вознесенски улански полк по време на войната - руски мундир и шинел от войната, лично оръжие, сребърна табакера - подарък от руския император Александър II, далекоглед, самовар и др.
Изложбата ще продължи до 10 септември 2008 г.

Уникален шедьовър на испанското оръжейно майсторство и изкуство от средата на XIX век. Шпагата е била изработена по специална поръчка за връчване като паметен подарък на високопоставено лице. Изключително гъвкавото двуостро стоманено острие без канал напомня за легендарните толедски ножове от XVI и първата половина на XVII век, които били продавани по оръжейните търговски маси свити в кръг.
Ножницата, представляваща тялото на змията и ръкохватката, представляваща главата и предната част на тялото й, са изработени от сребро. Очите на змията са от розово стъкло. В долната част на ръкохватката е монтирана пружинна ключалка, фиксираща острието в ножницата.
Маркировка: Fca de Toledo 1846, а от другата страна испански герб и Acargo del Cuerno de artilleria. Размери: обща дължина 964 мм, дължина на острието 810 мм и ширина 20,7 мм, диаметър на ножницата-змия 350-365 мм.
Поставена е в дървена кутия, изработена по-късно, вероятно в края на XIX в, тапицирана отвън с кожа, а отвътре с тъмно-малиново кадифе, на което е нанесен златен надпис MEDAILLE POR 1878 LAMARCHE VINIT Ate I. ŒW, Succr 11, Boul.. de la Madeleine PARIS. На капака е поставена златна херцогска корона.