- BlueGunBlog -

Защо нашите рейнджъри в Ирак напущат армията ни и започват работа за американска охранителна фирма.

...Това е недопустимо, имайки предвид, че много често попадахме в ситуации по време на акции, в които имаше престрелки и съпротива, и тогава животът ти зависи от подготовката и професионализма ти. Дори когато нямаше бунт, ние пак бяхме под заплаха, тъй като тук дори и тийнейджърите се разхождат с оръжие в ръка и могат всеки един момент да го използват срещу теб. Такава стрелба имаше постоянно. Особено вечер направо се виждаше как куршуми хвърчат отвсякъде. Също така нашата армия не беше решила и въпроса с екипировката. Приблизително около хиляда лева даде всеки от нас, за да си закупи част от оборудването ни. Екипировка не ни дадоха почти никаква. Само обувките ми се оказаха здрави, но това е изключение, защото на много хора им се скъсаха още тук, в България.
Това, което ни раздадоха като екипировка, започна още в началото да се разпада, както я носиш върху себе си. Кобурите за оръжието се разпадаха както си тичаш по време на мисия. Преди да заминем, един висш офицер се изправи пред нас и ни попита от какво имаме нужда. Ние му изредихме нещата, които липсват от екипировките ни. Той се изсмя и каза, че сме се правели на интересни и това са глезотии. Американците ни се смееха и едновременно с това ни се възхищаваха, защото отивахме на мисии с обикновени коли. Би трябвало да бъдат бронирани, а ние се движехме с шевролети, които нямаха никаква защита.
Сами си правихме подобрения, за да се предпазваме поне малко. Слагахме по колите бронирани жилетки и гуми. За 6 месеца нямах нито един почивен ден...