- BlueGunBlog -

Преди да се включите в държавната манифестация срещу мутрите, погледнете си календара. И вземете болничен за възторга си със задна дата. Имаме 14 арестувани и един Митьо Очите. Общо имаме 15 арестувани чифта очи. Това трябва да са мутри. Може да са такива в цивилния живот, може и да не са такива в съда. По-важното е, че трябва да са. Те са уруспията в махалата, с която държавата иска да си направи сефтето. Защото пубертетът й свършва, но девствеността продължава. Това не е особено престижно в която и да е махала, особено в голямата европейска. Когато скоро навършваш 18 години преход в европейски колеж, трябва спешно да изчукаш нещо, иначе ще свършиш като мухльо.

Миналата седмица правителството изпрати доклад на Брюксел за европеизацията ни без, да се похвали първо на нас. Правителството си игра на партизани и конспирацията му беше върната обратно. Брюксел не каза нищо официално за доклада. Но пусна слухове от високо поставени източници, че страшно се мърдосваме, вместо да арестуваме нещо голямо, престъпно и познато. Това се случи в края на миналата седмица.

В началото на тази има дупки от куршуми. Имаме ранени случайно баба и студент, арестувани чифт очи и още 14 чифта. Кога точно и защо полицията арестува Митьо Очите и приятели - пробвайте да разберете от сбърканата хронология на пропагандата. Понеделник около 11:30 часа в Бургас се стреля. В мелето участват хора, близки до Очите. Полицията нарича това “чиста хулиганщина” вместо организирана престъпност. Във вторник полицията се хвали с арести, които не са заради престрелката - съвпадението е случайно. Акцията съвпада със слуховете за ядосани чиновници в Брюксел, което също е съвпадение и също е случайно Съвпаденията стават две и приличат повече на тенденция, отколкото на случайност. Всъщност полицията в Бургас не иска да си признае, че мутрите се гърмят от обяд в центъра. И предпочита стрелбата да влезе в хулиганската статистика. Куршумите са за баба и студент, но статистиката е за Брюксел.

Акцията на полицията с арестувани 15 чифта очи е започнала в 8 часа понеделник - около три часа и половина преди стрелбата. Това, което трябва да знаем, е в коя минута точно беше арестуван Митьо и всички останали. Преди 11:30 часа или след това. Минута по минута – защото иначе трудно ще повярваме в случайността.

Разработката срещу мутрите е започнала преди повече от година. Големият финал е в понеделник. Защо финалът не беше миналата седмица, миналия месец или миналата година. По някаква случайност се случи точно сега и точно навреме. Може да е трябвало да се случи следващия месец примерно, за да бъдат събрани всички доказателства. Това обаче ще разберем чак в съда. Ако обвинението не мине – този път трябва да държим много отговорни полиция и прокуратура заради прибързаните случайности.

Комбинацията полиция-прокуратура е работила в синхрон повече от година без да се издадат - това също може би ви се струва случайност. Синхронът обаче не е случаен, защото еврокритиките към държавата са обединени в една област, наречена „Правосъдие и вътрешен ред”. Вчера имаше критики, днес има синхрон.

Държавният секс с Маргините е на път да се провали. Затова държавата има нужда от нова квартална героиня, на която да направи правосъдното си сефте. Всички са чували за Митьо Очите, затова държавата отива в Бургас. Съвсем случайно и единствено заради секса. А не защото по същото време там се стреля по улиците, а в европейската махала ни се подиграват за девствеността. Там знаят колко сме отчаяни. Ние тук пък не се нуждаем от особени усилия да проумеем нещата такива каквито са.

Много повече от държавното правосъдие, което ще се случи на бургаските очи, ме интересува личното правосъдието на баба Витка и Делян, което няма да се случи. Студент, прострелян в корема, и баба с раздробена ръка би трябвало да се чудят кого от многото да осъдят. Да те прострелят в центъра малко преди обедната почивка обаче е повод единствено да благодариш на съдбата, но не и да я осъдиш. Един студент, чийто здравни осигуровки никой не знае дали са плащани, и една баба, чиято пенсия няма да стигне да подкупи системата за по-добро здравеопазване. Имам една лоша и една хубава новина за Витка и Делян. Лошата е, че трябва да се оправят сами. Хубавата - че са късметлии хора. Един пробит корем и една раздробена ръка – на това не само в Бургас, а в цялата страна му казват щастлива случайност. Когато куршум те уцели на пейка или на път за работа – благодарете на куршума. Че само ви е ранил, защото можеше да и да ви убие.

Баба Витка и Делян могат да осъдят този, който стреля по тях. Той обаче има законно оръжие и е стрелял при самоотбрана. Нуждае е се само от добър адвокат. Може да бъде осъден чиновникът, издал разрешително на човек, който от няколко метра не може да улучи нападателя си, но улучва баба и студент, които са много по надалеч. Покажете ми поне половин чиновник в тази държава, осъден за мърлящина. Могат да бъдат осъдени мутрите на Митьо Очите, заради които се е случила стрелбата. Да бъдат осъдени съвсем отделно от това, за което смята да ги съди държавата. Покажете ми един нормален студент или пенсионер, който ще заведе това дело. Може да се случи само ако баба Витка развие от куршума много тежка форма на склероза.

Може да бъде и осъдена полицията за скапан авторитет. Обяснете ми каква е тази полиция, в чийто град мутрите още от обяд се стрелят без дори да повръщат. Това в най-добрия случай е некадърна полиция.

Общината. Нека да пробват да съдят и нея баба Витка и Делян. Ако Бургас не беше община, а хотел или ресторант, в който чистачката е измила толкова добре мозайката, че падаш и чупиш ръка – това дело можеше и да бъде спечелено. Но когато в един град куршум те намира в градинката – имате работа с безнадеждна работа, ако тръгнете на съд с общината. Дали ви е ранил куршум или сте катастрофирали, защото сте минали през дупка от откраднат асфалт – пак няма да осъдите чиновник. Витка и Делян могат да се надяват само на бързо оздравяване и на никакъв съд.

След една стрелба и малко критики арестуваха 15 чифта очи. Би трябвало това да ви радва, защото отдавна чакаме нещо подобно. То се случи обаче не заради нас, а заради Брюксел. Затова и не ръкопляскайте на държавата. Ако в Брюксел искат – нека ръкопляскат. Дотам стига статистиката, до нас стигат само куршуми. Нашата собствена статистика от последната седмица е само чифт очи – останалото е гъз. Лека ни пръст – ще си умрем девствени.