- BlueGunBlog -

Студентът, който уби 32-ма души във Вирджинския технологичен университет, е изстрелял за 9 минути 170 куршума и е сложил край на живота си с 1 изстрел в главата.

...Започва мащабно разследване за действията на управата на университета във Вирджиния по време на кървавата трагедия в понеделник, когато корейски студент уби 32 души. Щатският губернатор Тим Кейн обяви, че твърденията за неадекватни действия на съответните власти след първата от общо двете стрелби в университета, ще бъдат щателно разгледани...

Ненапразно перкото е стрелял точно в залите на университета - бил е сигурен, че там носенето на оръжие е забранено и няма кой да му се противопостави. Там е слабостта на демократичното общество - един неуравновесен да почувства, че няма кой да му се противопостави, ако реши да престъпи закона. Защо не е извадил пищовите си например в някой тексаски или луизиански бар?
Мартин Карбовски и други овреме отбелязаха, че в нашите училища и университети е много по-възможно да се случи подобна трагедия. Казахме "Пази Боже!" и толкоз.
А по-малко жертви ли ще има, ако подобен луд се развилнее в някоя българска гара, автогара или пазар? Като се има предвид колко боеприпаси се изнасят от армията (преди 3-4 дена пак намериха една торба с патрони и взрив в мазе в център на Варна), колко самоделни оръжия се правят от работниците в оръжейните заводи, колко газови пистолети се преработват в бойни, колко въздушни пушки се правят да стрелят с малокалибрени патрони, бедна ви е фантазията каква кървава фиеста може да спретне един луд, докато бъде неутрализиран (или сам се гръмне).
Защото, докато пестим безхаберно от металотърсачи и занижен контрол, е добре да се знае, че огнестрелно оръжие може да бъде спряно само с огнестрелно оръжие, а не с голи ръце (дори добре натренирани с бойни техники), газови пищови, джобни ножчета и един немощен български закон за неизбежната самоотбрана, при който ако набиеш един циганин, влязал да краде в дома ти, той (подкрепен от ред правозащитни организации) задължително ще те осъди, че си му скъсал новата риза.
А поуката е, че няма поука и наивно оставаме да вярваме, че държавата добре ни пази и такава трагедия у нас не може да с е случи.

Вдигането на американски военни бази у нас и в Румъния преля чашата на търпението на Путин и беше едно от "основанията" му да замрази стратегически договор с НАТО. За тревогите си от базите у нас Путин изтъкна и при вчерашната си среща с чешкия президент Вацлав Клаус в Москва. "Ние съкращаваме оръжията си и въоръжените си сили в европейската част на Русия по силата на ДОВСЕ. Там не останаха никакви тежки въоръжения. В същото време знаем за плановете на НАТО да построи две нови бази България и Румъния по 5000 души във всяка и да изгради два позиционни района на ПРО в Чехия и Полша. Излиза така, че Русия от своя страна се разоръжава, а партньорите ни запълват европейското пространство с нови въоръжения", изтъкна руският държавен глава. Що се отнася до ракетния щит, Путин посочи, че Русия гледа на това като равносилно на разполагането на ракети "Пършинг-2" през студената война, "заплахата е една и съща". "За пръв път в историята на Европа ще се появят елементи от системата на американския ядрен стратегически комплекс", подчерта Путин. В един от най-тежките моменти на студената война СССР разположи в Източна Европа ракети със среден обсег СС-20. В отговор НАТО и САЩ дислоцираха в Европа ракети "Пършинг-2" и крилати ракети, способни да достигнат съветски цели за броени минути. В четвъртък пред Федералното събрание (горната и долната камара на парламента) на Русия. Тогава шефът на Кремъл обяви мораториум върху Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) и заплаши, че Москва може да се оттегли от него. И докато официозът "Росийская газета" определя решението на Путин като "премерено и оправдано от всички гледни точки", то западната преса говори за засилващо се напрежение между Русия и Запада. "Ню Йорк таймс" нарича този ход "изключително показателен и напомнящ за политиката на ръба на риска от времето на студената война". Още на 10 февруари Путин алармира на конференцията по сигурността в Мюнхен, че ДОВСЕ е в "криза" и посочи за пример градежа на US базите в България и Румъния. "Там ще се появят бази с по 5000 щика във всяка, а ние, изпълнявайки стриктно всички задължения по договора, не реагираме по никакъв начин", отбеляза Путин. Той бе категоричен, че това е сериозна провокация, намаляваща взаимното доверие.
Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс разбра за недоволството на Путин от US обектите у нас, докато беше в Москва в понеделник. Той бе в Русия, за да убеди Кремъл, че елементите от ракетния щит, които Вашингтон ще гради в Полша и Чехия, не са стратегическа заплаха за Русия. "Президентът Путин изрази безпокойството си от базите на САЩ в България и Румъния. Това няма нищо общо с ракетния щит и смятам, че е нещо, което много тревожи руснаците", отбеляза Гейтс. Договорът за обикновените оръжия е крайъгълен камък за европейската сигурност. Той е едно от споразуменията, слагащи край на студената война. Подписан през 1990 г. между съюзниците от НАТО и държавите от тогавашния Варшавски договор, той предвижда унищожаване на няколко хиляди единици конвенционално оръжие. България ратифицира документа на 12 ноември 1991 г. През ноември 1999 г. в Истанбул се подписва Споразумение за адаптация на договора, което обаче още не е ратифицирано от НАТО, включително и от България. Междувременно неназован източник от Кремъл заяви пред Интерфакс, че Русия дава на партньорите си срок до края на годината да решат дали да ратифицират адаптирания ДОВСЕ. "Не можем да не сме притеснени, че военните структури на НАТО се приближават към границите ни. Те все още гледат на нас като на враг", заяви вчера руският външен министър след заседание на Съвета Русия-НАТО в Осло.

Главен инструктор от МВР Тони Петров даде открит урок на варненските журналисти по самоотбрана в спортна зала “Спартак” днес. Служителят на реда има 6-ти дан ду джицу и 4-ти дан карате. Демонстрацията, в която се включи и представител на национална телевизия, бе по молба на представителите на медиите в морската столица.

Това е една сравнително нова дисциплина, която тренират полицаите и целта е да бъдат обучени да се справят с престъпници без употреба на оръжие, презентира урока си Петров. Той припомни законовите разпореждания, според които във всяка ситуация полицаят трябва да избегне сериознo застрашаване на здравето и живота на нарушителя.

За да се тренира тази дисциплина, е необходимо сериозно физическо и психическо натоварване. Неподготвен и немотивиран човек трудно би издържал, коментира инструкторът. Служителите на реда, които са се занимавали с полицейска самозащита, са доста натоварени, а за да се усвои едно бойно изкуство се изискват минимум 10 години тренировки, разви тезата си инструкторът.

В същото време тази техника и фактът, че живеем във време, в което трябва всячески да се избягва посегателството, в никакъв случай не отменя необходимостта от носенето и използването на оръжие от страна на полицаите, беше становището на Петров. Това били ситуациите на неизбежна самоотбрана, например ако противникът извади нож или пистолет. Ако един срещу друг се изправят тренирал човек и такъв, който има нож, шансовете им са 50 на 50, смята главният инструктор на МВР. Но разликата между позволеното и непозволеното насилие от страна на полицията е въпрос на тълкуване, уточни Петров. Той допълни, че тази техника е приложима и в битови условия, ако някой ни нападне на улицата и предложи на журналистите елементарни, но сигурни реакции в случай на нападение.

Прищина. Косовската полиция залови край Коморане 15 пистолета и арестува двама души за незаконно притежание на оръжие, пише сръбският вестник “Вечерне новости”. Оръжието е открито във вторник при проверка на лека кола на пътя Прищина-Печ.
От началото на годината в Косово на няколко пъти бе залавяно голямо количество оръжие, а сред заподозрените в незаконно притежание бяха и активисти на управляващата партия на косовските албанци, отбелязва изданието.
Центърът за контрол на лекото въоръжение в Югоизточна Европа смята, че в Косово има около 400 000 броя лекострелково оръжие. При проучванията за въоръжението в Косово, проведени в периода февруари-юни 2006г. е установено, че 33 949 броя лекострелково оръжие са законно притежавани от граждани, 45 217 боря са собственост на организации и международни частни агенции за охрана и минимум 317 009 броя притежават незаконно граждани и различни групи. Според тези данни Косовската полицейска служба разполага с 6 954 броя лекострелково оръжие, полицията на Мисията на ООН в Косово /ЮНМИК/ - с 2 450 броя оръжие, Корпусът за защита на Косово – с около 2 200, а КФОР – с около 33 600 броя оръжие.

"Много от фармацевтичните фирми подаряват подобни неща (ножове или друг вид оръжие б.р.) на всички колеги. Аз самият имам ключодържател - джобно ножче. Ако го нося в себе си, това значи ли, че съм въоръжен? А и всеки, който се почувства застрашен, ще реагира."

Интересно ми е обаче, освен ножове, какви други видове оръжие носят докторите?

Американските снайперисти в Афганистан изпитван ново оръжие, съобщава Defencetalk.
Самозарядната пушка XM-110 е постъпила на въоръжение в бойната група Fury ("Ярост"). Според мнението на щаб-сержанта Джонсон Терри, инструктор в снайперска школа в армията на САЩ, новата снайперна пушка има редица преимущества пред другите модели. Тя осигурява по-висока вероятност на поражение на движещи се цели в сравнение с класическите магазинни винтовки. Оръжието е оптимизирано за скрити действия. Цевта на пушката е снабдена с допълнителен пламегасител, напълно ликвидиращ пламъка при изстрел и значително намалява облака от прах, което е особено важно при използване на снайпера в пустинни условия.
XM-110 използва патрон 7,62х51 NATO. Ресурсът на цевта е пет хиляди изстрела. За стрелба се използват пълнители с вместимост от 5, 10 или 20 патрона.

Българската камара за охрана и сигурност, Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства и Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) се обединяват в Български съюз на индустрията за сигурност, съобщи председателят на Управителния съвет на организацията Людмил Маринчевски, който е и ръководител на НАФТСО.
Целите на съюза са ефективна защита на законните колективни интереси на работодателите от индустрията и общо представителство в отношенията с държавните и общинските органи.
Учредителите на съюза обявиха, че през март са внесли в Министерския съвет и в Народното събрание законопроект за частната охранителна дейност. В него те предлагат преминаване на звената за охрана от регистрационен на лицензеционен режим и създаване на публичен регистър на компаниите от бранша, увеличение на правомощията на охранителите и конкретизиране на случайте, в които може да се използва огнестрелно оръжие.

Популярният интернет магазин Brando започна да продава мобилен телефон под името AK-47. Дизайнът, изцяло изпълнен във военен дух, рязко разграничава устройството.
Освен с брутален вид и войнствено име, телефонът "калашников" се отличава и с нелоши характеристики. АК-47 предлага 2,2-инчов сензорен дисплей, MP3 плеър, 2-мегапикселна фотокамера и слот за карти памет microSD.
В комплекта е включен и USB кабел за синхронизация с компютър. Всички компоненти се продават в полева чанта с червена звезда.
Батерията на AK-47 има мощност 6800 мАч, което позволява на телефона да работи автономно в продължение на един месец в режим на изчакване или до 50 часа при разговори.
Цената на телефона АК-47 e напълно достъпна за войнолюбците – това боево устройство струва $225. Телефонът е дело на китайски разработчици, но за съжаление все още не може да стреля.

Това заяви българският министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров след края на двудневната сесия на Междуправителствена българо-руска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Очакваше се по време на 11- тото заседание на комисията в София българските и руски експерти да договорят текстове на споразумение за оръжейните лицензи, което да бъде подписано по време на посещението на премиера Сергей Станишев в Москва в началото на май. За подписването на подобно споразумение, с което да се уредят правата, при които българските оръжейни заводи могат да ползват руските лицензи, настоява Москва. От години Русия обвинява българските военни предприятия в пиратско производство на автомати "Калашников". От 2005 г. България и Русия преговарят за преразглеждане на лицензите с цел да се подпише споразумение само за тези, които страната ни иска да използва. Москва от своя страна настоява България да плаща такси за всички досегашни лицензи.

Овчаров отказа да коментира подробности по отлагането на въпроса за оръжейните лицензи. Той посочи обаче, че по време на предстоящата визита на Станишев в Москва ще се подпише споразумение за интелектуалната собственост в отбраната, което ще е свързано с подписването на договори за нови оръжейни доставки между двете страни...

Рекордната касапница в голям американски университет безспорно поставя за пореден път въпроса за свободното притежание на оръжие. Подобни трагедии са урок, който се ползва в консервативни държави като нашата, за запазване на силно ограничителния режим.

Технологията за самозащита обаче отдавна е далеч задминала равнището на пистолетите. Вече има многобройни несмъртоносни средства, които са в състояние да обезвредят произволен нападател.

Българската държава обаче, въпреки чудовищната престъпност, не предприема нищо за да насърчи ползването на подобни устройства. Защото целта на ограничението на оръжията изобщо не е предпазване от луди. Целта е гражданите да бъдат несвободни и зависими от държавата. Те трябва да са и в по-слаба позиция спрямо престъпниците, за да е нужно единствено държавата да ги спасява от тях.

Именно в този дух е и нежеланието за законодателни промени, които да узаконят правото на безгранична неизбежна отбрана. Именно затова и държавата няма да насърчи несмъртоносните оръжия. Всяка олигархична система има интерес от слаби и потиснати хора. Защото силните и свободните са гарант за демокрацията.

За да се разбере разликата, е добре да се прочете втората поправка на американската конституция – за да се види защо там държат на оръжието: „Добре управлявана милиция е нужна за сигурността на свободната държава, и поради тази причина правото на гражданите да притежават и носят оръжия не може да бъде нарушавано”…

Иракските сили за безопасност смятат да заменят автоматите Калашников с американски винтовки М-16 и М-4, предаде в неделя агенция Reuters.
Според думите на генерал – лейтенант Мартин Демпси (Martin Dempsey), който отговаря за подготовката на иракските военни и полицаи, "много трудно" се проследява движението на нелегалното оръжие.
Сега, както се предполага, всяка американска винтовка ще бъде заведена в база данни, в която по номер, отпечатъци на палци и даже фотографии ще може да се определи собственика. Сдадените АК-47 също ще бъдат заведени в базата с данни и ще се раздават на новосъздадените подразделения след като, правителството на Ирак вземе силите за безопасност под свой контрол.
Демпси не уточнява, кога именно ще бъде извършена замяната на автоматите Калашников с американско оръжие, и не е указал стойността на проекта. Преди време стана известно, че за военни цели правителството на Ирак е заделило 20 процента от бюджета за 2007 година, т.е. 7,3 милиарда долара, а в близката година и половина е планирано да се изхарчат около 9 милиарда долара.

Дългогодишната традиция в Щвейцария за складиране на оръжия в къщи може да бъде променена, предаде SRI (Swiss Radio International).

Според изследване, проведено от швейцарски изследователски институт миналата седмица, 65,6% от швейцарските граждани подкрепят забраната за складиране на пушки и пистолети в частните домове. Процентът на противниците на тази традиция сред жените е по-голям – 75% от тях са се изказали за прекратяването и.

Според швейцарското законодателство на всички годни за военна служба мъже се дава оръжие и 50 патрона, които могат да задържат след приключване на задължителната военна служба.

Броят на огнестрелните оръжия по домовете в Швейцария се оценява на около 1,6 милиона. Всяка година около 300 души намират смъртта си от конвенционални военни оръжия в страната.

Швейцарските ляво-центристки политически партии и пацифистки групи подготвят план за общонародно гласуване по въпроса. Социал-демократите и Зелената партия са заявили, че ще решат през май месец дали да стартират подписка за провеждането на референдум.

Като алтернатива на пълната забрана, парламентът разглежда възможността за забрана на съхранението на амуниции за огнестрелните оръжия, съхранявани в частни домове.

Убиецът на 32 души от университета във Вирджиния Чхо Сюн-ху е купил боеприпаси от интернет аукциона eBay, установи полицията. Под името Blazers5505 младежът се е сдобил на 22 март с двайсет патрона за пистолет Walther P22.

Покупката е направена напълно законно в оръжеен магазин в щата Айдахо, писа The Times. Ден по-късно Чхо Сюн-ху е купил патрони за същия тип пистолет от онлайн-магазина "oneclickshooting".

23-годишният кореец освен това е продавал в eBay билети за мачовете на футболния отбор на своя университет, както и книги за насилие и смърт, разкриват полицаите. Чхо е изучавал подобна литература в рамките на учебния курс "Съвременна култура на ужасите".

Междувременно полицията проучва електронните архиви на фаталния младеж, вкл. неговата поща през Blazers5505@hotmail.com, записите на мобилния му телефон и съдържанието на персоналния му компютър. От особен интерес за разследващите е дали Чхо е контактувал по е-пощата с Емили Хилшер, една от неговите първи две жертви.

В края на 2005 Чхо беше обявен за душевно болен и опасен за околните. Тогава полицията разследва домогване в отношенията между две студентки чрез електронната поща. Престоят му в психиатрична клиника обаче продължи само една нощ, за да се случи страшното през април 2007.

Още за Walther P22.

Полк. Тюфекчиев, тези дни бе съобщено за намерението на управляващите да намалят армията ни до 33 хиляди човека. Как ще го коментирате?
- Има един секретен план - 2015, който предвижда три приоритета за модернизация на армията. Това са: закупуването на нови хеликоптери от Юрокоптер, на транспортни самолети от "Аления аеронавтика" и доставка на нова автомобилна техника от "Даймлер Крайслер". Явно е, че надскачаме собствените си възможности. В бюджет - 2006 средствата за МО представляват 2,44% от БВП, а 20% от тях ще отидат за модернизация на армията, т.е. около 700 млн. евро.
Оказа се, че липсват пари дори за вече сключените договори през миналата година. По рамковия договор за "Даймлер Крайслер" за 2005 г. сме получили само 32 автомобила. В анекса за 2006 г. пък бяха предвидени около 100 автомобила. По сделката с "Аления аеронавтика" трябваше да закупим 9 транспортни самолета "Спартан" за 91 млн. евро, но се оказа, че не можем да ги платим. Не е приключена и сделката с швейцарската компания за РС-9М за тренировъчни самолети. Не са закупени тренажори, няма компютърен клас за обучение. Стигна се до там, че не бяха изплатени добавки към заплатите на офицерите и служителите. Армията се управлява от некадърни хора, не от военни, а от политически лица, които се подчиняват на натовските генерали.

- Очевидно има външно внушение за ограничаване на въоръжените ни сили до размера на няколко военновременни дивизии.
- Има един документ на НАТО, според който държави с армия под 50 000 души нямат право да развиват военно-промишлен комплекс. Това беше първият удар по националната сигурност и икономиката на страната ни. Защото през 1989 г. България беше в първата десятка в света по износ на оръжие, печалбата на ВПК беше над 2 милиарда долара годишно.
България трябваше да се елиминира като конкурент на пазара на оръжие. САЩ и другите натовски държави на Балканите не желаят страната ни да развива оръжейно производство и да има силна и голяма армия. България се превръща в плацдарм и добре известно е, че когато не храниш своя армия, ще храниш чужда.

- Смятате ли, че при подобно състояние на армията тя е способна да защити страната от потенциален агресор? И не е ли рисковано да разчитаме на НАТО?
- Наивно е да мислим, че въоръжените ни сили могат да защитят националната сигурност на държавата. Днес това е пълна химера. Разбира се, че е рисковано да разчитаме на НАТО. Алиансът никога не е поемал ангажимент да защитава националната ни сигурност. Случаят с войната между Гърция и Турция за Кипър е показателен. Армията ни наистина се превръща в обслужващ персонал на НАТО, а части от нея ще изпълняват мисии в чужбина под диктата на Вашингтон. Политиката на управляващите у нас срина тотално националната сигурност и нашата отбранителна способност.

“Ремингтън армз” (Remington Arms), най-голямата оръжейна фирма в Съединените щати и най-старият производител на един и същ продукт в Северна Америка, беше продадена за 118 милиона долара. Купувачът “Серберус кепитал мениджмънт” (Cerberus Capital Management), който се занимава с частни инвестиции, пое ангажимента да плати още 252 милиона в зелено като дългове на империята.
Тя е на 191 години и собствениците на “Серберус кепитал мениджмънт” купуват марка, която неизменно през столетията е оставала знак за иновация и качество. Сделката, която трябва да бъде приключена през юни тази година, възбуди духовете в градчето Илион, където се намира първият и основен до сега завод на компанията. Жителите на два пъти са оставали без работа в моментите, когато “Ремингтън” е бил без животворните държавни поръчки, които са осигурявали парите по време на войни.
Сега те се надяват, че сделката ще влее нови пари в компанията, която през последните години имаше намаляващи приходи. През 2006-а печалбата беше 107,6 милиона, а продажбите - 446 милиона долара, което беше увеличение от 9 процента спрямо предишната година. Но въпреки проблемите “Ремингтън армз” държи една четвърт от пазара на оръжия в Щатите, който включва 200 компании и струва 2 милиарда долара годишно.
Елифалет Ремингтън е само на 22 години, когато прави първото си дуло за оръжие. В тези времена то е от първа необходимост в самоутвърждаващата се Америка. Не само за отбрана, а и заради въоръжените конфликти - първо срещу съседа си Мексико и след това Гражданската война в страната, която приключва през 1865. В новия век идват Първата и Втора световна война, през които марката “Ремигтън” винаги е основен снабдител на американското правителство. Държавните поръчки носят колосалните приходи на империята, а когато те секват, наследниците на мениджърския пост - които вече не са от фамилията, намират начин да продължат със спортно оръжие.
Защото името вече се е утвърдило не само като производител на бойни оръжия, а и като марката за въздушни пушки, ловджийско оръжие, револвери и муниции. Днес “Ремингтън” означава и ловджийско облекло и принадлежности, превозни средства за екстремни условия, защита на очите и ушите при лов, както и всичко останало, необходимо за този спорт.
Успехът на империята е заложен от нейния основател и неговото изобретение - дулото на модерните оръжия. В неговото време всичко останало от оръжието се е правело ръчно у дома, единствено цевта е била купувана от майстори.
В далечното начало на 19 век Елифалет прилага нов начин за обработка на метала, за да се получи отверстието, през което да се изстрелва тогава барут, а след това патрони. Това замества популярния в тези времена мушкет и слага началото на новия вид модерно оръжие. Той измисля и усъвършенства затвора - първо с управлявана ръчно задна част на цевта, а след това с презареждане чрез движение напред- назад. Негова рожба са и “чупещите” се цеви, при които дулото се отделя от ръкохватката чрез огъване на 90 градуса и така в патроника се поставят мунициите.
Оръжията на Елифалет стават много популярни и покоряват не само Америка, а и света. Самият той тръгва от ковачницата на баща си, където се научава на уменията да работи с огнедишащия метал.
Родителите му идват от Йоркшир, Англия. Първият им син се ражда през 1793 година вече отвъд океана в град Сафийлд, щата Кънектикът. В ковашката работилница на баща си - който междувременно е направил достатъчно пари, за да купи земята, на който след години ще построи фабриката за оръжие, младият Елифалет започва своите експерименти.
До този момент няма прецизна технология за направата на цев на пушкало. Това, което е на пазара е неточно и скъпо. Младият Ремингтън стъпва на съществуващия в началото на 19 метод - изливането на метал около стоманена пръчка и обработката на изделието след изтеглянето й.
Процесът е труден и не гарантира прецизност. Елифалет я постига след месеци упорита работа. Първата цев е готова и той минава много мили пеш, за да стигне до оръжейника в Ютика, който да сложи дървения приклад. Майсторът е силно впечатлен и добавя от себе си спусък за оръжието.
Елифалет прави първата си пушка. Тя е толкова добра, че спечелва второ място на местно ловджийско състезание. И въпреки че не е фаворит, поръчките на младия майстор заваляват.

КОЙ ВЛАДЕЕ КОМПАНИЯТА
Фирмата "Е. Ремингтън и синове" успешно реализира производството си през войните на 19 и 20 век. Преди това през 1888 година продава бизнеса си с пишещи машини, но новата компания запазва марката. Днес тя е една от известните компютърни фирми.
Производството на оръжия за военни и мирни цели остава основно. През 1888 година фирмата е купена от "Маркус Хартли енд партнерс" и 20-годишният нов собственик отново "излъсква" марката с мениджърските си умения. Чрез него "Ремингтън армз" става част от "Юниън металик картридж къмпани", която произвежда основно муниции.
По време на Голямата депресия в Щатите фирмата става собственост на "Дю Понт", който пък я продава през 1993 година на Clayton, Dubilier&Rice.

ЕЛИФАЛЕТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ
Фирмата "Е. Ремингтън и синове" (E. Remington and Sons) е създадена през 1816 година в град Илион, щата Ню Йорк, за производството на оръжия и муниции. Повече от половин век по-късно тя пуска на пазара - като един от пионерите в бизнеса, и първата масова пишеща машина, която остава в употреба до края на 20 век. Междувременно с марката се произвеждат и селскостопански машини.
Те са изоставени след като империята на два пъти почти загива след края на местни и световни войни. Мирът й носи банкрут и поуката, че просперитет може да има и от мирното занимание с оръжие - спортния лов.
Но до тогава ще минат много десетилетия. Елифалет прави своята първа цев, която надминава всичко, постигнато дотогава. По-късно е построена първата фабрика на земята на фамилната ферма. За обработката на метала се използва колело, движено с водата на близката река. Точиларските камъни са от близките пясъчни скали.
Отначало обслужваща само местните фермери, фирмата се развива с прокопаването на канала Ери, който свързва едноименното езеро с реката Хъдзън и от там стига до пристанищата на Атлантическия океан.
Търговията с оръжието потръгва, но първият Елифалет почива. Делото поема едноименният му син. Към него се присъединява неговото най-голямо дете - Фило, след това Самуел и третият във фамилията Елифалет III. Така фирмата става "Е. Ремингтън и синове".
Фило е изобретател като баща си и включва в бизнеса пишещата машина, която току-що се е появила на света. Самуел е търговец по душа и се занимава с договорите за продажби и покупка на материали. Най-младият, който е и най-образован, води кореспонденцията с партньорите и счетоводството.

ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В АМЕРИКА
1 850 работника във фабриката на "Ремингтън и синове" правят оръжията по 24 часа на ден, произвеждайки 1 300 пушки и 200 револвера
Франция купува 145 000 пушки
Щата Ню Йорк - 21 000 пушки
Порто Рико - 10 000 пушки
Куба - 89 000 пушки
Испания - 130 000 пушки
Египет - 55 000 пушки
Мексико - 50 000 пушки
Чили - 12 000 пушки
Нюйорска оръжейна фирма - 144 000 пушки, като продава част на Китай.

Население США - 300 млн. человек. По данным Бюро по Контролю над Алкоголем, Табаком и Огнестрельным Оружием\Alcohol, Tobacco, and Firearms Bureau, на руках примерно 60 - 65 млн. американцев (что составляет 45% американских домохозяйств) ныне находится более 200 млн. единиц огнестрельного оружия (73 млн. ружей, винтовок и автоматов, 66 млн. пистолетов и револьверов, 62 млн. помповиков, дробовиков и пр. - точное количество неизвестно).

Ежегодно количество оружия, находящегося в частных руках, увеличивается на 4.5 млн. стволов. Таким образом, американцы обладают крупнейшим в мире частным арсеналом.

По статистике Национального Фонда Стрелкового Спорта\National Shooting Sports Foundation, в США проживают 18.5 млн. охотников. Охотником может стать любой человек, достигший 16-летнего возраста.

По данным Министерства Финансов США\Department of the Treasury за 2002-2003 годы, в стране насчитывается более 1.7 тыс. лицензированных производителей и около 740 лицензированных импортеров огнестрельного оружия. В 2002 году производители поставили в магазины более 1.4 млн. пистолетов и револьверов и около 2.7 млн. винтовок, ружей и дробовиков.

Вторая Поправка к Конституции США (принята в 1791 году) гарантирует право американцев владеть огнестрельным оружием. Существует ряд федеральных законов, которые регулируют порядок владения и использования огнестрельного оружия, однако большую часть правил такого рода устанавливают отдельные штаты США.

Согласно действующим федеральным правилам, огнестрельное оружие не может продаваться людям, имеющим психические проблемы, ранее осужденным за совершение преступлений (сюда попадают также лица, подозреваемые в нарушении закона, привлекавшиеся к ответственности за домашнее насилие и пр.), наркоманам и негражданам США (здесь существуют исключения, но их немного). Пистолеты обычно можно приобретать только людям старше 21 года, ружья - по достижении 18-ти лет. При покупке оружия в магазине покупатель заполняет специальную анкету, куда заносится его домашний адрес, место работы и пр., подписывает ряд документов (таким образом декларируется, что вся приведенная им информация точна) и в некоторых штатах оставляет отпечаток большого пальца правой руки. Покупатель также обязан предъявить свои документы продавцу, в некоторых штатах перед покупкой оружия необходимо пройти специальный курс обучения.

Федеральный закон устанавливает, что продаваемое оружие должно обладать определенными характеристиками. С 1986 года в США запрещено продавать полностью автоматическое оружие (однако, автоматы, пулеметы и пр., выпущенные до 1986 года, могут оставаться во владении людей и продаваться ими частным порядком). В 1994 году было введено еще одно ограничение - магазины скорострельных винтовок не должны вмещать более 10-ти патронов (соответственно, разрешается владеть и перепродавать частным образом магазины, приобретенные до 1994 года).

В 46-ти штатах не существует ограничений на приобретение количества стволов. Только в четырех штатах действует правило, согласно которому покупатель может приобрести одно ружье (пистолет, винтовку и пр.) в месяц. В 43-х штатах приобретение оружия не требует получения лицензий или регистрации. В 44-х штатах никоим образом не регулируется вторичный рынок оружия (то есть, владелец пистолета может свободно продать его любому желающему). В 27-ми штатах покупателя проверяют не только по федеральной базе данных преступников, но и по базам данных самого штата (соответственно, в 23-х штатах подобный запрос отсылается только федеральным властям). 40 штатов запрещают графствам и отдельным муниципалитетам принимать законы, ужесточающие или смягчающие существующие правила такого рода.

В семи штатах США (из 50-ти) не существует возрастных ограничений для приобретения оружия у частных продавцов. 18 штатов не устанавливают минимального возраста владения огнестрельным оружием (то есть, формально пистолетом может владеть и грудной младенец). Еще 13 штатов разрешают владеть оружием подросткам в возрасте 13-ти-16-ти лет. Только в четырех штатах США существуют законодательные акты, устанавливающие, что личное оружие должно храниться в специально оборудованном, безопасном месте (например, в сейфе).

В 2000 году Open Society Institute впервые сравнил "оружейные" нормы, существующие в различных штатах США. Максимально жесткое законодательство могло получить 100 баллов. Исследование показало, что наиболее суровые правила действуют в Массачусетсе (получил 76 баллов) и на Гавайях (71 балл). Еще шесть штатов (Нью-Йорк, Иллинойс, Нью-Джерси, Мэриленд, Коннектикут и Калифорния) имеют "умеренные" правила (набрали от 27-ми до 53-х баллов). 42 штата набрали менее 20 баллов, причем 20 из них набрали менее нуля: наиболее свободные правила владения огнестрельным оружием существуют в штатах Мэн (минус 10 баллов), Луизиана и Аляска (по минус 8).

По данным Национальной Конференции Законодателей Штатов\National Conference of State Legislatures, 38 штатов США запрещают пронос оружия на территорию школы. Еще 16 установили подобный запрет в отношении университетских кампусов (студенческих городков). Некоторые штаты оставляют эти правила на усмотрение университетов.

Во многих случаях формулировки законов трактуются неоднозначно. К примеру, в 2006 году штат Небраска принял закон, запрещающий проносить спрятанное оружие на территорию школ. После этого генеральный прокурор штата высказал мнение, что университеты и колледжи не могут считаться школами.

В 2003 году организация Союз за Правосудие\Alliance for Justice, проанализировала, какую политику в отношении оружия проводят высшие учебные заведения США. Как оказалось, 82 из 150-ти крупнейших университетов страны установили тотальный запрет на пронос оружия. Другие 25 предписывают, чтобы личное оружие, находящееся на территории университетского городка, хранилось в специальной оружейной комнате. 27 разрешают пронос оружия в случае, если это требуется для проведения определенных программ (например, обучения стрельбе). 22 университета декларируют, что студенты, преподаватели и служащие, имеющие личное оружие и желающие принести его на территорию кампуса, должны получить особое разрешение от администрации ВУЗа.

Вирджинский Технологический Университет\Virginia Tech University, на территории которого в апреле 2007 года произошло массовое убийство, запрещает студентам и большинству сотрудников приносить оружие на свою территорию. Личные стволы должны храниться в здании, которое занимает полиция университета, и могут быть использованы только за пределами кампуса. Это правило не помешало студенту застрелить 32 человека.

---

1791 год. Конгресс США\US Congress ратифицировал Вторую Поправку к Конституции США, гарантирующую американцам право владения и использования оружия. Ныне сторонники ужесточения правил обращения с оружием указывают, что поправка устарела - в ту пору американцы действительно нуждались в личном оружии. Оно требовалось для охоты, обороны от преступников и индейцев (структуры, призванные обеспечивать безопасность граждан, находились в зачаточном состоянии), для службы в ополчении (тогда - основа вооруженных сил США; регулярная армия США была анекдотически малочисленной, ополченцы шли на войну со своим оружием) и т.д. Ныне ситуация кардинально изменилась.

1837 год. Впервые штат попытался ввести ограничения на оружие. Джорджия приняла закон, запрещающий пистолеты. Полгода спустя закон был признан неконституционным и отменен.

1865 год. После освобождения рабов в США, несколько южных штатов приняли кодексы законов, которые, кроме всего прочего, запрещали чернокожим владеть оружием.

1871 год. Создана Национальная Стрелковая Ассоциация\National Rifle Association - ныне крупнейшая и влиятельнейшая структура, выступающая за максимально либеральные правила владения оружием. Ассоциацию создали полковник Уильям Черч\William C. Church и генерал Джордж Вингейт\George Wingate для того, чтобы "развивать и поощрять стрельбу на научной основе". Первым проектом Ассоциации стало строительство тира. Ныне членами Ассоциации являются более 4.3 млн. человек.

1934 год. Принят первый федеральный закон, устанавливающий правила владения огнестрельным оружием (Национальный Закон об Огнестрельном Оружии\National Firearms Act). Закон был принят в рамках общей стратегии по борьбе с организованной преступностью. Он запретил продажу пулеметов, глушителей и миниатюрных пистолетов, которые активно использовались мафией. Кроме того, впервые была введена практика предварительного одобрения продажи оружия госструктурами (прообраз ныне существующей системы). Каждый ствол, продаваемый в США, облагался особым налогом в размере $200 - это были колоссальные деньги по тем временам, если учесть, что Соединенные Штаты тогда переживали крупнейший экономический кризис - Великую Депрессию.

1938 год. Принят второй закон об оружии (Федеральный Закон об Огнестрельном Оружии\Federal Firearms Act). Он ставил своей целью регламентировать продажи в США оружия, поставляемого из-за рубежа. Закон также ввел правило регистрации оружейных магазинов - они должны были ежегодно получать соответствующую лицензию (пошлина составляла $1 в год). Лицензированных продавцов обязали интересоваться именами и адресами покупателей и хранить эту информацию.

1968 год. Принят Закон о Контроле над Оружием\Gun Control Act. Закон был принят после убийства президента Джона Кеннеди\John F. Kennedy - киллер приобрел винтовку, из которой был произведен фатальный выстрел, в магазине, торговавшем с помощью каталогов (покупатель получал заказанное оружие в обычной почтовой посылке). Существующие правила были ужесточены, торговля по каталогам запрещена, введен минимальный возраст, после достижения которого разрешалось приобретать оружие, установлен запрет на продажу оружия наркоманам и пр.

В 1972 году в рамках этого закона было создано Бюро по Контролю над Алкоголем, Табаком и Огнестрельным Оружием\Alcohol, Tobacco, and Firearms Bureau (организационно входит в состав Министерства Финансов\Department of Treasury).

1977 год. Федеральный Округ Колумбия (на его территории находится столица США - Вашингтон) принял закон, обязывающий всех владельцев огнестрельного оружия зарегистрировать его. Это первый законодательный акт такого рода в истории США.

1986 год. Приняты два новых закона: Закон о Защите Сотрудников Служб Правопорядка\Law Enforcement Officers Protection Act, который запретил производить и импортировать боеприпасы, способные пробить бронежилет, и Закон о Защите Владельцев Оружия\Firearms Owners' Protection Act, который, с одной стороны, смягчил правила продажи некоторых видов оружия, а с другой, ужесточил наказание за использование огнестрельного оружия во время совершения преступлений и за его контрабанду. Третий закон - Закон Борьбы с Вооруженными Преступниками\Armed Career Criminal Act - увеличил наказание для людей, незаконно получивших в свое распоряжение оружие.

Первый из перечисленных законов имел любопытную предысторию. В 1970-е годы трое полицейских разработали бронзовые пули с тефлоновым покрытием. Они предназначались для поражения преступников, находящихся в автомобиле. Однако новые пули работали слишком хорошо - они пронизывали автомобиль насквозь, вместе с находящимися внутри правонарушителями, и летели дальше, подвергая смертельной опасности всех находящихся поблизости, в том числе, и полицейских. Закон запретил использование этих и других видов пуль, которые представляли угрозу для стражей порядка.

1989 год. После бойни, организованной на детской площадке в городе Стоктоне, штат Калифорния запретил владение полуавтоматическим оружием.

1990 год. Принят Закон о Контроле над Преступностью\Crime Control Act, который стал ответом на несколько массовых убийств в школах. Он запретил ношение огнестрельного оружия в радиусе 300 метров вокруг здания школы. Позже, по решению Верховного Суда\Supreme Court, закон был признан антиконституционным, поскольку он вторгался в правовое поле, регулирование которого было прерогативой властей штатов. Этот закон также запретил собирать автоматическое оружие, в том числе и из легально приобретенных запасных частей.

1993-1994 годы. Приняты два закона - Закон Брэди по Предотвращению Насилия, Совершаемого с Помощью Огнестрельного Оружия\Brady Handgun Violence Prevention Act (создал централизованную базу данных National Instant Criminal Background Check System, которая проверяет потенциальных покупателей оружия - ею оперирует ФБР\FBI) и Закон о Борьбе с Насильственными Преступлениями\Violent Crime Control and Law Enforcement Act, который запретил продажу полуавтоматического оружия (на 10 лет) и магазинов, вмещающих более 10-ти патронов. Демократы голосовали в поддержку этих законов, большинство республиканцев - против.

Закон Брэди назван так по фамилии Брэди\Brady. В результате покушения на президента Рональда Рейгана\Ronald Reagan в 1981 году был тяжело ранен пресс-секретарь Рейгана - Джеймс Брэди\James Brady. Его жена Сара\Sarah Brady стала активисткой, а позже президентом организации Контроль над Оружием\Handgun Control. Эта организация в течение 10 лет боролась за принятие этого закона. По иронии судьбы, в 1997 году Верховный Суд США\Supreme Court признал, что проверка, предписанная Законом Брэди, противоречит Конституции США. С другой стороны, исследование, проведенное Университетом Чикаго\University of Chicago School of Law, показало, что в первые три года после принятия закона количество преступлений, совершенных с помощью огнестрельного оружия, сократилось на 25%.

Ныне организация Центр Брэди по Предотвращению Насилия, Совершаемого с Помощью Огнестрельного Оружия\Brady Center to Prevent Gun Violence (в прошлом - Handgun Control) является крупнейшей и наиболее влиятельной структурой, выступающей за ужесточение правил продажи оружия. Она является главным оппонентом Национальной Стрелковой Ассоциации.

1997 год. Принято прецедентное судебное решение: суд оштрафовал на $11.5 млн. сеть магазинов Kmart. Причина: один из магазинов продал пистолет человеку, находящемуся в явном состоянии наркотического опьянения. Чуть позже счастливый покупатель с помощью нового пистолета застрелил свою подружку.

Крупнейшие американские производители огнестрельного оружия решили добавить в конструкцию ружей, пистолетов и дробовиков особые предохранители, которые не позволяют ребенку произвести выстрел.

1998 год. Новый Орлеан стал первым городом США, который подал в суд на производителей и продавцов оружия. Муниципалитет решил потребовать у них компенсации за то, что преступники использовали ружья и пистолеты во время грабежей и убийств. Чуть позже аналогичный иск подал город Чикаго.

В том же году семья 14-ти летнего мальчика, убитого пулей, выпущенной из пистолета Beretta, обратилась в суд с требованием компенсации от компании-производителя. Суд отказался принять этот иск к рассмотрению. В последующие годы подобные иски были поданы еще в 18-ти городах США.

1999 год. Сенат США принял закон, обязывающий производителей оружия снабжать свои изделия предохранителями, рассчитанными на защиту от детей. Кроме того, была запрещена свободная продажа оружия на оружейных выставках.

Графство Лос-Анджелес запретил проводить на территории города Помона крупнейшую в мире ярмарку огнестрельного оружия. В Помоне она проходила на протяжении 30-ти лет.

Насилието в училищата и университетите се дължи на много фактори. Един от тях е чистата патология, която трябва да се взема под внимание в подобни случаи. Не трябва да се забравя обаче, че държавата има ресурса да вземе реални мерки, а не го прави. Смятам, че в България има дори повече условия да се стигне до убийства в училищата, отколкото в САЩ.
Само преди няколко години се премахна изискването хората, които искат да си купят оръжие, да минават през психологически преглед. А възрастовата граница за закупуването му няма никакво отношение към начина, по който може да се използва огнестрелното оръжие.
Другият проблем е, че училищата и университетите нямат материалната база да осигурят металотърсачи във всяко учебно заведение. Затова учениците могат без никаква пречка да вкарат оръжие в класната стая. И това е проблем на цялата държава, не само на училищата.
Трябва да се пита министъра на образованието Даниел Вълчев защо няма изградена система от психолози в училищата, които да помагат да се справим с насилието сред подрастващите. Ние от няколко години предлагаме да се изгради подобна система, защото в момента статутът, който имат психолозите, е буквално унизителен. Освен това в много малко училища има психолози. Повечето от тези, които работят в педагогическите стаи, са педагози.
Но и училищата сами са се отказали от присъствието на психолози. Учителите се тревожат, когато някой друг може да наблюдава тяхната работа с децата и да присъства около тях. Има огромна съпротива от педагогическите колективи. А ние получаваме странни отговори от типа, че няма пари, за да се изгради такава система.

---

След трагедията във Вирджиния, където ревнив кореец уби 33 младежи, някой задава ли си въпроса дали такава касапница може да се случи в едно българско училище или университет? Или може би въпросът е - кога ще се случи. Не дай, Боже !
Темата за детското насилие сякаш заглъхна в пространството на медиите. А учениците се бият и се тормозят и без да ги отразяват репортерите. Появяват се рецидиви - едни и същи деца няколко пъти стават причина за сериозни инциденти. Какво му липсва на днешното дете, което вижда себе си реализирано и моделирано единствено в схемата на кеча и насилието? Липсва му пушка. Рекламата на самия кеч предопределя това събитие - деца на ринга, деца носят шампионския колан на кечистите, дете с шарен плащ под фойерверки приема овациите на публиката. Пушка още няма, но ще се появи в сериала след кеча.
Боят за момичета е нещо редовно. Още повече - редовен е и боят за момчета.
Колко стъпки делят млатещите се ученици от намирането на огнестрелно оръжие и ползването му.
Колко проверки се правят на входа за това какво носят учениците под якетата си. Става ясно, че някой ученик е с пистолет само ако се похвали. Ами тези, които не се хвалят? Те могат да се окажат сериозно опасни.
Първите жертви на полуделия от любов въоръжен човек са били любимата му и психологът на университета във Вирджиния. Не е сигурно, че психолозите в училище ги има и колко биха били превантивно полезни.
Можем само да се надяваме нашите деца да са добри и да не стигнат дотам. Но с надежда и молитва лозето на възпитанието не може да се копае.
Можем да се надяваме това да не хрумне никому - много наивна надежда. По-скоро трябва да признаем, че отдавна имаме нужда от скенери на входа на училището, както това се случва на Запад в хотели, съдилища и други обществени институции.
Не е обидно да бъдеш проверен за оръжие в училище вече. Обидно ще бъде това да се случи и чак тогава да въвеждаме "строги правила".
Малките пораснаха - има такъв филм. За ученици и студенти на 13-19 години не изглежда никак ненормално да разполагаш с пистолет и да раздадеш правосъдие. За техните родители, расли под портретите на добрите соцчичковци, това е немислимо, непредставима идея.
Но сме близо, дано не съм прав.

Априлското въстание от 1876 г. е безспорен връх в борбите за национално освобождение на българския народ от петвековния османски гнет. Главен организатор е революционният комитет, създаден в края на 1875 г. в румънския град Гюргево, и затова останал в историята като Гюргевски. Според изработения от него план българските земи са разделени на 4 революционни окръга: първи – Търновски, втори - Сливенски, трети – Врачански и четвърти – Пловдивски. За всеки от тях е определен "главен апостол" с двама помощници.

Най-усилена подготвителна дейност се извършва в Пловдивски революционен окръг. Тук с най-големи организаторски способности се отличава Георги Бенковски, който става негов ръководител. Съгласно решението на Гюргевския революционен комитет, ръководителите на Пловдивски революционен окръг свикват на 14 април 1876 г. събрание в местността Оборище, на което да обсъдят извършената подготовка и изберат датата за обявяване на въстанието. Поради предателството на един от присъстващите на него пратеници местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни действия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив пристига в град Копривщица, за да арестува местния революционен комитет. Тогава неговият ръководител Тодор Каблешков заедно със своите другари напада конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други успяват да се измъкнат и избягат. Това става на 20 април 1876 г. и днес се отбелязва като начало на Априлското въстание.

Каблешков веднага изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места писмо, подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, и затова известно като "Кървавото писмо", с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието и с конна дружина - т. нар. "Хвърковата чета", се насочва към средногорските села. Постепенно въстанието обхваща селищата, разположени в западната част на Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите.

Бързото разрастване на бунта хвърля в тревога турските власти. Високата порта предприема незабавни мерки за неговото потушаване. Към района на въстанието са изпратени добре въоръжени войскови части и башибозук. Макар и слабо въоръжени, въстаниците дават отпор на многократно превишаващия ги противник.

След неравен бой първи са разбити защитниците на Клисура. На 26 април в нея влизат ордите на башибозушкия главатар Тосун бей и я опожаряват. Няколко дни по-късно, на 30 април, пада и Панагюрище. Копривщица е заплашена от опожаряване и е спасена само чрез голям откуп, даден от местните първенци. С нейното падане въстанието в Средногорието е потушено.

Бойните действия продължават в полите на Родопите. На 30 април башибозукът обкръжава Брацигово. На 5 май към тях се присъединява и редовна турска войска. Положението на бунтовниците става неудържимо, но въпреки това те водят упорита борба срещу превъзхождащия ги противник. Тежък удар на въстанието в Брацигово нанасят местните първенци, които влизат в преговори с турците и успяват да арестуват по-видните революционери начело с Васил Петлешков. На път за Пловдив той се самоубива.

На 2 май започва кървавата трагедия на Батак. Местните въстаници, обградени от нередовната войска на Ахмед ага Барутанлията, са разбити. Многобройният противник навлиза в града и подлага на поголовно клане цялото население. В продължение на три дни тук загиват над 3000 души - жени, мъже и деца. Героична съпротива оказва и населението на Перущица. Една част от него успява да избяга извън селището, а останалата дава отпор на башибозука и редовната войска. Под напора на врага въстаниците са принудени да търсят убежище в черквата. Тогава турската войска подлага черковната сграда на артилерийски обстрел. Съпротивата на населението е смазана.

Вестта за въстанието в IV-и революционен окръг заварва Търновски окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети са заловени. Въпреки това от селата в окръга се организира голяма въстаническа чета, начело на която застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен Петър Пармаков. В нея влизат още и Бачо Киро, Христо Караминков и др. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В завързалия се бой по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд. Пламъците на въстанието обхващат и Габровския и Севлиевския край. Ново село, Кръвеник и Батошево въстават.

В Сливенския революционен окръг въстанието не получава голям размах и се ограничава с излизането на съзаклятници от Сливен и Ямбол, които се присъединяват към четата на Стоил войвода. Тя води няколкодневни битки с преследващите я турски потери и към средата на май е ликвидирана.

Една от най-саможертвените страници в Априлската епопея е историята на четата от революционери-емигранти, оглавена от поета Христо Ботев. Те превземат кораба “Радецки” и така преминават река Дунав при Козлодуй. По пътя си до Стара планина четата води тежки сражения, в които и Ботев намира смъртта си.

В края на май и началото на юни 1876-та Априлското въстание е смазано навсякъде. В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове. Хиляди бунтовници са хвърлени в затворите или изпратени на заточение. Въпреки че претърпява поражение, въстанието изиграва огромна роля в българската история. То разкрива непоколебимата воля на българския народ да извоюва с оръжие своята национална независимост и да отхвърли веднъж завинаги петвековния османски хомот. Неговата справедлива борба и проявената изключителна жертвоготовност намират силен отзвук и най-горещо съчувствие сред европейската демократична общественост. Тя разгръща масово движение в подкрепа на освободителната кауза на българите. Априлското въстание поставя българския национален въпрос на международната сцена и налага необходимостта от неговото радикално разрешаване. Така се стига до свикването на Цариградската конференция от 1876-1877 г. с участие на представители на Великите сили и до Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Не че е толкова важно, но защото се изписаха и изговориха доста неистини, правя това уточнение на моделите и условията за закупуването им.

Македония е истинска мина за незаконно оръжие, гласи заключението, до което може да се стигне след началото в понеделник на съдебния процес срещу Любе Бошковски и Йохан Тарчуловски пред Трибунала в Хага. Обвинителите на Трибунала изнесоха данни за количеството оръжие, с което е разполагала бившата Армия за национално освобождение /АНО/, пише македонската преса.
В потвърждение на тезата, че срещу силите за сигурност на държавата във “войната” или във “въоръжения конфликт” през 2001 г. са участвали бойци, прокурорът Дан Саксън заяви, че армията на Али Ахмети е разполагала със 100 000 единици оръжие. Според него тя е имала 100 оръдия, 16 000 автомата “Калашников”, над 10 000 други видове пушки, противотанкови и противовъздушни ракети, мини и други видове оръжие. Тези данни, които с началото на процеса получиха и официална тежест, поставят нови въпроси за събитията от 2001 г. Първо, дали членовете на бившата АНО, за които прокурорът от Хага спомена числото 6 000, са напълно или поне повечето от тях разоръжени или предаването на тяхното оръжие при двете акции е било само обикновен фарс, политически потвърден от вътрешните и международни фактори. Второ, дали с такова количество оръжие са разполагали само облечените в униформи членове на АНО или то е било и в ръцете на цивилни като членове, симпатизанти или привърженици на армията на Ахмети? Безспорен е фактът, че разликата между споменатите данни и оръжието, събрано при двете проведени по-късно акции, е огромна и съвсем оправдано се налага въпросът къде се намира сега непредаденото оръжие. Газим Острени, депутат от партията на Ахмети Демократичен съюз за интеграция /ДСИ/ и бивш началник на генбаща на АНО, вчера каза, че не е запознат с данните, изнесени от прокуратурата в Хага и се въздържа от коментар. Той само повтори оценката от 2001 г.: “Сигурен съм, че АНО се разоръжи. Това го знае цял свят. При акцията беше събрано повече оръжие, отколкото се очакваше”, каза Острени. За разлика от него бившият полковник от македонската армия, а сега председател на Балканския форум за сигурност, Благоя Марковски е категоричен, че на Македония са й необходими серия от акции за събиране на незаконното оръжие, защото в страната има огромни количества. “Основното правило за незаконното оръжие е, че то се “движи”, главно в Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Оценява се, че в Македония има между 50 000 и 100 000 единици незаконно оръжие, макар че реалната бройка е някъде около 80 000 – 85 000”, казва Марковски. В Македония бяха проведени две акции за събиране на оръжието. Първата беше организирана от НАТО и беше проведена от 22 август до 26 септември 2001 г. Втората бе осъществена от 1 ноември до 15 декември 2003 г. и беше организирана от македонското правителство и Организацията на ООН за развитие. При първата акция бяха събрани 3 875 единици оръжие, а при втората – 7 751 единици оръжие.

Трагедията в техническия университет в американския щат Вирджиния, по време на която загинаха 32 души, е би могло да бъде избегната, ако студентите и преподавателите са имали огнестрелно оръжие и са могли да окажат съпротива, заявиха от известната в САЩ лобистка организация за защита на правата на собствениците на огнестрелно оръжие “Собственици на оръжие в Америка”, предаде РИА Новости.

“Кога ние ще разберем, че непритежаването на оръжие е лоша защита?”, се казва в изявление на изпълнителния директор на “Собственици на оръжие в Америка” Пери Прат.

По неговите думи, “е безотговорно и опасно да се говори на гражданите, че не трябва да носят огнестрелно оръжие в учебно заведение”. Прат припомни, че според резултати от социологически проучвания, 85% от американците смятат, че преподавателите могат да носят огнестрелно оръжие, за да са способни в случай на необходимост да защитят живота на студентите.

“Тази нова стрелба в учебно заведение изисква незабавна отмяна на законите за зоните, свободни от оръжие, които в нашата страна обричат училищата на милостта на лудия”, заяви още той.

“Интересно е, че в щатите като Юта и Орегон на преподавателите им е разрешено да носят оръжие на територията на студентските градчета и не е ли интересен факта, че вие никога не сте чували за престрелка в едно от училищата или университетите на тези щати?”, задава въпроса Прат.

15-годишната деградация на бившия съветски военнопромишлен комплекс доведе дотам, че днес Русия не е в състояние да разгръща производство на оръжия и военна техника в големи серии нито за износ, нито за превъоръжаване на собствената си армия, твърди политологът Руслан Саидов пред Forum.msk.ru.

Той припомни договора за продажба на 100 хиляди автомата АК-103 за Венецуела, който бе изпълнен с големи мъки, и то с половин година закъснение. Първите 30 хил. бройки бяха експедирани от "Ижмаш" не през октомври 2005 г., а едва в края на април 2006 г. Но за да се спази дори и този по-късен срок, се наложило да се мобилизират всички работещи в завода. За щастие там имало в наличие произведени по-рано елементи, които се приспособявали за венецуелските автомати поединично, понякога едва ли не на коляно. Естествено, това се правело в ущърб на качеството и надеждността. Нима за това са ни виновни българите, пита риторично Саидов.

Просрочването на доставките става хронично явление за руските оръжейници. Това може да се окаже фатално за задоволяването на неочаквано големия алжирски пазар. През март м.г. по време на визитата на президента Владимир Путин в Алжир бе подписан голям пакет от договори на обща стойност 8 млрд. долара. Те предвиждат Русия да достави на африканската държава 28 изтребителя Су-30МКИ, 34 МиГ-29, 16 учебно-бойни самолета Як-130, четири зенитно-ракетни системи С-300ПМУ-2, 38 зенитни ракетно-оръдейни комплекси "Панцир-С1", 185 танка Т-90С, 216 пускови установки на противотанкови комплекси "Корнет-Е", както и осем системи на високоточното оръжие "Краснопол". През юни бе подписан договор за построяването на две дизелно-електрически подводни лодки в Санкт Петербург. Отгоре на всичко, през март т.г. Алжир покани Москва да участва в търгове за съвместно строителство на военни кораби и за доставка на фрегата, на която да могат да кацат хеликоптери. Водят се преговори и за продажба на много други въоръжения. Ако всичко това се изпълни, алжирският портфейл от поръчки ще набъбне до 15 млрд. долара и страната ще излезе на първо място по военнотехническо сътрудничество с Кремъл, изпреварвайки такива традиционни клиенти на руско оръжие като Индия (с поръчки за 10 млрд. долара до 2010 г.) и Китай ("само" за 6 млрд. долара). Това обаче е под въпрос, тъй като според Саидов най-малко две трети от позициите няма да бъдат изпълнени в пълен обем и в срок. Нижнитагилският "Уралвагонзавод" например вече прехвърлил сроковете за доставка на първата партида от 40 танка от 2006 за 2007 г.
Подобно забавяне излязло доста скъпо на завода в Нижни Тагил при изпълнението на прословутия договор с Индия, който предвиждал доставката на 300 танка Т-90С. Уралските оръжейници го подписали, макар отдавна да били съкратили щата, а и инструменталното оборудване било разрушено. Макар да направили всичко възможно да привлекат колкото е възможно повече от бившите си работници, да купили нови машини и да разхвърляли част от поръчките на други заводи, оказало се, че в срок произвели едва 100 танка. Тогава индийците се "смилили": съгласили се на промяна в договора, като освен стоте Т-90С поискали още 40-60 на части, а също така и лиценза на изделието (който е много по-скъп от поръчката). Поставени до стената, нижнитагилци се съгласили. Оттогава Индия сама си прави тези танкове, при това с лиценз от производителя.

Неотдавна Русия съобщи, че търпи големи загуби от незаконното производство на автомати "Калашников" в България. Ето какво обаче заяви за електронния вестник Forum.msk.ru руският политолог Руслан Саидов, сътрудник на Центъра за изследване на конфликтите към Института по проблемите на глобализацията:
"В руската държавна фирма за износ на оръжие "Рособоронекспорт" обичат да обвиняват българската компания "Арсенал" и други източноевропейци, че са взели лъвския пай от световния пазар на автомати "Калашников", като са оставили на Ижевския машиностроителен завод едва 10-15%. Това е така. Но даже ако българите, сърбите, поляците и другите въобще ги нямаше, все едно удмуртските производители нямаше да спечелят от това. Поне затова, защото дъщерното предприятие на "Ижмаш" - ДАОА "Ижевски оръжеен завод", вече не е способен да организира производство на големи серии."

Българска ракета "Игла", изстреляна от рамо, е свалила невидимия за радарите F-117А “Стелт” през 1999 г. на 40 километра от сръбската столица Белград. Това научи „Експрес”от сигурни правителствени и военни източници. Тогава цялата история е засекретена и толкова години тайната е грижливо пазена.

Полеви зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) “Игла”, наше производство, е “убол” смъртоносното страшилище на САЩ, за което дотогава се смяташе, че е недосегаемо, призна пред вестника отлично информиран наш военен експерт. Оръжието се е сглобявало във ВМЗ-Сопот, като само пусковият механизъм е производство на СОМЕЛ-Самоков, научи още „Експрес”.

Малко след свалянето на Стелта спецгрупа американски военни и служители на службите пристигнаха у нас, поискаха справката за наличните ПЗРК “Игла” на въоръжение в армията и на склад в заводите, иззеха всички спецификации и забраниха производството и търговията с това оръжие, каза висш военен.

По данни на контраразузнаването България е получила 7 млн. долара като компенсация за спряното производство на това оръжие, което години наред сме произвеждали по руски лиценз и успешно сме продавали в чужбина.

Преди време се говореше, че е свален с руския зенитно-ракетен комплекс "Куб".
Но като се замисля, ако ми платят достатъчно, бих се заклел в тъща си, че е свален с прашка.

Македонският вестник “Време” разполага с документирана информация, служебни бележки, изготвени от военни оперативни работници от военните разузнавателни служби, от които се вижда, че Министерството на отбраната е разполагало с информация, че се подготвя контрабанда на оръжие на македонската армия от Македония в България още през март 2006 г.

През юни същата година оперативните служби са потвърдили информацията и са стигнали до данни за цялата контрабандна мрежа, в която са били замесени лица от България, но също така и командири от македонската армия.

За това съществува документирана бележка, която е получена и заверена от Министерството на отбраната през юни 2006 г. В нея се посочва, че е проверена и потвърдена информацията, че в Пловдив на черно могат на ниски цени да се купят автомати “Калашников” с произход от Македония.

Става дума за оръжие на македонската армия, което е трябвало да бъде унищожено. Оръжието е било получено от трима български граждани, които в присъствието на високопоставен командир от македонската армия са извършили преглед на оръжието, намирало се в скопска казарма.

По данни на оперативните работници първата пратка за България е изпратена на 18 юни 2006 г. Оръжието е било транспортирано с автомобили на българската фирма ЕМСО, пише изданието. Веднага след първата пратка военните оперативни работници са алармирали, че имат информация, че през следващите дни се очаква и втората пратка.

Със служебен документ те са информирали Министерството на отбраната за това и са препоръчали в разследването да бъде включено и МВР. Веднага след избухването на скандала на 17 декември 2006 г. македонският министър на отбраната Лазар Еленовски заяви, че не е разполагал с достатъчно информация.

“Имахме някои обяснения от началника на Генщаба, които мисля, че бяха искрени. Факт е, че някои неща по командна линия не са ставали както трябва, не са били спазвани определени процедури. В договора пише – старо използвано оръжие, което не отговаря на истината”, заяви тогава Еленовски.

Началникът на Генщаба Мирослав Стояновски тогава първо заяви, че сделката е законна и ставало дума за старо оръжие. След това направи ново изявление, че не е запознат с подробности за сделката, защото тя била от компетенциите на Министерството на отбраната, а не на Генщаба.

Изминалата 2006 г. донесе на Италия рекордни приходи от продажби на оръжие и бойна техника италианско производство в чужбина. Това се казва в правителствен доклад, представен в парламента, съобщава сайтът Летера 22.

Италия е спечелила 2,2 милиарда евро от износа на оръжия и бойна техника местно производство. Това е с 62 процента повече в сравнение с 2005 г. и рекордно постижение за последните 20 години.

В списъка на страните, станали клиенти на Рим в този вид бизнес, начело са САЩ със сделки за 350 милиона евро, следвани от Обединените арабски емирства с 338 милиона евро и Полша с 228 милиона евро. В списъка са Обединеното кралство /159 милиона евро/, Австрия /153 милиона/, Германия /114 милиона/, България /92 милиона/, Оман /79 милиона/, Литва /76 милиона/, Нигерия и Южна Корея /74 милиона евро/, пише БТА.

Сред предприятията, реализирали най-големи печалби от оръжейната търговия, са „Аугуста” с приходи от 811 милиона евро, следвана от „Ото Мелара”, „Авио”, „Литал Селекс”, „Аления Аермаки”, „Алкател Аления”, „Ивеко” и „Галилео Авионика”.

Ако се опитаме да пренебрегнем факта, че (легално) слепите жители на щата Тексас имат правото да притежават оръжие и да стрелят по свое собствено усмотрение по време на редовните ловни сезони, един нов закон би могъл да им позволи да се прицелват малко по-точно и по-надалече, което определено е вълнуваща новина за човек, който не би искал да го объркат с дивеч. Ако той бъде приет, незрящите ще могат да прикачат към пушката си чисто нов лазерен мерник, за да определят максимално точно къде биха искали да се забие техния куршум. Естествено, те ще трябва да бъдат придружавани от (легално) виждащ ловец с лиценз (13-годишен или по-голям).
Ясно - Тексас обича да подкрепя хората с най-различни недостатъци, но вероятно ще замислим доста сериозно, преди да решим да отидем на почивка през уикенда в този прекрасен американски щат.

Не разбрах само защо Дик Чейни е турен за илюстрация на слепците. Може би защото освен, че пламенно защитава правото да се носи оръжие, неотдавна простреля погрешка свой приятел по време на лов.
Инак VlaDiMir4o, недей да ходиш този уикенд в Тексас, щото ако чуят какви ги редиш, няма начин да не те гръмнат още на летището.

Виждали сме ги по касови холивудски филми като "Робокоп" и "Терминатор" - свръхмощни хора машини за убиване, които и титани не могат да спрат. Отвъд океана обаче съюзниците ни в борбата с терора здраво са запретнали ръкави да създадат суперекипировка за универсален непобедим боец до 2020 г. Мозъците в Пентагона разработват мощен външен скелет, чийто цвят се мени съобразно обкръжаващия го терен и го прави невидим, а шлемът на костюма превежда гласа на войника на всякакъв език. По същия начин боецът "чува" и "разбира" всяка чужда реч. Той е облагодетелстван и от "интелигентна" броня, която е лека и гъвкава, но става твърда и непробиваема, щом "усети" летящ към нея куршум.
Основателен е въпросът на скептиците дали всичко това не е в сферата само на научната фантастика. От Пентагона обаче веднага успокояват невярващите, че много от тези системи вече функционират на ниво прототипи или съществуват като усъвършенствани доказани вече технологии. Някои от проектите биха били невъзможни без напредъка в нанотехнологиите, но учените са оптимисти, че ще успеят. "Преди 5 години на никой и през ум не му минаваше за преносима клетка от водородно гориво, но ето че днес тя вече се използва. Както и новото оръжие, което действа с микровълни, изгарящи тялото отвътре. Преди няколко години то съществуваше само на думи", категоричен е спецът по военни проекти Жан-Луи ДеГай.
Оръжие
Обещание: 5-цевен олекотен пистолет, стрелящ с 15-мм управляеми патрони, преследващи целта, плюс 4,6-мм конвенционални патрони за близък бой
Реалност: Технологията за прецизна точност на оръжията съществува за бомбите и ракетите, но вече е въведена и при артилерийските снаряди. Бързият напредък в миниатюризацията ще направи възможни още по-малките управляеми ракети.
Шлем
Обещание: Цялостна защита на главата, включваща противогаз, двуканални камери за нощно виждане за очите, които ще "прожектират" кадри и тактически данни върху визьор във вътрешната част на шлема. Сателитни комуникации, гласови команди за различните системи на бойното оборудване, моментален гласов превод, позволяващ на бойците да "говорят" помежду си на всякакъв език.
Реалност: Повечето системи вече са въведени в шлемовете на пилоти на изтребители. Разработва се компютърният гласов превод.
Маскировка
Обещание: Външният слой на дрехата променя цветовете си, сливащи се с обкръжаващата среда. Така се постига постоянно меняща се маскировка като при хамелеона. Получава се т.нар. ефект хищник, както във филма "Хищникът" с Арнолд Шварценегер, в който той става на практика невидим.
Реалност: Все още е проект, въпреки че учените са убедени, че променящите цветовете си материи, произведени по нанотехнологии, скоро ще са възможни.
Свръхчовешка сила
Обещание: Създаване на олекотен "външен скелет" с подсилени стави. Той ще увеличи четири пъти издръжливостта на краката и гърба. Прави възможно войникът да носи товар от 140 кг на дълги дистанции при бърза проходимост, като използва само 10 на сто от собствените си мускули. Жените бойци ще могат лесно да вдигнат и да пренесат тежко ранените си колеги мъже. Освен това боецът ще може да носи и стреля с тежки картечници, които сега се налага да се монтират на автомобили.
Реалност: Агенцията за раз-работване на проекти за отбрана към Пентагона е пръснала милиони долари да направи прототип на външна конструкция - "екзоскелет". Основен проблем за момента е как да се намери подходящ източник на енергия за големия консуматор, какъвто изглежда ще е изобретението.
"Умна" бронежилетка
Обещание: Вместо обемистите и тежки кевларени плочки, гъвкави дрехи, импрегнирани с въглеродни тръбички, изработени по нанотехнология. Те ще "усещат" предстоящи попадения на куршум и ще се свиват чрез слаби електрически импулси, за да спрат летящото олово. Освен това те ще включват наномускулни фибри, които ще подсилват мускулатурата на боеца.
Реалност: Твърди се, че учените вече са разработили изкуствени мускулни влакна, големи само няколко микрона, вплетени в тъкани на дрехи. Остава въпросът как точно облеклото ще "усеща" приближаващия куршум.

България е едно спокойно място, където народът живее охолно и не се случват никакви престъпления. И Службите поради липса на друга работа, решиха да погнат страшните Интернет пирати, които представяте ли си какъв ужас – дърпали филми и песни от Мрежата без да плащат. И както можеше да се очаква, стана ясно, че страшната акция на страшните ни Служби е поръчка от братска Русия.

Националният Антитерористически комитет на Русия (НАК) готви поправки към руското законодателство. Поне това прочетох в руската преса. Кратък материал със заглавие: “НАК иска да засили контрола си срещу Световната паяжина”. Ще бъдат гласувани закони за наказателна отговорност заради разпространение на терористични и екстремистки материали. Което ще рече вашият Интернет доставчик да бъде даден под съд, защото чрез подавания от него Интернет вие сте влезли в терористичен или екстремистки сайт. Следващият подсъдим вероятно ще бъде електрическата компания, защото именно чрез нейното електричество вие сте задействали компютъра и сте влезли във въпросните забранени сайтове. Остава съществения въпрос кое е тероризъм и кое е екстремизъм в една терористична и престъпна държава? Като нашата бандитска България, например. Защото промените в руското законодателство са съгласувани с подчиненото им българско правителство. И даже се прилагат още преди промените в закона да са влезли в сила, Службите вече погнаха неудобните, прикачвайки им епитет “пирати, терористи, екстремисти”. Та кое е тероризъм и кое е антитероризъм в страната на вилнеещия комунистически терор?

Разбрахме, че проява на тероризъм и екстремизъм е да пишеш и говориш за престъпления, извършвани от държавните институции. Не е тероризъм, нито екстремизъм да палиш чужди жилища и да тровиш децата с хероин. Не е тероризъм да източваш чужди банкови сметки чрез Интернет, ако си хакер на служба към НСС. Но е тероризъм да протестираш срещу беззаконието и полицейския произвол.

Сега предстои ново разширение на понятията. Ето едно мъничко, скромничко новинарско съобщение: “Ракети българско производство откриха в склад с боеприпаси испански войници от мисията на ООН в Ливан, предаде АФП. Разкритието е станало при операция по разоръжаването в планинска зона в югоизточната част на страната. До склада военните са се натъкнали на бетонирано пространство, което може да се използва като площадка за ракетна установка.”

Съобщението бе коментирано по следния начин от човек, живеещ в този район на света: ”Имай предвид, че ако се окаже, че тези ракети са скорошно производство (най-вероятно), ще гръмне още един скандал. Нашите умници продавали на терористични организации ракети. Ако не са директно, то са ги продавали на Сирия или Иран, а и с двете страни България като член на НАТО има ембаргова политика. Предполагам се досещаш кои могат да са направили продажбата. Някои другари от Кинтекс и бившето ДС. Всяка оръжейна сделка става със съгласието на любимите ти служби. Не знам защо имам чувството, че май това ще прелее чашата, особено като са ги използвали срещу Израел. Да се чуди човек да се смее ли или да плаче.” Та значи след палежите, наркотрафика и поръчковите убийства, стрелбата с ракети също ще отпадне от списъка на терористичните действия.

Сега очаквам буря. Не може да няма буря, след като някои малоумници на Запад се усетят, че “бившата и отдавна разтурена” ДС продължава да снабдява с оръжие терористи, а пък терористите на свой ред с това оръжие избиват евреи. Наистина става много весело. Имат думата другарите евреи, които ни втълпяваха, че комунизмът не бил чак толкова лошо нещо, и че с терора на ДС било приключено.

Обичам бурите! Предпочитам ги пред болшевишкото гробищно спокойствие.
Напомням кредото на "Свободна Европа": "Фактите са свещени, коментарът е свободен."
Само уточнявам фактите - "ракети" е неточно казано, всъщност ставало въпрос за боеприпаси (мини) за минохвъргачка. Относно коментара нямам забележки.