- BlueGunBlog -

Месец преди парламентът да се заеме с детайлното разглеждане на законопроекта за културното наследство, приет на първо четене в края на лятната сесия, отпорът срещу предлаганите норми става все по-силен, но и по-гъвкав. Вчера неправителствени организации на нумизмати, колекционери и историци организираха среща, на която подписаха становище срещу проекта и поискаха депутатите да го отхвърлят.

Вчерашната акция беше втората от този характер - още веднага след внасянето на текстовете от председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова (НДСВ) и нейни колеги от различни парламентарни групи колекционери и експерти организираха среща, на която остро критикуваха авторите. Контрапроявите бяха съпътствани и от критични публикации и изявления на известни колекционери. "Не съм изненадан от това, че има такава структурирана реакция, това е акт на самозащита на собствениците на културни ценности с национално и световно значение", коментира пред "Дневник" Николай Михайлов от ДСБ, който е сред депутатите, работили по законопроекта.

Докато вчера представителите на фондациите и историци поискаха спиране на законопроекта, който обявиха за противоконституционен, собственикът на една от първите частни колекции и председател на фондация "Арете Фол" Димитър Иванов подсказа нов начин за противодействие. Опитвам се да убедя колегите да не се карат с Чилова и с парламента, а кротко и благо да ги накараме да приемат нашите предложения и да преработят закона, обясни Иванов, който до 1990 г. ръководи политическата полиция на Държавна сигурност.

И този път опонентите на проекта изложиха вече добре известни аргументи срещу него. Основният - накърнявала се гарантираната по конституция частна собственост. Текстовете предвиждат частните колекционери да доказват с документи собствеността си за ценности - национално богатство. Ако не могат да представят необходимите доказателства, те ще са само държатели на антиките, т.е. няма да могат да ги продават или оставят в наследство. Друга оспорвана разпоредба е тримесечният срок, в който трябва да бъдат декларирани частните ценности. Опонентите на разпоредбите посочват, че срокът е недостатъчен, както и че има редица частни лица, които са придобили по наследство ценности, но нямат документи за тях. Не е ясно обаче какво се случва с антиките, които не са декларирани.

"По същество се предлага експроприация на частната собственост, неоснователно се забранява движението на културни ценности между колекционерите и гражданите, като се предвижда продажбата да става само след тяхната идентификация, на търг, организиран от акционерно дружество", се казва в подписаното вчера становище. Представителите на неправителствения сектор обявиха, че така ще се стимулира укриването и изнасянето в чужбина на ценни предмети. Те попитаха дали, ако Светият синод не може да докаже собствеността си над църквите "Св. София" или "Св. Георги" например, той ще бъде само държател на обектите.

"Ще представя проблемите по по-популистичен, по-публицистичен начин и ще се опитам да подскажа на медиите някои идеи около законопроекта", обяви на пресконференцията Димитър Иванов. И отбеляза, че въпросът за собствеността над частните колекции никога и никъде не е бил решаван документално, а големи световни музеи, като Лувъра например, са създадени на основата на частни колекции, за които не са били търсени документи за произход. В този законопроект няма държавност, има връщане към понятия отпреди сега действащия закон, приет през 1969 г., той е тоталитарен, култовски прочит на възрожденските традиции по съхранение и опазване на ценностите, заяви още колекционерът. По думите му преди 1989 г. - около 1986-1987 г., политиката на държавата е довела до прекратяване на иманярството, а опазването на историческото наследство е било на много по-високо ниво.

Организаторите на подписката обявиха още, че ако проектът бъде приет в този му вид и забележките им не бъдат взети предвид, ще бъде сезиран Конституционният съд. Сред основните им искания е премахване на фигурата на държателя. Можело да се съгласят на някаква форма за ограничаване на собствеността, като например забрана за продажба на ценностите в чужбина или изнасянето им.

Вносителите на промените не останаха изненадани от вчерашните критики. Допускам, че тези, които не фигурират с имената си в подписката срещу закона, са оказали по-голямо влияние върху производството на подписката, заяви Николай Михайлов. Тук става дума за тежко заинтересувани лица, добави той и попита защо другият известен колекционер Васил Божков не е присъствал на организираната вчера пресконференция, а е пратил ръководителя на фондацията си "Тракия" - Кирил Христосков.

Единствено Конституционният съд може да се произнесе по фигурата на държателя, смята Михайлов. Той не допусна да се направят отстъпки във връзка с режима за ценностите с национално и световно значение, за които няма документи. Възможно е обаче да се вземат предвид критиките на нумизматите за малкото време за описание на сбирките им.

Димитър Иванов: Някой питал ли е Наполеон откъде е взимал ценности

Има много проблеми в законопроекта за културното наследство, но най-скандалното е фигурата на държателя, с която се ограничава правото на собственост върху археологическите ценности, заяви вчера собственикът на частни колекции и председател на фондация "Арете Фол" Димитър Иванов. Защо различни хора може да са собственици на всякакви предприятия, а аз да не мога да си имам колекция, ядосано попита Иванов. И потупа каталога от 270 страници с неговата колекция "Арес". Според предговора на книгата колекцията е "получила юридическа легализация" през 2000 г. чрез регистрацията й по закона за лицата и семейството като фондация "Частен античен музей Арес". В каталога подробно са описани над 150 експоната, но не се споменава откъде са придобити и как. На въпрос защо не е посочено откъде са предметите Иванов първо каза, че това е питане, което би било подходящо за представител на прокуратурата, а не на журналист. След това обясни, че за всеки експонат има паспорт, подписан и подпечатан от компетентните държавни институции. А това, че предприятията са собственост на частни лица на базата на документи, не можело да се прилага за археологическите ценности. Този въпрос никога и никъде не е бил решаван документално, заяви Иванов. И посочи, че големи световни музеи като Лувъра например са създадени на основата на частни колекции, на които не са били търсени документи за произход. Някой питал ли е Наполеон откъде е взимал предметите, които е заграбвал по време на войните, дори първият музей - този на Птоломей, открит през 300 г. пр.н.е., е основан на базата на частна инициатива и частни предмети, заяви още колекционерът.

Николай Михайлов: Отпорът срещу закона е самозащита на ключови фигури - колекционери

За археологическите ценности с национално и световно значение, за които няма документи за собственост, фигурата на държателя е единственият изход, заяви за "Дневник" депутатът от ДСБ Николай Михайлов, който е сред авторите на проекта за културното наследство. Според принципите на правото вещите, върху които имаш фактическа власт, се узаконяват след доказване на произхода им, посочи той. По думите му колекционерите са смятали, че чрез издаване на каталози фактически легализират собствеността си, доколкото я оповестяват пред публиката. Сега обаче всички обявени предмети няма да могат да бъдат скрити и изнесени, а ще трябва да се докаже собствеността върху тях, добави Михайлов. Според него единствено Конституционният съд е компетентен да реши спора доколко гарантираната по конституция частна собственост може да бъде пренебрегната заради друга конституционна норма, според която държавата има право и задължение да се грижи за националното богатство. Отпорът срещу законопроекта е акт на самозащита на ключови фигури - собственици на ценности с национално и световно значение, смята депутатът. Допускам, че тези, които не фигурират с имената си в подписката срещу закона, са оказали по-голямо влияние върху производството на подписката, добави той. Сред "скритите" хора той посочи Васил Божков.