- BlueGunBlog -

В столицата на Норвегия беше официално отворена за подписване Конвенцията по касетъчните боеприпаси. В тържествената церемония участваха делегации от над 100 държави. От българска страна Конвенцията беше подписана от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин, съобщиха от министерството на външните работи.
В своето изказване по време на церемонията той подчерта историческото значение на новоприетата конвенция и посочи, че усилията на всички държави трябва да се съсредоточат върху бързото ратифициране и влизането й в сила, съобщи БТА.
Конвенцията по касетъчните боеприпаси беше договорена през май т. г. в Дъблин, Ирландия. С нея на практика се забраняват всички касетъчни боеприпаси, използвани до момента във военни операции. Тя предвижда мерки за оказване на помощ на жертви, пострадали от касетъчни боеприпаси и създава механизъм за сътрудничество, включително възможност за запазване на минимален брой боеприпаси за тренировъчни цели.
Присъединяването на Република България към конвенцията е свидетелство за ангажираността на страната ни с необходимостта от предприемане на незабавни мерки за преодоляване на тежките хуманитарни последици, причинявани от този тип оръжие.
След договарянето на Конвенцията по касетъчните боеприпаси т.г. в Дъблин, когато тя бе приета от 107 държави, в София през септември се състоя регионална конференция в подкрепа на документа.
След официалното подписване в Осло на Конвенцията по касетъчните боеприпаси предстои влизането й в сила, за което е необходимо минимум 30 държави да са я ратифицирали.

Седем страни от ЕС отказаха да положат подписа си под историческа конвенция срещу използването на касетъчни бомби в норвежката столица Осло, съобщава Euobserver. В групата на въздържалите се попадат Финландия, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Гърция и Кипър.
"Чешката делегация не присъства на срещата, но те бяха дали сигнал, че ще подпишат документа, така че вероятно има някаква техническа причина за забавянето", каза норвежки дипломат пред Euobserver. Чехия присъства в списъка на 92-те страни присъединили се към конвенцията, разпространен в ООН. Конвенцията – юридически обвързващ документ забраняващ производството, употребата, запасяването и търговията с касетъчни бомби вече е ратифициран от четири страни, включително Норвегия, която превърна договора в национален закон.
Касетъчните бомби представляват противопехотни муниции, съдържащи стотици малки бомби. Могат да се изстрелват с артилерийски установки, ракети или да се пускат от самолети. Някои модели се самовзривяват, но при използването на други разпръснатите малки бомби създават минно поле, където дори след години, цивилни граждани могат да бъдат убити или осакатени. Обичайните жертви са деца, привлечени от ярките цветове на мунициите.
Този вид оръжие за първи път е използван от съветските и германските войски в Украйна и Беларус през 1943г. Както Русия, така и Грузия използваха касетъчни бомби по време на конфликта в Кавказ през август.
От европейските страни отказали да подпишат документа, Полша, Гърция, Румъния и Словакия произвеждат касетъчни бомби и притежават значителни запаси. Кипър обикновено следва решенията на гръцката външна политика. Полски генерал заяви преди срещата в Осло, че Полша няма да се присъедини към конвенцията докато Русия не направи същото, допълвайки че по-прецизните противопехотни оръжия са доста по-скъпи.
САЩ, Русия, Китай, Индия, Пакистан и Израел – страните притежаващи основните запаси от касетъчни бомби в света, също отказаха да подкрепят споразумението.


WCMD Cluster Bomb - Celebrity bloopers here