- BlueGunBlog -

Таранът е едно от малкото древни оръжия, които са останали в активна употреба и до днес. Корените му са в древността, а единствената му функция била да разбива портите и стените на различни укрепления.
В най-простата си форма таранът представлявал голям и тежък ствол на дърво, носен от няколко души и засилван срещу дадена цел, като инерцията на движението трябва да е достатъчна, за да се порази целта.
В по-усложнените си варианти, таранът се окачвал на рамка, движеща се на колела с въжета или вериги, което позволило стенобойното оръжие да стане много по-масивно и да се засилва по-лесно към стената или портата. Често ударната му сила била увеличавана с поставянето на метален накрайник или "глава" и с опасването на части от дървото с метални ленти. Освен това, по-усъвършенстваните тарани имали и защитни покриви и стени, обвити с кожа или друг материали, за да не бъдат подпалени.
Някои тарани вместо да се окачват на вериги, били поставяни върху валяци. По този начин можела да се постигне значително по-висока скорост и, съответно, по-голяма разрушителна сила. Такъв таран използвал например Александър Велики.
В средновековните замъци защитниците на укреплението опитвали да попречат на тарана като хвърляли предмети пред него точно преди да удари стената или портата или го подпалвали, ако не бил добре защитен. Използвали и куки, с които да захванат и обездвижат стенобойното оръжие. С течение на времето се появили и по-компактни варианти на тарана, които можели да се използват в по-ограничени пространства.
И в днешно време се използват разновидности на тарана. Някои от тях се монтират върху превозни средства, а други се използват от полицейски части, например американските спецчасти, които използват малки метални тарани, задвижвани от двама души за разбиване на заключени врати.