- BlueGunBlog -

Военният бюджет на Русия за 2007 ще бъде 800 млрд. рубли, съобщи пред Държавната дума военният министър Сергей Иванов. Не се предвижда никаква милитаризация на бюджета, отбеляза той. Затова пък за пръв път ще влезе в действие програма за целево използване на отпуснатите средства; това ще доведе до "повишаване на качествените промени във въоръжените сили", добави министърът. Качествените преобразования очевидно включват планираната професионализация на 70% от личния състав на въоръжените сили до края на 2007 г. и покупките на нови въоръжения. Бюджетът за 2006 г. предвижда за националната отбрана 667 млрд. рубли, включително 225 млрд. за покупка на оръжия. Лъвският пай от тези пари е предвидена за стратегически въоръжения - 6 ракети "Топол-М", за строеж на атомни подводници, 2 стратегически бомбардировача Ту-160 и за поддържане на ядрения арсенал. Значителни са и разходите по създаване на универсалната междуконтинентална ракета "Булава".
Всички тези въоръжения са безполезни в Чечения - те не могат да бъдат използвани срещу международния тероризъм, който реално заплашва сигурността на Русия. Това са оръжия за стратегическо възпиране и могат да бъдат насочени само срещу аналогични оръжия. В подобни количества с такива разполагат единствено САЩ. Петнайсетте години, откакто приключи Студената война, доведоха само до ново охлаждане на отношенията между двете големи държави. Ненапразно президентът Путин отдели на въоръжените сили толкова много място в годишното си послание. И каза направо: "Колкото са по-силни въоръжените сили, толкова по-малко са съблазните да се диктуват условия".
Мускули помпат и САЩ, и Русия. САЩ обаче не само разполагат с половината от всички финанси, отпускани за отбрана в световен мащаб, но ги изразходват и по-пестеливо. Произвеждат примерно само ударни подводници тип "Вирджиния" и удължават ресурса на ракетните подводници тип "Охайо". Русия междувременно започна да строи стратегически подводен ракетоносец по проекта "Борей", подводница носител на крилати ракети от типа "Антей", многоцелева подводница по проекта "Ясен". А последната, спусната до момента на вода, бе строена по проекта "Щука-Б". Напълно очевидно е, че липсата на унификация оскъпява не само производството, но и обслужването на подобни плавателни съдове. За всеки от тях е необходим специален пристан,тренажори, въоръжения и още много различни неща. Стратегическите бомбардировачи с голям обсег Ту-160 си стоят на земята - няма работа за тях. Излитат отвреме навреме за тренировъчни полети. Всеки полет струва не стотици хиляди дори, а милиони рубли. Днес руската стратегическа авиация разполага с 14 такива бомбардировача и скоро ще има шестнайсет. Независимо дали са 10 или 100, все едно няма да ги пратят на патрулиране с ядрено оръжие на борда. Но производството и експлоатацията им все така гълтат пари. Много се говори за ракетата "Булава", предвидена да се използва и на суша, и по море. Тъкмо за нея - преди още да е създадена, се строят подводниците клас "Борей". В бъдеще "Булава" ще замени балистичните ракети УР-100Н УТТХ в подземните им шахти, въпреки че ресурсът им може да се удължи с още 15 години, а и производството им отдавна е добре отработено.
По всичко личи, че епохата на съкращаване на стратегическите въоръжения отминава - идва надпревара. Американско-руският документ от 2002 г., който предвижда съкращаване на стратегическите нападателни потенциали на САЩ и Русия, може да действа само ако между двете държави има доверие. Щом отношенията охладняват, намалява и ефективността на споразуменията, и то в геометрична пропорция спрямо спада в доверието. И веднага прозвучава войнствена риторика, а разходите за покупка на стратегически въоръжения рязко нарастват.
През 70-те и 80-те години на Съветския съюз бе натрапена надпревара във въоръжаването, която подкопа икономиката му и предизвика разпадане на държавата. Затова пък остави като наследство колосална отбранителна промишленост - комплекс, който изисква военни поръчки. И ето че състезанието между военнопромишлените комплекси на САЩ и Русия започва отново. В Русия под формата на вертикално интегрирани структури (холдинги) се създават концерни монополисти и те активно прокарват своите финансови интереси. Засега апетитите им са ограничени до онези 2,7 на сто от БВП, които отиват за националната отбрана. Скоро обаче това ще им се види твърде малко.