- BlueGunBlog -

Досега не съм чул удовлетворително обяснение защо една страна, която има запаси векове наред да произвежда петролно електричество, се нуждае от ядрена електроцентрала. Явно става въпрос за апетит към ядрено оръжие. Това стана съвсем ясно, след като Иран отхвърли предложението на четирите посреднически държави да предоставят на Иран реактор, работещ с т.нар. "лека вода", което е по-малкото зло в случая, отколкото използването на "тежка вода" - процес, даващ възможност да се произвеждат компоненти, ползвани при производството на ядрено оръжие. Последното развитие на кризата с иранската ядрена програма недвусмислено показва, че техеранският сценарий е подобен на севернокорейският. Севернокорейците вече разполагат с ядрено оръжие и с тях се съобразява световната общност, в т.ч. ядрените държави. За нас българите, проблемът с иранската ядрена програма не е просто значим международен въпрос, по който трябва да вземем някакво публично отношение, за да направим добро впечатление в Европа, в света и в ООН. Според елементарната логика и международната практика, би следвало българите да си спомнят, че Иран е съсед на Турция. Ако той стане ядрена сила, защо и Турция да не е? Как ще я спрат? Една ядрена Турция ще бъде наш балкански съсед.
Ето го конкретното българско вълнение от на пръв поглед абстрактен ирански атом. Какви вълнения ни тресоха от наличието на огнища на птичи грип в съседите, а ядреното съседство въобще не е сравнимо с грип, та бил той и птичи!
Договорът за неразпространение на ядреното оръжие има една очевидна и уникална юридическа слабост - в момента, в който се докопаш до ядрената бомба, вече не могат да те накажат, защото ставаш твърде опасен. Значи трябва да се наказва преди нарушението да стане свършен факт. По този договор има смисъл само от превенция, а не от последваща санкция - какъвто е масовият случай в международното право.
Едно време Кисинджър твърдеше, че е статистически невъзможно външната политика на САЩ да греши толкова, колкото й приписват. И в голяма степен излезе прав. Американският анализ на иранските намерения не е грешен. За съжаление, след Ирак, САЩ са в положението на нашето лъжливо овчарче, защото се оказа, че Саддам не е вълкът с оръжия за масово унищожение. Сега, когато иранското вълче реално расте и чака да изскочи от клетката, иракската лъжа пречи на САЩ да мобилизира такава антииранска коалиция, каквато би имало, ако Ирак не се бе случил.
Световният ред навлиза в бурни и горчиви води. Българската външна политика трябва да се научи да плува добре в тези води. Само тогава ще можем да защитим нашите национални интереси, а външната ни политика да стане действен фактор в международните отношения.