- BlueGunBlog -

15-годишната деградация на бившия съветски военнопромишлен комплекс доведе дотам, че днес Русия не е в състояние да разгръща производство на оръжия и военна техника в големи серии нито за износ, нито за превъоръжаване на собствената си армия, твърди политологът Руслан Саидов пред Forum.msk.ru.

Той припомни договора за продажба на 100 хиляди автомата АК-103 за Венецуела, който бе изпълнен с големи мъки, и то с половин година закъснение. Първите 30 хил. бройки бяха експедирани от "Ижмаш" не през октомври 2005 г., а едва в края на април 2006 г. Но за да се спази дори и този по-късен срок, се наложило да се мобилизират всички работещи в завода. За щастие там имало в наличие произведени по-рано елементи, които се приспособявали за венецуелските автомати поединично, понякога едва ли не на коляно. Естествено, това се правело в ущърб на качеството и надеждността. Нима за това са ни виновни българите, пита риторично Саидов.

Просрочването на доставките става хронично явление за руските оръжейници. Това може да се окаже фатално за задоволяването на неочаквано големия алжирски пазар. През март м.г. по време на визитата на президента Владимир Путин в Алжир бе подписан голям пакет от договори на обща стойност 8 млрд. долара. Те предвиждат Русия да достави на африканската държава 28 изтребителя Су-30МКИ, 34 МиГ-29, 16 учебно-бойни самолета Як-130, четири зенитно-ракетни системи С-300ПМУ-2, 38 зенитни ракетно-оръдейни комплекси "Панцир-С1", 185 танка Т-90С, 216 пускови установки на противотанкови комплекси "Корнет-Е", както и осем системи на високоточното оръжие "Краснопол". През юни бе подписан договор за построяването на две дизелно-електрически подводни лодки в Санкт Петербург. Отгоре на всичко, през март т.г. Алжир покани Москва да участва в търгове за съвместно строителство на военни кораби и за доставка на фрегата, на която да могат да кацат хеликоптери. Водят се преговори и за продажба на много други въоръжения. Ако всичко това се изпълни, алжирският портфейл от поръчки ще набъбне до 15 млрд. долара и страната ще излезе на първо място по военнотехническо сътрудничество с Кремъл, изпреварвайки такива традиционни клиенти на руско оръжие като Индия (с поръчки за 10 млрд. долара до 2010 г.) и Китай ("само" за 6 млрд. долара). Това обаче е под въпрос, тъй като според Саидов най-малко две трети от позициите няма да бъдат изпълнени в пълен обем и в срок. Нижнитагилският "Уралвагонзавод" например вече прехвърлил сроковете за доставка на първата партида от 40 танка от 2006 за 2007 г.
Подобно забавяне излязло доста скъпо на завода в Нижни Тагил при изпълнението на прословутия договор с Индия, който предвиждал доставката на 300 танка Т-90С. Уралските оръжейници го подписали, макар отдавна да били съкратили щата, а и инструменталното оборудване било разрушено. Макар да направили всичко възможно да привлекат колкото е възможно повече от бившите си работници, да купили нови машини и да разхвърляли част от поръчките на други заводи, оказало се, че в срок произвели едва 100 танка. Тогава индийците се "смилили": съгласили се на промяна в договора, като освен стоте Т-90С поискали още 40-60 на части, а също така и лиценза на изделието (който е много по-скъп от поръчката). Поставени до стената, нижнитагилци се съгласили. Оттогава Индия сама си прави тези танкове, при това с лиценз от производителя.

Неотдавна Русия съобщи, че търпи големи загуби от незаконното производство на автомати "Калашников" в България. Ето какво обаче заяви за електронния вестник Forum.msk.ru руският политолог Руслан Саидов, сътрудник на Центъра за изследване на конфликтите към Института по проблемите на глобализацията:
"В руската държавна фирма за износ на оръжие "Рособоронекспорт" обичат да обвиняват българската компания "Арсенал" и други източноевропейци, че са взели лъвския пай от световния пазар на автомати "Калашников", като са оставили на Ижевския машиностроителен завод едва 10-15%. Това е така. Но даже ако българите, сърбите, поляците и другите въобще ги нямаше, все едно удмуртските производители нямаше да спечелят от това. Поне затова, защото дъщерното предприятие на "Ижмаш" - ДАОА "Ижевски оръжеен завод", вече не е способен да организира производство на големи серии."