- BlueGunBlog -

Хлапета стрелят едно срещу друго в домовете си със заредени пистолети, купувачи в магазини губят живота си от психопати с пушки, студенти загиват в университетските аудитории, децата – в детските градини, колегите – в офисите. През 2005 г. от огнестрелно оръжие – при убийства, самоубийства и нещастни случаи - в САЩ са загинали 30 694 души. Но според Втората поправка към Конституцията на САЩ правото на притежание на оръжие не може да бъде ограничавано.
В Америка всеки може да си купи пушка или пистолет. 300-те милиона американци разполагат с 270 милиона огнестрелни оръжия. Според статистиката на всеки 100 оръжия 90 са частна собственост, а не са в ръцете на полицаи или военни. В Йемен например съотношението е 61 към 100, а в Германия – 30 към 100.
Само през последните две седмици в САЩ станаха няколко показни убийства на невинни хора. На 15 февруари в университета в Декалб загинаха шестима студенти. На 8 февруари в Техническия университет в Батон Руж загинаха трима души. На 27 февруари 26-годишен мъж отне живота на четири души в дом за възрастни хора в щата Тенеси. Стрелбата извика спомените за двете най-жестоки стрелби в историята на страната - в Техническия университет във Вирджиния от април 2007 година, когато загинаха 33 души, и в гимназията “Кълъмбайн” от 1999 година с 15 загинали млади хора.
Заради склонността на американците да забравят тези трагедии, един фотограф – Кайл Касиди – реши да погледне собствениците на оръжие от по-различен ъгъл. Той влезе в домовете на пенсионери, готвачи, студенти и полицаи, на бели и чернокожи, евреи и християни, самотници и многодетни семейства, които се грижат за оръжията си като за най-скъпото и гордо позират с тях.
Книгата на Касиди „Въоръжена Америка: портрети на американски собственици на оръжия в техните домове” (Armed America: Portraits of American Gun Owners in Their Homes) започва така: „Въпросът за притежаването на оръжия в Америка е горещ. Спор се води дори за броя на оръжията в страната. Националната оръжейна асоциация, най-голямата лобистка група в полза на оръжията, цитира Службата за алкохол, тютюн, оръжия и експлозивни материали, според която през 1999 г. в САЩ е имало 215 000 000 огнестрелни оръжия, което прави по едно и половина на всяко домакинство в страната. Brady Campaign (водещата коалиция срещу оръжията) изчислява, че в САЩ има 192 000 000 оръжия, притежавани от 39 процента от населението. Но тази книга не е за оръжията. Тя е за хората.”

Забележителното в книгата на Кайл Касиди е, че той придава на страстта на американците към оръжията неочакван човешки облик. Всичките му герои имат прекрасни къщи, щастливи семейства, домашни любимци и разнообразни хобита. Обединени са обаче от едно – любовта към оръжията.
Касиди тръгва на път на 16 юни 2006 г. Той стартира от Лос Анджелис и тръгва на изток – през Финикс, Албъкърк, Далас, Хюстън, Нешвил и други големи градове от Юга. След това се отправя на север… По ирония на съдбата книгата “Въоръжена Америка” се появява на сайта за електронна търговия “Амазон” на 17 април 2007 г. – денят, в който става убийството в университета във Вирджиния. Тя излиза от печат на 7 юли 2007 г., но още на 30 януари сайтът на Касиди armedamerica.org прескочи границата от 500 000 влизания на ден.
„Независимо дали собствениците на оръжия са 39 или 50 процента от американците, това са прекалено много хора, пише Касиди. Питах се какви са те, как изглеждат и къде живеят. Идеята ми беше да заснема стотици притежатели на пушки и пистолети в домовете им и да направя изложба. Малко след като започнах, осъзнах, че амбициите ми са прекалено малки. Пощата ми се задръсти от писма на хора, които не познавах, но които искаха да участват. Разбрах, че мога да снимам стотици хора. Но не беше важен броят, а историите им – каубой в Тексас, възрастен мъж в Монтана, запален ловец в Пенсилвания, шериф в Джорджия, войник в Айдахо.Разбрах, че трябва да обиколя Америка и да разбера какъв е истинският й облик.”
В продължение на две години Касиди снима хиляди хора, които се грижат за оръжията си като за малки деца – държат ги в специални витрини, почистват ги, разглеждат ги всеки ден и ги държат готови за действие. За всеки случай. И въпреки че всички те се усмихват с усмивката от албума за завършване на гимназията, никой не би искал да им е съсед.