- BlueGunBlog -

Металните оръдия се използвали още през 13-ти век в Европа, заменяйки бамбуковите, кожени, дървени или каменни кухи копия. Първите оръдия били изработвани от две парчета метал, слепени заедно в цилиндрична форма, подсилени с железни обръчи, а първите гюлета най-често били каменни, тежащи над 200 кг. По-малки оръдия изстрелвали стрели, вместо камъни.
Ранните оръдия можели да стрелят само по няколко пъти на ден, поради несъвършената си опростена конструкция. Поради това много известни и незнайни артилеристи от Средновековието срещали смъртта си от избухнало оръдие - Джеймс II, крал на Шотландия загинал по този начин при обсадата на Роксбъро през 1460 г.
Най-добрите и сигурни оръдия били отливани от бронз и издълбавани отвътре, за да могат каменните, железни или оловни гюлета да паснат точно на дулото, без да се налага да се слага уплътняване. Преди това се използвали парцали или слама, или пък дървени тапи, за да прилегне гюлето към оръдието. Обикновено като муниции се използвали железни гюлета, покрити с олово, като в някои случаи те били квадратни. Отливаните оръдия имали много по-точен прицел от предишните. Към 16-ти век лятото желязо, тъй като било по-евтино от бронза, се превърнало в основен материал както за гюлетата, така и за самите оръдия. Проблемът при него бил, че ако не е добре отлято и в него нямало никакъв фосфор, оръдието от желязо много лесно можело да избухне. След отливане оръдието се подлагало на механична обработка, за да се усъвършенства цилиндричната му форма, след което се пробивала дупката за фитила.