- BlueGunBlog -

Преди войната в Ирак една от най-големите тревоги на Пентагона беше, че американските войници ще се сблъскат в тази страна с непознати досега биологични и химически заплахи. Но след издаването на заповед да се увеличи производството на защитни костюми американското министерство на отбраната трябваше да обърне поглед към чужбина, за да събере всички нужни компоненти - включително и към държави, които не одобряват войната.

Полиестерната материя, която американските фирми използват за ушиване на предпазните екипи, идва от Германия и Австрия. Финландски, британски и японски производители осигуряват други необходими елементи. Особено важна за защитата на костюма се оказва материя, която се намира единствено в Германия, а тя е между страните, които най-силно критикуват войната.

Ако навремето Пентагонът е успявал да се снабди с всичко необходимо от територията на страната си, днес положението е различно. Списъкът с необходимите оръжейни покупки сега има глобален облик. От военна гледна точка изследванията и технологиите вече не са запазена територия на Щатите и те нямат друг избор, освен да се огледат извън границите си. Колкото до чуждестранните компании, те нямат Търпение да се доберат до дял от американския военен бюджет, в сравнение с който сумите за военни нужди в останалите държави изглеждат символични.

За военната индустрия 2005-а се очертава като година на промени, независимо от притесненията на някои членове на американския Конгрес от засилващото се чуждестранно присъствие. Най-новият шпионски самолет на армията например ще бъде вариация на машина, изработена от бразилската компания "Ембраер" (Embraer). Всички предложения за направата на катери се основават на чуждестранни проекти. Дванайсет от най-големите оръжейни системи, използвани в Ирак - включително безпилотните самолети "Придейтър" и ракетите "Томахоук" - нямаше да бъдат създадени без участието на външни доставчици. Дори следващият президентски хеликоптер е проектиран от италианци и ще бъде построен от група британски, италиански и американски конструктори, избрана в конкуренция с изцяло американския екип, воден от "Юнайтид текнолъджис" (United Technologies).

Всъщност чуждестранните доставчици прибират скромна част от разходите на Пентагона. Ролята на чужденците обаче става все по-значима дори след като конгресменът Дънкан Хънтър - републиканец от Калифорния и председател на Комисията за въоръжени услуги, настоя да се наблегне на спазването на законите, подкрепящи потреблението на американска продукция (те са прокарани още през 30-те години на миналия век, но впоследствие действието им все повече отслабва). Навлизането на чуждестранни доставчици накара Конгреса и Пентагона да повдигнат и въпроса дали тези сделки няма да доведат до пробив в националната сигурност. Някои от членовете им се притесняват и от това да имат доставчици от страни, които днес са приятелски настроени, но един ден могат да се превърнат във врагове на Америка.

До момента заключението от няколко проучвания на Пентагона е, че ползите от чужденците са повече от рисковете. Според военното министерство международната система за доставки дава възможност за подялба на разходите, свързани с изследвания и начални разработки, а в същото време връзките между Щатите и техните европейски съюзници стават по-тесни. "Нашата работа е да дадем на войниците най-доброто -смята Кенет Крейг, назначен неотдавна да ръководи покупките на Пентагона. - Нововъведенията невинаги зависят от границите. Ние искаме най-добрите решения на най-ефективна цена и от най-добрите доставчици, които можем да намерим."

В някои случаи американците нямат друг избор, освен наистина да погледнат зад граница. "Държим винаги първо да потърсим американски партньори -обяснява Робърт Трайс, старши вицепрезидент на

"Локхийд Мартин" (Lockheed Martin), която има множество договори с чуждестранни подизпълнители.

- Но когато не можем да ги намерим, се опитваме да правим това, което е най-добро за клиентите ни."

Има и друг феномен -границата между чуждото и местното става все по-размита - през последните 14 месеца "БАЕ систъмс" (ВАЕ Systems), която се управлява от Лондон, но е 40% собственост на американски акционери, се е сдобила с шестима американски партньори. Последната сделка е сключена през юни, когато компанията купи "Юнайтиддифенс индъстрис" (United Defense Industries) за 4 млрд. щ. долара.

Все повече са чуждестранните фирми, включително "БАЕ" и "Юропиън еърънотик дифенс енд спейс къмпани" (European Aeronautic Defense and Space Company), които следват примера на автомобилните производители като "Тойота" (Toyota) и строят заводи в Съединените щати. Това ги поставя в много по-добра позиция, когато трябва да се състезават за спечелване на важни поръчки от Пентагона. И все пак не всичко върви гладко. Чуждестранни компании се оплакват, че Щатите са прекалено стиснати, когато трябва да споделят техническите данни, нужни за създаване на общи оръжейни системи. Особено разгневени са британците, чиито жалби са коментирани дори на срещи между министър-председателя Тони Блеър и президента Буш.

Един от козовете на чужденците е, че когато започват да работят в САЩ, те осигуряват високоплатени работни позиции там. "Създаваме работни места и смъкваме цените за Пентагона", обобщава Марк Ронълд, който управлява американския клон на "БАЕ систъмс" в Мериленд. В САЩ "БАЕ систъмс" има 45 хил. служители, от които 35 хил., като самия Ронълд, са американци. Компанията е шестият най-голям партньор на Пентагона. Тя стъпва на американския пазар, откривайки заводи в политически важни райони.

Други чуждестранни военни дружества като ЕАДС (EADS) и "Талес" (Thales) разработват това, което Пентагонът нарича "американска диря". ЕАДС разполага с фабрики в Тексас, Алабама и Мисисипи, където произвежда хеликоптери за американските органи на реда. Компанията обяви, че ще наддава срещу "Локхийд" за договор за производство на хеликоптери за армията на стойност 2 млрд. щ. долара. Двама сенатори републиканци обявиха публично, че ще й помагат в опитите да надделее над "Боинг" (Boeing) в битката за друга поръчка - за въздушни танкери, която е на стойност 20 млрд. щ. долара. През септември ЕАДС обедини усилията си с "Нортроп Гръмън" (Northrop Grumman), за да отправи по-мощна оферта.

"Те умишлено купуват американски компании, за да се установят тук", смята Дъв Закхайм - до миналата година надзорник на Пентагона. Дори при това положение обаче правителството не изпуска нещата от контрол. То изисква висшите мениджъри да бъдат американски граждани. В ЕАДС всички телефони се подслушват, а компютрите са оборудвани със специален софтуер, който предотвратява пробиви в сигурността. Голяма част от техническите дискусии между американските ръководители и техните колеги в чужбина първо се разглеждат от cпeциални надзорни органи, съставени от бивши служители на Пентагона и пенсионирани военни.