- BlueGunBlog -

Модернизацията на един съв­ременен боен самолет (МиГ-29 е най-съвременният боен самолет в българската армия) е процес, който би могъл по някакъв начин да се сравни с ъпгрейда на настолен компютър или тунинга на сериен клас автомобил. Причините за модернизацията са същите, които водят до модернизиране на едно PC - по-евтино е, отколкото да се купи изцяло новo, а в стария „звяр“ има достатъчно „хляб“ и при замяна на остарели (физически и морално) компоненти той продължава да се справя отлично с работата си.
Принципно още при разработката на един боен самолет се залага на дълготрайността на конструкцията му и възможността тя да поема нововъведения. При изтребител с единична цена от средно около 30 млн. долара и живот около и понякога над 20 години това е задължително. Има достатъчно примери за това - МиГ-21 е на служба в различни краища на света вече повече от 40 години (като се броят всички модификации), а F-4 Phantom, който е противник на МиГ-21 още във виетнамската война, доскоро даваше бойно дежурство в гръцките ВВС (в последната си модернизирана версия). Дори F-16C/D блок 60+ (последни модификации) води началото си като разработка през 70-те години, също както и „противникът“ му от времената на студената война МиГ-29.
МиГ-29 е чудесен пример за потенциала, заложен в конструкцията, още от първите му летателни часове - успешен и авангарден дизайн (дори и днес изглежда красиво), голяма тяговъоръженост (мощни двигатели) и мощен оръжеен комплекс (ракети, бомби, оръдие). Планиран като фронтови изтребител, след серия от модификации той става пълнокръвен многоцелеви изтребител - с подобрени радар „Жук-МЕ“, интегриран в система за управление на огъня, засичане на облъчване от чужд радар, ново поколение ракети със самонасочващи се глави (топлинно или с телекамера), нови двигатели с по-голям ресурс.
Ресурсът (планирана от завода норма за работа преди задължителен ремонт) на първите двигатели РД-33 на МиГ-29 е бил по-малък от 1000 часа. Една от модификациите (ОВТ) е с двигатели с отклоняем вектор на тягата (всичко в името на свръхманевреността), която е фикс­идея за всички руски конструкторски бюра.
Истинска „революция“ е вкарването на цветни многофункционални дисплеи в кабината на МиГ-а вместо аналоговите индикатори (наричани от пилотите водомери), нашлемна система за целеуказване, както и системата HOTAS (Hands-on-Throtlle-and-Stick - „Ръце на лос­та за управление и ръчката за газ на двигателите“), която позволява всички важни функции за управление на радар, оръжие и т.н. да се „поставят“ в ръцете на пилота, а не да са разпръснати като превключватели по цялото табло. Системата HOTAS влиза на въоръжение в САЩ още през 80-те и при първите си срещи с МиГ-29 американците са изумени - страшилището на Варшавския договор е с кабина, в която електроника почти липсва. А как именно руснаците успяват да се справят с многобройните датчици и превключватели и кога им остава време да водят бой това също е въпрос с повишена трудност.
Именно авиониката е слабост на руските самолети и до днес и много експортни версии на МиГ-29 имат опция за интегриране на западен тип авионика при желание на клиента. Руснаците все пак „разтоварват“ пилотите на самолетите си от много от функциите по управлението, за да поемат основната си задача - воденето на бой във всякакви условия. Което е и целта на скъпата играчка, наречена МиГ-29.