- BlueGunBlog -

Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е пример за това как депутатите създават нескопосани актове, обслужващи интересите на определени бизнес и политически кръгове. Някои текстове звучат смехотворно, други обаче са толкова недомислени, че позволяват на един ловец да въоръжи цяла армия свои наемници със собствено нарезно и гладкоцевно оръжие.
Започваме от чл. 1: "Този закон урежда контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон." Нарочно цитирам целия текст. Защото почти всички следващи членове са в дисонанс с него, тъй като обслужват конкретни фирми. Възникват много въпроси. На първо място:

защо най-напред се споменават взривните вещества
Основно с взривни вещества и взривни дейности се занимава армията, отчасти и полицията. Но тяхната дейност е извън регламентите на този закон. На практика с взривни вещества и дейности се занимават десетина фирми. И то доста ограничено (в сравнение с тези, занимаващи се с оръжие и боеприпаси). Но очевидно те са най-важните за законодателя. Или техните собственици и управители, което е най-вероятно. В същия чл. 1 се споменава и за физически лица. "Споменава" е най-точната дума, защото по-нататък никъде в закона не се регламентират условията за придобиване, притежание, носене и използване на огнестрелно оръжие и боеприпаси от физическите лица с изключение на няколко неясни препратки. Да направим една елементарна сметка.
В момента оръжието за лов, спортни дейности и самоотбрана, собственост на физически лица, е над 600 000 бр., което в пъти надхвърля всичкото останало огнестрелно оръжие в страната. Дори да включим оръжието в армията и полицията, но казахме, въпреки че те не са под юрисдикцията на този закон. Това означава, че поне половината от текстовете в закона би трябвало да се отнасят именно за физическите лица. Но за тях са отделени само няколко неясни препратки към правилника и няколко будещи недоумение словосъчетания. Ще се върнем по-късно към тях. Очевидно пак основната цел на законодателя е законово да се облагодетелстват десетина фирми: 2-3 вносители, 2-3 вериги оръжейни магазини и още толкова охранителни фирми. Същевременно в следващите членове се изгражда една стройна тенденция за ликвидиране на фирми, които са неудобни (или непослушни) на управляващите. При доста неясни условия. Дават се големи права на

службите да решават съвсем субективно коя фирма ще просперира и коя да се ликвидира.
Да се върнем към физическите лица, т.е. обикновените български граждани, които имат или желаят да имат огнестрелни оръжия. Вече споменахме, че за тях е отделено крайно малко внимание. Има огромни пропуски и недомислици в закона, но това не трябва да ни очудва. Грижата за обикновения човек е последна грижа на управляващите. За тях главното е народът да е мачкан, експлоатиран, унижаван и лишаван от права по най-безцеремонен начин. В разрез с всякакви демократични и европейски норми, които същите управляващи толкова много хвалят. Целта е хората да са наплашени, обезверени и в крайна сметка безпрекословно да се подчиняват на бюрократите. Още от Борислав НОЕВ, vestnikataka...