- BlueGunBlog -

Елитна ловна пушка на Тодор Живков, марка “Берета”, докарва главоболия на сегашния й притежател. Майсторът на старинни хладни оръжия Александър Спасов от с. Правешка Лъкавица, Ботевградско, се сдобил с нея в началото на демокрацията, а сега се видял в чудо от полицейски проверки.

“Идват, уж по сигнал на съседи, че пускам силно музиката между 2 и 4 часа следобед, а все се озъртат къде е пушката на Тодор Живков”, обяснява Сандо Панагюреца, както е по-известен в Задругата на майсторите на художествени занаяти. Два пъти вече идвали, дори единия път видели празния калъф на бижуто. Номерът им бил да сварят двуцевката извън металния сейф или пирамида, където по закон трябва да се пази. Тогава имат право да я вземат като веществено доказателство и после иди я търси къде е - в служба КОС, в полицейския участък, при прокурора, размишлява човекът.

По този изпитан начин бяха иззети и изчезнаха оръжия реликви от Априлското въстание при обиск в дома на учителя на Сандо в занаята - майстора оръжейник бай Дянко Дянков от град Априлци. Мотивът - не съхранявал в сейф пушка капзалия и два револвера барабанлии от ХIХ в.! А с оръжия на бай Дянко са дарявали Леонид Брежнев, държавници от Япония, от Индия... Манастирът “Шаолин” в Китай покани бай Дянко и ученика му Сандо Панагюреца да открият през 2007 г. изложба на старинни български оръжия там. Но бай Дянко не замина, защото беше осъден условно за притежание на патрон от 1912 г. и така и не успя да преживее обидата - спомина се през м.г. Депутати и лично бившият министър на културата Стефан Данаилов се опитаха приживе да изчистят името на известния реставратор.

Сега неговият ученик от Правешка Лъкавица смята, че е подложен на същата участ. За “Beretta”-та на Тодор Живков новобогаташи му звънят, предлагат му до 10 000 долара, но той отказва. Не случайно в неговата ловна дружинка казват, че на Сандо пушката веднъж пука, не повтаря. С нея гътнал глиган единак само с един изстрел.

“Получих я след 10 ноември 1989 г. от дясната ръка на ген. Христо Русков, художника на Ловно-рибарския съюз Михаил Попов. Бях близък с него, имах авторитет, защото бях зъботехник към ЦК на БКП. По това време всичко се разграбваше, а аз от година имах ловен билет, но нямах пушка. И чичо Мишо, както му виках, ми я уреди. Тя беше в резервата “Воден”, Разградско”, обяснява оръжейникът.

Именно във “Воден” Тато отстрелял първите 15 трофея на благороден елен в световната класация заедно с Пенчо Кубадински и Тано Цолов.

ПРЕДИ 13 г. “24 часа” помогна да се поправи нескопосана наредба на МВР. Ден след публикацията “Колекционери отново ще крият безценни оръжия” тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев в писмо до “24 часа” благодари за забележките. А българските граждани получиха право да колекционират оръжия, произведени преди 1880 г., каквато е и практиката в Европа.

Според проекта за нов закон за оръжията обаче отпада постановката за свободно притежаване на исторически пушкала, произведени преди 1870г. В тази категория попадат фитилните, кремъчните и капсулните оръжия, използвани в руско-турската война от 1877-1878 г., производството на чиито патрони е спряно преди повече от век.

С какво тогава прадядовите кремъклийки са обществено опасни? Кой би нарамил кремъчна или капсулна пушка, за да обира банка или за терористичен акт? Тези оръжия отдавна са само спомен. Да не говорим, че новият закон ще насърчи по-ценните експонати да бъдат скрити, а най-ценните - изнесени зад граница!

Затова отново се обръщам за съдействие към “24 часа” снадеждата проблемите най-бързо да стигнат до вносителите на проекта.

През 1995 г. Народното събрание ратифицира Протокол срещу незаконното производство и трафик на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. В чл. 3 (а) в него от категорията “огнестрелни оръжия” се изключват антикварните, произведени преди 1899 г., или техните копия. Защо тази норма не се приложи у нас?

Проектът за нов закон задължава всички исторически оръжия да бъдат обезопасявани със заваряване на механизмите и пробиване на цевите. Това ще обезобрази и унищожи експонатите.

Абсурдно звучат и някои текстове, според които всеки куршум се смята за боеприпас независимо дали вече е изстрелян, или не. Излиза, че намерените в земята куршуми на Шипка или около Плевен се броят за боеприпаси?!

Законопроектът въвежда регистрация на пневматичните и газ-сигналните оръжия, които години наред се продаваха на свободен режим. Явно вносителите нямат и представа каква бюрокрация създават. А решението е в рязкото завишаване на санкциите за неправомерна употреба, не в забраните и ограниченията. Проектозаконът за оръжията има и други недостатъци. Те можеше да бъдат спестени, ако при разработването му бяха привлечени обществени организации като Национален съюз “Единение”, комитет “Крум Страшний”, Национално дружество “Традиция”, комитет “Родолюбие” и др. В тях членуват много и отлично подготвени оръжейни специалисти, които могат да помогнат за избягване на абсурдите.

Отбелязвам последният проект на сопотския майстор Евгени Димов - "Нож с Дракон" (клас "Аристократ").
Проектът е концептуален и представлява окомплектован гравиран нож с гравирани кутия и принадлежности за поддръжка на острието и ръкохватката.
Техническа информация и характеристика на материалите за целия комплект:
* Нож: обща дължина 210 mm;
* Острие: 100 mm, стомана 440C (54т. HRC), позлатена (22к) метало-гравюра;
* Дръжка:ергономична, материал - дива круша, миниатюрна дърворезба, инкрустации сребро, гравирани нитове, скулптиран дракон, апликации сребро;
* Кутия: 300х100х65 mm, орех, ажурна дърворезба - келтска орнаментика, инкрустации сребро;
* Заточващ масат - на фирма Gesser (60т HRC), частично хромиран, позлата на върха (22к), ръкохватка орех, с дърворезба, протектор - месинг , покрит с естествена кожа ( Телешки юфт);
* Tечност за периодично подхранване на дървената ръкохватка в шишенце от кафяво стъкло и капачка от корк и орех с дърворезба;
* Четчица за обмазване на дръжката орех, месинг, дърворезба.
Изделието е съпроводено със сертификат за произход и уникалност.
Въпреки футуристичната дръжка и скулптирания дракон, ножът е изключително удобен.

От архива: Съвременно авторско хладно художествено оръжие

Пистолет, тип деринджър, принадлежал на известният американски гангстер Джон Дилинджър, беше продаден на търг за 95 600 долара. Търгът беше устроен от Heritage Auction Galleries, което отбелязах неотдавна. Те очакваха да получат два пъти по-малка сума, но купувачите проявиха повишен интерес към офертата – може би заради наскоро излезлия филм за прочутия гангстер. Новият притежател на пистолета Remington е колекционер от Лос Анджелис, пожелал анонимност. По данни на Heritage Auction Galleries, именно този пистолет Дилинджър е крил в чорапа си, когато е бил арестуван от полицията на Аризона през януари 1934 година. Оръжието се съпровожда с документи, потвърждаващи, че е било иззето по време на задържането на знаменития гангстер.

За банковият обирджия Джон Дилинджър (John Herbert Dillinger) скоро ще гледаме холивудски филм по живота му "Public Enemies", където в ролята се превъплъщава самият Джони Деп. Малкият пистолет, тип деринджър, на големия гангстер Джон Дилинджър се продава на търг от Heritage Auctions в Далас, Тексас.

Пистолетът, Remington калибър .41, който се пази цели 75 години има историческа съдба. Конфискуван е от гангстера през 1934 година, когато Дилинджър и неговата банда са заловени в Тускон. Легендарния мафиот го носил скрит в чорапа си и рядко се разделял с него. Суеверно считал, че ако остане без своя Remington .41 го очаква лоша съдба. Шест месеца след като пистолетът му е отнет, Джон е застрелян в Чикаго. Цялата история ще видим в кината, но пистолетът му ще притежава само един. Стартовата цена на оръжието е 35 000 долара.

Още за Джон Дилинджър от kriminalnidosieta.com.
Още за деринджърите от pishtov.com.

Една снимка в блога на Макс (там не се уточнява откъде е) ми напомни за неотдавна, когато в нашата Академия на МВР се обучаваше персонал от Ирак. С благодарност тогава, Садам Хюсейн подари на бившия ректор на Академията, освен другото, и този позлатен картечен пистолет стерлинг, 9 мм, британска изработка.

Наскоро бе представен на ценителите друг нож с необичайна форма на японския дизайнер на ножове Коджи Хара (Koji Hara). Творчеството му привлече вниманието в началото на миналия месец с изработката на на нож-патладжан. Новата приумица е сгъваем нож "Бамбук", който по-лесно може да се използва по предназначение със 6-сантиметровото си острие, както и с липсата на лесно чупливи декоративни детайли. Оригиналният стил на ножа, изцяло изработен от неръждаема стомана, производство на "Kowry-y", точно имитира с формата си стеблата на бамбук. А умело структурираната ръкохватка с прецизно обработената си повърхност е като бамбук, дори и на допир.

Отличителна черта на този модел е липсата на механизъм за отваряне и блокиране на острието. Ножът може се разгърне чрез натискане на специален издатък, който играе ролята на фиксатор и чрез завъртане на острието 180 градуса. Общата дължина на ножа разтворен е 14 cm, теглото му е 60 грама. Ножът се предлага в оригинален калъф от кафява кожа. Липсата на украшения, както и ограничената му функционалност, съчетани обаче с уникален дизайн, ще струва колекционерите не много скъпо - цената на ножа "Бамбук" в Щатите е $400.

С кръв и сланина закалявали стоманата на ножовете някога. Така остриетата придобивали не само твърдост, но и достатъчна еластичност, твърди известният пловдивски майстор Кирил Коликов. Неговият учител бай Димитър Димитров му разказвал легенди за това как са разсичали домашни животни с нагрят до червено дълъг нож, за да се получи добра закалка. Тайната е във високото съдържание в кръвта на белтъци (албумин, гамаглобулин и фибриноген), захариди, липиди и редица нискомолекулни органични и неорганични съединения, които при контакт с желязното острие облагородяват повърхностния му слой и подобряват неговата устойчивост. Сланината пък забавя отдаването на топлината на загрятото желязо, а при подходящо съдържание на въглерод и други легиращи добавки допринася за по-добро закаляване. Тази технология отдавна вече не се практикува, но днешните майстори-ножари не престават да правят експерименти, за да не забравят традициите на своите предшественици. Ножарството е един от най-трудоемките занаяти. За да се изработи хубав нож са необходими над 160 различни технологични операции, свързани с механична и термообработка на стомана, дърво, кост, седеф и цветни метали. В миналото ножарският занаят е наричан калъччийство или бучакчийство.

Изследователите на националните ни традиции в областта на художествените занаяти класифицират българските ножове в няколко групи в зависимост от прякото им предназначение: женски ножове, наричани кундрета или пъпни ножчета, ергенски ножове, домакински ножове, овчарски ножове, ловни ножове, ками и ятагани.

Що е то кундре? Това е сгъваемо късо ножче със закривено острие, което в задната си част има халка. Нашите прабаби ги носели вързани на шарен шнур, пуснат в страничната цепка на фустата. Служели главно за битови цели и по-рядко за самоотбрана. Наричали са ги още пъпни ножчета, защото с тях рязали пъпа на новороденото.

Ергенският нож бил най-елегантният от всички. Блестял с украсена дръжка и тънко 15-20-сантиметрово острие. Бащите купували такъв нож на синовете си, когато считали, че са навлезли въз възраст за женене. Ергенският нож придавал самочувствие и затова бил най-шарен. По острието нанасяли геометрични или други декоративни елементи. Чирените изработвали от кост или орехово дърво и върху тях нанасяли инкрустации и апликации от метал, кост и седеф.

Домакинските ножове не се украсявали богато, но майсторите държали на високото качество на материалите за острието и дръжката. Кокалената, пластмасовата и металната дръжка не били за предпочитане. При допир с мазнини и кръв те не осигурявали добро сцепление с ръката. Най-добре за тази цел пасвали дръжките от орехово дърво. Те попивали мазнините и с тях се работело надеждно.

Наричали овчарските ножове каракулаци. Приличали на ориенталските ятагани - с лека извивка напред на острието, дълго 30-50 см. Често чирените на дръжката им се разтваряли назад, образувайки уши.

Най-мъчни за изработка били ловните ножове. Освен с висока функционалност те се отличавали и с богата орнаментна украса по дръжката, острието и канията. Обикновено изработвали каниите от естествена кожа. Украсявали ги чрез щамповане с нагорещени метални форми.

Джери Корбит (Jerry Corbit) е известен сред дизайнерите на хладно оръжие като създател на много скъпи ножове, изкусно украсени с рисунки и гравюри на исторически теми. В новият си нож "Arthur & Merlin" авторът е бил вдъхновен от древната британска легенда за крал Артур и неговият магьосник Мерлин. Неголемият сгъваем нож (обща дължина разгърнат - 21 cм, дължина на острието - 8,25 см, тегло - 220 гр.) е създаден в продължение на няколко месеца.
Заедно с автора, над ножа са работили трима от известните специалисти в света - първият подготвил острието от дамаска стомана (Робърт Егерлинг), вторият създал уникални исторически гравюри върху златната дръжка (Йон Робин) и третият (Брус Шоу) инкрустирал ножа с перли и рубини. Освен скъпоценните метали в производството на ножове са били използвани титан, мед и неръждаема стомана. С появяването си тези дни в продажба, ножът "Артур и Мерлин" се превърна в един от най-скъпите съвременни американски ножове с цена от 4900 долара.

Атлас "Ръчно оръжие" от Н. Цветков и К. Найденов - 1898 г.
(84.2 МБ, JPG-формат).
http://rapidshare.de/files/46046319/003.rar.html

Германската фирма Böker e известна с високото качество и поносимите цени на произвежданите ножове. Продукцията в новия каталог за 2009 год. не прави изключение от това правило. Ножовете се произвеждат в Солинген, Германия, а също и в Арболито, Аржентина - известна с традиционно добро качество на ножовете произвеждани за региона. Бокер има още две подразделения - Бокер Плюс, която се занимава предимно с военно ориентиран дизайн и Магнум - произвеждащи предимно сгъваеми ножове, разпространени в Северна Америка. Типичен пример за Плюс дизайн е модела Ескрима, произвеждан от 440С неръждаема стомана и рекламиран като "Боен Нож".

Друг интересен модел е колекционерският ЛЕО Дамасков III сгъваем нож, който се изработва от стоманата, събрана от оръдейните цеви на немските танкове "Леопард". Ножът е с изключително качество - острието му се кове ръчно от 300 слоя стомана, произведени са само 999 екземпляра и струва в САЩ около $800.

Традицията на фирмата да изработва специалните си ножове от оръдейна стомана продължава с модела Еврофайтер, кован от цевта на Маузер БК 27 - оръдие, използвано от Германия през Втората световна война. Известна репродукция е също така и "Швейцарският кинжал", кован също ръчно от 300 слоя стомана от цевите на танковете Леопард. Ножът е всъщност точно копие на известен модел есесовски кинжал, като единствената разлика е, че няма фашистките маркировки по него.

Преценете сами: "Швейцарският кинжал" е в ляво, а есесовският - в дясно:
















"Добре де" - ще кажат някои, "Какво общо има заглавието на темата с фирма, която прави ножове?" Общото е, че освен специализирани и екзотични ножове, Бокер правят и извънредно популярните на Запад ножове Калашников.

Ножът пак е изработен от екзотичната оръдейна стомана ЛЕО III, а дизайнът включва елементи от оригиналния АК-47. Интересна особеност е, че макар тази линия ножове да са обозначени като 47, предполагащо роднинската линия с известният АК-47, формата на ножа наподобява руският байонетен нож на АКМ, форма която е асоциирана с по-новия руски автомат. Дамасковият модел носи подписа на Михаил Калашников, а колекционерският модел има полирано острие с номера от 0001 до 2003. Цените варират между $750 и $220.

Разбира се, Бокер произвеждат и по евтини ножове от линията "Калашников" - моделите 74. Характерното за тези ножове, което е доста ценено специално в САЩ е, че макар производителят да не ги квалифицира като "автоматични" модели, пружината подпомагаща отварянето на ножа е извънредно силна и е изключено ножа да не се отвори напълно или заключи при отваряне - проблем, често срещан при сгъваемите ножове, дори и при моделите на известни и скъпи фирми. Още веднъж, легендарната надеждност на АК, този път изпълнена от германци. Дръжката е от пластмаса, която е набраздена по начин, разрешаващ сигурен захват, дори и с мокра ръка или с ръкавица. Острието е произведено от AUS8 неръждаема стомана. Цената на тези ножове варира около $50.

Бокер са помислили и за всички нас, останалите, които си използваме сгъваемите ножчета, за да си острим моливите и да си режем мезетата по излети. На сайта им ще намерите и "скъпи" дамаскови чекийки от по $30-$60 и по-евтини модификации от 440 неръждаема стомана, които биха Ви свършили чудесна работа всеки път, когато не си въобразявате, че побеждавате десет маскирани нападателя, въоръжен единствено с нож в ръка.

Произведение на Нено Грънчаров, майстор от "Занаятчийски еснафъ" гр. Сопот, от школата на Светлозар Райчанов.

PS__________
по повод на коментара от днес, 10авг09:

Благодаря Ви, Г-н Димов, че посетихте блога ми, надявам се, да Ви е харесал, още повече, че публикувам съвсем безплатна реклама на вашия труд.

Прибързано се гневите, защото:

1) неведнъж съм обяснявал на въпроси на трудещите се, че GunPorn е рубрика, в която в най-големите гън-блогове се включват красиви снимки на оръжия, целта на които е не толкова да носят информация, а повече да радват окото на ценители. Може да проверите из блоговете в десния панел. Моята идея е, тъй като блога се чете и от чужденци, в блога ми в рубриката GunPorn да се включат красиви снимки свързани по някакъв начин с България, като някакво основание за гордост пред света. (Разбира се, можеше и да не го правя.)
Обърнете внимание, че нямам рубрика като
Ugly Gun Sunday,
която, напротив, демонстрира подигравателно и отрицателно отношение към някои модели.

2. По повод на конкретната публикация - приятели ми предложиха да публикувам снимки от техния форум
http://gunbg.com/index.php/topic,633.0.html
откъдето е горната, така че, ако имате забележки към придружаващия текст, отправете ги към оригиналния автор от форума.

3. Повече от седем години и половина призовавам и предлагам, да се публикуват текстове или снимки на себе си или на оръжието си на страниците на pishtov.com, така че можеше да ме потърсите предварително с точната информация за произведенията си или за новия си оръжеен сайт.
Ако не ме известите скоро за авторството на горната снимка, за да останете удовлетворен, ще пиша "Неизвестен за мен български автор, не от школата на Светлозар Райчанов".

Бъдете здрав,
Hacko

В продажба са две "детски" пистолетчета Colt 1908 Pocket .25АКП произведени през 1927 и 1924 г. Доста по късно през 1981 и 1984 г. са майсторски гравирани в чест на годишнината от появяването на Mickey Mouse (1927) и Donald Duck (1934). Цената им е само $25,000.

Златният пистолет от филма за Джеймс Бонд - "The Man With The Golden Gun", бе откраднат от филмовите студия Elstree. Стойността на оръжието възлиза на 135 хиляди долара.
Според властите във Великобритания, съществува голяма възможност ценната вещ да бъде предоставена на търговски къщи с цел продажбата й на търг. По този начин полицаите се надяват да заловят крадците.
В лентата златният пистолет е използван от Кристофър Лий (Christopher Lee), който изиграва злодея - наемен убиец, известен със способността си да убива жертвите с един куршум.
Ролята на Джеймс Бонд в "The Man With The Golden Gun" се изиграва от Роджър Мур (Roger Moore), което за него е второ превъплъщение в супершпионин.
Премиерата на новия филм за Джеймс Бонд, озаглавен "Quantum of Solace", е насрочена за 7 ноември.

Месец преди парламентът да се заеме с детайлното разглеждане на законопроекта за културното наследство, приет на първо четене в края на лятната сесия, отпорът срещу предлаганите норми става все по-силен, но и по-гъвкав. Вчера неправителствени организации на нумизмати, колекционери и историци организираха среща, на която подписаха становище срещу проекта и поискаха депутатите да го отхвърлят.

Вчерашната акция беше втората от този характер - още веднага след внасянето на текстовете от председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова (НДСВ) и нейни колеги от различни парламентарни групи колекционери и експерти организираха среща, на която остро критикуваха авторите. Контрапроявите бяха съпътствани и от критични публикации и изявления на известни колекционери. "Не съм изненадан от това, че има такава структурирана реакция, това е акт на самозащита на собствениците на културни ценности с национално и световно значение", коментира пред "Дневник" Николай Михайлов от ДСБ, който е сред депутатите, работили по законопроекта.

Докато вчера представителите на фондациите и историци поискаха спиране на законопроекта, който обявиха за противоконституционен, собственикът на една от първите частни колекции и председател на фондация "Арете Фол" Димитър Иванов подсказа нов начин за противодействие. Опитвам се да убедя колегите да не се карат с Чилова и с парламента, а кротко и благо да ги накараме да приемат нашите предложения и да преработят закона, обясни Иванов, който до 1990 г. ръководи политическата полиция на Държавна сигурност.

И този път опонентите на проекта изложиха вече добре известни аргументи срещу него. Основният - накърнявала се гарантираната по конституция частна собственост. Текстовете предвиждат частните колекционери да доказват с документи собствеността си за ценности - национално богатство. Ако не могат да представят необходимите доказателства, те ще са само държатели на антиките, т.е. няма да могат да ги продават или оставят в наследство. Друга оспорвана разпоредба е тримесечният срок, в който трябва да бъдат декларирани частните ценности. Опонентите на разпоредбите посочват, че срокът е недостатъчен, както и че има редица частни лица, които са придобили по наследство ценности, но нямат документи за тях. Не е ясно обаче какво се случва с антиките, които не са декларирани.

"По същество се предлага експроприация на частната собственост, неоснователно се забранява движението на културни ценности между колекционерите и гражданите, като се предвижда продажбата да става само след тяхната идентификация, на търг, организиран от акционерно дружество", се казва в подписаното вчера становище. Представителите на неправителствения сектор обявиха, че така ще се стимулира укриването и изнасянето в чужбина на ценни предмети. Те попитаха дали, ако Светият синод не може да докаже собствеността си над църквите "Св. София" или "Св. Георги" например, той ще бъде само държател на обектите.

"Ще представя проблемите по по-популистичен, по-публицистичен начин и ще се опитам да подскажа на медиите някои идеи около законопроекта", обяви на пресконференцията Димитър Иванов. И отбеляза, че въпросът за собствеността над частните колекции никога и никъде не е бил решаван документално, а големи световни музеи, като Лувъра например, са създадени на основата на частни колекции, за които не са били търсени документи за произход. В този законопроект няма държавност, има връщане към понятия отпреди сега действащия закон, приет през 1969 г., той е тоталитарен, култовски прочит на възрожденските традиции по съхранение и опазване на ценностите, заяви още колекционерът. По думите му преди 1989 г. - около 1986-1987 г., политиката на държавата е довела до прекратяване на иманярството, а опазването на историческото наследство е било на много по-високо ниво.

Организаторите на подписката обявиха още, че ако проектът бъде приет в този му вид и забележките им не бъдат взети предвид, ще бъде сезиран Конституционният съд. Сред основните им искания е премахване на фигурата на държателя. Можело да се съгласят на някаква форма за ограничаване на собствеността, като например забрана за продажба на ценностите в чужбина или изнасянето им.

Вносителите на промените не останаха изненадани от вчерашните критики. Допускам, че тези, които не фигурират с имената си в подписката срещу закона, са оказали по-голямо влияние върху производството на подписката, заяви Николай Михайлов. Тук става дума за тежко заинтересувани лица, добави той и попита защо другият известен колекционер Васил Божков не е присъствал на организираната вчера пресконференция, а е пратил ръководителя на фондацията си "Тракия" - Кирил Христосков.

Единствено Конституционният съд може да се произнесе по фигурата на държателя, смята Михайлов. Той не допусна да се направят отстъпки във връзка с режима за ценностите с национално и световно значение, за които няма документи. Възможно е обаче да се вземат предвид критиките на нумизматите за малкото време за описание на сбирките им.

Димитър Иванов: Някой питал ли е Наполеон откъде е взимал ценности

Има много проблеми в законопроекта за културното наследство, но най-скандалното е фигурата на държателя, с която се ограничава правото на собственост върху археологическите ценности, заяви вчера собственикът на частни колекции и председател на фондация "Арете Фол" Димитър Иванов. Защо различни хора може да са собственици на всякакви предприятия, а аз да не мога да си имам колекция, ядосано попита Иванов. И потупа каталога от 270 страници с неговата колекция "Арес". Според предговора на книгата колекцията е "получила юридическа легализация" през 2000 г. чрез регистрацията й по закона за лицата и семейството като фондация "Частен античен музей Арес". В каталога подробно са описани над 150 експоната, но не се споменава откъде са придобити и как. На въпрос защо не е посочено откъде са предметите Иванов първо каза, че това е питане, което би било подходящо за представител на прокуратурата, а не на журналист. След това обясни, че за всеки експонат има паспорт, подписан и подпечатан от компетентните държавни институции. А това, че предприятията са собственост на частни лица на базата на документи, не можело да се прилага за археологическите ценности. Този въпрос никога и никъде не е бил решаван документално, заяви Иванов. И посочи, че големи световни музеи като Лувъра например са създадени на основата на частни колекции, на които не са били търсени документи за произход. Някой питал ли е Наполеон откъде е взимал предметите, които е заграбвал по време на войните, дори първият музей - този на Птоломей, открит през 300 г. пр.н.е., е основан на базата на частна инициатива и частни предмети, заяви още колекционерът.

Николай Михайлов: Отпорът срещу закона е самозащита на ключови фигури - колекционери

За археологическите ценности с национално и световно значение, за които няма документи за собственост, фигурата на държателя е единственият изход, заяви за "Дневник" депутатът от ДСБ Николай Михайлов, който е сред авторите на проекта за културното наследство. Според принципите на правото вещите, върху които имаш фактическа власт, се узаконяват след доказване на произхода им, посочи той. По думите му колекционерите са смятали, че чрез издаване на каталози фактически легализират собствеността си, доколкото я оповестяват пред публиката. Сега обаче всички обявени предмети няма да могат да бъдат скрити и изнесени, а ще трябва да се докаже собствеността върху тях, добави Михайлов. Според него единствено Конституционният съд е компетентен да реши спора доколко гарантираната по конституция частна собственост може да бъде пренебрегната заради друга конституционна норма, според която държавата има право и задължение да се грижи за националното богатство. Отпорът срещу законопроекта е акт на самозащита на ключови фигури - собственици на ценности с национално и световно значение, смята депутатът. Допускам, че тези, които не фигурират с имената си в подписката срещу закона, са оказали по-голямо влияние върху производството на подписката, добави той. Сред "скритите" хора той посочи Васил Божков.

Огнестрелно оръжие и щикове от национално-освободителните войни и войните за национално обединение могат да видят новозагорци на подредената от Национално дружество "Традиция" - клон Нова Загора, Исторически музей Нова Загора, Община Нова Загора и Ротари клуб изложба, посветена на 6 май.
Експозицията предлага редкия шанс да се видят картечен пистолет "Судаев" калибър 7,62, руски и български медали за храброст, свидетелства за зрелост от военните училища и школата за запасни офицери. Акцент в изложбата е тежка картечница "Максим Соколов" - калибър 7,62. Част от оръжията и щиковете в изложбата са на новозагорския колекционер Николай Костов.

Днес министър Румен Петков откри изложба в Музея на МВР, посветена на 130 - годишнината от Руско-турската освободителна война. Това съобщиха за BgNewsroom от пресцентъра на МВР.
“Преди 130 години България се завръща на картата на Европа с цената на много жертви. Освобождението е ярко доказателство на силата на Славянството, за волята на нашия народ да живее свободно. Тази дата е повод за равносметка, но и повод да погледнем напред. Тя е знак за родолюбие, патриотично осъзнаване и чувство на гражданска отговорност към нашето минало и към бъдещето ни” – заяви при откриването вътрешният министър.
Експозицията е съвместно дело на Националния музей на МВР и Национално дружество “Традиция”- клуб София. Тя съдържа редки образци от хладно и огнестрелно оръжие, както и униформи, използвани от руската армия, българското опълчение и от турската армия.
Изложбата включва още фотоси и документи, а също и много книги, посветени на войната, част от които отдавна са станали библиографска рядкост. Експонатите дават добра представа за хода на войната, и за командния състав на руската армия. В изложбата могат да се видят и копия на картини на едни от най-известните руски художници, отделили широко място в творчеството си на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. Между тях са Верешчагин, Ковалевски, Оренбургски.
Включени са и експонати, които представят периода на създаването на Третата българска държава след края на войната.
Интерес представляват малко известен портрет на княз Батенберг, оригинални снимки на членовете на местните клонове на поборническо-опълченското дружество”Шипка” /1871 и 1901 г./, рядко срещани образци на огнестрелно и хладно оръжие, представляващи колекционерска ценност.

Стотици търговищенци се събраха днес пред Морената в кв. „Варош”, за да станат съпричастни на събитията, свързани с Руско-турската война 1877-1878г. и Освобождението на града. По повод националния празник на България, бяха възстановени паметните дни от зимата на 1878г., довели до така жадуваната свобода.
Спектакълът на открито, пресъздаде живота на българите от това време, на фона на започнащата Руско-турската война, безчинствата на башибозушките орди и Освобождението на Търговище от отряда на руския полковник Карганов. Във възстановката взеха участие над 50 души – членове на Национално дружество „Традиция” – клон Шумен, клон Велико Търново, клон Русе и на новосформирания клон в Търговище. Всички те носеха точни копия на автентични костюми, оръжия и символи от това време. За драматичността на събитията допринесоха запалените огньове, стрелбата с пушки и пищови и гърмежа на черешовото топче. В сцените се включиха и деца от ансамбъл «Търговище»...
По повод националния празник днес е отворена и изложбата “Огнестрелно и хладно оръжие от Възраждането и Руско-турската освободителна война”. Тя се намира в Археологическата експозиция и е съвместно представяне на Регионалния исторически музей – Търговище и Национално дружество “Традиция”- клон Велико Търново.

Заради набезите на цигански банди, от няколко дни служители на Министерството на отбраната (МО) са започнали да откопават и изваждат немските и съветските танкове "Майбах" и "Т-34" по границата край елховското село Лесово, предаде вчера агенция "Фокус". Първият танк, изваден от земята край границата, бил германски "Майбах". Старите бойни машини се транспортирали до складовата база на Изпълнителната агенция "Държавна собственост" към МО в Ямбол. Началникът на базата в града Илия Илиев уточнил, че всички танкове-огневи точки по южната ни граница, ще бъдат извадени. Откопаването е факт, след като цигани разкостиха само за месец три бронирани машини, за да ги предадат за скрап. В базата танковете ще бъдат съхранявани в автентичния им вид. Поради повишения нездрав интерес към бронираните машини, се вземат всички необходими мерки за опазването им, уточни Илиев. Охраната ще им бъде засилена и денонощна. За изваждането са били сформирани нарочни екипи от специалисти. Това обаче щяло да е доста трудно поради обстоятелството, че танковете били вкопани на непристъпни места, където не можело да достигне кран или друга тежка техника. В базата в Ямбол нямали информация колко са заровените танкове покрай границата, но вероятно ги има в държавния план за отбрана от онова време, по думите на военни. "Майбах"-ът със 76-милиметрово оръдие тежал 12-14 тона, което било доста примамливо за циганските банди. Съветските Т-34 обаче били значително по-тежки. Интересът към тях бил повишен и заради антикварна стойност.