- BlueGunBlog -

През 1995г. Пентагонът обявява конкурс за разработване на универсален щурмови изтребител, който да замени намиращите се в момента на въоръжение многоцелеви изтребители F-16 и палубните F/A -18. Той трябва да изпълнява предимно удари по земни цели, но да има и възможности за борба с авиацията на противника и да може да бъде въведен на въоръжение във военновъздушните сили (ВВС), във военноморските сили (ВМС) като палубен самолет на самолетоносачите, в Корпуса на морската пехота и Кралския флот на Великобритания. В конкурса влизат два консорциума, оглавявани от големи авиационни фирми - едната е Вoeing Aerospace, а в другата влизат Lockheed Martin, Northrop Grumman, Pratt & Whitney, Rolls-Royce, British Aerospace и др. През 2001 г. Lockheed Martin печели конкурса с прототипа си Х-35. Той получава номерацията F-35 и названието Joint Strike Fighter (Универсален ударен изтребител). Ще се произвежда в три леко различни модификации - за ВВС, за ВМС (палубен изтребител) и за морската пехота и Кралския флот с вертикално кацане (STOVL) и скъсен разбег. Всички модификации са унифицирани на 70-90 %.
F-35 притежава висока бойна живучест за сметка на намаления топлинен и радиолокационен силует. Корпусът му е построен с елементи на технологията "Стелт".
Радиоелектронното му оборудване е изградено върху принципа на интеграцията на бордните сензори и външни разузнавателни системи, което означава, че пилотът може да получава информация, в т. ч. и за насочване на високоточните авиационни бомби от други самолети, разузнавателни сателити, наземни пунктове за управление и пр. Бордните комуникационни и сканиращи системи се основават на многофункционалната радиолокационна станция (РЛС) APG-77 AESA. Чрез нея работи и системата за предупреждение при облъчване от чужда РЛС. Освен това самолетът е оборудван и с инфрачервена система за търсене, идентификация и съпровождане на въздушни цели и за насочване на високоточните оръжия по земни цели.
Въоръжението на F-35 е управляемо високоточно ракетно-бомбено и артилерийско. Ракетите и авиобомбите се окачват на външни и вътрешни възли, като максималният боен товар е около 5000 кг. В режим на полет "Стелт" оръжията (450-кг бомби и управляеми ракети "въздух-въздух" AIM-120C AMRAAM) ще се поместват само във вътрешните отсеци и няма да достигат размера на максималния боен товар. Най-много самолети ще приемат на въоръжение ВВС на САЩ - между 1700 и 2000. Те ще заменят F-16 и А-10 и ще представляват най-опростения, лек и евтин вариант на JSF. Цената на един изтребител ще бъде около 28-30 млн. долара, ще бъде въоръжен с автоматично артилерийско 20-мм оръдие и ще бъде оборудван с лазерен далекомер.
За ВМС на САЩ ще бъдат доставени между 300 и 480 самолета. Този вариант на JSF е най-скъпият - ще струва около 38 млн. долара. Там F-35 трябва да замени F/A -18. Палубната модификация има увеличена разпереност, а по-голямото крило осигурява подобрена маневреност и възможност за носене на по-голям боен товар (5400 кг). Във въоръжението му също е включено 20-мм оръдие. В сравнение с F/A -18 JSF има около 1,5-2 пъти по-голям боен радиус.
Модификацията за Корпуса на морската пехота и Кралския флот е със скъсен разбег и вертикално кацане (Short Takeoff and Vertical Landing, STVOL). Цената му ще бъде около 35 млн. долара. Във въоръжението отсъства 20-мм оръдие, но е възможно подкачването на гондолно оръдие под крилото.
Модификациите за ВВС и ВМС ще бъдат оборудвани с един турбореактивен двигател Pratt & Whitney F119-PW-100 с максимална тяга 15 500 кг. Той е подобен на двигателя F119, с който е оборудван авангардният изтребител F-22. Модификацията STVOL има различен двигател, разработен с участието на Rolls-Royce Defence.