- BlueGunBlog -

След успешното изпробване на атомната бомба “Гаджет” администрацията на САЩ разбира, че е получила възможност за оказване на натиск както над Япония, така и над съюзниците. На фона на хилядите жертви в битките с японците по островите основно преимущество на новото оръжие е, че при употребата му собствената армия нанася огромни поражения, без да понесе загуби. Очевидци пишат, че след като Труман е бил информиран за успешния тест на "Тринити", той получил коз да да води доста по-активна дипломация. Което не означава, че той се хвали наляво-надясно с бомбата. Американският президент не съобщава дори на партньорите си в прав текст за новото оръжие. Сталин бил информиран дипломатично и с използването на намеци на конференцията в Потсдам, че САЩ вече имат атомна бомба. Чърчил отбелязва, че новината не е предизвикала особено впечатление у съветския лидер. Според руските историци Сталин не е искал да се издава, че съветската ядрена програма е далеч от своя финал. Маршал Жуков си спомня: ”Сталин се върна от срещата и съобщи на Молотов, че Труман го е информирал, че вече имат ядрена бомба. Вдигат си цената, отговори Молотов. Нека си я вдигат, но ние трябва да ускорим нашата разработка”, заявил Сталин.

В търсене на мощното оръжие

На 26 август 1949 г., близо четири години след "Тринити", на полигона в Семипалатинск, Казахстан, Съветският съюз успешно изпитва атомна бомба от имплозивен тип.

На 1 ноември 1952 на атола Ениветок е взривена първата бомба, освобождаваща енергията от сливането на леки елементи - т.нар. водородна бомба, с техническа мощност 10 мегатона тротилов еквивалент. Бомбата е тристепенна. Първата степен е атомна бомба с мощност 50 килотона, втората степен е от сливането на деутерий и тритий чрез радиационна имплозия, мощността на втората степен е 2.5 мегатона. Третата степен е уран-238, делящ се с излъчените при сливането на деутерия и трития бързи неутрони. Мощността на третата степен е 7.5 мегатона.

Елугелаб - един от островите на атола, на практика престава да съществува, кратерът е дълбок около 80 м, диаметърът му е около 3 км. Тази бомба все още не е “бойна” - устройството е високо колкото 3-етажна къща и всъщност представлява атомна бомба плюс огромен втечнител на водород. По-късно суха бомба от литий-6 + деутерий от линеен тип на принципа делене - сливане - делене е взривена от САЩ след хвърляне от самолет през пролетта на 1954.

Съветският Съюз взривява бомба с частично сливане на водород през август 1953. През ноември 1955 г. в Съветския съюз е взривена водородна бомба, хвърлена от самолет.

Заради конструкцията и принципа на действие атомните бомби са ограничени до максимум един мегатон. Водородните бомби по принцип са с неограничен таван на мощност. Въпреки това най-мощната взривена бомба е около 50 Мт (т.нар. "Цар Бомба"), а 100 Мт се смята за приблизителен технологичен предел. Съветската мегабомба е израз на наследената от царско време военна традиция да се правят възможно най-големи оръжия - например “Цар Пушка”. Но генералите не са откачени в преследването на атомно надмощие. През 80-те години сериозно се обсъждат предупрежденията, че една свръхмощна експлозия може да промени ъгъла на оста на въртене на Земята или дори да измести орбитата на планетата. Последиците от това биха били катастрофални и непоправими.

Великобритания на 3 октомври 1952 г. също дава заявка за членство в клуба на ядрените държави. В района на архипелага Монте Бело, Западна Австралия, е взривена 55-килотонната бомба “Ураган”. След осем години в алжирската пустиня на 13 февруари 1960 г.Франция изпитва своята ядрена бомба. В средата на 60-те години САЩ, СССР и Великобритания договарят основните положения в Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Не е важно кой кого, а кой кого първи

От средата на 50-те години започва кампанията на СССР и САЩ за ядрено противопоставяне. То е базирано основно на доктрината за ядреното възпиране. Простичко казано, тя се заключава в принципа “не е важно кой кого, а кой кого първи”, т.е. да изпревариш врага си с превантивен ядрен удар.

Едва десетина години по-късно обаче се вижда, че тази доктрина има своите разумни предели. Това се случва по време на Карибската криза, в която двете суперсили довеждат до опасни за целия свят граници уповаването на ядрената мощ и на изпреварващ удар. В крайна сметка Хрушчов и Кенеди намаляват напрежението, разбирайки, че мощта на ядреното оръжие не е панацея за разрешаване на проблемите.

Тази луда секретност

По време на създаването на атомната бомба в Съединените щати и по-късно в Съветския съюз всички разработки, в които се споменава думата уран, са засекретени, включително и истината за ефекта от радиацията и колко жертви са дадени при подготовката и производството на ядрените оръжия. По време на перестройката стана известно, че в съветската атомна програма има регистрирани над 2000 случая на хроническа лъчева болест сред персонала на първия реактор за получаване на плутоний в Киштим, до Челябинск, и в завода за преработка на гориво и извличане на плутоний. За американския проект официални данни не са разсекретени вероятно поради многото съдебни искове към правителството след 1980 г. от лица, подложени на радиация професионално или при опити върху тях. Неизвестността и ограниченото време са общ фактор и при двата проекта, освен това технически проектите са били сходни - например трите уран-графитoви реактори в Ханфорд, щата Вашингтон, охлаждани директно от водите на река Колумбия, са много подобни на реакторите в Киштим, използващи река Теча. Не е съществено, че едните са с хоризонтални канали (американските), а другите са с вертикални канали. Вероятно и в историята на американската атомна бомба има подобни случаи.

В края на ХІХ век две последователни открития поставят началото на съвременната ядрена физика и ядрена енергетика. През 1895 г. Вилхелм Конрад Рентген наблюдава фосфоресциращи екрани на разстояние от катодните тръби. Рентген закрива с черна хартия тръбата, но светенето продължава и той предполага, че при опитите си с вакуумни тръби се наблюдава ново, дълбоко проникващо лъчение - Х-лъчи, рентгенови лъчи. След като Рентген наблюдава костите на ръката си с новото лъчение и описва опитите си, започва възходът на рентгеновата техника в медицината.

Еуфорията от новото откритие е огромна въпреки необяснената серия от левкемии около 1905 - 1910 г. сред лекарите рентгенолози в Берлин. Според съвременните знания дозите, получавани от рентгенолозите по това време, са огромни.

По-късно при опити с радий Анри Бекерел забелязва, че когато носи своя радиев източник в джоба на панталоните си, на същото място върху кожата се наблюдават петна като от изгаряне. Предполагайки, че това може да се дължи на радиевия източник, Бекерел само премества източника в другия си джоб.

През 20-те години на настоящия век в много заводи за авиационно оборудване се използват светещи бои - фосфоресциращо вещество, примесено с радий. Алфа-частиците от радия предизвикват светене на фосфора и циферблатите се виждат ясно дори и на тъмно. Вероятно много хора си спомнят за циферблати на масово продавани часовници, ръчни и настолни.

С радиоактивните светещи циферблати е свързана една история, неизменно публикувана в учебниците по радиационна медицина: Около 1920 г. сред работничките в един такъв цех в Ню Йорк започва необяснима серия от злокачествени заболявания по устата и устната кухина. Според историята на случая жените в цеха често с уста са заостряли върховете на четчиците за по-тънко изписване на знаците върху циферблатите.

Харисън Мартланд, лекар от Чикаго, предполага в една своя научна статия, че тези заболявания може би се дължат на радия и радиацията от него. В редакцията е получено писмо на възмутен читател, в което се твърди, че само шарлатан може да приписва този ефект на радиацията, защото (според читателя) радиацията може да има отрицателни последици само ако въздействието й е продължително и с големи дози. Авторът на това писмо по ирония на съдбата е Мария Кюри.

Проблемът с радиацията - как тя да убива врага и да не убива собствените войници - е сред основните в ядрените програми. САЩ и СССР разработват главно бойни заряди за въздушен взрив. Като цяло те са по-ефективни - ударната вълна поразява обширна площ практически без радиоактивно замърсяване - войските могат почти веднага да се придвижат през епицентъра.

След края на студената война започва програма, която има за цел създаването на бомба, която може да пробие десетки метри пръст или скали, или пък дебела конструкция от стоманобетон и едва тогава да избухне. Образува се затворена подземна кухина и до повърхността стига само малка част от радиацията. Затова пък взривната вълна ликвидира или тежко уврежда противниковите сили, скрити под земята - дори ако са в херметични свръхзащитени капсули-бункери, неуязвими даже за вакуумни бомби. Първите разработки по програмата, които все пак носят конвенционални заряди, бяха използвани в операцията в Афганистан в планинската местност Тора Бора. Русия и САЩ паралелно работят по следващия етап на атомното оръжие. Американците използват полигона си в Невада, а руснаците - на Нова земя.