- BlueGunBlog -

Може ли пияни шофьори и пияни полицаи да убиват хора и да получават леки присъди, защото не допускали последиците от стореното? Виновните за "Индиго", Чората, фонтана на пл."Славейков" могат да се отърват само с глоба според промяна в Наказателния кодекс

- Трима полицаи, въоръжени с автомати, застават на контролния пункт до „Петолъчката" край Сливен. Спират за проверка мазда. На задната седалка са 16-годишната Станиела Бугова и майка й. Автоматът на един от сержантите - Здравко Петков, е зареден. Той произвежда изстрел, който се оказва смъртоносен за девойката. След време военен съд го осъжда за убийство по непредпазливост на 2 г. и 6 месеца лишаване от свобода.
- Години по-късно друго 16-годишно момиче е застигнато от куршум в центъра на София. Елеонора Димитрова е простреляна смъртоносно в гърба отново с полицейско оръжие. Съд признава за виновен за смъртта й старши лейтенант Калин Кьосев, който произвежда изстрел на излизане от заведение, където празнува повишение и е употребил алкохол. Осъден е за причиняване на смърт по непредпазливост на 5 години затвор. Независимо че прокуратурата настоява той да бъде осъден за умишлено убийство, съдът приема, че всичко се е случило по непредпазливост. По-късно апелативен, а накрая и касационен съд му намаляват наказанието на 4 години.
- 26-годишен младеж помита във Враца с кола и убива 17-годишно момиче и 18-годишния й приятел. Първоначално Павел Йотов е осъден на 3 години условно за причиняване на смърт по непредпазливост. Заради проблем с кръвната му проба и заради силен обществен натиск по-висшестоящ съд връща делото за ново разглеждане. Следва 5-годишна присъда, но отново за причиняване на смърт по непредпазливост, този път след употреба на алкохол.
- През март 2003 г. на спирката срещу хотел "Плиска" в София Александър Александров помита чакащите на спирка хора, като убива един и ранява 9 души. В кръвта му са открити 2 промила алкохол. Съдят го за причиняване на смърт по непредпазливост, като все още не е осъден дори на първа инстанция. Месеци след като помита хората на спирката, той е хванат да кара отново пил и без книжка. За това си деяние получава административно наказание глоба.
-------------

Има една свенлива област в българското наказателно право и в родното правораздаване, в която те се проявяват повече милосърдно, отколкото справедливо. Става дума за т.нар. непредпазливи деяния. В родния Наказателен кодекс те са изрично посочени в текстове, които предвиждат далеч по-леки наказания - най-вече условни. Или се изразяват в глоби с изцяло изключена наказателна отговорност. При тях дори лица, прегазили или убили напълно невинни хора, остават с чисти съдебни досиета. Или защото не искали, или защото им било за първи път, или пък защото се опитали да помогнат на жертвите.
В същото време има хиляди случаи на престъпления, които крайно озадачаващо попадат в графата непредпазливи.
Но какво непредпазливо има в катастрофа, предизвикана от пиян шофьор? Или пък, когато пиян полицай стреля и убива човек? Какво значи за обществото, за жертвите и близките, че виновникът не "допуска, че ще настъпят общественоопасни последици", както пише в Наказателния кодекс?
Убийство по непредпазливост ли е, когато при нелегален лов ловец убива друг ловец, на когото преди това се е заканил. Но съдът приема, че е така и следва условна присъда от 2 години. Или пък, че е непредпазливо убийството в заведение, извършено от пиян човек, който преди това стреля неколкократно в тавана. Но съдът приема, че не ставало дума за убийство по хулигански подбуди, защото жертвата била от същата компания, хората били в добро настроение, след лов, били пили и т.н. Присъдата е условна.
В подобни случаи

съдебната система е странно мека

Затова допринася и законът, който позволява това и който предвижда специални текстове за убийство по непредпазливост, включително и при професионална такава.
Трудно издържа тезата, че може да съществува смърт, причинена по непредпазливост от човек, който има оръжие по занятие или по необходимост - без значение дали е полицай, военен, бизнесмен... Защото самият факт, че той има пистолет, че в него има патрони, че може да убие с това оръжие, ако го извади от кобура, вече очевидно означава евентуален умисъл. Или пък ако извършва проверка на пътя със зареден автомат.
А и ако тук все пак са допустими някакви вариации, умисъл с категоричност може да се търси при употреба на алкохол. Същото се отнася и до водачите на МПС, които са причинили смърт на пътя. Няма как да е непредпазливо тяхното деяние от момента, в който са седнали пияни в колите си или пък са управлявали автомобилите си с превишена скорост. Но съдилищата трайно са наложили практиката в такива случаи да се четат присъди за причиняване на смърт по непредпазливост. Дори в частта от НК, посветена на пътно-транспортните произшествия, са предвидени специални текстове в тази посока. Все пак тук се предвиждат по-тежки санкции за разлика от непредпазливите убийства, където максималните наказания са в общия случай до 3 години, а при професионалната непредпазливост - примерно полицаи, лекари и т.н., до 5 години.

Проблемът с непредпазливите престъпления стана особено актуален

и през последните две седмици, включително и с влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Това се случи, след като по незнайно какви причини в НПК, който влезе в сила на 28 април, бе предвидена промяна за чл.78 а в НК. Става дума в определени случаи наказателната отговорност да бъде заменена с административна глоба. Според тази промяна замяната вече може да се прави за непредпазливите престъпления, макар и те да предвиждат до 5 години затвор. Досега тази граница беше 3 години. На практика това означава, че вече и професионалната непредпазливост няма да бъде наказвана и се създават възможности за наистина сериозни съдебни безобразия. Защото извършители дори на убийства, не само че няма да влизат в затвора, но и ще бъдат с чисти съдебни досиета, като ще плащат една-единствена глоба и то 1000 лв. Повече от смешно.
Наскоро отговорни юристи - сред които зам.-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков и ръководителката на работната група за големите промени в НК Момяна Гунева, предупредиха, че този широк обхват на чл. 78а създава възможности за големи проблеми, че много хора ще отърват справедливи наказания и за нерегламентирани практики. Ще е изключително интересно да се види и кой точно ще се възползва от тази нова норма. Например това е не само възможно, но и напълно безпроблемно да се случи по делото "Индиго"? Или пък по делото за фонтана-убиец на площад "Славейков"? Или пък по делата срещу собственици на строителни фирми, при чиито строежи са загинали работници? Или пък по делото срещу полицаите, причинили смъртта на Ангел Димитров-Чората, които също са обвинени за смърт по непредпазливост.
Пак по темата за непредпазливите престъпления трябва да се отбележи, че във вече внесения в парламента правителствен пакет от големи промени в НК се предвижда завишаване на годините затвор, предвиждани за професионалната непредпазливост. Интересно е дали точно това изменение ще бъде прието от парламента. Но и това ще проследим с интерес.
В случая обаче е важно, че последните години показват категорично противоречива практика по т.нар. непредпазливи престъпления и час по-скоро трябва да бъде уеднаквена. Защото, колкото и да е странно точно по тази деликатна материя няма тълкувателни решения на Върховния съд. Жертвите и техните близки са в правото си да търсят и да получат ясен отговор защо човекът, който им е съсипал живота, се отърва с една глоба.
Затова е повече от необходимо да бъде издадено поне едно тълкувателно решение, ако не и няколко. Както и наистина да се събере една група от специалисти по наказателно право, които да изчистят НК от възможността пияни шофьори, пияни полицаи, избили невинни хора, да получават условни присъди, защото деянията им били по непредпазливост.
Останалото си е узаконена несправедливост.

Престъплението по българския закон и по наказателната доктрина се състои от няколко основни елемента. То е винаги човешко деяние - действие или бездействие. Трябва и да е общественоопасно - да застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения в републиката правов ред или други интереси, защитени от правото. Необходимо е и да е противоправно - да е нарушен законът. То трябва и да е наказуемо - да се наказва по Наказателния кодекс, където са записани всички престъпления и наказанията за тях. Извън НК няма престъпление и наказание. И накрая трябва да е извършено виновно - тук се има предвид конкретното психическо отношение на дееца към извършеното деяние и неговите последици. Именно по отношение на вината доктрината и законът делят престъпленията на две форми - умишлени и непредпазливи. При умишлените престъпления извършителят съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда неговите общественоопасни последици и иска (при прекия умисъл) или се примирява (при евентуалния умисъл) с настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на тези последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (това е т.нар. престъпна небрежност), или е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати (т.нар. престъпна самонадеяност). По правило се наказват умишлените деяния. За непредпазливите в НК е записано, че те се наказват само когато това се предвижда изрично в самия кодекс.
Така се потвърждава присъдата за непредпазливост, която на всичкото отгоре е условна.