- BlueGunBlog -

Какво се случва през есента на 1912 г.
Значителните материални загуби, които турската армия понася след поражението при Одрин, изискват снабдяване с нова техника, боеприпаси и продоволствия. Германия и Австро-Унгария изпращат помощи, но те стигат едва до румънското пристанище Кюстенджа. Морето е единственият начин товарите да бъдат превозени до Цариград. За целта турската страна наема чужди параходи и им осигурява бойна охрана. В същото време е реална опасността от турски десант по българските брегове. На 15 октомври 1912 г. Хюсеин Рауф бей - командир на крайцера "Хамидие", заплашва да разруши Варна и Балчик, ако градовете не се предадат.
На 7 (21) ноември в щаба на нашия флот се получава сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба, конвоирани от турски крайцери. В отговор на заплахата се издава разпореждане 4 от наличните 6 български миноносеца да посрещнат и атакуват конвоя. Това са флагманът "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки". Под командването на кап. II ранг Димитър Добрев торпедоносците се насочват към нос Калиакра и очакват противниковите кораби, водени от модерния за времето си крайцер "Хамидие" - гордостта на Турция. (Той е с водоизместимост 3800 т, докато водоизместимостта на четирите български миноносеца е по 97,5 т.)
Късно вечерта отрядът се отправя към целта. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна е забелязан силуетът на "Хамидие". "Летящи" дава първия торпеден залп, на който турският кораб отговаря с ожесточен артилерийски обстрел. В атаката се включват "Смели" и "Строги", като "Смели" получава попадения в борда от избухнал наблизо снаряд. Торпедо пуска и "Дръзки", командван от 24-годишния мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът е даден от много близко разстояние, едва 50 - 60 метра, и е единственият успешен удар по противника. В резултат избухва взрив - крайцерът е уцелен в носовата му част и получава пробойна от около 10 кв.м. Има 10 убити и повече от 20 ранени. От българска страна е ранен само един моряк от "Смели".
Историците определят морската победа на българския флот над многократно превъзхождащия го противник от есента на 1912 г. като сериозен морален и материален ущърб на турския флот.
Крайцерът "Хамидие" е изваден от строя и от войната
Тежко повреден и полупотънал, той е провлачен до Цариград. Возят го с кърмата напред, тъй като носовите му отсеци са пълни с вода, която покрива бака на кораба.
Френската и английската преса не пестят суперлативи за българския военен удар. Турция впоследствие се отказва от използването на пътя Кюстенджа - Цариград и вдига блокадата на българския бряг.
30 години по-късно "Дръзки" пострадва сериозно. Барут се взривява на борда му и торпедоносецът потъва на варненския кей. Ремонтират го и той отново става част от Военноморския ни флот. През 1950 г. го бракуват и разоръжават окончателно. За известно време го използват като плаваща мишена, а по повод 45-годишнината от торпилирането на "Хамидие" се ражда идеята да го превърнат в музей. Тогава обаче той е готов за претопяване и не е подходящ за музеен експонат. От останките му са взети само димоходът, едно оръдие и някои по-дребни атрибути, които са монтирани на торпедоносеца "Строги".
Корабът музей е тържествено открит на 21 ноември 1957 г. от командващия ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов. На тържеството присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на "Дръзки" в нощта на битката. И както много други достойни българи, Купов умира огорчен, че не е получил признание от съвременниците си. "От моя страна аз ще направя всичко възможно, за да увековеча още повече делото на 21 ноември 1912 г. След няколко години не ще бъда жив, но атаката срещу "Хамидие" ще остане един исторически факт на българската проява на морето и аз ще умра с напълно задоволено съзнание, че един от главните зидари на този български неръкотворен паметник съм бил аз, и ще ми бъде жалко, че при това, когато аз поисках да утоля суетата си, всякога ми поднасяха гъба, напоена с оцет." Тази тъжна изповед героят от "Дръзки" прави година преди своята смърт.


Из пътеписа на Кирил Христов
Дръзки е една малка, но могъща морска единица. Стоманената му броня не му пречи да лети като чайка над водите. Машините му са силни и в същото време крайно деликатна работа. Те се движат с дестилирана вода. През стотина тънки тръбици 1500 килограма вода в три минути се превръща на пара и пак на вода. Тоя виноносец е свързан с най-славните борби на българския народ. Историята на българската флота почва, може да се каже, с негов подвиг. Предният му комин и сега носи една двойна дупка от граната, минала през него от ляво на десно. Отвътре коминът е, разбира се, закрепен, но отвън тая благородна рана е запазена. Над изходното отверстие е поставено бронзово отличие, на което се чете: "Получена на 8 ноември 1912 год. от 47 м/м снаряд при атаката на турския крейсер "Хамидие". Върху единия от апаратите за хвърляне на мини е приковано тоже бронзово отличие, на което пише: "На 8 ноември 1912 год. от тоя апарат е стрелял мичман Минков с мина No 3893, която удари турския крайсер Хамидие." Тоя герой мичман Минков свърши своя млад живот при експедиция тъкмо като тази, на която ние днес сме тръгнали. Той бил пратен в края на ноември 1916 г. да чисти руски мини между Варна и Балчик. Изпълнявайки възложената му работа, той с няколко войника, бива хвърлен във въздуха от една мина.
февруари 1918 г.