- BlueGunBlog -

Преговорите за ядрената програма на КНДР се водят в рамките на Шестстранната група – Северна и Южна Корея, Китай, Япония, САЩ и Русия. Поради наложените от САЩ финансови санкции режимът в Пхенян отказва да преговаря в рамките на групата и настоява за двустранни преговори със САЩ. Това е и причината от около година на практика да няма напредък в решаването на кризата.

Основни съмнения предизвикват двата ядрени реактора в Йонбьон. По-малкият е с мощност 5 мегавата и е завършен през 1986 г. Вторият е по-мощен, но поне до 2003 г. не е достроен. Информацията за процесите там обаче е противоречива, тъй като през 2003 г. страната излиза от Споразумението за неразпространение на ядрено оръжие и принуждава наблюдателите на МААЕ да напуснат Северна Корея.

Смята се, че малкият реактор разполага с достатъчно мощност, за да произвежда една ядрена бойна глава годишно. Ако бъде завършен, големият реактор в Йонбьон ще може да произвежда десет. И двата реактора произвеждат плутоний. Поради относително лошото състояние на реакторите и сравнително по-сложните процеси, нужни за създаването на ядрено оръжие, Северна Корея се насочва към обогатяването на уран като основен начин да се превърне в ядрена сила.

Програмата започва в средата на 90-те години на XX в. Тогава, благодарение на интензивни контакти с пакистанските власти и с бащата на пакистанската ядрена програма д-р Абдул Кадир Хан, Северна Корея се сдобива с центрофуги за уранов газ и части за тях. Предполага се, че настоящият опит е резултат именно от изработването на ядрени заряди чрез обогатяване на уран.

Възможните стъпки пред международната общност са различни. Макар че САЩ смятат Северна Корея за част от „Оста на злото“, американските власти не планират непосредствени военни действия спрямо страната. Макар страните от региона да стоят твърдо зад идеята, че Северна Корея не трябва да разполага с ядрено оръжие, Южна Корея и Япония изразяват загриженост за евентуални ответни удари при една военна интервенция спрямо Пхенян. Икономическите и социални последици от свалянето на комунистическия режим също са от значение.

Носителите на ядреното оръжие на КНДР

Способността на Северна Корея да нанася ядрени удари е донякъде ограничена от ракетната технология на страната. Основната балистична ракета на страната „Нодонг-1“ по същество е вариант на съветската ракета „Скъд“ и обхватът й е 1300 километра. Това покрива териториите на Япония и Южна Корея и части от Китай и Русия. С приключването на проекта „Теподонг-2“, който все още е в изпитателен стадий, Северна Корея ще застрашава почти всички държави от Югоизточна Азия и северозападното крайбрежие на Северна Америка. Най-малко една ракета „Теподонг-2“ беше изстреляна по време на учения през юли, но падна в Тихия океан по-малко от минута след изстрелването. Тази ракета ще има обхват от поне 5000 километра.

Биологичните и химически оръжия на Северна Корея

Смята се, че страната разполага със значителен арсенал от химически оръжия. Предполага се, че технология за производство на бойните газове табун и иприт е придобита от страната още през 50-те години нa XX в. Вероятно страната е разработила пълен набор от нервнопаралитични газове и притежава технологията да ги изстрелва в артилерийски снаряди. Почти цялата територия на Южна Корея е в обхвата на артилерията на КНДР. Северна Корея не е подписала Конвенцията срещу химическите оръжия.