- BlueGunBlog -

В годините преди приемането ни в НАТО политически анализатори и военни експерти обичаха да повтарят, че България трябва да допринася за сигурността на алианса, а не бъде единствено консуматор. Под "принос" те разбираха оптимизирането на числения състав, създаването на сили за операции в чужбина, промяната в структурата на Министерството на отбраната и Генералния щаб, съкращаването на старо въоръжение и техника, покупката на ново оръжие и по-модерното обучение на личния състав.

Въпреки че често специалистите звучаха като развалена грамофонна плоча, в крайна сметка те се оказаха прави. Това бяха основните моменти в преговорните глави с НАТО при подготвянето на договора за присъединяване. С подписването му България пое ангажимент да изпълни всички тези задачи, разписани в график.

Алиансът си има изграден механизъм, с който проверява всяка година дали и как е свършена работата - годишният преглед на отбраната. Първият преглед за миналата година завърши с минимум критики само заради шестте месеца, през които България официално беше член на НАТО. Алиансът отбеляза, че София трябва да работи за промяна в структурата на армията си, като създава повече военни части за операции в чужбина и по-малко за защита на територията на страната. През септември или най-късно октомври обаче предстои началото на нова мисия на брюкселски експерти, които ще задават много въпроси и ще настояват за повече реформи. От тяхната оценка ще зависи дали България ще бъде третирана в бъдеще като предвидим, сериозен и отговорен партньор.

Наситената с политика 2005 г. за съжаление не дава много изгледи дори за оценка "среден". Вече половин година военни и цивилни се занимават най-вече с това да познаят коя от партиите ще спечели най-много от разиграващия се в момента политически покер и кой ще бъде следващият министър на отбраната, тъй като от него ще зависят военни проекти за милиарди левове. Реформата на практика е блокирана. Според договорения с НАТО график тази година тя трябваше да бъде съсредоточена най-вече върху нормативните промени, които да станат база за създаване на модерна армия. В края на миналата година Министерството на отбраната обяви, че подготвя нови пет военни закона - за отбраната и отбранителната сигурност, на Министерството на отбраната и въоръжените сили, за военната служба, за пребиваване и преминаване на чужди и съюзнически въоръжени сили на територията на България и за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на България. Те залегнаха и в програмата за последното шестмесечие от мандата на правителството. Кабинетът обаче одобри само два от тях - за операциите в чужбина и преминаване на чужди войски. А дори и да заработи нормално 40-ото Народно събрание, другите проекти нямат шанс да минат бързо, тъй като депутатите единодушно приеха, че приоритетно ще бъдат приемани нормативни актове, свързани с членството в Европейския съюз. Големият проблем е, че с петте законопроекта трябваше отдавна да бъдат отстранени много от проблемите, които сега пречат на войската да се освободи от посткомунистическия си облик. Основните въпроси, които се очакваха да бъдат решени, бяха облекчаването на процедурите по приемане на чужди, най-вече натовски войски на територията на България, изпращането на военни зад граница, ускоряването на професионализацията на армията, създаването на основа за нейната работа след 2010 г., кадровото развитие на младите офицери и създаването на модерен сержантски корпус. Ето за какво по-точно става дума:

*България продължава да има една от най-тежките процедури в НАТО по разрешаване на пропускане и пребиваване на чужди войски на нейна територия и изпращане на военни части зад граница. Опитът с мисиите в Афганистан и Ирак показа, че процедурата по получаване на разрешение отнема между 3 и 6 месеца. При едно несигурно мнозинство в парламента тази процедура може да продължи още по-дълго независимо от поетите вече ангажименти с подписването на договора за членство в НАТО. Предлаганият закон предвижда такова разрешение да се дава от Министерския съвет, когато преди това Народното събрание е одобрило международен договор.

*През последните месеци Генщабът отчита нарастване на интереса към професионалната армия от страна на младежи. От една страна, това се дължи на намаляващия вече брой на свободни места в армията и по-строгия подбор, а от друга - на голямата безработица в провинцията. При това темпо на набиране на платени войници най-вероятно още през 2009 г. армията ще стане изцяло професионална, но засега липсва адекватна нормативна уредба за нейната работа. Няма адекватни стимули за кадровото развитие на рейнджърите. Сега действащият Закон за отбраната не дава гаранции на един войник, че той ще може да измине дългия път от редник до генерал, както е в повечето западни армии. Правният вакуум, пред който се изправя професионалната армия, създава и проблеми при подготовката на войниците. Така се стигна да парадокса рейнджъри на 6 месеца служба да бъдат изпратени на тежка мисия в Ирак. Загиналите на 14 юни 2005 г. в Залива редник Паун Георгиев и редник Цветан Камов например влизат в армията през септември 2004 г.

*Сега на практика липсва и основното звено, което е ангажирано с войниците в западните армии - сержантският корпус. За сержанта все още се говори като за началник на склад, а не като за инструктор. Въпреки че от тази година започна обучение на "нов тип" сержанти, този процес явно ще продължи дълги години, докато се види някакъв резултат.

*Част от проблема на платената армия е и професионалното развитие на младите офицери. Все още е много трудно, а и се изискват доста връзки, за да може един лейтенант да се запише на курсове по западен език и да отиде на обучение в западни военни училища. Ако това се случи, никой после не му дава гаранция, че ще се върне на предишното си работно място или ще бъде назначен на по-висока позиция. Така армията загуби много добре подготвени кадри, които логично преминаха към частния бизнес. Този въпрос неведнъж е бил повдиган от западните военни дипломати, но засега няма ясен отговор. Не се осъществи и идеята на военния министър Николай Свинаров да издири всички западни възпитаници в армията и да създаде банка кадри от добре обучени офицери.

Но последният и най-важен въпрос, който трябваше да бъде решен с приемането на петте закона, беше интегрирането на Генералния щаб и Министерството на отбраната, така че те да се превърнат в хомогенна, работеща структура. Това беше и основна задача на завършилия в началото на годината Стратегически преглед на отбраната, очертаващ насоките за реформа на армията до 2015 г. През изминалите четири години неведнъж станахме свидетели на явни конфликти между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Факт, който е абсолютно недопустим в армия от НАТО. Дори се стигна до оформянето на лагери около президента и премиера, с което върху ключова област от сектора за национална сигурност като армията беше упражнено двувластие. Именно това стана причина за първата забележка на НАТО към България. В Министерството на отбраната настояваха да се спази поисканата от НАТО пропорция между военни части, подготвени за мисии зад граница, и военни части, занимаващи се с отбраната на страната. В Генщаба обаче, изхождайки от евентуални заплахи за сигурността на страната, настояваха за запазване на по-голям процент от поделения за териториална отбрана. Това според НАТО означава по-големи разходи срещу предполагаема заплаха за страната, вместо те да се влагат в изграждане на подразделения, които да могат да бъдат изпращани на операции в чужбина.

Не на последно място, политическите игри през последните месеци блокираха и второто важно направление в реформата на армията - модернизацията на въоръжението и техниката. Следващият министър на отбраната трябва да сключи договори и да намери финансиране за над 800 млн. евро - за нови корвети и транспортни самолети, да реши проблема с ремонта на МиГ-29, Ми-24 и Ми-17, да продължи контрактите за нови военни автомобили и хеликоптери, както и да започне още десетки други процедури, сред които за покупка на нов изтребител. Още сега обаче се чуват приказки, че следващият министър ще прави ревизия на започнатите проекти. Това означава, че те ще бъдат отложени за неопределено време, а така отново се поставя под въпрос изпълнението на ангажиментите, поети пред НАТО.

С други думи - засега не се очертава да излезем от групата и на "тройкаджиите". Нещо повече - дано не се стигне дотам "българската военна реформа" да доведе до промяна на Вашингтонския договор с вписването на текст, който да позволява изключването на страни членки, които не изпълняват поетите пред Брюксел ангажименти...