- BlueGunBlog -

Компютърните атаки срещу западни институции, тръгващи предимно от Китай, са се увеличили изключително много през последните месеци, което според експерти означава, че вече се води истинска кибервойна, писа в. "Таймс". Само в САЩ броят на атаките срещу Конгреса и други правителствени агенции през миналата година е достигнал 1.6 млрд. месечно, сочи доклад, разпространен в петък.
Тези и други данни са станали причина в НАТО и ЕС да се вземат извънредни мерки за защита на специалните материали, особено тези с разузнавателни данни. Според анализатори Западът няма ефикасен отговор, а ЕС е особено застрашен, тъй като киберзащитата е оставена в ръцете на страните членки. още...

Терминът "виртуално пространство" навлезе сравнително наскоро във всекидневния речник на обществото - той е свързан с мълниеносното развитие на електрониката, на интернет и свръхмощните компютри; в случая понятието "виртуален" е леко променено - то трябва да прокара тънката, почти неуловима граница между реалния, физическия свят и невидимите електрони, които също са част от реалния свят, да не кажем неговата основа, и които вече са изградили свой собствен отделен свят - със свои закони, със свои върхове и пропасти.
Няколко примера. Преди пет години един фирмен клон на компютърната "търсачка" "Гугъл" спира само за 22 часа, поради срив в "умните" машини. Загубата е 4 милиона долара. Още по-назад, в началото на 90-те години на миналия век, една от големите нюйоркски банки се изправя пред същия проблем - принудена е да назначи временно хиляди счетоводители, за да не прекъсне дейността си, докато компютърният проблем не е решен.
И така, стигаме до извода, че "кибер пространството" далеч не е безобидна, нереална или "виртуална" зона, която може да бъде подценявана с лека ръка. Точно обратното. За това свидетелства и едно от решенията на проведената през тази пролет среща на високо равнище на НАТО в Букурещ - да се обърне особено внимание на опитите за разработка на варианти за "кибер война" и компютърен шпионаж.
Основателна ли е тази тревога? Разбира се! Само за миналата година Пентагонът е регистрирал над 85 000 опита за хакерско проникване в неговите отбранителни програми. Стотици от тях са били успешни. От своя страна, един от експертите на отбранителното министерство на САЩ - Сами Седжъри, който повече от 25 години работи като експерт по електронните защитни системи на Пентагона, в доклад за Американския Конгрес в началото на т.г. съобщава, между другото, че една успешна хакерска атака може да лиши 70 процента от територията на САЩ от електричество за срок от половин година. Сами може да си представите последствията от такова "виртуално" нападение...

Шпионажът и диверсиите - само в книгите и киното
По време на Втората световна война в САЩ без много шум е действало т. нар. "Ю. Ес. Офис ъф стратеджик сървиз" - ОСС (офис на стратегическа служба на Съединените щати); по същото време в Британия е работела "Бритиш спешъл оперейшънз икзекютив" - СОЕ, институция с напълно сходни цели и задачи. И двете тайни централи са имали за цел да координират съпротивителните сили в окупираната от нацистите Европа и да планират и ръководят акции, водещи до сериозни нарушения в германските комуникации, транспорт и производство. Тайни агенти от Острова и антифашисти от окупирана Европа са рискували живота си, за да се качват по телеграфни стълбове и да прекъсват телефонните връзки, да взривяват жп линии и т. н.
В света на "виртуалния шпионаж" подобни дейности биха могли да се извършват без никакъв риск - от хиляди километри разстояние. Като саботират системно компютърните мрежи, кибер шпионите могат да стигат до същите резултати, към които навремето са се стремели ОСС и СОЕ.
Беззащитността и голямата уязвимост на националните информационни структури на повечето държави, техните взаимосвързани компютърни мрежи, регулиращи съобщенията, търговията и отбраната, са в такова положение, че пред тях трагично пострадалата от японската въздушна атака от 1941 г. военноморска база Пърл Харбър изглежда добре защитена.

Призракът на кибер войните
Това очевидно е термин, с който трябва все повече да свикваме, особено в сферата на отбраната. За целта са разработени специални компютърни вируси, които ще се активират само по време на война. Един от тях - "Троянски кон", е направен така, че се изпраща като обикновен и-мейл, и след като проникне в една система, може да я копира или заличи всички налични данни. Освен него може да срещнете имената на други много опасни вируси, наричани "зомби", "червеи", "мулета" и др. Тези вируси могат да проникнат както в оперативния системен софтуер на приятелски, така и на вражески държави. В края на миналата 2007 г. Пентагонът публикува доклад, в който се изтъква, че китайски военни хакери разработват система за кибер нападение срещу военния флот на САЩ и по-специално срещу самолетоносачите. Това, според авторите на доклада, е част от плана на официален Пекин да постигне до средата на века електронно надмощие над всички големи потенциални противници в света.
Несъмнено дигиталният свят вече е напълно реален: с него са свързани категорични и понякога изненадващи промени в нашето всекидневие. В новия "виртуален" свят потенциалните цели за атака срещу противника могат да бъдат коренно различни от тези само преди 5 десетилетия. Въпреки бързото развитие на електрониката - както подчертава известният американски експерт Х. Кейт Мелтън, - всички нации зависят от работещи компютърни чипове, които са на различна възраст, която варира от седмици до десетилетия. Тези изключително важни компоненти са "натоварени" с контрола на превключващите системи на електростанции, телефонни системи и транспортни мрежи. Опустошителният ефект от загубата на една стара, но все още действаща система, става реалност, когато ключовата личност, която я наглежда и поддържа, е елиминирана. Резултатът от убийството на политически или военен лидер бледнее в сравнение с ефекта от физическото унищожаване на ключови програмисти и специалисти по компютърни мрежи при един евентуален военен конфликт. По този начин традиционният свят на шпионите, като "рицарите на плаща и кинжала", остава само за света на киното и романите.

Невидимата схватка между Китай и Америка
Все по-често Китай бива обвиняван в опити за електронен шпионаж, най-вече срещу САЩ. Разбира се, официалните власти в Пекин категорично отхвърлят подобни обвинения.
Както пишат в австралийския печат журналистите Р. Келик и Дж. Макартни, "Китай е обвинен, че провежда кибер шпионаж за придобиване на стратегическа фирмена и отбранителна информация от държави като Австралия, Британия, Германия, Индия и САЩ. Тези обвинения се подкрепят от разузнавателния шеф на британската служба МИ 5 Джонатан Евънс. "Към тези твърдения се присъединява и американският експерт от Калифорния Мекъфий, според когото 120 държави развиват стратегии за компютърни атаки и през изтеклата 2007-ма специално Китай е отговорен за 80% от компютърните "нахлувания" в правителствени обекти на САЩ и други западни страни.
И все пак, основната линия на противопоставяне в областта на компютърното, на кибер пространството е между САЩ и Китай. Според английският в. "Таймс" (септември 2007 г.), китайските хакери Сун Имин и Ян Липин са автори на програма за блокиране на бойните потенциали на самолетоносачите на САЩ - една от най-авангардните и могъщи военни формации на Америка. И двамата, според вестника, са работели за Китайската народоосвободителна армия и са подготвили, според специалисти от Пентагона, истински "наръчник за електронна война". За да се попълни елитната част на китайската кибер армия, според цитираните източници, в Китай постоянно се провеждали конкурси за талантливи хакери.
Срещу тази потенциална заплаха в САЩ също се взимат съответни мерки - постоянно се усъвършенства защитната компютърна система на Пентагона, търсят се специалисти (включително и измежду американските хакери), способни да отговорят с контраудар на евентуална кибер атака. Надпреварата продължава и все още не е известно кой първи ще извърши сполучливия ход в една съвсем не толкова невинна, а даже страховита електронна "игра"...

Китайските власти ще използват ракети земя-въздух, с чиято помощ да се осигурява охраната на олимпийските съоръжения през август, съобщи в. "Таймс". Поне две установки Хонгци-7 са били разположени във военен комплекс, отстоящ на по-малко от 300 метра от "Птичето гнездо", както е известен олимпийският стадион в Пекин.
Освен ракетите в комплекса са били разположени още радарни съоръжения и военна транспортна техника. Китайската армия рядко показва своето въоръжение на публични места, но в този случай ракетите се намират само зад телено ограждение.
Британското издание коментира, че Пекин иска да докаже на света, че ще вземе възможно най-добрите мерки за охраната на състезанията, които са потенциална мишена за терористични атаки.
Подобни мерки за сигурност бяха взети през 2000 г., когато игрите в Атланта бяха охранявани с ракети "Пейтриът", а четири години по-рано самолети Ф-16 патрулираха непрестанно небето над Сидни.

Гардове с картечници започнаха да патрулират на летището в Пекин като част от мерките за сигурност, които местните власти предприеха във връзка с наближаващите олимпийски игри.
По двама въоръжени охранители ще обхождат и трите терминала на летището до завършване на олимпийските игри на 24 август.
От тази седмица полицията ще започне да проверява и пътниците в пекинското метро за оръжия и експлозиви.
Мерките са взети заради опасенията на китайските лидери, че Олимпиадата може да бъде обект на терористични атаки. Властите ще опитат да предотвратят и появата на активисти, които искат да използват игрите през август, за да изразят недоволство от комунистическото правителство в страната.

Венецуелският президент Уго Чавес ще купи оръжия за около 2 милиарда долара по време на посещението си в Русия, съобщава в днешния си брой вестник „Комерсант“.
„Уго Чавес ще посети Москва в края на май, за да подпише ново руско-венецуелско споразумения за военно и техническо сътрудничество“, пише изданието, цитирано от Франс прес. Венецуелският лидер и новият руски президент Дмитрий Медведев се договориха през март по време на телефонен разговор да си разменят посещения.
„Договорите с Венецуела очевидно ще бъдат първата голяма военна сделка, подписана при президентството на Дмитрий Медведев“, констатира „Комерсант“, добавяйки, че неговият предшественик Владимир Путин е отделял специално внимание на военното и техническо сътрудничество, както и на международните отношения.
По време на двата мандата на Путин износът на руско оръжие се увеличи от 3,68 милиарда долара през 2000 г. до около 7,5 милиарда за миналата година, припомня вестникът.
Венецуелският президент обяви също, че страната му ще купи китайски бойни тренировъчни самолети, предаде Ройтерс.
През последите години Чавес купуваше интензивно оръжия и изтребители. Вашингтон го обвинява в превъоръжаване, което може да дестабилизира региона. Венецуела и Китай подписаха в петък договор за изграждане на рафинерия на китайска територия като част от по-голям план за намаляване на зависимостта на Венецуела от американските енергийни пазари.
„Ще купим китайски самолети К-8“, заяви Чавес по време на неделната си програма, описвайки изтребителите като „отлични самолети за нашите момчета“. „Продължаваме да работим по въпроса с оборудването за армията, въпреки че ме обвиняват в започване на надпревара във въоръжаването.
Не започвам надпревара. Военните разходи са нужни за отбраната на страната“, добави той.

Русия официално е уведомила Китай, че производството на изтребители J11, които копират руския Су-27СК, е нарушение на междудържавните договорености.
Москва обеща да предприеме правни процедури за защита на интелектуалната собственост.
Прогресът може да струва скъпо на руската отбранителна промишленост. Ако китайците се научат да правят аналог на Су-27 серийно, те лесно ще изтласкат Русия от пазарите на трети страни.
Опитите на Русия да се утвърди на китайски оръжеен пазар чрез предаването на Пекин на сглобяването на изтребители Су-27СК не оправдаха очакванията, констатира “Независимая газета”.
Китайските пирати са постигнали ново равнище: усвоявайки технологията за производство, Китай е организирал собствено производство на техни аналози, като целта е експорт след това в страни от третия свят.
Руските експерти очакваха, че на китайците ще им трябват не по-малко от 10 години, за да разработят собствен двигател. Китайците обаче се справиха по-бързо.
Пекин дълго време беше основен купувач на руска военна продукция. Сега обаче самият той става голям износител на оръжие, създадено главно въз основа на руски образци и лицензи. Тази ситуация очевидно не отговаря на интересите на руския отбранително-промишлен комплекс.

Обемът на търговията с оръжие в света през миналата година е намалял със седем на сто в сравнение с 2006 г., но все още няма твърди доказателства, че това е трайна тенденция, съобщи Ройтерс, като се позова на доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира /СИПРИ/, цитиран от БТА.
СИПРИ е независима международна организация, която се занимава с проблемите на надпреварата във въоръжаването. Данните за търговията с оръжие не включват доставките на малки оръжия и леко стрелково въоръжение, посочва Ройтерс. Намалението миналата година е било регистрирано след шест последователни години на увеличение.
Вносът на руско оръжие в Китай е намалял с 62 на сто, посочва СИПРИ. Това се дължи на рязко увеличение на закупените количества през последните години на миналия век, което означава, че Китай изпитва в момента малка нужда от подмяна на въоръжението, с което разполага. Едновременно с това се забелязва известно увеличение на производството на оръжие и военна техника в самия Китай. Върху доставките на руско оръжие за Китай вероятно са се отразили и опасенията на Русия, че нейни "клиенти" копират руски технологии и след това излизат на международния оръжеен пазар като конкуренти.
През периода от 2003 до 2007 г. Китай е бил най-големият вносител на оръжие в света с дял от 12 на сто от общото количество, посочва СИПРИ. На второ място е Индия, следвана от Обединените арабски емирства, Гърция и Южна Корея. Най-големите доставчици на оръжие през същия период са били САЩ с 31 на сто от общия обем, следвани от Русия, Германия, Франция и Великобритания.
В нарушение на редица резолюции на ООН оръжия се доставят и някои конфликтни райони по света, например Дарфур, посочва СИПРИ. Основни доставчици на оръжие на Судан през периода от 2003 до 2007 г. са били Русия и в по-малка степен Китай.

Атина. Ракети като тези, използвани от гръцката организация “Революционна борба”, се продават на пазара в Пекин за 250 евро, пише днес гръцкият вестник “Та неа”. Изданието посочва, че става дума за противотанкова ракета тип RΡG-7, каквато беше използвана при нападението срещу американското посолство в Атина на 12 януари 2007 г. Всяка събота и неделя в китайската столица има пазар на открито, от където може свободно да се купи подобно оръжие. При скорошната среща на министъра на държавния ред на Гърция Вирон Полидорас с китайския му колега, китайският министър не е успял да даде нова информация около ракетата, използвана за нападението срещу мисията на САЩ. През първите часове след терористичния акт стана ясно, че ракетата е произведена в китайски цех и е стигнала до складовете на албанската армия. От момента, в който е откраднато от Албания, до момента на нападението не е ясно къде е било оръжието. Не е известно и кой е доставил ракетата на “Революционна борба”. Намесата на китайските власти в случая не е дала нови данни за пътя, който е следвала ракетата.
На черния пазар ракетата RΡG-7 струва между 750-1000 евро. На открития пазар в Пекин цената започва от 500 евро и може да бъде смъкната до 250 евро.

Китайски лекари поставили твърде необичайна диагноза на 77-годишна баба от провинцията Цзянсу Цин Гуанин (Jin Guangying), постъпила в болница с жалване за мъчително главоболие. Оказало се, че причината е куршум, който жената носила в главата си почти 64 години. Тя си спомнила, че била наранена, когато през 1943 година, като 13-годишна девойка носила храна на баща си, който бил тогава партизанин.

Китай модернизира и увеличава арсенала си от ядрени оръжия и така засилва ударната си мощ, твърди доклад на Пентагона, разпространен от западните медии. Според документа Пекин разработва мобилни, наземни междуконтинентални балистични ракети в допълнение към базираните на подводници балистични ракети с голям обсег, които трябва да бъдат поставени върху ново поколение морски съдове, пише в. "Файненшъл таймс". Преминаването към мобилни и с морско базиране ракети е част от стратегията на китайската Народноосвободителна армия за подобряване на способността на ядрените си сили за оцеляване при първи ядрен удар, посочва американски военен представител.

Китай върви по пътя на цялостната дългосрочна трансформация на военните си сили, за да увеличи възможностите си за възпиране на атаки, отговор на атаки и демонстриране на мощ, пише в доклада. Действията на Пекин в някои области обаче все по-малко съвпадат с декларациите и думите на властите. В доклада Пентагонът предупреждава още, че програмата за активни действия в Космоса "поставя под риск сателитите и ракетите на всички космически нации". Заключението е направено въз основа на успешното разрушаване през януари на сателит с ракета, осъществено от китайските военни.

Докладът недвусмислено посочва, че повечето от промените, правени от Пекин, имат за цел основно модернизиране на армията с оглед на евентуален бъдещ конфликт за Тайван. В него обаче се твърди, че Пекин вероятно "увеличава потенциала си и заради други възможни регионални проблеми, като например конфликт за ресурси или територия". Американски военни представители са на мнение, че растящите притеснения на Китай за сигурността на енергийните доставки формират модела на военно планиране. Фокусирането върху засилване на военноморската мощ има за цел да защити морските пътища и най-вече тези на танкерите, коментира "Файненшъл таймс".

Докладът на Пентагона обаче беше посрещнат на нож от китайските държавни медии, предаде Ройтерс. Въпреки че официален Пекин до вчера се въздържаше от реакция, вестници, телевизии и агенции обявиха доклада за "подвеждащ и обиден". Макар и Китай и САЩ да си сътрудничат по някои международни проблеми, като например Северна Корея, острите думи и констатации показват високата доза недоверие между двете страни, коментира Ройтерс.

"Докладът продължава да залага на злобите коментари по отношение на китайската военна стратегия и военните способности на страната и атакува модернизацията на отбранителните сили на Китай", пише в. "Женмин жибао". "Докладът пренебрегва фактите, целенасочено преувеличава т.нар. китайска военна заплаха и е напълно необоснован", заключава вестникът.

След 11 септември 2001 г., когато атаките срещу САЩ дойдоха на крилата на американски пътнически самолети, а не със севернокорейски ракети, изглеждаше, че плановете на Вашингтон за създаване на антиракетна отбрана би трябвало да бъдат замразени.

Въпреки това противоракетният щит вече функционира, а старите съмнения за смисъла му отново излязоха на дневен ред. Съобщението за разполагането на елементи от системата в Чехия и Полша предизвика гнева на Русия, която заплаши, че ще се изтегли от договора за забрана на ракетите с малък и среден радиус на действие. Китай пък само преди месец изпробва възможностите си да унищожава спътници в Космоса - основните очи на всяка подобна отбрана.

За Москва и Пекин американският ракетен щит няма нищо общо със Северна Корея и Иран, тъй като и двете страни в момента нямат нито ракети, нито ядрени бойни заряди. За тях целта е промяна на стратегическия баланс на силите. Първото дежурство за защита от нападение с балистични ракети в Тихия океан е извършено от американски ескадрен миноносец още през септември 2004 г., когато Северна Корея определено не представляваше заплаха. Китай има известно основаниe за съмнения, тъй като нейните ракетни сили са остарели и американският щит може да бъде някаква пречка за тях. За сметка на това притеснението на Москва е странно, при условие че основният й стратегически потенциал е разположен на подводници, които няма как да бъдат спрени от противоракетната отбрана. Москва обаче задава въпроса какво правят американските бази в Полша и Чехия, след като обсегът на иранските ракети е под 2 хил. км. Дори и САЩ да се опитат да развият антиракетния си щит, ще минат десетилетия, преди той да представлява заплаха за Русия.

Разполагането на ракети и радари в Полша и Чехия е предвидено за 2011 г., което, ако се съди от досегашните експерименти, все още не означава действителна готовност. Идеите за създаването на противоракетен щит са изоставени още през 60-те години на миналия век поради тяхната утопичност. През 80-те години те се възобновяват, като спорът е чий блъф са били "звездните войни" - американски или съветски, за да накарат другата страна да направи безсмислени инвестиции. Въпреки това разработките продължават след разпадането на СССР, разбираемо основно в САЩ.

Според Американската агенция за ракетна отбрана към 2006 г. на въоръжение има 20 ракети прехващачa с далечен радиус на действие, разположени в Аляска и Калифорния. На разположение са и 463 модернизирани ракети "Пейтриът" (с ограничен обхват), 18 ракети с морско базиране на 6 кораба, три радара с далечно действие в Аляска, Калифорния и Великобритания, два радара за прицелване и управление на Алеутските и Хавайските острови, както и 16 кораба, оборудвани със системата за управление "Аеджис". В щита трябва да има и такива екзотични оръжия като самолет с лазерно оръдие, атомни подводници с антиракети, патрулни безпилотни самолети, въоръжени с ракетни прехващачи и т.н.

На практика първият успешен извънполигонен тест се извърши само преди месец. Преди това, в четири от десетте опита, прихващането се проваля. Така че все още рано да се говори за наличието в САЩ на глобална система, която може да спре дори ограничено нападение - засега опитите се извършват само при добри метеорологични условия, при слабо слънчево греене, за да не пречи на инфрачервените сензори, и с приблизително известна траектория на полета. Наличните системи имат ограничени възможности, известни още от войната срещу Ирак, когато американските ракети не успяха да свалят нито един иракски "Скъд".

Руският министър на външните работи Сергей Лавров каза тази седмица, че Москва ще реагира без истерии. "Не можем да бъдем въвлечени отново в надпревара за въоръжаване", допълни той. За сметка на това от министерството на отбраната започна дрънкане на оръжие и заплахи за асиметрични отговори. Заплахата на Русия за излизането от договора за съкращаване на ракетите с малък и среден обсег (от 450 до 5600 км) очевидно цели да опъне нервите на европейците, тъй като евентуално връщане на Москва към тези системи ще означава нарас­тване на заплахата основно за Европа. Повечето страни - членки на ЕС, се съмняват в смисъла и възможностите на американската глобална антиракетна система, тъй като тя лесно може да бъде преодоляна. Например нищо не пречи на Иран да изстреля ракета от товарен кораб близо до територията на избрания от нея противник - твърди се, че Техеран вече извършвал подобни експерименти.

Всичко започна с публикация миналата сряда в списанието Aviation Week & Space Technology, където авторът Крейг Коволт твърди, че на 11 януари Китай е извършил успешен опит за сваляне на спътник с ракета, изстреляна от земята. Изданието обещава повече подробности в броя си от в понеделник, 22 януари, но в аванс дава достатъчно информация, за да предизвика тревога.

Като се позовава на американски разузнавателни източници, авторът разказва, че на борда на балистична ракета е било монтирано т.нар. кинетично оръжие, с което е бил уцелен остарял китайски метеоспътник на височина над 700 км. Събитието, ако бъде потвърдено официално, е голяма военна крачка напред и идва след месеци на системно "вземане на мушка" на американски спътници от наземни китайски радари, пише още Коволт.

Всички разузнавателни и космически агенции на САЩ са мобилизирани в събиране на информация какво точно се е случило. Но Aviation Week & Space Technology вече разкрива, че спътникът мишена е изведеният в полярна орбита през 1999 г. "Фън Юн 1С" (FY-1C), а атаката е извършена от военния космодрум Сичан в провинция Съчуан, когато сателитът е преминавал на височина от около 700 км.

Американците са знаели

кога предстои тестът и коя е мишената. Системата за противоракетна отбрана би трябвало да е засякла удара, защото е било проявено специално внимание към статуса на орбитата на FY-1C преди и след теста. Най-малкото би трябвало на мястото на остарелия спътник да е останал внушителен облак отломки. Списанието обяснява, че е имало необичайно учестяване в съобщенията за спътника в дните преди и след китайския опит и че в момента американските радари събират подробности за разпръснатите отломки, които са опасни за летящите на същата височина спътници на много други държави.

Коволт твърди, че в случая става дума по-скоро за политическо, отколкото за сериозно военно, оръжие. Това събужда сериозни опасения - Китай може би има вече потенциал да сваля от орбита разузнавателни спътници на САЩ, Русия, Япония, Израел или Европа, когато Пекин не иска те да разкриват какво се случва на Земята. Проблемът е, че не само отбраната зависи от сателитите - те са се превърнали в кръвоносна система за икономиката на развитите държавни. През тях преминават потоци с икономически данни, телефонни и видеоразговори, телевизионни и радиопрограми, информация за прогнозиране на времето...

"Убиецът на спътници" действа като куршум - той представлява парче твърд метал без никакъв експлозив, което се удря в спътника, движещ се със скорост от десетки хиляди километра в час. Сблъсъкът е толкова силен, че мишената се пръсва на хиляди малки конфети, разлитащи се с бясна скорост.

Въпреки оскъдната информация специалисти коментират, че китайският тест е бил относително примитивен, защото се е знаело всичко за мишената, която се е движела на ниска орбита и с голяма собствена скорост, усилваща ефекта от сблъсъка. Спътниците със стратегическо предназначение са на далеч по-висока орбита от над 20 хиляди километра, а геостационарните са два пъти по-високо разположени и се движат много по-бавно. Ниското разположение на спътника мишена означава още, че той може да се проследява от атакуващата страна с наземни радари и да се подават коригиращи команди към ракетата убиец. При стратегическите спътници това става далеч по-трудно и вероятно все още не е по силите на Китай.

Засега се разчита на ракета KT-2, разработена на основата на междуконтиненталната балистична DF31. Носителят има обхват от 8 хиляди километра при атака срещу наземни цели и може да пренася ядрена бойна глава с тегло от 700 кг и мощност от един мегатон. За по-модерния вариант KT2A обаче се твърди, че при изстрелване в Космоса може да поразява сателити на разстояние 35 хиляди километра над Земята, стига да има достатъчно съвършени системи за насочване към мишената. Този модел бе показан преди няколко години от китайците като носител на комерсиални спътници за граждански цели, но специалистите веднага се усъмниха, защото характерът на горивото им и това, че са монтирани върху влекачи, говори изключително за военно предназначение.

В Китай населението не научи нищо

за космическите военни амбиции на страната. Събитието бе обвито в мистериозно мълчание, както традиционно се постъпва по почти всички въпроси, засягащи отбраната, писа британският в."Гардиън". Според изданието властите са запазили мълчание, в медиите и интернет е била наложена цензура, а малцината информирани са реагирали по-скоро със съмнение, че наистина е имало такъв тест.

Министерството на отбраната не разпространи никакво официално съобщение. ""Не сме съвсем наясно със ситуацията. В момента няма официално съобщение", каза официален представител. Обикновените хора на улицата изобщо не бяха чули, че страната им е направила сериозна заявка да се включи в нов кръг от разработването на оръжия за звездни войни. Цин Мей, продавачка в Пекин, коментира, че никога не е чувала Китай да е правил нещо подобно, и сериозно се усъмни, че страната й може да се мери със САЩ.

Оглушителното мълчание контрастираше силно с шумните празненства, отбелязали другите два големи пробива в китайската космическа програма - пилотираните полети от 2003 и 2006 г. Анализатори обясняват, че този подход напълно отговаря на китайската политика тихомълком да развива отбранителните си сили, докато същевременно подчертава "мирната роля" на своята икономическа, дипломатическа и технологична сила. През последните години военните ускориха модернизацията на армията отчасти в отговор на демонстрацията на технологии от САЩ в Афганистан и Ирак. Те престанаха да разчитат на числеността - китайската армия остава най-голямата в света - и се насочиха към усъвършенстването на въоръженията и екипировката. Броят на военните постепенно намалява, докато се форсира разработването на по-далекобойни и точни ракети. През последните пет години китайската военна сила се подобри по отношение на качеството независимо от намаляването в количествени измерения. Серията "Донфанг" например може да поразява цели на над осем хиляди километра, а скоро бе показан и изтребителят J-10, който е домашно производство.

Докато се чака официална реакция дали наистина е имало антисателитен удар, анализаторите припомнят, че Китай неведнъж е предупреждавал САЩ. Ако едната страна развива противоракетния си щит, логично е другата да подсилва своето копие. Това все още не означава включване в надпревара в космическото въоръжаване, но е сигнал за намерение.

Китай разполага и с достатъчно ресурс - разходите за отбраната официално растат с по 10% всяка година успоредно с икономическия бум от 1990 г. насам. В действителност вложенията в армията може да са далеч по-големи, защото няма прозрачност и защото много от средствата минават по перата на други институции.

Русия е световен лидер в продажбите на оръжие вече цяла петилетка. По данни на базирания в Стокхолм Институт за изследване на мира /SIPRI/ от 2001 г. насам Москва си е възвърнала лидерската позиция в този сектор, като в износа е успяла да изпревари другите големи производители на оръжия. САЩ има почти същите обеми експорт и държи около 30% от пазара на оръжия в света през 2005 г., а Франция, Великобритания и Германия остават далеч назад.

За миналата година руските продажби достигнаха рекордно равнище от 6.126 млрд. USD, а специалната продукция бе продадена на 61 страни, което е най-големият брой клиенти от разпадането на СССР през 1991 г. За тази година се говори, че се сключват сделки с още 28 страни. От 2002 г. насам продажбите не падат под 5 милиарда годишно. Специалистите прогнозират, че се очаква увеличение на продажбите през 2006 г. благодарение на договорите за услуги по поддръжката след продажбите. Този пазарен сегмент, който обхваща доставките на допълнителни части и модернизирането на вече продадените, вероятно ще донесе 700 млн. USD.

Най-голям дял в продажбите има държавната компания Рособоронекспорт, която реализира 85% от износа, като най-голям дял в експорта има военноморската техника - около 45%.

През 2005 г., както и в предишната година, най-големи приходи руският военнопромишлен комплекс получи от износа на въоръжение за противовъздушна отбрана. През последните години поръчките на системи за ПВО достигнаха 23 млрд. USD, което е съпоставимо със съветските времена. На Китай и Индия се падат 70-80% от износа. САЩ пък изнасят най-вече за Израел, Гърция, Великобритания и Египет, а последната мащабна сделка е за износ на двигатели за F-15 за саудитските ВВС.

Индия и Китай постепенно окомплектоват армиите и флотовете си с руски изтребители, кораби и зенитноракетни системи. Те настояват дори да им бъдат продадени лицензи за производство на подобна техника. Руски експерти недоволстват, че Москва е принудена да се съгласява с условията им, вместо да изгражда съвместни предприятия, в които да запазва контролния пакет акции. Иначе руските военни заводи ще стоят без работа, уникални руски специалисти ще се пръсват в различни посоки, търсейки поминък другаде, а оръжейните поръчки ще отиват при конкурентни компании.

Тъй като търговията с оръжие си остава крайно непрозрачна, данните за всяка календарна година се появяват най-рано в началото на февруари. Но още отсега е ясно, че Москва ще бъде доволна от продажбите през тази година, тъй като успя да спечели един щедър клиент в лицето на Венецуела. От началото на 2005 г. досега армията на най-богатата на нефт страна в Латинска Америка е закупила въоръжения за около 3 млрд. USD. Това е три пъти повече от очакванията на руските производители.

Причина за набъбналите доставки е конфликтът между президента Уго Чавес и Вашингтон. Двете страни често си разменят остри реплики, а венецуелският президент се е вживял в ролята на световен лидер в борбата срещу „американския икономически и политически империализъм”. В отговор на войнствената реторика на Чавес Вашингтон наложи забрана на американски компании да продават оръжие, муниции и резервни части на Венецуела. Тъй като и съюзниците на САЩ също нямат право да продават такава продукция, армията няма откъде да си достави резервни части за изтребителите F-16. Чавес разсече проблема по гордиевски - закупи цяла нова ескадрила от 24 многофункционални изтребителя Су-30, както и 53 бойни хеликоптера. С тази покупка Венецуела става водеща военна сила в Южна Америка.

Руският военен анализатор Александър Голц коментира тази сделка като политическа - Москва безскрупулно продава оръжие на нестабилни, неприятни за САЩ правителства, за да оказва натиск над американците и да подчертава силата си. Доклад на Службата за проучвания на американския Конгрес публикува в началото на есента доклад за оръжейните доставки, чиито данни донякъде се разминават с публикациите на SIPRI, но констатира същата тенденция - Русия е световен лидер в продажбите на оръжия за страните от Третия свят. По продажби за тези страни с реализирани обеми от 7.1 млрд. USD Русия изпреварва САЩ и Франция.

В немалка степен оръжейните продажби са продължение на „студената война”

Типичен пример е Иран. След като през последните две години светът спори с Техеран за ядрената програма, а стратезите във Вашингтон и ястребите в Израел обмислят и варианти за наказателен превантивен удар, Москва продаде на иранската ПВО 29 ракети земя - въздух СА-15. Тази доставка значително обезсмисли идеите за бомбардиране на ирански ядрени съображения, както Израел направи през 1981 г., като разруши експерименталния реактор Озирак край Багдад. Ако тази сделка я нямаше, Москва нямаше да изпревари Франция /6.3 млрд. USD/ и САЩ /6.2 млрд. USD/ по продажби за Третия свят.

Огромните поръчки от Иран са скритата причина, поради която Кремъл се съпротивлява на предложенията за налагане на икономически санкции на Техеран заради отказа да преустанови ядрената си програма. И в тази програма Русия е основен доставчик, след като двете страни подписаха споразумение за изграждането на няколко реактора и покупката на ядрено гориво, което после ще се връща за преработка в Русия. Вестник New York Times писа с безпокойство, че Москва и Техеран преговарят за доставките на изтребители Су-30 и МиГ-29, както и на танкове Т-72. В началото на годината Москва прекрати преговорите за доставка на суперефективна ракетна система за противовъздушна защита С-300, но ще изпълни споразумението за доставка на подобен комплекс, но с по-малък радиус на обсег Тор-1М.

„Студена война” в горещия оръжеен сектор се води и в Китай. Докато Тайван се въоръжава от САЩ, през последните години Китай /наред с Индия/ е най-лакомият клиент на руската отбранителна индустрия. Последната покупка на Пекин е 8 самолета цистерни за зареждане във въздуха Ил-78М. Страната харчи средно по 31 USD на глава от населението за въоръжения, а съседна Индия – 18.5 USD. Една от причините за силното присъствие на руската отбранителна промишленост в китайската армия е оръжейното ембарго, което САЩ и Европа наложиха на Пекин след събитията на площад Тянанмън през юни 1989 г. В Европейския съюз все по-силно се чуват гласове за отмяна на това ембарго, но докато това не стане, Китай ще се въоръжава с руско оръжие - Москва не отказва на никого. Това безпокои генералитета, тъй като на Китай се продават и високотехнологични оръжия, срещу които на руската армия - не дай Боже - може да се наложи един ден да воюва.

Богатите на петрол страни са и най-жадните купувачи на оръжие

Така например от началото на годината Алжир е сключил договори за оръжейни доставки от Русия на стойност 7.5 млрд. USD. Ако тези данни са достоверни, това би означавало само от тази страна Москва да реализира повече приходи, отколкото продажбата за целия останал свят.

Съвсем друго е разпределението на силите във военните разходи. Ако изглежда парадоксално, че Русия изнася повече от огромната военна индустрия на САЩ, това е, защото руските пазари са вън от страната, а на американските отбранителни концерни - вътре.


Заради икономическия колапс на бившия СССР разходите за нова техника в армията са свити драстично и това е огромна болка за руските генерали, макар че през последните години заради правителството започна да си позволява да харчи доста повече за отбрана предвид високите приходи от продажба на нефт и природен газ, чиито цени на световните пазари силно се покачиха. През 90-те години руската армия на практика нямаше нови доставки, но през последните години бюджетът на войската се увеличи и от 80 млрд. рубли през 2002 г. /3 млрд. USD/ достигна 237 млрд. рубли за тази година /8.7 млрд. USD/.

Съвсем друга е картината отвъд океана. На САЩ се падат половината от направените в целия свят разходи за въоръжаване. По данни на SIPRI тези разходи възлизат на 1.118 трлн. USD за 2005 г. Това означава, че всеки жител на планетата харчи по 173 USD годишно за оръжия. За 2004 и 2005 г. на Америка се падат 47-48% от всички разходи. Причината се крие във военните операции в Афганистан и Ирак. Следващите в класацията Великобритания, Франция, Япония и Китай имат по 4-5%.

Съединените щати харчат най-много на глава от населението за въоръжения - 1604 USD, а на второ място е Израел с 1430 USD. Най-голям ръст на разходите за отбрана отчита Латинска Америка /7.2%/ и това е най-вече заради увеличените разходи на Бразилия, Колумбия и Чили. Бразилия има най-голямата армия на континента, в Колумбия от години се води гражданска война, а Чили ще стане първата държава на континента, която до 2010 г. ще превъоръжи армията си по стандартите на НАТО.

По традиция от съветско време армиите на Чили и на Перу продължават да използват съветско въоръжение, а през последните месеци бе направен и пробив в Аржентина. Без все още да има реализирана сделка, двете страни преговарят за доставка на руски хеликоптери и системи за ПВО.

Русия обаче изостава в производството и продажбата на високотехнологични оръжия и системи за навигация и управление. В тази сфера на международната търговия дори една малка държава като Израел изпреварва голяма Русия. Тези оръжия и системи носят доста по-големи печалби и там лидери са компании от САЩ, Франция и Израел. Затова един руски наблюдател писа преди време, че крайно време е Русия да се преориентира от износа на „железа” към износ на „мозък”.