- BlueGunBlog -

"Не му купувай пистолет" - ми каза една млада майка.
"Защо?" - резонно попитах.
"Ами за да не поощряваш агресията му" - отговори ми тя.
Агресията му? На двегодишния ми син? Подобни реплики чувам и от други хора. Това ме кара да се чувствам странно. Нима най-лошите ми кошмари са реалност? Нима аз и връстниците ми сме жалки мутанти, неосъзнаващи своята уродлива нелепост (към което включвам и жена ми, по причини които ще станат ясни след малко). Та ние като деца отраснахме с игрите на стражари и апаши, воювахме между махалите, стреляхме се с фунийки, и понеже нямахме кой да ни купува пистолети (но не за да не ни се поощрява агресията, а защото играчките бяха малко и скъпи, та затова си ги пазехме) та си правехме пушки от парчета дърво и ако някой по-сръчен батко помогнеше да се издялка нещо в що-годе приемлива форма, то тази пушка беше източник на гордост за притежателя й и обект на завист от околните. Имахме мечове. И атомни бомби имахме. И ги използвахме. Нищо, че после ни пошляпваха сегиз-тогиз. Никой не се беше сетил, че това е пътят към ада - психолозите бяха малко и посредствени. За агресия се възприемаше разбитата с юмрук устна или пукнатата с камък глава. Насочването на парче дърво, съпроводено с "Къх! Убит си!" се възприемаше като игра. Уцелването с фунийка - също (а, да - имаше и фунийки с топлийки, забранени с междумахленска конвенция). Май тогава принципа беше "Хубу де, играйте си, само гледайте да няма много кръв". Та затова пораснахме такива уроди изглежда. Може и това да е причината светът днес да е кофти място. Дали затова бомбардираха Югославия? Ирак? Виетнам? Камбоджа? Затова ли срутиха "Близнаците"? Това ли е причината да съществуват междуконтиненталните балистични ракети? Танковете? Противопехотните мини? Извинете ме, не знаех.
Така, изслушах чинно съображенията защо да не купувам на детето си пистолет (все пак му купих - 2.49, писка и святка. И пушка му купих - 3.99, трака като шевна машина, вече е счупена, ще му взема друга). А сега да си кажа аз какво мисля. И аз, и жена ми сме добре, благодаря. Коленете ни отдавна са зараснали, тръбите за фунийките сме ги загубили, а игрите на стражари и апаши помним мъгляво. Работим прилични професии, ходим добре облечени и през свободното си време не убиваме много-много. Не може да се каже, че съвсем не убиваме, защото не ми се занимава да уловя заблудената муха в хола, да я хвана внимателно за крилцата, да я изнеса през прозореца и да и пожелая приятен полет. Шляпвам я с мухобойката и толкоз. После обикновено котката я изяжда. Освен това понякога ходя за риба (кръвожадно и садистично хоби, но тежкото ми детство ме оправдава). Жена ми поне не ходи за риба, но не гледа къде стъпва - онзи ден настъпа охлюв. "Случайно стана" - каза ми тя, но повярвайте ми, не видях сълзи на разкаяние в очите й. Но хайде стига съм ви занимавал с нашето пропаднало семейство...
Имам роднина, зарибен по една щурава секта, дето е казала "НЕ" на агресията. Похвално. Искаше да даде синчето си в нейно училище.
"Добре де" - попитах го - " И с какво се занимават дечицата там? На какви игри играят?"
"Ами на такива без агресия."
"Значи футбол, баскетбол, тенис геройски отпадат?"
"Ами да"
"А какво остава?"
"Ами... Бягане, плуване... танци... аааа... изкуство"
"Т.е. не се състезават, а просто тичат, шляпкат във водата и толкоз?"
"Нещо такова"
"А не ги ли кастрират първо? Защото иначе не виждам как ще стане" - казах накрая, а той се обиди.
И макар да не даде детето си там, направи всичко възможно да го възпита в дух на обич, разбирателство и никаква агресия. А детето започна да носи завтъкнат в гащите колан (с убеждението, че е прекрасна опашка) и да си мисли че е тигър... Тигър, който може да победи всички и да разкъса лошите. Де го чукаш, де се пука... Случи ми се да постоя насаме с това дете известно време. То не ме хареса особено, макар да се опитах колкото мога да го предразположа. Не стана, затова реших да не го закачам и го оставих да прави каквото си иска. То се сви в един ъгъл на стаята и си замърмори нещо. Постепенно се отпусна и почна да си говори по-високо. "Аз ще ти покажа кой съм! И ще кажа на мама, и на всички! Ще умреш! Всички ще умрете! Млъкнете! Млъкнете казах!" и още доста от сорта. Мисля, че дисонанса между света, който вижда около него и светът, представян му от баща му му идваше малко в повече. Нейсе, оправи се с времето, мисля, че посещението на нормална детска градина, където децата се щипят и блъскат си каза думата.
Та ако питат мене, агресията е необходима. Това е просто сила, която трябва да се овладее. За да не нараняваме околните не си отрязваме ръцете, нали? Нека детето си играе с мечове, пушки, пистолети, Нека си представя, че кара танк. Нека стреля. То идеално знае докъде е играта. Нека свикне да управлява това диво чувство, което още не познава. Нека го опознае и овладее. От това няма да стане престъпник. Или ако стане, вината няма да е в пластмасовата играчка или в пръчката, която е размахвал като дете. Другото... другото е лоботомия.