- BlueGunBlog -

Жител на Малайзия беше изправен пред съда по обвинение за опит за причиняване на вреда на съседа си с помощта на стоножки и бръмбари, предаде Асошиейтед прес.
По данни на следствието 21-годишният Р. Прабакаран проникнал в дома на съседа си през покрива и сложил в кревата му четири стоножки и други насекоми. Съдията определи деянието като опит за причиняване на вреда с помощта на опасно оръжие и пусна обвиняемия под голям паричен залог. Прабакаран отрече всички обвинения. Ако го признаят за виновен, го заплашва бой с пръчка и затвор за три години.
А какво е предизвикало конфликта между съседите, не се уточнява. Също така не е ясно какъв вид стоножки е използвал младият човек – някои от разновидностите им могат да бъдат отровни, отбелязва агенцията.

Христо Тенджерков е единственият майстор оръжейник на Самоводската чаршия във Велико Търново. Повече от 20 години в малката си схлупена работилница, която му служи едновременно и за дюкян, той майстори красиви, но и смъртоносно опасни хладни оръжия: от обикновени ножове и ками до хайдушки саби и самурайски мечове. Днес, въпреки навъртените 70 години, старият майстор не мисли да се дава на по-младите.
Преди да се захване с майсторлъка на ножове Христо Тенджерков е работил 15 години като стругар във Военноремонтния завод „Ивайло" в старата столица. Има 20 рационализации, одобрени в Министерството на отбраната. Една от тях е за преобразуване на тежката гаубица и превозването є от конски впряг на камион.
През 1974 г. Христо напуска военния завод и постъпва като сержант във военното училище във Велико Търново. Назначен е за началник на химическия полигон към стрелковия комплекс на учебното заведение. Именно тук, докато е под пагон, става случката, която преобръща живота на бившия стругар.
„Един ден ме повикаха при тогавашния началник на училището ген. Станимиров. Той ми каза, че аз и още двама сме избрани да изработим копия на сабята и камата на Васил Левски.
Предстоеше официалното откриване на военното училище, на което щеше да присъства и тогавашният министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Та ръководството на училището искаше да го зарадва, като му подари тези два безценни сувенира. То хубаво, обаче аз никога не бях виждал оръжията на Апостола и не знаех как изглеждат. Опитах се да кажа това на генерала, но той ме прекъсна: „Тръгвайте още днес по музеите. Правете, струвайте, но сте длъжни да изпълните заповедта!" Дълго време с двамата ми колеги обикаляхме по музеите из цялата страна, но нищо. Накрая в Къкринското ханче открих това, което ми трябваше - една снимка на двете оръжия на Апостола. Оттам нататък беше лесно. В дадения ми от генерала срок сабята и камата бяха направени. Джуров много харесал подаръка. Така започна всичко. След това започнаха да валят поръчки от различни шефове на заводи и различни учреждения да им правя копия от оръжията на Левски. Повечето бяха за подаръци на видни партийни велможи и чуждестранни делегации от братските по онова време социалистически страни. На никого не съм отказал и никого не съм върнал. Току-що бях навлязъл в един нов занаят и неговото овладяване ми беше страшно интересно. Работеше ми се много", връща се в спомените си старият оръжейник.
След като през 1988 г. се пенсионира, Тенджерков започнал работа в ножарската фабрика във Велико Търново. Правел ножове сувенири за ширпотреба. Именно шефът на фабриката го насочил към Самоводската чаршия.
„По онова време там работеше един бай Жоро Точиларя, но той вече беше много стар. Попитаха ме искам ли да го заместя в дюкяна и аз се съгласих", спомня си ножарят. До 1989 г. майсторите на Самоводската чаршия са на държавна заплата. Произвежданата от тях стока пък се продава в специално магазинче. След демократичните промени обаче за занаятчиите настъпват тежки дни. Те са принудени сами да си изкарват хляба. На всичкото отгоре трябва да плащат и наем за дюкяните си. Някои не издържат да работят в новата пазарна икономика и напускат. Бай Христо обаче остава и започва да се приспособява към новите условия. Разширил асортимента на предлаганите артикули. Започнал да търси постоянни клиенти.
„Ножовете са много видове в зависимост от предназначението и функцията си. Всеки си иска своя майсторлък при направата му. Ножът за рязане на хляб се различава от ножа за клане на добитък например. Вторият е по-тънък с остър връх и трябва да има специален канал, по който да изтича кръвта на животното, като го мушнеш. Друг вид нож е този за дране на заклано животно. Той пък е къс, дебел и здрав. Трябва да има добър захват, за да не се изплъзне от ръцете и да причини инцидент. Туристическият нож пък е голям, широк и масивен. Той трябва да е многофункционален, за да може да се използва както за рязане на клони и храсталаци, така и за рязане на пържоли", открехва тайните си майсторът. В колекцията си бай Христо има не само свои съвременни, но и много стари експонати. Сред тях е и един уникален нож - малък с извито острие. Виждайки недоумяващия ми поглед, майсторът се засмива. „Досега никой от посетителите не е отгатнал за какво е служил този крив нож. А отговорът е много прост - за изгребване на тикви. Днес, като сцепят суровата тиква, бабите изгребват сърцевината и с метална лъжица. Преди обаче, когато не е имало метални лъжици, се е използвал специален нож за това."
Освен ножовете и камите Христо Тенджерков с лекота се справя с изработката и на по-сложните хладни оръжия, каквито са сабите и мечовете. Преди години майсторът видял в някаква книжка снимка на самурайски меч. Като на майтап опитал да го изработи и взело, че се получило. Оттогава самурайските мечове са негова запазена марка.
Преди няколко години при едно от посещенията си във Велико Търново президентът Георги Първанов минал през Самоводската чаршия, отбил се в работилницата на стария ножар и си купил от него сабята на Васил Левски. Няколко седмици по-късно бай Христо изненадващо получил по куриер пратка, на която се виждало клеймото на президентството. Оказало се, че това е кутия, в която лежало копие на меча на хан Кубрат. Владетелският меч бил специалния подарък от държавния глава за търновския майстор.

Стойността на американското оръжие, продадено през 2007 г. в целия свят, се увеличи с 48.5 на сто до 24.8 милиарда долара, сравнено с общо 16.7 милиарда долара през 2006 г. съобщи Ройтерс, като се позова на нов доклад на американския Конгрес.
През миналата година делът на САЩ на световния пазар на оръжие и военна техника е възлизал на 41.5 на сто.
На второ място се нарежда Русия с 10.4 милиарда долара, или 17.3 на сто.
На трето място е Великобритания с 9.8 милиарда долара, което е над два пъти повече в сравнение с предходната година, когато са регистрирани продажби за общо 4.1 милиарда долара, се казва в доклада, озаглавен "Продажби на конвенционално оръжие на развиващите се страни, 2000 - 2007 г".
Докладът е изготвен въз основа на общодостъпни данни, посочва агенцията. В цитирания обем на продажбите на американско оръжие освен доставката на основни оръжейни системи са включени продажбите на резервни части, боеприпаси, обучение и услуги.
Според автора на доклада Ричард Гримит, равнището на оръжейните доставки от миналата година може би няма да бъде надминато "в обозримо бъдеще заради икономическите трудности, пред които са изправени основните клиенти".
Най-големият купувач на оръжие в света през миналата година е била Саудитска Арабия, с договори за общо 10.6 милиарда долара. Само договорът за доставка на 72 изтребителя "Юрофайтър Тайфун" е за 9 милиарда долара.
На второ място е Индия с покупки на стойност 5 милиарда долара, следвана от Пакистан с 4.2 милиарда долара.
Индия и Китай са най-големите купувачи на руско оръжие, се казва в доклада.

Американците си купуват по-малко коли, мебели и дрехи във време на икономическа криза, но оръжията се радват на добри продажби, съобщи в. „Вашингтон таймс“.
Покупките на огнестрелно оръжие и муниции са се увеличили с 8 до 10% тази година, сочи официалната статистика. Според експерти увеличението се дължи на влошаващото се икономическо положение, което поражда страхове от престъпления и граждански безредици. Освен това американците се опасяват, че ако кандидат-президентът на демократите Барак Обама спечели вота на 4 ноември, той ще допринесе за прокарването на нови закони, ограничаващи продажбите на оръжия. Сенаторът от Илинойс по-рано е заявявал, че вярва в индивидуалното право на притежание на оръжие, но също подкрепя „мерките за сигурност, основани на здравия разум“.

Според собственици на оръжейни магазини, в последно време се продава все повече оръжие. Колко и какво оръжие има в града изобщо никой не знае. Въздушни пушки и газови пистолети, за които не се изисква разрешение, може да си купи всеки. Неизброимо е и незаконно притежаваното оръжие от местните бандити. Само регистрираното ловно оръжие е над 10 хиляди. В хиляди сигурно се измерва и бойното - пистолети, пушки, карабини, гранати, които полицията намира редовно при арести на криминалния контингент. Хладното оръжие се купува без никакъв контрол, защото не е забранено от закона. За да ограничи поне носенето на хладно оръжие, общинските съветници забраниха с такова да се влиза в дискотеки и барове.

Най-известният кораб на България е единственият военен плавателен съд, чиято палуба била с линолеум. Той е останал в историята с торпедото, изстреляно срещу турския крайцер "Хамидие" в нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г.

Две бели линии на втория комин. Това била маркировката на кораба, който в нощта на 7 срещу 8 ноември атакувал последен флагмана на турския военноморски флот - крайцера "Хамидие", направил пробойна в корпуса му и го извадил от строя до края на Балканската война. Името на кораба е "Дръзки".

Историята

Всъщност това е първият кораб в състава на българските военноморски сили, който носи името "Дръзки". Той бил един от шестте торпедоносеца, които били построени по поръчка на българската държава от френската компания "Шнайдер и сие". Те били построени по типов френски проект на 38-метров миноносец.

Първият договор бил за построяването на три кораба и бил сключен през февруари 1904 г. Две години след след първия договор бил сключен втори - за построяването на още три съда.

Всички построени кораби били транспортирани разглобени на части до Варна, където били сглобени под ръководството на френски инженер. През август 1907 г. били осветени първите три торпедоносеца и получили имената "Дръзки", "Смели" и "Храбри". Корабите от следващата партида била осветена година след това и получили имената "Шумний", "Летящи" и "Строги". С указ на цар Фердинанд през 1908 г. шестте кораба били зачислени в състава на флота.

След влизането им в строя те заедно с крайцера "Надежда" били включени в т.нар. Подвижна минна отбрана. След началото на Балканската война, която имала за цел да улесни осъществяването на националните амбиции на страните от Балканския съюз, в който главна роля играела България, торпедоносците започнали да извършват наблюдение във Варненския залив. Главната им задача била отбраната по море на Варна и близкото крайбрежие и блокирането на заплахата от евентуален неприятелски десант. На практика флотът бил изправен пред задачата да се бори срещу многократно превъзхождащия го турски черноморски флот, който подсигурявал левия фланг на османските войски в Тракия.

Броени дни след включването на България във военните действия на 5 октомври 1912 г. отрядът от шест кораба започнал да претърсва в морето за турски транспорти. Причината? След поражението в Източна Тракия Османската империя спешно се нуждаела от нова техника и боеприпаси. Такива й били предоставени от Австро-Унгария и от Германия. Логистиката на снаряжението минавала по суша, където всичко необходимо за турските войски било доставяно до румънското пристанище Кюстенджа (днешна Констанца), а оттам основно с египетски плавателни съдове и под охраната на турски бойни кораби били превозвани до Истанбул. Превозът на оръжие трябвало да бъде прекъснат. За целта щабът на военноморския флот издал и надлежната заповед.

Морската битка

На 7 ноември 1912 г. (20 ноември по стар стил) в щаба на българския военноморски флот била получена информация, че в Кюстенджа се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османската империя. Конвой от четири български торпедоносеца - "Дръзки", "Смели", "Летящи" и "Строги", ръководени от кап. II ранг Димитър Добрев получил заповед да ги пресрещне пред българското крайбрежие. На 32 морски (1 морска миля е 1609 м) мили от Варна те забелязали крайцера "Хамидие", който охранявал турския конвой. В неговия състав влизали освен натоварените с оръжие и муниции "Ак Дениз" и "Кара Дениз", но и още броненосецът "Хайредин Барбароса", минните крайцери "Бейк и Шефкет", "Берк и Сатвет", "Пеленк и Дерия", контраминоносецът "Ядигар и Миллет", миноносците "Самсун" и още два кораба. Българските миноносци започнали атака срещу "Хамидие", като изстреляли торпеда по него. Първи бил "Летящи", а след него "Смели", който дори бил засегнат от турски снаряд. В атаката се включил и "Строги" с торпедо, изстреляно от почти 100 м, но крайцерът, под командването на един от най-добрите турски капитани - Хюсеин Рауф, избягнал торпедата. Последен бил "Дръзки". Той бил командван от мичман I ранг Георги Купов, който въпреки отчаяната стрелба от "Хамидие" приближил кораба на разстояние от около 60 м, преди да изстреля торпедото си. Крайцерът получил пробойна в носовата си част. Българските торпедоносци се подготвили за втора атака, но пристигналите по време на боя и включили се в него бойни кораби от турския конвой открили огън срещу тях и на практика "спасили" "Хамидие". Смята се, че само тихото време предотвратило потъването на крайцера, който бил провлачен до Истанбул.

Равносметката била един ранен на "Смели" и някои повреди, както и дупка в една димна тръба на "Дръзки". От турска страна имало 8 убити и около 30 ранени. "Хамидие" бил ремонтиран и след това преместен да плава в района на Егейско и Йонийско море. През 1938 година той дори прави приятелско посещение в пристанище Варна, а днес може да се види в турския национален военноморски музей.

После войны

Това бил първият морски успех на българския флот и имала огромно значение. Прекият резултат от нея бил блокирането на опитите за обстрелване на българското крайбрежие в месеците до края на войната. По-важното за историята било, че този успех дошъл точно по времето, когато флотът се утвърждавал и доказвал, че има нужда и от него. След приключването на Балканската война дошъл редът и на Междусъюзническата. Тогава обаче шестте торпедоносеца били интернирани за месец в Севастопол, след което били върнали в България.

Както всички останали торпедоносци, "Дръзки" също участва в Първата световна война. Корабите били включени в подвижната минна отбрана на Черноморския флот и дори вземат активно участие малко след включването на България във войната в началото на септември 1916 г., като стоварват десант в Каварна и Балчик от 650 войници. Малко по-късно същата година "Шумни" се натъква на руска мина и потъва. След края на войната, в която България участва на страната на губещите и губи правото да поддържа военноморски флот, корабите й са реквизирани от войските на Антантата. Тъй като точно по него време "Храбри" се намира на ремонт във Варненското езеро, той остава неизползван. През лятото на 1919 г. "Летящи" се натъква на подводна скала срещу нос Карабурун и потъва. Така торпедоносците остават само четири. Те били разоръжени и започнали да ги използват за други работи. На първо време били използвани като осигуряващи кораби за миночистаите. По-късно били оборудвани с тралове и започнали да участват в разчистването на мините, поставени през войната. През 1925 г. са извадени торпедните тръби на "Летящи". След това корабите са предадени на сформираната Морска търговско-полицейска служба и били използвани като патрулни гранични кораби. През 1942 г. на на борда на "Дръзки" става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран основно и отново включен в състава на военноморските сили.

След 1944 г. станало известно, че на "Дръзки" за известно време - между 1930-1931 г., е служил поетът Никола Вапцаров. Това, както и морският успех срещу "Хамидие" превръща кораба в най-известния в България. Няколко години след това - през 1950 г., "Дръзки" бил бракуван. Въоръжението му било снето, а корпусът бил използван за плаваща мишена и източник на пара на тогавашния флагман на военноморския ни флот - "Георги Димитров". Седем години по-късно било взето решение да бъде превърнат в кораб-музей. И тъй като междувременно основната част от "Дръзки" вече била нарязана и претопена, едно оцеляло оръдие, една димна тръба - същата, в която личи пробойната от оръдието на крайцера "Хамидие", табелките с името и още няколко запазени елемента от оригиналния кораб били монтирани на бракувания еднотипен "Строги". В момента това е единственият запазен от началото на миналия век кораб от този клас. Малко познат факт е и това, че "Дръзки" бил единственият военен плавателен съд, чиято палуба била покрита с линолеум. Обяснението е, че цар Борис III го използвал като личен флагман.

Глогинките от предната реколта

...Разследващите органи вече са установили, че това е самоубийство, че Емин е сложил край на живота си с един изстрел от личния си пистолет „Глог”...

...Ковчежникът на ДПС Ахмед Емин е взел фаталното решение да сложи край на живота си най-малко три часа и половина преди куршумът от пистолета му "Глог" да прониже главата му с един от най-шумните изстрели през последните години у нас...

...Според експертите Емин се е застрелял в дясното слепоочие с пистолет "Глог", като куршумът буквално...

...12 броя незаконно притежавани боеприпаси за пистолет Макаров, законно притежаван пистолет Глог с 14 бр. патрони...

...за да убият Орхан Памук. Той трябвало да бъде застрелян с пистолет "Глог", твърди вестник “Хюриет”...

...повален на земята и удрян с палки и метални тръби, е извадил законно притежаван пистолет "Глог" и произвел два предупредителни изстрела...
..Единият нападнат видял брат си да го бият, докато е повален на земята, и извадил законно притежаван пистолет “Глог”...

...Мъжът е разпитан иззето е и оръжието му личен пистолет Глог...

...Цветелин Кънчев има разрешително за пистолет “Глог”...

...поименно лично оръжие - пистолет "Глог-19 С", за "изключителни заслуги към националната сигурност на страната...

...По-късно от Стамен С. е иззет законно притежаван 9-милиметров пистолет "Глог" с 14 патрона...

...Стоянов извадил пистолета си "Глог" и видял, че има патрон в цевта...

Ровно тридцать лет назад впервые на обложке каталога продукции компании Browning появился известный всему миру логотип – силуэт оленя. Сегодня его можно встретить повсеместно – не только на огнестрельном оружии, но и на туристическом оборудовании, кухонных ножах и даже машинах и самолетах. Какова же история логотипа?

Силуэт оленя появился как проект осенью 1977 года. Его автором был художественный директор компании Browning Дон Бэйли (Don Bailey). Продажи оружия в те годы шли плохо. С 60-х годов Browning старался выйти на новые рынки, осваивая продукцию для рыбалки, одежду, ножи и спортивные луки. Фирме требовался логотип, открыто не указывающий на охоту, однако, косвенно сообщающий покупателю об известнейшей оружейной компании и легко запоминаемый. В 1977 году первая линия одежда от Browning не имела успеха – маркетологи винили во всем отсутствие броской и простой в начертании эмблемы, приводя в пример продукцию конкурентов из фирмы «Izod».

Изначально логотип представлял из себя несколько голов оленей, выстроенных в ряд. Другое предложенное животное – лось, не прижилось, поскольку оно не обитает а центре, на юге и западе США и не известно охотникам так, как олень. Появление нового символа как раз совпало со столетием компании. Его английское название «Buckmark» (символ оленя) сегодня является синонимом «Browning». Интересно, но в течение времени логотип несколько видоизменился – шея оленя стала длиннее, рога более тонкими и вытянутыми, силуэт стал изящнее и легче.

Будилник с мишена и пистолет гарантира не само бързо събуждане, но и приканва собственика си към игра по време на бодърстване. Продуктът се нарича Gun Oclock и е дело на японската компания Bandai. Той ще се появи на пазара на Страната на изгряващото слънце на 15 ноември.
Gun Oclock е с форма на кутия с дължина 132 мм, широчина 130 и височина 45 мм. Самият будилник тежи 290 грама, а пистолетът към него - 110. В определения час за събуждане будилникът издава пронизителен звук, а на горната му част се разтваря кръгла мишена. В този момент будещият се трябва да напипа с ръка поставения до леглото му пластмасов пистолет и да уцели с инфрачервен лъч светещата мишена, за да спре звукът.
Максималното разстояние за стреляне е 3 метра. През останалото време на денонощието собственикът може да си поиграе с будилника, като стреля с пистолета в мишената. Ако уцели десятката, специално устройство с възторжен глас го хвали за точното попадение. Целевата аудитория на Gun Oclock са мъжете на възраст 20-30 години.
Предвижда се часовникът да се продава на цена 4095 йени (около 40 долара). До март 2009 г. от Bandai се надяват да са продали 10 милиона подобни будилника.

Пет църкви в нюйоркския квартал Харлем събраха стотици оръжия, срещу които раздадоха пари. Над 500 пушки, пистолети и карабини тип "помпа" бяха предадени до снощи в църквите, без да се задават въпроси на техните собственици.
Всеки, донесъл оръжие, получи банкова карта с 200 долара. За въздушни пушки и пистолети приносителите получаваха по 20 долара. Програмата, чиято цел е да намали насилието и масовото притежаване на оръжия, е спонсорирана от нюйоркската полиция и Манхатънската районна прокуратура. От нейното начало преди шест години в Ню Йорк са събрани около 5000 оръжия. В перото за финансиране на тази програма към градския бюджет остават 100 хил. долара.
Преди две седмици църквите в Бруклин събраха над 400 оръжия.

Производителите на оръжие ще бъдат принудени да търсят нови пазари. Икономическата криза и променящите се политически приоритети ограничават военните разходи в САЩ и Европа, съобщи Асошиейтед прес, като се позова на анализ на "Джейнс информейшън груп".
Военните разходи на САЩ възлизат приблизително на половината от общите разходи за оръжие и военна техника в света, посочва "Джейнс" в своето издание "Индъстриъл куотърли". Авторите на анализа прогнозират, че през следващите години САЩ ще ограничат средствата за военни разходи, докато военните разходи в Европа ще се запазят на сегашното си равнище.
Според "Джейнс индъстриъл куотърли" Австралия, Южна Корея, Саудитска Арабия, Тайван и Бразилия се превръщат в най-привлекателните "златни пазари" за военнопромишлените компании.

Британското разузнаване е открило документи, които свидетелстват за подготвяни от „Ал Кайда" нова серия от терористични нападения по цял свят. Документите са намерени по време на операция на границата с Пакистан проведена срещу скривалища на бунтовници. Както съобщава интернет портала WND, цитиран от MIGnews, военните експерти са установили, че Осама бен Ладен подготвя на света глобална екологична катастрофа.
Новото оръжие на „Ал Кайда" става „огненият смерч", като терористите подготвят умишлени пожари навсякъде, където е възможно - САЩ, Европа, Австралия, дори и Южна Америка. Терористите са направили сметката, че горските пожари сами по себе си се явяват бедствие.
Едновременно с това аварийно спасителни служби напускат граници и нормалните си райони и ги оставят практически без защита. Застрахователните компании ще трябва да изплащат огромни компенсации, което би засегнало и икономиката на страната цялостно.
Инструкциите за провеждането на „огнения смерч" са намерени в едно от убежищата на „Ал кайда". Техният автор е Абу Мусаб ас Сури, който преди бе написал и учебник за терористи от фронта на глобалното ислямско съпротивление. Информацията за подготвянето нови атентати се появява седмица след съобщения, че „Ал Кайда" готви нова серия удари, които да доведат до победа на републиканеца Джон Маккейн на предстоящите президентски избори в САЩ.
Също преди дни интернет сайт на международната терористична организация публикува обяснение за това защо кандидатурата на Маккейн е „привлекателна за „Ал Кайда".

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров се срещна днес с генералния директор на Организацията за забрана на химическото оръжие посланик Рохелио Пфиртер, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение, председателствана от министър Димитров, е национален орган по прилагане на Конвенцията за забрана на химическото оръжие.
България е сред първите държави, които подписаха Конвенцията и хармонизира законодателството си в съответствие с документа, каза посланик Рохелио Пфиртер. Две предизвикателства има пред нашата организация – Конвенцията за забрана на химическото оръжие да бъде приета от всички страни в Близкия Изток и на Балканите, допълни той.
България поддържа традиционно добри взаимоотношение със своите съседи, затова можем да сме активни в подкрепата си за промяна в законодателството в тези страни, които кандидатстват за членство в ЕС, обяви Петър Димитров. Според него за Македония, Албания и Косово е особено важно да бъдат интегрирани в ЕС и да не бъде използвано никакво оръжие там. Надявам се да продължим ползотворното си сътрудничество с Организацията и до края на 2012 г. химическото оръжие да е изчезнало от лицето на Земята, допълни министърът.
Съществува реална заплаха от използването на химическо оръжие за терористични цели в световен мащаб и ние правим всичко възможно да ограничим достъпа на отделни индивиди до незаконната употреба на забранени химически вещества, каза Пфиртер.

Сделка за доставки на руско оръжие за Либия на стойност над два милиарда долара може да бъде сключена в хода на посещението на лидера на страната Муамар Кадафи, който ще бъде в Москва в края на октомври, предаде „Нюз.ру“. Цитиран е източник от военнопромишления комплекс на Руската федерация.
За последен път Кадафи е бил в Москва през 1985 г. Но руските интереси в Либия вече се сблъскаха с тези на Париж, а списъкът на конкурентите расте, допълва източникът пред изданието. Либия се интересува от закупуването на руски съвременни зенитни ракетни системи С-300ПМУ2 „Фаворит“, двадесет зенитноракетни системи „Тор-М1“, а също така и от зенитноракетни комплекси „Бук-М1-2“. Освен това Триполи иска да получи две ескадрили изтребители - едната от „МиГ-29СМТ“, а другата „Су-30МК“, шест учебно-бойни самолета „Як-130“, няколко десетки вертолета „Ми-17“, „Ми-35“ и „Ка-52“. В списъка са и около 50 танка „Т-90С“, дизелово-електрическа подводница 636, ракетни системи „Град“и друго въоръжение.
Сега 90% от либийското въоръжение е съветско производство. В периода 1981-1985 г. Съветският съюз е доставил на Либия военна продукция на стойност 4,6 милиарда долара. На въоръжение в либийската армия има 4000 съветски танка, голямо количество зенитноракетни комплекси, военноморска техника и друго въоръжение. „Редица договори вече са подписани, а други практически са подготвени“, обобщава неназованият служител на руския ВПК. Той е пояснил, че Либия е поискала да бъде приета финансовата схема, приложена към Алжир, съгласно която Москва опрощава дълга на страната, а тя в замяна купува от Русия оръжие и бойна техника за сума, равна на дълга. Според оценки на експерти либийският дълг се равняваше на 4,5 милиарда долара.
Пробивът в руско-либийските отношения бе извършен през 2008 г., когато бившият руски президент Владимир Путин посети Триполи, след което дългът на Либия към Москва от 4,6 милиарда долара беше опростен в замяна на нови договори с Русия.
Сблъсък на интереси
Интересите на Москва в Либия се кръстосват с тези на Париж, Лондон и Рим, смята председателят на Института за Близкия изток Евгений Сатановски. Франция е подписала меморандум с Либия за продажбата до 18 изтребителя „Рафал“ за сумата от 2,2 милиарда евро. Засега сделката не е сключена, затова шансовете за руските самолети не са по-малки от тези на френските машини, отбелязва експертът от Центъра за анализ, стратегии и технологии Константин Макиенко. Правителството на САЩ пък подписа с Триполи през януари 2008 г. споразумение за сътрудничество в областта на науката и технологиите. Това бе първото двустранно споразумение след възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни през 2004 г.

Американската поп дива Мадона организира голям прием по повод прожекцията на нейния филм "Filth and Wisdom". Тя се появи с два пистолета на краката. По-скоро токчетата на обувките й бяха пистолети. С този свой нов имидж в никакъв случай не биваше да й се каже, например, че филмът е лош. Или пък, че косите на Линдзи Лоън са по къдрави от нейните...

Докато повечето майки правят всичко възможно децата им да не виждат и докосват опасни предмети, Анджелина Джоли има други възпитателни методи.
Актрисата, обявена за "най-красивата жива жена на планетата", купи нож на 6-годишния си осиновен син Мадокс. Според звездата от „Лара Крофт“ по този начин роденото в Камбоджа хлапе ще се научи на опасността и отговорността да имаш нож.
„Заведохме го в специален магазин. Говорили сме си за самураите и за идеята как да защитаваш някого е хубаво нещо. Говорили сме си за всичко“, споделя Анджелина пред списание „W“.
Оказва се, че купуването на нож е традиция в нейното семейство. Майка й Маршелин Бертранд я завела в магазин за ножове когато била на 11 години. Естествено, Анджи няма да остави ножа в сина си, "все пак това не е детска играчка". За нея е важен актът на купуване и че малкият е запознат с факта, че "с оръжията шега не бива".

Златният пистолет от филма за Джеймс Бонд - "The Man With The Golden Gun", бе откраднат от филмовите студия Elstree. Стойността на оръжието възлиза на 135 хиляди долара.
Според властите във Великобритания, съществува голяма възможност ценната вещ да бъде предоставена на търговски къщи с цел продажбата й на търг. По този начин полицаите се надяват да заловят крадците.
В лентата златният пистолет е използван от Кристофър Лий (Christopher Lee), който изиграва злодея - наемен убиец, известен със способността си да убива жертвите с един куршум.
Ролята на Джеймс Бонд в "The Man With The Golden Gun" се изиграва от Роджър Мур (Roger Moore), което за него е второ превъплъщение в супершпионин.
Премиерата на новия филм за Джеймс Бонд, озаглавен "Quantum of Solace", е насрочена за 7 ноември.

Руският президент Дмитрий Медведев, който присъства на големи учения на Северния флот в Баренцово море под кодовото название "Стабилност 2008", заяви, че страната му няма да жали средства за създаване на нови видове оръжие, съобщи АФП. Медведев каза това на борда на самолетоносача "Адмирал Кузнецов", откъдето наблюдаваше маневрите. Русия ще продължи да укрепва бойния си потенциал, добави държавният глава.
В хода на тези маневри руският военноморски флот извърши успешен опит с въведената през 2007 г. на въоръжение балистична ракета РСМ-54 "Синева" (СС-N-23 или "Скиф" по натовските стандарти). В крайната фаза на полета си тази ракета може да променя балистичната си траектория на маневрен курс, което може да обърка антиракетните системи. "Синева" беше изстреляна от атомната подводница "Тула", която има установки за 16 балистични ракети. Руският флот има 7 такива подводници. При сегашното учение за първи път ракетата бе насочена не към полигона Кура в Камчатка, а към цел в Тихия океан. Говорител на флота не уточни къде точно е паднала ракетата, но посочи, че това е станало в международни води, затворени за времето на маневрите.
Медведев не скри задоволството си от изпитанието. Той съобщи, че ракетата е прелетяла рекордните 11 547 км. "Такива резултати днес не постига никой друг", каза той.
По-късно на полигона Плесецк в Архангелска област Медведев наблюдава тест на междуконтиненталната балистична ракета "Топол РС-12М" (СС-25), която бе въведена на въоръжение през 1985 г. и ще се използва до 2015 г. Постененно тези ракети ще бъдат заменени от далеч по-модерните „Топол-М" (СС-27), които за разлика от по-стария вариант могат да носят три ядрени глави. Според руски военни експерти, цитирани от ИТАР-ТАСС, именно „Топол-М" е един от вариантите на руския отговор на американската система за противоракетна отбрана в Европа, чиито елементи ще бъдат разположени в Полша и Чехия. Ракетата е уникална по своите характеристики: лети по-бързо и е по-трудно откриваема в сравнение с другите междуконтинентални балистични ракети,защото има променлива траектория, допълва ИТАР-ТАСС.

Много жалко, че Украйна сметна, че може да доставя оръжие в зоната на южноосетинския конфликт”, каза Путин в разговор с украинския министър-председател Юлия Тимошенко. “Човекът, който стори това, направи огромна грешка”, многозначително добави руският премиер, имайки предвид Виктор Юшченко. Специалният кореспондент на “Комерсант”, присъствал на срещата, беше толкова впечатлен от тези думи, че отбеляза: “За Владимир Путин това е вече нещо твърде лично. Такова нещо не се прощава. Самият Владимир Путин явно вече си е направил всички изводи по този повод и е издал своята лична присъда по това дело”.

Страшно е дори да си помислим каква ще е тази историческа присъда за Виктор Юшченко. Стига само да си припомним историята, когато беше натровен с диоксин. И руските танкове в Гори. Кремъл неведнъж е бил подозиран, че доставя на терористични режими и държави-парии оръжие или технологии за производство на средства за масово унищожаване. Съвсем неотдавна в Тайланд беше задържан руският оръжеен търговец Виктор Бут, планирал да достави неколкостотин преносими зенитно-ракетни комплекса на колумбийски наркобосове срещу кокаин. Ясно е, че в една страна, където търговията с оръжие изцяло е централизирана, никой не би могъл да изпрати такава партида без покровителство отгоре. Федералните власти обаче не разследваха кой точно е бил покровителят на Бут в руската управляваща върхушка. Само изразиха негодувание, че е бил задържан.
Кремъл е искрено възмутен от това, че Украйна е доставила на Грузия зенитни комплекси С-200. Честно казано, не разбирам добре причините за подобно възмущение. Да не би Грузия да означава терористи като колумбийските наркобосове или Хизбула? Да не би Грузия да е страна, непризната от никого освен Никарагуа? Или някой сепаратистки анклав? Не. Тя е свободна държава. Членка на ООН. Защо тогава да няма правото да купува оръжие? При бомбардиране на обекти, разположени на десетки и стотици километри от местата на сраженията, загинаха мирни жители. Нещо не схващам, да не би Грузия да е нарушила човешките права с опитите да свали чуждите бойни самолети? Кой документ на ООН забранява да бъде свален един военен самолет, щом става дума за руски военен самолет?

Грузия не разполагаше с никаква що-годе прилична система за противовъздушна отбрана (ПВО). Крайно груба грешка на Тбилиси във военен план, която всъщност осигури победата на Русия в тази война. Грузия купи от Украйна остарели руски комплекси С-200, които естествено се развалиха на третия ден от войната. Първият въпрос, който трябва да зададе Русия, не е въпросът кой е продал на Грузия С-200. Въпросът е защо комплексите са действали през първите два дни. На генералите, допуснали това, трябва да им се скъсат пагоните. Доколкото липсата на ПВО беше сред ключовите фактори за поражението на Грузия, днес покупката на нови модерни комплекси от Израел и САЩ вече не е само приоритет за страната. Със сигурност може да се твърди, че ако Грузия се сдобие с модерни комплекси за ПВО, това ще означава опасност от нова война. Публичната позиция на Кремъл дава на Грузия допълнителни шансове бързо да купи такива оръжия.

В руско-грузинската война има няколко много страшни момента. Единият е телевизионната пропаганда в стил Оруел. Когато наши танкове влязоха в Грозни, хората обсъждаха станалото и спореха. По руските телевизии обаче течаха такива неща, каквито не сме виждали навярно от 1940 година - тогава целият работническо-селски Съветски съюз в единен порив изобличаваше войната срещу родината на Ленин, разпалена от “белофините”.

Втори момент е, че имплицитно се отрича правото на грузинската държава да съществува. На сайта на в. “Комсомолская правда” са поместени видеоматериали под заглавия като “Руски “Град” води огън по въоръжени терористи в Кодорското дефиле”, “Разоръжават грузински бойци терористи в Зугдиди” и т. н. Смайващи заглавия. Ако авторите на тези видеокадри мразят грузинците, биха могли да пишат “грузинската военщина”. Или “грузинските фашисти”. Или дори “грузинските изроди”. Не може обаче да се пише “грузинските въоръжени терористи”. Такива просто няма. Има грузински военни и грузински полицаи. Въпросното словосъчетание обаче беше повтаряно често. Особено често - от южноосетинските опълченци, докато “изравняваха ситуацията”, а всъщност “изравниха” грузинските села в Южна Осетия.

Накрая, третото, което наистина е стъписващо - имплицитно се отрича самото право на Грузия да притежава армия. Това личи не толкова в наивната лъжа за “американския инструктор” Майкъл Лий Уайт (който уж помагал на грузинците в Цхинвали и чийто паспорт всъщност е бил изгубен по време на полет от Москва за Ню Йорк още през 2005 година), колкото в простодушното, но непоколебимо негодувание, че на грузинците са били продадени комплекси С-200 или че техни военни са били обучавани от американски инструктори. За жалост, една тотална война предполага да се отричат всякакви човешки черти у противника. Когато човечеството се е сражавало с мечове и щитове, противникът е бил уважаван. Хектор е уважавал Ахил, а пленени офицери на Наполеон са живели в именията на руснаци, техни врагове. Щом обаче човечеството се въоръжи с далекобойна артилерия и авиация, врагът се превърна в нечовек - в едно кръстче на картата.

Дегероизацията на врага е всеобщо явление още от времето на френско-пруската война, но дори на този фон съветската армия стигна къде по-далеч - с времето се изхитри да отрича и самото право на врага да оказва съпротива. През 1940 година по молба на комунистическото правителство във Финландия освобождавахме страната от белофините, които я потискаха. Щеше да е странно, ако признаем правото на потисниците да ни дадат отпор. След това оказвахме братска помощ на афганистанския народ. Странно би било да признаем правата на онези нечовеци, които отказваха братската ни помощ. После възстановявахме конституционния ред в Чечения. Когато руски войници, прочиствайки територията, разстрелваха деца и жени, това беше възстановяване на конституционния ред. А посегне ли към оръжието някой чеченец, чиято бременна жена е била изкормена, докато се възстановявал конституционният ред - той не беше противник, а престъпник. Хванеха ли го жив, не го обявяваха за пленник. Убиваха го или в краен случай го хвърляха в затвора.
Извинете, че констатирам нещо очевидно банално, но Грузия, както и всяка друга страна, има правото да тренира своята армия с помощта на американски и израелски инструктори. Щом армията е налице, трябва да бъде тренирана. Надали си струва за целта да се търсят инструктори примерно от Папуа-Нова Гвинея. Папуа-новогвинейската армия не е твърде известна. Едва ли е подходящо да се заимства и опитът на руски инструктори от действията им спрямо мирното население в Чечения. Негодуванието от това, че противникът имал армия, е слабопродуктивно. Възмущението на Кремъл от факта, че военният му противник е купил ПВО, не говори кой знае колко за този противник. Затова пък говори много за самия Кремъл.

Една сутрин шефът дойде на оперативка със странен блясък в очите. Съобщи ни, че се консултирал с психолог и основната причина да не вървят добре нещата при нас било вътрешното напрежение в колектива. Ето защо той се свързал с основния наш конкурент и се договорили на следващия ден - събота - да проведем с тях пейнтбол битка. Така де – вместо да си пращаме един на друг Инспекция по труда и ХЕИ и да се обливаме с кал в пресата, да го направим лично. Би изслушал и нашето мнение, естествено, но гората вече била наета, в момента само се проверявало да няма там някоя забравена мечка и т.н... Та имали сме думата.

Икономическият мениджър веднага декларира, че неговите хора няма да участват. Все пак, те за едното професионално име работели и всяко петно по биографията... а и после като дойде одита и ги види колко са оцапани... не. Но за да не излезе, че саботират усилията на ръководството, готови са накрая да анализират използванато количество боя съгласно средните норми в бранша и да проверят някой да не е свил нещо да си боядиса кухнята например.

Производственият мениджър заяви, че екипът му отдавна е свикнал да изкарва заплатите на всички, щом трябва - значи трябва. Ако се наложи, ще останат и след битката да довършат оцелелите. От друга страна обаче той силно се съмнява, че точно този път всичко ще бъде наред - и оръжието да работи, и боята да стигне, и изобщо той винаги е твърдял, че докато не му подчинят логистиката... Но хората му са железни, ще се бият, а няма да се скатават в тила като търговците.

Търговският мениджър веднага опонира, че хората му не се крият, а пазят гърба и доброто име на фирмата пред клиентите и то защото някои хора мислят само за плана, а качеството никакво го няма. Но, разбира се, той ще извърши още днес маркетингово проучване на гората и ще докладва позитивните и негативните тенденции, както и къде да се поставят билбордове. Ако не друго, да има зад какво да се крием.

Мениджърът инвестиции заяви, че любимият му филм е "Рамбо", ще воюва както винаги сам и много моли - понеже той никога не е настоявал нито да произвежда, нито да продава - и другите да не се месят в работата на наемниците и наемането на фирми-изпълнители. С което дори малко излезе извън темата.

... Битката беше яроста и кратка, понеже следобед имаше мач. Първо проверихме откъде духа вятърът (професионален навик), после с щурм преминахме цялата гора, понеже шефът е много умен и се беше сетил да сложи тенджерата с кафето чак на другия край. Там обаче ни чакаха в засада колегите от конкурентната фирма и подло ни застреляха, да не говорим, че бяха изпили и кафето ни. Те също дадоха много жертви (най-вече заради кафето), но двама-трима оцеляха.

И когато всичко изглеждаше загубено, иззад най-близкото дърво излезе мениджърът-инвестиции и ги довърши. Единият му джоб бе малко поиздут – оказа се, че наел фирма да изсече пътеки за по-лесното ни придвижване, но победихме, понеже по дрехите му нямаше и петънце.

Което не учуди никого - той винаги е успявал да мине между капките...

Преоблечени в нови униформи, с ново оръжие и западни коли, руските милиционери ще вдъхват повече доверие сред гражданите, предаде “Нюзру“ по повод огласен проект на вътрешното министерство в Москва.
То се отказва от използваните половин век автомат „Калашников“ и пистолет „Макаров“. За това съобщи и ИТАР-ТАСС, като цитира първия заместник-министър на вътрешните работи Михаил Суходолский.
Остарелият „Макаров“ ще отстъпи на пистолета „Яригин“, а автоматите „Калашников“ на автоматичния 9-милиметров „ПП-2000“ или на “Витяз“. „ПП-2000“ има пълнител с 44 патрона, скорострелност 600-800 изстрела в минута и далекобойност до 200 м.
Пистолeтът „Яригин“ е с двойно по-голям пълнител от „Макаров“ (17 патрона срещу 9) и е по-удобен за употреба в градски условия. Той бе въведен на въоръжение в Русия през 2003 г. Досега се използваше само от спецчастите на милицията. Характерно за това оръжие e , че има по-малка рикошираща сила на патрона , но мощно спиращо действие.
Неговият конструктор Владимир Яригин бе повече известен с марките си спортни пистолети.
...

Повече за Пистолет Ярыгина (ПЯ) от pishtov.com.

Дългогодишният спор дали България трябва да плаща на Москва такси за оръжейни лицензи е на път да бъде разрешен. "Русия се отказва от претенциите си по оръжейните лицензи за минали периоди, а за в бъдеще този въпрос ще се решава на междуфирмено равнище. Споразумение за това ще бъде подписано до края на годината", заяви икономическият министър Петър Димитров след края на 12-тата сесия на двустранната комисия в София вчера.
До общата позиция се стигнало, след като България също извадила претенции по подписани с СССР договори. В тях руснаците се задължавали да изкупят определени количества оръжие, но тъй като не купили всичко договорено, се оказва, че първи едностранно нарушили договорите. Икономическият зам.-министър Явор Куюмджиев даде конкретен пример със завода в Червен бряг, който бил изграден с единствената цел да произвежда военна техника за СССР.
От руска страна вицепремиерът Сергей Собянин коментира, че това е болезнен за руската страна въпрос, но решение било намерено. "Предстои да заложим правните отношения и се надяваме занапред да продължим сътрудничеството във военнотехническата област между двете държави", добави той.
През годините най-ожесточени спорове между двете страни се разгоряха по повод производството на автоматите "Калашников". У нас те се произвеждат в "Арсенал" Казанлък. Родни експерти твърдят, че руският лиценз е изтекъл още през 70-те години, а оръжията били значително модернизирани и се превърнали в нов продукт. Последните претенции на Русия бяха да получава част от печалбата от продажбите на това оръжие както текущи, така и със задна дата. Напрежението се засили, след като се оказа, че нашите автомати са по-евтини и затова навлизат на пазари, където руският военнопромишлен комплекс имаше водещи позиции...

Рядък "Колт" от 40-те години на 19-ти век стана най-скъпият в историята до този момент, след като се продаде на търг за $800 хиляди. Сделката няма аналог в историята, а купувачът избра да не разкрива името си. Предишният рекорд за най-скъп револвер е друг "Колт", продаден за $480 хиляди. Вероятната причина за рекордната цена е отличното състояние на оръжието, доскоро считано за семейна реликва. Colt Walker калибър .44 е създаден специално за американските шерифи, а конкретният екземпляр е носен от прапрадядото на бившия собственик, 80-годишният Джон Макбрайд. Той планира да похарчи част от получените средства за закупуване на жилище в щата Монтана, където живее.

ТОРС се появи в Южен Китай през 2002 г., вземайки над 350 жертви само на територията на "Поднебесната империя", и причини големи икономически щети, най-вече заради резкия спад на туристическите резерваци. Първоначално власите в Пекин се опитаха да омаловажат опасността от заболяването, което в последствие коства постовете на кмета на града и на министъра на здравеопазването.

В истински антикитайски протест се превърна днешното заседание на парламента в Тайпе, след като част от тайванските депутати се появиха на него носейки медицински маски и плакати с черепи и кости, съобщи агенция Ройтерс. Причината за гнева на народните представители станаха показанията на на ръководителя на Националното бюро за сигурност Цай Чао-минг, който пред една от парламентарните комисии обвини Пекин в предизвикване на епидемията от ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) преди шест години.
През 2003 г. имаше много жертви и пострадали от ТОРС, а Китай криеше точния брой на пациентите и по този начин предизвика паника в сърцата на хората. По това време имахме информация от вътрешен човек, че ТОРС е биологическо оръжие, се казва в изявление на бюрото за сигурност, цитирано от Ройтерс.
Пред парламентарната комисия Цай Чао-минг заявил, че вирусът на ТОРС се е превърнал във "формула за биологическо оръжие" в Китай, както и че подопечната му служба ще продължи да следи ситуацията от близо.

Падането на “Желязната завеса” в края на 80-те и началото на 90-те години постави началото на пренос на престъпност от Източна Европа, дотогава живяла под комунистически режими, към Испания, коментира електронното издание на испанския вестник “А Бе Се”. По този начин бе сложено началото на глобализирането на престъпността като доказателство за това са определени представители на българския криминален контингент, закриляни от бивши членове на Българската комунистическа партия, според полицейски източници.
Конфликтите в началото на прехода станаха предпоставка за формиране на престъпни групи, които доведоха банките до фалит и провокираха организиране на престъпни мрежи за големи печалби, най-вече за трафик на наркотици.
Според полицейски експерти престъпникът-българин е “добър професионалист” в най-лошия смисъл на думата. В Испания той е познат като наркотрафикант и фалшификатор на банкноти и кредитни карти.
Досега полицаите са иззели от престъпници от Изтока 50 пистолета Макаров, 8 автомата Калашников и 250 кашона с муниции. Миналата година български и румънски “специалисти” бяха заловени заради фалшифицирането на 403 000 евро, в банкноти по 200 евро. Също така им се отдават и кражби на коли и трафик на оръжия.

Дългогодишният спор за лицензите за руско оръжие е на път да бъде разрешен, обяви вчера зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Осезаем напредък ще бъде постигнат на стартиращата тази седмица сесия на междуправителствената българо-руска икономическа комисия, обяви той.
От години Русия обвинява българските военни предприятия в пиратско производство на автомати "Калашников". До момента Москва винаги е настоявала България да плаща такси за всички досегашни лицензи. Руският държавен дълг, чието изплащане също ще се гледа тази седмица в София, в момента е 38.5 млн. долара, съобщи Куюмджиев. В рамките на сесията руските фирми ще се представят на международна изложба, която отваря врати в "Интер Експо Център".

Над 70 милиона лева са приходите от продажби на "Арсенал "АД за първите девет месеца на тази година. Това съобщи изпълнителният директор на най-голямото предприятие на българския Военнопромишлен комплекс - инж. Николай Ибушев, на специална пресконференция по повод 130-годишния юбилей на оръжейницата. След като почерпи за рождения си ден, шефът на "Арсенал" позира със спечеления на Пловдивския панаир Златен медал за фрезата FU 321А.
3 милиона лева са инвестирали тази година арсеналци в нови производствени мощности и нови изделия, които се харчат добре на външния пазар. Това са подцевният гранатомет с прогресивна стъпка за пушки М16, заедно със съответната граната с натовски калибър. Друга нова разработка е осколочната граната за РПГ7 с антирикушетно действие на взривателя.
Лицензионните претенции на Русия към "Арсенал" като производител на автомати - това е един изкуствено създаден проблем, твърди инж. Ибушев. Защото България не може да загърби интересите на Русия в тази област.
"Разбирам проблема на колегите от Русия, тях най-много ги боли за автоматите поради простата причина, че нашите автомати отдавна не са "Калашников". Естествено, те са на базата на "Калашников", но са развити с наши собствени сили", категоричен е директорът Ибушев.

Израелската държава разработва ново оръжие, което безкръвно може да разпръсква тълпи, съобщи Би Би Си. Става дума за нов продукт, наречен „Скункс“, който поразява със силна миризма на развалено месо, стари чорапи и канализация, съобщава медията. Веднъж изстрелян по тълпите с водно оръдие, препаратът остава по кожата и миризмата от него не може да се премахне със седмици. Според създателите на оръжието неговите съставки са органични и не съдържат забранени субстанции. За приготовлението на „Скункс“ се използва смесица от мая, сода за хляб и още няколко „тайни елемента“. Израелската полиция се надява препаратът да докаже ефикасността си и да стане експортна стока, която да ползват и други полицейски сили по света.
Въпреки че „Скункс“ трябва да мине още тестове, за да докаже своята безопасност, той има потенциала да превърне разпръскването на палестински демонстранти в далеч по-безкръвен процес, отколкото стрелбата с гумени куршуми, твърди още Би Би Си.

Десет страни от НАТО, сред които и България, заедно с Швеция и Финландия подписаха споразумение за закупуване на три военнотранспортни самолета „Боинг С-17“, съобщи вчера Ройтерс, цитирана от БТА.
Страните са България, Естония, Финландия, Унгария, Литва, Холандия, Норвегия, Полша, Румъния, Словения, Швеция и САЩ. Споразумението, подписано от Пентагона и НАТО на 24 септември, предвижда два от самолетите да бъдат купени директно от „Боинг“, а третият да бъде предоставен от ВВС на САЩ. Доставката на първия самолет може да стане през пролетта на 2009 г., съобщи говорител на компанията.
Според специалисти от отбраната този вид самолети струват над 200 милиона долара единият. Те ще бъдат използвани за операциите на НАТО в Афганистан и други места, както и за национални мисии, мисии на ЕС и на ООН. Съгласно сделката всички участващи страни ще платят част от цената, което ще им позволи да имат общ самолетен парк.

Фрегати, тежко-транспортни самолети... Следва и самолетоносач да си купим, или поне част от него. Ще ни ходи прекрасно на голите задници.

На 20 август т.г., в отговор на руския удар в защита на Южна Осетия, Вашингтон и Варшава подписаха съглашение за създаване на американска противоракетна база от типа GBI (Ground-Based Interceptor) на територията на Полша. На нея ще бъдат разположени десет антиракети от състава на третия позиционен район на американската ПРО в Източна Европа и към сто зенитни ракети "Пейтриът" РАС-3. След подписване на договора Кондолиза Райс заяви, че "това съглашение е важна крачка в нашите усилия за защита на САЩ и нашите европейски съюзници от нарастващата опасност от разпространението на балистични ракети". Маската е свалена, САЩ вече не говорят за опасността от Иран. Както каза седмица преди това руският президент Медведев, приказките вече не работят, противоракетите в Полша и радарът в Чехия "се прицелват в Русия".
Русия трябва да отговори "асиметрично", като се предпази от разоряващо въвличане в оръжейна надпревара чрез бойни средства, преодоляващи американската ПРО. Руските експерти имат опит, придобит от изграждането на ПРО на Москва от 100 антиракети, която и до днес съществува. Разполагат и със секретното проучване "Фон" за изграждане на перспективна програма за ПРО, извършено още в края на 70-те години. Оттогава с различна интензивност се експериментират всевъзможни оръжия, за които светът не предполага че съществуват. Само един пример. По проекта "Тера" е разработен мощен наземен лазер, способен да унищожава летателни апарати на противника в околоземното пространство.
Той бе изпитан при силно намалена мощност върху една от американските совалки, прелитаща над руски таен полигон. Застрашителното му въздействие върху апаратурата и астронавтите предизвика скандал. Освен бойни лазери, където Русия си съперничи със САЩ, са създадени и тайни електромагнитни оръжия, които поразяват радиоелектрониката на оръжейните системи и ги правят негодни.
Днес руските специалисти прилагат този опит при създаването на пасивни и активни средства за противодействие. Например, удължават сроковете за експлоатация на ракетите, за които ПРО не е препятствие. Такава е ракетата "Сатана" с 10 бойни части с индивидуално насочване, мощност по 500 килотона и 40 лъжливи, предназначени за опустошаване на големи градове. Около 108 ракети от този тип носят бойно дежурство в шахти, разположени в централна Русия и Сибир. Най-новата твърдогоривна "Топола-М" с три бойни блока, защитена от лазерно излъчване, набира височина с шеметна скорост, което я превръща в трудна цел за атакуване по време на старт. Около 30 спомагателни двигателя правят полета й маневрен и трудно предсказуем за системите на ПРО. Предстои приемането на суперракета РС-24 с далекобойност 12000 км, 10 бойни глави с мощност по 150-300 килотона и десетки фалшиви. Станции за електронни смущения сриват работата на ПРО. Проучва се идея космосът да бъде миниран в готовност за ответни действия или да се взриви ядрен заряд над центъра на територията на САЩ (щата Небраска), за да може в нужния момент да се изведат от строя системите за бойно управление. Разработват се проекти на "космически совалки" с дежурно базиране на геостационарна орбита с височина около 36 000 км, включени в системата за ранно предупреждаване за ракетно нападение, както и разполагането там на тежки балистични ракети с касетни бойни глави, които се пръскат в района на целите, сами ги намират и атакуват.

Това е само част от неведомите супероръжия, с които Русия се готви да отговори на системата за ПРО. За някои от тях американците добиват представа чрез разузнавателните си спътници. През 2001 г експертите на Вашингтон се убеждават, че в края на активния участък - след като набере необходимата скорост, от "Топола-М" се отделя необикновена бойна глава, която по такъв начин маневрира по курс и височина, че е немислимо да бъде прехваната от системите за ПРО. Нещо повече, вместо да се издига както обикновено на височина около 1000 км, новата бойна глава се движи в диапазона от 30 до 90 км, където ПРО не действа.
Тя не лети по традиционната балистична крива като хвърлен камък, където би могла да бъде прехваната, а по сложна змиевидна траектория, която не може да бъде предвидена и бойният апарат да бъде ударен. Американските специалисти разбират, че нито сега, нито в бъдеще е възможно подобна цел да бъде улучена от антиракета - съвременната електроника не я вижда, а противоракетите нямат подобна скорост и маневреност.
Разработваната от 80-те години и спряна временно от Горбачов и Елцин маневрираща крилата ракета Х-90 известна в НАТО като AS-19 "Koala", предназначена за изстрелване от стратегическия бомбардировач Ту-160 напълно обезмисля американската ПРО. Тя притежава три двигателя и лети на разстояние 8000 км с хиперзвукова скорост, превишаваща тази на звука 15 пъти на височина 30-90 км над планетата. Това е най-подходящият коридор за пробив на ПРО. Х-90 има генератор за плазмена радионевидимост "Марабу". Благодарение на този прибор летящият апарат е обгърнат от слой плазма, която поглъща и отклонява радарните лъчи и го прави невидим.
Подобна крилата ракета може да стартира от самолети и дори тайно маскирана от морски търговски кораби, от всяка точка на Световния океан и да поразява цели с ядрения си боен заряд.
Тя превръща американската ПРО в безполезна играчка. Това е и една от причините да се засили значението на стратегическите бомбардировачи Ту-160 и Ту-95, които тренират над океаните.

Към руския асиметричен отговор може да се добави и проектът "Глобална ракета", реализиран и проверен в СССР още през 60-те години. Ракета-носител 8К-67, приета на въоръжение през 1968 г., може да извежда ядрена бойна глава в околоземна орбита. Днешната американска ПРО е ориентирана за прехващане на руски балистични ракети, чиято траектория преминава през Северния полюс. Орбиталните ракети ще летят от другата страна, през южния полюс, където няма разположена нито една антиракета. В необходимия момент се включва спирачният двигател и бойната глава се насочва в която и да е цел - пада по подобие на апаратите за връщане на космонавти. Трудно е да си представим нещо по-добро при оръжията за първия удар. Ако "Глобална ракета" се реализира, американската ПРО ще загуби смисъла си. Групировка от 18 ракети е просъществувала на Байконур до 1983 г. Лесно е при необходимост да бъде възстановена.
Особено опасно е предупреждението на Русия, че се отказва от задължението да не употребява ядрено оръжие по време на "първия удар" и възприема стратегията на превантивния ядрен удар. Тя заяви, че ще вземе под прицел елементите на американската ПРО в Полша и Чехия. В Белорусия и Калининградска област ще бъдат базирани не само бомбардировачи Ту-22, оперативно-тактически ракети "Искандер-М", но и "Топола-М" с ядрени бойни глави. Част от средствата, предназначени да подавят американската ПРО може да бъдат разположени на кораби от Балтийския флот. Сега край Калининград интензивно се строи нова военноморска база.
След всичко това се вижда какво безумие е да се настоява САЩ да изградят ПРО на територията на България.

На этой неделе американский охотничий журнал «Field & Stream» опубликовал ежегодный рейтинг «лучших из лучших». При рассмотрении заявки основное внимание уделялось инновационным решениям, качеству изготовления, дизайну и оценкам охотников, испытавших то или иное изделие в полевых условиях. Всего жюри протестировало более 500 заявок. Безоговорочным лидером по итогам голосования в категории «лучшее охотничье оружие» стала двустволка «Elite Gold» от Smith & Wesson Corp, одинаково высоко оцененное как охотниками со стажем, так и непрофессиональными стрелками-любителями.
Вице-президент по маркетингу корпорации Smith & Wesson Том Тэйлор назвал присуждение награды «еще одним значимым достижением в копилке Elite Gold».

Характеристики двустволки Smith & Wesson «Elite Gold»:
Калибр - 20.
Приклад – турецкий орех класса ААА (тип "Prince of Wales" или «English»).
Ресивер – сталь с ручной гравировкой, патентованная округлая форма.
Длина ствола – 26 дюймов.
Общая длина – 43,5 дюйма.
Стоимость ружья в США – от 2380 долларов.

На трето място в класацията е CZ SXS PARTRIDGE, която струва само US$ 765.00.

“Няма нищо по-вълнуващо от това да чувам как се трошат клоните в гората под тежестта на бягащото животно. После всичко става за секунди, сякаш се завърта на бърз кадър. Прицелвам се, стрелям и след това адреналинът в мен е толкова висок, че следващите няколко минути едва си намирам място в кожата. Усещането не може да се сравни с никаква друга емоция". Така с няколко думи обобщава ловните си усещания един от най-младите авджии в дружинката на село Дивля, моят домакин Венци.
Миризмата на кебапчета и кюфтета е първият ясен знак, че сме пристигнали на точното място - традиционния ловджийски събор в Дивля. За по-слабо запознатите с родната география името на малкото село едва ли ще им говори нещо. То и по-отраканите имат нужда от повишено внимание, когато тръгнат да го търсят на картата. В тази част на страната един миг невнимание коства поне 15-20 км обикаляне по надупчените междуселски пътища, които свързват махалите досами границата със Сърбия.
Местните ловджии са домакини на този събор повече от пет години. Те са 72-ма мирни граждани, въоръжени с пушки. Ловуват на две групи и се грижат заедно за дивеча в горите край селото. В района има предимно едър дивеч - глигани, сърни, срещат се зайци и диви котки. От пернатите може да се отстрелят яребици и фазани, но за съжаление тези интересни птици се намират все по-рядко. От едрия дивеч най-много са дивите прасета, преди две години тук са застреляни повече от 60 животни. Постигнат е и рекорд - единият глиган е тежал 205 кг, похвали се водачът на дивленските ловджии Иван Миладински. Той се радва, че са успели да разхвърлят 5-6 тона фураж миналия сезон. Освен това са засели 30 дка дивечови ниви и поддържат редовно солищата за животните.
Преди да нарами човек пушката и да изпита онези неповторими емоции, за които има много разкази, но и много вицове, трябва да мине през солидна подготовка и да задели към две хилядарки. За да стане ловец, всеки, които има интерес, трябва да изкара курс. За него се плащат 700-800 лева. А ловец без пушка виждали ли сте? Има такива, които се справят и без нея, но навсякъде по света това са бракониерите. Останалите си купуват оръжие, за което трябват поне 1000 лева. Повечето ловджии обаче тук имат стари пушки със "съветски" произход. Има и няколко оръжия, които са изработвали преди повече от половин век майстори в Трънско. Те са с нестандартен калибър и за повечето хора са истинска атракция.
Комплект хубави дрехи за лов струват 250 лева, има и по-луксозно облекло. "Като погледнеш човека, веднага разбираш какви са възможностите му", казва участник в събора. И при ловджиите има разделение на касти, всички го отричат, но се вижда с невъоръжено око. Големият страх е тук да не стане както в другите европейски държави - пушките им да хванат паяжина, а на лов да ходят само когато ги поканят по-заможните.
Когато засвирва сръбският оркестър всички притеснения изчезват и празникът става истински, въпреки студа и мъглите. В края на деня на смяна застават наши музиканти. И така до зарята късно през нощта.