- BlueGunBlog -

След дълги и мъчителни години на агонизиране след разпада на Източния блок най-сетне добра новина за българската отбранителна промишленост – тя влиза в легална схема, подчертавам дебело – напълно легално да участва в производство и износ в трети страни на леко стрелково оръжие и муниции.

В условията на двуполюсния свят по време на Студената война България беше част от източния блок на противостоене, а военно-промишленият и комплекс (ВПК) беше силно обвързан и поставен в изключителна зависимост от руската отбранителна промишленост и кооперираните доставки с другите страни-членки на тогавашния Варшавски договор. Неговият край, разпадът на цялата система хвърлиха в най-тежката криза българската военна индустрия, която имаше два начина да се опита да оцелее: или чрез бърза приватизация на сектора и пренастройката му към новите условия в Европа и света, или чрез продължаването на продажбите на оръжие и муниции на традиционни пазари, които обаче заради разместването на пластовете в стратегическата постройка на двуполюсния свят, изведнъж се бяха превърнали в забранени пазари.

За съжаление, поне в началото беше избран първият вариант. Едва ли се налага да припомняме, на колко десетки случи на обвинения или на доказани случаи на нелегални доставки на оръжие за страни под ембарго станахме свидетели през последните десетина-петнадесет години. България просто не искаше да загуби завоювани вече пазари за своя ВПК, и дори с риска от санкции тя се стремеше да спаси каквото можеше да бъде спасено. Условията за това бяха налице – с български автомати “Калашников” се е стреляло, и продължаваше да се стреля и в Африка, и в Близкия Изток, че даже и в джунглите на Южна Америка.

За разлика от повечето източноевропейски страни България закъсня с преструктурирането на своята отбранителна промишленост и с приватизацията на сектора. Една от причините за това бе оформилото се мнение, поддържано и на високо политическо равнище, че преструктурирането не може повече да бъде забавяно, като същевременно бъде запазена държавната собственост на значителен дял от отбранителните предприятия поради техния стратегически характер. Тази политика не бе устойчива, но затова пък бе съчетана с липсата на износ на отбранителна продукция. Това пък от своя страна доведе до сериозни икономически проблеми и социално напрежение в отбранителните предприятия. За сравнение – ако по комунистическо време във военния сектор бяха заети 115 000 души, то днес в българските военни предприятия работят едва 20 000 души. И още две цифри – като част от Варшавския договор България е изнасяла военна продукция на стойност 700-800 мл. Долара годишно, докато през 2006 година, и вече като член на НАТО България е продала оръжие и военно оборудване за 230 млн. долара.

Програмата за преструктуриране и приватизация на отбранителната промишленост от 1998 година на практика сложи край на мораториума върху приватизацията на ВПК. Приватизацията обаче далеч не реши всички проблеми на преструктурирания сектор. Основните и днес си остават свързани с интелектуалната собственост на оръжейните патенти и лицензи, с необходимостта от свежи капитали и достъпа до нови пазари и технологии.

От тази гледна точка, но и от всяка друга възможна, сключването на договор с британската асоциация на производителите на отбранителни продукти е повече от добра новина, на която може би наистина си заслужаваше българските медии да бяха отделили малко повече внимание.
Медиите в БГ търсят сензации, а не добри новини, защото както твърдят някои "добрата новина не е новина". А колко бързо ще излезем от кризата, времето ще покаже. Дано икономическите интереси на ЕС и Щатите помогнат това да стане по-бързо.