- BlueGunBlog -

Насилието в училищата и университетите се дължи на много фактори. Един от тях е чистата патология, която трябва да се взема под внимание в подобни случаи. Не трябва да се забравя обаче, че държавата има ресурса да вземе реални мерки, а не го прави. Смятам, че в България има дори повече условия да се стигне до убийства в училищата, отколкото в САЩ.
Само преди няколко години се премахна изискването хората, които искат да си купят оръжие, да минават през психологически преглед. А възрастовата граница за закупуването му няма никакво отношение към начина, по който може да се използва огнестрелното оръжие.
Другият проблем е, че училищата и университетите нямат материалната база да осигурят металотърсачи във всяко учебно заведение. Затова учениците могат без никаква пречка да вкарат оръжие в класната стая. И това е проблем на цялата държава, не само на училищата.
Трябва да се пита министъра на образованието Даниел Вълчев защо няма изградена система от психолози в училищата, които да помагат да се справим с насилието сред подрастващите. Ние от няколко години предлагаме да се изгради подобна система, защото в момента статутът, който имат психолозите, е буквално унизителен. Освен това в много малко училища има психолози. Повечето от тези, които работят в педагогическите стаи, са педагози.
Но и училищата сами са се отказали от присъствието на психолози. Учителите се тревожат, когато някой друг може да наблюдава тяхната работа с децата и да присъства около тях. Има огромна съпротива от педагогическите колективи. А ние получаваме странни отговори от типа, че няма пари, за да се изгради такава система.

---

След трагедията във Вирджиния, където ревнив кореец уби 33 младежи, някой задава ли си въпроса дали такава касапница може да се случи в едно българско училище или университет? Или може би въпросът е - кога ще се случи. Не дай, Боже !
Темата за детското насилие сякаш заглъхна в пространството на медиите. А учениците се бият и се тормозят и без да ги отразяват репортерите. Появяват се рецидиви - едни и същи деца няколко пъти стават причина за сериозни инциденти. Какво му липсва на днешното дете, което вижда себе си реализирано и моделирано единствено в схемата на кеча и насилието? Липсва му пушка. Рекламата на самия кеч предопределя това събитие - деца на ринга, деца носят шампионския колан на кечистите, дете с шарен плащ под фойерверки приема овациите на публиката. Пушка още няма, но ще се появи в сериала след кеча.
Боят за момичета е нещо редовно. Още повече - редовен е и боят за момчета.
Колко стъпки делят млатещите се ученици от намирането на огнестрелно оръжие и ползването му.
Колко проверки се правят на входа за това какво носят учениците под якетата си. Става ясно, че някой ученик е с пистолет само ако се похвали. Ами тези, които не се хвалят? Те могат да се окажат сериозно опасни.
Първите жертви на полуделия от любов въоръжен човек са били любимата му и психологът на университета във Вирджиния. Не е сигурно, че психолозите в училище ги има и колко биха били превантивно полезни.
Можем само да се надяваме нашите деца да са добри и да не стигнат дотам. Но с надежда и молитва лозето на възпитанието не може да се копае.
Можем да се надяваме това да не хрумне никому - много наивна надежда. По-скоро трябва да признаем, че отдавна имаме нужда от скенери на входа на училището, както това се случва на Запад в хотели, съдилища и други обществени институции.
Не е обидно да бъдеш проверен за оръжие в училище вече. Обидно ще бъде това да се случи и чак тогава да въвеждаме "строги правила".
Малките пораснаха - има такъв филм. За ученици и студенти на 13-19 години не изглежда никак ненормално да разполагаш с пистолет и да раздадеш правосъдие. За техните родители, расли под портретите на добрите соцчичковци, това е немислимо, непредставима идея.
Но сме близо, дано не съм прав.