- BlueGunBlog -

Както се вижда от публикацията в последния брой на списание "Shooting Industry", въпреки широко разпространената пропаганда на премахването на правото на американците да закупуват и носят свободно огнестрелни оръжия, броят на поддръжниците на отмяната непрекъснато намалява. По данни на CNN, изследванията показват, че през 2001 г., повече от половината от запитаните (54%), изразили подкрепа за ограничаване на правата за употреба на оръжие. През 2007 г. привърженици и противници са разпределени поравно - 50 на 50%. Днес, срещу оръжията са били само 39%.

Няколко други налични данни на дружеството NVC (информация, публикувана в авторитетния вестник "Уол Стрийт Джърнал") сочат, че през 1991 г. 75% от американците биха подкрепили гласуването за премахването на свободната продажба на огнестрелни оръжия. Днес, те са 53%. Положителните (за привържениците на Втората поправка) тенденции са се появили заради... жените. Те започнали по-малко да протестират и повече да закупуват огнестрелно оръжие.

Джентълмените предпочитат блондинки, но Джеймс Бонд има слабост към брюнетки. Това показва изследване на любовния живот на прочутия агент от британските тайни служби.

Авторите публикуват в сп. "Sex Roles", че идеалното момиче на Бонд е с тъмни коси, американски акцент и носи оръжие. До този извод са стигнали специалистите, които са анализирали физическите черти на всичките 195 героини от първите 20 филма за приключенията на Джеймс Бонд - от "Д-р Но" с Шон Конъри до "Не умирай днес" с Пиърс Броснан. След това били сравнени характеристиките на 98-те жени, с които агент 007 е имал "сексуален контакт", с тези на 97-те жени, които не са минали през леглото на Бонд.

Изследването показва, че само 27 процента от жените са били блондинки, докато 40 процента са били с черна коса. 19 процента били кестеняви, а червенокосите са били девет процента. По-голяма шанс за интимност с Джеймс Бонд са имали дамите с тъмна коса. Резултатите сочат, че агент 007 се отдава по-често на любовни авантюри с дългокоси красавици. Средната възраст на момичетата на Бонд е 26 години. Само една четвърт от героините във филмите за приключенията на прочутия агент са били с американски акцент, но вероятността те да имат сексуална връзка се е оказала по-голяма, отколкото за 43-те процента от жените с европейски акцент.

Над 90 процента от дамите във филмите за Бонд са оценени като привлекателни над средно ниво. Колкото по-атрактивни са били те, толкова по-голям е бил шансът да споделят интимни мигове с героя. Интересен е фактът, че Джеймс Бонд по-често е имал сексуални контакти с жени, които са носили оръжие. Две от тях са се опитали да убият агент 007 преди да си легнат с него, две - по време на полов акт и десет - след това.

Спокойно, дами! Вече без страх може да се прибирате вечер. Можете и колкото искате да бягате за здраве в парка по тъмно. Нужно е само да носите повечко светлина със себе си. Тоест, да държите в чантата или да закачите на кръста си вълшебния фенер Brite-Strike от серията Protector. Реши ли някой извратен тип или наркоман да ви нападне, трябва само да натиснете едно копче на прожектора. Супермощен лъч от 80 лумена буквално ще ослепи и дезориентира атакуващия поне за няколко минути. Ако и това не помогне, натискате второто копче - на сирената. Звуковият сигнал от 130 децибела не само че ще парализира маниака, но и ще извика помощ. Комбинацията от светлина и звук е толкова зашеметяваща, че няма как нападателят да се свести и да реализира коварния си замисъл. Само трябва да запазите спокойствие и хладнокръвно да натиснете копчетата. Но не забравяйте преди това да насочите фенера към нападателя, разбира се.

А сега няколко практически съвета по боравене с фенера:
Първо, силата на светлината може да се регулира на две степени - нормална и екстремна.
Второ, екстремната степен трябва да се използва за кратко, защото бързо изтощава батериите.
Трето, ако и з двата бутона все пак не успеете да неутрализирате нападателя, използвайте фенера като палка. Достатъчен е един точен удар в областта на главата и ситуацията е овладяна.
При нормален режим новите фенери могат да светят от 2 до 4 часа. Те използват само две литиеви батерии и специални диоди, които заменят крушките с различни видови жички. Диодите имат изключително дълъг живот и харчат 5 пъти по-малко енергия от обикновените крушки.
Не се притеснявайте, ако изпуснете прожектора във вода или мокър сняг.
Не се косете и ако той падне върху асфалта или бетона. Конструкцията му гарантира висока водоустойчивост и здравина. Корпусът на фенера е изработен от специална алуминиева сплав, широко използвана в самолетостроенето. С този тип прожектори, но с много по-мощни батерии, са снабдени елитните американски полицейски служители от SWAT. Свръхярката светлина от 198 лумена, която излъчват, е в състояние не само да извади от строя агресора, но и буквално да го побърка.

На 05 март 2009 г. в затвора на мексиканския град Сюдад-Хуарес през нощта е избухнал бунт – 150 главореза от наркокартела "Ацтеки" успели да се измъкнат от килиите и се нахвърлили с подръчно оръжие върху противникова престъпна групировка. В резултат на сбиването между затворниците двадесет човека са загинали и седем са били ранени. В потушаването на метежа са участвали 200 полицаи от спец-подразделения и 50 военнослужещи.
Освен редовните полицейски части мексиканските власти са използвали и смъртоносни сътрудници от особено спец-подразделение, за които трудно се намират бронежилетки (снимката е кликабилна за по-близки срещи).
Обърнете внимание, че дамата предвидливо си носи носна кърпичка и джиесем, но автоматът й М4А1 не е на предпазител.
Честит Празник, мили дами!

Италианската сенаторка Анна Бонфриско стана инициаторка на легализирането на търговията на писалки със спрей от люта чушка. Те могат да бъдат използвани от жените за самозащита. Новите писалки ще се купуват в магазините за цигари. Писалките с лют спрей могат да „стрелят“ на разстояние 2 метра и да причиняват реакция у „поразения“ обект в рамките на 40 минути.
„Писалката с лют спрей, която жената може да носи в чантата си, не причинява нищо лошо на никого, а просто дава възможност на нападнатата жена да избяга. С либерализирането на търговията с това средство за защита спечелихме битката срещу бюрокрацията на префектите и на профсъюзите на полицията, които от години наред не взимат никакво решение по въпроса“, каза Бонфриско пред италианските медии.
Сенаторката е инициатор и на специален проектозакон за сигурността на жените, които според нея „все по-често са обекти на агресия и на насилие не само нощем, а и денем в по-усамотените зони“.

Тук няма да предупреждавам да не се държи пръстчето на спусъка, защото явно дамата стреля в стрелбище.
Също е явно, че пищовът е полуавтоматичен, щом от дулото излиза дим (току що е гръмнал), а петлето вече е взведено.

Нова теория, цитирана от „Ню сайънтист“, хвърля светлина върху фундаменталния въпрос – защо воюват хората?

Според списанието преобладаващото мнение досега е било, че войната е продукт на съвременното общество. Всъщност може би е точно обратното – нашият напредък и еволюция всъщност се дължат именно на войната, тъй като тя е научила примитивния човек как да си сътрудничи с представители на своята група.

Теорията е била обсъждана в Орегонския университет на конференция относно еволюционния произход на войната. Масовата проява на агресия и сраженията са били част от човешкия живот от десетки, ако не и от стотици хиляди години, смята Марк ван Вугт, специалист по еволюционна психология. Според него войната вече е съществувала още по времето на приматите, които са общ прародител на хората и шимпанзетата. За това твърдение свидетелстват останки от ранните предшественици на човека, които носят върху себе си следи от рани, получени в битка.

Способността за групово смъртоносно насилие вече е била установена при нашите роднини шимпанзетата. Подобно на примитивните човешки ловци, те организират набези върху представители на собствения си вид, най-често в търсене на храна или в оспорване на територия. Тези схватки не приличат на съвременните войни, по-конкретно заради своята краткост и използването на превъзхождаща сила, с която се постига бърза победа и се намалява вероятността за нараняване и смърт.

Насилието срещу друга група сплотява общността

Това поведение не е типично за други примати като маймуните бонобо. Според учените агресивната войнственост на хората и шимпанзетата се корени в способността да се отделяме от групата и да ловуваме самостоятелно или с неколцина съмишленици.

Ако груповото насилие ни съпътства от зората на човечеството, логично би било то да е оказало влияние и върху нашата еволюция. Адаптирайки се към живот, в който голяма роля играе войната, мъжете са развили склонност да бъдат агресивни към хора от чужда група. От друга страна, това е дало и тласък на мъжката способност за сътрудничество в името на общото благо на собствената група.

При жените агресията се изявява по различен начин, смята Роуз Макдермот, специалист по политология в Станфордския университет. При нежния пол насилието по-често е вербално, а не физическо и най-често то е конкретно към някой човек, а не към група като цяло. От еволюционна гледна точка това се обяснява с факта, че мъжът физически е по-добре пригоден за водене на битка и следователно на него се пада задачата да води война и да извършва организирано насилие. С това се обяснява още защо груповото насилие от страна на жените става най-често в изцяло женска среда, като училища или женски затвори.

Сплотяващата роля на войната се е изразила и в експериментална игра, в която участници от двата пола е трябвало да влязат в ролята на държавни ръководители на измислени страни.

Учените установили, че мъжете били по-склонни от жените да отделят средства и усилия за общността си, но само когато тя била в конфликт с друга държава.

При експеримент със състезатели по крикет се установило още, че когато те се съревновават и побеждават отбори от други градове, рязко се повишава и количеството им на тестостерон. Обратно, когато състезанието било между местни отбори, не се наблюдавало толкова рязко покачване на хормона. Обяснението е, че в процеса на еволюцията нашата агресия се е култивирала по такъв начин, че да не заплашва взаимоотношенията на хората от една група, а да помага в борбата с външни врагове.

Агресивните инстинкти невинаги са добре дошли

Друго заключение, до което са стигнали учените, е, че жените се справят по-добре, когато трябва да се поддържа мирът в групата, но мъжете са по-успешни миротворци, когато става въпрос за взаимоотношения между различни общности.

Изследвано е било и какво е поведението на човек по време на война. В съвременния свят конфликтите се водят с високотехнологични оръжия и сложни стратегии. Битките с ракети, танкове и авиация са твърде далеч от ръкопашните схватки на нашите предци. Въпреки това хората все още са склонни да се сражават, водени от древни инстинкти, които не са най-добрият съветник. Един от тези инстинкти е самоувереността, породена от численото превъзходство, смята доктор Доминик Джонсън от Единбургския университет. Изследователят провел експеримент със симулационна война и установил, че хората често преувеличават шансовете си за победа. Тази самоувереност ги карала да са по-склонни към атака. „Така в условията на реална война един пълководец, който провежда военен парад, може да си създаде твърде нереална оценка за превъзходството на своята армия.“

Човешкият напредък е променил и самата психология на боеца, смята Ричард Рангъм от Харвардския университет. Днешните войници не взимат сами решенията на бойното поле, което ги прави по-предпазливи. В примитивните войни хората са участвали не заради заповеди, а заради желанието си да се бият, твърди още Рангъм.

Американска компания за кукли веднага се възползва от вълната от интерес към губернатора на щата Аляска и кандидат за вицепрезидент на републиканците Сара Пейлин. Тази седмица HeroBuilders.com пусна в продажба кукли с образа на първата жена в историята на Републиканската партия, която има реални шансове да стане вторият човек в Белия дом.
Барби-Пейлин се предлага на цена около 30 долара в три варианта - в делови костюм, като ученичка и като.. Лара Крофт. Вариантът "супергероиня" е с 2 долара по-скъп, но и привлича вниманието с късата поличка, дългото до петите черно манто и пистолет 45-ти калибър в кобур на лявото бедро...

"Убила съм повече животни, отколкото Обама е ял топли ястия." Това е едно от типичните изказвания на Сара Пейлин, мечтата на всеки мъж в критична възраст и надеждата на американските десни. "Имам спортно сърце. Това е нещо като големите женски гърди, отначало е хубаво да ги имаш, но после изискват грижи." Това пък е едно от типичните изискани твърдения на Бойко Борисов, надеждата на българското дясно.

От седмици се чудя дали да напиша статия под заглавие "Бойко Борисов, българската Сара Пейлин" или "Сара Пейлин, американският Бойко Борисов". И двете работят еднакво добре. Така и не можах да реша. Причината е в тяхната идентичност. Е, единият иска да стане втори човек в първата държава, вторият иска да стане първи човек в последната държава, но това са нюанси. Останалото е еднояйчно подобие.

И двамата се появиха изневиделица. И двамата не се разделят с огнестрелното си оръжие, и двамата имат еднакво безупречен международен опит. И двамата не слизат от кориците на списанията. И двамата са въплъщение на национална мечта. Като казвам въплъщение на национална мечта, имам предвид национална мечта, изразена с плът. Човешка плът. Желана плът. Плът, отвъд която разумът на гражданина не намира особен смисъл да се задълбочава...

Жена, изглеждаща бременна, влиза в болница в един от най-опасните райони на Ирак и се взривява. След минути мъж, опасан с взривове, напада спасителите, опитващи се да окажат помощ на пострадалите. В резултат на терористичния акт в провинция Дияла, северно т Багдад, загинаха 32 души, а още 52 бяха ранени.
Координираните взривове, избухнали през май в Баладруз, са само един от 12 терористични акта с участието на 13 жени-смъртници, които потресоха Дияла през тази година. Броят на жените-камикадзе значително нарасна, показвайки, че бунтовниците са предприели нова тактика. Представителите на САЩ подозират, че „Ал Кайда” е създала ядро, което вербува жени и ги превръща в убийци.
Жените-смъртници станаха идеалното оръжие в страна, където културата забранява на мъжете да се доближават до жена, ако до нея не са мъжът и баща й. Да не говорим, че жените не се обискират за оръжие на многобройните пропускателни пунктове, които обикновено са любима цел на терористите. Освен това, под традиционната ислямска дреха, която иракските жени носят, не предизвиква никакво подозрение добре прикрепената жилетка с взрив.
Като цяло само от началото на януари в Ирак са извършени 24 атаки с участието на жени-камикадзе. Четири от тях станаха този понеделник в Багдад и в северния град Киркук, когато загинаха десетки хора. „Ал Кайда” – „враг, който отлично умее да се приспособява”, обяснява капитан от силите със специално назначение на САЩ в провинция Дияла. „Те се стремят да използват всички средства, всичките наши политически и културни ограничения”.
В миналото бойците на „Ал Кайда” използваха джамиите за организиране на срещи и съхраняване на оръжие, доколкото знаеха, че американските военни няма да правят обиски в храмовете. „Сега те се научиха да използват жените-смъртници”.
Военните са уверени, че „Ал Кайда” използва различни методи, за да превърне жените в камикадзе. Някои се уговарят лесно, доколкото мъжете или децата им са били убити или заловени от американските сили, разказва капитан Матю Шон, офицер от разузнаването от втора рота на трети бронетанков полк, базиран в югоизточната част на провинция Дияла.
Друг метод, който използват членовете на „Ал Кайда” е да се оженят за жена, а след това да я опозорят. Например, позволяват на някой да я изнасили. „В резултат на това на нея не и остава избор, освен да свърши със себе си”, обяснява 34-годишният Шон.
Има данни, че понякога жените биват заплашвани, че ще убият мъжете или децата им, ако не се съгласят да станат смъртници.
Да се избавят от заплахата на жените-камикадзе в провинция Дияла – това е една от приоритетните задачи за иракската и американската армия. Преди дни те започнаха в района мащабно настъпление срещу „Ал Кайда” и многочислените шиитски групировки.
Все пак военните постигнаха и някакви успехи в тази борба. През юни иракската полиция арестува вероятния лидер на терористична клетка от смъртници, която организира двата взрива на 2 май в Баладруз. В дома му бе открит видеозапис с кадри от нападение срещу войската на САЩ. Военните предполагат, че тези материали се използват за инструктаж на вербуваните жени.
Американските военни започнаха да наемат местни жени, които да работят заедно с мъжете-охранители на пропускателните пунктове и да обискират жени. „Мъжете не могат да обискират жени. Това е свързано с местната култура”, казва сержант Дейвид Шлихер от щаба на американската база „Колдуел”, отговарящ за връзките с обществеността. Този лагер е разположен на територията на възможно най-голямата иракска военна база в пустинята югоизточно от Дияла. „По този начин ние се опитваме да затворим и най-малката пролука”.
Жените-охранители се присъединяват към около 80-те хиляди местни мъже, на които армията на САЩ плаща за охрана на своите райони в рамките на програма по привличане на бивши бунтовници-сунити в борбата с „Ал Кайда”.
Жените-доброволци обаче са недостатъчни. В армията и полицията те също не са много, защото такава работа противоречи на местните обичаи.
Но заплахата, произтичаща от жени-смъртници, ще се промени. През тази седмица в град Баладруз караулна служба започват да дават 25 жени и се предлага да се подготви обезпечаване на работа за още 10 местни жителки.

Това са само красиви фотографии, но Pishtov.com предупреждава всички чаровни дами (и приравнените към тях):

Хайдушкото движение е най-масовата народна съпротива на българите срещу социалното и националното потисничество по време на петвековната османска власт по българските земи. Хайдушките чети поставят началото на национално-освободителната борба на българите, която завършва с възстановяване на българската държава през 1878 г. Огромен брой народни песни разказват за хайдутите.

Всяка пролет – около Гергьовден - смели мъже от села и градове напускат своите домове и се отправят към хайдушките сборища по горски поляни. Организират се в дружини с водач-войвода и със знаменосец. Хайдутите живеят под прикритието на разлистените гори чак докато слана попари и оголи дърветата. Затова самите хайдути възхваляват в песните си гората като своя “майка зелена”, планината – като свой баща, а оръжията си – като свои братя и сестри. Хайдушките дружини водят битки с османлиите в района, където действат. В други случаи те устройват сурови наказания за местни властници, които тероризират бедното население с насилие, отвличания в робство, принудителен труд и непосилни данъци. Затова народът възпява хайдутите като свои закрилници и отмъстители за неволите на онеправданите. Една от песните е посветена на прочутия с храбростта си войвода Дончо Ватаха от подбалканския град Копривщица, който действа през първата половина на ХІХ век в Тракия. Народните песни са съхранили имената на още множество реални герои от хайдушкото движение. Друг текст от товавреме изрежда някои от най-известните водачи през късния период, когато четите вече се борят за национална независимост на българите. В текста хайдутите изглеждат безгрижни – “дружина върви и пее, гората листи люлее”. Но това е боен поход, чиято мисия е “Свобода или смърт юнашка!” И някои от героите на песните действително загиват в борбата за освобождение от османския поробител. Какви са мъжете, дръзнали да се борят с оръжие срещу османската власт и да защитават най-бедните прослойки? Песен описва как “Стоян млад юнак” съблича дрехите си на търговец и облича “дрехи юнашки”, за да отиде в хайдушката дружина и да стане неин знаменосец. В други текстове се разказва и за мъже-земеделци, които напролет, вместо да хванат ралото и да орат земята, грабват своите пушки и саби, за да станат хайдути. Обичайно в дружините участват мъже. Но песните пазят спомен и за доста дръзки моми и жени, пренебрегнали обичайната женска съдба – да се оженят и отглеждат деца, за да участват в хайдушките дружини. Такъв обрат описва песента за мома Стоянка. Тя хвърля “хурка шарена с позлатено вретено”, съблича женски одежди и облича хайдушки дрехи, запасва сабя, нарамва пушка, втиква чифте пищове в пояса на мъжките си дрехи и отива на хайдушкото сборище “на връх на Стара планина”. Нещо повече, някои от тези смели жени стават водачи на хайдушки дружини, макар да се пее “де се е чуло видяло мома войвода да бъде”. Жените успяват да спечелят състезанията, с които се избира войвода. Популярен сюжет е как всички хайдути стрелят по окачен на дърво пръстен, но само един успява да го улучи и този най-умел стрелец става войвода, дори ако е жена. Колко масово става хайдушкото движение подсказва често използваният в народните песни образ “под всяко дърво юнак, във всяка долчинка и байряк”. Прочутият Петко войвода води дружина от 150-200 души. Той става толкова популярен сред българското и гръцкото население в Тракия, че самият султан го кани за свой везир, според една песен. Но той отказва с думите: ”Не ща везирин да ставам,/ не ща в сараи да седа./ Стига ми мене царството, дето ма тачи народа”.

Двете имат повече общи черти, отколкото изглежда на пръв поглед, особено ако си представим жените в ролята на противник на бойното поле.
1. Ако свалиш слаб и безинтересен противник, бързо губиш интерес и започваш да търсиш нова битка.
2. Оръжието ти винаги трябва да е в бойна готовност, лъснато и почистено, даже когато изглежда, че врагът се е предал или заспал след битката. Никога не знаеш кога ще започне следващото сражение, затова трябва да си винаги готов.
3. Да си имаш работа с повече от един противник по едно и също време изглежда опасно, но и много по-вълнуващо. Стига никой от враговете ти да не знае за другия, защото могат да се обединят срещу теб.
4. Сред любимите ти тактики е изненадващо нападение в гръб.
5. Да оставиш противника гол като пушка е един чудесен финал на битката. Или начало.
6. Разузнаването е важно, включително чрез надникване в комуникационните средства на противника (т.е., телефон и компютър). Ако те хванат обаче, войната свършва и противникът разгласява навсякъде за подлите ти разузнавателни средства. Имиджът ти на международната сцена е съсипан.
7. Трябва да си избираш битките – физически няма как да приемаш всяка. Проблемът е, че ти се иска да можеше – въпрос на чест.
8. Предпочиташ нощните битки, но все пак светлината трябва да е достатъчна, за да можеш да огледаш противника отвсякъде. Ако се наложи, биеш се и рано сутрин – освежава те преди работа.
9. Имаш военни съветници (приятели), които винаги знаят какво точно трябва да направиш. Лошото е, че ти дават около стотина различни идеи.
10. Тривиално, но няма как. И в любовта, и във войната всички средства са позволени. Най-вече непозволените.

Напълно в противоразрез със сексапилната си и женствена визия фолк звездата Десислава се сдоби с пистолет. Револверът е газов, марка „Блоу мини”, и цената му варира около 100 лв.
Сексапилната изпълнителка се запалила по огнестрелните оръжия от предизвикателна фотосесия, която засне преди време.
„Определено мъжки спорт, но много приляга и на фини дами като мен”, обосновава страстта си Деси.
Певицата категорично отрича, че ще носи оръжието в делниците си или по време на участия. Пищната блондинка споделя, че е добронамерена към всички и няма нужда револвер за самозащита.

Само да запитам - има ли връзка между избраната марка и филма Blow Job на Анди Уорхол...?