- BlueGunBlog -

Предшествениците на днешните бомби представлявали кухи метални сфери от желязо с отвор за фитила, който тогава най-често бил дървена пръчица. Най-големите бомби били около 35 см в диаметър и около 5 см дебели. Обикновено тежали приблизително 50 кг, заредени с около 4 кг барут. При експлодиране се разтрошавали и разпръсквали парчета навсякъде, ето защо обикновено се изстрелвали от мортири или оръдия.
Често бомбите, които избухват и разпръсват метални парчета погрешно се свързват със шрапнела, кръстен на лейтенант Хенри Шрапнел, който изобретил снаряд, съдържащ заряд достатъчно силен, само за да се строши обвивката, и пълен с малки гранати, които след избухването на обвивката си продължавали да летят с първоначалната скорост на изстреляния снаряд. За пръв път тези бомби били използвани през 1804 г.
Смята се, че снаряди са били използвани още през 15-ти век - при обсадата на Неапол през 1495 г., както и при тази на Вахтендорф около 100 години по-късно. Прочутият с жените си Хенри VIII също разполагал с мортири и бомби, правени от чужденци, а до 1634 г. бомбите вече бил широко използвани от холандците и испанците.
В по-древни времена пък запалителните бомби се правели от дърво, в което се пробивала дупка за възпламенителната смес, която най-често се състояла от връв, накисната в селитра или винена утайка. Тези ранни бомби били трудни за употреба и доста опасни и ненадеждни, тъй като често фитилът изгарял твърде бързо, а тези, които ги използвали искали бомбата първо да падне на земята и тогава да се взриви. Надеждни възпламенители се появили едва през 18-ти век, макар че бомбите вече се правели от метал, а не от дърво.