- BlueGunBlog -

Въпреки достатъчно дългата предизборна кампания за държавен глава отсъствието на същински дебати за ролята и мястото на президента между кандидатите с най-сериозни шансове допринесе за всеобщото усещане за вялост и някаква изкуствена предопределеност за изхода от предстоящия вот в неделя. Нещо повече, когато се говори за президентската институция, в голяма част от общественото пространство продължава да битува мнението, че държавният глава е фигура с ограничени правомощия и, общо взето, само с представителни функции. Абсурдно е, че в настоящата кампания не се случи конкретен разговор за реалните правомощия на президента и за това как те могат да се използват по-добре. Това би дало възможност на избирателите да получат реална представа за възможностите на институцията, а не вотът да бъде повлиян (както обикновено става) от предизборни обещания, които напълно се разминават с възможностите за изпълнението им.

Миналия месец на страниците на в. "Дневник" Александър Божков постави конкретни въпроси към кандидатите, свързани с правомощията на президента, както са посочени в конституцията. От всички само двойката Неделчо Беронов - Юлияна Николова представиха отговори как виждат президентската институция и какви реални действия биха предприели по проблеми, които влизат в сферата на президентските правомощия. Отсъствието на дебат точно по тези въпроси работи за установения вече като традиция у нас на практика неинформиран избор.

Една от най-важните области (останала все така скрита от широката публика), в които президентът играе значителна роля, е националната сигурност. И тя далеч не се изчерпва с функциите му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили, ръководещ Консултативния съвет за национална сигурност, както и в назначенията във висшия ръководен състав на армията и шефовете на служби. Въпреки че не е записано в конституцията, президентът контролира две от най-мощните структури за сигурност - Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Отговорът на въпроса защо точно тези специални органи се оказват на подчинение на президента се намира във формулата, по която в началото на 1990 г. БКП реорганизира бившата Държавна сигурност и постави основата на съвременните служби за сигурност. НРС е наследник на Първо главно управление на ДС (по-известно с операции като убийството на писателя дисидентт Георги Марков и по-малко - с изнасянето на милиони чрез задграничните фирми, както и с пряката си зависимост от КГБ). До 1989 г. то е самостоятелно управление в системата на ДС, което на практика се контролира от Тодор Живков. В края на февруари 1990 г. неговият последен началник ген. Владимир Тодоров (осъден през 1992 г. за унищожаването на част от документите за Георги Марков) прави предложение до тогавашния председател на Държавния съвет и лидер на БКП Петър Младенов на мястото на ПГУ да се създаде Национална разузнавателна служба, която да е към държавния глава. На това основание и с указ на Младенов се създава днешната НРС. Подобна е и процедурата с НСО. Тя е наследник на могъщото Пето управление на ДС - Управление за безопасност и охрана (УБО), чийто ръководители се отчитат лично и единствено пред Живков. УБО отговаря не само за охраната на елита на компартията, но и за осигуряването на охолен живот на комунистическата номенклатура - от жилищата до доставката на западни автомобили, както и стопанисването на многобройните резиденции и ловни стопанства за правоимащите. През февруари 1990 г. по предложение на тогавашният ръководител на УБО ген. Сава Джендов УБО се трансформира в НСО отново към държавния глава.

slackpack.net