- BlueGunBlog -

Предвид предстоящото приемане на България в ЕС проблемът с поръчковите убийства добива международна значимост. Той поставя пред европейските институции редица въпроси. Сред най-важните е какво е нивото на обществения ред и сигурност в страната. Отговорът е неприятен - много ниско. Съществува ли управленски и професионален капацитет за решаване на този проблем? Като че ли не - от непрекъснатите срещи на европейски специалисти по проблеми на престъпността с представители от различните нива на нашите специализирани служби изкристализира мнението, че оперативният състав е на необходимото ниво и с възможности да работи успешно по разкриването на този тип престъпления, но управленските нива не притежават необходимия професионален опит, хъс и отговорност да се потопят в управлението на сериозна оперативно-издирвателна и разузнавателна работа. Преобладаваща част от енергията им се насочва към лично оцеляване и израстване в кариерата, както и изготвяне на информация за ръководителите им във формат и със съдържание, очаквани от висшестоящите нива.
Цялата аналитична дейност е концентрирана върху разпознаване на тези показатели, дейности, числа, сравнения и изводи, защото те ще се харесат и ще подпомогнат успешната им кариера. Това намира проява и потвърждение в неколкократното подаване на информации до структурите на ЕС за положително развитие на борбата с престъпността, които варират от леко преиначена реалност до сериозно манипулирани данни.
Съответните структури на ЕС обаче имат натрупан сериозен опит в анализирането, проверяването и приемането на този тип информация, тъй като по тази процедура са минали и други държави от бившия соцлагер, където също имат традиции в интерпретирането на положителни данни.
Има обаче един по-непосредствен проблем. Той засяга всички, които са решили да останат в страната и да живеят в нея. Този проблем е ниската сигурност на гражданите при ежедневното им битие. Индикатор за това са извършваните и неразкривани вече 6 години над 150 поръчкови убийства, осъществени нагло и предизвикателно, често пред погледите на много свидетели.
Ако анализираме обстоятелствата около тези убийства ще ни направи впечатление обстановката, в която се извършват:
- публични места, с голямо струпване на хора - кафета, ресторанти, кръстовища в час пик, масови мероприятия;
- често по време на престъплението е имало обществено мероприятие, което ангажира охранителния капацитет на МВР;
- малко преди съответното убийство отговорно лице от МВР е направило публично изявление за скършване гръбнака на организираната престъпност;
- при част от случаите към момента на убийството в столицата пребивава важна делегация от ЕС.
Налагат се следните изводи.
- Добра подготовка на извършителите на престъплението. Те са очевидно запознати с разстановката на силите на МВР в момента и възможните препятствия и последствия. Тук се замисляме. Тези познания резултат на дългосрочни наблюдения и анализ ли са, или просто извършителите имат свои хора в МВР?
- Повърхностно и едноплоскостно разбиране на охраната на обществения ред и сигурност. Още от годините, когато работех в районно управление на МВР, съществуваше аксиомата, че най-много кражби от автомобили в централната част на града стават по време на футболни мачове, защото всички дребни престъпници знаеха, че полицията е около и на стадиона. Стандартният подход в такъв случай е полицията да се насочи върху други възможни зони на престъпна дейност. Сега това тактическо разминаване се използва за по-сериозни цели, а именно безнаказано извършване на престъпление с голяма обществена опасност и осигурено изтегляне от периметъра на убийството. Характерен е случаят с убийството на Иван Тодоров - Доктора, което бе извършено в близост до ГДБОП и недалеч от трасе на правителствен кортеж по време на посещение на важна чужда особа.
- Сериозно неглижиране или непознаване на проблема за незаконния трафик и придобиването на оръжие.
Отдавна вече тези убийства от криминално престъпление са се превърнали в нещо много по-сериозно и от компетенциите на службите за сигурност. Те са проява на многократно и успешно тествана методология за извършване на терористична дейност.
Оптимистичните заявления на фигури в МВР и политиката може би имат за цел да успокоят гражданите и да стимулират нормален начин на живот, но от една страна те намаляват усърдността на натоварените с обществения ред и сигурност служители, а от друга сериозно намаляват естественото чувство за самосъхранение у хората. Това ще продължи до някое следващо показно убийство, при което ще пострадат и много, случайно попаднали там лица.
Веднага след извършване на убийство от анализирания тип длъжностни лица декларират, че жертвата е престъпник, бос на групировка, с многобройни висящи дела, че неговият начин на живот естествено довежда до такъв край. Подтекстът е, че убитият е получил това, което му се е полагало.
Нека обаче да анализираме елементите на тази успокоителна манипулация.
Ако убитият е изявен криминален престъпник, ръководител на организирана престъпна група, би трябвало той да е под непрестанно наблюдение на полицията, с цел разкриване на неговата дейност и предотвратяване на замислени престъпления. От тук произлизат няколко логични предположения. Първото е, че полицията го е следяла, била е в течение на действията и дейността му, присъствала е на екзекуцията и не се е намесила, а в последствие не е направила нищо за залавяне на убиеца. Ако това е така, то съставлява сериозно длъжностно престъпление, при това организирано, защото в него участват координирани и свързани професионални звена. Това би могло до има своята интерпретация и тя няма нищо общо с грижата за обществения интерес.
Втората вероятност е, че полицията не го е следяла и си е нямала представа къде е и какво прави престъпният бос, а може и да не се е интересувала. Но ако обичайните заявления за значимостта на убития в престъпния свят са верни, не би ли трябвало той да бъде под наблюдение? Кой и защо е имал интерес подобен престъпник да бъде оставен да се движи спокойно сред гражданската маса?
След убийствата им повечето жертви бяха набедени за сериозни престъпници с единствената цел да се обработи общественото мнение в подкрепа на лошо управляваните правоохранителни институции. Това обяснява липсата на интерес у специализираните звена към ликвидирания преди неговата екзекуция.
Ръководните лица би трябвало много добре да знаят, че такива убийства не намаляват престъпността. Дейността на убития винаги се поема от някой друг, който даже я оптимизира. Резултатът, който се постига, е подронване на доверието в способността на органите на държавна власт да защитават нашата сигурност. Единствените, които намират успокоение и оправдание в подобни твърдения, са именно призваните, но неспособни да обезпечат обществения ред и сигурността на хората.
Резултатът от неразкритите убийства е загуба на доверие в МВР. Тя предизвиква нежелание у гражданите да споделят за известни им престъпления, дори когато са лично засегнати от тях, поради неверие в адекватната реакция на съответните органи. Така стигаме до един привидно куриозен резултат - показателите за ръста на престъпността са нереални, тя се понижава само на хартия.
Другият резултат от тази политика е, че тя поощрява разрешаването на междуличностни конфликти чрез насилие, например ликвидиране на контрагента, тъй като извършителите са убедени, че ще имат големи възможности да се отърват безнаказано.
Тя води и до засилване на детската престъпност, стигаща дори до убийство, в резултат от подражателство, демонстрация на безнаказаност на престъпленията, липса на общопрофилактична дейност.
Най-неприятният извод е, че се създават условия, методология, организация и логистика за извършване на терористична дейност на територията на страната.
Учудване предизвикват многократните заявления на отговорни фактори в структурите за сигурност, че всичко е под контрол и няма предпоставки и условия за извършване на терористична дейност в страната. Стотиците неразкрити убийства са доказателство за обратното. Крайно обезпокоително е мълчанието на службите за сигурност за работата по разкриването им. А дали няма нещо вярно в бродещата мълва, че част от убитите са сътрудници точно на тези организации, а стеснителното мълчание е предизвикано от нежеланието тази връзка да бъде разкрита? Спомнете си за битуващото в публичното пространство мнение за сътрудничеството на Поли Пантев, Фатик и др. с органите за сигурност.
В кои насоки следва да се концентрират усилята на МВР, за да се излезе от глухата улица на безнаказаните убийства?
Първо, нужна е засилена дейност на оперативните звена по придобиване и внедряване на сътрудници в престъпните структури. Никаква техника не може да замени познаването на плановете и методите на отделните престъпни босове и групировки. Освен това, ако трябва да сме честни, престъпниците са доста добре информирани за техническите възможности, методи, подходи и умения на МВР, използвани срещу тях.
Второ, превръщане на аналитичната дейност в оръжие срещу престъпността. Не е трудно за дългогодишните анализатори, които са на работа в министерството, да направят профил на средата на убийството, на извършителя и на условията, способстващи извършването на сериозна престъпна дейност. Анализът на информацията за извършените поръчкови убийства - място, време, подходи, медийни изяви и присъствие на международни институции в страната, с голяма степен на правдоподобност подсказва, че в месеците след приемането ни в ЕС (т.е. в периода януари, март, април) може да бъде извършено ново нагло поръчково убиийство, при това на известно лице. Този тип прогнозна оценка би трябвало да доведе до съответна концентрация на отговорните институции. Разбира се, предотвратяването му ще стане възможно, само когато аналитичните служби бъдат отново поставени пред каруцата и освободени от господството на съществуващия адаптивен анализ.
Трето, нужно е решително ангажиране на службата за сигурност в дейността по информационно проникване и анализ за предодвратяване на този тип престъпления. Доколкото поръчковото убийство е реален модел за извършване на терористична дейност, логистиката е абсолютно аналогична и е свързана с придобиване на средства за престъпление - оръжие, техническа подръжка, осигуряване на маршрути за изтегляне, места за укриване, фалшиви документи - същите, които терористичните организации използват. Изпълнителите са потенциален резерв и евентуални наемници на среди, заинтересовани в извършването на терористична дейност на територията на страната ни.