- BlueGunBlog -

Ако човек внимателно прочете всичко, написано през последните няколко дни по повод трагичната кончина на един от емблематичните герои на българския преход - Антон Милтенов-Клюна, няма как да не изпита внезапното желание да иде на психиатър.
Първият симптом се нарича... о. з ген. Васил Василев. В продължение на една петилетка (1998 - 2003 г.) той беше шеф на Националната полиция и получаваше заплата, за да осигурява спокоен живот на обикновения данъкоплатец. Преди година и осем месеца, ген. Васко (както ласкаво го наричат мутри и приятели) бе пенсиониран великодушно и стана съветник на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-ото Народно събрание. Оттогава той се изживява като колумнист (за несведущите - регулярен автор на кратки дописки в периодичния печат) в "24 часа" и всяка седмица - ту във вторник, ту в сряда - освежава публичното пространство с оригиналната си мисъл.
На пръв поглед темите, в които о. з. генералът непрекъснато "забива" острото си публицистично перо, са изключително професионални. В същото време обаче те са дълбоко интимни, защото за всеки истински мъж е въпрос на лично достойнство да разголи публично душата си и пред очите на всички да бръкне с пръст (не среден, естествено) в раната на собствения си провал.
Неведнъж "Параграф 22" е констатирал, че когато един полицай грабне писалката и излее върху белия лист онова, което бушува в душата му, ефектът е поразителен: всяка дума - бомба, всеки ред - снаряд. В началото на седмицата обаче бившият полицай надскочи дори себе си. "Съботната" кръв на Клюна, Призрака и Цайко още не беше изсъхнала, когато о. з. ген. Васко - във вторник (2 август) - обсеби умовете и сърцата на читателите на "24 часа" със зашеметяваща дописка. Тя е озаглавена "Сега наистина стана страшно" и в нея се разказва за всичко онова, което Националната полиция не е свършила през последните 15 години. Особено по времето, когато той й беше директор.
"За една седмица страната беше разтърсена от три тежки криминални престъпления. Над 120 души организираха масов побой с употреба на огнестрелно оръжие и около 11 ранени. Взрив избухна в Плевен и върхът беше тройното убийство в самия център на София. Убийствата в столицата станаха като туристическа атракция. Та защо да се сърдим на западни публикации в пресата, че София е Чикаго от 20-те години на миналия век", категоричен е о. з. генералът.
Като оставим настрана факта, че докато Васил Василев беше директор на Националната полиция, труповете падаха като зрели круши, изключително приятно впечатление прави генералското прозрение, че е крайно време по столичните светофари да бъдат монтирани видеокамери. Според о. з. генерала, държавата и МВР имали достатъчно пари за подобна техника, но желанието на т. нар. компетентни органи куцало.
Другият магистрален проблем, очертан в кратичката генералска дописка е свързан с 24-часовото полицейско задържане. Според Васил Василев едно денонощие било смешно малък срок, който предизвиквал недоумение и присмех в Обединена Европа. В коя държава по света полицията има право да задържа заподозрени в извършването на престъпление за седмица, месец или за година о. з. ген. Василев не уточнява. И това не е случайно, защото такава държава просто не съществува. Навсякъде мерките за неотклонение се намират под строг съдебен контрол. А в любимите на цяла България Съединени американски щати "задържане под стража" се прилага само в два случая - за предумишлено убийство и за педофилия. Във всички останали случаи "птичките" задължително изхвърчат от кафеза с парични гаранции - е, вярно, че те могат да стигнат и до 3-4 млн. долара.
Защо обаче о. з. ген. Василев атакува "калпавото законодателство" точно в тази посока също не е кой знае каква тайна: "жълтото" политическо ръководство и главният секретар на МВР се провалиха в борбата срещу организираната престъпност, а тяхното оневиняване трябва да звучи автентично.
Всъщност о. з. генералът оневинява най-вече и себе си, защото той беше шеф на полицията от 1998 до 2003 година. И, дето има една приказка, точно пред неговите очи възмъжа цяло едно поколение... покойници: Леонид Фотев-Льоня Джуджето, Косьо Самоковеца, Мето Илиянски, Евгени Стефанов-Женята, Николай Зарев-Данкина, Румен Маринов-Нарциса, Борис Арсов-Борчо, Николай Петров-Колята, Асен Петров-Шаки и т. н., и т. н.
Тук едва ли има смисъл да се връщаме години назад и да превръщаме "Параграф 22" в многостраничен некролог. Истината обаче е, че като институция българската полиция се оказа съвсем неподготвена за предизвикателството, наречено "организирана престъпност". Вярно, сред близо 30 000-те ченгета има прекрасни професионалисти, но като цяло системата, в която те са принудени да работят, е сбъркана.
На о. з. ген. Василев обаче не му се занимава с подобни теми. Явно му става неловко да бомбардира с публицистичната си страст самата Дирекция Национална служба "Полиция" (ДНСП), която той до неотдавна оглавяваше. А би трябвало, защото тази тежка бюрократична машина изцяло дублира и самото МВР, и някои други полицейски служби и регионални дирекции на вътрешните работи.
Често главсекът на МВР ген. Борисов е казвал, че в държавата има "много вожд и малко индианец". В същото време той и министърът в оставка Георги Петканов не направиха абсолютно нищо за съкращаването на раздутата администрация и за пренасочване на парите за нуждите на оперативните служби.
Какво им пречеше, например, да седнат и да предложат на бившите управляващи от НДСВ и ДПС една радикална идея, която със сигурност щеше да получи одобрение от Брюксел. Става дума за изваждането на Националната следствена служба от съдебната власт и на НСБОП от МВР, след което двете структури да се обединят в самостоятелна Агенция за борба с организираната престъпност (нещо като ФБР), която да е подчинена на Министерския съвет.
С какво толкова щяха да утежнят трудовия си делник ген. Бойко Борисов и министър Георги Петканов, ако бяха изпълнили обещанието си да променят Закона за МВР така, че в дейността на националните служби да няма никакво дублиране и НСБОП и Икономическата полиция не се гледат като врагове, а като партньори?
Но не. Тези теми са маловажни за бившия полицейски шеф и настоящ колумнист.
"Много пъти сме се питали какво още трябва да стане, за да се събуди държавата? Защото този път наистина е страшно. Но кой да реши тези тежки проблеми", задава уместен въпрос о. з. ген. Василев и си отговаря още със следващото изречение: "На първо място органите на МВР. Но нещо там не е в ред, особено при наблюдението и разработването на контингента. Не се долавят замислите и приготовленията на престъпниците, а това е основно в дейността на полицията и НСБОП."
Прав е о. з. ген. Василев - нещо из органите на МВР не е в ред. Но не по долните нива, където възпроизвеждат поведението на своите началници, а по средните и по-височките етажи на МВР-властта. Където се манипулират резултатите от полицейските операции, където се пише статистиката на МВР-успехите, където са истинските "ятаци" на мафията в МВР.
Неведнъж досега "Параграф 22" е писал, че мярката за неотклонение "задържане под стража" не е наказание, а средство за процесуална принуда. И съдът отказва за налагането й не защото работи за организираната престъпност, а защото полицията и прокуратурата не са доизкусурили нещата. Всъщност какво ще се промени, ако законодателят увеличи полицейския арест не на три денонощия, примерно, а на един месец?
Точно... нищо няма да се промени. Или по-скоро - ще се увеличи броят на делата срещу държавата в Страсбург за полицейски произвол. Само един пример: На 1 юли 2004 г., след безпрецедентна 12-часова полицейска операция, зад решетките се озова най-пресният столичен покойник Антон Милтенов-Клюна. По време на хайката ченгетата откриват 46 хапчета каптагон, пистолет "Макаров", десет мобилни телефона, валута, над 50 000 лв., четири бронирани лимузини без документи за собственост, седем радиостанции и апаратура за подслушване на полицейски честоти. На 10 август 2004 г. Софийският апелативен съд потвърди паричната гаранция от 4000 лв. на Клюна, наложена му от Софийския градски съд. Причината Клюнът да се размине с ареста е, че полицията и прокуратурата не са доказали по категоричен начин, че въпросните хапчета са негови.
По онова време в публичното пространство бе устроена грозна сцена, в която градските и апелативните магистрати бяха охулени и наречени как ли не. Никой обаче не спомена, че операцията срещу Клюна е продължила 12 часа, заради... обикновена некадърност и непрофесионализъм. Според осведомени, първият следовател от Столичната следствена служба пристигнал на огледа доста здраво подпийнал, а вторият следовател е бил новобранец на три-четири месеца служба. Накрая заедно с прокурорите от Върховната касационна прокуратура Ангел Илиев и Спартак Дочев дошъл и трети следовател, който най-сетне свършил работата.
Освен това обискът е извършен в отсъствието на Клюна, а дрогата, разделена в две найлонови пликчета, е била открита в някакви джинси и под една от възглавниците на дивана. И то чак към края на "работния ден". Но най-странното е, че за 46-те хапчета е образувано дело, но за лимузините, парите, пищова и полицейските радиостанции не е образувано нищо. А би трябвало, защото единият мерцедес е бил на Мето Илиенски, който изчезна на 30 октомври 2003 година. И още - само ден преди операцията в дома на Клюна колата е била "предоставена" на скандалноизвестния радиоводещ Боби Цанков. Той има обща фирма с Клюна, а на 3 юни едва не беше убит с бомба-самоделка.
Според осведомени източници, Антон Милтенов е използвал собственото си радио (бившето "Вива") за пране на пари. Дали обаче това е вярно не се знае, защото Клюна и хората около него никога не са ставали обект на разследване като организирана престъпна група. Проблем, който в никакъв случай не е съдийски или законодателен, а полицейско-прокурорски.