- BlueGunBlog -

В циганската махала в Козлодуй вече са приготвени коктейли "Мопотов", се носят слухове в града.
"Всеки, който има право, да ходи въоръжен", насърчават се българите в района. "Нека циганите пак дойдат! Този път сме готови да ги посрещнем", насъскват се и новоизлюпени четници в плевенските села. Страх от вендета сковава цели квартали с цигани и българи в Козлодуй, Враца, Плевен, Ихтиман, Елин Пелин.
Десетки хиляди души от двата етноса са изправени на нокти. В различни краища на страната хората стягат отряди и чети, за да защитават живота и имуществото си. Не разчитат нито на полицията, нито на държавата.
След няколкото кървави сблъсъци между цигани и българи през последните седмици бойна готовност има и в десетина села, уверяват пред "168 часа" местни жители. Никой не знае само кога и къде ще пламне искрата.
Близо 20 са простреляните, кланите и пребитите, които още се лекуват в болници след сраженията. По случаите има образувани полицейски преписки. И нито един задържан в ареста. "В България няма етническо напрежение, това са криминални прояви", уверяват от МВР.
"Има безвластие и безразличие, ще трябва да се оправяме сами", се заричат потърпевши в уличните боеве. "Повече не можем да търпим циганите! Не можем безучастно да гледаме как ни крадат и нападат", нахъсват се участници в мелетата.
В Елин Пелин се стягат за истинска война. "Разочаровани сме и от полиция, и от държава. Оставили са 50 цигани да управляват града" - протестират жители, ден след като циганският клан на Шебеците пребива старец в дома му.
Зрънцето на раздора
Всяка от дивашките схватки започва сякаш от нищото. Дворът на кравефермата в Козлодуй почервенява от кръв заради дребен скандал за непочистено помещение и неизплатени заплати. В Плевен битката се заформя заради шумна вечерна циганска компания пред жилищен блок в кв. "Сторгозия". В Ихтиман - заради роми гратисчии във влака. Полицията навсякъде наблюдава безучастно. Намесва се чак когато става взривоопасно.
"Ситуацията през последните седмици показва, че държавата няма политика по конкретния въпрос. В такава обстановка напрежението неминуемо ескалира и въпросът е само кой с кого и кога ще се сбие", предупреждава социологът Александър Стоянов.
Участниците в кървавите сражения също са категорични, че търпението им вече се изчерпва. "Трупаното с години напрежение няма как да не избие - коментира потърпевш от сблъсъците българин, докато оглежда бинтованата си ръка. - Циганите стават все по-нагли, защото се чувстват недосегаеми. Държавата нито им помага, нито ги закача. Да не си омажем имиджа пред Европа. За тях законите не важат, а нас няма кой да ни зашити. Да ти е... държавата."
"Не ни плащат, като им работим, после ни пращат мутри да ни бият и да ни изгонят. Били сме престъпници, крали сме. С какво да храним децата си - контрира обвиненията циганка от Козлодуй. - Ами те сами си разбиват вратите, инсценират кражби, за да ни мачкат."
За сблъсъци между цигани и българи досега има само едно образувано следствено дело. То е срещу мъжа, който простреля в краката деветима разбеснели се цигани в Козлодуй. Срещу роми са заведени само преписки, обвиняеми засега няма. "В нестабилно общество като нашето е нормално подобно поведение от страна на държавниците да дразни обикновените граждани, да ги кара да се чувстват пренебрегнати и ощетени. Бездействието на държавата задълбочава кризата. Циганите спекулират с това, че могат да правят каквото си поискат, включително и да нарушават законите, а последствията да останат безнаказани", коментира ситуацията психологът Румяна Стефанова.
През последните 10 години броят на ромското население расте с неимоверни темпове. Никой в страната не знае точно колко са те. Официално се водят 4,7 на сто от българското население или 371 хил. души според последното преброяване на Националния статистически институт (НСИ) от 2001 г. "Информацията не е обективна, тъй като е направена на базата на самоопределянето. Много хора от този етнос са се записали като турци и като българи", обяснява Петя Арабаджиева от НСИ.
Истинският брой на циганите е в пъти по-голям от цифрата в официалната статистика, признават лидерите на ромски организации. Според НСИ общият брой на циганите в Пазарджишка област е едва 23 970. "Само в двете махали на Пазарджик живеят 35 хил. роми и турци. След Пловдив това е градът с най-компактно циганско население. Следват Стара Загора и Сливен", твърди председателят на ДРОМ Илия Илиев. Други негови колеги обобщават, че общата бройка вече гони 1,4 милиона. Преброителите не могат да констатират точната цифра, тъй като не успяват да открият и регистрират всички цигани. Те често мигрират в други населени места, където да намерят по-добро препитание. Фамилиите се задържат известно време в новите си "домове" и се местят отново. Така следите им се губят и много от тях стават неоткриваеми. Други живеят нелегално при роднини и затова не фигурират в официалните списъци. Постоянните преселения и натрупването на големи цигански маси в различни райони на страната пораждат серии от кражби. Точно поради същата причина избухва и битката край Козлодуй.
"Пистолетът е газов! Давайте!" Тази е командата, която отприщва вълната от цигани, обсадила бившата кравеферма на АЕЦ в Козлодуй. Близо 120 мургави се премятат през оградата и заливат двора за миг. Атакуват с брадви, колове, вили, камъни и с бесни викове. Не ги стряскат двете полицейски патрулки до телената мрежа. По това време във фермата има десетина българи. Секунди преди нашествието един от тях се опитва да спре лавата от цигани с изстрели във въздуха. Стреля три пъти във въздуха с личния си пистолет. Напразно. Във фермата само той има оръжие.
"Ицо се опита да ги стресне, но те не спряха - разказва съсобственикът на фермата Красимир Пунчев. - Налетяха му като оси и един го удари с брадва по главата. От него шурна кръв, за миг беше замаян. После пак гръмна във въздуха. Едва тогава взе да стреля напосоки в краката им и по земята."
"Спаси ни само пистолетът на Ицо, иначе всички щяхме да сме мъртви - добавя другата собственичка Мая Цветанова. - Добре, че дойдоха и полицаите от РПУ АЕЦ-Козлодуй. Чак като видяха техните щитове и палки, циганите се укротиха."
За миг дворът на фермата е истинско бойно поле. "Тия, които още бяха отвън, къртеха парчета бетон от бордюрите и ги хвърляха по нас", си спомня един от българите, оказал се във фермата по време на нападението. Дясната му ръка е бинтована. Спрял с нея брадва, която летяла към главата му. "Налитаха с вили, секири и соли удряха безогледно - продължава мъжът. - Пострадаха повечето момчета. Най-тежко загазиха онези, които се опитаха да избягат през покрива на близкия обор. Скочиха от другата страна и си потрошиха краката. Макар и на земята, циганите продължиха да ги млатят с каквото имат."
Според собственичката на фермата Мая Цветанова скандалът избухва заради забележка на една от работничките, че помещенията не са изчистени. "Анелия се нахвърли да ме бие. Тя има психически проблеми. Включиха се и други, настана хаос. Видях, че вратата на офиса е разбита и че от чантата ми липсват близо 5400 лева. Извиках Краси по телефона. По това време го нямаше, нямаше и други мъже наоколо. Извиках полиция. Междувременно Анелия, която се нахвърли срещу мен, отишла в махалата и закрещяла: "Във фермата ще убият баща ми."
Ромските версии за инцидента са различни. Според едни заради изчезнал бързовар, според други заради неизплатени заплати. "Не сме взимали никакви пари, кражбата е инсценирана", твърдят част от участниците. "Взехме си точно толкова, колкото ни дължат собствениците", признават други.
Повечето мургави участници в екшъна се кълнат, че не са били организирани да дойдат пред краварника. Минали случайно край фермата на връщане от плаж на Дунава. "Прибирахме се с конете към махалата, когато изведнъж едни започнаха да гърмят по нас - уверява Богдан Начев, един от простреляните при мелето. - Видях двама с пистолети. Стреляха и пет пари не даваха."
След битката ранените са разпределени по болници. Двама българи са приети във Враца. Деветима цигани са настанени в Козлодуй. Цяла нощ лекарите шият глави и наместват крайници на по-леко пострадалите. Изпотрошени са 6 маркови автомобила. Значителни са щетите и на фермата.
Проблемът
Районът, в който върти бизнеса си Мая Цветанова, е плътно населен с цигани. Градовете там и в цялата страна се обграждат от махали. Ромските гета засмукват периферните зони. Постепенно прерастват в новоизлюпени квартали, без разрешителни за строеж, без регламентирани сметища и изградени канализации. Така в държавата се появява друга държава. В нея общоприетите правила не важат. Налагат се вътрешни закони, ред и йерархия.
Циганите превземат и по-малките населени места. Повечето от българските жители отдавна са се преместили в градовете. Затова или разпродават имотите си, или ги изоставят.
Циганите завладяват и превръщат в свои крепости цели села. Такава е ситуацията във Врачанско. В много от населените места в района по официални данни преобладава циганското население. "Почти всичките ми роднини и съседи разпродадоха къщите и парцелите си на безценица през последните години. Сега в тях живеят само цигани", разказва Павлинка Христова от села Баница. Профилът на населението на родното й място се е изменил до неузнаваемост. В момента в селото живеят едва 47 % българи.
Циганското население се разраства със свръхтемпове и на други места в района. В Бели извор то е близо 30 на сто, а в село Нефела е 40 %, сочат данните на официалната статистика. В село Три кладенци от всички 997 души 705 са от ромски произход.
Циганите са над 70%
В Монтанско и Видинско ситуацията не е много по-различна. В почти всяко село в областта има обособени една или две ромски махали, които набъбват ежедневно. Всъщност проблемът не е в масираното им заселване и размножаване, а във високия процент на неграмотност и безработица сред това население. В село Три кладенци само един от всеки десет цигани работи, показва проучване на състоянието на населението в Община Враца. Повечето от тези хора не разпознават буквите и цифрите, а децата им рядко влизат в училищните стаи. В останалите места в района, както и в страната картината не е много по-различна. Основният източник на препитание по селата е кражбата на селскостопанска продукция.
"Напоследък не знам защо се трепя - цяла година копая лозето си и накрая, ако не го е ударила градушката, дойдат циганите и го оберат до зрънце", тюхка се 54-годишният Петко Василев.
Именно за да не изпадат в подобни неприятни ситуации, в страната се сформират доброволни сезонни отряди, които охраняват продукцията. В Пловдивско в борбата срещу циганските нашественици тази година се включва дори полицията. Части на Национална служба "Жандармерия" ще пазят реколтата в района на Община Кричим. Лично министър Георги Петканов е дал съгласието си и е подписал заповедта за акцията.
"Една трета от населението ни са роми. Досега мерките за опазване на реколтата не даваха особени резултати, дано най-сетне да се справим със ситуацията", надява се кметът на Кричим Васил Кузев. Заради високия брой битови престъпления в общината е открит самостоятелен полицейски участък.
Паралелно с законно разпоредените охранителни отряди в различни части на страната възникват и доброволчески армии. Основната им мисия е да наказват циганите чиито криминални прояви остават ненаказани. Явлението не е ново. Подобни групи се появиха през лятото на 2004 г. Тогава лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев предложи създаването на национална гвардия за борба с ромската престъпност. Идеята срещна мощно неодобрение от ромските организации. Много българи я аплодираха шумно. Днес проблемът с циганските набези остава нерешен. Примирието е временно. Никой не знае докога ще е спокойно.
"Полицията ще ни пази до понеделник. А после какво ще правим", чупи пръсти Мая Цветанова и оглежда изпочупената си ферма в Козлодуй. Никой от съгражданите й не знае кога ще е следващият сблъсък.



Българите намаляват, ромите се множат
Докато българското население масово намалява с по 2-3 хил. души на област, циганското прогресивно расте. В Благоевградско то се е увеличило с близо 50 на сто за по-малко от 10 г. Подобно е положението в Кюстендилско, Пернишко, Пловдивско, Сливенско и Софийско.
Факт е, че през 2000-2001 г. всяко осмо бебе в България е циганче. Тоест близо 13 на сто от всички новородени са от ромски произход. Цифрата е с 5 % по-висока от периода 1984-1985 г. В сравнение с това броят на българските бебета се е стопил с 9 на сто.
През 1975 г. едва 0,2 на сто от жителите на страната са се определяли като цигани. "Тогава броят им умишлено е занижаван", припомнят от статистическия институт. При следващото национално преброяване през 1992 г. процентът на ромското население е значително по-висок - 3,7%, а през 2001 г. скача до 4,7%.


Александър Стоянов, социолог, агенция "Витоша рисърч": Вариантът Косово е изключен
- Г-н Стоянов, защо конфликтите на етническа основа напоследък зачестиха?
- Ситуацията през последните седмици показва, че държавата няма политика по конкретния въпрос. В такава обстановка напрежението неминуемо ескалира и въпросът е само кой с кого и кога ще се сбие. Българите започват да се дразнят от това, че ромите са по-толерирани от тях в редица случаи, като например опрощаването на сметките за ток в някои квартали в страната. Факт е, че досега не е измислено решение на проблема. Именно поради липсата му се стига до нарастване на напрежението. Политика, която прави преференции на определен етнос за сметка на всички останали, не е справедлива и води до несигурност.
- Българи твърдят, че са ощетени, дори дискриминирани.
- Нормално е, особено за по-бедното българско население. Напрежението възниква най-вече заради високия процент престъпност сред ромското население. Той скочи особено през последните десет години. Ромската етническа група постепенно се маргинализира. Когато се закриват работни места, ромите са първите, които изхвърчат.
В стремежа си да намерят средства за препитание те си намират колкото легални, толкова и полулегални варианти. Започват да крадат и е нормално това да предизвиква огромни проблеми. Държавата трябва незабавно да измисли нещо, защото за момента работата е оставена на самотек. Ромите се капсулират в гетата. Създават си свой живот и правила. Развиват се като грабителско племе, защото държавата ги превръща в такова с липсата на ясна политика. Тя е безсилна да се справи със ситуацията и по този начин задълбочава проблема.
- Възможно ли е в България да се повтори сценарият от Босна и Косово?
- У нас няма такъв тип конфликт, както на тези две места. В Босна и Косово сблъсъците бяха най-вече борба за територия на религиозна основа. Ромите са група с по-особена култура. Подобни проблеми, каквито имаме с тях, има и в други държави. Подобна ситуация се наблюдава в САЩ с чернокожите. Преди време около полигона на НАСА се бяха настанили солидно количество чернокожи с нисък икономически статус. Това предизвика напрежение между тях, тамошното население и работниците на НАСА. Проблемът бил разрешен, като изпратили децата на "нашествениците" на училище.


Хронология на сблъсъците
Напоследък етническото напрежение в няколко точки на страната неочаквано ескалира.
Дни след масовото меле в козлодуйската кравеферма българи и цигани повториха сценария в Елин Пелин. Известният в района клан на Шебеците нахлува в дома на 73-годишния Георги Талашмов и го пребива до кръв. Спорът отново е за заплати.
• По същото време масов побой се заформя и в плевенския квартал "Сторгозия". Скандалът избухва заради битов проблем - кой да седне в беседката пред местния блок 80. Жители на квартала прогонват с шутове петимата цигани, настанили се на пейките пред жилищата им. 20 минути по-късно площадката е обсадена от 20техни разгневени приятели. Групата се нахвърля върху българите с подръчни материали. Атакуват с камъни, тухли, бухалки. Побеснял циганин налита с брадва и успява да разцепи главата на един от противниците си. Афектирани, нападателите крещят, че ще запалят къщите на българите, ще изнасилят жените и децата им. Полицията разтърва биткаджиите едва след 40 минути.
• Два месеца по-рано друг кървав сблъсък завършва с убийство. Епицентърът на събитието е столичният квартал "Захарна фабрика". На 23 май група цигани нахлуват в кафене, резервирано от българи за абитуриентски бал. Причината за сблъсъка също е тривиална - сервитьорите отказват да обслужат циганин, защото заведението е затворено за външни посетители. Циганите се развихрят и удрят празнуващите изведнъж. Зверски пребит е професор Станимир Калоянов. Десет дни по-късно той умира в "Пирогов". Българите в квартала се вдигат на бунт, а общината решава да изсели незаконно живеещите в района роми. Появява се новата организация "Бригада", която поставя ултиматум към циганите да предадат убиеца на професора или ще започнат масови атаки.
• По същото време организирана циганска банда напада и разграбва вагоноремонтния завод в Перник. Отрядите ежедневно нападате камъни и сопи охранителите и разграбват имуществото на предприятието. Единични атаки на подобни групи са засечени на десетки други места в страната.
• В началото на юли цигани нападат и пребиват трима шофьори на линейки и санитарка от "Спешна помощ" в Кюстендил. Поводът е, че нападателите не са допуснати до стаята на своя роднина, която постъпва за лечение в болницата.
• Грандиозен сблъсък между българи и цигани избухва няколко месеца по-рано в сунгурларското село Славяница. Тогава ромска група пребива двама местни полицаи.
Униформените се отзовават на сигнал за помощ в центъра на селото. Няколко цигани нападат пазача на хранителния магазин, взимат мобилния му телефон и се опитват да откраднат парите от дневния оборот. На място веднага пристигат гл. сержант Димитър Гангалов и колегата му Ганчо Ганев. Докато записват показанията на нападателите, други трима нападат в гръб униформените, отнемат палката на единия и служебното оръжие на другия и започват да ги млатят.
Главен сержант Ганчев се разминава с 10 шева на главата, а колегата му Гангалов е вкаран в бургаската болница със 7 шева, счупен нос и зъби.



Всеки трети е престъпник
Над 30 на сто от престъпленията в България се извършват от цигани, сочи изследване на Центъра за специални проучвания на неправителствената организация " Глобална България".
През 2003 г. циганските пристъп ления са били 31 %. С около процент повече са били те през 2004 г. сочи полицейската статистика. Основните престъпления са кражби, грабежи на пари, имущество и селскостопанска продукция. Следват побоите, убийствата и изнасилванията.
Една трета са циганите в затворите, осъдени за различни престъпления, В местата за лишаване от свобода с по-лек режим, броят им достига в определени моменти до 50 на сто.
Статистиката за циганската престъпност не е точна, защото голяма част от посегателствата между роми не се заявяват и регистрират от полицията, допускат експерти в МВР. В много случаи жителите на ромски махали сами раздават правосъдие помежду си.
От 1989 до 2004 г. циганската престъпност се е увеличила близо 7 пъти, при положение че ромите са около 5% от населението на държавата. Главна причина за скока е безработицата, която за последните 15 г. е скочила 5 пъти. "Налице е и нежелание на ромите да се социализират", твърдящ от "Глобална България".
Огромен е делът на ромите в уличната и детската престъпност. Джебчийството и проституцията се възприемат като професия. Близо 70 на сто от просещите деца в София и проститутките са циганчета. Една трета от жриците на любовта са малолетни.
Според официални допитвания половината от циганите са готови незабавно да напуснат държавата, за да търсят препитание на Запад.