- BlueGunBlog -

Българската армия ще запази численост от 160 танка. Това се вижда от актуализирания план за модернизацията на войската, който беше обявен в "Държавен вестник". Планът обхваща периода до 2015 г. Според него Сухопътни войски ще запазят и броя на бойните бронирани машини - 378, и артилерийските системи над 100 мм - 192 броя.
За разлика от Сухопътни войски ВВС ще трябва да съкратят бойните си самолети от 32 на 20. В разчетите се казва, че армията ни ще запази и транспортните, и бойните хеликоптери, които от години чакат да бъдат ремонтирани и модернизирани. Щурмовите МИ-24 трябва да останат 12. Войската обаче се отказва от руските транспортни хеликоптери МИ-17, тъй като в новия план 2015 е записано, че тази техника ще бъде 18 броя. Толкова нови транспортни хеликоптери бяха закупени от МО преди 3 г. от "Еврокоптер".
Военният министър Веселин Близнаков обеща преди повече от година, че ще бъде обявен нов конкурс за ремонта на руските хеликоптери, след като израелската "Елбит системс" не успя да изпълни договореностите с МО. До момента обаче няма никакво решение по този въпрос.
В раздела за приноса на армията ни към националната сигурност в мирно време е записано, че ще взима "участие в борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжия".

Очередной скандал, связанный с применением нелетального электрошокового оружия, произошел вчера в США. На одной из улиц курортного городка Дирфилд Бич полицейские в течение долгого времени пытались усмирить абсолютно голого человека, находившегося в невменяемом состоянии. 41-летний Джеймс Гарланд бегал по проезжей части, размахивая майкой, мешая дорожному движению и нарушая общественный порядок. После того, как неизвестный начал агрессивно противостоять аресту, полиция применила электрошоковый пистолет Taser.
Однако действие электрошока вызвало судороги, и в течение последующих часов Гарланд умер в госпитале. Со вчерашнего дня в Интернете идет активная дискуссия – противники Taser в очередной раз заявляют о необходимости отказаться от электрошокового оружия, а сторонники и примкнувшие к ним жители Южной Флориды поддерживают полицию – ведь Гарланд более 10 раз задерживался полицией штата за нарушение порядка.

Първата година от членството на България в ЕС е белязана със застой в защитата на правата на човека, а в някои сфери дори с връщане назад. Това отбелязват от Българския хелзинкски комитет (БХК) в ежегодния си доклад за правата на човека в България. Докладът беше представен днес пред журналисти, информира БТА.
В много властови институции и обществени среди продължава да се шири циничното и равнодушно отношение към защитата на правата на човека, се казва още в годишния доклад на БХК, пише БГНЕС.
От комитета констатират, че законът за МВР в своя член 74 позволява употреба на огнестрелно оръжие при задържане на лице, извършващо или извършило дори дребно престъпление или за предотвратяване на бягство на лице, задържано за дори дребно престъпление.
В областта на защитата от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание, от Хелзинкския комитет констатират липсата на текст в наказателния кодекс, който да криминализира изтезанието, макар още преди четири години Комитетът на ООН против изтезанията да настоя в българския наказателен кодекс да има такъв текст.
Според данните в доклада БХК вече три пъти е правил проучване на употребата на сила в полицията и данните показват за трета поредна година застой и стагнация след започналото през 2000 година прогресивно намаляване на относителния дял на оплакванията. Според доклада продължават да остават без разследване случаите на масирани полицейски акции в ромски квартали, безогледна употреба на сила и помощни средства.
По отношение на правото на свобода и сигурност на личността през миналата година не бяха направени никакви изменения в законодателството и в правоприлагането, за да се гарантира по-добре защитата срещу произволното лишаване от свобода, заявиха от БХК.
Настаняване в социалните домове на лица с психически затруднения продължава да бъде сериозен проблем, се посочва в доклада на БХК.

Защо за БХК правата на циганите стоят над правата на българите?

Компания Extreme Shock анонсировала первые в мире патроны для борьбы с террористами. По заявлению представителей компании, «началась новая война, и наши воины должны иметь самое эффективное оружие». Разработка патронов серии «ExtremeShock™ Explosive Entry» началась более десяти лет назад в сотрудничестве с подразделениями сил спецопераций и правоохранительными органами.
Итогом работы стала самый разрушительный боеприпас с пулей, содержащей прессованный композитный материал «Tungsten-NyTrilium™», элементы которого при поражении цели играют роль разрывного снаряда, оставляя огромные, не совместимые с жизнью раны. Патроны «ExtremeShock» на испытаниях показали большую эффективность по сравнению со стандартными разрывными патронами благодаря вращению и большей площади распространения элементов материала «NyTrilium» при попадании.

Обемът на търговията с оръжие в света през миналата година е намалял със седем на сто в сравнение с 2006 г., но все още няма твърди доказателства, че това е трайна тенденция, съобщи Ройтерс, като се позова на доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира /СИПРИ/, цитиран от БТА.
СИПРИ е независима международна организация, която се занимава с проблемите на надпреварата във въоръжаването. Данните за търговията с оръжие не включват доставките на малки оръжия и леко стрелково въоръжение, посочва Ройтерс. Намалението миналата година е било регистрирано след шест последователни години на увеличение.
Вносът на руско оръжие в Китай е намалял с 62 на сто, посочва СИПРИ. Това се дължи на рязко увеличение на закупените количества през последните години на миналия век, което означава, че Китай изпитва в момента малка нужда от подмяна на въоръжението, с което разполага. Едновременно с това се забелязва известно увеличение на производството на оръжие и военна техника в самия Китай. Върху доставките на руско оръжие за Китай вероятно са се отразили и опасенията на Русия, че нейни "клиенти" копират руски технологии и след това излизат на международния оръжеен пазар като конкуренти.
През периода от 2003 до 2007 г. Китай е бил най-големият вносител на оръжие в света с дял от 12 на сто от общото количество, посочва СИПРИ. На второ място е Индия, следвана от Обединените арабски емирства, Гърция и Южна Корея. Най-големите доставчици на оръжие през същия период са били САЩ с 31 на сто от общия обем, следвани от Русия, Германия, Франция и Великобритания.
В нарушение на редица резолюции на ООН оръжия се доставят и някои конфликтни райони по света, например Дарфур, посочва СИПРИ. Основни доставчици на оръжие на Судан през периода от 2003 до 2007 г. са били Русия и в по-малка степен Китай.

По сметка в сръбска банка вчера са били преведени парите, които във възможно най-кратък срок ще бъдат разпределени на всички фабрики в Сърбия, участващи в сделката, определена като сделката на века - износа на оръжие за Ирак за 235 000 000 долара.
Сърбия ще изнесе за Ирак въоръжение, както и 20 самолета от завода "Утва" в Панчевац, с което се стабилизира заводът и се продължава дългогодишната традиция, заяви за вестник "Блиц" сръбският министър на отбраната Драган Шутановац.
Той посочи, че в Ирак Сърбия ще изнася пистолети, боеприпаси, балистично оборудване, бронежилетки, миномети.
"Това е най-голямата сделка за нашата военна индустрия досега. Това е огромна инжекция за отбранителната промишленост.
Нашите заводи имат отлична перспектива, като всички са експортно ориентирани и директно вкарват валута в Сърбия", каза Шутановац.
Сръбското министерство на отбраната се опитва да отвори вратите за проникване на сръбската отбранителна промишленост и в Алжир.

Представители на български оръжейни фирми са се жалвали на премиера Сергей Станишев от конкурсите, които се провеждат за модернизация на армията ни, научи "Сега".
"Преди месец съм изпратил писмо на Станишев, в което искам единствено да обърна внимание на факта, че при конкурсите за модернизация на армията досега не е отправена покана до нито една българска фирма", съобщи вчера директорът на "Самел-90"-Самоков инж. Петър Георгиев.
Възмущението на инж. Георгиев е свързано с обявения преди няколко месеца конкурс за осигуряване на "Тактическа (полева) комуникационно-информационна система на БА". Както "Сега" писа, 27 фирми от поканените вече са заявили участие.
Това е поредният проект, свързан с модернизацията на войската ни, за който ще бъдат похарчени около 220 млн. евро. Той трябва да се реализира до 2022 г. със средства, които ще се залагат всяка година по бюджета на МО.
В списъка на фирмите, които искат да участват, се забелязват имената на големи световни фирми. Документация ще вземат Bae systems, SAAB, няколко разновидности на "Талес", които в хода на конкурса най-вероятно ще направят консорциум. Запознати твърдят обаче, че големият фаворит е ITT Defense. Централата на фирмата бе посетена лично от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, докато беше на визита във Вашингтон преди месец.
Според мен не е нормално един такъв проект да бъде предоставен в ръцете на чужди фирми, тъй като все пак става въпрос за национална сигурност, поясни инж. Георгиев.
Проектът трябва да осигури ефективна поддръжка на управлението на войските на базата на доставената в реално време максимално точна, подробна и достоверна информация, твърдят специалистите. С новата техника ще се гони и нова оперативна съвместимост със системите на съюзниците, както и надеждна защита на обмена на информация. Очаква се реализирането му да даде възможност при изпълнение на мисиите и задачите българските бойци да притежават съвместими комуникационно-информационни системи, които да осигуряват пренос на глас, данни и видео.
Военният министър Веселин Близнаков вече заяви, че след като бъде избрана фирмата, проектът ще стартира с по-малко средства, защото нямаме в момента финансов ресурс за по-мащабно начало.

На целия държавен срам, който ни донесоха тъпите политици, комисари и обикновени ченгесари Мария Гроздева ни отсрами! Тя спечели хладнокръвно златния медал на 25 метра пистолет (жени) на Световната купа по спортна стрелба в Рио де Жанейро. Двукратната олимпийска шампионка влезе във финала на дисциплината с 583 точки като с този резултат бяха още две състезателки. Гроздева направи силен финал 204,0 и с общо 787,0 точки убедително завоюва първото място. Втора е италианката Маура Дженовези с 784,9 точки (579+205,9), а трета остана Сандра Коли от Швейцария с 784,0 (582+202,0).

Таню Киряков удари бронза на 50 метра пистолет с 655.3 точки (559+96,3).

Американската армия прекрати голям договор с фирма за търговия с оръжие, която доставила на Афганистан остарели боеприпаси от бившия комунистически блок и патрони, произведени в Китай, предаде Дарик, позовавайки се на разследване на вестник "Ню Йорк таймс".
Някои боеприпаси били произведени преди повече от 40 години. Компанията Ей И Уай Инкорпорейтид е управлявана от 22-годишен мъж, а вицепрезидентът й е масажист, се казва в репортажа на вестника. От миналия януари насам тя е основен доставчик на боеприпаси за афганистанската армия и полиция. Компанията работи по договори с Пентагона още от 2004 г. и до днес е сключила договори на обща стойност над 1 млрд. долара. Прекратеният договор е на стойност над 300 млн. долара. Някои от посредниците, с които Ей И Уай е работела са във федералния списък на нелегалните трафиканти на оръжие. Много от боеприпасите компанията придобила от Албания, България, Чехия, Словакия, Унгария, Казахстан, Румъния и Черна гора, посочва агенцията. Част от боеприпасите, с които компанията разполагала, били предназначени за унищожаване от НАТО и Държавния департамент на САЩ заради ненадеждност и изтекъл срок на годност, посочва вестникът.
След бунта на талибаните и Ал Кайда в Афганистан от 2006 г. американците са под натиск да осигурят големи количества боеприпаси на афганистанските сили за сигурност. Министерството на отбраната на САЩ, което има проблеми с доставките за собствените си военни, се обърна към частни фирми за стоки и услуги, добавя ДПА.

Пак ни хванаха в крачка.

На 5 октомври 1912 г. избухва Балканската война. Хиляди доброволци се включват в победоносното настъпление на българската армия към Одрин. В околностите на Свиленград е построено военно летище, от което излитат самолети за бомбардиране на Одринската крепост. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели.

26 март (н.с.) 1913 г. Обявената за непревземаема турска крепост Одрин капитулира пред щурма на българската войска, командвана от бележития пълководец генерал Георги Вазов (брат на народния поет Иван Вазов). Достойно участие в тази знаменита победа на българското оръжие и воински дух имат и моряците.

Морска дружина, водена от боцмана Минко Даскалов, участва в ликвидирането на турски морски десант при селището Шаркьой. Крайцерът “Надежда” чрез корабната си радиостанция засича и непрекъснато смущава радиотелеграфните съобщения на турците между Одрин и Цариград, а те са единствената връзка на обсадената крепост с турското военно командване. Военни моряци организират и поддържат телефонните връзки между командването и атакуващите предни части на българските войски при Одрин. В победния щурм те обслужват прожекторите, които българското военно командване находчиво използва за заслепяване на турските артилеристи.

В щурма срещу Одрин пряко участват 89 български моряка. Трима от тях загиват пред стените на крепостта. Имената им остават в историята на Одринската епопея: Стоян Костов от Тутракан, Илия Марчев от село Щръклево, Русенско, и Кольо Ангелов от село Табачка, Беленско. Морски командоси превозват с лодки храни и други припаси между Родосто и Силиври, а пристанищните служби в Дедеагач и Карачели изиграват решаваща роля за снабдяването с храни и фуражи на българските войски при Булаир и полуостров Галиполи.

Съвсем скоро полицията в Маями ще стане първата в Съединените щати, която използва високотехнологично летателно средство в борбата срещу престъпността.
Малката безпилотна “пчела” е създадена от Honeywell International и е способна да кръжи във въздуха и да фиксира обекти на земята с помощта електрооптични или инфрачервени сензори. Ако летящото устройство получи разрешение след тестовете от Федерелната авиационна администрация, ще може да бъде използвано от полицейския департамент на Маями, Флорида.
Honeywell MAV, както е името на летящото ченге, тежи 6,3 килограма без гориво и е с диаметър 35 сантиметра. Дължината му е 55 сантиметра от върха до основата. Към летящата машинка са проявили интерес и много частни детективски агенции.
“Нашето желание е да използваме Honeywell MAV само в тактически ситуации, като допълнителни очи – обясни говорителят на департамента Хуан Вилалба. – Устройството ще ни помага при наши мисии. То е без крила, побира се в раница и може да излита и каца вертикално, което го прави отличен помощник при антитерористични акции или при барикади”.
Това не е първият опит за летящ шпионин. ЦРУ разкри, че през 70-те години на ХХ век е бил създаден Insectohopter с големината на водно конче, който е бил снабден с лазер. ФБР също е експериментирало с безпилотни летящи машини.
Някои адвокати вече обявиха, че трябва да бъдат създадени нови правила, за да не бъдат нарушавани гражданските свободи при наблюденията на летящия шпионин.

Полицейски служители от американския щат Калифорния внедриха във всекидневната си практика ново оръжие в борбата срещу престъпността. Съвършеното оръжие е компактно, евтино и вече доказало своята ефективност. На полицаите дошла гениалната идея да използват специален газ, който има много общо със защитната миризма на скункса, изпускана при нападение. Това безспорно е една от най-омразните миризми в света.

Идеята е, че след като бърлогите на наркомани и проститутки бъдат атакувани с “воняща бомба”, става невъзможно те да бъдат обитавани отново. Сега в Интернет се продава и специален гел, който струва 15 долара и действа безотказно срещу евентуални нападатели. Флаконите са кръстени “Skunk Shot”.

Изобретател на “Skunk Shot” е австралиецът Андрю Ракиш. Първоначалната идея за продукта идва преди десет години. Ракиш се стреми да измисли нещо, с което жените да отблъскват евентуални нападения от маниаци или крадци.

Производителите гарантират, че при приготвянето на продукта не е пострадал нито един скункс! :)

Законодателството в отделните европейски страни варира от силно рестриктивни мерки до по-либерален режим. Как стоят нещата в Турция? И днес в Турция притежаването на оръжия продължава да е дълбоко вкоренена традиция. Всеки пети турски гражданин притежава огнестрелно оръжие и в това няма нищо случайно. Достатъчно е човек да е навършил 18 години и да има чисто съдебно досие, за да си купи оръжие, а като се има предвид, че търговците не са особено стриктни в спазването на тези изисквания действително няма нищо чудно в това, че 9 млн единици оръжие циркулират в тази 70-милионна страна и ежегодно жертвите от огнестрелно оръжия са над 3000. Каквито и кампании да се провеждат властите остават глухи към този проблем. Преди няколко години депутат от парламента публично предаде личното си оръжие, но не само, че жестът му не оказа ефект, а и няколко седмици по-късно той си го взе обратно. Днес друга една депутатка настоява да се сложи край на практиката министърът на отбраната да подарява на всеки депутат и министър револвер на стойност 1000 евро. Единственото, което се случва, когато турците използват оръжията си, за да отбележат някой семеен празник или спортна победа е властите да обещаят по-строги мерки на контрол. Пред седмица университетски преподавател се забавляваше стреляйки във въздуха пред погледа на студентите си.

В ЕС всички продажби на оръжие трябва да бъдат записвани в национален регистър. Младите под 18 години не могат да се сдобиват с оръжие без родителски контрол. Европейската директива бе направена по-строга след стрелбата през 2007 във финландска гимназия, когато загинаха 9 души. Оръжейните търговци търсят нови пазарни ниши и така в Австрия все повече жени си купуват револвери. Само за изминалата година 17 % жени повече са си купили огнестрелно оръжие. Рибер Сайдлер е ръководител на един от клубовете по стрелба във Виена. Той казва, че броят на жените, които идват през последните години, за да си купят оръжие е расте. “Мисля, че нуждата от сигурност и от защита нараства с увеличаването на случаите на насилие. Достатъчно е да прочете човек вестниците и да разбере защо жените искат да се защитават.” , казва Сайдлер.

Много от жените обаче споделят, че притежават оръжие просто заради страстта им. Като цяло, статистиката сочи, че продажбите на оръжие в Австрия намаляват. Причината за тази тенденция е по-строгото законодателство в тази област. Нарастване на продажбите се забелязва при бомбите със сълзотворен газ и електрошоковите уреди т.е., при оръжията за самоотбрана. Последната мода на австрийския пазар е така нареченият Guardian Angel. Какво точно представлява той, разказва Рибер Сайдлер: “Това е уред, който разпръсква газ с пипер. Прилича на пистолет, а предимството е, че може да стреля на 4 м от целта. Изстрелваната доза газ е силно концентрирана.”

Действително, търговците и производителите се опитват да спечелят дамите с най-различни джаджи за самозащита като спрей с пипер във формата на червило или електрошокови уреди покрити с материя напомняща кожа на пантера. Всички тези уреди обаче са все още забранени в Австрия, където по закон едно оръжие трябва да изглежда като такова.

Най-много законни притежатели на огнестрелно оръжие в България са ловците, както и тези, на които по служебни задължения им се полага оръжие. За по-заможните ловци голям интерес представляват ловните карабини на австрийската фирма „Щаер-Манлихер” и моделите на „Браунинг” и „Берета”. Някои от тези ловни оръжия цените достигат до 5000 лева. Контролът върху ползването на оръжие е строг, а в последните две години стана още по-строг. На всеки три години законните собственици на оръжие трябва да го представят за преглед в полицията. Колко обаче в действителност притежават лично оръжие е трудно да се каже, защото бройката на незаконните оръжия е голяма. При акции полицаите откриват оръжие от Балканската, от Втората световна войни, откраднато оръжие от военни складове, оръжие от контрабанден внос и от незаконно производство. Данните варират от 40 000 до над 90 000. Вътрешното министерство има информация за няколко работилници за незаконно производство, които се намират в района на Карлово, Казанлък и Сопот. В тях се прави и преработка на газови пистолети в бойни. Запознати обаче твърдят, че модата да се преправят пистолетите е отминала. Законът дава право да се носи оръжие за самоотбрана и търговците на оръжие не се оплакват от липса на клиенти. При покупката на оръжие се изисква лична карта и навършени 18 години. Търговецът издава удостоверение със серийния номер на оръжието, името на купувача и магазина, от който е закупено. Проблем е, че контролът на газовите пистолети, както и на ножове, е труден. Същото важи за въздушните пушки, които някои родители купуват като подарък на децата си. Няма разрешителен режим за пневматично и газово оръжие. Специално разрешително за законно притежание се изисква само за бойно огнестрелно оръжие. Всеки, който иска да получи разрешително, се записва първо на курс. Курсове се организират в Академията на МВР, в центровете за бойна подготовка и спорт, в столичната или регионалните дирекции на вътрешните работи. За допускане в такъв курс са необходими свидетелство за съдимост и психотест. След успешно завършен курс се подава молба за разрешително и в срок до три месеца може да се купи пистолет или револвер. Не за всички оръжието е мотивирано от желание за сигурност и самоотбрана. Има и такива, които си го купуват за престиж.

Най-новото видео за робота BigDog на Boston Dynamics (произведен през март 2008). Новата версия на този хидравлично задвижван четирикрак робот може да носи товар 150 кг (340lb) и може да пази равновесие дори и на лед и сняг. На ръст ми прилича повече на магаре. Не съм сигурен какво точно още ще може да прави, но външно изглежда ужасяващо.
От друга страна, като гледам как го рита онзи ми се ще да основа Дружество за защита на роботите.

...Тайната разработка, която доведе до ареста бившия зам.-директор на ГДБОП, разкри и други черти от характер му. Например: че обича скъпото ловно оръжие (но ловува отскоро) и че дъщеря му предпочита Apple пред PC. В заключенията, написани в справката, с която "Капитал" разполага и която е била предоставена на главния прокурор Борис Велчев, се казва, че "може да се направи извод, че Петров прави скъпи подаръци на Иванов и му дава периодично пари, като не е известна причината за тези му действия".

Иван Иванов: "...Само да те подсетя, спрял съм се на 12-и калибър, не на 20-и... Да, "Мания" от "Бенели"... Мисля, че е сполучлив избор. 20-и е много специфичен такъв."
Атанас Петров: "Добре, действаме ей така."

Цената на ловната пушка Benelli Mania е трудна за откриване в интернет, тъй като серията е ограничена. В сайта на производителя се казва, че са произведени общо 2000 бройки. В специализираните форуми се срещат цени, вариращи между 5 и 7 хил. лева. Със сигурност моделът е труден за намиране и в България:

Атанас Петров: "Исках само да ти кажа, че аз веднага се чух с тоя моя човек. Ама той предложил това, защото нямало в цялата страна 12-и "Мания" на "Бенели".

Иван Иванов: "А кога ще има?"
Атанас Петров: "И вика може да го поръчам, ама те са несериозни и в срок може да мине един-два месеца, иначе не е проблем да се поръча."

Иван Иванов: "А, щото няма наличности."
Атанас Петров: "Да, няма в момента 12-и калибър на "Мания", иначе има много хубава надцевка и "Браунинг", който бил някакъв нов модел."

Иван Иванов: "525 вероятно."
Атанас Петров: "Някакъв много хубав бил. Всичко друго е по-обикновено."

Иван Иванов: "Ма не, щото на други им бех казал за този "Браунинг". Те що го вземат други приятели, те ме питаха."
...
Иван Иванов: "Колко чакаме толкова, нека да е 12-и калибър."
Атанас Петров: "Поръчваме го тогава, ама да знаеш, че се чака."

В крайна сметка висшият антимафиот е твърд и държи на избора си - иска специална пушка и не прави компромис. Той е готов да чака. Търпението му е възнаградено, защото само няколко дни по-късно разбира, че в действителност ще получи две пушки:
Атанас Петров: "Подготвили сме ти страхотна изненада, нещо уникално, дето може би само ти ще го имаш в България..."

Иван Иванов: "Знам, аз имам една серия, тя е двойна серия, лимитирана серия."
Атанас Петров: "Да, да. Виждал ли си я?"

Иван Иванов: "На картинка само, на живо не."
Атанас Петров: "Те са две, затова ти звъня, щото ще трябва да още едно разрешение."

Иван Иванов: "Ще трябва да го взема в такъв случай. Мерси много за вниманието. Трогнат съм."
Атанас Петров: "Казаха ми, че е много страшно. Уникално. Въпреки че е много нагоре в цената, няма проблеми?"

Иван Иванов: "Чувствам се силно поласкан и благодаря за вниманието."
...
Участваха:
Иван Иванов-Рилски - Зам.-директор на ГДБОП, отговарящ за ресорите. Назначен на тази длъжност след напускането на ГДБОП от ген. Ваньо Танов. В МВР е от 1993 г. - като служител в РДВР - Кюстендил, шеф на РПУ - Рила, и Икономическа полиция в ДНСП. Арестуван в понеделник, след като справката от разговорите му стигна до прокуратурата.
Атанас Петров - директор на "Пещера" АД; поддържа чести контакти с Иван Иванов, подарява му оръжие.

Двете имат повече общи черти, отколкото изглежда на пръв поглед, особено ако си представим жените в ролята на противник на бойното поле.
1. Ако свалиш слаб и безинтересен противник, бързо губиш интерес и започваш да търсиш нова битка.
2. Оръжието ти винаги трябва да е в бойна готовност, лъснато и почистено, даже когато изглежда, че врагът се е предал или заспал след битката. Никога не знаеш кога ще започне следващото сражение, затова трябва да си винаги готов.
3. Да си имаш работа с повече от един противник по едно и също време изглежда опасно, но и много по-вълнуващо. Стига никой от враговете ти да не знае за другия, защото могат да се обединят срещу теб.
4. Сред любимите ти тактики е изненадващо нападение в гръб.
5. Да оставиш противника гол като пушка е един чудесен финал на битката. Или начало.
6. Разузнаването е важно, включително чрез надникване в комуникационните средства на противника (т.е., телефон и компютър). Ако те хванат обаче, войната свършва и противникът разгласява навсякъде за подлите ти разузнавателни средства. Имиджът ти на международната сцена е съсипан.
7. Трябва да си избираш битките – физически няма как да приемаш всяка. Проблемът е, че ти се иска да можеше – въпрос на чест.
8. Предпочиташ нощните битки, но все пак светлината трябва да е достатъчна, за да можеш да огледаш противника отвсякъде. Ако се наложи, биеш се и рано сутрин – освежава те преди работа.
9. Имаш военни съветници (приятели), които винаги знаят какво точно трябва да направиш. Лошото е, че ти дават около стотина различни идеи.
10. Тривиално, но няма как. И в любовта, и във войната всички средства са позволени. Най-вече непозволените.

„Светът се промени. Възможността за война в космическото пространство вече не е само идея от научната фантастика”, казват от Военновъздушните сили на САЩ. Те са водещата военна единица в изработването на стратегиите за новите видове войни: в космоса и в кибер пространството. Америка има близо 300 сателита в орбита, които представляват базата на нейния комуникационнен капацитет. Наскоро Комисията за въоръжените сили в Конгреса изслуша началника на Стратегическото командване на армията на САЩ, генерал Кевин Чилтън. Чилтън изтъкна:
„Враговете на САЩ знаят колко сме зависими от космисческото пространство, ние трябва да сме готови да отговорим на всяка заплаха срещу космическите ни инфраструктури”.
Освен войни в космоса, другото ново бойно поле е кибер пространството
каза на конгресмените Чилтън.
„Преди бяха необходими армии за да се води война, сега е достатъчна връзка с интернета”, заявяват американските военно-въздушни сили на специален сайт посветен на кибервойните.
Срещу кибер пространството на САЩ всеки ден се извършват над 3 милиарда кибератаки
Те се отбиват от специалните кибер части на Пентагона. „Кибер оръжията може би са най-страшните оръжия за масово поразяване”, заявява секретарят по отбраната Робърт Гейтс. Майкъл Вайкърс, помощник секретар по отбраната отговарящ за специални операции, заяви в същото слушане пред конгресната комисия, че нападенията срещу електронната инфраструктура на Америка стават все по-застрашителни. Последиците могат да бъдат катастрофални.
„Мигновен глобален удар” в отговор на кибер нападения срещу американските сателити
И генерал Чилтън, и Вайкърс, настояха пред Конгреса за изграждане на капацитет за т.н. „мигновен глобален удар” – става дума за междуконтинентални балистични ракети или някакъв друг тип система-носач, която да е в състояние да стигне до всяка точка на света за максимум един час. Пентагонът е особено разтревожен от анти-сателитните мощности на Китай и възможността за „заслепяване” на сателити с лазерни системи, или блокиране на честоти. Военните искат иска да притежават оръжието за „мигновен глобален удар” за случаи, когато сателитите на САЩ са подложени на постоянно „заслепяване” или на други форми на нападение.

Броят на децата във Великобритания, заловени с наркотици или оръжия в училище рязко се е увеличил, съобщи телевизионният канал „Скай Нюз”, позовавайки се на проучване, проведено от университета “Уорвик”.
Документът категорично е доказал, че през последните седем години броят на учениците, притежаващи огнестрелно или хладно оръжие, е отбелязал значителен възход. Във връзка с данните преподавателите предупредиха, че проблемът не се отнася единствено за бандите в големите градове, а засяга също така и по-малките жилищни области.
Основно оръжията се купуват от подрастващите като средство за защита.

Сръбският премиер Воислав Кощуница обвини вчера мироопазващите сили на НАТО и полицейските части на ООН, че „използваха снайперисти и забранени оръжия“ при потушаването на сръбските протести срещу едностранното обявяване на независимост на Косово. Той даде интервю за всекидневника. „Вечерне новости“, цитирано от Ройтерс. „Когато всички тези, които подкрепят независимостта на населената предимно с албанци провинция, осъзнаха, че Сърбия никога няма да я признае, те прибягнаха до брутална сила“, изтъква Кощуница. И добавя: „Очевидно ситуацията в Косово е много деликатна и има както благоразумни, така и неблагоразумни хора. Борбата за цялото Косово е факт и тече и в момента.“
Преди една седмица, на 17 март, силите на НАТО и частите на ООН щурмуваха съдебна сграда на ООН, превзета от протестиращи сърби, включително служители от сръбското вътрешно министерство, напомня агенцията. Според сърбите един човек, който в момента се намира в кома, е бил ранен тогава именно от натовски снайперист.

Основават се на плана на Марти Ахтисаари, според който новата държава може да има леко въоръжени сили за сигурност, наброяващи 2500 души

САЩ имат право да доставят оръжие за Косово, заяви представител на администрацията на американския президент Джордж Буш, пожелал анонимност.
Източникът добави, че подобни доставки са напълно законни, защото се основават на плана на Марти Ахтисаари, според който Косово може да има леко въоръжени сили за сигурност, наброяващи 2500 души, информира Дарик. Те ще са под надзора на НАТО и ще се подготвят от инструктори на НАТО, отбеляза още източникът.
В отговор руският външен министър Сергей Лавров заяви, че каквито и да било доставки на оръжия за Косово ще са нелегитимни, ако излизат извън рамките на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която не допуска създаването на собствена армия в Косово, не допуска каквито и да било доставки на оръжия за Косово, освен доставки за екипирането на силите на международния контингент, който е разположен там с мандат на СС.
По думите на Лавров поведението на САЩ няма да допринесе за стабилността на Балканите.

Премиерът на Сърбия Воислав Кощуница заяви, че решението на Джордж Буш да въоръжава Косово представлява нова, дълбоко погрешна стъпка на САЩ.
"В Косово има вече прекалено много оръжие и вместо да се въоръжават допълнително албанците, беше необходимо Америка да се върне към спазването на международното право и устава на ООН. На Косово не му е необходимо ново оръжие, а нови преговори.
Защото е сигурно, че повторното установяване на международното право на Балканите, а не изпращането на оръжие, представлява единственият път, който гарантира запазването на мира и стабилността", казва той.
В интервю за в. "Вечерне новости", което ще бъде публикувано утре и част от което агенция ТАНЮГ разпространи днес, Кощуница казва, че решението за изпращане на американско оръжие "само потвърждава, че става въпрос за опасен план за създаване на първата НАТО-държава в света".
"Затова решението на американския президент предизвиква най-голяма тревога и може да представлява само ново задълбочаване на проблемите, предизвикани от нарушение на резолюция 1244 и одобрението на Вашингтон в Прищина да бъде провъзгладена противоправно едностранна независимост", казва лидерът на Демократическата партия на Сърбия.
Президентът на САЩ Джордж Буш разреши днес на Косово да бъде оказана американска военна помощ. В меморандум, изпратен до Държавния департамент и оповестен от пресслужбата на Белия дом, президентът посочва, че Косово може да получава материали с военно приложение и услуги в сферата на сигурността и в съответствие с американските закони.
Според текста на меморандума спрямо американската военна помощ за Косово ще се прилагат и ограниченията, предвидени от плана "Ахтисаари". В меморандума Джордж Буш подчертава, че доставката на Косово на оборудване с военно предназначение и на военни услуги "ще повиши сигурността на САЩ и ще бъде от полза за международния мир".

Екип от химици и физици от университета в Калифорния са разработили малък и евтин сензорен чип, който може да засече следи от водороден прекис (кислородна вода). Това е химикалът, който се използва в най-често срещаната форма на създадени в домашни условия експлозиви. Такива бомби бяха използвани при атентатите в лондонското метро.
За изобретяването и действието на електронния сензор с размер на монета, способен да подуши изпарения на водороден прекис, намиращ се на голямо разстояние от основания на прекис експлозив, подробно пише списанието на американското химическо общество (Journal of the American Chemical Society).
Освен за засичане на бомби, учените казват, че сензорът може да има множество други приложения, като например в подобряване на здравословното състояние на индустриалните работници. Сензорът се явява евтин инструмент за следене на парите от водороден прекис, изпускани от някои от продуктите, които работниците във фабриките използват.
Нивото на засичане на този малък електронен сензор се равнява на това на сегашните инструменти, които обаче са с прекалено големи размери и струват хиляди долари. Ако устройството бъде пуснато в масово производство, е възможно стойността на производството да падне под долар на бройка, казва един от неговите изобретатели.
Сензорът работи като следи променливостта на електропроводимостта, използвайки тънки метални пластове “фталоцианини”. Когато са изложени на повече окислителни агенти, като хлор, тези пластове показват увеличение в електрическия поток, докато редукторите имат противоположния ефект – намаляват електрическия поток. При излагане на водороден прекис, който е оксидант, пластовете се държат по различен начин, в зависимост от използвания метал. Пластове, направени от кобалтов фталоцианин, отчитат намаления в електрическия поток, докато тези, направени от мед или никел, показват увеличения.
Екипът учени е използвал тази характерна черта, за да създаде своя сензор. Той се състои от тънки пластове от кобалтов и меден фталоцианин, за да отчита безгрешно дали около него се намира водороден прекис.

Класическият димен (черен) барут съдържа 10% сяра, 15% дървени въглища и 75% калиев нитрат. Съществуват също така барути, разработени на базата на други вещества...
В днешно време са популярни модерните бездимни барути на базата на нитроцелулоза и летлив или нелетлив разтворител. Димният барут все още се използва при изготвянето на огнепроводни шнурове и особено в пиротехниката. Клод-Луи Бертоле, откривателят на бертолетовата сол е правил опит да замени нитрата с хлорат, но всички опити са били неуспешни.
Първите огнестрелни оръжия използвали различни модификации черен барут. Качеството му било различно и отговаряло на приетата технология за производство и на влаганите материали. Известно е, че черния барут е познат още в древността, като силно избухлива смес и веднага намира приложение във военното дело. Начина за придобиването, материалите, съотношението и технологията са били пазени в дълбока тайна от производителите. Така рецептата за производство на барут се появява, загубва и преоткрива няколко пъти през вековете. Има достатъчно достоверни сведения, че в древния Египет, Китай, а по-късно и във Византия и Европейските страни, барута е познат, използван и съхраняван, като най-важната тайна на държавата. Достигането до производства на качествен барут, ставало след дълги и опасни опити на производителите. Търсели се технологии, които да подобрят количеството и качеството. Производителите на оръжия и военните поставяли изисквания, за повишаване силата на барута използван при огнестрелните оръжия и по-слабото въздействие върху него на влага, висока или ниска температура. За постигане на по-висока плътност на огъня, военните искали равномерност и еднаква сила на произвежданите изстрели. Лошото качество, влиянието на климата и други фактори, съчетано със слабите балистични качества на по-ранните стрелкови системи, допълнително намалявало ефективността на стрелбата. Особено силно влияела влагата на корабната артилерия. Продължителното въздействие на влагата в морето флегматизирало и отслабвало силата на барута и допълнително влияел върху точността изстрелите.
Черния барут представлява смес на селитра, сяра и дървени въглища в определено съотношение. Всеки производител имал свое собствено съотношение и технология на смесване на изходните продукти. При недобро производство и съхраняване, барута допълнително отслабвал и се развалял.
След появата на капсулното оръжие в началото на 19 в. и развитието на новите технологии в металообработването, необходимостта от качествено нови и по-мощни барутни смеси станала очевидна. Освен за изстрелването на по-големи разстояния на куршуми, от леките стрелкови оръжия и гюлета в артилерията, барута започнал да се използва, като взривна смес във снарядите. Така се появила нуждата от много по-мощни заряди, при малко тяхно относително тегло. Стария черен барут бил слаб и немощен да осъществява изискванията за съвременна война. Трябвало да се намери ново решение на проблема. Търсенията на нови и по-мощни взривни смеси, карало европейски и световни учени, химици и инженери да търсят начини за повишаване качеството на вече използваните барути. Тръгнало се и по пътя на замяна или добавяне на нови компоненти в традиционните барутни смеси или създаването на изцяло нови химични съединения с търсените свойства.
Още в средата на века, успехите не закъснели, но официално, чак през 1884 г., във Франция се въвежда в производство и употреба, нов вид барут. Той получил по-късно, твърде общото наименование "бездимен барут", за разлика от известния черен или димен барут. За кратко време европейските държави усвояват производството и започват употреба на бездимни барути. Оръжейните фирми веднага отговарят с производството на нови системи огнестрелни оръжия, пригодени за използването на няколко пъти по-мощния барут. В последните години на 19 и началото на 20 в. се появили много разновидности на бездимния барут, които се различавали по своите качества и възможности за употреба. Те вече се правели със съответни качества, за съответни стрелкови системи, в които ще се ползват.
Развитието на химията, физиката, механиката термодинамиката и куп други дисциплини, дали бурен тласък на развитието и на тази сфера на човешката дейност. Но както всяко откритие и тяхното производство било дълъг и труден процес свързан с решаването на многобройни проблеми от технологичен, суровинен и субективен характер.
През 1845 г. френският химик Шембейн, открива съединението пироксилин. То представлява нитрирана целулоза със съдържание на азота от 12,2 до 13,5 %. Пироксилина гори много-бързо, детонира при удар и при взрив на капсул-детонатор. Новото вещество, обаче силно се влияело от влагата и бързо се разлагало, под нейно влияние. През следващата 1846 г. във Франция, а от 1853 г. в Австрия, започват да се правят многобройни опити за военната употреба на пироксилина. Първоначално в ръчното огнестрелно оръжие, а по-късно и в артилерийските системи. През 1864 г.тези опити са прекратени, поради нетрайността на пироксилина. Конструкторите не успели да се справят с влагата.
Английския химик Абел през 1865 г. предлага подобрение на технологията за производство на пироксилина, като го раздробява на много ситни частици. Но проблемът си оставал. До 1884 г. нито един от известните пироксилинови бездимни барути, не е използван за военни цели, поради изтъкнатите недостатъци. След 1870 г. в Прусия, Франция и Англия се разпространяват ловни бездимни барути, които били посрещнати много-добре от ловците. В техния състав имало известен процент селитра. Най-голяма популярност придобил т.нар. “дървесен барут” на французина Шулуа, предложен на пазара през 1868 г. Научните търсения получили нов тласък, след откритието на пикриновата киселина (тринитрофенол) и нейните соли наречени пикрати. За нея ще стане дума по-подробно: Пръв предлага пикратен барут французинът Дезиньол, в 1868 г. Той представлявал смес от калиев пикрат, калиева селитра и въглен.
През 1869 г., друг френски химик Брюнер, предлага нов пикратен барут, съдържащ 57 % амониев пикрат и 43 % калиева селитра. При извършените паралелно опити в Англия и Франция се получили много-добри резултати. През 1884 г. барута на Брюнер под названието “зелен барут” марка “V” е предложен за военни изпитания на патроните на наскоро конструираната френска пехотна пушка “Лебел”. В началото на 20 в., вече се произвеждат няколко вида пикратни бездимни барути. За да не се разкрие тайната на химическия състав, французите сложили на своя барут произволно име и той добил известност, като мелинит. Неговата мощност била доста по-голяма от известните до момента барути и веднага предизвикал реакции във военните щабове. Но скоро станало ясно, че при употреба, мелинита е много неустойчиво съединение и снарядите напълнени с него, се взривяват самоволно. Това накарало военните да го изоставят за известно време, въпреки голямата му разрушителна сила. След Руско-японската война, въпреки всичко мелинита бил въведен във Франция и Русия. Той се произвеждал и в Англия, под името “лидит”, а в Германия, бил известен като “с/88”. Поради опасната му чувствителност, в мирно време, с него не се снарядявали боеприпаси. Историята с мелинита обаче, не свършила до тук. През 1903 г. в Главното артилерийско управление на Русия, от агентурни източници, се получава информация, която разтревожила сериозно руските генерали. Ставало дума за количеството и вида на зарядите, които японците започват да въвеждат масово във своите артилерийски системи. Японските гранати за полевите 75 мм. оръдия, съдържали 2 фунта от ново, непознато дотогава мощно, взривно вещество. Същото вещество се подготвяло за въвеждане и в корабната артилерия. Наречено било на откривателя му, японския офицер от кавалерията и химик Шимосе Масатика и така станало популярно, като японски барут или шимоза. През Руско-японската война(1903-1905 г.), шимозата използвана в морските артилерийски системи на японците, придобила зловеща слава. В сравнение със старите барутни смеси, тя нанасяла страшни поражения, особено на хората. Те получавали огромни и дълбоки изгаряния, които трудно зараствали. Какво било това ново взривно вещество? И дали наистина било ново? По късно става ясно, че химическото съединение, всъщност е вече познатия тринитрофенол, или както става известен с промишленото си наименование пикринова киселина. Тринитрофенола представлява кристално вещество със светло-жълт цвят. Получава се при нитриране на фенол със смес от азотна и сярна киселина. Той бил доста по-чувствителен от тротила при удар и триене. Скоростта на детонация бил доста висока - 7,1 км/с при плътност 1,6 г/куб.см.., като се отделяли над 1050 кил.кал/кг. Освен тези прекрасни качества обаче, имало един съществен недостатък, който затруднявал изключително използването му за взривно вещество в снарядите. В присъствие на влага пикриновата киселина бързо взаимодействала са металите и техните окиси и образувала соли - така наречените “пикрати”. Металните пикрати били много чувствителни при удар и триене и не можели да се използват за военни цели. Единствено оловото и окисите му не влизали в опасни съединения с нея. По-малко чувствителни били пикратите на натрия и амоняка, като последния се използвал за снарядяване на боеприпаси. През 1902 г. испанския адмирал Мендоса предлага на японците формулата и технологията на производство на мелинита. Шимозата обаче освен мелинита съдържала и известна част магнезий и други добавки. Така температурата на горене се повишавала чувствително. Това всъщност е откритието на японския изобретател. И въпреки всичко японците започнали да използват пикриновата киселина като взривно вещество в своите морски и сухопътни артилерийски системи и благодарение на него, във войната имали над руснаците значително превъзходство. Особено ефективна била шимозата при попадения в дървените и по-слабо бронирани корпуси на руските бойни кораби. Руските корабни оръдия стреляли с изобретения от Дмитрий Менделеев през 1891 г. барут наречен “пироколодий”. Той бил обработен да издържа дълго време на влагата в морето. В сравнение с шимозата, скоростта на детонация била почти същата – 7 км/с но в руските снаряди количеството взривно вещество било около 4-5 пъти по-малко. За сравнение в 305 мм снаряд руснаците имат 9-12,4 кг. пироколодий, а японците 48,5 кг. шимоза. Всъщност, японецът Шимозе успял да открие, че мелинита образува чувствителни пикрати с желязото и другите метали и тогава самоволно се взривява. Той се досеща, че е необходимо да се изолира по някакъв начин допира на мелинита в стените на снаряда. След многобройни опити, се приема технология за производство, като мелинита се напълва в многослойна парафинена хартия, отгоре се завива в оловно фолио и още в един пласт парафинена хартия. Така получения фишек се пъха в снаряда. Имало проблем със взривателите, но и той бил преодолян. Допълнителното внасяне на магнезий в сместа, правело зарядите нестабилни и в битката при Цусима, две от оръдията на японците се взривяват при изстрел. Такива самоволни взривявания има и в артилерията на сухопътните войски, но те се възприемат, като необходимо зло. Последвалата война потвърдила, че усилията на японските конструктори и военни, не са били напразни. Така шимозата се появила и останала със своята зловеща слава в историята на взривните вещества. Всички опити да се разкрие тайната на японците, останали безплодни дълго време. При опити с мелинит и при самоволни взривявания загинали няколко военни специалисти. Чак към края на 1905 г., на руския химик Рдултовски, се удало, след серия от крайно-опасни изследвания на невзривени японски снаряди и многобройни опити с мелинит, да разкрие химическия състав и технологията на използване на шимозата. На базата на проучванията му, руснаците дори пуснали една серия снаряди с мелинит, които дали много-добри резултати. Но войната била вече свършила, с огромни загуби за Русия и ефекта от усилията бил нищожен. Останало да се чака нова война, за да се изпробва мелинита в бойни условия.
В края на 1884 г. в Централната химическа лаборатория в Париж, инженер Вийел, предлага нов метод за производство на пироксилинов барут. За това откритие, френската Академия на науките, му присъжда, огромната за времето си премия от 50 000 франка. С този барут се намалявало с 2/3 теглото на заряда, при запазване на балистическите качества. Началната скорост се увеличавала с повече от 100 м/сек.. През следващата година новия барут на Вийел бил окончателно приет от военните за снарядяване патроните на пушката Лебел.
Англичаните оспорват първенството за откриването на пироксилиновия барут. Те твърдят, че английските химици Рейд и Джонсън в 1882 г. патентовали пироксилинов, селитрен барут, но той съществено се различавал от френския по технология и качества. Всъщност термина бездимни барути се появил вторично, след въвеждането им в употреба. Но това ново качество се харесало много на военните, особено при употребата в артилерията. Така позициите на оръдията не се демаскирали още при първите изстрели и можели дълго време да стрелят, сравнително безопасно. Съчетани с другите качества, бездимните барути решително и окончателно изместили старите димни барутни смеси
Нова решителна крачка в изобретяването на качествени бездимните барути внесли откритията на шведския химик Алфред Нобел. Той патентовал своето изобретение пироксилино-нитроглицеринов барут. Освен него, той случайно направил и друго важно откритие, променило изцяло, както живота му, така и масовото безопасно използване на взривни вещества. По време на изследванията си, Нобел често работел с изключително опасното взривно вещество нитроглицерин. То представлява прозрачна течност, която при леко разклащане самоволно се взривява и има огромна мощност. При един опит, Нобел разлял без да иска нитроглицерин на работната си маса. Той не се взривил, но трябвало по някакъв начин да се обезвреди. Нобел опитал да попие нитроглицерина с инфузорна пръст, каквато случайно имал под ръка в лабораторията. Така се стигнало до получаването на ново взривно вещество с непозната до тогава мощност, добило известност с името “динамит”. За разлика от нитроглицерина, динамита можел да се обработва спокойно и бил много непретенциозен към удари и запалване. Той се взривявал само с помощта на капсул детонатор. Това го направило най-желаното от военните взривно вещество. Освен добър химик, Нобел се оказал и добър организатор, производител и бизнесмен. На базата на барута и динамита, той за кратко време успял да стане безспорен лидер в производството на взривни вещества. Натрупал колосални богатства по време на Първата световна война и страдащ от угризения на съвестта за бедите, които е допринесъл на целия свят, Нобел завещава парите си на шведското правителство, за да раздава ежегодни премии за високи достижения в науката и техниката. Специална Нобелова награда се присъжда на изявени борци за мир.
Така в началото на 20 в. се оформят три вида бездимни барути, различни по състав, технология на производство и динамични качества. I вид: Различни видове пироксилинови смеси. Такива са френския барут марка В(blanc), белгийския, руския и някой германски барути. II вид: Барути получени от смес на нитроглицерин и пироксилин. Към този вид спадат барута на Нобел, германския барут “Балистит”, иналианският “Филит”, английския “кордит” и някой австрийски и американски производства. III вид: Барути получени при смес от пироксилин и нитропроизводни на ароматните въглеводороди. Такъв е американският барут “индурит”изобретен от професор Мънрой, германският “пластаменит”, създаден от инженер Гутлер и някой други производства. Освен бездимните барути съществува и още един вид барути известни като “малкодимни”. При тях част от изгорелите газове произвеждат дим. Такъв е споменатия вече барут на Брюно. За конструираните малокалибрени пушки - кал- 6,5 и по-малки калибри, се провели експерименти с германския барут “пластаменит” и били пуснати малки серии патрони за тях.
Ето някой видове барути произвеждане от различни страни:
Пироксилинови барути:
Франция:
-Бездимен пироксилинов барут - марка ВР. Използва се за патроните на пушката Лебел. Съдържа 12 % азот. По форма представлява квадратни пластинки 1,5-2 мм. с дебелина 0,5 мм. В един килограм има около 500 зърна. При 15 гр.С и заряд от 2,75 гр., облечения лебелски куршум има начална скорост V0 = 610 м/сек..
-Бездимен пироксилинов барут - марка ВС. Създаден е през 1888 г. от инженер Сару. Използва се в артилерийските системи с по-малки калибри. Представлява ленти с дължина 85 мм.широчина 20 мм и дебелина 0,6 мм. В сравнение с димния барут, с 2,5 пъти по-малко заряд, дава същата начална скорост, при много по-малко налягане в барутната камера.
-Бездимен пироксилинов барут - марка BPS. Използва се при големите калибри на артилерията, обсадните и крепостни оръдия. Представлява ленти с дължина 135 мм., дебелина 1 мм. и различна ширина. При два пъти по-малко количество от черния барут, дава по-големи начални скорости.
-Бездимен пироксилинов барут - марка ВМ. Използва се в корабната артилерия, тъй като е устойчив на влага продължително време.
Германия
-Бездимен пироксилино-нитроглицеринов барут на Нобел. Изпитан е в заводите “Круп” и през 1889 г. е приет за производство и въоръжение.
-Бездимен пироксилинов барут, произвеждан по френски способ в оръжейните заводи в провинция Рейн-Вестфалия. Използва се за снарядяване патроните на пушките “Манлихер”. Представлява сиви квадратни пластинки, 1,5-2 мм, с дебелина 0,3 мм е със 11,9 % съдържание на азот.
Австроунгария
-Бездимен пироксилинов барут на Швабе. С времето се променя технологията на производство. Първоначално е произвеждан на квадратни пластинки, по-късно до 1890 г. се прави във вид на цилиндрични зърна, а след тази година в зърна с неправилна форма, по подобие на черните барути.
-Бездимен нитроглицеринов барут, произвеждан от Презбургския барутен завод през 1891 г. Тъй като не дал добри резултати, е заменен с пироксилинов барут с 11,8 % съдържание на азот. Представлява кръгли пластинки с диаметър 2 мм. и дебелина 0,4 мм. С този барут началната скорост V 0 на пушка Манлихер, с облечен куршум тип “О”,тежък 15,8 гр. и заряд от 2,75 гр. бил около 600 м/сек.
-Бездимен пироксилинов барут на фирмата “Максим-Норденфелд”. Представлява дълги цилиндрични пръчки с вътрешен канал, подобно на макароните.
Русия
-Бездимен пироксилинов барут – марка ПКО. Използва се в различните системи полски оръдия. Представлява широки ленти.
-Бездимен пироксилинов барут – марка КО. Използва се при стрелба на обсадни и крепостни оръдия и голямокалибрени гаубици.
-Бездимен пироксилинов барут - марка Б-12. Използва са в оръдията са калибър -12 дюйма.
-Бездимен пироксилинов барут -“Пироколодий”, създаден специално за артилерийските морски системи да издържа на продължителна влага.
Япония
-Бездимен пироксилинов барут – шимоза. Съдържа добавки от магнезий. Използва се масово в японската артилерия от всички калибри.
Нитроглицеринови барути
Италия
-Бездимен нитроглицеринов барут - марка “Нобел”, патентован и произвеждаан в много държави. В Италия, след сериозни и задълбочени изследвания е поръчано голямо количество за въоръжаване с търговското име “балистит”
Австрия
-Бездимен нитроглицеринов барут. В 1903 г. е приет за производство и употреба. Използва се в 9 см. полеви оръдия. Представлява смес от равни количества нитроглицерин и неразтворим пироксилин.
Германия
-Бездимен “оръжеен барут на Нобел”. Произвежда се в Кьолнско-Ротвайлските заводи. Използва се предимно за лекото стрелково въоръжение
Русия
-Бездимен нитроглицеринов барут, приет за употреба в леките, полски оръдия.
Англия
-Бездимен барут “кордит” Произвежда се в два вида - за лекото стрелково оръжие и за артилерийските системи.
-Бездимен нитроглицеринов “барут на Максим”. Ползва се в снарядяването на боеприпаси за тежките картечници. Произвежда се с намалено съдържание на нитроглицерин - 5-15 %.
-Бездимен барут “шедит”. Използва се в артилерийските системи на морските оръдия в междувоенния период. С такива заряди е бил въоръжен крайцера “Худ” в сражението с “Бисмарк”. Съдържа: - 80 % калиев хлорат, - 10 % нитронафталин, - 2 % динитротолуол, - 8 % касторово масло.
САЩ
-Бездимен нитроглицеринов барут с намалено съдържание на азота - до 10-12 %. Подобен на максимовия барут.
Нитроглицериновите барути показали качества, които ги наложили на световния пазар, но те имали и някой слабости:
-При ниски температури, замръзвали и променяли свойствата си, като бързо ставали негодни аз употреба,
-При интензивна стрелба, каналите на оръдията, особено на големокалибрените системи, поради отделянето на висока температура, бързо изгаряли и се износвали. При изгарянето на 1 кг. кордит се отделя около 1250 кило-калории топлина, а при изгарянето на същото количество пироксилин - около 850 кило-калории. Самото горене се осъществява при висока температура от около 7-800 градуса и при т. нар. "паралелни слоеве”. Поема по-малко влага и детонира по-малко, което го прави пригоден за всички оръжейни системи и калибри.
Открити към края на 19 в., бездимните барути бързо се налагат и с безспорните си предимства, категорично изместват черния барут от оръжейните системи. Опита в използването на различните видове бездимни барути, се увеличава по време на Първата световна война. Тогава всички участници, във реални бойни условия, през всички сезони, за няколко години, употребяват всички модерни и силни бездимни барути в своите армии. Опитите да се намери най-подходящ барут за производството на боеприпаси продължава и до днес. Различните фирми производителки, използват различни по вид барути, съобразно желаните качества на боеприпаса, вида на оръжието и неговия калибър. Постигнатите динамични параметри, при различните барути, позволяват да се пускат на пазара боеприпаси със специални и подобрени качества, които дават широки и специализирани възможности за употреба и гарантират безотказност и сигурност.


Поздравления и пожелания за успех на новия сайт на Васил Терзийски - ловния портал "БГ Лов" bglov.com за ловци, оръжие, лов и ловни кучета.

Стрелящ джобен часовник, английско производство. 3 мм срелящ блок замества часовниковия маханизъм. Фалшиви стрелки, бутон за спусък. Маркиран "Improved Patent", надпис отвътре "James Haworthy".

Първият вицепремиер на Русия Сергей Иванов заяви намеренията на руската страна да се стреми да получи от чуждестранните производители на автомати “Калашников” заплащане за съответните патенти. На заседание на Съвета на федерацията Иванов припомни, че по времето на СССР много технологии, включително и отбранителни, бяха предадени безплатно на чуждите партньори, а патентното право практически не функционираше. Той отбеляза, че сега руската страна провежда преговори с редица държави за заплащане за правата на интелектуална собственост на руските разработчици на автомата.
Навремето лиценз за производство на “Калашников е даден на 18 държави (Китай, Полша, Румъния, България, Германия, Египет, Либия и други), като част от тях продължават производството въпреки изтеклите срокове на споразуменията. Автоматът, разработен от конструктора Михаил Калашников през 1947 г., е най-разпространения вид стрелково оръжие. По оценка на центъра за отбранителна информация на САЩ общо в света има над 100 милиона автомата “Калашников” различни модификации.

До 28 000 лева достигнаха оферти в днешния търг с тайно наддаване за стари съветски танкове Т-34. Това стана известно след отварянето на документите в Централния военен клуб.
28 000 лева за 85-мм танково оръдие с куполна установка от Т-34 под тръжен номер 215 предлага бившият шеф на "Чистота" и бивш общински съветник Красимир Арсов. Арсов спечели в наддаването и за още няколко куполи с оръдия, за които беше оферирал по 10 000 лева при конкурентна най-висока оферта от 4700 лева - също от частно лице. Останалите кандидати в търга бяха предложили различни цени, вариращи между 1382 и 2410 лева.
Опитвам се да стана частен колекционер, участвам за 10 системи, но ще взема най-много една или две, ако въобще взема, коментира Красимир Арсов, който по думите му сега се занимава с частен бизнес. Системата с начална цена от 7300 лева е не само с купол, но има и тяло и ако евентуално спечеля и него, и един от хубавите куполи, ще се мъча да стане един цял танк Т-34. Има реален пазар на Т-34, от чужбина може да се купи за 30 000 - 40 000 евро. Плановете ми не са да продавам в чужбина, а и в България да има частни колекционери. Другите предлагат сумите като за отпадъчно желязо, което се нарязва и "заминава", аз гледам от друга гледна точка, сподели Арсов. Той вероятно ще се включи и в планирания явен търг за танковете Т-4, придобили популярност като "Майбах". Това е един от най-интересните танкове, каза Арсов.
Хората, които се занимаваха доскоро със събирането на софийския боклук, изглежда си падат по всичко с име "Майбах". Преди време с луксозния си мерцедес "Майбах" нашумя и друг бивш шеф на фирма по чистотата - Румен Гайтански-Вълка.
За днешния търг са били купени 860 тръжни книжа. 656 депозита са били платени за Т-34, а 69 - за елементите от танкове тип "Майбах", но тъй като те бяха извадени от търга преди дни, тези депозити ще бъдат върнати. Цената на депозита е 10% от началната тръжна цена на съответното изделие. Според правилата, при подадени две еднакви оферти се тегли жребий, ако класираният на първо място за даден тръжен номер не плати до 3 дни, на негово място се поканва вторият, а ако и той не плати, изделието отива на следващ търг. Официалните резултати ще бъдат оповестени утре.
Според експерти стоманата на предлаганите елементи е с високо качество, като най-ценна е оръдейната стомана. В частите на танка има и труднопробиваема въглеродна стомана с много високо качество.

Върховният съд на САЩ започна разглеждането на въпроса за конституционността на практически пълната забрана на огнестрелно оръжие в Вашингтон. Група жители на Вашингтон са подали иск срещу градските власти, заявявайки, че забраната противоречи на втората поправка в конституцията на САШ, която гарантира на гражданите право на оръжие. Апелативният съд прие взе страната на ищците и обяви за неконституционна вашингтонската забрана, при което пистолетите и револвери, нерегистрирани до 1976 г., не може да бъдат притежавани, а пушки може да се съхраняват вкъщи незарадени и разглобени или със специален катинар на спусъка.

Повече и по-точна информация: D.C.'s Gun Ban Gets Day in Court

Милицията в района на Кострома /на 370 км. североизточно от Москва/ където се извършват многобройни обири на ценни икони от църквите, препоръча на свещениците да се въоръжат. Това предизвика остра обществена полемика, съобщава руската преса.
"Ние призоваваме свещениците да си закупят за собствена сметка средства за защита, включително огнестрелни оръжия", заявява през всекидневника "Комерсант" зам. началникът на Дирекцията за борба срещу организираната престъпност в района Лариса Барсукова. Милицията предлага и инсталирането на камери за наблюдение в църквите и около тях, уточнява вестникът.

Двете убийства са пресни, от тази седмица, сряда сутринта - на 15-годишната Лиляна Тодорова от дома "Иглика" в Трън и на 51-годишния екоинспектор Петър Петров в полето край Долни Дъбник. Едната цел, за която става дума, е престояла, та чак смърди - превратно да се представят най-острите обществени проблеми. За осъществяването й особено помагат медиите, които
волно или неволно сътрудничат на властта в перверзията
Ето как:
Почти всички вестници стръвно изтъпаниха на първа страница вестта за убийството на детето. Радиата и телевизиите започваха с това новините, а някои дори предаваха цял ден от Трън. За това имаше предостатъчно основания - след филма на ВВС за дома в Могилино и пошлите шоупрограми, подписки и изявления на висши държавни жени и мъже вниманието към подобни домове е възпалено до крайност. Също така има известна засуха в разстрелите на крупни контрабандисти, дилъри на дрога или приближени до партии и държава национално отговорни бизнесмени. Убийството на Лиляна запълни тая липса за българската журналистика, умираща си да разприда подобни истории. А и самата история няма как да не вълнува широката публика. Вижте само: убиец - педофил, излежал вече една присъда, но притежаващ законно оръжие; жертва - свидетелка по ново дело срещу него и същевременно обект на страстта му; любовен триъгълник между убиеца, фатална жена-дете, избегнала смъртта, и бивш възпитател от дома, също съден; запои и оргии в кафенето на сина на убиеца; самоубийство на извършителя; закани за отмъщение от приятелките на Лиляна и т.н. Че как да се изпусне тая сгода за отразяване на уродствата, които лесно стават едновременно символи на нравствен разпад и огнени страсти в изтляващ градец, чийто шанс да влезе по друг начин в новините са нулеви? Как да не се питат и разпитват деца, възпитатели, учители и минувачи и патетично да се поднасят "разкрития" за живота в тия домове и около тях? Как дори президентът да не отбележи, че станалото не било изненада за него? Как да не се обяви и траур за смъртта на Лиляна? Та всичко това така се търси...
На този фон не е изненада, че убийството на екоинспектора Петър Петров мина на задни страници, към края в новините, без преки предавания и без кордон полицаи, гарантиращи реда в Долни Дъбник. Разбираемо: инспекторът бе убит от банда крадци едва ли не при "законна самоотбрана" - разбира се, на бандата. Той бил стрелял предупредително. Освен това бе убит на полето, т.е. някак безопасно за живота на други хора, освен тоя на колегата му, който даже успял да избяга с джипа и с умиращия инспектор към поликлиниката. Да избяга опитал и предполагаемият убиец, заловен на другия ден чак на границата с Гърция - и то от граничната полиция. Един вид, случката е банална като природно явление, не заслужава широко разгласяване, още по-малко изявления в медиите на президент, министри и шефове на дирекции. Тая смърт изглежда не заслужава и общински траур: току-виж възникнала "етническа вражда"...
Защо тогава да й се обръща по-особено внимание?
Ето защо: случилото се в Трън е инцидент, какъвто инцидент са тъй стряскащите убийства в училища, университети и общежития на далеч по-уредени и по-сигурни страни от България. Убийството в полето край Долни Дъбник е пряко следствие от обстоятелствата, в които пребивава огромна част от българските граждани, макар рядко да се стига до убийства на изпълняващи служебните си задължения лица, както и още по-рядко се залавят извършителите.
Оправдаващи се с глад, безработица и недоимък, стихийни или организирани банди кръстосват страната. Плячкосват имущество, разбиват къщи и вили, крадат добитък и стока. Къртят огради и дограми, изпразват мазета и тавани, изкореняват фиданки и обират на зелено реколтата, секат гори и рушат мостове, крадат паметници и оскверняват гробища. В повечето случаи имат оръжие - ако не огнестрелно, поне ножове, брадви, тръби. И те, както убиецът на Петър Петров, си ги носят за "самозащита", в случай че някой ги види или рече да им попречи.
Почти не познавам български гражданин, който да не е бил жертва на престъпление; милион са пострадали от групови набези, чиито участници изчезват в делата за "неизвестен извършител". Безогледността на престъпниците и масовостта на засегнатите
избиват в обяснимо, но тъпо в безсилието си примирение
Започва с успокоителното "Добре, че не са те заварили", минава през оптимистичното "Може и да ги намерим", стига до деловото "За дреболии не търсим пръстови отпечатъци, не е станало убийство". Чух го, когато обраха майка ми; чух го, когато пробиха стена, за да откраднат компютри и принтери; чул го колега, чиято вила не просто била разграбена, а разрушена до основи. Няма да се учудя, ако го е чул и министър Петков, когато откраднаха наблюдателните камери пред дома му - нощ преди убийствата. Сякаш за оправдание, че не се вижда какво става навън през деня.
Тъкмо това тъпо примирение води дотам, че при убийства като споменатите изглежда напълно нормално да ни вторачват в "по-пикантното". С което се постига споменатата цел: перверзно се отмества баналното, масовото, ужасното уродство изобщо на живота у нас към това около домовете за изоставени деца и сираци - върхът на айсберга, който напредва към всички нас. Неумолимо.