- BlueGunBlog -

___________
Американската компания Lockheed Martin произведе първия опитен образец на ударния суперизтребител от пето поколение F-35 Joint Strike Fighter. Тържествената церемония се състоя на изпитателния полигон на завода производител във Форт Уърт, щата Тексас, точно преди месец. Първият полет на изтребителя е планиран за четвъртото тримесечие на 2006 година. Дотогава ще се провеждат наземните изпитания на машината. Първоначално ще бъдат тествани горивната система и двигателите. След това на проверка ще бъдат подложени степента на вибрация и съвместимостта на всички системи. Досега изпитанията се провеждаха само с прототипите на ударния изтребител X-35.
Очакванията са Joint Strike Fighter да бъде приет на въоръжение най-късно през 2012 година. Предвидено е той да замени най-масовия многоцелеви изтребител в момента F-16 Falcon.
___________

F-35 JSF (Joint Strike Fighter) е най-мащабният опит на САЩ да създадат супермодерно оръжие със съюзници не само от НАТО. F-35 JSF е изтребител от пето поколение, който съчетава невидимост и многофункционалност. Концептуално F-35 трябва да допълва другия изтребител от пето поколение - F-22 Raptor, за който "Стандарт" писа миналата събота.
F-35 ще бъде продаван на традиционните купувачи на американска бойна авиотехника, където ще замени старите F-16 Falcon, A-10 Thunderbolt, AV-8B Harrier, Sea Harrier и Tornado. Доста европейски държави вече започнаха да търсят пазар на старите си F-16 и да ги пробутват на страни като България, за да освободят място за F-35.
Началото на програмата Joint Strike Fighter е поставено през 1996 г. Основните играчи в нея са Lockheed Martin (LM) и Boeing, които предлагат прототипите Х-35 и Х-32. На 26 октомври 2001 г. специална комисия избра Х-35 на LM и сложи край на най-напрегнатата надпревара в историята на американския военнопромишлен комплекс. Съвсем логично - войната между двете компании се водеше за най-голямата военна поръчка на стойност $200 млрд.
След избора бе сформиран международен консорциум за производството на F-35. В него влязоха Великобритания, Италия, Холандия, Турция, Канада, Норвегия, Дания, Австралия и Израел. Те трябва да участват с финансиране или/и с разработка на нови технологии.
Точно въпросът за новите технологии се превърна в ябълката на раздора в проекта. Тъй като приоритет се дава на страните, които участват не толкова с пари, колкото с нови технологии. Най-големият проблем обаче се оказа фактът, че Вашингтон, декларирайки равенство, всъщност лобира за своите производители и засекретява технологиите си. Първи срещу това скочи Лондон, тъй като американците изведнъж обявиха за секретни компютърните програми за F-35 и отказаха да ги предоставят на другите страни. Това означава, че всеки F-35, който постъпи на въоръжение в друга страна, ще се управлява от системи, 100% контролирани от САЩ. По този повод представител на австралийските ВВС отбеляза: "От F-35 можете самостоятелно да изпратите само сигнал SOS. Всичко останало остава под контрола на американците."
Въпросът за предаването на софтуера на F-35 бе повдигнат от Великобритания през юли 2005 г. А само преди десетина дни Лондон постави на Вашингтон ултиматум - или американците ще предоставят всички данни, или Лондон ще напусне проекта. Основната причина за англо-американския раздор обаче е решението на Пентагона от януари 2006-а да прекрати контракта с Rolls-Royce за производство на двигателите за F-35. Стойността на договора е $2,47 млрд. Така производител остана щатската Pratt&Whitney.
Британците дадоха ясно да се разбере, че имат и "план Б", според който ще заменят F-35 с френския Rafale или с европейския Eurofighter.
Срещу проекта скочи и Норвегия, която подписа меморандум за сътрудничество с LM през 2002 г. на стойност $125 млн. И норвежците подсказаха, че имат "план Б", който предвижда закупуване на шведския изтребител JAS-39 Gripen. LM бързо изпрати делегация в Осло, с което отложи преговорите с Gripen за неопределен срок.
На 15 март и Австралия се усъмни в качествата на F-35. Министърът на отбраната Брендън Нелсън се възмути от решението на Пентагона да свали класа на бъдещия изтребител от "извънредно незабележим" на "много малко забележим".
САЩ отряза достъпа на Израел до проекта с мотива, че продавал военни технологии на Китай, но напоследък отново се кани да го допусне.
Точно ябълката на раздора - технологиите, отличава F-35 от всичко правено досега и го доближават до суперизтребителя F-22. F-35 беше замислен като ударен многоцелеви изтребител с един двигател. Разработват се три модификации - базова F-35 CTOL за ВВС, F-35 CV с ветрикално излитане за ВМС и F-35 STOVL с вертикално кацане за поддръжка на морската пехота. И трите варианта са между 70 и 90% унифицирани.
За ВВС ще бъдат произведени 1763 бройки, за ВМС и морската пехота - по 480 изтребителя. 60 броя F-35 може да закупи и Великобритания за двата нови самолетоносача, които строи заедно с Франция.
F-35 е съоръжен с двигател F-135 на Pratt&Whitney. Развива максимална скорост 2200 км/ч, а крейсерска - 1850 км/ч. Бойният радиус е 1100 км, а таванът на полета - 19,2 км. При изпълнението на "стелт" задачи въоръжението се състои от 20-мм оръдие, монтирано в специален отсек, покрит с лъчепоглъщащ капак, две 2450-килограмови управляеми бомби и две управляеми ракети въздух-въздух AIM-120C AMRAAM. При обикновен режим на полет на 8 външни точки на окачване могат да се поставят всякакви оръжия.
На F-22 се монтира нов радар AN/APG-81AESA. Авиониката се доставя от много компании с цел внедряване на най-новите военни технологии.




АНКАРА, Турция намерена приобрести 100 истребителей пятого поколения F-35 Joint Strike Fighter (JSF), разработка которого ведется в США, сообщил глава департамента оборонной промышленности страны Мурад Баяр (Murad Bayar). Планируемый контракт оценивается в $10 миллиардов.

О планах Турции было объявлено в Вашингтоне на ежегодной встрече Турецко-американского делового совета, сообщает во вторник турецкая телекомпания NTV. Самолеты нового поколения придут на смену истребителям-бомбардировщикам F-16 и F-4, которые в настоящее время состоят на вооружении турецких ВВС, сказал Баяр.

По заявлению главы турецкого ВПК, Турция в течение 20 лет намерена ассигновать около $10 миллиардов на приобретение истребителей F-35. При этом она настаивает, чтобы около половины этой суммы приходилось на реализацию на месте проектов, связанных с производством нового истребителя. В них готовы принять участие турецкие военно-промышленные компании, имеющие опыт производства боевой техники, в том числе по лицензии США.

В их числе аэрокосмическая компания Турции (TAI), которая с 1985 года по лицензии компании Lokhееd Martin произвела 240 истребителей F-16 Falcon. Часть из них поставлена на экспорт.

Истребитель F-35 планируется принять на вооружение в 2012 году.

В проекте создания единого ударного истребителя участвует консорциум из девяти стран - США, Великобритании, Италии, Нидерландов, Турции, Канады, Австралии, Норвегии и Дании. Кроме того, в нем принимают участие израильские и бельгийские компании.

Начало реализации этой программы, предусматривающей производство 3,3 тысячи самолетов, было положено в 2001 году, ее стоимость оценивается в $245 миллиардов.