- BlueGunBlog -

Публикация в централния печат от 21.01. т. г. на Васил Попов „Кораб на старо - скъпо и временно решение” не би заслужавала внимание, ако не бе поредното некомпетентно тълкуване на проблематиката около новоприетата в нашите ВМС фрегата „Дръзки”. Учудващо е, че един всекидневник се опитва да разисква казус, без да даде становището и на другата страна. А другата страна са експерти от Главния щаб на ВМС, ГЩ на БА, МО, правителството и Народното събрание. Прозрачната сделка за фрегатата премина по законовия ред от процедури и именно тогава бе времето за дискусии - проучването за белгийската фрегата Wandelaar продължи две години. Още по-учудващо е, че именно същият вестник се опитва да опровергае казаното от премиера на България и лидер на БСП Сергей Станишев по време на именуването на фрегатата в Бургас (6.11. м. г.). Буди недоумение и фактът как с лека ръка в темата се намесват междудържавни отношения, без да се проверят нещата докрай и без да се държи сметка за по-нататъшното развитие на тези отношения с държава, която ни подкрепя за членство в ЕС и ни е съюзник в НАТО. Седмица след излизането на тази статия по същите анонимни „експертни” сведения публикация бе подготвена и публикувана от друг централен ежедневник с автор Евгени Генов. Не бих взел отношение към публикации, с които се внушава на българския данъкоплатец, че „Дръзки” е „скъпо и временно решение”, ако не бях в течение на нещата по проучването на кораба и подготовката на екипажа. Моето участие в прехода на фрегатата от Зеебрюге до Бургас, продължил близо две седмици, морално ме задължава да заявя своята позиция. Морално съм задължен пред членовете на българския екипаж и пред белгийските специалисти на борда, които дадоха всичко от себе си, за да бъде корабът усвоен и час по-скоро да стане готов за изпълнение на мисии. Първото, което се внушава е, че поддръжниците на идеята за придобиването на „Дръзки” и на още една или две фрегати от този тип, са противници на Корабостроителната програма за обновление на ВМС с многоцелеви корвети. Повече от 10 години съм сред глашатаите на програмата и не виждам противоречие между едното и другото. Разиграването с цифри трудно може да заблуди. Лансираните 42 месеца за доставката на три нови корвети са мит, на който вероятно и авторите му не вярват. Това е срок, който тече след подписването на всички споразумения и банкови гаранции. Още повече, че за такава доставка се изисква огромен финансов ресурс, който дори и разсрочен във времето ще трупа допълнителни лихви. Лобистите за моментален старт на корабостроителната програма премълчават съществен факт: ако стойността на трите корвети е примерно 1 млрд. евро, то строителството на инфраструктурни обекти, организирането на ремонта, складовата база и другите елементи от логистиката ще струва същата сума, умножена с коефициент 1,5. Затова сегашно то правителство отлага временно разглеждането на програмата - такъв ангажимент може да бъде поет при трайни положителни тенденции в развитието на икономиката.
До приемането и усвояването на новите корвети обаче има период, в който ВМС не могат да стоят със скръстени ръце. Те трябва да изпълняват национални и съюзнически задължения, да усъвършенстват оперативната съвместимост с НАТО, да подготвят кадри за следващото поколение кораби. Това при наличната материална част и корабна организация няма да стане. В този преходен период спасителният пояс се нарича кораб „втора ръка”. Не само защото живото куче е за предпочитане пред книжния лъв, а защото различията в системите за управление на кораба и на оръжията не се преодоляват само с гол ентусиазъм. Нещо повече - основна реорганизация трябва да претърпи и логистиката, което вече се доказва от експлоатацията на „Дръзки”. И тук нещата не стават с вълшебна пръчица. Необходимо е време за преструктуриране, за преподготовка на кадри. И тук трябва да припомним, че обучението на българския екипаж в Белгия, продължило повече от 7 месеца, бе изцяло безплатно за България. При това то бе не само за управлението на кораба, а и за усвояването, обслужването и поддръжката на различните системи. Освен това бяха отработени ред процедури на НАТО - приемане и предаване на товари от вертолет, борба за живучест на кораба, „Човек зад борда!”, аварийно управление на руля, бяха проведени неколкократно стрелби с оръдието, процедури в комуникациите и др. Фактът, че до момента не е възниквал проблем на „Дръзки”, който да не е отстранен от екипажа, също е достатъчно красноречив.



Връщайки се към двете публикации, които провокираха този материал, трябва да кажа, че: „Основното 100-милиметрово оръдие има проблеми с точността на стрелбата и програмното осигуряване на управление трябва да бъде променено", е чиста инсинуация. Това не е констатирано от българския екипаж по време на пробните стрелби и странно откъде се появява като констатация. Ако бях представител на фирмата-производител „Крьозо Лоар", най-малкото бих поискал публично извинение за подобна „експертна" оценка. Със същите оръдия разполагат и френските фрегати тип „Авизо", които турските ВМС закупиха като кораби втора ръка. Също толкова „експертно" е и становището за противопожарната система на фрегатата. От подобно равнище са и великите открития, които авторите на публикациите правят относно останалото въоръжение на борда на „Дръзки". Първо, те или не знаят, или са забравили за понятието „остатъчен ресурс". Да, сроковете, обявени в неговата публикация за ресурса на торпедата L-5, противокорабните ракети Exocet MM38 и на противовъздушните ракети Sea Sparrow са такива, но това бе информация, получена още в хода на преговорите и е отчетена в плановете на ВМС за поддръжката на „Дръзки". Всички боеприпаси обаче разполагат и с остатъчен ресурс, който при извършването на съответните регламентни прегледи бива удължаван от фирмата-производител. Не така стоят нещата със системите за управление на тези оръжия, които имат много по-голям живот от боеприпасите. А при необходимост замяната на Exocet MM38 с Exocet MM40 се извършва за няколко часа - цялата операция се състои в подмяната на един контейнер с друг. Сред недостатъците, описани от някои, фигурират липсата на „възможности за приемане на вертолет на борда, съвместима с алианса система за свръзка за предаване на данни и др." Вече посочих, че екипажът ни отработи в открито море приемането и предаването на товари от и на вертолет, а колкото до системата за свръзка, нека да попита за какво тогава служат системите „LINK XI" и "MHS". Интересно защо никъде „експертите" не споменават за модерната и надеждна навигационна система на кораба, включваща лазерни компаси, за сравнително новите навигационни радари (от 1997 г. и също изключително надеждни), чийто софтуер е еднакъв с този на фрегатите от ВМС на страните от НАТО, за единствения в нашия флот биореактор, за изключителната икономичност на новите главни двигатели, нямащи аналог у нас. След като великодушно прощава „некомпетентността" на институциите, единият автор менторски обобщава: „Една грешка може да се обясни, но тройната грешка е непростима". Всъщност, ако има дискусионен проблем, той може да възникне именно около това: Белгия е готова да ни продаде, отново на политическа цена, и другите две фрегати от този клас, заедно с цялото наземно оборудване, тренажори, резервни части. Задаването на патетични въпроси обаче от рода на: „Желае ли България да стане гробище на белгийския военен флот?" не са нито конструктивно начало, нито основа за търсене на правилното решение.



Обновлението на флота чрез закупуване на кораби втора ръка е световна практика и има традиции и у нас. Съседна Румъния имаше собствена корабостроителна програма при социализма, но сега закупи от Великобритания две много по-големи фрегати, на много по-висока цена и само с по едно оръдие - останалото въоръжение тепърва ще се договаря и ще се плаща. В съседните Гърция и Турция закупуването на кораби втора ръка от десетилетия се съчетава със строителството на нови кораби. Самата Белгия също взема фрегати втора ръка от Холандия. Двете държави от години обединяват своите усилия при развитието на ВМС, съвместно подготвят кадри и ръководни документи. Колкото до понятието „стар кораб", то е твърде относително. Флагманският кораб на VІ американски флот в Средиземно море „Ла Сал" служи под флага на САЩ от 1964 г. насам, след модернизация. Освен с неправилната артикулация на имената на фрегатите тип Е-70, някои заблуждават хората с твърдения, които се разминават с истината. Бракуваната Westhinder е нарязана на скраб не заради невъзможността да се модернизира, а защото е претърпяла тежка навигационна авария и възстановяването на корпуса й би струвало толкова, колкото строителството на нов. Някои обаче не знаят, че холандските фрегати са с по-малък калибър и с по-малка далекобойност оръдия и с по-стара версия на противовъздушната ракетна система от тези, с които е оборудван „Дръзки". Но белгийците, които някои подозират в правенето на тънки сметки, оставиха на нашия кораб по-добрите оръжия. След като си направиха „тънките сметки", белгийците пренебрегнаха неопитността на нашите преговарящи и изпратиха „Дръзки" с нещата, които не бяха споменати в договора: с посуда, със спално бельо, с резервни части, инструменти и прибори за множество съоръжения, които екипажът получи срещу приемно-предавателни протоколи без заплащане.