- BlueGunBlog -

Това е информацията, която всеки може да прочете за сярната киселина от научна гледна точка. От криминална нещата са много по-ясни, но за сметка на това страшни.
"38-годишна продавачка бе залята с киселина." 46-годишна зъболекарка бе обезобразена с киселина." "Клиент заля барманка с киселина." "Лиснаха киселина върху още една жена." И така, докато се стигне до журналистката от "Труд" Анна Заркова и бившата шефка на строителния контрол Светлана Гебрева (която по-късно почина).
Излиза, че да се сдобиеш с киселина, за да я лиснеш в лицето на някого за отмъщение, е елементарно. Оказа се, че поразяващата течност въобще не се продава навсякъде. Допреди две години някои колеги обясняваха, че различни киселини можеш да си купиш едва ли не от кварталните магазинчета.
"Ооо, как, нямаме такова нещо", една лелка ни гледа изумено над рамките на очилата си. "Не, не, нямаме сярна киселина, ти чуваш ли какво говорят по телевизията. Как така ще си купиш сярна киселина, гледай какво става напоследък." Не е само лелката, в трети магазин не искат да ни продадат (или просто не могат) киселината. Същото се случва навсякъде, където търсим. Дори златарите, които знаем, че я ползват при работа, не ни казват откъде я купуват.
Ходихме и там, където същият журналист намерил сярната киселина преди две години. За 7,80 лв. ни продават литър тулол (лесно запалима течност, важна суровина за получаване на тринитротулол или тротил - силно запалимо вещество) и литър азотна киселина (много силен окислител, причинява остри белодробни възпаления, разрушава дихателните пътища, причинява тежки изгаряния върху кожата). Сярна киселина обаче няма.
След много обикаляне и питане все пак откриваме една златарска работилница. Бяхме сигурни, че там продават, а ни отказаха. Наложи се да кажем, че я купуваме за наш познат златар - "трябва му за запояване", обясняваме професионално. "Да дойде да си вземе сам, каквото му трябва. За запояване имаме флюс (използва се за заваряване и спояване, течен и полутечен), той е на основата на сярната киселина." Слизаме по едни стълби надолу в нещо като склад, за да вземем флюса, а отгоре някой се провиква: "Ей, да не сте решили да заливате някого с киселина?"
Долу ни дават малко бяло шишенце с течност. Докато плащаме, се изпускат, че имат сярна киселина, но се продава само по заявка, да минем следващата седмица. На стената виси табела, написана на ръка - "Сярна киселина, солна киселина".
Няколко дни по-късно се върнахме, за да си вземем поръчката. "Ей сега ще ви я донеса, складът ни не е тук." Трябваше да изчакаме. Донесоха ни зелена стъклена бутилка с тапа, дадоха ни здрав плик и инструкции. "Знаете, че е опасно, внимавайте да не я изпуснете, че е тежка. И да не заливате хората, ей." За един литър концентрирана сярна киселина платихме 4 лв., дадоха ни касова бележка, но фактура ни отказаха. "Трябва да престанем да я продаваме тая киселина, че гледай какво става", каза едно от момчетата и това разпали спор между златарите.
Да купим сярна киселина, се оказа по-трудно, отколкото очаквахме, но да намерим институцията, която забранява да ни я продават, беше невъзможно. Защото няма. Различни институции контролират опаковането и етикетирането й например, но не е ничие задължение да следи на кого и за какво ще се продава. "След инцидентите продаваме опасните вещества като сярната киселина само на клиенти, в които сме сигурни. Сами решихме така, то си е страшно, но няма подобно законово ограничение", ни обясни Николай Петков от фирма "Хим - Спектър". В момента на сайта на неговата фирма с големи червени букви се обяснява, че не се продава киселина на лица под 18 години. Продавачите, които се занимават с химия, взимат някакви мерки сами, защото не очакват държавата да се намеси. Те сами предлагат лицата, които купуват силно вредни и опасни вещества, да дават личните си данни в магазина
и по този начин да е ясно кой, за какво и къде купува. В момента това не се прави и никой не го изисква - просто пазарът на веществата, за които с ужас разбираме от телевизията, е полулегален и само страхът действа като спирачка всеки да си намери такива вещества. Самите златари няколко пъти обясняват, че не може да се забрани продажбата на сярна киселина, така както не може да се забрани продажбата на ножове в магазините. От друга страна, обаче нещата при сярната киселина и нейните подобни не са точно като при ножовете. Става ясно едно - няма държавен орган, който да следи продажбата на киселина. Аргументът за липсата му отново е балкански - че във всеки акумулатор има повече от 3 л киселина и всеки, на когото му трябва за добро или лошо, може да си я източи от акумулатора. Начин на мислене, от който не следва нищо. А проблемите остават. И са жестоки.