- BlueGunBlog -

България ще се превърне в плацдарм за евентуалните удари на американските войски срещу Ислямската република Иран.
"Ако правителството и парламентът гласуват, няма проблем да предоставим бази за удари срещу Иран", каза председателят на фондация "Джордж Маршал" и бивш зам. военен министър Велизар Шаламанов.
САЩ ще атакуват азиатската държава по въздух и море, а спецчасти ще извършват диверсионни действия на територията на Иран.
Целта на предстоящата война е да бъде унищожен ядреният потенциал на ислямската република.
Източници на "Монитор" съобщиха, че срещата на външните министри на държавите-членки на НАТО през април в София ще бъде използвана за съгласуване на общи действия срещу Иран.
Първите удари вероятно ще бъдат нанесени от югозападно и южно направление по обекти и пунктове на непосредствената противовъздушна отбрана на ядрените съоръжения на Иран. Следващите атаки ще бъдат нанасяни последователно със самолети Ф-117 от базите на американските ВВС в Германия чрез дозареждане във въздуха, включително с излетели от България танкери. Страната ни вече има опит в осигуряването на "логистична" подкрепа.
На летище Сарафово бе отредена най-важната роля в България в рамките на подкрепа ни за НАТО в операцията срещу Саддам Хюсеин.
Там кацаха американски самолети на път за Ирак.
От България може да бъде поискано и изпълнение на допълнителни задачи освен предоставяне на въздушен коридор и бази. Това предупреди при започването на войната срещу Ирак тогавашния военния министър Николай Свинаров. Можем да предполагаме всичко - и коридор, и бази, и още нещо, обясни той.
В Сарафово кацаха само транспортни и разузнавателни самолети, съобщиха военни.За бойни машини от типа Ф-16 или "Мираж 2000" било твърде далеч за полети до Ирак Транспортните аероплани идваха в Бургас от ВВС базата Рамщайн в Южна Германия, за да зареждат гориво на път за Ирак. Летището може да приема и разузнавателни самолети от типа АУАКС.
САЩ поискаха въздушен коридор, летищата ни и наша рота за войната срещу режима на Саддам Хюсеин. Вашингтон настоя и за трасета, по които да летят изтребилите F-16.
По време на войната срещу талибаните в Афганистан на Сарафово бяха дислоцирани 4 самолета С-130 и обслужващ персонал от 150 души, които бяха настанени във военнопочивния дом. Те взимаха гориво от "Нефтохим" и зареждаха над Каспийско море щатските бойни самолети, които излитаха от бази във Великобритания и Германия.



Голям военен конфликт в Персийския залив е възможен, защото в региона продължава да властва също толкова тираничен, антиамерикански настроен и с ядрени амбиции режим в Иран, колкото и този на Саддам Хюсеин. Но, за разлика от Ирак, това е теократичен, силно религиозен, единен по вяра (89% от населението са шиити) режим, превърнал ислямския фундаментализъм в държавна идеология.
Решителната стратегическа цел на тази война ще е
премахване на следващото звено от "оста на злото"
чрез сваляне от власт на ислямската революция и установяване на демокрация по западен или "арабски" образец. Подобна цел би могла да бъде постигната само чрез разгръщане на широкомащабна война от страна на САЩ срещу Иран по суша, въздух и море.
Решението обаче за такава война в близко бъдеще е трудно, да не кажа невъзможно, поне докато САЩ е принуден да поддържа контингента си от 150 хиляди военнослужещи в Ирак и 18 хиляди в Афганистан. За създаването на необходимата сухопътна групировка (по някои разчети тя трябва да наброява 200 - 220 хиляди) американската армия ще бъде поставена под изключително високо, почти непосилно напрежение, изискващо мобилизация на голяма част от резерва на американските въоръжени сили. Едва ли ще бъде възможно да се привлекат допълнителни контингенти за една нова "коалиция на желаещи", защото държавите от "нова" Европа вече не са кандидати, а пълноправни членове на НАТО и нямат нужда от набиране на подобен актив. Освен това Ислямската република Иран все още не е обект на санкции от страна на Съвета за сигурност към ООН.
Потребен е и период от време, през който Европейският съюз да провери ефективността на бъдещи икономически санкции, преди да реши дали е необходима военна намеса. Той не може да не си дава сметка, че всяка военна интервенция ще застраши свободното корабоплаване през Ормузкия пролив - основен път за снабдяване на Европа с арабски петрол.
Страни като Китай, Япония и Индия също внасят огромни количества суров петрол от Иран. Предстои споразумение за изграждане на газопровод Иран - Индия през Пакистан. И Япония започна експлоатация на ирански петролни полета. Изглежда единственият сигурен съюзник на САЩ в подобна война е Израел, но това едва ли ще бъде достатъчно. Следователно вероятността от "голяма" война в Залива през следващите 2-3 години е пренебрежимо малка.
Много по-вероятна е нова необявена война по въздух и море, съпроводена с диверсионни действия на специални сили на територията на Иран и мощна антиправителствена радио и телевизионна пропаганда, за която вече са отпуснати допълнително $ 75 милиона от Конгреса на САЩ. Тази война ще има
ограничена стратегическа цел
- разрушаване на ядрения потенциал на Иран както за мирни, така и за предполагаеми военни цели. С това технологичните възможности на страната да разработи ядрена бойна глава ще бъдат отложени във времето за период от 5-10 години. Ако не бъдат предприети такива действия, по оценка на ЦРУ Иран ще се сдобие с ядрено оръжие до края на това десетилетие. А срокът според израелското разузнаване е само две години.
Въздушната кампания ще ни припомни операцията "Шок и ужас", с която започна втората война в Залива.
Излитането на ударни самолети от бази във Великобритания и Германия вероятно ще наложи необходимостта от прелитането им над страни-членки на НАТО в Централна и Югоизточна Европа, както и тяхното дозареждане във въздуха. Следователно може да се предположи, че след подписването на двустранното споразумение между САЩ и България за съвместно използване на военни съоръжения (планирано за април т. г.), ще се наложи фактическо използване на някои български и румънски летища от ударната и спомагателната авиация на САЩ, участващи във въздушна кампания срещу Иран.
Вероятно и срещата на външните министри на държавите -членки на НАТО през април в София ще бъде използвана за съгласуване на общи действия относно Иран.
Нормално е първите въздушни удари да бъдат нанесени внезапно и едновременно с крилати ракети "Томахоук" от постоянно намиращата се в Персийския залив ударна група на 5-и американски флот и от допълнително привлечени корабни съединения в Индийския океан. Ударите вероятно ще бъдат нанесени от югозападно и южно направление по обекти и пунктове за управление на непосредствената противовъздушна отбрана на ядрените съоръжения на Иран и на позициите на ракетите "земя-земя" от типа "Шахаб-2" и "Шахаб-3".
Следващите удари по подземните и надземните ядрени съоръжения ще бъдат нанасяни последователно със самолети Ф-117 от базите на американските ВВС в Германия чрез дозареждане във въздуха (включително с излетели от България танкери) или чрез предислоциране в бази в Катар, Кувейт, ОАЕ, както и със самолетите Ф/А-18 на една-две авионосни ударни групи.
Ще последват удари с бомбардировачи Б-1Б и Б-2, излитащи от базата Феърфорд в Англия и от американската военновъздушна база на британския атол Диего Гарсия в Индийския океан, дори и от базата им в САЩ.
Възможно е участието и на ВВС на Израел с до 25 самолета Ф-15И на 69-а стратегическа авиоескадрила.
Обекти на тези удари ще бъдат ядреният реактор в Бушер, до 25 различни съоръжения за ядрени изследвания, преработване и обогатяване на уран и плутоний в районите на Исфахан, Ардекан, Арак, Натанз, Карадж и други ирански градове, както и позициите на ракетите "земя-земя".
При ударите по подземните съоръжения за обогатяване на уран и плутоний в Натанз и в Арак може да бъдат използвани специални мощни авиационни бомби, наречени "Bunker Blusters".
Първата въздушна операция може да продължи 1-2 дни и ще бъде последвана от пауза за оценка на резултатите от ударите с помощта на безпилотни разузнавателни самолети и диверсионно-разузнавателни групи на специалните сили на САЩ и Израел. В зависимост от тази оценка вероятно се планират последващи въздушни операции до постигането на поставената стратегическа цел в рамките на 6-8 дни. Кампанията ще се осигурява от самолети за ранно предупреждение "АУАКС", самолети за разузнаване и за радиоелектронна борба и самолети-танкери.
Отговорът на Иран
може да включва нанасяне на удари с ракети "земя-земя" с конвенционални и неконвенционални бойни глави (до 300 оперативно-тактически ракети "Шахаб-1 и 2" с радиус 300-400 км. и до 150 стратегически ракети "Шахаб-3" с радиус до 1200 км.) по обекти на Израел, по войски и обекти на американската армия в Ирак, по военновъздушни бази на САЩ в района на Персийския залив.
Основно оръжия за отговор на Иран обаче ще бъдат терористичните действия с използване на регистрираните от средата на 2004 г. досега и подготвени повече от 50 хиляди млади иранци-смъртници. За разлика от ракетите, радиусът на тези действия е неопределен и може да засегне всяка страна, участваща по един или друг начин във въздушната кампания.
Естествено това е само един от съществуващите
много хипотетични сценарии
за провеждане на въздушна кампания срещу Иран. Тук може да се добави дори използване на нови технологични средства - т.н. комбинирани (конвенционални и ядрени) ракети "въздух-земя" (mini-nukes), проникващи на дълбочина от 6 до 30 м. и предизвикващи подземен ядрен взрив с мощност от 500 до 5000 тона. Щабни учения със симулиране на такива ядрени удари вече са провеждани през ноември 2005 г. от Стратегическото командване на САЩ в Небраска. Но в случая с Иран едва ли ще бъде необходимо и разумно тяхното използване.
Времето за провеждане на очертаната по-горе въздушна кампания ще се определя от няколко фактора: от решенията на Съвета за сигурност на ООН; от необходимото време за съгласуване на действията на САЩ със съюзниците им от НАТО и с трети страни; от момента на получаване от Иран и зареждане на ядрения реактор в Бушер с руско ядрено гориво; от момента на развръщане на закупените от Русия нови средства за ПВО "С-300" и "Тор-М"; от необходимото време за детайлно планиране и за съсредоточаване на ударната групировка. Посочените фактори са с различна тежест и до голяма степен са променливи величини. Все пак може да се предположи, че готовност за такава кампания САЩ и Израел могат да придобият до средата на април 2006 г., а самото й провеждане може да се очаква след половин-една година.