Спецкуршум убил студента в “Алиби”
06 декември, 2005
След 3 г. процес има присъда за разстрела в дискотека
Наскоро Софийският градски съд приключи едно от най-шумните си дела за последните десетина години - това за убийството на 19-годишния студент Петър Маринов в столичната дискотека "Алиби". Трагедията, която се разигра на 29 юни 2001 г., постави на дневен ред много въпроси - за това кой може да носи оръжие, за това как се проверяват посетителите в дискотеките в страната, и, най-вече за това каква отговорност трябва да понесе човек, обучен да борави с пистолети, когато - волно или не - самият той убие. Още повече, че в случая бе замесен човек, пазил двама президенти.
На 1 декември съдия Мирослава Тодорова чете присъдата по делото "Алиби" - 15 г. затвор за умишлено убийство. За виновен за престъплението бе признат бившият гард от Националната служба за охрана (НСО) Александър Стоянов. Така процесът приключи на първа инстанция на четвъртата година след престъплението.
И понеже напоследък особено стриктно се вглеждаме в сроковете, в които работи правосъдието, в този случай трите години и нещо са разумен срок. Ако някому се струват много, да си припомни делото за убийството на врачанина Валентин Алексиев-Лисицата, което вече близо 9 години не може да приключи на първа инстанция. Или пък това за полицейския побой над Юри Ленев, осъден за убийството на Андрей Луканов. То шеста година вече е на фаза разследване. Пък и в случая "Алиби" имаше и едно принудително забавяне - миналата година се наложи процесът да тръгне отначало. Причината - съдията по делото Даниела Атанасова стана зам.-министър на правосъдието. Така през септември 2004 г. делото пое Мирослава Тодорова.
Как се разигра трагедията? 19-годишният Петър Маринов беше убит на именния си ден - 29 юни 2001 г. Отишъл да празнува в дискотека "Алиби". Същото - да празнуват имен ден, на същото място - в "Алиби", решили във фаталната юнска нощ и охранителят Александър, приятелят му Ивайло Петков и две момичета - Анелия и Петя. По онова време - през 2001 г., заведението е сред най-модните в София и всяка вечер се пълни с хора.
В дискотеката компанията на Александър пристигнала към 2 часа през нощта. Охранителят носел личния си пистолет "Глок". Има разрешително за оръжие като бивш служител в НСО. Към 29 юни 2001 г. работи в частната охранителна фирма "Аркус сигурност". Според тогавашния шеф на НСО ген. Димитър Владимиров Александър Стоянов е уволнен от службата, защото си пускал фалшиви болнични и работил на частно за силова групировка. След трагедията ген. Владимиров обясни пред "Монитор", че като приемали младежа на работа в службата, той дал отлични резултати на тестовете. Назначили го в личната охраната на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. После обаче постоянно излизал в болнични и, като го видял на улицата здрав, ген. Владимиров го уволнил.
На входа на дискотеката гардовете спрели Александър, тъй като в заведението било забранено да се влиза с оръжие. Стоянов обаче им обяснил, че е бивш служител на НСО и няма проблеми да си носи пистолета. В съдебната зала гардовете разказаха, че техен колега, с когото Стоянов се познавал от работата си като държавен охранител, му ходатайствал да влезе с пистолета. Ако си бяха свършили работата и го бяха спрели, трагедията можеше да се предотврати.
Стоянов и компанията му седнали на един от централните барове. Поръчали си по едно малко уиски. Александър стоял прав, облегнат на бара.
По същото време в дискотеката празнувал именния си ден и студентът по информатика в Софийския университет Петър Маринов. Той е в компанията на колеги от университета и фирмата, в която работи. Момчето е в много добро настроение, цяла вечер танцувало, закачало се с колегите си.
На бара пък Александър Стоянов извадил пистолета от кобура и го заредил. На компанията си обяснил, че така му е по-спокойно. От какво се е страхувал нито той, нито някой от приятелите му можа да обясни пред съда. При разпитите след убийството свидетелка разказва, че и друг път се е случвало Александър да вади пистолет по заведения с обяснението, че го "проверявал".
Към полунощ дискотеката вече се е цепела по шевовете от хора. Малко преди 3 часа Александър пак извадил пистолета и изведнъж той гръмнал.
"Сашо изпусна пистолета и се наведе да го вземе. Извади пълнителя и започна да го чисти. Аз се обърнах и чух изстрела", разказа пред съда приятелят Ивайло Петков. По думите му Стоянов му обяснил, че са го блъснали, това е предизвикало изстрела и допълнил: "Няма никакъв проблем, със стоп-патрон беше".
Оказва се обаче, че не е бил стоп патрон. Точно обратното, става дума за спецкуршум, използван в някои чуждестранни специални части при антитерористични акции - за стрелба в самолети и затворени помещения.
Точно в момента на изстрела от другата страна на бара Петър Маринов си поръчвал кола. Куршумът го улучва в главата и той се срива окървавен до бара.
"Момчето лежеше обляно в кръв и се гънеше в конвулсии", разказва барманът, който обслужвал Петър. Студентът издъхва, преди да пристигне линейката. Докторите само констатират смъртта му.
По това време Александър не знаел какво се случва. Чак когато диджеят обявява, че купонът е свършил и паникьосани хора се разтичват около бара, той разбира, че е станало нещо нередно. Озърнал се и видял падналото момче.
Според свидетелските показания се навел и, ужасен, извикал: "Ставай, момче!". В този момент очевидно гардовете разбрали кой е стрелецът и го задържали до пристигането на полицията.
Александър Стоянов беше задържан за постоянно в ареста. Прекара там близо една година, но след няколко отказа съдът все пак го пусна, тъй като прокуратурата забави разследването по случая. В крайна сметка съдия Даниела Атанасова даде ход на процеса на 17 декември 2002 г.
От деня на убийството до деня на присъдата Александър Стоянов не каза и една дума пред медиите. Не каза нищо и след като научи, че го чакат 15 г. затвор. Александър се явяваше редовно на съдебните заседания, сядаше на подсъдимата скамейка, слушаше свидетелите и вещите лица и си водеше записки. Понякога коментираше с адвоката си Менко Менков този или онзи отговор на свидетели. Гледаше да не се сблъсква с родителите на убития студент - Албена и Марин Маринови.
Ключов момент в процеса се оказаха експертизите на пистолета "Глок". Защитата на Стоянов се опита да докаже, че изстрелът е случаен и той не е искал да гръмне, камо ли да убие младежа. Становището на вещите лица обаче беше категорично - "Глок"-ът е модерен пистолет, който има три защити срещу случаен изстрел. Оръжието не може да гръмне нито като падне на земята, нито докато се чисти.
Гласът на Александър се чу само по време на обясненията му пред съда в началото на ноември т.г. Тогава той заяви, че в "Алиби" се почувствал много зле заради жегата, щял да припадне.
"Спомням си, че вдигнах пистолета от земята, извадих пълнителя и започнах да го чистя, тогава някой ме бутна. След това се опомних чак в Първо районно, където ми казаха, че с моето оръжие е убито момче. На път към бара се почувствах все едно ходя в коридор. Образите ми се размазаха", разказа бившият гард на НСО. Обясни как е изпил 3-4-5 бири.
Психиатрична експертиза потвърди, че Стоянов има мозъчни проблеми, но е психично здрав и може да отговаря за постъпките си.
"Съжалявам много за случая. Вие определете каква е степента на моята вина. Аз моля само за справедливост", каза в последната си дума Александър Стоянов.
"Мисля, че няма справедлива присъда за лишаване от живот. Каквато и да е тя, няма да върне сина ми. Съдът беше обективен, направи всичко възможно да провери материалите, да призове всички свидетели, назначи всички искани експертизи", заяви със сълзи на очи майката на убития студент Албена Маринова, след като чу присъдата.
Присъдата на Александър Стоянов не е окончателна и той може да обжалва пред две по-горни инстанции. Родителите на Петър Маринов обаче също се заканиха да обжалват и да искат по-голямо наказание за убиеца на сина им. Каква ще е окончателната присъда по случая "Алиби" ще разберем след произнасянето на Върховния касационен съд.
Трагичната смърт на Петър предизвика обществен гняв срещу безконтролното притежаване и носене на оръжие. Още повече, че трагедията в "Алиби" стана само месеци след като 16-годишната Елеонора бе застреляна в центъра на София от полицая Калин Кьосев. Близки и приятели на Петър направиха подписка с искането да бъде затегнат контролът над носенето на оръжията и я пратиха до парламента. Няколко дни след убийството пък полицията започна проверка на всички охранителни фирми.
АСЕН ИВАНОВ
Монитор
06-12-05
Монитор
06-12-05
24 декември, 2005 01:47
Случая е неприятен и трагичен, но все пак не е правилно да се приеме, че защото случаен изстрел с Глок-а е изключен става дума за умишлено убийство. Липсва мотив, според мен това просто е поредната небрежност (непредпазлива преценка за патрон в цевта, от която и аз съм патил), която се наказва с макс. 5 години.(НК чл.122), човекът сам си е утежнил положението, твърдейки че пищова сам е гръмнал "случайно".
29 декември, 2005 14:03
Наличието или липсата на мотив се взема предвид в наказателния процес при изследване на деянието от субективна страна, но категорично мотивът не е определящ за формата на вината (пряк/евентуален умисъл или непредпазливост). Експертизата доказа, че при този вид оръжие е необходимо да бъде натиснат спусъка, което е било извършено именно в ръката на стрелеца и то след почистването. Професионалното му минало, навършените години и състоянието на вменяемост на извършителя напълно му позволяват ясно да осъзнава последиците на своите действия и да ги контролира. Няма да коментирам извършената от съда квалификация на формата на вина, но категорично това не е "просто поредната небрежност" и фактът, че очевиден мотив няма, не може да бъде определящ. Все пак влизането в препълнено заведение с оръжие, неговото зареждане, повторното му изваждане и натискане на спусъка с надеждата, че в цевта няма патрон, е нещо повече от инцидент по непредпазливост.