- BlueGunBlog -

Законодателството в отделните европейски страни варира от силно рестриктивни мерки до по-либерален режим. Как стоят нещата в Турция? И днес в Турция притежаването на оръжия продължава да е дълбоко вкоренена традиция. Всеки пети турски гражданин притежава огнестрелно оръжие и в това няма нищо случайно. Достатъчно е човек да е навършил 18 години и да има чисто съдебно досие, за да си купи оръжие, а като се има предвид, че търговците не са особено стриктни в спазването на тези изисквания действително няма нищо чудно в това, че 9 млн единици оръжие циркулират в тази 70-милионна страна и ежегодно жертвите от огнестрелно оръжия са над 3000. Каквито и кампании да се провеждат властите остават глухи към този проблем. Преди няколко години депутат от парламента публично предаде личното си оръжие, но не само, че жестът му не оказа ефект, а и няколко седмици по-късно той си го взе обратно. Днес друга една депутатка настоява да се сложи край на практиката министърът на отбраната да подарява на всеки депутат и министър револвер на стойност 1000 евро. Единственото, което се случва, когато турците използват оръжията си, за да отбележат някой семеен празник или спортна победа е властите да обещаят по-строги мерки на контрол. Пред седмица университетски преподавател се забавляваше стреляйки във въздуха пред погледа на студентите си.

В ЕС всички продажби на оръжие трябва да бъдат записвани в национален регистър. Младите под 18 години не могат да се сдобиват с оръжие без родителски контрол. Европейската директива бе направена по-строга след стрелбата през 2007 във финландска гимназия, когато загинаха 9 души. Оръжейните търговци търсят нови пазарни ниши и така в Австрия все повече жени си купуват револвери. Само за изминалата година 17 % жени повече са си купили огнестрелно оръжие. Рибер Сайдлер е ръководител на един от клубовете по стрелба във Виена. Той казва, че броят на жените, които идват през последните години, за да си купят оръжие е расте. “Мисля, че нуждата от сигурност и от защита нараства с увеличаването на случаите на насилие. Достатъчно е да прочете човек вестниците и да разбере защо жените искат да се защитават.” , казва Сайдлер.

Много от жените обаче споделят, че притежават оръжие просто заради страстта им. Като цяло, статистиката сочи, че продажбите на оръжие в Австрия намаляват. Причината за тази тенденция е по-строгото законодателство в тази област. Нарастване на продажбите се забелязва при бомбите със сълзотворен газ и електрошоковите уреди т.е., при оръжията за самоотбрана. Последната мода на австрийския пазар е така нареченият Guardian Angel. Какво точно представлява той, разказва Рибер Сайдлер: “Това е уред, който разпръсква газ с пипер. Прилича на пистолет, а предимството е, че може да стреля на 4 м от целта. Изстрелваната доза газ е силно концентрирана.”

Действително, търговците и производителите се опитват да спечелят дамите с най-различни джаджи за самозащита като спрей с пипер във формата на червило или електрошокови уреди покрити с материя напомняща кожа на пантера. Всички тези уреди обаче са все още забранени в Австрия, където по закон едно оръжие трябва да изглежда като такова.

Най-много законни притежатели на огнестрелно оръжие в България са ловците, както и тези, на които по служебни задължения им се полага оръжие. За по-заможните ловци голям интерес представляват ловните карабини на австрийската фирма „Щаер-Манлихер” и моделите на „Браунинг” и „Берета”. Някои от тези ловни оръжия цените достигат до 5000 лева. Контролът върху ползването на оръжие е строг, а в последните две години стана още по-строг. На всеки три години законните собственици на оръжие трябва да го представят за преглед в полицията. Колко обаче в действителност притежават лично оръжие е трудно да се каже, защото бройката на незаконните оръжия е голяма. При акции полицаите откриват оръжие от Балканската, от Втората световна войни, откраднато оръжие от военни складове, оръжие от контрабанден внос и от незаконно производство. Данните варират от 40 000 до над 90 000. Вътрешното министерство има информация за няколко работилници за незаконно производство, които се намират в района на Карлово, Казанлък и Сопот. В тях се прави и преработка на газови пистолети в бойни. Запознати обаче твърдят, че модата да се преправят пистолетите е отминала. Законът дава право да се носи оръжие за самоотбрана и търговците на оръжие не се оплакват от липса на клиенти. При покупката на оръжие се изисква лична карта и навършени 18 години. Търговецът издава удостоверение със серийния номер на оръжието, името на купувача и магазина, от който е закупено. Проблем е, че контролът на газовите пистолети, както и на ножове, е труден. Същото важи за въздушните пушки, които някои родители купуват като подарък на децата си. Няма разрешителен режим за пневматично и газово оръжие. Специално разрешително за законно притежание се изисква само за бойно огнестрелно оръжие. Всеки, който иска да получи разрешително, се записва първо на курс. Курсове се организират в Академията на МВР, в центровете за бойна подготовка и спорт, в столичната или регионалните дирекции на вътрешните работи. За допускане в такъв курс са необходими свидетелство за съдимост и психотест. След успешно завършен курс се подава молба за разрешително и в срок до три месеца може да се купи пистолет или револвер. Не за всички оръжието е мотивирано от желание за сигурност и самоотбрана. Има и такива, които си го купуват за престиж.