- BlueGunBlog -

Повече от десет години светът чака от руската авиокосмическа индустрия да създаде изтребителя от пето поколение, който трябва да смени МиГ-29 и Су-27/Су-30, разработен преди повече от 25 години и превърнал се в аналог на самолетите Lockheed Martin F-22A Raptor и F-35 Lighting II Joint Strike Fighter (JSF). Проектът, в който е включена цялата руска военно-авиацинна промишленост, се нарича ПАК-ФА (Перспективен авиационен комплекс за фронтова авиация). Какво се случва с проекта и как се отразява на разработките финансовата криза.

В конструкторското бюро прототипът получи инициалите Т-50. Монтажът на самолета започна в Авиационно-производственото обединение в Комсомолск на Амур (КНААПО) в Далечния изток на Русия. Според източник, близък до програмата, „в завода КНААПО работата кипи”, а по план първият самолет трябва да излети през 2009 година, най-късно през 2010-та.

Появата на руския изтребител пето поколение трябва да бъде балсам за военновъздушните сили на САЩ, които отдавна се стремят да използват тази програма като плашило, за да оправдаят доставките на новите F-22А и финансирането на програмата F-35. Но в отдела на военновъздушните сили на Пентагона е рано да слагат шампанското в леда. По ирония на съдбата като че ли ПАК-ФА е тръгнал по същия мъчителен път от първия полет до приемането на въоръжение, който започна с избора на прототипа YF-22 в началото на 90-те.

„По време на пробните полети на YF-22 и YF-23 за „победител” беше призната разработката Lockheed, без оглед на това, че самолетът-прототип не демонстрира качества на „невидим”, не разполагаше с работещ радар и комплект авионика и не успя да преодолее звуковата бариера без използване на форсаж. Така че на демонстрационните полети беше „изпитвана” само аеродинамичната конструкция. Поне така твърди американският специалист по авиация и технологии „стелт” Джим Стивънсън. Стивънсън е автор на много статии за F-22A, а също и на подробни изследвания, посветени на разработките F-18 и злополучния проект А-12.

„Военновъздушните сили на САЩ избраха победител, а след това казаха: е, след като победихте официално, отивайте да разработвате самолета, за което отидоха още 14 и половина години от първия демонстративен полет на практически празните прототипи, преди F-22 да бъде официално приет на въоръжение в края на 2005 година”, казва Стивънсън.

По всичко личи, че ПАК-ФА е изправен пред същата съдба. Прототипът ще направи първия си полет през предстоящата година и половина, но по всичко личи, че демостративните полети – както и при F-22A – ще покажат, че той не съответства на нито едно от оперативните изисквания на руските военновъздушни сили.

Представители на руската авиационна промишленост, които имат отношение към програмата, съобщиха, че „монтираният на самолета радар от конструкторското бюро НИИП ще бъде вариант на радара „Ирбис-Е”. Той ще има пасивна електронно-сканираща антенна решетка (ПФАР) (с която е оборудван самолетът Су-35), а не активна електронно-сканираща антенна решетка (АФАР), както се изисква от условията на програмата. Двигателят ще бъде модернизиран вариант на използвания при Су-27 двигател АЛ-31Ф трета серия, а не разработката от следващото поколение АЛ-41Ф1. Що се отнася до авиониката, то и тук няма да има много системи от ново поколение.

В средата на 2007 година генералният директор на компанията „Сухой” Михаил Погосян и други високопоставени представители на руския авиационен отрасъл успокоиха нетърпеливите и намекнаха, че е възможно бордовите системи да не бъдат готови за първия полет на самолета-прототип, и той ще бъде снабден с тях по-късно. В отговор на въпрос за разработката на двигателя по време на авиошоуто в Бурже край Париж през юни 2007 година. Погосян заяви: „…доколкото серийното производство обхваща период от 30 години и още 30 години срок на работа, при серийното производство двигателят и другите системи ще бъдат променени значително. И това е нормално.”

В съответствие с разделението на труда, прието за ПАК-ФА, окончателното сглобяване ще се осъществи в завода КНААПО. Новосибирският завод НАПО „Чкалов” ще достави носовата част и другите компоненти от въглеродна пластика. Но засега няма планове огромното производство да бъде ситуирано в Новосибирск – до голяма степен и заради характера на местната работна сила. В момента в Новосибирск има само търговски компании, а при силната конкуренция от частния сектор е доста сложно да се привлекат достатъчно талантливи инженери.

Но проблемът с работната сила е само една от онези трудности, с които се сблъсква руската отбранителна промишленост. Сред тях са неразбирането на правителството на проблемите на отрасъла, липсата на инвестиции и технологическите трудности.
Пример за това е неотдавнашният телевизионен мост по руската държавна телевизия, при който министър-председателят на Русия Владимир Путин, отговаряйки на въпроси на телевизионни зрители за програмата ПАК-ФА, заяви, че „разработваме такива самолети, работата върви по план. Сигурен съм, че те ще се появят в руските въоръжени сили, и много би ми се искало да се появят навреме.”

Настоявайки ПАК-ФА да се появи навреме, Путин и компания демонстрират, че са отделили недостатъчно време на докладите на тема „Защо Съветският съюз изчезна като национална държава”. Правило №1 в тях гласи, че желаният резултат не може да се постигне само с приемането на съответния указ. А и през май 2007 година вицепремиерът на руската Обединена авиостроителна корпорация Сергей Иванов заяви, че Погосян е потвърдил, че прототипът ще извърши първия си полет в края на 2008 година, но заради някои технологически пречки той ще се състои най-малко година по-късно.

„Най-вероятно близкото бъдеще на ПАК-ФА е такова: демонстрационните прототипи ще извършат редица полети – както в случая с МиГ 1,44 МФИ и С-37/Су-47 Сухой. След това реализацията на програмата ще се забави или ще спре, докато отраслите се опитват да приключат разработката на бордовите системи,” каза московски експерт, запознат с програмата.

Според представителите на промишлеността преодоляването на технологичните трудности в значителна степен зависи от това, дали ще бъдат включени чуждестранни партньори, а също така и финансите им. Разработката на авиониката и на компонентите на радара се нуждаят от значителни инвестиции в руската електронна промишленост, на която не е отделяно достатъчно внимание от много години. Русия, която в момента преживява най-тежката икономическа криза от хиперинфлацията през 90-те, просто няма необходимите ресурси, за да вкара отслабената военно-промишлена база в ХХІ-ви век. Според най-оптимистичните оценки, серийните самолети ПАК-ФА ще влязат във военно-въздушните сили не по-рано от 2016 година, а чуждестранните купувачи ще ги получат доста по-късно.

Русия се надяваше, че ще успее да привлече като партньор на програмата Бразилия. Но загрижена за това, че другарят Уго Чавес от съседна Венецуела може да се добере до съвременното руско оръжие, Бразилия – най-голямата страна в Южна Америка – реши да пристъпи към мащабна модернизация на отдавна остарелите си военновъздушни сили. Русия се надяваше да убеди Бразилия да се присъедини към програмата ПАК-ФА, но президентът Дмитрий Медведев, който посети през миналата година Бразилия на най-високо ниво, не убеди администрацията на президента Луис Игнасио Лула да Силва да се включи в проекта.

Руските официални лица предлагаха на военновъздушните сили на Бразилия да придобият част от самолетите Су-35, а след това да вземат участие в разработката на ПАК-ФА. Командващият ВВС Жунити Саито обаче заяви: „Не искам да очерням имиджа на „Сухой”, но проектът не съответства на потребностите ни”. Или казано с други думи: Бразилия не е в състояние да финансира разработката на руския изтребител, който още не се произвежда и няма да се произвежда скоро. Нужно й е това, което може да вземе от пазара сега.

Военновъздушните сили на Бразилия, които по-рано отстраниха Су-35 от конкурса на FX-2, заявиха, че изтребителите „Сухой” са били изключени от програмата заради компромисите, до които е трябвало да се стигне заради съвместимостта на технологиите. Тази ситуация е почти противоположна на това, което се случи преди няколко години. Тогава Су-35 стигна до последния кръг на конкурса FX-2, след което програмата мина в състояние на неопределеност. По това време Русия започна да губи технологичното си предимство, което я правеше толкова привлекателна за чуждестранните купувачи. А в настоящите условия едва ли ще се намерят финансови средства, за да бъде коригирано положението.

Представителите на една от компаниите-партньори по ПАК-ФА заяви, че „ситуацията е много проста. В момента единствените в света изтребители от пето поколение, които са на въоръжение, са F-22А. И това положение едва ли ще се промени в близко бъдеще.”