- BlueGunBlog -

Авторы раскрывают практические сведения по безопасности в самом широком смысле этого слова - информационная и компьютерная безопасность, упреждающая разведывательная деятельность, партизанская борьба как средство защиты своего Отечества, следопытство и маскировка, специальные навыки, навыки обращения с оружием, рукопашный бой, выживание в экстремальных природных условиях, а также многое другое.

Компании iRobot и Taser International заключили соглашение о сотрудничестве, предусматривающее совместную разработку специализированных роботов, снабженных электрошоковым оружием.

Предполагается, что на модифицированную версию робота iRobot PackBot Explorer, применяющегося военными, будет установлен электрический пистолет Taser X26. Вооруженных роботов планируется применять для дистанционного задержания преступников и подозрительных лиц. Наличие тазера на борту робота в этом случае позволит при необходимости на время лишить подозреваемого возможности двигаться. Финансовые условия сделки между iRobot и Taser International пока не разглашаются.

Нужно отметить, что, по заявлениям Taser International, ее электрошоковые пистолеты не являются смертельным оружием. Однако многие эксперты далеко не так уверены в безопасности тазеров, как их производитель. Дело в том, что количество смертельных случаев, связанных с применением тазеров, исчисляется десятками, если не сотнями. В ноябре 2004 года правозащитная организация Amnesty International даже призвала правоохранительные органы США прекратить использование электрошоковых пистолетов.

После заключения соглашения между iRobot и Taser International споры вокруг безопасности тазеров могут разгореться с новой силой. Более того, некоторые эксперты, как сообщает Associated Press, уже выражают опасения, что рано или поздно вооруженные электрошоковым оружием роботы могут выйти из-под контроля человека. В частности, Джон Пайк, руководитель компании GlobalSecurity, отмечает, что соглашение между iRobot и Taser International является еще одним шагом на пути к тому, что роботы станут сами решать, в кого стрелять, а в кого - нет. Однако в компании iRobot данные опасения считают надуманными, заявляя, что управлять вооруженными машинами будет оператор.

Дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" (ДМТОСО) към МВР обяви обществена поръчка за доставка на електрошокови прибори, се посочва в електронния регистър. Дирекцията търси компания, която да достави общо 52 броя електропреносими оръжия в рамките на 18 месеца. Гаранцията за участие в процедурата е 1500 лв. По закон гаранцията не може да надхвърля 1% от стойността на договора.

Френски жандармеристи преминаха тридневен курс за използването на несмъртоносното оръжие "Тейзър", съобщи АФП.
Електрошоковият пистолет се използва за самозащита и изстрелва еднократно заряд с 50 000 волта напрежение.
Новите оръжия "Tейзър" се смятат за едно от най-ефикасните средства за обезвреждане на противник, без да се използва смъртоносна сила.
"Тейзър" е подходящо средство за самоотбрана, от органите на реда при арестуване на заподозрени лица, от охранителите на места за контрол - летища, гари, в самолети или кораби. Не трябва да се насочва обаче към към главата, врата и гениталиите. "За нас е добре да използваме такова оръжие, особено при безредици", споделя майор Валери Пастор.

Колкото и ексцентрични да изглеждат на пръв поглед състезания като вадене на таралеж от кутия, в историята има много други примери, в които хората се надпреварват да доказват своята изобретателност. Така например стрелбата с лък дълго време не е била нищо повече от начин за прехрана.
Археологически свидетелства от преди 5000 г. пр.н.е. обаче сочат, че древните египтяни са се забавлявали със стрелба и тя съвсем не е била само начин за осигуряване на обилна трапеза.
Надпреварата с лък се възприемала като ексцентрично забавление и през средновековието, когато само изнежени аристократи можели да си позволят подобно пилеене на време и средства. Тъй като този каприз не бил невъзможен за западноевропейските феодали, за тях не било трудно да развият странни умения - като например да стрелят, докато едновременно се завъртат назад на седлото.
Преди повече от хилядолетие това се е приемало за толкова ексцентрично занимание, колкото днес - носенето на чували с въглища. През последните години все повече нашумяват възстановките на стрелби с лък по начина, по който са правени преди повече от неколкостотин години. Състезателите обличат костюми, идентични с тези на епохата, и изпробват своята бързина и точност.

На 28 юни 1914 г. в Сараево са убити престолонаследникът на Австро-Унгария ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София, което става повод за избухването на Първата световна война. Убиецът - Гаврило Принцип, е член на младежката революционна организация "Млада Босна", бореща се за отхвърляне на властта на Виена в Босна и Херцеговина. В покушението пръст има и сръбската тайна организация "Църна рука", снабдила с оръжие и бомби атентаторите.

Франц Фердинанд решава да посети Сараево в деня на св. Вит, който в Босна и Сърбия се отбелязва като Видовден и е важен празник, и това допълнително раздразва националистите. Същия ден престолонаследникът и съпругата му трябва да отбележат 14-ата годишнина от сватбата си. Покушението е сериозно планирано и по улиците на Сараево, където трябва да мине процесията на престолонаследника, са разположени седем потенциални убийци.

В 10.15 ч. кортежът от четири коли минава покрай първия - Мехмед Башич, който обаче се отказва да стреля, тъй като не може да вземе Франц Фердинанд на мушка. Минути по-късно вторият - Неделко Чабринович, хвърля бомба, но уцелва друга кола от кортежа, като ранява няколко души. При настаналия хаос останалите атентатори се разбягват, тъй като решават, че бомбата е убила ерцхерцога. За негово нещастие колата му преминава покрай последния от тях - Гаврило Принцип, който разпознава Франц Фердинанд и решава да стреля.

Един от куршумите уцелва София в стомаха, друг - принца в гърлото. Двамата умират от раните си малко по-късно в резиденцията на губернатора. Принцип опитва да се самоубие, но е заловен, както и някои от другите атентатори. По време на процеса един от обвиняемите - Данило Илич, разкрива целия заговор, включително и факта, че оръжията са получени от Сърбия. Австро-Унгария ултимативно иска от Белград да изпълни няколко крайно тежки условия, част от които сръбските власти не приемат, и това води до избухването на Първата световна война. Тя започва точно месец след убийството в Сараево - на 28 юли. Смъртоносният куршум се пази в музей в двореца "Конопище", близо до град Бенешов в Чехия.

Още за атентата и за оръжието на убиеца (от pishtov.com)...

Добрите времена от средата на 80-те години, когато Югославия продаваше оръжия на обща стойност над два и половина милиарда долара са безвъзвратно отминали. Организаторите на изложението в Белград обаче вярват, че на военната индустрия в страната може да се вдъхне нов живот.
В момента Сърбия изнася голяма част от произведените оръжия за традиционните си държави партньори от Африка, Близкия Изток и Азия, връзките, с които датират отпреди разпадането на Източния блок. Но сръбската амбиция е да се утвърди и на пазара на някогашния враг - страните от Северноатлантическия пакт.

Кой кой е зад волана?
...
Едната ръка на кормилото, другата в постоянно движение между гребена, лака за коса и огледалото за обратно виждане, за да се види от различни ъгли прическата, пудел на предната дясна седалка, 38-милиметров хромиран револвер в отворената жабка: жена от Тексас.

Друг бисер:
...28-годишният охранител М.Б. стрелял с пушка “Флобер”. Той ранил връстника си в крака...
Обикновено пушката носи името на фирмата-производител, следвано от модела. Народното "пушка флоберка" щеше да е по-точно...

И още:
Задържаха мъж на оръжие
Мъж на оръжие не е като мъж на жена си.

С $ 400 000 дарение от САЩ в заводите на “Терем” у нас е унищожено голямо количество стари оръжия и боеприпаси, съобщиха вчера от военното министерство. От 2001 г. досега Вашингтон ни е предоставил безвъзмездно $ 2,6 млн. за нарязване на ненужните арсенали. С парите са ликвидирани около 80 000 броя малки оръжия и над 6000 тона боеприпаси. Специалистите изчисляват количеството стари боеприпаси у нас, трупани с десетилетия през годините на студената война, на около 57 000 т.
“Става дума за всички видове снаряди, зенитни ракети, авиационни бомби, мини, които се използват в пехотата и военно-морския флот и др.”, обясняват военни.
Годишно обаче ненужното оръжие нараства с около 6000 т заради редуциране на армията и въоръженията. “С предсрочното закриване на поделения заради професионализацията на армията, процесът ще се ускорява още повече”, казаха от МО. Ненужните оръжия се съхраняват в складови бази, за чиято поддръжка и охрана ведомството харчи годишно 6,5 млн. лв. „Това са т. нар. непечеливши боеприпаси, които не могат да се продадат и от тях не може нищо да се извлече, за да се изтъргува", обясниха експерти.
Единственият изход е пълното им унищожаване. Това става обаче чрез специални съоръжения каквито България няма. Цената само на една такава система е 30-40 млн. евро. Ако МО ги осигури трябва да обяви търг със западни фирми за доставка на инсталацията.
Във военния завод в Костенец е започнал монтаж на установка за унищожаване на барут. Уникалната разработка е на български учени и се финансира от МО. Стойността на проекта е 250 000 лв. Чрез инсталацията извлеченият барут от бомбите се обработва и се превръща в тор за селското стопанство. Единственият проблем е, че инсталацията е с малък капацитет.

Североамериканский охотничий клуб (North American Hunting Club) учредил специальную награду для охотников - "Big Game Awards". Это шанс для каждого, кому на охоте в этом году улыбнулась удача, получить признание коллег-охотников и обязательный приз. Всего будет вручено более ста призов в нескольких номинациях.

Вот некоторые из них:

"One Shot Kill Award" ("Один удачный выстрел"). К рассмотрению принимаются истории о том, как один удачный выстрел принес охотнику запоминающийся трофей (максимум 1000 слов). К рассказу необходимо приложить фотографию. Победитель получит ружье Thompson/Center .30 калибра.

"Лучшая десятка" (Top 10). Жюри определит 10 лучших охотничьих трофеев года. Победители подучат книги "Shadow Trek", а их фотографии появятся в очередном номере "North American Hunter".

"Награда президента" (President's Award). Это главный приз, который получит автор самого лучшего рассказа, лучшей фотографии и лучшего трофея. Победитель выбирается из финалистов "Top 10". Его рассказ будет опубликован в журнале "North American Hunter"

Для зарегистрированных членов клуба пройдет лотерея с призами от "Leupold", "Irish Setter", "Marlin", "Traditions Performance Firearms", "Savage Arms", "Knight Rifles" и "Mathews".

Знайно е, че най-много се лъже преди избори и след лов и си мисля какво ли надлъгване ще падне сега...

За последние два дня появились несколько сообщений об очередной трагедии, вызванной применением нелетального оружия Taser, а также объявление о новых планах корпорации Taser на будущее. События не связаны, однако общество уже раскололось на сторонников и ярых противников электрошокового оружия.

Во вторник вечером в одной из больниц Техаса скончался Хуан Лопез. Мексиканец облил себя бензином и угрожал самосожжением. Чтобы его остановить полицейские применили пистолет Taser, что, по предварительным оценкам, привело к возгоранию паров бензина. Многие обвиняют в глупости полицию, которая должна была догадаться о последствиях применения электрозаряда на промокшей от бензина одежде. Однако на сторону стражей порядка встал производитель нелетального оружия, уверяющий, что с пьезозажигалкой пистолеты Taser не имеют ничего общего. Видимая искра при поражении дротиками под напряжением появляется крайне редко, так как ток проходит внутри тела. Так или иначе, список жертв нелетального оружия увеличился.

На фоне произошедшего объявление о скором внедрении нового электроснаряда "XREP" звучало спорно. Однако, несмотря ни на что, на ежегодной конференции "TASER Tactical Conference" 9 июля с.г. новые снаряды XREP 12 калибра будут представлены публике. На разработку "XREP" у TASER International ушло 14 лет, и отказываться от внедрения инновационной технологии корпорация не собирается, несмотря на массовую критику.

ВАРНА. 19-годишен руснак гръмна двама души с един куршум на стрелбище в Аксаково. Загинал е 22-годишният Генадий Турлаков, който е сънародник и приятел на пишман стрелеца Аркадий М. Инцидентът е станал в четвъртък около 19,30 часа, съобщиха вчера от ОДП-Варна.
Генадий и Аркадий решили да изпробват мерника си в стрелбищния комплекс на спортен клуб "Варна 2000", който се намира в двора на СОУ "Климент Охридски" в Аксаково. Младежите дошли в компанията на две момичета. Аркадий гръмнал с револвер "Таурус 375 магнум". Куршумът одраскал инструктора, който стоял наблизо, и после се забил в гърба на Генадий. Момчето паднало, пронизано в сърдечната област. От Спешна помощ на МБАЛ "Света Ана" във Варна изпратили линейка веднага след като получили сигнал за инцидента в 19,55 ч. Още на вратата на болницата обаче младежът издъхнал от раната.
Стрелецът е задържан за 24 часа. Причината за трагедията е неправилно боравене с огнестрелно оръжие. Най-вероятно става дума за убийство по непредпазливост, посочи дежурният прокурор Виолета Радева.
Аркадий, който е постоянно пребиваващ у нас, живеел заедно с родителите си в близкото село Близнаци.

При разкопки на древно гробище близо до град Лима перуански учени откриха тленните останки на млад индианец, който е загинал от огнестрелно оръжие. Находката се смята за уникална- това е най-старият от известните на учените скелети, на който ясно се виждат следи от използването на огнестрелно оръжие, пише “Вашингтон поуст”. Според археолозите коренните жители на Америка вероятно са загивали от куршумите на европейците и в по-ранни периоди, но останки, които да свидетелстват за това, засега не са намерени. При разкопките са открити общо 72 погребения. Жертвите са загинали най-вероятно по време на въстание срещу испанците през 1536 г. Вниманието на изследователите било привлечено от череп, на който имало две отверстия с идеално кръгла форма. По-нататъшните изследвания доказали, че подобна рана може да бъде причинена само от изстрел от мускет. Нещо повече, в черепа били намерени следи от цинк, от който е бил направен куршумът. Убитият е бил на 18-22 години.

Един от създателите на българското шампанско “Искра” - 90 - годишният проф. Трифон Иванов, живее с куршум в черепа си. Човекът, владеещ тайните на световното винопроизводство, е ранен в далечната 1944 г. на фронта в Унгария. “Категорично отказах на унгарските лекари да ми направят т.нар. трапанация. Знаех, че получилата се кухина няма да се затвори и ще събира гной. Реших обаче, че моят организъм може сам да се пребори с травмата.
Така и стана, въпреки че вътрешното ухо се пълнеше със слуз, доверява спецът, чието амплоа са белите и игриви шампански вина.
Проф. Иванов е един от създателите на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВХВП) Пловдив. Професорът е автор на множество статии и учебника “Технология на виното”. Трудът от над 600 страници, претърпява 4 издания, през септември се очаква неговото 5 издание. За своите 90 години професорът изглежда перфектно. Спазва специална винена диета, тренира тялото си предимно с физически труд в собствения си лозов масив, активно участва по пресконференции, радва се на внуци и правнуци.

ДОСИЕ
81-годишният Кольо Ботев от чирпанското село Димитриево живее 65 години с куршум в мозъка. Той е записан в Книгата на рекордите "Гинес" като човекът, имал най-дълго олово в черепа. Доскоро рекордът се държеше от японец, който получил куршум в главата през 1943 г. Дядо Кольо обаче собственоръчно се прострелял една година по-рано. По онова време младият левент получил сериозни заплахи за живота си, уплашил се и си купил револвер. Пушкалото му се сторило дефектно, той го доближил до ухото си, за да чуе дали щрака, натиснал спусъка и в главата му зейнала рана. След инцидента устата на Кольо Ботев останала изкривена на една страна, но това не попречило на баба Минка да го хареса и вземе за мъж. Въпреки че многократно му било предлагано да се подложи на операция за изваждане на оловото, дядо Кольо упорито отказвал от страх пред хирургичната интервенция.


Китайска баба преживяла 64 години с куршум в главата

Дежа вю (ей те тва сме го виждале...)

Насред пресъхващото Аралско море до 1992 г. се е намирал един от най-секретните и охранявани обекти в бившия СССР. Това е огромният изпитателен полигон за биологично оръжие на остров Возрождения. След разпадането на Съветския съюз е изоставен от военните, но в началото на новото хилядолетие отново влиза в общественото полезрение. Според някои информационни агенции в края на 80-те години на 20 в. на Возрождения са заровени голямо количество контейнери с щамове на антракс – зараза, все още хвърляща в ужас целия свят. Днес Возрождения се смята за най-голямото гробище за биологично оръжие в света.

Остров Возрождения е част от групата на Царските острови (Николай I, Константин и Наследник). Открит е през 1848 г. от експедицията на лейтенант Алексей Бутаков, който му дава името Николай I. Руският пътешественик установява, че територията на острова предлага идеални условия за лов и риболов. На площ от 216 км2 пасели огромни стада от сайги (степни антилопи), а заливите изобилствали от риба и водоплаващи птици. Като такъв своеобразен рай островът се запазва до края на 1948 г., когато към неговите брегове подхождат първите плавателни съдове с необичайни за тези места пътници. На Возрождения слизат хора с униформи на червената армия и от този момент територията и заливите му стават недостъпни за ловците и рибарите[1]. Единствено по време на свирепите бури, често надигащи се в Аралско море, на рибарите им се разрешавало да дочакат утихване на времето в един строго определен залив под дулата на оръжията и зоркия поглед на часовите. За дълги години Возрождения се превръща в един от главните полигони за полеви изпитания на биологическо оръжие на територията на Съветския съюз. Островът в идеална степен отговаря на необходимите за това условия: отдалечен и недостъпен, с равнинен релеф, горещ и сух климат, непозволяващ на патогенните щамове да оцелеят дълго. Накрая, но не по значение, на острова липсват постоянни източници на прясна вода, поради което практически никога не е имал постоянно население.

Военният гарнизон, обслужващ полигона на Возрождения, е съставен от седем роти. Заради тежките условия на острова година служба на офицерите се зачита за две. Подборът на военнослужещите по отношение на произхода се извършва много стриктно. На острова са изпращани само наборници от големите градове, където евентуалното нечие изчезване не би могло да бъде забелязано лесно…

Към края на 1949 г. на Возрождения е завършено изграждането на полоса за излитане и кацане, способна да приема военно-транспортни самолети. На няколко километра от нея е издигнат Кантубек – типично военно поселище от едно- и двуетажни сгради и бараки, притежаващо, според съветските разбирания, достатъчно развита инфраструктура, необходима за автономното му съществуване. Населението му варира между 1500 и 2000 души. Освен с жилищни постройки, градът разполага с офицерски и войнишки клубове, стадион, киносалон, столови. Не липсват дори детска градина и начално училище. В центъра на селището се издига зданието на щаба. В покрайнините се намират парковете със специална военна и автомобилна техника. Основният дефицит за обитателите на Кантубек е прясната вода. На острова функционира само една опреснителна станция. Поради това снабдяването с вода се контролирало много строго. По правило най-добрата винаги отивала за офицерите и техните семейства, а най-лошата – за войниците със служба до 1 година.

На няколко километра от Кантубек е построен лабораторният корпус. Централната лаборатория се помещава във внушителна триетажна сграда. До нея е хладилното отделение. В него се съхраняват доставяните на острова образци за изпитания от всички военно-биологични центрове на СССР – Киров, Свердловск-19, Загорск-6, Омутнинск, Сергиева посада, Оболенск, Степногорск и др. На полигона са попадали дори американски боеприпаси с биологично оръжие. Диапазонът на изследваните от лабораторията патогени също е сравнително широк: антракс (сибирска язва), туларемия, бруцелоза, чума, коремен и петнист тиф. В по-малка степен са разработвани вируси (шарка, венецуелски конски енцефаломелит) и токсини (ботулизъм).

В южната част на Возрождения пък се намира най-големия полигон за полеви изпитания на бактериологично оръжие в СССР. Първите жертви на експериментите стават обитаващите острова сайги. После мястото им се заема от класическите лабораторни плъхове и морски свинчета, плюс различни видове копитни животни. Всяка година на Возрождения за експерименти се използват между 200 и 300 примата, доставяни от Африка по линия на Министерството на външната търговия. Специално за нуждите на полигона е създаден и конезавод. Твърди се, че с опасни щамове са заразявани и осъдени на смърт затворници, докарвани до летището на Возрождения от различни точки на СССР с транспортни самолети. Нещо повече – до 1953 г. на територията на острова е съществувала женска наказателна колония за особено опасни престъпнички, които също са били използвани в експериментите. Такава информация срещнах само в един източник, което не е повод за съмнения в достоверността й. Само ще отбележа, че програмите за развитие на биологическо оръжие в СССР стартират още през гражданската война, като разработките се провеждат и в лагерите – за първи път на печално известните Соловецки острови.

В руски форуми се натъкнах на разкази от бивши войници и офицери, служили по различно време в гарнизона на Возрождения. Всички те описват мерките за сигурност около секретния остров като наистина драконовски. Градовете Муйнак и Кунград на брега на Аралско море дълги години са били затворени за външни хора, за да не могат вражески разузнавачи да се сдобият с проби за анализ от въздуха, почвите и водата в района. За заблуда работещите на острова били регистрирани като жители на Аралск. Там се намирал и полкът, към чийто състав се числяла обслужващата полигона военна част. Самият остров, известен под кодовите названия Аралск-7, Бархан или ПНИЛ-52 (полева научно-изследователска лаборатория) бил разделен на няколко сектора и за навлизането във всеки трябвал различен пропуск. Достъпът до Возрождения ставал единствено по въздух или по вода през пристанището в залива Удобний. Във водите около острова постоянно кръстосвали бойни катери, а по крайбрежието – моторизирани патрули. Лабораторният корпус бил опасан с два реда бодлива тел. След тридесет метра следвало ново двойно телено ограждение.

През зимата научноизследователската активност на острова се ограничава с работа в закрити лабораторни условия. Полеви експерименти се провеждат само през летния сезон от края на май до септември. Основният метод за изпитание на бактериологичните оръжия е аерозолният. При него заразяването със смъртоносните микроорганизми се осъществява под формата на облак от биологични аерозолни частици с размер от 1 до 5 микрона. Основните използвани боеприпаси са авиационни бомби. Чрез тях се постига заразяване на големи площи, а аерозолът притежава голяма проникваща способност в нехерметизирани помещения, укрития, бойни и транспортни средства. При експериментите на Возрождения се употребяват и малки генератори, монтирани на превозни средства, осигуряващи фронт на проникване на аерозолния облак от 700 до 3000 м.

Разположението на Кантубек в северната част на острова, а на изпитателния полигон в южната е свързано с посоката на постоянните аралски ветрове – от север на юг. На Возрождения обаче се срещат и типични местни ветрове – шалуни, които постоянно сменят направлението си. Ето защо преди всеки полеви тест надеждната прогноза за времето е много ценна. Провеждането на полеви експерименти изисква наличие на стабилен вятър от порядъка на 4-5 м/сек. При по-силен вятър аерозолния облак се разсейва и заразяването може да излезе извън контрол. Много рядко, но все пак ставали и изключения, и по време на експеримент ветровете се обръщали на север. Тогава жителите на Кантубек попадали под периоди на едномесечна карантина. По тази причина най-опасните изпитания се провеждат на разположения южно от Возрождения необитаем остров Константин.

Между 1982 г. и 1983 г. на острова се провеждат тестове с получени от Омутнинск щамове на основата на туларемията[2]. Тези бактерии са устойчиви на познатите антибиотици, така че да могат да преодоляват имунната защита и превантивните мерки на вероятния противник. При първите изпитания през лятото на 1982 г. бомбардировачи Ту-22 М от базата на стратегическата авиация на ВВС в град Енгелс пускат 20 авиационни бомби над полигона на Возрождения. Жертви на експеримента са предварително ваксинирани маймуни. Тогавашният директор на центъра в Степногорск, полк. Канатжан Алибеков, емигрирал през 1992 г. в САЩ, описва случая така: "Бомбата се взриви високо над клетките с павианите, оставяйки след себе си ръждив облак. Животните, естествено, не знаеха нищо за биологическите оръжия, но като че ли почувстваха полъха на смъртта, защото инстинктивно закриха с лапи носовете и устите си. И до днес помня изражението на очите им...”[3] След заразяването им, маймуните са затворени в изолатор на лабораторния комплекс и ежедневно им се правят кръвни тестове, за да се следи развитието на болестта. Накрая всички маймуни умират. След получените резултати от анализа на кръвта и тъканите им, военните повтарят експеримента, който отново е успешен – и този път опитните примати загиват, въпреки ваксините.

Останките от умъртвените животни се подлагат на химическа и термична обработка. Едва тогава се заравят в отдалечени краища на острова. За всяко подобно хранилище се оформя индивидуален паспорт, съдържащ координатите му, плюс още 12 показателя, осигуряващи максимално пълна характеристика.

Преди всеки полеви тест над района се разпръсква отрова, която да унищожи всички насекоми и дребни животни, за да се предотврати евентуално разнасяне на зараза. След приключването на изпитанията зоната задължително се подлага на противоепидемиологични действия с лизол и хлорамини. Освен това през лятото на Возрождения температурата на въздуха достига до 50оС, а това, според уверенията на самите военни микробиолози, позволява до 10 дни след поредния експеримент нивото на бактериологическата зараза да се сведе до нула практически по естествен път.

През 1992 г. с указ на президента Елцин полигонът на Возрождения е закрит. Военният контингент на острова е предислоциран, а биологическите лаборатории са демонтирани. По-голямата част от останалото оборудване военните оставят там. До края на годината секретният остров окончателно се обезлюдява. Незнайно защо, но Кантубек изглежда напуснат като при евакуация. Подобно на печално известния Припят, обитателите на военното селище оставят цялата си покъщнина. Изоставени са и два автопарка с наличните ЗИЛ-ове, кировци, трактори, работилници и складове за резервни части. Най-вероятно военните просто са очаквали много скоро да се завърнат обратно.

При създаването на полигона през 1948 г. площта на остров Возрождения е била около 240 км2. През 90-те години, в следствие на бързото пресъхване на Аралско море, тя се увеличава над 20 (!) пъти. До края на миналия век трите Царски острова се сливат в един. Понастоящем площта на Возрождения е нараснала до 5000 км2. Съществува пряка заплаха необратимата екологична катастрофа, предизвикана от пресъхването на Аралско море, да придобие неподозирано развихряне, защото от 2001 г. Возрождения вече е полуостров. Така достъпът на диви животни до бившия изпитателен полигон е безпрепятствен, а с това възможностите за разнасянето на евентуална зараза се увеличават. По този повод от няколко години насам в западната, руската и казахстанската преса периодично се напомня, че през 1988 г. на Возрождения са складирани за съхранение множество контейнери ТР-250 от неръждаема стомана. Всеки от тях е с вместимост 250 литра и съдържа щамове на антракс, доставени от научния център Свредловск-19. Факти не потвърдени от никого, но и официално неопровергани.

От 1993 г. насам остров Возрождения, който след разпадането на СССР териториално вече се отнася към Узбекистан и Казахстан, фактически е предаден в ръцете на търсачите на скрап. Според Григорий Беденко, кореспондент на агенция „Хабар”, днес до Возрождения може да се стигна единствено с тяхна помощ, т.е. нелегално. Пътят от Аралск до изоставеният Кантубек отнема едно денонощие. Първо трябва да се преодолеят 300 км без шосе или път през пуста и прашна степ, за да се стигне до малко селище на брега на Аралско море. То служи за база на търсачите на скрап. От там до Возрождения се стига за 3 часа с моторна лодка. Разстоянието от бреговете на острова до Кантубек е 45 км.

Дори в настоящето си западнало състояние изоставеният военен град впечатлява с размерите си. За няколко години бившите местни рибари, преквалифицирали се в търсачи на скрап, успяват да разграбят автопарковете, складовете, електроцентралата, сградите на опреснителната и помпените станции. Все още обаче не им стигат силите да отнесат два танка Т-54 и два БТР-а. Оказва се, че изпод земята на острова също може да се изкопае много – километри кабели и водопроводни тръби, направени от по-особен, не корозиращ метал. По думите на самите търсачи само през 2001 г. с помощта на две моторни лодки са успели да извлекат от острова 120 т метал.

Казахстански журналисти, успели да се доберат до Возрождения, свидетелстват, че лабораторният корпус е почти недокоснат. Сградите, заедно с прилежащите бараки, все още изглеждат необичайно и загадъчно. Макар че времето е поставило своя разрушителен отпечатък върху постройките, железните врати и прозорци на болшинството от тях и до ден днешен си остават заварени. В главното сдание на лабораторния корпус има няколко преходни помещения, оборудвани като медицински кабинети, а в съседната стая се влиза през херметически затваряща се врата. От тавана почти до пода се спуска тръба от неръждаема стомана. В друго помещение пък са складирани множество манекени, пресъздаващи точно особеностите на човешкото тяло. Огромно количество прашни книги загатват за някогашно наличие на доста богата библиотека с литература по микробиология. В един ъгъл са сбутани дори и няколко намачкани издания на „Бритиш Медикъл Джърнъл” и „Дъ Джърнъл ъф Инфекшъс Дисийз” – доказателство, че съветските военни епидемиолози са следили научните достижения на колегите си отвъд желязната завеса. Запазен е и огромен склад с всевъзможни епруведки, колби и други специални лабораторни съдове. Почти във всяко помещение могат да се видят различни по обем сейфове.

Между Кантубек и лабораторния корпус има странен, напомнящ на котелно обект, макар че във вътрешността му вече не е останало нищо. От него в посока към лабораториите тръгват три тръби, всяка оцветена в различен цвят. В околностите е пълно и с други загадъчни съоръжения. Мълвата дори твърди, че под земята на острова съществува цял подземен град. И един странен факт – за четиридесет и четири годишното си същесвуване секретното поселище така и не се сдобива със собствено гробище. Но да не забравяме, че за нуждите на полигона е функционирал екарисаж, който сигурно е можел да действа и като крематориум. Днес останките му напомнят на лабиринт с дълбоки камери, а гигантският хълм от конски кости в съседство е като зловещ паметник на човешкото безумие, впрегнало огромни усилия и средства в развитието на наука против живота.

Цитираният вече журналист Григорий Беденко разказва как ловците на метали случайно откриват едно тайно подземно хранилище. Съзнавайки, че в него най-вероятно са заровени причинители на смъртоносни болести, те го засипват отново. Няма данни някой от тях в последствие да е загинал от фатално заболяване. Но според Беденко лекарите от аралския район доста често се сблъскват с тежка форма на дерматит, при която тялото на пострадалия се покрива с язви. Дори да допуснем, че тези случаи нямат пряка връзка с ужасяващите неща, намиращи се на острова, остава открит въпросът дали щамовете на опасни бактерии не могат да попаднат в ръцете на международни терористи. Според Алим Айкимбаев от Казахстанския институт за карантинни и зоонозни инфекции, всеки заинтересован би могъл без много трудности да се сдобие с антраксни щамове от Возрождения. Островът не само че не се контролира от властите, но и на територията му е открит нефт, което означава, че в бъдеще ще стане още по-достъпен.

През 2001 г. Пентагонът и Узбекистан подписват договор за ликвидиране на последиците от биологическите експерименти на Возрождения. За целта узбекското министерство на отбраната получава $6 млн. При пълна секретност още на следващата година Брайън Хейс, био-инженер, работещ за Пентагона, оглавява американска експедиция до острова. Официалната цел на екипа от 113 военни специалисти е да се неутрализира заплахата от разпространение на оцелели антраксни спори. Но според редица специалисти – биолози и епидемиолози, работили на острова от 60-те до 80-те години – системата за унищожение на заразените животни е била толкова надеждна и добре отработена, че изключвала рецидив за възникване на зараза от останките. Тогава какво привлича американците на Возрождения? Според Министерство на отбраната на съседен Казахстан неофициалната и същинска цел на американската експедиция е събиране на разузнавателна информация за съветската програма за биологическо оръжие. По останките от оборудването в изоставения изследователски комплекс до голяма степен могат да се определят основните направления, по които са работели съветските специалисти, а така също и да се добие представа за нивото на достиженията им. Това обяснява защо екипът на Брайън Хейс не е проявил никакъв интерес към стотиците хранилища с останки от изгорени животни. Вместо това действията на хората му са били насочени към лабораторния комплекс и завършват с изгарянето на няколко бараки и склад. Възможно е и да са търсели заровените контейнери с антраксни спори, докарани на острова от Свредловск-19. За американските епидемиолози би било много важно да разберат дали техните противоантраксни ваксини могат да противодействат срещу съветските бойни щамове.

Каквато и да е истинската причина за засиления интерес на американските военни към полигона на Возрождения, едно е ясно: нарастващото присъствие на САЩ в Централна Азия и особено в Приаралието със сигурност ще доведе до сблъсък със стратегическите интереси на Казахстан и Русия в региона. А тайните на бившия изпитателен полигон още дълго ще привличат вниманието върху Возрождения. Наскоро някаква американска фирма изявила желание да изгради на острова фабрика за производство на рибно костно брашно. Как ли ще развиват дейността си, при положение че от години в Аралско море няма промишлен риболов?

__________
[1] Има данни, че на остров Николай I още през периода 1936-37 г. от ВОХИМУ (Военно-химическото управление) на Червената армия са осъществявани „военно-биологически мероприятия”. От тогава и името на острова е променено на Возрождения. Немското разузнаване още през 1940 г. е разполагало с данни за опитите с биологически оръжия на Возрождения. (бел. авт.)

[2] До 1961 г. туларемията не е позната в България. През същата година е открито, а през 1962 г. е широко изучено първото естествено огнище на туларемия у нас в района на с. Сребърна, Силистренско. (бел. авт.)

[3] Спомените на бившия полковник са от книгата му „Аз създавах биологическо оръжие”, публикувана в САЩ. (бел. авт.)

Илюстрациите са от други сайтове:
http://www.himbat.ru/forum/viewtopic.php?p=519
http://www.globalsecurity.org/wmd/world/russia/vozrozhdenly.htm
http://kungrad.narod.ru/6/66.htm#661

Русия ще достави на Сирия 5 изтребителя-прехващачи МиГ-31Е, в съответствие със сключеното по-рано тази година споразумение между Дамаск и “Рособоронекспорт”, съобщава руското издание “Комерсант”, цитирайки източници от военнопромишления комплекс на Руската Федерация. Това е първата доставка на оръжие от Москва за Близкия Изток след Втората война в Ливан между Израел и “Хизбула” през лятото на м. г.

Производството на МиГ-31 бе спряно през 1994 г. На Сирия ще бъдат продадени машини от мобилизационния резерв на руските ВВС РФ, които в момента се модернизират според изискванията на купувача в завода-производител ОАО “Нижниновгородски завод “Сокол”. Ръководството на РСК “МиГ” потвърди косвено информацията, след като зам.-генералният директор на компанията Владимир Випряжкин посочи, че за МиГ-31 “са започнали да постъпват експортни заявки”. “Предлагаме МиГ-31Е по схемата trade-in на държави, които все още имат на въоръжение изтребители-прехващачи МиГ-25”, поясни Випряжкин. МиГ-25 е на въоръжение само в Либия и Сирия.

По данни на изданието, Сирия е купила и партида от най-новите МиГ-29М/М2, които също за пръв път се изнасят зад граница и по тактико-технически характеристики са подобни на МиГ-35, които в момента Русия предлага на Индия. Общата стойност на сделката за МиГ-31 и МиГ-29М/М2 със Сирия се оценява на $ 1 млрд.

Изтребители за Иран?

Финансирането на подготвящата се сделка буди много въпроси, като главният е откъде Сирия има пари за закупуването на скъпоструващото въоръжение, след като след опростяването на 70% от външния й дълг към Москва през 2005 г., продължава да дължи на Москва $ 3,6 млрд. Според наблюдателите, средствата вероятно идват от Иран, който е свързан със Сирия с редица споразумения за съвместна отбрана, а част от изтребителите ще пристигнат в Техеран.

“Комерсант” напомня, че през миналата година Москва и Дамаск сключиха договор за продажбата на 36 ракетно-артилерийски системи “Панцер-С1Е”, след което през май 2007 г. авторитетното британско специализирано издание Jane`s Defence Weekly съобщи, че най-малко 10 “Панцер”-а ще бъдат препродадени на Иран до края на 2008 г. По информация на изданието, именно Иран бил спонсор на сделката, тъй като плащал посредническите услуги на Сирия. Досега въпросната сделка не е получила официално потвърждение.

Модернизацията на сирийските ВВС тревожи Израел

Полковникът от запаса на израелските ВВС Шмуел Гордън, ръководещ Факултета по национална сигурност на Технологическия колеж в Холон, посочва, че това е “първата сериозна модернизация на сирийските системи за свалянето на ракети и самолети за последните повече от 10 години”. Тя ще ограничи свободните действия на израелските ВВС. С новите руски самолети сирийците ще могат да свалят изралеските самолети, както над Голанските възвишения, така и над Ливан. Според Гордън, 5-те изтребителя МиГ-31 е “само върха на айсберга”. “Няма смисъл Дамаск да се ограничава с покупката само на 5 самолета. Там, където има 5 изтребителя скоро ще се появят 20, може би дори 24. Поддръжката на тези машини е изключително скъпа, но дали ще се поддържа ескадрила от 5 или 24 самолета няма особено значение”, смята Гордън.

Подобно мнение изказва и бившият командващ ВВС на Израел, ген.-майор Ейтан Бен Елиаху. “Сделката може да засегне несъществено дейността на израелските ВВС, но няма да отнеме абсолютното им въздушно превъзходство. Ако Сирия обаче закупи още такива изтребители, балрансът ще се промени. Най-голямата опасност за сигурността на Израел е не доставката на 5 изтребителя, а самото възстановяване на оръжейните доставки от Москва”, посочва Бен Елиаху.

Официални представители на Министерството на отбраната на Израел коментира лаконично, че закупуването на няколко нови изтребителя от Сирия няма да лиши израелските ВВС от превъзходството над сирийската армия в случай на военен конфликт, но ако превъоръжаването на сирийската армия продължи, съотношението на силите може да се промени в полза на Дамаск.

Характеристиките на МиГ-31

Разработването на свръхзвуковия изтребител-прехващач МиГ-31 (Foxhound според квалификацията на НАТО) започва в ОКБ “Микоян” през 1968 г. Първите му летателни изпитания се провеждат през 1977 г., а на въоръжение в съветската армия е приет през 1981 г.

Самолетът е създаден преди всичко за защита на СССР от евентуален удар с крилати ракети откъм Арктика. За отразяването на подобна атака МиГ-31 е снабден с редица нови оръжейни системи – управляеми ракети “въздух-въздух” Р-33 с голям обсег на действие (до 120 км.) и радарна система “Заслон”, способна не само да открива цели на разстояние до 180 км. и да насочва ракетите към тях, но и да предава съответната информация до останалите самолети от ескадрилата и наземния команден пункт.

Екипажът на МиГ-31 се състои от 2 души, а бойният му радиус на действие е 720 км. (1 400 км. с допълнителни резервоари). Максималната скорост е 3000 км/ч., таванът на полета е 20 600 м., а максималното полетно тегло – до 41 т. Освен с ракети, изтребителят е въоръжен с 6-стволна 23-мм. картечница и 2-4 ракети със среден или малък обсег на действие. До 1994 г., когато от конвейрите на “Сокол” в Нижни Новгород слиза последния МиГ-31, са построени над 500 изтребителя от този тип. Създадени са няколко модификации на самолета, в т. ч. МиГ-31М с радарна система с обсег 320 км. и МиГ-31Ф, способен да нанася удари по наземни цели.

В момента самолета е на въоръжение в Русия (около 300 машини) и Казахстан (около 40 машини). МиГ-31 никога не е участвал в бойни действия и не е бил изнасян зад граница.

Саддам Хюсейн наистина беше мъжът със златната пушка и за да го докаже, Австралия показва оръжието във военния си музей.
Тази сутрин Австралийският военен мемориал прие златната пушка Табук, иракския еквивалент на автомата АК-47, от австралийски военен, който на свой ред е получил оръжието от американски военни в знак на благодарност за участието му във войната в Ирак. "Това оръжие е пример за зверствата на бившия иракски режим, воден от Саддам Хюсейн", заяви директорът на музея Нола Андерсън. Пушката е открита от американски войници от 101 Въздушна дивизия по време на разчистването на сгради в района на Киркук, Северен Ирак.

Перспективна ниша за бизнес напипа немската компания ABC Guard. Базираната в Хановер фирма стартира масово производство на бункери за защита от ядрени оръжия. Убежищата побират до седем човека и струват около 120,000 долара, съобщи The Sunday Telegraph.
За два месеца от откриването на поръчките заявки са направили над 200 клиента. Бункерите се продават с рекламното послание "Безопасно място в несигурния свят".
Новите къщички защитават от ядрено, химическо и биологично оръжие, твърди производителят. Хората могат да се крият в бункера и при природни бедствия.
Стандартният бункер има размери 6,7 х 3 метра. Стените са направени от стомана и са покрити с 30-сантиметров бетонен слой. Системата за поддържане на живота в бункера осигурява един месец престой в него.
Монтажът на бункера отнема около една седмица. Съоръжението се вкопава в мазето или в градината.
Производството на бункерите е отговор на многобройните заплахи в съвременния свят. Тероризмът, глобалното затопляне, възобновяването на Студената война и опасността от природни катастрофи са основните аргументи на немския производител в убеждаването на клиентите в нуждата от по-специална защита.

Компания Smith & Wesson всегда была одним из самых узнаваемых брендов в мире. Оружейных, конечно же. Но, начиная с 2004 года, когда на пост исполнительного директора был назначен Майкл Голден, логотип компании узнали даже те, кто никогда не брал в руки оружия. Занавески, одежда, посуда, туалетная вода – теперь доход от побочных продуктов почти перекрывает доход от продажи ружей.

Благодаря расширению и внедрению на новые рынки бренд Smith & Wesson зарабатывает на 66% процентов больше, чем во времена производства только огнестрельного оружия. Акции за год возросли в цене вдвое.

В руководстве холдинга появились топ-менеджеры из Coca-Cola, Harley-Davidson и Frito-Lay. С их подачи сейчас готовится лицензирование передачи логотипа производителям часов и морилок для дерева. Ожидается, что доходы компании возрастут на 40 процентов в течение 2007-2008 гг.

При этом количество заказов на огнестрельное оружие упало (положение спасает только удачная серия МР). Удастся ли Smith & Wesson остаться всемирно известной оружейной компанией или в будущем её будут узнавать только по товарам на прилавках супермаркетов?

Най-точният стрелец в света Том Кнап направи поредното си шоу в България. Над 1000 зрители се събраха на стрелбище "Диана" край Хасково, за да аплодират своя идол, световен рекордьор по демонстративна стрелба. Той изпробва мерника си, като се прицели по панички, но най-атрактивната част за публиката бе моментът, в който отстрелваше плодове и зеленчуци. Пъпеш, диня, домати, картофи, цветно зеле и дори яйце станаха на пух и прах във въздуха.
Американецът пристигна в Града на Богородица с точността на швейцарски часовник точно в 16 ч, когато бе обявена пресконференцията. Пред медиите Кнап разказа, че за двудневния си престой в страната ни е установил с удоволствие защо по света се разказва за тайната на българската кухня и добротата на хората тук. След като кацна на летище София в петък вечерта, организаторите го заведоха на парти с фолклорна музика в столичната кръчма "Воденицата". Там за първи път
световно-известният стрелец опитал шопска салата
кебапчета и кюфтета. Той обаче не се престрашил да се хване на хорото, защото танцът му се сторил доста сложен.
56-годишният американец спечелва прозвището си Стрелящата звезда още през 1993 г. Тогава щатският "рейнджър" хвърля едновременно с ръка във въздуха 9 асфалтови панички и ги прострелва в полет само за 2,3 секунди. Публиката е безмълвна. Кнап е заподозрян в магия, а една от най-големите оръжейни компании - Benelli - му предлага договор. Вторият световен рекорд идва през 2000 г. Този път оръжието е пушка помпа. Том мята с ръка 8 панички и успява да ги порази в полет, като всеки път презарежда помпата си за убийствените 2,1 секунди. Но това сякаш не стига на мистър Поразяваща ръка и той надминава дори себе си. Поставя трети рекорд на 20 октомври 2001 г. Пред смаяните погледи на стотици зрители Кнап хвърля едновременно 10 панички във въздуха и ги пръсва с 10 отделни изстрела за фантастичните 2,2 секунди.
Точността на американеца се е превърнала в негова професия. Поразяващата ръка прави по 100 спектакъла всяка година. Програмата му е претъпкана и начертана за две години напред. Българите обаче имат уникалния шанс да се насладят на уменията на Кнап. Суперзвездата на демонстрационната стрелба бе предвидил две представяния у нас. Първото шоу бе в спортния комплекс "Диана" в Хасково, а второто e днес в с. Лозен край София.
По думите на олимпийския шампион по спортна стрелба Таньо Киряков това, което Том Кнап прави, се вижда и се случва рядко. То изисква уникално съвършенство и "сливане на човека с пушката".
Американският Вилхелм Тел получил първата си пушка, когато бил на 9 години. "Моделът беше Дейзи 25", спомня си Том.
Имал грозно куче и пушка - мечтата на всяко момче
Минусовите температури през зимата в Минесота не му попречили да прекарва по цели дни в гората с оръжието. След две-три години баща му му купил пушка "Стивънс" 12 калибър. Детето успяло да се нарани леко. Загриженият татко го посъветвал да остави оръжието, докато порасне, но момчето не го послушало. До ден днешен. 25 години Том работил в паркова служба. Веднъж по телевизията попаднал на стар запис, в който стрелец рекламирал пушки. Идеята му се сторила много добра и решил да възобнови тази традиция. Разпратил писма до много оръжейни компании. Фирмите обаче му отговорили, че рекламират в пресата и нямат пари за телевизионни клипове. Той обаче не се отказал. Казал им, че сам ще се свърже с телевизиите, ще прави шоу с пушки, а компаниите ще плащат на него на много по-ниски тарифи. Направил няколко кратки репортажа в местните телевизии, които се оказали много успешни. Веднага получил предложение от "Федерал" да го снабдяват с боеприпаси, за да ги рекламира. Три години по-късно от "Уинчестър" предложили по-добра оферта. А през 1993 г. подписал договор със сегашния си рекламодател Benelli. Ангажиментите му били толкова много, че
напуска работата си като парков служител
и се отдава изцяло на стрелбата. Вече 15 години прави зрелищни спектакли по цял свят. Изстрелва по 50 хиляди патрона на година. "През цевта ми годишно минава стойността на една къща", шегува се Том. Само в рамките на едночасово шоу изхабява по 250 патрона. Когато не шашка хората с уменията си на стрелец, Кнап се занимава със семейството си. "Във вторник извеждам кучето, в сряда целувам жената, а в четвъртък кося тревата", шегува се американецът. Има двама внуци, на 8 и 10 години. Хлапетата са наследили от дядо си любовта към пушката. "Имат Benelli 410 калибър и стрелят с нея по гризачите в двора", споделя гордият Том Кнап.
"Когато стана твърде стар и дебел за шоумен, ще заработя като инструктор по стрелба", заканва се мистър Поразяваща ръка.

СОФИЯ. Два бронетранспортьора са обявени за продажба в интернет сайта www.mobilen.bg наред с автомобили, камиони, автобуси и машини за селското стопанство. БТР-те са на цена 30 хиляди лева без ДДС. Според обявата те са произведени през юни 1973 година и са изминали скромните 15 000 километра. Мощността на военните машини е 180 конски сили и се управляват лесно, твърдят продавачите им. От фирмата, пуснала обявата, обясниха, че БТР-те в зелен военен цвят са закупени от излишъците на армията. В момента се ремонтирали, за да бъдат приведени в движение. След това щели да ги закарат в КАТ за регистрация.
Няма начин военните машини да се движат в София, обясни пред "Стандарт" шефът на КАТ Алекси Стратиев. Причината е, че те нямат мигачи, а фаровете им са нестандартни. Освен това военните машини не отговаряли и на други изисквания за движение на МПС.
БТР-ите са с два бензинови двигателя и развиват 80 км/ч. Могат да се движат и във вода, но само с 9-10 км/ч. В бронетранспортьорите могат да се поберат десетина души, а бронята на машините е 8-10 мм. За тези, които разбират от военна техника, в обявата е посочено още, че моделите на "стоката" - БТР-60ПБ, е модернизираният вариант на БТР-60ПА, серийно производство 1965-1976 г.

В колетна пратка за затворник от Плевенския затвор са били открити пистолет, патрони и взривно вещество, съобщи БТА, позовавайки се на регионалния говорител на МВР в Плевен. Случаят е бил установен вчера около около 12.00 часа.

При проверка на колет за лишен от свобода - мъж на 32 години, служители от Първо РПУ в Плевен са намерили пистолет 6.35 калибър, девет патрона за него, огнепроводен шнур с капсулдетонатор и 150 грама взривно вещество.

Незаконният арсенал е иззет, предстоят експертизи. Полицията издирва подателя на колета, който до момента е неизвестен. Образувано е досъдебно производство.

Американският президент получи от своето правителство твърде общи препоръки, но без да се предвижда те да "втвърдяват" законите за контрол над оръжията, за да се избегнат случаи като този със стрелеца във Вирджинския високотехнологичен институт.

Буш бе натоварил трима от своите министри да започнат широки консултации за поуките, които трябваше да се извадят от драмата. В университета Вирджиния южнокорейски студент хладнокръвно застреля 32 души на 16 април, преди да се самоубие. Трагедията повдигна дебата за оръжията и министерствата на образованието, здравеопазването и на правосъдието, дават серия от препоръки за по-добро спазване на съществуващите закони , за по-добро разпространение на информация за индивиди с психични отклонения.

Особено след препоръките на специалната комисия Бейкър-Хамилтън за нова посока на американската политика в Ирак, стана ясно, че президентът на САЩ Джордж Буш не е склонен да приема каквито и да било съвети. Вместо – както препоръчано от комисията Бейкър-Хамилтън – да изтегли американските части от Ирак, Буш изпрати в страната още американски войници. Новата концепция за сигурност обаче, имаща за цел да омиротвори най-вече столицата Багдад, е засега безуспешна. Американският президент прибягва освен това до стратегия, която още под ръководството на предишни американски правителства доказа вече несъстоятелността си. Понастоящем САЩ доставят на сунитски групировки в Ирак оръжие и оборудване, за да поемат те в свои ръце борбата срещу Ал Кайда. Политика с фатални последствия – констатира в коментара си Карстен Кюнтоп.
...

Израелската фирма Rafael очаква да получи своята първа правителствена поръчка за системата за откриване на снайперисти, която, както твърдят разработчиците, може да даде необходимата информация за целта за по-малко от 10 секунди.

Системата се използва в Израел от 2005 година и е известна като Spotlite Mk2. В системата е заложен принципът „един изстрел – едно поразяване на целта”. Системата съдържа електрооптични датчици и специално разработен алгоритъм за откриване, дислокация и индентификация на вида стрелково оръжие. След откриването данните веднага се предават в подразделението за борба със снайперистите. Противников снайперист може да бъде унищожен на разстояние по-голямо от 1 км.

По време на изпитания системата е успяла да унищожи няколко снайпериста едновременно. Според специалисти ефективността на системата е близо 95%.

Системата Spotlite Mk2 е показала своите възможности и в бойни условия. Тя е била използвана по време на антитерористични операции в сектора Газа и Западния бряг, а също и против силите на Хизбула в Ливан.

Засега фирмата Rafael очаква да получи поръчка от правителството на САЩ. Системата Spotlite Mk2 може да бъде развърната като стационарно средство за поддръжка на боя на ниво взвод, рота и батальон.

От ден на ден електрониката все повече завладява промишлените браншове, свързани с отбраната и сигурността. Произвеждат се разузнавателни сателити, дронове (безпилотни самолети), свръхсложни камери и апаратура за кодирани радиокомуникации, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

В навечерието на 47-я авиокосмически салон в Бурже /18-24 юни/ вече няма големи сделки, които да не включват подобни технологии. Големите промишлени групировки - производители на военна електроника, се впускат в ожесточена конкуренция в световен мащаб.

Тази тенденция отразява и последният договор в сферата на сигурността, спечелен от Европейския авиационен и отбранителен консорциум (ЕАДС - EADS). Споразумение за 240 милиона евро с властите в Катар от началото на юни предвижда групировката да осигури радарно покритие на страната и обезопасени телекомуникации между локаторите и центровете за управление, за да бъде следена обстановката по морските и сухопътните й граници.

През последните месеци в Персийския залив и Източна Европа бяха сключени още много подобни договори. Сред тях е например сделката за модернизация на румънските радарни станции с американската компания "Локхийд Мартин".

Френската фирма "Талес", заела отдавна силни позиции в сферата на радарите и радиовръзките, днес също като американската "Рейтиън", EADS, "БАЕ системс" и Финмеканика се стреми да спечели търга за системата за наблюдение "Микса", планирана от Саудитска Арабия. Стойността на сделката е 7 млрд. евро; тя ще включва доставка на разузнавателни самолети и 225 радара.

Всъщност небето вече е обсипано с цели съзвездия от разузнавателни сателити за кодирана радиовръзка - такава е мрежата "Скайнет", разгърната от "ЕАДС Астриум" ("EADS Astrium", поделение на европейския консорциум - б. р.) по поръчка на британското министерство на отбраната.

Пазарът на бойни самолети все повече се вписва в логиката на дигиталния интегриран подход, предвиждащ използване на дронове (безпилотни самолети).

През последните години от двете страни на Атлантика бяха разработени редица разузнавателни дронове. "Сажем" (от групировката "Сафран") подготвя второ поколение "Сперуър". "Талес" от 2005 г. работи по договор за 1 милиарда евро с Великобритания върху системата "Уочкипър" за наблюдение на бойното поле.

В началото на 2007 г. Израел обяви, че разработва дрон с размах на крилете 35 м - "Еитан", способен да унищожава балистични ракети веднага след старта им. "Боинг" и "Нортроп" проектират оръжия за нанасяне на удари от далечно разстояние.

Новите проекти включват като възможност и бъдещо съвместно използване на бойни самолети и безпилотни апарати Укав.

През 2006 г. Франция започна заедно с Швеция, Италия, Испания, Швейцария и Гърция да разработва "Неврон" - "невидим" дрон, носещ оръжия. Първият демонстрационен полет на този апарат е насрочен за 2011 г.

Според френския концерн "Дасо", който осъществява разработката, целта е да се подготви групиране в полет на пилотирани самолети и бойни дронове.

Всички тези проекти подхранват размислите за бъдеща европейска консолидация в промишлеността.

Както "ЕАДС дифенс секюрити системс", така и "Талес" заявяват, че разработките им обединяват всички функции на големите системи за сигурност в Европа. За да се пребори срещу спътниците "Астриум" на ЕАДС, "Талес" използва като аргумент, че неотдавна бе купена от компанията производител на сателити "Алкател Аления спейс".

Вече надежден партньор на ЕАДС и "Талес", "Финмеканика" (собственик на "Аления") също няма намерение да остане настрана. Във Франция се чуват слухове за сближаване между "Талес" и "Сафран" (поне за поделението "Сажем дефанс секюрите", "SAGEM Defence Securite"), дори за реализиране на формулата "Талес-ЕАДС", която не успя да бъде осъществена през 2006 г.

Наши бронежилетки ще пазят президента на Египет. Личната охрана на държавния глава ще бъде оборудвана с родното изобретение до края на годината.
Българската фирма "Марс Модулни Системи" спечели търг за доставка на 500 бронежилетки за египетското НСО. Конкуренцията беше жестока, каза за "Стандарт" шефът на фирмата Пламен Ташков. В конкурса участвали най-големите компании на оръжейния пазар. Нашето изобретение преборило фирми от Германия, Южна Африка и Йордания. Жилетките преминали всички изпитания, доказали, че са ефективни дори при 90-градусова температура.
На строгите изпитания присъствали 7 генерали от египетската армия, защото въвеждането на бронежилетки е новост за тях. Изпълнението на поръчката стартира следващата седмица. Родната фирма иска да прави завод за бронежилетки в Египет заедно с местното дружество "Кадер", съобщи още Ташков. Българите ще дадат ноу-хау и оборудването за предприятието. Преговорите за мащабния проект текат от 2 години. Идеята е да се произвеждат големи количества жилетки както за армията, така и за полицията в Египет. Войската на Египет надхвърля 500 хил. души и ще се нуждае от много бронирани жилетки, каза Ташков. От миналата година досега фирмата е доставила около 2500 бронежилетки за Българската армия, в следващите няколко месеца ще достави още 700 за контингентите ни зад граница.

През 90-те години Пентагонът е планирал да създаде гей-бомба. Това бе потвърдено от представители на Министерството на отбраната на САЩ, след като обществената организация The Sunshine Project, която се занимава с контрол на разходите и дейността на военните, разкри странен проект за създаване на хормонална бомба.
Химическото оръжие щяло да бъде създадено с цел да превръща противника в хомосексуалист. Така "вражеските" бойци щели да се вълнуват повече от секс един с друг отколкото от бойните действия, съобщава ФактNews, като се позова на Post Chronicle.
Възползвайки се от Закона за свобода на информацията, Едуард Хамънд от The Sunshine Project е успял да получи копие от проекта, който е трябвало да бъде организиран в лабораторията на ВВС в Дейтън, щата Охайо. Лабораторията е поискала 7,5 милиона долара за изследванията.
Предполагаше се, че ще бъде открито химическо вещество, при чието вдишване или попадането му върху кожата войниците ще станат гейове, поясни Хамънд. Лабораторията е предлагала да разработи бомба, съдържаща това вещество, за да сломи военните части на противника, след като войниците започнат да изпитват непреодолимо влечение един към друг, казва той.
В интервю за телевизия KPIX-TV, която е част от групата CBS, представител на Пентагона потвърди, че такова предложение наистина е имало през 1994 г. Той допълни, че Министерството на отбраната сериозно се занимава с търсенето, изследването и разработката на нелетални видове оръжие в подкрепа на нашите войници. Идеята за създаване на гей-бомба е била отхвърлена.

Атина. Ракети като тези, използвани от гръцката организация “Революционна борба”, се продават на пазара в Пекин за 250 евро, пише днес гръцкият вестник “Та неа”. Изданието посочва, че става дума за противотанкова ракета тип RΡG-7, каквато беше използвана при нападението срещу американското посолство в Атина на 12 януари 2007 г. Всяка събота и неделя в китайската столица има пазар на открито, от където може свободно да се купи подобно оръжие. При скорошната среща на министъра на държавния ред на Гърция Вирон Полидорас с китайския му колега, китайският министър не е успял да даде нова информация около ракетата, използвана за нападението срещу мисията на САЩ. През първите часове след терористичния акт стана ясно, че ракетата е произведена в китайски цех и е стигнала до складовете на албанската армия. От момента, в който е откраднато от Албания, до момента на нападението не е ясно къде е било оръжието. Не е известно и кой е доставил ракетата на “Революционна борба”. Намесата на китайските власти в случая не е дала нови данни за пътя, който е следвала ракетата.
На черния пазар ракетата RΡG-7 струва между 750-1000 евро. На открития пазар в Пекин цената започва от 500 евро и може да бъде смъкната до 250 евро.

Поредна случка с конзолата за игри PlayStation 3 разбуни духовете в геймърските среди. Двама младежи в щата Флорида нахлули в дома на семейство Фернандес, за да откраднат конзола за игри PlayStation 3. Хулиганите атакували къщата в момент, когато родителите на Диан и нейния брат Демиан били на работа, разказва PS3 Fanboy.

Уплашена от шума, петнадесетгодишната Диан се скрила в гардероба, а по-малкият й брат в същото време спал в своята стая. Престъпниците задигнали набързо по-скъпите украшения от дома и се насочили към главната цел – конзолата за игри на Sony.

Как да знаят обаче бандитите, че Демиан имал кафяв пояс по карате. Още по-малко подозирали за неговите умения с японския меч, който момчето пазело в стаята си. Когато един от злодеите излязъл от стаята на Диан с празна кутия от конзолата, за да постави в нея откраднатото устройство, срещу него застанал братът-каратист. Докато разбере за какво иде реч, Хавиер Котера получил удар с меч в гърдите.

Уплашен толкова, че чак си загубил ума, неканеният гост изхвърчал от къщата и се приютил под палма в съседения двор, където не след дълго го открило полицейското куче. Неговият партньор обаче успял да се измъкне и скрие, без да опита допира от студения метал на японски меч.

Хавиер Котера предстои да се яви в съда, а в момента е освободен от ареста под залог. Демиан е герой в историята, която би могла да има и друг завършек, ако крадците носеха оръжие.

Интересното в случая не е в това, че един куражлия е прогонил бандитите. Дори не е и в това, че е действал със самурайски меч - и с бейзболна бата да беше се завъртял, пак щеше да ги овършее.
Особеното е, че вместо да си вземат само пари и ценности и да си ходят по живо, по здраво, нашествениците са имали неблагоразумието да посегнат на най-милото на един геймър - плейстейшъна му. Биииииг мистейк...