- BlueGunBlog -

Очевидно е, че САЩ имат амбиции да осигурят повече покритие за своите съюзници. Това поне твърди по повод разполагането на системата за ПРО (противоракетна отбрана) в Европа адмирал Хари Улрих III - шеф на Съвместното командване на силите на НАТО.
Никой не се е съмнявал, че натовските съюзници на САЩ в региона са готови да участват в издигането на противоракетния чадър. Логично звучи и разполагането на съответните ракети.
Притесненията обаче идват от друго. По едно особено стечение на обстоятелствата и България се намира на Стария континент. Нещо повече, от известно време сме и пълноправен член на НАТО.
Значи ли това, че ПРО ще стане и наш приоритет?
Според военните това е проблем на посланика на САЩ в България. Съответните ни министерства обаче отричат да са водени преговори, в които ние участваме като страна в Инициативата за стратегическа отбрана.
Най-вероятно казват истината.
Още по-вероятно е обаче, ако американците поискат да разположат свои ракети по земите на Ботев и Левски, бързо да им се уреди въпросът.
Не звучи добре, нали?
Някога подобни апетити (дори и по-значими, свързани с "голямата" бомба) имаха едни други наши съюзници. Размина се основно заради хитрата инициатива за Балкани без ядрено оръжие. Сега обаче работата е доста по-дебела, защото като нищо може да се окаже, че гласеният "щит" няма да е пълноценен без установки в България.
И се стига до предложение, на което най-вероятно няма да можем да устоим. А после и да си платим с лихвите.
В хода на тези размишления не можем да пропуснем максимата, че апетитът идва с яденето. Ами ако и САЩ се окажат не по-различни от някогашния СССР, докъде ли можем да стигнем? Освен ПРО да се сдобием (току-виж) с крилати и балистични ракети, които като нищо ще имат и заряди за масово унищожение.
Хипотетична перспектива, но динамиката на ситуацията не изключва интерлюдията, че дори и по-нататъшното развитие на събитията.
Понеже си знаем хала, почти е сигурно, че някакви ракети ще получим.
Важното е обаче какви.